„Зоар”, Предисловие, статия „Две точки”, п. 121: Затова силите на разделение се наричат „ключалки”, защото те заключват вратите към сближаване и ни отделят от Твореца.

Но ако ги преодолеем, така че те да не повлияят на любовта в нашето сърце, като я охлаждат, тогава тези ключалки се преобразяват, и стават „входове“, тъмнината се превръща в светлина, а горчивината става сладост.

Въпрос: Какво означава „да се охлажда любов в нашите сърца”?

Отговор: Ако човек изначално подготви себе си за факта, че той планира да постигне любовта на Твореца, т.е. свойството отдаване да стане любимо, признато и желано от него, така че да почувства свойството отдаване, което идва при него като огромна ценност и възнаграждение за всички усилия, които е положил – това означава, че той готви себе си за правилните действия.

Тогава, въз основа на правилната подготовка, той гледа различно на всички смущения, които идват, за да го охладят, да го отблъснат от любовта към Твореца, от приближаване към свойството отдаване. Той ги вижда като помощ, защото имено чрез тяхното преодоляване, той става по-силен, по-разбран, по-храбър и по-учен, и чрез по-голямото разбиране, усещане и сила се издига до свойството отдаване.

Например, ако искам да бъда физически силен, тогава всички мои занимания с тежести, подскоци и бягане за мен са тренировка, която ще ми позволи да стана по-силен. Всичко зависи от подготовката. Ако не искам да бъда по-силен, ако това не ме тревожи, тогава всички прегради, издигащи се по моя път, ще ме лишат от желанието да напредна. Аз ще ги избегна и въобще няма да им се радвам.

Виждам ли преградите като помощ, изпратена ми свише, за да ме развият и издигнат до нивото на Твореца, или не? Това зависи от моя стремеж, подготовка и подкрепа на обкръжението. Това е единственият начин, по който можем да напреднем. Всичко зависи от подготовката. Преди да отворя книгата, да достигна до групата, да започна да уча или мисля за нещо, аз задавам въпроса „Защо правя това? И за какво трябва да мисля?”. Единственото, за което трябва да мисля е как да направя оценка съгласно анализа „истина/лъжа”, а не съгласно усещането „горчиво/сладко”. Тогава, аз веднага се опитвам да изградя моите различия, основани на анализите „истина/лъжа”. А ако е така, тогава аз поне зная, че не съм там, че не го искам и т.н. Но въпреки всичко, аз различавам истината: Кой съм аз сега и какво се случва вътре и извън мен?

Това е задължително! И всичко тук зависи от обкръжението, от подготовката на обкръжаващата среда. Едно зърно не може да се развие освен ако средата не му осигури всичко, от което се нуждае за да порасте. Само по себе си то просто би изсъхнало. Трябва да има обкръжение, което пробужда човека и работи над него.

Представете си, че се намирате в обкръжение, в което всеки ви окуражава да бъдете физически силен. Тогава вие се учите от тях и заедно с тях участвате във всички тренировки. Те скачат и вдигат тежести от сутрин до вечер! Защо? Защото това е целта. И вие започвате да правите същите неща, без значение дали искате или не, защото сте получили важността на целта от тях. Вие виждате всяка една пречка, всяка тежест, която трябва да вдигнете, всяко упражнение, което трябва да направите, като възможност, дадена ви да пораснете. Няма друга възможност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.01.2011

[33663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво можем да направим сега, за да зарадваме Твореца?

Отговор: Всичко, което правя в стремежа си към единство с другите, за да мога по този начин да дам възможност на Твореца да ни отдава. Всичко това означава да Му доставям удоволствие, дори ако аз още не съм достигнал до такова единство, в което Той би могъл да внесе своето изобилие.

Обединението трябва да бъде пълно. Нашето кли се дели на пет части и на още пет, и още – до ¹/₁₂₅ части. Това е най-малката мярка на обединение между всички и дори тя е вече достатъчна да може Творецът да ни даде съответната част от Своята светлина, която да усетим.

Така че цялата ни работа се състои в подготовка на кли, съсъда, в обединението между нас. Ние трябва да работим не спрямо Твореца, а между нас – устремявайки се към него. За разлика от Съветска Русия, ние се обединяваме не заради нас самите, а за да можем да предоставим на Твореца възможността да ни отдава. Тогава Исраел, Тора и Творецът действително ще бъдат единни.

