Реплика: В нашата епоха на преситеност аз предварително знам, че не си струва да прилагам усилия за закупуването на Мерцедес. Защото след месец-два желанията ми ще нараснат и аз ще поискам нещо друго…

Отговор: Това е вярно, но ние не говорим вече за Мерцедес, а за духовна цел. Ако за теб има нещо по-високо от нея, ти ще се отклониш от пътя. Това ясно ли ви е?

Реплика: Но нали и най-духовната цел не ми е ясна. Аз не знам, какво е това?

Отговор: Оттук следва въпросът: подбужда ли те това да се добереш до истината? Ако ли не – ти не напредваш. Всеки ден ти трябва да правиш вътрешен разбор: „От една страна – какво имам, а от друга страна – какво нямам? И кога ще го имам?

А иначе, без посока и без усилие, как ще напреднеш, за да постигнеш желаното? Ако ти всеки миг не държиш пред себе си целта, то никога няма да я постигнеш. Или милсиш, че пътуваш във влака с платен билет?

Казано иначе, теб те мързи, както и другите, изчаквате, докато страданията не започнат да ви тикат по пътя. Просто отбиваш номера, успокоявайки се, че това ще има някакъв ефект. Така ли е?

Реплика: Разбира се. Но как да накарам себе си да провеждам тази ежедневна проверка? Тъй като аз не съм властен над своите мисли.

Отговор: Помоли другарите да те подстрекават, да те подбуждат. Те се възвисяват над теб на хиляди стъпала – защо не им завиждаш? Защо не се засрамваш пред тях? Около теб има хора, вече преминали махсом. Вярно, ти не знаеш какво е това, но си чувал думата. Тези хора пребивават в духовно усещане, малко, но духовно. А ти?

Ах да, ти това не го виждаш и затова не им завиждаш. Вярно, нали? Но не виждаш, защото в тях цари намерение за отдаване. Ако те ти го открият, ти ще побегнеш назад, обратно към потребността от Мерцедес. Затова, те не ти го откриват. Но все пак, някак си, се опитай да позавиждаш на тяхното постижение. Ти си задължен да направиш това.

Творецът е готов да ни даде Безкрайността, а ние нямаме сили да получим нищо, освен тъничко осветяване, което Той изпраща, за да поддържа нашето съществувание. Трябва да се мисли за това, как да стигнем до срама. А за това са нужни упражнения между нас и групата. Без това, нищо няма да се получи.

Докато човек не изгради своите взаимоотношения с групата така, както би искал да ги изгради с Твореца, нищо няма да се осъществи и да се разкрие. На теб сякаш са ти дали конструктор – множество дребни детайли, за да сглобиш от тях необходимата конструкция. Когато ги сглобиш – тогава ще ти дадат задача за възрастни. Без това, за съжаление или за щастие, няма движение напред.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46273]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Tова, правилно ли сме работили в ”двореца на Царя”, и доколко сме поправили своите съсъди-желания зависи от това, към каква ”трапеза” пристъпваме и какъв вкус ще усетим: сладък или горчив. От подобието си с Твореца ние се наслаждаваме и усещаме приятен вкус, а в неизправността на желанията си усещаме горчилка.

Но тази горчилка не е в самото угощение, а в нашето намерение, в разкриването на своето зло, в усещането на недостатъка на намерението заради отдаване, заради което ние не можем да достигнем Царя. Това е целият този процес в достигането на осъзнаване на злото.

В своята работа в предвкусването на царската трапеза аз трябва да премина към състояние, когато самата работа стане за мен тази трапеза, награда, за да се наслаждавам от нея и повече да не се нуждая от нищо!

Ако аз доставям удоволствие на Царя, то съм готов да остана в състояние, наречено ”този свят” и не ми трябва нищо от Него освен едно: възможността да Му бъда благодарен. На мен даже не ми трябва да усещам, че Го наслаждавам, защото това усещане дава най-голямото от всички възможни наслаждения. Затова аз даже не искам да усещам това.

Аз искам да остана на същото това място, на което се намирам сега, не добавяйки към него никакво разбиране, постижение, връзка или вкус, и на мен не ми достига само едно: да благодаря на Твореца и нищо повече. В това се състои цялата моя работа и цялото мое възнаграждение.

И нека да не знам кому отдавам и отдавам ли въобще, какво ще бъде. Нищо! Аз отрязвам себе си от всякакво егоистично разбиране, постижение и усещане. И за сметка на това, след всички тези поправяния аз усещам истинския вкус на Тора.

