Мнение: Няма никакви надежди за стара Европа. Европа, европейският капитализъм се намира в упадък и губи доминиращите си позиции. САЩ се опитва да колонизира Европа, но в това е тяхното разрушение – те няма да могат да удържат доминирането над целия свят.

Светът се е разцепил на влиятелни страни от западния капитализъм – САЩ, Великобритания, Германия – и малки страни, които зависят от тях (Словения, Чехия, България и др.), където властва компрадорската буржоазия – тя иска да насочи в страната си чуждестранния капитал и инвестиции, за да обезпечи гражданите си с работа и да поддържа мира в обществото.

Правителствата се безпокоят само за краткосрочните цели: страните стават зависими, а натрупването на капитала се извършва в чужбина. В резултат на това страните нямат собствена икономика и  икономическа политика.

Правителствата реагират на историческата ситуация, отговарят на призивите и създават нулево ниво на идеология – рамката, в която може да се развива всякаква идеология. Живеем в съобщества на национална идентичност, а те са по-репресивни от държавата, тъй като веднага щом те заклеймят, те изхвърлят от обществото и започват да те нападат.

Реплика: Цялото това развитие е закономерно, като последен стадий на развиващия се егоизъм, на смяна на който, искаме или не искаме, ще дойде следващата степен на развитие на човечеството – алтруизмът, с неговия принцип „Възлюби ближния като себе си“. Това състояние е възможно да бъде постигнато само с помощта на въздействието на свойството отдаване и любов,  така наречената „Висша светлина“.

[158641]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е светлината, напълваща душата?

Отговор: Усещането за светлината е напълване с любов. То не може да бъде обяснено на другите с думи, а само вкусилият ще узнае колко е прекрасна тя. То е повече от всички наслаждения, които някога е изпитвало човечеството в този свят.

Една единствена искрица светлина, която получаваме в съсъда на душата, е по-голяма от целия този свят, с всички негови наслаждения, които са били получавани, получаваме и ще получим за всички времена. Тъй като това е следващата степен, а тя винаги включва предходната в себе си, тя е като малка песъчинка в сравнение с огромната вселена.

Затова, за да ни дадат възможност да постигнем такива огромни наслаждения, трябва да построим в себе си съсъд на душата, който няма да се взриви от най-малкото предозиране на светлината, подобно на човек, надрусан с наркотици. Докато не придобием съсъд на любовта и отдаването, няма да ни дадат да опитаме светлината, за да не се взривим.

Получавайки наслаждение в съсъда за отдаване, ние няма да се взривим и ще можем да издържим на такова огромно напълване.

Ако точно сега ни дадат наслаждение, съответстващо на първата духовна степен, то ще натежи над всички възможни предели и ще ни взриви. Нито нервната ни система, нито мозъкът са способни да издържат на това. За да имаме възможност да се насладим на духовния свят, да го усвоим, да го разберем, а също и за да развиваме тези усещания все повече и повече, ние трябва да си подготвим друг съсъд.

Този нов съсъд не трябва да бъде поглъщащ, защото в такъв съсъд не може да се помести много и безусловно ще се пръсне. Да допуснем, че аз ти подарявам 100 милиарда долара – разбира се, че ще си загубиш ума.

Затова, желаейки да ти дам възможност правилно да получиш тези пари и да се развиеш за тяхна сметка, аз ти казвам: „Давам ти 100 милиарда долара само при условие, че ще обикнеш хората и ще правиш всичко само за тях“.

И тогава няма да има никакъв проблем да получиш и сто милиарда долара, и сто трилиона, тъй като в света можеш да направиш толкова много полезни неща с тези пари. И няма да се взривиш от това, а пред тебе ще се открият нови възможности да твориш добро.

Сега се замисли, струва ли си да получиш сто милиарда долара, за да ги раздадеш след това по долар на всички останали, а за себе си да не оставиш нито цент?

Въпрос: Ако това бяха мои деца, тогава няма проблем. Но как бих могъл да отдам всичко на чужди хора?

Отговор: Tочно това се нарича любов към ближния. Ако можеше да заобичаш всички като децата си, би получил огромно наслаждение от това, че им раздаваш пари. Това би ти донесло толкова, колкото си пожелаеш, без граници. Целият свят би зависил от тебе.

И всичко това се нарича построяване на своята душа. Но къде е твоята душа? Ами целият свят е твоята душа, цялото тяхно напълване е напълване на твоята душа. Представяш ли си какво е това?… И като добавка, ти придобиваш вечен, неограничен живот.

От 523 беседа за новия живот, 17.02.2015

[158366]

Filed under: Духовна работа, Духовност - Няма коментари→

Пурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Filed under: Без категория, Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо пред празника Песах е прието дома да се чисти щателно?