И това е достатъчно. Ние работим между нас, удържайки намерението за благото на Твореца, за да подготвим съсъдите за Неговото отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 24.01.2011

[33558]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откъде се взима в нас желанието за отдаване?

Отговор: Желанието за отдаване се пробужда в нас под въздействието на висшата светлина – „светлината, връщаща към източника”. Ние не знаем, какво е това желание за отдаване и отдаване извън нас.

Ние съществуваме в своята природа на получаване и изведнъж идва някаква външна сила и ни влияе. А ние не знаем що за сила е това. Ние съдим за нея само по нейните проявления, по резултатите от нейните действия. Аз започвам да познавам Твореца по действията на тази сила в мен.

Той – това са онези последствия, които Той предизвиква в мен. А Него самият аз не познавам. Аз не познавам дори същността на явленията в този свят: какво е електричеството, какво е хлябът, кой съм аз самият?! Аз не мога да постигна самата същност на нещата – на мен ми се разкриват само следствията от проявлението на тази същност.

Затова науката кабала (и изобщо всяка наука) изучава само онова, което е възможно да бъде изучено: материята и формата, облечена в материя.

И когато при нас идва тази особена, странична, външна сила – на мен не ми е известно откъде идва тя и Кой е той. Аз я извиквам по някакъв особен, непонятен начин, който се нарича „чудо” (сгула).

Защото в мен не съществува никаква възможност да разбера как именно ѝ въздействам, как се пробужда тя и започва да ми действа в отговор. Аз съдя само по нейните проявления, които усещам в своя материал, желанието.

Вътре в себе си аз чувствам изменения – като резултат от чуждото въздействие. Това следствие, породеното в мен – и се нарича желание за отдаване.

Това е много странно и особено свойство – съвършено непонятно и незнайно за мен. Когато то изведнъж се ражда, тогава разбирам, че никога преди не съм го изпитвал.

А ако поговоря с обикновените хора, то всеки ще каже, че прекрасно знае какво е това желание за отдаване и че отдава на другите. Той не разбира, че цялото това отдаване е само друга форма на получаването.

Да разбереш с какво се отличава получаването от отдаването можеш само, ако си получил вече тези две желания. Едното идва при нас отвън, а другото е заключено в нашата природа. Ето в такъв случай, човек може да различи едното от другото и тогава започва да разбира кой е той всъщност.

Сега ние даже не разбираме, че в този свят действа само един закон – на егоистичното получаване. Ние ще разберем това, едва след като се сдобием с желание за отдаване.

Чак когато излезем от Египет, можем да разберем какво точно е било Египетското робство, в сравнение със свободния живот! Всичко се познава и оценява само чрез своята противоположност.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33345]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек расте не благодарение на собствените си усилия, а благодарение на въздействието на обкръжението. Поради това, той трябва да си взаимодейства с групата по ефективен, духовен начин.

Човек иска групата да го проникне с любов към ближния, близост и връзка с всичко, което се намира извън нашия егоизъм. Тази реалност, „отвъд егоизма”, трябва да му се струва много по-важна от реалността „вътре в егоизма”.

Само след подобен разчет, когато обкръжението стане за мен по-важно, отколкото съм аз за себе си, тогава започвам да впивам неговите живителни сили, вместо да насочвам вниманието си върху себе си. И тогава започвам да раста.

Тази работа е непрекъсната. В човека непрекъснато се разкриват нови решимот (духовни информационни гени), желания и мисли. Той трябва да може да се справи с тях всяка секунда, отново и отново да се връща към анализите и осъзнаването на това, какво наистина има значение: външното или вътрешното.

Необходимо е той да се придържа към кабалистичните текстове, учителя и групата. Както пишат кабалистите, тези средства настройват правилно човека. Тогава, с тяхна помощ, той може да се издигне над себе си, над разчетите за лична изгода.

Развивайки себе си в семето на отдаване, човек навлиза в „утробата на висшия”, поставя себе си под неговото въздействие и се отдава на неговите сили, програма и цел. А своите мисли и желания, обратно – анулира. Това е единственият начин да се развие: като семе в земята и зародиш в утробата на майката. Човек трябва да анулира себе си пред обкръжението, за да може то безпрепятствено да му въздейства. Това е законът за духовното развитие.

