Въпрос: Творецът желае ние да достигнем независимост. И ако не я достигнем по пътя на светлината, то ще стигнем до нея по пътя на страданията, след множество разбивания. Какво ще представлява този независим човек, след толкова много разбивания?

Отговор: От разбиванията тялото единствено укрепва, защото се разбива егото, а желанието остава. Нашето желание е обвито в клипа, подобно на плода на кокоса, вътре в който се съдържа мляко, а отгоре – кафява кора.

Така и нашето желание се намира вътре, под кората на егоизма – клипа. Ти трябва да разбиеш тази клипа, да превърнеш получаващото желание в отдаващо, да го обърнеш в канал за отдаване на другите. Тогава ти работиш с него не заради поглъщането ”в себе си”, а заради отдаването ”извън себе си”.

Затова се разбива клипа, а не самото желание. Самото желание напротив, расте през цялото време. Ти търсиш как да го използваш егоистически, – докато не се сломиш. И тогава, започвайки да работиш със светлината, която всеки път ти показва, че нищо няма да ти се отдаде да постигнеш в егото си, а само в това, което е свързано с духовното напредване – тогава ти започваш да променяш използването на желанията.

Ти искаш светлината да ги управлява. В тази степен, в която светлината обработва егото, придава му формата си – формата на светлината, ти си готов да използваш това желание. А ако светлината не предаде на желанието никаква форма, ти извършваш съкращаване, отказваш се да го използваш в такъв образ – без подобие на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 05.05.2011

[42255]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За онзи, който се намира само в егоистичното желание и не трябва да се издига по стъпалата на отдаването – религиозните рамки са добро състояние. То дава на човека усещането за съвършенство, оправдание за всичко ставащо в този свят, подкрепа от обкръжението. В това има много положителни моменти.

Проблемът е само, какво да направи, когато настъпи времето, което го задължава да се издигне на следващото стъпало? Подобно на нашето време, когато вече трябва да се издигнем в духовния свят.

И тук започва кризата в религиозната среда. Религиозният лидер престава да бъде авторитет за човека – и той започва да търси нещо друго. Разрушават се неговите предишни идеали. Затова в юдаизма е имало такъв период на масово излизане от религията, който се нарича „Аскала” (просвещение) – рязък преход, когато са започнали да се пробуждат нови желания, тоест в света идват души от нов тип.

И те са търсили някакво по-дълбоко напълване, освен простото отменяне на себе си. Тоест искали са такава отмяна на себе си, която би им помогнала да се издигнат. Но не са научили това в тяхната среда, защото то, вече се отнася към науката кабала. И тогава, хората започнали да напускат религията, защото повече не можели просто така да отменят себе си.

И днес се случва същото. Религиозната общност се опитва някак да се бори с това и тази борба е напълно оправдана. Казано е: „Онзи, който е ударил животното – трябва да плати”. Тоест ако нанесеш удар на душата, която не е готова да се издигне от своето стъпало, трябва да компенсираш това. Ако лишаваш човека от възможността да се преклони пред авторитета, той може да загуби спокойствие и увереност в живота си, усещането за защита. И тогава, какво ще му остане?

Трябва да внимаваш да не го хвърлиш така, че да бъде като висящ във въздуха. Той е имал Рав, религиозни рамки, традиционна структура, която го е успокоявала и е поддържала спокойното протичане на живота. Ако го извадиш оттам, преди всичко трябва да се погрижиш да компенсираш с нещо всичко това. Иначе не бива да го правиш. Затова отказвам да приемам за свои ученици ортодоксални вярващи.

Не искам да създавам в тях критично отношение към живота им и към самите тях. То е необходимо, за да се издигнеш по-високо – но докато това не стане, човекът ще остане без каквато и да е подкрепа и връзка със своето обкръжение. Не искам да се стига дотам, затова не приемам религиозни.

