Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Кой е Творецът? Той ми е съвършено непознат.

Отговор: Ние не усещаме Твореца и затова са ни необходими обясненията, които ни дава науката кабала. Да усетиш Твореца може само при изпълнение на условията на закона за съответствие на формите. Тоест, трябва да придобием форма, подобна на висшата сила, да придобием същите свойства като Твореца.

Свойството на Твореца е абсолютното добро, любов, даряване, което се нарича с една дума „отдаване“. Творецът е готов да отдаде всичко на всеки. Ние притежаваме противоположната природа и искаме да получим всичко, което е полезно за нас, от всички и колкото се може повече.

Всеки ден в нас се събуждат нови желания и във всеки миг искаме нещо ново: едно, второ, трето. В това се състои целият ни живот, всяка секунда да преследваме нови наслаждения. И затова нашият орган за възприемане, се нарича, в общи линии, желание за получаване, за наслада.

А усещането за Твореца се нарича желание за отдаване, да наслаждаваш. Ние сме противоположни един на друг. Това не е например като човекът и змията, които просто не се разбират, но въпреки това имат нещо общо. Имат очи, сетивност и затова се виждат и усещат един друг, заедно живеят в един свят.

Докато с висшата сила не се намираме заедно в този свят, тя разполага със съвсем други свойства. То е като радио вълните, които минават през нас и не ги забелязваме. Не ги прихващаме и затова, като че ли те не съществуват.

Но тази висша сила управлява цялото мироздание, въздейства му и му дава живот. И даже нещо повече, тя ни обучава поколение след поколение, през цялата история на нашето развитие, наречено еволюция. В крайна сметка, тя ни води към необходимостта да разкрием тази висша сила, оставяйки ни без никакъв друг избор.

Ние сме все по-близко до това осъзнаване, тъй като съвременното поколение наистина се нуждае от разкриване на Твореца. В противен случай, то не може да оцелее. И всичко това произлиза от същата тази висша сила – добра и даряваща, любяща и отдаваща. Тя ни води към тази драматична ситуация, където нямаме друг изход, освен да я разкрием.

От 516-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153916]

Filed under: Възприемане на реалността, Любов, Творец - Няма коментари→

Мнение: Нарастващата по целия свят паника, която вече усещаме и спада на световната икономика, явно предопределят криза през 2015г. Човечеството е започнало да осъзнава, че „възстановяването“ е невъзможно, а насочените действия за стабилизиране на ситуацията, са само завеса, скриваща приближаващия хаос.

Цялата съвременна икономика е построена на неконтролирано пускане на парични маси. Тази практика води до създаване на фалшиви фондови пазари и след това до техния срив. Кризата през 2015г. ще се превърне в общ колапс, който не може да бъде избегнат.

Реплика: Автор на бележките е предсказалият кризата през 2008г. А не сме в състояние да се справим с кризата, защото я смятаме за чисто „земно“ проявление, че нейните причини са в нашите икономо- политически- обществени погрешни сметки.

Истинската причина за кризата е в нашите грешни сметки с програмата на природата. Отношенията помежду ни и с обкръжаващата ни природа, трябва да се развиват към състоянието „Адам“ – подобие с висшата сила на природата, свойството отдаване и любов, пълното взаимодействие на цялото човечество, както са свързани помежду си на неживо, растително, животинско ниво всички части на природата.

[154055]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

 Личен достъп до висшите сфери.

При настъпването на 21-ви век, а също така и сега не
малко хора са увлечени от идеята за канала на свързване с висшата реалност. Спиритическите сеанси отстъпиха място на „контактьорството“ и други „свръхестествени“ комуникации.

Някои предприемачи не сключват сделки, докато не се посъветват със своя личен „медиум“ или „гадател“ и тем подобни. Хората, които твърдо стоят на краката си, въртящи милиарди, имащи икономическа или военна власт, занимаващи се с научни изследвания, независимо от това, вярват във възможността за свързване с висшите сили, за да разберат бъдещето си и въобще да получат някаква информация от „проверени“ източници.

Поддаваме се на тази надежда, защото наистина нищо не знаем и не разбираме света в който живеем.

И ето тук науката кабала ни дава възможност да разберем скритата част на духовния свят. Да го разберем, значи да създадем нови сетивни органи, идентични с петте телесни. Като допълнение към тези „животински“ осезания, мога да създам в себе си качествено нови органи на зрението, слуха, вкуса, обонянието и усещането, наричащи се: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

С тяхна помощ започвам да усещам действителността по друг начин, а не като телесен образ и усещанията, които ще изпитам с тях, ще станат за мен това, което се нарича „душа“.

Да промениш вектора

Въпрос: Коя именно част от мен ще възприема новата реалност?

Отговор: Тази част още я няма, тя трябва да се създаде.

Днес обрисуват картината на света, обкръжението ми, както и самия мен, като желание за наслаждение. Този непроменим стремеж за наслада е „вграден“ в мен първоначално и в мен няма нищо друго. Иска ми се да получавам удоволствие от всичко, което моето желание може да разпознае.