Аз повдигам Шхина от прахта, но това само така ми се представя в очите ми, а самата Тя не се променя. Както е казано, че ”ще опитвате от старите резерви”. Аз сам се лъжех, сякаш се намирах в този свят. Нищо не се променя освен моята оценка. Защото ако с благодарност приемам от Твореца своето днешн, най-лошо състояние – няма по-добро състояние от това.

Из урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45868]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение: П. Мостовой (академик в Академията  по проблемите на безопасността, отбраната, реда и законността, арбитър на Комисията РСПП по корпоративна етика, адвокат):

„До началото на 20-ти век стана ясно, че икономиката зависи от интензивността на потребление на стоките и затова, „рекламата е двигател на търговията”. Успехът на производителя на стоки зависи от необходимостта от неговите стоки – ето защо, в хората трябва да се култивира желание за неговата стока.

Всичко беше насочено към увеличаването на потреблението. На обществото, изкуствено се насаждаха ненужни желания за използване на ненужни стоки, които не са предназначени за насъщните потребности, а за изкуствено създадени в хората потребности под влияние на рекламата.

Съществуват два вида потребление:

– егоистичен (нестихващ) вид потребление – наложен от „консуматорското общество”,

– алтруистичен (разумен, ограничен, консервативен) вид потребление.

Егоистичният вид потребление, вследствие на изтощаването на природните ресурси, на нарушаването на екологичното равновесие, на възбуждането на „гладната” част от човечеството, води човечеството към катастрофа. Обществото вече разбира, че преходът към разумно потребление е неизбежен, но самият преход изглежда неосъществим.

Преходът от егоистичния модел на потребление към алтруистичния, може да стане само постепенно. Необходимо е да се разработи разпределение на средствата за съответните социални програми. Необходима е разяснителна работа сред населението. Задачата трябва да бъде обявена като първостепенна за цялата западна цивилизация.

Проблемът е в разясняването. Ясно е, че трябва да се откажем от онова, което е свръх необходимото, но не е ясно „защо”. Как да се появи в хората нова мотивация, заради която да полагат усилия – да се променят механизмите на връзката. Масите трябва да се въодушевят от тази цел. Потреблението да започне да се променя чрез промяна на подсъзнанието на хората. Да се започне с най-простото – да се забрани рекламата.”

Реплика: С всеки изминал ден се появяват все по-разумни статии, доближаващи се все по-близо до мнението на кабала. Увеличава се вероятността, осъзнаването на необходимостта от прехода към разумно потребление, да се възприеме като неотложна и да остане въпроса: „С какво да напълним егоизма, т.е. желанията, над нивото, необходимо за съществуване?”

Кабала дава отговор – само с висшето постижение. В противен случай, егоизмът в хората ще остане и те, по всяко време ще се стремят да се „откъснат”, което означава, че целта „Равновесие на обществото с Природата” няма да бъде постигната. Като резултат, ще получим нова съветска власт с разпределители и надзиратели. Надявам се,  че следващото нещо, което ще бъде открито, ще е разбирането на възможността за духовно напълване, под формата на награда за доброволното ограничаване на егоизма.

[43893]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Има ли ”злото начало” собствено движение?

Отговор: ”Злото начало” и светлината работят заедно, защото обратната страна на света това е ”зло начало”. Това не е просто някакво желание, което прави това, което му хрумне. Такова няма в реалността.

Напротив, Творецът, с помощта на светлината пробужда в човека всевъзможни усещания или състояния на тъмнината – точно те се наричат ”зло начало”. Кой може да има собствено движение в този свят?! У кого? Никой не се движи по собствено желание.

Само според това как човек може правилно да разпознае ”злото” и ”доброто” начало, да се намира във ”вяра над знанието”, той разкрива някаква възможност да бъде свободен. Свободен от какво? От Твореца? От ”злото” или ”доброто” начало? Да бъде свободен – означава, че човек сам се съгласява да извърши действие, което така или иначе се осъществява от Твореца.

Няма никаква реалност, която би съществувала сама по себе си. Светлината работи над всички решително и безвъзвратно и няма какво повече да се говори. Всяка добавка, наричаща се ”човек” се заключава в това, че той разбира, усеща и се съгласява с действията на Твореца. Ние добавяме единствено съгласието си, до такава степен, че Твореца ни показва:”Направи вместо мен!” и ние правим същото това, което и Твореца. Това зависи от нивото на разбиране, от висотата на постиженията.

Но, ако не това, то какъв избор ти остава?… Всичко е предрешено, както е казано: ”И отвергнатият, не ще бъде отхвърлен от Него”. Всичко – е в пълната му власт. Нищо не работи, освен светлината. Ние добавяме отъждествяването си със светлината, с Твореца. И затова, за да ни доведе до това съзнание е създадено ”злото начало” – в негов противовес, за да възникне у нас желание да кажем напук: ”Аз не искам!”

