Filed under: Клипове - Няма коментари→

От страна на духовното поле – безкрайният океан от светлина, върху мен действа само един закон, една неизменна сила, желаеща само едно – да ме привлече към неговия център, към доброто.

Моето егоистично желание (моят заряд) постоянно расте и се развива. И затова аз се оказвам във все по-голямо неравновесие с духовното поле.

Все повече се отделям от центъра на доброто – но полето е постоянно, променям се само аз. Промяната на моите желания към по-лошо протича не по моя воля, а автоматично. Поради това моето състояние само се влошава.

В това поле съществувам не само аз, а заедно с още седем милиарда такива като мен, малки егоистични „заряди”. И всички ние, в една или друга степен усещаме, че ни е „зле”.

В края на нашето егоистично развитие, максимално се отдалечаваме от центъра на доброто в най-отдалечения кръг и започваме да се чувстваме свързани помежду си.

Това допълнително усилва нашето неприятно състояние. Всеки започва да се усеща зависим от всички. Това ни кара да ненавиждаме всички и да страдаме за всички…

Нашето състояние може да се оприличи на родилните болки. В течение на деветте месеца бременност (еволюцията на човечеството), майката (природата) по всякакъв начин помага на плода (егото) да се развива.

И когато се достигне пълното (егоистичното) развитие (глобално, затворено), майката-природа принуждава плода да се роди.

Глобалната криза – това е въздействие върху общия зародиш, човечеството, за да го принуди да се роди духовно.

Плодът трябва да се обърне с главата надолу (да смени приоритета получаване на отдаване) и да започне да се опитва сам да излезе от своето егоистично състояние (да помага на майката да го роди).

Само по такъв начин той ще ускори родилните болки и ще се роди в света на светлината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че всеки е длъжен да достигне свойството да отдава. Но ако някой отдава, значи че някой получава !

Отговор: Този, който получава, получава за това, че отдава, като продължение на отдаването. Аз получавам от вас, защото по такъв начин ви давам възможност да проявите себе си, да покажете любовта си към мене. Когато аз получавам, това не се нарича получаване, защото го правя заради вас. Духовната система работи на принципа: ти нищо от никого не получаваш, ти можеш само да отдаваш – на всеки и на всички, напълвайки ги. И те с удоволствие ще получават от тебе, доколкото по този начин изразяват свойството да отдават, защото когато човек получава, той ти дава възможност да му дадеш.

В нашият егоистичен свят, ако хората в семейството се обичат, също могат да възникнат такива взаимоотношения по подобие на Твореца, защото всички отдават и имат възможност безгранично да получават. Тогава през всички преминава информацията и енергията на мирозданието.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо естественото развитие на народите не води до разбирането, че всички трябва да бъдем свързани по един добър начин ?

Отговор: Всеки може да отдава и получава, използвайки егоистичните си качества – на работното си място, в търговските и обществените отношения. Когато нашите егоистични качества достигат световен, международен обмен, ние постигаме максимална реализация на нашите желания. Тук завършва първият етап на човешкото развитие и започва друг – етапът на поправяне на развиващото се желание.
Природата изисква от нас да възстановим връзката помежду си, разрушена още преди нашето раждане. Ето защо тази връзка може да се възстанови само с помощта на светлината, която може да бъде обезпечена от науката Кабала.
Желанието да създадем семейство, да осигурим децата, да бъдем в добри отношения със съседите, да даваме и получаваме, да печелим един от друг, да съществуваме в мир – всичко това се намира вътре в егоистичното желание.
Но ако говорим за нова система на връзка помежду ни – това не е система на взаимоизгодна търговия, а система, в която аз съм длъжен да отдавам на всички, длъжен съм да влагам във всички. Това не е преход на по-високо ниво на търгуване с по-голямо дялово участие, макар и на света да му се струва така. Всички разбират, че трябва да бъдат изградени добри взаимоотношения помежду ни. Но природата изисква от нас именно нови, сърдечни взаимоотношения основани на отдаване и любов, а не честна търговия!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво може да убеди хората да живеят по законите на алтруизма ?

