Въпрос: Нашият живот е толкова примитивен: заработваме, връщаме се у дома, вечеряме и лягаме да спим, за да може сутринта да се събудим и отново да отидем на работа. А вие разказвате за някакъв „висш свят“!

Бих искал да го видя, но като погледна нагоре, виждам само таван. Възможно ли е нещо да се измени в живота ми? Къде е този висш свят?

Отговор: Когато говори за висшия свят, намиращ се над нашия свят, кабала не подразбира обичайната височина, сякаш има таван или звезди на небето.

Става дума за високи вътрешни свойства на човека. Понякога казваме: „Какъв висок човек – той е над всички!“, но нямаме предвид неговия ръст. Наполеон е бил метър и половина висок и при това, е бил велика личност. Затова е необходимо първо да изясним какво означава „ниско“ и „високо“.

„Високо“ в кабала означава „високо“ по свойства. Висшите свойства са отдаване, любов и обединение. А ако наричаме човека нисък и незначим, то имаме предвид неговите грозни качества, а не ръстът му.

Затова духовния свят е висш свят, защото в него цари любов и единство. А да се приближим към него можем именно чрез обединение.

Защо не усещаме Твореца? Защото между нас няма обединение. Ако искаме да почувстваме силата, обгръщаща и включваща в себе си цялата вселена, то трябва да се съединим и да станем като един.

Кабала казва, че дори ако десет човек се обединят като един човек, те ще почувстват висшата сила, висшият свят. Именно това съединение се опитваме да реализираме в кабалистичните групи.

В това се и състои същността на методиката, описана в автентичните кабалистични книги, като „Зоар“, и трудовете на Ари и Баал а-Сулам.

От радио програмата на 103FM, 06.09.2015

[166657]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Колко пъти на Земята ще се празнува Нова Година (Рош а Шана)?

Отговор: Общо шест хиляди пъти. А след това ще стане закриване на тази Вселена. Както някога тя се е открила, така и ще се закрие. Дори физиците говорят за това, че Вселената има край.

Постепенно ще започнат да изчезват нейните сферични свойства, които ще престанат да я изкривяват, правейки я триизмерна. Отначало тя ще стане двуизмерна, а след това ще се свие в една точка.

Както телевизионният сигнал се разгръща, попадайки в телевизора, така и тук ще стане същото, само че с обратен ефект: Вселената ще се свие, ще изчезне, защото ще изчезнат свойствата, които разкриват пред нас нейната картина.

Надявам се, че ще станем свидетели на това как ще завърши Вселената, а заедно с нея нашите тела и целият този свят. Ще останат само висшите свойства, които днес все още не съществуват в нашата материя – това са свойствата на отдаването, любовта, единението. В тях ние ще съществуваме, преселили се в новия „космически кораб” – във висшето измерение.

Работата е там, че всичко случващо се, става вътре в нас и представлява нашето вътрешно възприемане на себе си, неживата, растителната, животинската и човешката материя. Целият свят е в нас.

Така че, не можем да кажем, че той обективно съществува извън нас милиарди години. Напротив, него го няма! Какво означава, че се свива нашият свят, Земята, човечеството, обществото?

В мен се затваря обратно цялата програма, по която днес работя, и всичко си отива, свива се вътре в мен, в едно състояние на единение. С това завършва нашият земен етап и ние отиваме на следващото стъпало.

Реплика: Тоест на мен ми се е показвал филм, който сега завършва?

Отговор: Но ти си длъжен да го реализираш! Краят на света е краят на неговото неправилно възприемане от човека. Необходимо е да се разбере, че това е филм и трябва да спрем да го въртим вътре в себе си.

Вместо това, трябва да започнем да преминаваме през следващия етап, уверявайки се всеки път, че нашият свят е просто един голям филм, а в действителност ние нямаме нищо. Всички светове засега са непълно представяне на нашето най-естествено, най-висше състояние, което се нарича свят на Безкрайността.

Така че Новата година, сама по себе си, е много грандиозен празник, който включва в себе си абсолютно всичко. От него излизат всички останали празници, цялата история на човечеството. Тя е началото на всичко. Главата! На иврит така и се нарича ”Рош а Шана” – Глава на годината.