Така, постепенно, изясняваме за себе си, какво е духовният свят в сравнение с материалния. Ние придобиваме все по-големи свойства на отдаване над своето егоистично желание, формираме се като зародиш, поникваме като семе и накрая ставаме дърво, което ражда плодовете на отдаването.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33326]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Истинското зло начало е съотнесено с доброто начало, което ни се разкрива свише. Казано е, че целта на сътворението е да се донесе благо на създанията на Твореца. А за това ние сме длъжни да станем подобни на Твореца, даващи, като Него. Получили възможността да отдаваме, ние ще усетим, че, всъщност, това е неговото благодеяние.

Няма по-добър подарък от това да имаш възможността да отдаваш. Оттук ние ще получаваме удоволствието, което изпитва и Творецът, благодарение на Своите създания.

А значи, трябва да достигна такова състояние, в което именно това ще бъде благо за мен: да се наслаждавам като отдавам на ближния си. А „ближен” е именно онзи, когото изключително много ненавиждам. Ако му отдавам и усещам това най-висше наслаждение, значи съм реализирал принципа на любов към ближния както към себе си. В този случай, моето наслаждение е сходно с наслаждението на Твореца и между нас възниква сливане, съответствие, подобие.

Това трябва да е за мен критерий за доброто. А ако не съм способен да видя доброто на такова ниво, тогава го спускам. Да кажем, доброто е издигане над сегашния ми егоизъм. Каквото и да искам, аз проверявам това желание не по напълването на своите келим, а по близостта към целта на творението, към отдаването, към духовното. А ако и това не ми е известно, най-сигурно е да се провери доколко желанието ме приближава към книгите, учителя и другарите.

За нас проблемът винаги е в правилното измерване. Винаги се отклоняваме встрани. Подкупът на егоизма ни заслепява. „Какво да се прави”- си казваме, прощаваме си и продължаваме да измерваме неправилно. И затова не разкриваме злото. А ако не разкриваме злото, как ще можем да го поправим? Тази грешка се запазва в нас през цялото време.

Необходимо е да се съчетаят помежду си три неща: книгите, учителя и групата. Ако човек може да ги съедини едно с друго и започне да се проверява относно тях, тогава има шанс да разкрие злото. С помощта на тези три фактора той може да постигне формирането на точката на единството Израел, Тора и Твореца, за да могат книгите, учителят и групата да го насочват към свойството отдаване, към Твореца.

А напредвайки в правилната посока, човек ще види, че и средствата, и резултатите, и дървото, и плодът наистина са единни.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, Москва

Кабала разказва за усещането на желанията и напълващата ги светлина. Тяхното постепенно проявяване, по отношение на нас, изгражда духовните светове. Първият от тях е светът Асия, който е все още мъничко усещане – не възприемаме нашето взаимно състояние като динамично. То е доста статично и затова се нарича „нежива природа“.

След това, постепенно започваме да усещаме, че състоянията са променливи. Оказва се, че те имат своя диалектика, свое развитие. Така преминаваме на растителното ниво, където има поглъщане, отделяне и растеж. Започваме да усещаме динамиката и своето участие в процеса. Намирайки се в пространството с останалите желания, т.е. с душите и със светлината, която ги напълва, вече можем да оказваме своето влияние.

След това чувстваме състоянието вътре в това пространство – на животинско ниво. Сега можем да действаме самостоятелно, като се местим от място на място. Растението, макар и да расте, стои на едно място, а животното, освен че расте се мести, ражда и живо потомство. С това, практически стигаме до състояние, което е  аналогично на нашия свят. Изведнъж започваме да усещаме, че живеем, че съществуваме в нашия свят само в свойството отдаване.

А после идва ред на следващото свойство, когато дотолкова усвояваме цялото това пространство, че започваме да усещаме неговия цялостен замисъл, плана на природата отначало докрай и се включваме в този план. Именно тогава се запознаваме с основната мисъл, наречена Творец.

Всичко това изучаваме в науката кабала. Световете Асия, Брия, Ецира,  Ацилут, Адам Кадмон, светът на Безкрайността – всички те представляват постигане на пространството, в което ние с вас съществуваме.

При това, нашият свят, със земните му дела, остава в нашето възприятие. Той существува, докато не постигнем пълното абсолютно знание, познанието, единството с всички желания и напълващата ги сила.

А след това, когато постигнем последното ниво – света на Безкрайността, всичко в него сякаш започва взаимно да се включва, да се съединява, да се подрежда – и пространството се свива.

И всичко това е изградено върху молитвата на обществото. Това означава, че никога не се спирам на личното отношении към това, което става с мен. Установявайки, че правя първичен, егоистичен анализ, трябва да се приведа в ред – да поставя себе си в правилното положение.