Отговор: Цялата природна и човешка еволюция, цялата история на Вселената, земята, живота, човечеството е следствие от развитието на желанията. Желанието да се насладиш, да се напълниш се явява силата на съществуването, живота.
До настоящият момент това желание се е развивало от етапа на неживото към растителното, след това животинското и до човешкото. Но днес то е достигнало своята окончателна форма. По-нататък няма накъде да се развива. За напред то трябва да измени формата си, по-точно своето приложение : от получаване – на отдаване, от формата на творение – към формата на Твореца.
Страданията, които преживяваме в момента, в края на нашето егоистично развитие, се проявяват в най-разнообразни форми. Но всички те са предизвикани от липсата на правилна връзка между нас. Но големите и сериозни удари, които ще ни доведат до духовна промяна, все още назряват.
Ние сме длъжни да разберем, че заповедта „вървете и печелете един от друг“ , днес се изпълнява не на егоистично, а на духовно ниво, вървейки един към друг, за изпълнение на заповедта „любов към ближния „- в противен случай никой няма да спечели нищо, нито физическо, нито духовно. Ето защо ударите ни помагат да разкрием , че всичко зависи от връзката между нас.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес, ние достигнахме до състояние, когато трябва да се обединяваме. При това да се обединим, не за да бъде добре на всеки, а именно на всички заедно.
В миналото, това привличане един към друг беше причинено от взаимната изгода, която получавахме от сътрудничеството си. И затова достигнахме до етапа на глобалната връзка между хората. На едно място произвеждахме нещо, на друго го продавахме, от трето – нещо получавахме и на четвърто – оказвахме някакво влияние и така всеки от нас изпълваше своето его, своето желание за наслаждение.
Сега сме длъжни да преминем от егоистична връзка помежду си към алтруистична, не за да печелим, а за да стане животът хубав за всички. Да преминем от връзка тип „заради получаването“, към връзка от вида „заради отдаването“. Да се обединим, заради възможността да отдаваме.
Това разбира се звучи абсолютно нереално, но Природата ще ни принуди да постигнем такова единство – и по-добре е да изучим нейния “ Закон за всеобщото отдаване и любов „, произлизащ от факта за единното тяло на Природата, и да започнем макар и мислено да го обсъждаме. Нашите мисли ще свършат цялата работа !
Науката Кабала обяснява, че никой от нас не е в състояние сам да постигне духовното – да се изпълни със свойството отдаване и по този начин да се сдобие с покой.
Само че правилната връзка трябва да се изгради възосновата на схващането, че ако разберем правилно обединението, то всеки от нас ще получи цялата обща сила, която може да бъде придобита само благодарение на любовта.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: „По какъв начин тълпата избира своя лидер?“
Може би тълпата е нашия егоизъм? Затова тълпата е голяма сила. Въпросът е кой и къде ще насочи тази сила. Но от друга страна, именно тълпата диктува условията си на лидера. Нито един политик, артист и дори учен не може да бъде свободен, всеки от тях зависи от тълпата.

Отговор: Тълпата притежава сила само на нивото на нашия свят, защото нашият свят е на неживо (духовно нерастящо, в плоскост) ниво. В нашият свят действа силата на „получаване“, а в духовният свят действа силата на „отдаване“. Човек, растящ духовно е длъжен да предпочита в себе си силата на отдаването пред силата на получаването. Желаещият да получи одобрението на публиката, на тълпата, е длъжен да следва нейните предпочитания и мнения. Затова не е възможно да бъде духовен, да бъде над нивото на тълпата политика и другите.
Кабалиста от самото начало поставя себе си над нивото на тълпата, защото желае да достигне нивото на Твореца, защото това е целта на творението (сливане с подобие). Затова той не се обръща към тълпата, затова тя никога няма да го разбере, те имат различни цели и ценности, а ще го разберат само тези, в които е появила точка в сърцето и които желаят да я развият. Тази точка е зародиша на бъдещата душа. Ако тя се появи, човек може да я потисне и отново да бъде под въздействието на масите. Има хора, които идват при нас, а след това, усещайки увеличаване на егоизма в себе си, въпреки точката в сърцето, която им се дава, за да се издигнат над него, да възвесят точката като подем (изкачване) на планината Синай, погребват себе си под планината, оттегляйки се някъде от кабала. А нали при получаването на Тора е казано: или се издигате над ненавистта един към друг, или тя ще ви погребе под себе си.
Кабалистът не само не чува мнението на масите, но той разбира, че ако в него възниква желание да се вслуша, то произлиза от егоизма му, за да може още повече да се издигне. Ако масите го ненавиждат (а кого от кабалистите са обичали?!), той възприема това като защита от Твореца, за да не се сближи с тях поради слабостта си, да не започне да работи за тях и да получи величие в очите им, да се отдалечи от тях според размера на ненавистта, която усеща от тях. Баал Сулам пише за това. Във всеки случай, да бъдеш независим е условие за духовно развитие. Неразбиращите възприемат независимостта на кабалиста като възгордяване, високомерие и пренебрежение от негова страна. Кабалиста винаги е неразбиран и презиран от масите.
Казано е от Рамбам, че потребността от подем над егоизма, нашата природа, е нужно да се разкрива постепенно, понеже това се ненавижда от човек, отблъсква го. Такова отношение има винаги към кабалиста. Тълпата желае това, което и е изгодно – възнаграждение в този или в онзи свят. Когато и казваш, че такова не съществува – тя естествено те ненавижда, понеже думите ти говорят на всеки, че той е животно в този свят и нищо не му остава след неговия живот.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