Отговор: Мислите, сърцето на човека се наричат негов дом. Трябва да се изчисти този дом, сърцето на човека, от всички глупави мисли за другите хора. Това се нарича пасхално почистване.

Опитайте се да мислите в тази насока и да си представите, какво трябва да направим с желанията си спрямо хората, обществото, роднините, съседите, съпруга или съпругата и въобще спрямо целия ни живот. Как можем да ги поправим, да ги подобрим или поне да ги очистим от цялата мръсотия?

Защото Песах означава „преминаване“ (пасах) от егоистичното желание на любов единствено към себе си – към любов към ближния, за да може поне малко да се съобразявам с другите.

Въпрос: А защо е прието всичко да се мие с хлор?

Отговор: За съжаление, не съществува друго миещо средство, с което да можем да изчистим себе си отвътре, освен „светлината, възвръщаща към източника“. Ако слушаме, ако се учим, ако говорим за поправяния, които трябва да извършим в себе си, за желанията, от които трябва да се освободим, това постепенно ни очиства.

Силата на светлината – е единственото средство, което може да ни очисти, но то действа само в степента, в която искаме да се поправим. А за да пожелаем това, трябва да четем за това, какво ни очаква след като се съединим с всички.

Тогава се избавяме от всички нещастия и проблеми и се издигаме на такава степен на развитие, където няма никакво зло, никакви пороци, а само безгранично добро.

Така се чувства човек, излизайки извън пределите на Египет. Затова този празник се нарича Песах (преход), когато преминаваме сякаш през Червено море от една природа в друга: от природата на получаване в природата на отдаване.

Подобно е на пълна замяна на програмата в компютъра – така трябва да заменим и своята вътрешна програма, която изменя погледа ни върху света, цялата жизнена парадигма. Започваме да гледаме на света през съвършено други очила.

Това ни позволява да видим как правилната връзка с другите хора ни носи добро и това откритие ни променя. В това е смисълът на изхода от Египет.

Въпрос: И къде отиваме след като излезем от Египет?

Отговор: Ние излизаме в нови отношения, към единство, към отдаване. А благодарение на единството, на обединението, ние се спасяваме от враговете и излизаме от изгнание, излизаме на свобода.

Въпрос: Излиза, че сърцето ми сега е кално, обичащо само себе си и грижещо се единствено за себе си. Но ако аз го очистя и започна да се грижа за другите, ще видя ли света около себе си друг?

Отговор: Да, това ще бъде свят, който се намира зад пределите на Египет – свят, който виждаме през нашата връзка един с друг, през свойството отдаване, през интегралните очила. През тези очила виждаме мрежата, която свързва всички заедно.

Такъв свят се нарича висш свят, защото разкриваме сила, която действа върху всички нас – мрежа, която управлява всички нас. Става ни ясно нашето минало, настояще и бъдеще и можем да се издигнем над времето. Ние знаем какво ще се получи от всичките ни действия.

Въпрос: Какво влияние оказва това върху обикновения повседневен живот?

Отговор: Човекът знае какво става с него и какво ще се случи, ако той постъпи по един или друг начин. Пред него се разкриват всички причини и следствия, което се нарича отваряне на очите. Той вече не се намира в тъмнина и неизвестност.

Въпрос: А как влияе това на нашите отношения с приятеля ми?

Отговор: Стават ни известни собствените ни намерения и намеренията на партньора ни, затова нашите взаимоотношения стават абсолютно открити, без каквито и да е обиди и недомлъвки.

От програмата по радио 103FM, 15.03.2015

[155952]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно „обвита“ в много „облекла“, дълбоко утаена, покрита с „черупка“, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи „джунгли“, разбити на „стада“.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името „Човек“ (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал „бабуин“, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността „Човек“ е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо „бабуин“, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: „Фараон“, „Билам“, „Балак“, „Амалек“… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ „от противното“, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и „червени дни от календара“. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Понякога казваме, че Творецът е в мен, а друг път – че Творецът е във връзката между нас. Как да свържем тези две понятия?

Отговор: Тук няма никаква дилема. Как мога да намеря Твореца? Как мога да видя себе си и да измеря, какъв съм аз: добър, лош, силен, слаб? Затова ми трябва нещо извън мен – еталон , спрямо който мога да се сравня.

За това трябва да усетя някакви други свойства, т.е. хора извън мен, и да се променя относно тях. За да се ориентирам правилно, са ми необходими близки, далечни, ненавистници, доброжелатели, противници,  т.е. цялото човечество.

При това не ми стига само една мишена, за да попадна в някаква цел. Трябва правилно да се настроя за връзка с Твореца, когато ми трябва всичко: неживата, растителната, животинската природа и цялото човечество. Ако си поставя целта така, че да вървя по абсолютно правилния, по добрия път, тогава точно на този път ще видя Твореца.