Хайде да си пожелаем да имаме хубаво начало на следващия етап!

От Тв програмата „Празници, Рош а Шана” №1, 06.08.2015

[166356]

Filed under: Възприемане на реалността, Празници - Няма коментари→

Мнение: „Световният природен фонд (WWF)” обяви 13-ти Август 2015 за Денят на екологичен дълг към Земята. Смисълът на този ден е, че на тази дата човечеството е достигнало максимум на използване на ресурсите, които Земята е способна да регенерира за година. В оставащите дни до края на годината ще живеем изцяло за сметка на запасите на Земята.

Оказахме се в задънена улица – развитието на икономиката ни води до разрушаване на Земята, но човечество не желае и не е способно да се откаже от масовото потребление.

Коментар: Именно затова трябва да разпространяваме методиката за поправяне на нашата природа, тъй като това е най-важната и най-реалистичната задача. Само осъзнаването на възможността за друг, по-висш начин на живот, без ограничения или получаване, а с отдаване, ще ни издигне до подобие с Твореца и ще спре нашата лудост. Ще се издигнем на ново ниво на развитие или по пътя на страданията, или по пътя на разбирането и осъзнаването на нуждата от това.

[165021]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабалистът е учен, който изучава нашия живот, този свят, реалността, в която се намираме. Но той изследва нейните особени инструменти, новите развиващи се в нея органи на усещане. В нас засега няма такива органи на възприятието, които могат да открият висшия свят, сега скрит от нас.

„Шестото чувство“ е усещане на висшата сила, любовта и отдаването, които сега не притежаваме. Усещаме нашия свят вътре в своя егоизъм, с петте сетива.

Нашето егоистично желание иска да узнае, да разбере, да почувства реалността, в която се намираме. Такъв подход ни заключва вътре в някакви затворени сфери, в тази Вселена.

Вселената само ни се струва огромна, а в действителност тя е нищожно малка в сравнение със света, намиращ се отвъд нейните предели. Необходимо е да се измъкнем от тази сфера и да усетим реалността, намираща се вън от нас. А за това е необходим допълнителен орган на осезание, основан на отдаването.

Засега ние притежаваме само органи за получаване, и затова искаме всичко за себе си и сме ограничени само в този материален свят. Всичко, което се разкрива с петте телесни сетива, ние наричаме този свят, в който живеем. Но този свят ни е даден само за това, за да можем през времето на този живот да се измъкнем от неговите предели във висшия свят, който е по-външен и обширен.

Как можем да се издигнем нагоре, ако привличаме всичко вътре в себе си? Затова трябва да развиваме сетивото на отдаването, вместо сетивата на получаването, на желанието да се насладим. Това ново усещане на отдаването ни извежда нагоре от нашата материална сфера.

Методиката на кабала е призвана да развие в човека желанието да отдава, да обича, усещането за външния свят. Така той открива, че има друга реалност, съществуваща редом с нас, но тя се разкрива само при нов подход: навън от себе си.

Затова е казано, да обичаме ближния като себе си – това е великото правило на Тора. То говори за това какво качество трябва да развием в себе си, за да сме способни да почувстваме висшия свят, висшата сила.

Следва продължение…

Из програмата на радиостанция 103FM, 16.08.2015 г.

[165428]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Нашите желания през цялото време растат. Как да направим от тях стълба, по която само да се издигаме и да се чувстваме извисяващи се?

Отговор: В мирозданието съществуват две състояния: пълно отдаване и пълно получаване. Разстоянието между тях се нарича „стълба”, на всяко стъпало на която, се намират все по-големи желания и според степента на подема, те получават все по-голямо намерение за отдаване.

Самото желание е желанието за получаване, а стълбата характеризира намерението „заради отдаване”.

В действителност, първоначално сме създадени така, че да мислим само за себе си и да използваме всички желания заради себе си. Бидейки в състояние на невъзможност нищо да отдаваме, ние можем само да получаваме от другите.

С помощта на науката кабала привличаме особена енергия за отдаване, която започва да работи над нашето общо егоистично желание и да го поправя на слоеве, прилепвайки свойството за отдаване към свойството за получаване.