В това отношение, не е необходимо да се притесняваш за светския човек – при него няма никакви рамки. При всички случаи няма да му навреди, ако малко се докосне до святостта.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44591]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Природата на всеки чевек е да използва живота на всички творения в света за собствена полза (без въобще да отчита ползата за ближния). А всичко, което той дава на ближния (при неговото използване), дава не по друг начин, а принудително. Но тогава и в това има използване на ближния, просто това се прави с голяма хитрост, за да не почувства другаря му това, и да му отстъпи (давайки му награда или възнаграждение, привилегии, така че да прикрие експлоатацията).

Баал аСулам. „Мир в света”

Всичко, намиращо се зад пределите на тялото, се усеща сякаш несъществуващо. Затова което и да е действие на отдаване е възможно само заради възнаграждението. И затова не може да се нарича “любов към ближния“, защото се оценява по неговата причина, намерение. И да извърши действие или усилие от любов към ближния, без каквато и да е надежда за възнаграждение – е невъзможно за нашата природа.

Баал аСулам. „Дарованието на Тора”, п.13

[45472]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Световен конгрес Москва, урок №1

Девизът на нашия конгрес е ” Бъдещето е в единството на света”. Аз съм трогнат, че след много години, в които изучавам науката кабала, най-накрая започва да се проявява това световно единение, или по-точно необходимостта от него. В продължение на милиарди години от развитието на нашия свят, а също така в развитието до неговото зараждане, всичко се отправяше имено към тази точка – точката на осъзнаване от необходимостта за обединяване. Едва сега тя започва да се пробужда, да се проявява, да показва своята необходимост. И ние с вас се намираме в самия център на това осъзнаване. Всичко започна с това, че единствената сила на Природата, силата на отдаване, или Твореца, което е едно и също, започна да действа, да еманира, да създава материята. Първо – духовна материя, тоест желанието: желание за напълване, желание за развитие, желание да усетиш себе си и всичко около себе си.

Това желание се развива под въздействието на първоначалната сила, силата на Природата. Стадиите на неговото развитие ние изучаваме като ”четирите стадия на разпространение на пряката светлината”.

Цялата цел на развитие на творението, или желанието, се състои в това, то да стане подобно на цялата природа, в целенасочена хармония, с други думи, в подобие с Твореца, в сливане с Твореца, защото сливането се постига чрез подобие на свойствата.

Необходимо е материята, т.е. желанието, противоположно на светлината, противоположно на свойството отдаване, в крайна сметка да премине всички етапи на своето развитие и да осъзнае, че най-висшето, най-доброто състояние – това е подобието на светлината, подобието на съвършената Природа, хармонията с нея, единството с нея.

Обаче, за да постигнеш такова състояние е необходимо да усетиш първо пълната му противоположност, т.е. да се усетиш свойството, напълно противоположно на светлината, да изпиташ егоизъм, жестокост, желание да мислиш само за себе си, да усещаш единствено само себе си, неспособността да усещаш другия, да мислиш за другия, ако това не е заради самия теб, ако това не ти носи лична изгода, ако това не означава да използваш другите. По такъв начин, в творението трябва да се проявят такива свойства, които да са напълно противоположни на светлината.

В нашия свят такова творение се явява човека, който изминава огромно количество исторически етапи на развитие, докато не достигне усещането,че главното е осъзнаването, че той е напълно противоположен на силите на Природата.

Това е сложен и продължителен процес. В продължение на стотици хиляди години ние вървим напред и малко помалко в нас е укрепвал егоизма. Външно ние виждаме как човек се е развивал в своите социални формации, докато достигне днешното си състояние. Като цяло това е егоизъм, това желание постоянно ни е тласкало напред чак до днес. И ето сега в последно време, ние започваме да се убеждаваме в това, че това е егоизъм, тази наша природа се явява в действителност наш враг, единствен враг. Защото откъсвайки ни един от друг, тя практически ни лишава от възможността нормално да съществуваме даже на нивото на този материален свят.

Ние ставаме все по-затворени, твърди, обособени, плашливи, заемаме отбранителна позиция и по такъв начин се лишаваме от нормален живот, загубваме смисъла за съществуване. И действително: за какво живеем? Само за да се отбраняваме, да се защитаваме. Само за да се впишем в някакви рамки и да просъществуваме в тях за някакво време в някакъв комфорт и безопасност? И това е всичко?