Специално така е направено, за да ни се даде възможност да изследваме и да разберем – от борбата между доброто и злото, от нашето нежелание и несъгласие, подобно на упорито дете, противопоставящо се на родителите си.

Но постепенно ние изследваме, съгласяваме се и виждаме, колко е съвършено всичко. И тогава, даже ако не беше Твореца и я нямаше неговата власт – аз искам, всичко да се осъществява така, както Той е направил. Това се нарича ”съвършен праведник” – той изцяло оправдава Твореца. Да се надяваме, че ние ще се доближим до това.

От урока по Книгата „Зоар”, 12.05.2011

[42857]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

И говорил Творецът с Моше и казал: „Аз съм Творецът”… (Берешит, глава 6)

Всъщност, това е най-главният принцип, тъй като науката кабала по определение е предназначена именно за тази висока цел – разкриването на Твореца на творенията в този свят. Тоест това е методика за разкриване на Твореца – висшата сила, единствената сила, съществуваща в природата – самата първооснова на Природата.

Както във физиката, някога Айнщайн е мечтал да разкрие универсалната формула на цялото мироздание, чувствайки, че всичко е управлявано от някаква единна сила, единна формула, една причина и една цел. И той много искал да разкрие тази формула, тази сила.

Именно тази единна сила разкрива науката кабала. Само че не го прави в пределите на този свят, защото не виждайки по-далеч от него, не е възможно тази сила да бъде разкрита докрай. Този свят е само свят на следствията и всичко, което съществува в него, слиза от висшия свят. Науката кабала разкрива единната формула, единствената сила, за която е казано: „Няма никой друг, освен Него” – основната сила на Природата.

Тя се нарича „Творец”, Елоким, Кадош Барух Ху, Зеир Анпин на света Ацилут – тази висша сила има много имена, които й даваме, съгласно нашето постижение. Тези „десет незаличими имена на Твореца” даваме на една единствена сила, която ни се представя в 9 основни форми, наричащи се „9 първи сфирот” (тет ришонот) – а ние ги възприемаме, усещаме и разкриваме в своята десета сфира – Малхут, в степента на нейното съответствие с деветте първи сфирот.

Затова, основната „заповед” е да разкрием формулата: „Аз съм Творецът!” – тоест да усетим Твореца, благодарение на своето подобие на Него. И тогава творението постига равенство, сливане с Твореца, с Неговото ниво и реализира целта на своето създаване. В резултат, ние уравновесяваме и привеждаме в хармония цялата природа, доставяйки по този начин удоволствие на Твореца.

Всеки път, когато правим някаква крачка по посока на духовното постижение, трябва да разберем, че напредваме, за да постигнем Твореца – силата на отдаването и любовта, която ни се представя в такъв вид. Всички наши действия трябва да бъдат насочени в една посока – към разкриването на Твореца на творенията в този свят.

И макар в нас да се редуват много различни мисли, намерения, разчети, представи за духовното, в крайна сметка, всяко намерение, действие, мисъл, трябва да се сведат до една цел – разкриването на общата формула на мирозданието: „Аз съм Творецът!” – единствената сила, освен която няма нищо друго.

От урок по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41265]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли кабалистът да се придържа към две идеологии едновременно и в същото време да бъде религиозен човек?

Отговор: Не, не може. Кабала взема връх над религиозната идеология. Кабалистът може да изпълнява всевъзможни религиозни обичаи, вследствие на своето възпитание или култура – като традиции на своя народ. И мисля, че си струва да прави това – не пренебрегвам религията.

Но тя не би трябвало да замени кабала, защото най-важно за човека е да постигне разкриване и сливане с Твореца. А всичко, което пречи, трябва да бъде отстранено от този път.

Пречи не самата религия, а лъжливата представа за нея, че може да замени постигането на Твореца и, че вместо духовно разкриване, е достатъчно да бъдат изпълнявани някакви материални действия – моли се така, както е написано и това е достатъчно.

Но всъщност, изобщо не е така. Казано е, че „всички трябва да познаят Твореца, от малкия до великия” – за нас е необходимо да постигнем сливането с Него. И на думи, всички са съгласни с това, защото така е написано и е невъзможно да се отрече. За всички е ясно, че главното правило на Тора е любовта към ближния, като към самия себе си. Но навсякъде само говорят за това, а не го прилагат в живота.