Висшата светлина, въздействайки върху желанието за получаване, го разделя на 125 стъпала на поправяне, от които се образува стълбата, наречена „стълбата на Яаков”. По този начин постепенно се поправяме до пълно отдаване, трансформирайки целия наш огромен егоизъм в свойството за получаване заради отдаване.

Използвайки двете основни свойства на творението – получаване и отдаване – ние достигаме равенството с Твореца. При това не се изгубваме в него, защото желанието ни за получаване се запазва и придобива само външния вид на отдаването.

Но получаването заради отдаване ни прави подобни на Твореца, външно ние се уподобяваме на Него, а вътрешно се състоим от желание за получаване. И в това се заключава цялото поправяне.

От ТВ програматата „Беседи с Михаел Лайтман”, 10.06.2015

[161780]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Много хора страдат от навика да отлагат важните неща за по-късно. Има ли решение на този проблем?

Отговор: Аз мисля, че това е добре. Колкото по-малко прави човек, толкова по-добре. Защото той прави всичко, само за да заблуди себе си и да не се връща към болезнения въпрос „Заради какво е всяка минута от моя живот?”

Повечето хора живеят по такъв начин, че от цялата им дейност няма никакъв смисъл. В крайна сметка, всичко е само да се достигне до осъзнаване на злото и тогава да започне да се търси нова парадигма.

Въпрос: Ако искам да намеря нова парадигма, как трябва да управлявам времето си и процеса на търсене?

Отговор: Ти трябва да намериш общество, което се занимава по интегралната методика, да влезеш в него, да започнеш да се учиш, да живееш в него, да изпълняваш различни упражнения и там да се научиш правилно да управляваш своето време.

Както преди си планирал своя материален живот, сега трябва да започнеш да планираш новия си живот. Запълни своето време, колкото може повече с изучаване как да се издигнеш на това ново ниво – как да свикнеш, как да влезеш, как да започнеш да цениш отдаването и новата, правилна връзка между хората във взаимоотношенията с тях.

Ще започнеш все повече да свързваш с това своята вътрешна същност: своите чувства, мисли, човекът в теб, според степента как чувстваш повече, че всичко това се намира над тялото, а тялото може да живее или да умре, то и сега не е важно за теб, защото пребиваваш в силата на отдаване, която тялото не усеща и не разбира каква е тя.

Тялото живее отделно от това, в което живее човекът вътре в теб. Човекът в теб се нарича желанието за отдаване, да даряваш, да споделяш с другите, това е новият дух.

Въпрос: В зависимост, колко се задълбоча в изучаването на този нов живот в отдаване, ще ми помогне ли това, по-добре да използвам времето си? Какво ново ще разбера, как правилно да използвам времето?

Отговор: Ще разбереш, че трябва да усещаш постоянно себе си, колкото се може над времето. Ще започнеш да пресмяташ, не времето, а силата на отдаване, изхождаща от теб към ближния.

В тази сила на отдаване ще започнеш да усещаш новия живот, новото разстояние между вас, което трябва да съкратиш, за да бъдете всички като един човек с едно сърце, отнасяйки се към всичко с отдаване, така както преди си искал да живееш в получаване.

Ще започнеш да усещаш съотношението между двете системи. Силата на получаване в теб ще започне да расте, за да ти даде възможност да задействаш по-голяма сила на отдаване.

Тогава ще започнеш да напредваш на тези две нива заедно: долу – получаване, горе – отдаване. Защото силата на получаване, твоето его също расте, за да можеш да построиш над тях по-голяма сила на отдаване. Така ще напредваш по тези две степени.

Въпрос: Какъв е главният принцип за управляване на времето по оптимален начин?

Отговор: Навлизайки в отдаване към ближния, човек получава усещане за новия живот в отделяне от своето животинско ниво. Тогава чувства, че се издига над този земен живот, преминава отвъд рамките на времето и сега вече придобива бъдещия свят. Това и се нарича „бъдещ свят”.