Ето такъв се чувства човек в нашия свят, който през това време става все по-жесток по своето естество. Ние сами го правим такъв, към това ни тласка нашия егоизъм. И всичко това, в случая се проявява в голяма криза. В някои държави тя се усеща повече, в други – по-малко, но тя назрява. Както и да я скриваме, ние нищо не можем да направим с нея. Тя се проявява в икономиката, в социалното устройство, в упадъка на семейството, във всички проблеми възникващи в обществото: криза във възпитанието, наркотици, терор и т.н.

Във всичките сфери на практическата дейност човек се сблъсква с многобройни кризи, в крайна сметка – това е криза на нашето противоборство с Природата. И естествено, само в тази си същност тя може да бъде поправена.

Няма друг начин, по който да я поправим. Ние виждаме, как се стараят ръководителите на държавите, как властите не могат нищо да направят, даже тираните с помощта на парите и армиите които имат. Светът неминуемо върви към катастрофа. Силата, властта все още се опитват да задържат света в предишните му рамки, но вече не е способна на това.

От урок №1 конгреса в Москва, 10.06.2011

[45326]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Разпространението на науката кабала се води на две плоскости: частна и обща. Частната сфера – това са хората с точка в сърцето, които се стремят да реализират живота си.

Те чувстват, че неговият смисъл може да бъде единствено в издигането над нашата реалност и в разкриването на висшето измерение, където ние се намираме извън материалното тяло. Там тече друг живот – вечен и съвършен поток от желания, сила, усещания, в безкрайна хармония с Висшата сила.

Когато хората получават такова желание, няма смисъл да питат, откъде се е взело то. После те ще узнаят, как се е случило това. Така или иначе точката в сърцето ги тегли напред, приканва ги да разкрият живота във висшето, духовно измерение. В крайна сметка, както става ясно после, всеки наш живот протича там, а тук човек буквално лежи в безсъзнание, след нещастен случай, в отказ, в сън, в безпаметност. И това е днешната ни реалност, в сравнение с реалността в духовното.

Който получава потребност, импулс, стремеж към духовното, той го реализира. Пристъпва към първоизточника, влиза в група, започва да учи, на него му обясняват, как да осъществи това желание. Такъв е частният път.

А освен това, издигайки се по този път, ние узнаваме, че сме длъжни да се погрижим за множеството. У него няма духовно желание, него не го безпокои по-високото измерение – то иска да напълни себе си там, където се намира сега.

И на това отгоре, те мислят и за ”задгробния” живот: какво има след смъртта, и възможно ли е предварително да отделя усилия за устройството на ”онзи свят” – защо пък не. Така, както египетските фараони са пълнели със съкровища своите гробници, за да обезпечат живота си след смъртта.

Такъв е пътят на множеството – то иска напълване и тук, и там. У него няма потребност за нещо повече. Тяхното желание все едно остава на нивото на нашия свят – да заграби максимума на възможното. И все пак, в процеса на общото поправяне, настъпва период, когато е необходимо всички да излязат от безсъзнателното състояние и да се издигнат към пълното съзнание – както се нарича, към съвършеното избавление.

Кой може да помогне на множеството? Тази задача е възложена на хората, които вече са се пробудили. Те са длъжни да разберат, че са получили пробуждане не за тях самите. Защото по принцип, те изучават действията по отдаване. Как да ги реализират? Затова е нужно да помагат на всички тези, които още не са получили пробуждане. Те са тук имено за това, за да им отдаваме.

Разпространението на науката кабала, помощта за цялото човечество в подема над безпаметността към осъзнаването на истинския живот – това по същество е отдаването от наша страна. Това чака от нас Висшата сила.

От урока на тема „Важността от разпространение на науката кабала“, 03.05.2011

[42093]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

На пътя на светлината човек сам управлява, той става свободен. Той сам иска да бъде роб на Твореца, но става само в тази степен, доколкото моли да стане зависим от отдаването, от наслаждението, което има в отдаването. Той сам избира това, защото робството в желанието за отдаване, само по себе си е свобода.