Затова правя предварителен анализ на всяко духовно действие: разбирам, че се намирам вътре в другите и Творецът специално възбужда в мен, в групата, ненавист към другите, за да мога да се издигна над нея и с Негова помощ да изградя всичко правилно и добре. Аз си правя сметка: за какво ми е всичко да бъде уредено добре?

Привличам Твореца и предизвиквам Неговото явяване, разкриване – състоянието,  при което между нас възниква пълен комфорт, когато сме като един човек в едно сърце.

Ние имаме нужда от Твореца не, за да установи мир между нас, като майката, която трябва да се появи, за да не се карат децата помежду си. Той пробужда разногласия в нас, за да Го повикаме и да Го накараме да се разкрие сред нас.

И когато постигнем мир помежду си, това е просто индикация, че Творецът наистина се разкрива между нас. И ако още съществуват някакви търкания помежду ни, това означава, че все още недостатъчно сме Го разкрили. Така се издигаме по 125-те съпала, докато напълно не постигнем това.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33211]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Рабаш, „Даргот Сулам“, статия 903, „Ту би-шват“: „Творецът желае за човека, който изпълнява заповедите, явяващи се плодове, дървото и плодовете да бъдат еднакви на вкус, тоест неговото намерение също да бъде „лишма” – заради отдаване.”

В нашата работа, трябва да преминем през няколко етапа. Преди всичко, трябва да се спуснем на стъпалото, за което е казано: „Аз създадох злото начало”. Тук, човекът започва да се запознава със своята природа и вижда колко е лош, т.е. противоположен на доброто.

Доброто – това е светлината, свойството отдаване. Къде да видя свойството отдаване, за да се измеря в сравнение с него и да определя, в какво зло се намирам? Къде е това зло и къде е Творецът, създал злото начало? Аз трябва да постигна Твореца, който е създал злото начало в мен, а срещу него трябва да бъде Тора като добавка.

Защото не може да има тъмнина без светлина и светлина без тъмнина. Ние не постигаме нищо само по себе си, а само сравнявайки го с противоположността. И затова, човек постига заложената в него лоша природа, само според своите добри дела. Само по този начин можем да постигнем злото.

Така, че грешниците, за които говори Тора, са особени и велики хора. Стъпалото грешник е много високо. Човекът работи по отношение на доброто, стараейки се да преодолее злото в себе си и да постигне благото. Тогава, познава злото, разкрива греховете на Адам и влиза в процеса на поправяне. Така, разкриването на злото начало се явява част от този процес.

И само след това, постигайки злото, човекът започва да проверява еднакви ли са „дървото” и „плодовете”, устремени ли са в една посока – към отдаването. Защото „плодовете” са отдаване, а не самонапълване. Човекът се старае да бъде над своя егоизъм, определяйки го като зло, над което трябва да се издигне. Той отново и отново открива какво иска и от какво може да се наслаждава, и определя за себе си, какво представлява египетското наказание. Готов е на всичко, освен на това да се самонаслаждава.

И тогава се издига над всички възможности за наслаждение и стига до истинските плодове – до отдаването. Наслаждение от отдаването – ето какво е плодът на Дървото на познанието. Това е вярата над знанието – вярата, израснала на Дървото на познанието.

Само по този начин, човекът израства – издигайки се над злото, над разкриващото се в него свойство получаване и под никаква форма не желае да го използва. И тогава в него израстват плодовете.

Именно това символизира Ту би-шват, „Новата година на дърветата”. Защо на дърветата, а не на плодовете? Защото засега, човекът придобива свойството отдаване, а след това е необходимо да се научи да получава заради отдаване.

По духовния път непрекъснато разкриваме неправилните форми в себе си. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, само онези, чието търпение е било голямо и е устояло се удостояват да влязат в царския дворец, в онази „градина”, в средата на която стои Дървото на познанието.

От урок по статия на Рабаш, 20.01.2011

[33231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Да допуснем, че съм постигнал пълно отдаване и хармония с Твореца. Как да продължа това състояние, за да работя от плюс към още по-голям плюс?

Отговор: В момента, в който почувстваш, че си неутрален и работиш в пълен тандем с Твореца, незабавно започни да търсиш: „Откъде да взема чужди желания, за да започна да работя заедно с Твореца – по същия начин като Него? Нека Той да ми покаже как да се отнасям към останалите!”- и веднага ще започнеш да виждаш как Той напълва всички.