От 356-та беседа за нов живот, 22.04.2014

[162033]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Времето е вътрешен, личен, психологически, егоистичен параметър. Измервам времето, като разликата между момента, в който искам нещо, към което се стремя и момента, когато реализирам това желание. Винаги усещам времето като недостатък за напълване.

Ако получавах веднага щом поискам, ако желанието ми се реализираше на секундата, не бих усещал времето. Това се нарича да бъдеш над времето. Да допуснем, че получаването на пожеланото ставаше с безкрайна скорост, тогава времето би се стремило към нулата.

Цялата наша природа съществува със скорост по-ниска от скоростта на светлината и всички процеси се извършват с ограничена скорост. И затова съществува времето. Тъй като времето, скоростта и разстоянието са свързани помежду си.

Теоретически, ако веднага получавахме пожеланото от нас, не бихме усещали времето.

Кога ще мога да достигна състояние, в което времето би било равно на нула, т.е. скоростта би била безкрайна, а разстоянието се съкрати до нула, т.е. пространството би се обърнало в точка? – Когато ще мога да извърша действие и го извършвам в секундата, в която току-що съм го пожелал. Това е възможно само по време на действието на отдаване, което зависи от мен.

Ако бихме преминали от сегашната връзка между нас, в която всеки получава от другия, към такава връзка, когато всеки отдава на другия и може да отдава, има какво да му даде, а другият желае да получи от него, тогава не бихме усещали времето.

Времето е навик, чисто психологически параметър. Това вече го потвърждава и науката.

Всъщност, какво ни е нужно, ако говорим за истинска реализация в живота, за правилно управление на времето, което ни е дадено? Трябва да знаем как да постигаме действието на чистото отдаване, с помощта на което се издигаме на равнището, на което съществуваме извън времето, мястото и движението.

Защото, ако времето е равно на нула, тогава няма движение и няма пространство, всичко се намира на същото място, в точката. Такова състояние можем да постигнем само, ако променим нашето отношение от получаване на отдаване.

От 356-а беседа за нов живот, 22.04.2014

[160858]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Всеки се старае да изглежда по-млад. В наше време тази тема е станала толкова популярна, че около нея се е развил цял отрасъл за забавяне на процесите на старeeнето: медицина, козметика, центрове за здраве и красота. Защо е възникнало такова изгарящо желание да бъдем вечно млади?

Отговор: Работата е там, че ние сме объркани и живеем двойствен живот. Човекът живее в душата си, засега още неразвита и състояща се от една точка, а също така с живота на своето тяло, намиращо се на животинско ниво, а не на човешко.

Човек се нарича не нашето тяло – някаква си форма на белтъчна материя, а желанието, подобно на висшата сила на природата. Човек (адам), означава „подобен” (доме) на Твореца, т.е. притежаващ алтруистичното свойство на любовта и отдаването към ближния.

Такъв човек излиза от своя егоизъм и се намира не вътре в него, а в построеното от него желание вътре в другите.

Това го прави подобен на висшата сила на природата, скрито съществуваща в света, която се нарича „Творец”. Творецът е силата на абсолютното отдаване и любов, без всякакъв оглед на самия себе си, подобно на слънцето, което постоянно излъчва топлина, светлина, любов, добро за всички без изключение.

Ние живеем вътре в това добро излъчване на висшата сила, подобно на ласкавите лъчи на слънцето. Но проблемът е в това, че нашата форма е противоположна на неговата – егоистична, насочена към собствено получаване, поради което се стараем да се сдобием с колкото се може повече. Това ни прави обратни на висшата сила.

Постоянно абсорбираме в себе си и затова животът ни е ограничен. Преди всичко заради това, че зависим от този, който дава цялото напълване, жизнената енергия. Живеем докато получаваме тази жизнена сила и я използваме. Но постепенно тя отслабва и все повече стареем, докато съвсем не умрем.

Ето защо, за да живеем вечно, трябва да се уподобим на висшата сила, на отдаването и любовта, излизайки навън от самите себе си. Ако направим така, тогава ще получим неограничени жизнени сили. Тъй като няма да ги поглъщаме вътре в себе си, а ще ги приемем само, за да върнем това добро отношение обратно на Твореца: Той на нас, а ние на Него.