Макар че може да ни се стори, че той продава себе си. Сякаш той става същият този роб, само че от властта на Фараона, комуто е бил предан първоначално, от раждането, той преминава под властта на Твореца.

Но в крайна сметка това не е така, защото всеки път той сам избира да робува на Твореца и да се отдели от Фараона, и е длъжен на всяка крачка да проверява, да изяснява и да моли за този преход от едното робство в другото.

Тази точка, в която той прави избора, се нарича клипат Нога (Сияеща) – средната трета на Тиферет. Това е точката на нашата свобода.

Всичко е основано на молбата на самия човек и напълно е необходима неговата ”инициатива отдолу”. Защото Творецът не е и мислил да създава човек-робот, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, който разбира единствено от самонаслаждение, определящо целия му живот.

Творецът е искал да създаде ”Човека”, Адам – „подобен”(доме) на Него, за да може човек на това ниво сам да определя какъв би искал да стане, от какво би искал да се наслаждава (в противоположност на всички останали подчинени нива: неживо, растително и животинско).

Аз сам решавам, че искам да се намирам под властта на отдаването и искам тази сила да ме управлява – но по мое свободно желание (по собствен избор)! И затова аз съм не само неин роб, но и партньор, любим, приятел, отдаващ. Робът не може да отдава на господаря – той просто изпълнява заповедите му.

Но човек сам се старае да се прехвърли от едната власт на другата – и в това е цялата му работа, на всички духовни стъпала. Тя не приключва с бягството от Фараона.

Той трябва още да обърне цялото желание на Фараона – в желание за отдаване, а после да го реализира практически – тоест от степента Бина да го издигне към Кетер. Това е огромна работа, и цялата тя е съвършено свободна – защото човек получава свобода не само от своето егоистично желание, но и от желанието за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 15.04.2011

[40770]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това отдаване?

Отговор: Отдаване се нарича такова състояние, когато аз приемам твоето желание като свое и започвам да го напълвам.

С други думи, моето желание съществува само заради това, да създава напълване за твоето желание. Това означава, че по отношение на теб аз извършвам действието отдаване, че аз те обичам.

В науката кабала ние изучаваме, че в цялата реалност има само две съставящи: желание и напълване. Така е устроена неживата, растителната и животинската природа. Нашите клетки, молекули, атоми, мисли, желания, силови полета действат от желанието (потребност за напълване) – към напълването.

Това се проявява на различни нива: биологично, физическо, в мислите и желанията. А освен потребността и нейното напълване, в природата няма нищо. Затова, ако аз превръщам себе си в средство за твоето напълване, – това означава, че аз ти отдавам.

С това ние се съединяваме: аз се присъединявам към теб, – и ти можеш да направиш същото относно мен. Така ние строим помежду си място, в което можем да разкрием висшата светлина, висшето напълване: ти – от мен, а аз – от теб. Това се нарича усещане на духовния живот.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

В нас има само получаващо желание и форма на отдаване, която ние трябва да обличаме на него всеки път. Това е и работата на Човека, която може да се осъществява, само включвайки се в група, в правилното обкръжение и приемайки неговата форма. Няма откъде другаде да се науча повече на правилната форма, която аз трябва да приема.

Обкръжението „изрисува“ човека. Постоянно съединявайки се с групата и изпълнявайки в нея своята роля, заемайки своето място, човекът започва да приема формата на Човек. Групата е като шаблон, придаващ верните очертания.

Разбиването на съсъдите и процесът на подготовката – всичко е необходимо за това, че всеки да може да потърси своето място, крачка след крачка, като се усъвършенства в тази работа, докато ние не станем единно цяло.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 24.05.2011

[44520]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек, също както и при всички животни (но в човека той е насочен още и към използване и унижение на другите, а освен това се и развива непрестанно).

Баал а-Сулам. Последното поколение, ч.1

Човек не може и пръста си да помръдне, ако няма да има някаква полза от това за себе си.

Баал а-Сулам. Статия към завършването на Книгата Зоар

“Човек се ражда диво магаре“: тъй като, когато се ражда и излиза от лоното на творението, той се намира в съвършено мръсно и низко състояние, което означава огромна величина на любов към самия себе си, заложена  в него (и не може изобщо да вземе под внимание интересите на другите).