Всички тези свойства се намират в мен, и само чрез доброто отношение към тях, ще се настроя да видя Твореца, защото Творецът е съвкупност от цялата доброта, любов и отдаване.

Въпрос: Когато говорите за правилна настройка, веднага си представям цялото човечество, цялата природа, камъни, небеса, космос. Изпълнима ли е тази задача?

Отговор: Правилната настройка се извършва много просто. Ти трябва да убедиш всички свои вътрешни свойства: неживи, растителни, животински и човешки, които представляват твоята обкръжаваща природа, в това, че само животът във взаимна любов е най-добрата възможност за съществуване.

Ако ти ги убедиш в това, т.е. поправиш свойствата си, които ти изглеждат, че съществуват извън теб, значи си достигнал това състояние.

Въпрос: Така ли ще мога да работя с всеки, който ми изглежда като враг?

Отговор: Врагът най-точно ти показва всичките ти отрицателни свойства. Това се нарича „помощ срещу теб”, така напредваме.

В действителност всичко е много просто, само ако правилно се настроиш и се стараеш да не изпаднеш от тази настройка.

Въпрос: В Тора е казано: ако някой дойде да те убие, ти го убий пръв. Как да стане това?

Отговор: Когато откриеш в себе си такова свойство, с което по никакъв начин не можеш да се пребориш, въпреки че по всички признаци, описани в Тора, ти го обкръжаваш с любов, разбиране, единение с него, и виждаш, че все едно, то е непоправимо – ти си длъжен да го „убиеш”.

Това се явява и неговото поправяне. Чрез този метод на поправяне убиваш това свойство в себе си, защото до такава степен не си в състояние да го преработиш, че то въстава срещу теб.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга”, 08.10.2014

[156021]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец, Тора - Няма коментари→

Днес човек възприема живота само под формата на получаване, поглъщане, потребление, придобиване, така той се суети, докато не се измори от живота, излезе в пенсия, прекара няколко поредни години по опашки в поликлиниките и в крайна сметка умира.

Но има възможност да повдигне себе си на друго ниво на съществуване: да прекарва живота си не в потребление, а в отдаване. И това не е благотворителността, когато ти помагаш с пари на бедните, а живот по-високо от своя егоизъм. Животът извън егоизма дава усещане за анти-живот, анти-материя, анти-свят, както е казано: „Видях обратен свят“.

Съществува друга форма на живот – паралелна на нашия свят. Науката кабала ни учи как да постигнем тази нова форма на живот. Това е обратен живот – не вътре в егоизма, който поглъща всичко в себе си, не в желанието за наслаждение, а в желанието за отдаване, любов.

Това не е тази егоистична любов, която ни е позната в този свят. Любов е когато аз излизам от себе си и се включвам в желанията на другите. И тогава живея в тези желания, без да правя сметка за самия себе си. Такава форма на живот не е ограничена по мощност на наслаждението, което може да се получи в нея.

Тъй като това не е наслаждение вътре в материалното тяло, което не може да яде и пие без мярка. В отдаването с нищо не съм ограничен, тъй като излизам към другите. Не съм ограничен от живота на това биологично тяло, а се намирам извън него и там усещам своя живот.

Моето тяло остава, но то живее около мен, като питомното животно, живеещо край човека. Човек се нарича моята вътрешна част, която е излязла от мен и се е включила в другите. А тази моя част, която е останала – биологичното, животинско тяло, както обикновено, живее отпуснатия му срок, ходи по лекари, докато не го отведат в гробището.

Въпрос: Но човек се бори със земните житейски проблеми и не го интересуват такива високи понятия като живот извън тялото?

Отговор: Всеки човек го вълнуват въпросите за живота и смъртта. Но дори и обикновения живот днес не може да се подреди, без да се включиш в правилната връзка, без да уравновесиш своето получаване и отдаване, без да се съединиш с другите чрез правилните взаимни връзки. Към това ни води науката кабала, за да приведем в ред своя живот.

От програмата по радио 103FM, 08.03.2015

[155720]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича „душа“.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо децата играят така естествено и истински, а за възрастните играта е лъжа?

Отговор: Защото ние, възрастните, сме свикнали да живеем в лъжа: нашият живот е лъжа и играта ни е лъжа. Това не е престъпление, а просто такава е нашата природа. Играта винаги е измислица, а не истина, понеже аз не играя самия себе си, а този, който искам да бъда.

Без игри не можем да се развиваме. Децата възприемат всяка игра като чиста истина и затова се развиват и растат. Ако ние с цялото си сърце се включим в играта, като деца, не бихме могли да излезем от нея и така оставаме в нея.