В статията „Мирът“, раздел „Необходимоста да се вслушваме в предупрежденията, спазвайки законите на природата“ Баал Сулам пише:

Жизнено необходимо ни е да изучим заповедите на Природата и да узнаем какво иска тя от нас, за да не ни накаже. Природата задължава човек да води социален живот. Ние трябва да изследваме заповедите, които природата ни задължава да спазваме в обществото. Всъщност има само две правила за съблюдаване: „получаване“ и „отдаване“.

Природата задължава всеки член на обществото:

1. Да получава необходимото от обществото;
2. Да допринася със работата си за благополучието на обществото.

Той е задължен да спазва и двете заповеди, в противен случай ще бъде безмилостно наказан.

Когато човек наруши първото правило, наказанието се прилага незабавно. Това предотвратява всяко пренебрегване и ни заставя да го спазваме. Но при другата заповед, за отдаване на обществото, не само че наказанието не идва веднага, но дори бива налагано индиректно. Затова второто правило не се спазва както трябва.

Природата, като достоен съдник, ни наказва съобразно нашето развитие, за да можем да видим от степента, на която е развито човечеството, че всъщност увеличаването на болката и страданията осигурява нашето съществуване. И страданието ще продължи да се увеличава, докато Световната криза ни покаже, че Висшето присъствие на Твореца ни е управлявало, за да спазваме, с цялата си мощ и със съвършена прецизност, заповедта за отдаване на другите.

И колкото повече бездействаме в прилагането на този закон в неговата пълнота, Природата няма да спре да ни наказва. И разбира се, Природата ще ни победи и ще сме принудени да се обединим – като един човек – в следването на заповедите, с всичките необходими действия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от „Нер Дакик„, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този „Нер Дакик„? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

• Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
• Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Раби Шимон Бар Йохай е казал: «Горко му на този, който смята, че Библията – това е просто повествование и обикновен разказ… Ако Библията би описвала нашия свят, то даже всред неговите управляващи биха се намерили по-възвишени примери… Не, всички думи от Библията описват Висшата реалност и Висшите тайни».
Книгата «Зоар» с коментар «Сулам», глава «Беаалотеха», пункт 58

ЛЮБОВ НА ЧЕТИРИ ЕЗИКА

Отдавна исках да си купя книга за кабала. Въобще не бях много вещ в тази област, но на нашия ъгъл има малка книжарница, и аз си помислих, че там навярно ще ме посъветват за нещо заслужаващо внимание.
Влизайки вътре, аз усетих аромата на стари книги. Възрастен беловлас продавач с рогови очила ме погледна очакващо. Наричаха го Манделбойм. Чувайки за кабала, той с широк жест показа своя магазин:
– Млади човече, всичко, което виждате тук, това са книги за кабала.
Аз погледнах безбройните издания на Гмара, Тора (Библия – стар завет), Мидраш и останах в пълно недоумение.
– Разполагате ли с няколко минути? – попита той.
За мое щастие, аз се съгласих да остана и да го изслушам. (още…)

Filed under: Духовност, Книги, Общи - Няма коментари→