Никой не знае какво представлява сливането с Твореца, как да се приближи и да стане подобен на Него. Тоест проблемът е в това, че религията е заменила науката кабала след разбиването на Храма, когато народът на Израел паднал от духовното ниво на материалното и на него му останало да изпълнява в памет на предишните духовни действия само физически действия – като традиция.

Сега, трябва да се издигнем обратно на духовното ниво и да добавим към тези традиции на народа постигането на Твореца. А религията един вид спира човека и му казва, че са достатъчни само механичните действия, изпълнявани от религиозните хора.

Но на много места е написано, че само материалните действия не са достатъчни и „Творецът не се вълнува от това, как убиват животното – по кошерен начин или не, а заповедите са дадени, за да се поправят чрез тях творенията”. Тоест действието трябва да бъде допълнено с правилното намерение, а намерението е най-главното. – именно това е човекът. Важни са неговите мисли, желания, а не самото действие, което религиозният човек обикновено изпълнява по навик – възпитан е така още от детството и изобщо не се замисля. И тогава, в това няма абсолютно никакво поправяне.

Затова, ние искаме към традициите, към обичайния начин на живот, към онова, което се нарича религия, която възприемаме като култура на народа, като обичай, да добавим „работата за Твореца”, тоест вътрешната работа на човека, поправящ своите желания, за да стане подобен на Твореца (Адам, човек – означава „подобен”).

Всеки човек – светски или религиозен, трябва да разбере, какво може да добави кабала към неговия живот – тя добавя разкриването на Твореца, на висшата сила, която управлява всички. И когато я видиш, разбереш и почувстваш, тогава ще се научиш как да вървиш напред и да не грешиш – както в този, така и в „бъдещия”, духовен свят, който се разкрива пред теб.

Ние постигаме разкриването на Твореца не заради религиозните действия, а защото се съединяваме с останалите. Но тези действия не се отменят – те са просто като клонка, символизираща духовния корен и човекът може да остане в тази култура. Това е обичай, който не пречи на постигането, но и не му помага. Просто ти напомня, че съществуват духовни действия и затова се е съхранил през годините на изгнание.

Творецът не се вълнува от твоите физически действия – за Него е важно какво намерение влагаш в тях.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35864]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Кабалистичният „език на клоните” е език, постигащ духовното. Той е непонятен на човека, непостигнал връзката на клоните с духовните корени.

Преди всичко аз трябва да почувствам духовния свят. А вече след това, когато чуя думите, принадлежащи на този низш свят, ще ми стане разбираемо за какви явления те намекват във висшия свят, в който се намирам заедно с авторите на книгите.

В мен вече ще се появи общ език с Раби Шимон, Баал а-Сулам – защото също ще се намирам на онова ниво, на онова място, за което те разказват.

Доколкото аз със своето физическо тяло се намирам в този свят, аз знам какво означават думите: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре”. Отначало узнавам самите тези понятия, а след това чувам техните наименования – думите, езика. Аз мога да дам на този реален, усещан от мен обект – „слънце” – название на всякакъв език. Така ние свързваме всички явления на този свят с определени имена, създавайки език, и можем да разбираме за какво се говори.

Ако се намирам освен това и в духовния свят, постигам още една реалност, която се нарича: „слънце”, „земя”, „растения”, „магаре” – усещам тези свойства и узнавам техните имена. А сега авторът на кабалистична книга започва да ми обяснява връзката между всички тези явления от духовния свят, указвайки на думите от този свят.

И доколкото аз се намирам в постигане на връзката между материалните клони и духовните корени, разбирам за какво говори той в духовния свят. Този „език на клоните” става мой език, той обяснява всичко.

Когато учим детето да говори, му показваме предмети и изричаме техните имена. И по същия начин може да се обясни на детето в духовния свят –то трябва да почувства духовната реалност и да разбере как се нарича тя. Т.е. трябва да му помогнем да разбере връзката между клоните и корените и връзката между частите на духовната реалност.

Кабалистите ни учат да се ориентираме в духовния свят с помощта на „езика на клоните”. Но отначало ние трябва да почувстваме какво е това цветя, трева, слънце…

Има такива духовни понятия, които човек още не усеща, и кабалистът му помага да ги усети. Този език ни придвижва, строи ни. Връзките вътре в езика ни обясняват значението на думите, защо думите са съставени именно от тези букви. Защото в иврит формата на буквите и техният порядък в думата указват на техните свойствата на духовния обект, носещ такова име. В такава форма ни се предава духовната информация.

Този език вече е приготвен за нас, защото всички светове са свързани между себе си – отгоре до долу. А ние се раждаме в този свят, усещаме го и познаваме връзката между всички думи. Сега трябва да се издигнат от низшия свят във висшия и ние вземаме от низшия свят всичко, което има тук, знанието на всички клони с всичките им имена, и започваме с това знание да се издигаме.