В такава форма може да се живее над времето. Не просто удължаваме своя живот на стотици или милиони години, а въобще излизаме от рамките на времето. Ако излезем от себе си, подобно на висшата сила на природата, постоянно излъчваща към нас любов, и също придобием нейните свойства на отдаването и любовта, ще станем такива вечни каквато е тя.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161068]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Защо хората мечтаят да бъдат вечно млади?

Отговор: Естествено е човекът да се стреми да съхрани младостта. Но още по-важно за него е  да се скрие от мисълта за неизбежната смърт. Страхът от смъртта дори при животните се проявява много силно. Животинското тяло не иска да умре – това е природен инстинкт.

Макар животните и да не ги вълнува въпроса за вечното съществуване, те панически се боят от смъртта. И в човешкото тяло също живее този страх, защото то е животинско.

Въпрос: Повече ме вълнува не мисълта за смъртта, а остаряването. Приближавам се до огледалото и виждам нови бръчки и разбирам, че е дошла старостта. Защо е толкова важно за човека да бъде млад?

Отговор: Човека го разстройва не  самата старост, а факта, че това означава приближаване към смъртта. Сама по себе си старостта е относително понятие. Когато бях на десет години, мислех че петдесетгодишните хора са много стари, че животът им е завършил. А днес аз съм на седемдесет и живота ми харесва. Аз не бих я сменил за по-млада възраст.

Остарявам, но въпросът е в това, дали съм реализирал целта на живота и имам ли още нереализирани програми, строя ли планове за бъдещето.

Реплика: Но всяка жена много иска да бъде млада!

Отговор: При жените това се случва по друг начин, за жената е много важен външният вид – това е естествено явление. Жената ще престане да се вълнува за бръчките само в този случай, когато замени телесната красота с духовна. Това е съвсем друг вид красота, която разкрива в човека огромна вътрешна светлина (хохма) и излъчващата се от нея сила на активно отдаване и любов към хората.

От 580-а беседа за новия живот, 02.06.2015

[161240]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Лявата линия ни помага да строим връзки между нас. Без егоизма не бихме придобили никаква форма, затова той не се унищожава. Ти сякаш слагаш върху него лист от мед или злато и започваш да чукаш с чук, докато не се получи релеф. Без това не може.

Казано е: пътят към ада е постлан с добри намерения. Затова стават всички прегрешения, доколкото намеренията са действително благи. Уверен си, че можеш да работиш с всичките свойства за отдаването, но става късо съединение и всичко изгаря, ти изведнъж попадаш в тъмнина.

В периода на подготовката, в процеса на прехода от ло лишма (заради себе си) към лишма (заради отдаване), за нас са присъщи неголеми изменения в паденията, но доколкото те са малки, това не води до огромни грешки.

Този период е нужен именно за това, за да могат двете свойства правилно да се уравновесят в човека, за да може и светлината и тъмнината, и желанието и свойството отдаване да бъдат за него равностойни и той да е разбрал, че е невъзможно без това. Свойството тъмнина и свойството светлина са равнозначни в постигането на Твореца, едното не може да съществува без другото.

Човекът трябва правилно да се издига над своите желания, да се стреми напред и да отдава още повече. Например, всички казват, колко си забележителен и добър, защото си направил нещо хубаво за някого и ти под въздействието на тези думи, в ентусиазиран порив да отдаваш още повече!.. А след това започваш да съжаляваш.

Това съжаление те изхвърля от всички стъпала надолу, като в детска игра с пионки, когато вървиш напред, и изведнъж те изтласква назад. Но за да ни предпазят от това, дава ни се период, през който и двете сили трябва здраво да се уравновесят в нас.

Свойството получаване е висшият разум, защото само благодарение на егоизма ние започваме да осъзнаваме истинското положение на нещата. А дясната линия е отдаване, любов, тук няма никакво осъждане, никакви ограничения, контрасти, контрол.

Лявата линия включва в себе си всичко, без нея светлината на Твореца не може да се прояви. Егоизмът е наш велик помощник, който е срещу нас.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 31.12.2014

[159661]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→