Със своите пет сетивни органа аз възприемам материалния живот: Вселената, Земята, семейството, приятелите, колегите и т.н. Всичко това се проявява в мен сега.

Въпреки това мога да изградя нещо ново – пет допълнителни сетивни органа, които вече действат не като сила на получаване, не като желание за наслаждение, а като желание за отдаване на наслада, като обич, като даване, като грижа за ближния.

Ако придобия такова желание и започна да го развивам, то изведнъж ще се забележи, че и то, подобно на материалното желание, се базира на пет сетивни органа. Само че всички те са адресирани навън от мен, към любов и отдаване, докато сегашните усещания работят за приемане навътре в мен.

Същността тук е, че новите ориентирани навън усещания, не са свързани с мен посредством обратна връзка и чрез вектора на отдаване, чрез движението от мен навън, аз усещам, откривам висшия, духовен свят. Това е и моята душа.

Ако посредством петте егоистични сетивни органа възприемам материалния, телесен живот, то при стремежа за отдаване и любов, започвам да възприемам духовното битие.

[153539]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Ако променя себе си, така че да „се настроя на вълната“ на духовния свят, каква информация мога да получа от там?

Отговор: Там получавам информация за реалността, намираща се извън мен.

Контактувайки с нея, на принципа на отдаването, откривам колко съм ограничен в своята предишна материална действителност. Tук, в крайна сметка, аз получавам мизерна информация в много тесен спектър, който в допълнение, се занулява със смъртта на материалното тяло.

От друга страна, в духовното излизам извън себе си, не завися от тялото си, и усещам вечния, неограничен, съвършен живот.

Преди всичко, цялата реалност, включвайки нашия свят, за мен става „кръгла“, интегрална, глобално взаимосвързана във всички свои части, без каквито и да е отклонения. От тук започвам движение към единството на света, покоя, съвършенството на цялата действителност, на всички хора.

По такъв начин, именно постигането на духовния свят ни води към мира на Земята.

Въпрос: Какво разбирате под „духовен свят“?

Отговор: Системата от нашите взаимовръзки, в която всички ние сме съединени помежду си. Духовният свят е общата мрежа, проникната от абсолютна взаимност. Всички хора се намират в нея, във възловите ѝ точки, и всеки зависи от всички, и всички – от всеки. Това откритие създава в мен съвсем друго отношение към живота.

От 514- та беседа за новия живот, 29.01.2015

[150634]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Юджийн Чърнийч): Състоя се трансатлантически алианс между Ротшилд (притежаващи състояние над 3,2 трилиона долара) и Рокфелер (с един трилион по-малко от Ротшилд). Но номер едно от семействата остана Барухи. Възможно е тяхното финансово състояние да е по-малко от това на Ротшилд и Рокфелер, но положението им в световната върхушка е много по-високо и сериозно.

През 1613 година те създадоха Standard Chartered Bank – банката на банките! Истинската власт е тайната власт. Ротшилд продължава да управлява. Следващата стъпка е да бъдат премахнати „младите пари“ и тяхната конфискация ще отложи световния икономически срив с 5 до 10 години.

Така общите усилия на старите семейства са насочени към премахване на финансовите парвенюта. Като цяло, антилибералният курс набира сила в глобалната икономика. Една напълно нова епоха – епохата на антилиберализма – се разкрива пред очите ни.

Реплика: Каквото и да са решили „в мълчание“ семействата на върха, Природата води творението до подобие с Висшата Сила, постигане на свойството отдаване и любов. Това ще се случи или насила, или доброволно, и всеки един може да направи избор, започвайки от Ротшилд, Рокфелер, Барухи и достигайки до най-бедните!

[153242]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Добрият ангел

Въпрос: Мога ли да си „организирам“ „добър ангел“, който ще ме охранява?

Отговор: Да, ако започнеш да се променяш, прониквайки се с благожелателно отношение към другите. В такъв случай, ти задействаш „добрите ангели“, които ще бъдат около теб и ще ти станат защитна стена.

Въпрос: Мога ли да контактувам с тези „ангели“?

Отговор: Това са твоите собствени сили. Ти ги разкриваш в себе си вместо вродения негатив по отношение на обкръжаващите.

Всеки от нас произлиза от разбит съсъд, от разбиването, от „греха от Дървото на познанието“. Затова във всеки има 613 непоправени желания, насочени единствено към собственото благо. И човек трябва според силите си да поправи тези желания така, че те да бъдат колкото се може по-добри.

Засега не можем да ги разпознаем, да ги изброим, да укажем всяко базово егоистично желание поотделно. Но с помощта на науката кабала можем да се научим на добро, дружелюбно отношение към хората.

Как да попадна в рая

По този начин променям реалността. С други думи, откривам и започвам да усещам, в какъв прекрасен свят живея – направо в рая. Изобщо не трябва да умираш, за да попаднеш там. Това въобще не се отнася към живота или смъртта на моето тяло. За да попадна в райската градина, трябва да си я създам за себе си, и това го може всеки.