Именно това средство използва науката Кабала. На мен ми казват: ”Ти трябва да обичаш ближния и вътре в тази любов ще започнеш да усещаш Твореца! Ето ти група от десет човека, започнете да организирате помежду си такива отношения, в които като че ли всеки от вас обича останалите. Трябва да създадете между вас такава атмосфера, вътре в която всеки ще изчезне, ще се разтвори в любовта към другите”.

Аз играя на любов към другите отново и отново, връщайки се към нея хиляди пъти всеки ден, докато не се включа в нея в такава степен, че да се разтворя вътре в тази любов и обединение. И тогава ще стигна до разкриване на Твореца. Включвайки се в любовта, се включвам в Твореца.

Това престава да бъде просто игра, а става играта на моя живот. Но първоначално аз я играя изкуствено: преструвам се, че обичам приятелите и се отменям пред тях без никакво желание. Насилвам себе си в това, убеждавайки се, че съм длъжен да играя на любов, дори и изобщо да не я чувствам.

Но след това изведнъж идва чувството и топлото отношение. Другите ми въздействат със своя пример и предполагаема любов. Аз виждам как те са предани на тази любов и мен ме е срам, че не мога да им отвърна със същото. Упреквам се и отново и отново се заставям да обичам другите.

Но когато така отменям себе си, изведнъж започвам да виждам как постепенно изчезват всички материални предмети наоколо: масата, столовете, стените. Всичко това изчезва от моите органи на възприятие и остава само едно, усещано от мен чувство – чувството на любов. И аз сам изчезвам, продавам себе си в робство на това чувство. Нищо повече не остава, освен това усещане извън мен, понеже моето „аз” изчезва.

„Аз”- това е моят егоизъм, който престава да съществува и тогава започвам да усещам как всичко се изпълва с висшата сила, Твореца. Тъй като съм отменил себе си, сега мога да усещам Него. Анулирал съм своя егоизъм и съм получил свойството на висшата сила, свойството на отдаването. Ето това е истинската игра.

От програмата „Глави на Тора със Шмуел Виложни“, 02.02.2015

[153855]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: На какво ме учи науката кабала? Как тя ме обучава на практика?

Отговор: Във всеки момент от живот си аз избирам какво е важно за мен и какво – не. Затова трябва да придобия мъдрост, да зная как да проправям пътя си, преди да дойде висшата сила и започне да ме притиска.

Тогава нейното въздействие ще бъде за мое благо, по мое и по нейно желание, когато ще бъдем слети в едно. В тази степен ще я усещам, ще почувствам как тя ми въздейства. Няма да усещам внезапен удар, а ще разкрия, че тази сила ме развива, че ние вървим заедно и буквално плувам по течението ѝ.

Да кажем, че трябва да отида на интервю в някаква фирма, където да представя себе си така че да получа работата. Преди това, обаче, откривам, че имам приятел, добре запознат с това кой ще ми взима интервю и дори още повече – той е негов началник.

Затова той казва на своя подчинен: „При теб ще дойде еди-какъв си човек, приеми го добре, направи за него всичко, за да получи тази работа и да напредва по-нататък“.

Тогава отивам на интервюто с усещане на пълна увереност, че ще ме приемат добре и животът ми се струва прекрасен.

Всъщност, така ще се чувства човек във всеки момент от живота си, ако върви заедно със силата на късмета.

Реплика: Пред него буквално са открити всички врати?

Отговор: И даже още повече. В нашия свят ни се струва, че има още някакви власти, че това зависи от едни или други хора.

А по духовния път силата на късмета, която се облича в мен, просто ме съпровожда и пред мен няма никакви препятствия, аз плувам в лека лодчица над водата.

Но това е трудна работа – да подготвим себе си за силата на късмета, така че да приемам нейното желание като свое. Защото силата е разликата между два потенциала: аз се намирам в определено състояние, в една точка и с помощта на тази сила трябва да премина в друго състояние, във втора точка. Силата въздейства така, че да ме доведе там, т.е. тя трябва да ме промени, моя поглед на случващото се, свойствата ми, осъзнаването ми.

Егоистичното ми желание трябва да се обърне в желание за отдаване и любов, макар и малко. Тази сила трябва да ме „форматира“ в по-духовен човек, в по-отдаващ, любящ, действащ за отдаване извън себе си. Тези изменения са против предишната ми природа, не ги искам. Искам всичко да се устрои според моите представи.

Излиза, че трябва да променя себе си и тогава виждам, че светът вече е станал по-добър. Защото всеки път, когато виждам света лош, то е заради това, че не съответствам на света, а не защото светът трябва да се промени по отношение на мен. Напротив, аз трябва да се променя, съотнасяйки се към света и изведнъж, вместо този свят, ще видя бъдещия. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→