Очите ти ще се отворят и ще видиш, че всички се намират в света на Безкрайността и са изцяло напълнени. Всъщност те, нещастните, крещят, че нямат нищо и проклинат всичко. А ти ги виждаш абсолютно напълнени, абсолютно духовни.

Тоест на следващият етап, започваш да работиш като Твореца, в същата система, при това, изпреварвайки Го, желаейки да работиш вместо Него – ставаш Негов партньор. Ти правиш това. Хващаш Го за ръката и Го теглиш, както малкият големия, за да го направи. Добавяш към това своите желания. Става ти болно за другите и Го принуждаваш да ги напълни

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“, 14.01.2011

[33102]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Ако знаехме точно на какво място от скалата „неживо, растително, животинско, човешко ниво“ се намираме – това ще ни помогне ли в духовното развитие?

От какво зависи по-нататъшният ни напредък? С помощта на какви инструменти бихме могли да определим нашето местоположение? И по какъв начин да изменим себе си?

Отговор: Всичко това се определя в момента, в който човек идва в група. И само по отношение на обкръжението той може да започне да оценява себе си: доколко е устремен към другарите си, към общото желание за отдаване, да усеща всички като едно желание.

Това общо желание е всъщност създадената душа. И ако то бъде достигнато, като едно цяло, то в него ще усетим свойството отдаване – Твореца.

Именно заради възможността да измерим, да постигнем, да управляваме своите състояния, общата душа, общото творение, едно общо желание е било поделено на безкрайно много части, за да може във всяка частичка желание, във всеки човек, да има възможност да си представи останалите части, съединени, в зависимост от своето устремяване към това състояние.

И ако този човек, тази една частичка, започне да работи така, че да се съедини с всички останали частици, виждайки ги съвършени, получавайки от тях правилно устремяване напред, зареждане, важност и ценност за духовното развитие, тогава в човека възникват абсолютно ясни възможности за измерване на състоянието си и за получаване на помощ отвън.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33130]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Ние се намираме в едната част от природата – получаващата, и трябва да достигнем до другата част – отдаващата. Днес тази част е напълно непонятна за нас, тъй като преходът от стъпало на стъпало е винаги непонятен. В диалектиката това се нарича: „закон на двойното отрицание”.

Следващото стъпало – това са друг разум, други чувства и друго виждане. Всъщност всичко е различно с напълно нови параметри. Става дума не за нещо малко по-голямо отколкото това, което имаме сега, а за качествено ново стъпало. Изобщо, по духовния път всяко стъпало е напълно различно от предишното, напълно отделено от него, и представлява нови десет сфирот.

Редът на издигането е: ние сме потопени в егоистично желание, да речем на един сантиметър. Оценяваме го като зло в нашето съществуване и желаем да го поправим на добро. Тогава ние се издигаме на един сантиметър над него, т.е. започваме да го използваме обратно –  по посока на отдаването, и виждаме съвършено нов свят.

След това ние отново се спускаме, но този път на два сантиметра дълбочина. В началото всичко е наред: ние използваме света, т.е. състоянието, за себе си. Но тогава постепенно разкриваме една зловеща картина и отново започваме преобразуване на злото в отдаване. Веднъж избавили се от злото, ние се издигаме два сантиметра и отново виждаме света на отдаването, който е напълно различен от предишното стъпало.

Колкото по-голямо е потапянето, толкова по-голямо е издигането. Близките стъпала са отделени едно от другоа чрез падения и в тях абсолютно всичко е различно. Ние непрекъснато разриваме един нов свят, без да знаем как да действаме от едното стъпало  на другото. Състоянията са напълно различни, дори ако ни изглежда, че „вече сме били тук”.

Как тогава да направя своя  избор? Как мога да избера посоката, следващото състояние?

Затова е необходимо едно просто действие: от всички възможни състояния аз избирам най-сложното, това, което е най-трудно за мен, най-отблъскващо за моята природа. Така действам по отношение на своите другари, против своята природа, и така се издигам на следващото състояние.

Аз трябва непрекъснато да избирам духовното състояние, което е напълно противоположно на сегашното ми състояние. Така получаването и отдаването растат едно от друго. Това е законът на двойното отрицание. На този закон е основан растителният живот, растежът на живите клетки, пътят на нашите мисли и т.н. Всичко се развива по пътя на израстване на противоположностите на едното от другото.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Клипове, Филми - Няма коментари→