Всички свои лоши егоистични сили обръщам в отдаване, или поне да не вредя на ближните. Дори все още да не им давам любов, но даже „позитивният неутралитет“ вече ми позволява да се издигна на стъпалото на райската градина, което в кабала се нарича стъпало на Бина, „желание за милосърдие“ (хафец хесед): на мен не ми е необходимо нищо от никой и на никой не искам да навредя.

Така трансформирам своите лоши „ангели“ в добри. Тъй като съм пълен с желания и мисли, които постоянно изплуват и се сменят. И трябва през цялото време да поддържам в себе си главния стремеж – да ги обръщам от лоши в благи. При това, скалата на доброто и злото се отмерва според моето отношение към ближния.

За да преправя своите лоши „ангели“ в доби, т.е. да преориентирам своите егоистични позиви в полза на другите, трябва да привлека Висшата сила, работейки в особена група от кабалисти, която взаимодейства със светлината. Защото именно тя променя нашите начала от негатив към позитив.

Духовна защитна стена

Въпрос: Можеш ли да управляваш общата система от сили – „мрежата от ангели“?

Отговор: Има такива хора, слушайки които ти попадаш под тяхното влияние и изпитваш предизвиканите от тях отклици. Те са способни да те изплашат или да те задействат по определен начин.

В крайна сметка, така въздействат силите на общата система, където сме взаимосвързани в едно цяло. Именно това позволява на човека да указва въздействие върху другите.

Както учителят в училище влияе на малките ученици, предизвиквайки в тях най-различни чувства, развълнува ги или ги успокоява. Това зависи от разликата в нивото, създаваща психологическо преимущество за едни пред другите. В крайна сметка говорим за материалистическа психология, продължение на която е науката кабала.

Въпрос: Значи, все пак има от какво да се опасявам? Някой е способен да въздейства на тези зли общи системи, които пряко са свързани с мен?

Отговор: Разбира се, в системата има хора, по природа притежаващи по-големи сили. Особено се набиват на очи негативните примери като Хитлер или Сталин. Освен това, някои действително са способни да предсказват бъдещето. Чрез такива хора Висшата сила, силата на светлината привежда в действие общия исторически процес на развитие. Те не действат сами. Още повече, понякога те даже чувстват как ги задействат, без свобода на избора.

А от друга страна, аз мога да се защитя срещу всичко лошо, ако задействам в себе си добрата сила. В такъв случай формирам наоколо „защитна обвивка“. Колкото благо нося на другите, толкова съм защитен. Колкото и наоколо да има „отрова“, ненавист, „мръсотия“ – те няма да достигнат до мен. Защото аз съм се издигнал на нивото „хафец хесед“ и на никой не желая зло, искам само да нося отдаване. Това е и моята „защитна стена“.

От 503-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152674]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително („Исра-Ел“ – в превод „Право към Твореца“).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит „мазал“, от думата „нозел“ – „стичам“), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Поправянето се състои само във всеобщо съединение. Днес светът се намира в такова положение, че може да се говори съвсем открито и конкретно за това, без каквито и да са реверанси.

Целият свят и Израел са достигнали такова критично състояние, че става дума за бъдещето на човека, семейството му, държавите и света. Невъзможно е да се развиваме по предишния начин, светът се намира на границата на страшен взрив.

Не разбираме, че нашата връзка помежду ни е мощно оръжие, с което може всичко да се промени. Сякаш, „четирите символа на празника Сукот“, съединените заедно клони на различни дървета и прекрасен цитрусов плод, символизиращи единството на еврейския народ, връзката между всички – целият народ и мъдреците.

С помощта на този инструмент за съединение, можем да управляваме целия си живот. Нужно е само да го вземем в ръце и да започнем да работим. Няма никаква друга възможност. Обединението е средство за достигане на общото желание, толкова мощно, като остро заточен меч.

Всякакви положителни изменения ще дойдат само благодарение на връзката между нас. Ако ние всички започнем да мислим така, то това ще задължи всеки, защото обществото ни внушава всички наши мисли. Така ще си повлияем един на друг и ще се обединим в една сила на взаимно отдаване, в която ще започнем да разкриваме своето бъдещо, по-добро състояние.

Измененията могат да преминат много бързо. Поправянето на света вече се състои в самото устремяване към това единство, даже ако засега не сме го постигнали. Светът настойчиво изисква това. Струва си, само да започнем и ще видим как напредваме.

Цялата световна система се намира в страшно вътрешно напрежение и на нея и е необходимо вече да се съедини. Виждаме, че в света стават ужасни събития. Целият свят е свързан в една система и връзките между всички са изключително напрегнати.

Това е истинска бомба с часовников механизъм, която непрекъснато тиктака. Намираме се на границата на взрив и в екологията, и в обществото, във всички области. Напрежението достига такава критична стойност, че вече не знаем как да излезем от него. Такова е състоянието само пред война.

Затова светът изисква от нас поне малко усилие за обединение. Заслужава си само да започнем и веднага ще напреднем към по-добър живот

От урок по статия на Рабаш, 04.02.2015

 [153317]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→