Връзката с корена се е протегнала нагоре до безкрайността. На всяко ниво е същото, което и в нашия свят, но всеки път това ни се разкрива в по-качествени понятия – тоест все по-силно свързано с един единен корен.

От урок по статията „Същност на науката кабала“, 10.02.2011

[34985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Книгата „Зоар, глава „Ваера”, п.167: „Когато Творецът обича човека, му изпраща подарък. Що за подарък е това? „Бедняк” – за да стане достоен чрез него”.

Живеем в свят, който е противоположен на висшия свят. Онова, което е награда във висшия свят, е наказание при нас, а което при нас е награда – е наказание във висшия свят. Затова, за разкриването на висшата реалност е казано: „Аз видях обърнат свят”.

Подаръкът свише е пробуждането, когато човек бива събуден с желание. Защото, всички ние произхождаме от неживото ниво, от „прахта” – с други думи, от толкова ниско стъпало на желанието, където човекът не усеща своето духовно битие, духовна потребност – не знае откъде е и защо, не знае целта и смисъла на живота, не чувства нищо. Такава е нашата изходна точка.

Всичко останало идва само чрез усилването, увеличаването на желанието. За това е казано: „Аз сътворих злото начало”. Но човекът трябва да усети, да разпознае в себе си това творение. Малко по малко, то се събужда в него все по-силно и той трябва сам да определи, че това е наистина зло.

Творецът възбужда желанието, но трябва да види, че то е лошо и да го обърне в отдаване – от зло, в подобие на Твореца. Това е възложено на човека. Казано е: „Аз съм първият и Аз съм последният”. Творецът дава желанието, а после човекът извършва анализи и се радва на полученото от Твореца желание, радва се на възможността да разпознае в него злото, с помощта на учителя, групата и книгите. Той съзнава, че лошото желание е дошло от Твореца според принципа: „Аз създадох злото начало”.

И тогава, в човека се развива правилно отношение към това желание – той иска да го обърне в добро – в съответствие с Твореца, в стремеж към отдаване. Когато човекът стигне до това решение, в него възниква искане към Твореца – да преобрази неговото желание. Защото не е получил този подарък – по-точно, подаръкът е правилен, но сега трябва да го промени.

Тогава човекът се обръща към Твореца и изисква това. Такова действие се нарича: „Победиха Ме Моите синове”. И Творецът му дава сила, екран, с присъединяването на който, злото начало се превръща в добро

Именно това и означава: „Аз съм последният”. Давайки на човека желание, Творецът сега го променя.

На междинния етап, самият човек определя, че е получил каквото иска, каквото изисква от Твореца и посредством това, преминава през етапите на развитие към пълното подобие на свойства с Твореца.

Малко по малко, той придобива все по-големи знания, осъзнаване и разбиране, постигане и любов към Твореца, който му е дал злото начало и по този начин му е предоставил възможност да осъзнае, че се различава от Твореца и в какво може да се уподоби на Него. Благодарение на това, човекът може да помоли Твореца за тази промяна, за сближаване и да придобие самостоятелност, съвършенство, съпричастност, сливане с Твореца.

Онзи, който разбира процеса, всеки път оправдава Твореца, получавайки от Него лошо желание. В такъв случай не виждам в него зло, а подарък, който ще мога да преобразя в моя нова реалност. Разбирам, че Творецът прави това само от любов към мен, за да стана подобен на Него, самостоятелен като Него – такъв, какъвто е Той.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34422]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Двете точки”, т.121: Тъй като всяка „ключалка” ни позволява да достигнем особена степен на управление от Твореца и те стават „входове” към стъпалата за постигането Му.

И тези стъпала, които ние придобиваме, преминавайки през „входовете”, образуват „залите” на мъдростта.

И се получи, че „ключалки”, „входове” и „зали” – това са три форми, изобразяващи се една след друга върху самата наша материя, на съдържащото се в нас желание за получаване.

И преди да го преобразуваме в получаване, заради доставянето на радост на Твореца, нашата материя превръща, съгласно усещаното от нас, светлина в тъмнина, сладостта в горчилка. Защото всички пътища на Неговото управление ни отделят от Него.

И през това време се образуват, от наличното в нас желание за получаване, „ключалки”. А след нашето преобразяване, когато се удостояваме с получаване заради отдаване, всички тези „ключалки” се превръщат във „входове”, а тези „входове” после стават „палати”.

Сами по себе си, всички наши пречки се превръщат в желания, пълни със светлина постижения, разбиране, осъзнаване на силата на отдаване.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.01.2011

[33657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→