И всички негови движения – са около самия него, без каквито и да било искри на отдаване за ближния (а още повече, за сметка на унижение на другия. Винаги оценява успеха си не сам по себе си, а относително другия. В това време, когато животното удовлетворява своите потребности почти без да се сравнява с другите).

Баал а-Сулам. Дарованието на Тора, п.12

[44886]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли хората без точка в сърцето да се присъединят към призива за единство?

Отговор: Да. Има достатъчно сериозни материали в които се казва за необходимостта от обединение. Мислещите хора разбират, че егоизма разрушава човечеството, а човечеството егоистически разрушава Земята, и затова трябва да преминем от егоизъм към обединение, да се издигнем до алтруизма.

Едва тогава ще се научим да се спогаждаме помежду си и да спасим планетата – нашия единствен дом. Понеже друго ”жилище” ние нямаме.

Проблемът е в това, как да извършим този преход? Ясно е, че човечеството стои на прага на войната и на мрачното бъдеще, към което може да го подтикне ненаситното му его. Ясно е и решението – да станем „добри деца”, „да се сдружим”, да ограничим потреблението, да се научим правилно да разпределяме ресурсите. Но как да преминем от точка А към точка Б? Та нали човешката природа – това е желанието да се наслаждаваме. Как да го преобразуваме? Как да му придадем формата на отдаването?

Едно е когато става дума за естествено усещане – такова като майчината любов. Но при хората няма такова подобно усещане, то се пробужда само в случай на беда, от безизходица. Затова трябва да отворим на хората очите и да им поставим ясно условие: само взаимното участие и обединението ще помогне да се спасим от смъртта. Тогава, нямайки друг изход, те ще тръгнат към това.

Обаче, да се осъществи такъв преход може само, ако всеки миг, във всеки детайл, във всяко зрънце, във всяка трошица хляб, във всяка капка вода човек усеща: ако аз не споделя с другите – то аз съм мъртъв. Това трябва да прозира във всяко усещане, във всяко действие, във всяка ситуация. Само така.

И причината за това трябва да бъде една: в своето егоистично желание, което постоянно търси с какво да се наслади, човек да усети, че ще умре на място, ако се поддаде на егоизма си. Ако подреждането беше друго, ако смъртта не би настъпила тутакси – той ще открадне. Така е устроен човека. Не трябва да се искат от него неща, които не са му по сила, които са над неговата природа.

Излиза, че всички трябва да са под такъв страх? Това е невъзможно. В предисловието на ТЕС Баал а-Сулам пише, че в древните времена кабалистите прибягвали към аскетизъм, както е казано: ”Хляб и сол яж, вода не пий много, на земята спи, със страданията живей и в Тора се труди. Ако направиш така – ти си щастлив”. Значи даже по пътя на страданието ти е необходима силата на Тора. Иначе над теб всяка секунда трябва да висят страданията: или обединение  или смърт.

И затова кабалистите казват: че преживявайки такива състояния, човека трябва да се труди в Тора. Защото, все едно, ти трябва да привличаш върху себе си светлина възвръщаща те към Източника. В противен случай, това не е живот, това не е избор. Всеки герой в света може лесно да се излъже. Ние живеем в егоистически усещания и във всеки може да се предизвика каквато си пожелаеш реакция. Понеже човекът – това е желание, а не е някакъв си герой.

Ето защо ние трябва да дадем на хората решение. На тях ще им се стори, че те сами го откриват, независимо, че всъщност то излиза от нас. И колкото по-бързо напредваме, толкова по-лесно ще ни е да ги предпазим от илюзии.

Трябва логично да обясняваме, че ние ще задействаме вътрешната сила на природата – силата на обединението, живителната сила, която дава живот на всичко. Трябва да се направят формулировки близки до хората, за да не им се струва, че става дума за някаква си свръх сила, действаща извън природата. Не, тя е заложена в самата природа и е готова да ни се притече на помощ.

От урока по „Въведение в науката кабала (Птиха)”, 26.05.2011

[44807]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→