Реплика: В нашата епоха на преситеност аз предварително знам, че не си струва да прилагам усилия за закупуването на Мерцедес. Защото след месец-два желанията ми ще нараснат и аз ще поискам нещо друго…

Отговор: Това е вярно, но ние не говорим вече за Мерцедес, а за духовна цел. Ако за теб има нещо по-високо от нея, ти ще се отклониш от пътя. Това ясно ли ви е?

Реплика: Но нали и най-духовната цел не ми е ясна. Аз не знам, какво е това?

Отговор: Оттук следва въпросът: подбужда ли те това да се добереш до истината? Ако ли не – ти не напредваш. Всеки ден ти трябва да правиш вътрешен разбор: „От една страна – какво имам, а от друга страна – какво нямам? И кога ще го имам?

А иначе, без посока и без усилие, как ще напреднеш, за да постигнеш желаното? Ако ти всеки миг не държиш пред себе си целта, то никога няма да я постигнеш. Или милсиш, че пътуваш във влака с платен билет?

Казано иначе, теб те мързи, както и другите, изчаквате, докато страданията не започнат да ви тикат по пътя. Просто отбиваш номера, успокоявайки се, че това ще има някакъв ефект. Така ли е?

Реплика: Разбира се. Но как да накарам себе си да провеждам тази ежедневна проверка? Тъй като аз не съм властен над своите мисли.

Отговор: Помоли другарите да те подстрекават, да те подбуждат. Те се възвисяват над теб на хиляди стъпала – защо не им завиждаш? Защо не се засрамваш пред тях? Около теб има хора, вече преминали махсом. Вярно, ти не знаеш какво е това, но си чувал думата. Тези хора пребивават в духовно усещане, малко, но духовно. А ти?

Ах да, ти това не го виждаш и затова не им завиждаш. Вярно, нали? Но не виждаш, защото в тях цари намерение за отдаване. Ако те ти го открият, ти ще побегнеш назад, обратно към потребността от Мерцедес. Затова, те не ти го откриват. Но все пак, някак си, се опитай да позавиждаш на тяхното постижение. Ти си задължен да направиш това.

Творецът е готов да ни даде Безкрайността, а ние нямаме сили да получим нищо, освен тъничко осветяване, което Той изпраща, за да поддържа нашето съществувание. Трябва да се мисли за това, как да стигнем до срама. А за това са нужни упражнения между нас и групата. Без това, нищо няма да се получи.

Докато човек не изгради своите взаимоотношения с групата така, както би искал да ги изгради с Твореца, нищо няма да се осъществи и да се разкрие. На теб сякаш са ти дали конструктор – множество дребни детайли, за да сглобиш от тях необходимата конструкция. Когато ги сглобиш – тогава ще ти дадат задача за възрастни. Без това, за съжаление или за щастие, няма движение напред.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 23.06.2011

[46273]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Човекът е единственото животно, което се изчервява. Или би трябвало да се изчервява.” Марк Твен

Въпрос: Срамът по духовния път, някаква разновидност на греха ли е?

Отговор: Срамът е прекрасно свойство. По срама, човекът се различава от животното. Други различия няма. Само в него е разликата, тоест издига ме над животинското ниво.

Казано е, че всички са подобни на животните. Разликата се появява само тогава, когато започвам да се срамувам. Това е признак, че в мен започва да се появява Човекът.

В нашия свят, всички са крадци, но повечето от тях се страхуват да крадат. Именно този страх наричаме срам. Страхуваме се, че някой ще ни види, че ще ни хванат, изобличат, набият, поставят в затвора и т.н. Накратко казано, въздържаме се да крадем, защото се страхуваме. Както котаракът, получил на няколко пъти строго мъмрене, гледа сметаната от голямо разстояние. Той вече е научил, че тук нищо не може да се направи.

Но има и друг срам – без причина, без последствия за нас. Прави, каквото ти се прииска на душата, целият свят е на твоите услуги – като в съня, когато ходиш по безлюдните улици и всички врати са отворени пред теб. Магазини, автомобили – всичко е твое, всичко е разрешено. Наслаждавай се. Но ти не искаш.

Защо? Аз не желая това, защото искам да израсна, като използвам силата на срама по предназначение. 

Този срам произтича от усещането за Даващия. Без да усещаш Даващия, не е възможно да постигнеш отдаване. И затова, без науката кабала, без методиката за разкриване на Твореца, не можеш да извършиш нито едно действие заради отдаване, не можеш да поправиш нито едно от 613-те желания на своята душа. Без светлината, която ще ти даде това свойство, сам нищо няма да направиш. И това вече не е материален, а духовен срам.

От друга страна, при животните, които не изпитват срам, също може да се предизвика страх пред наказанието. Така че, по какво със своя „срам” се различаваме от тях? На практика, в нашия свят не се срамуваме – боим се.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 23.06.2011

[46263]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да обясним на хората защо любовта е нужна?

Отговор: Ти може да обичаш да обядваш риба, да обичаш своя малък син, да обичаш ближния, или Твореца. Едни и същи думи определят напълно различни понятия.

Полезно ли е да се възхвалява любовта към ближния пред човек, обичащ риба? Как може да му се обясни насладата от отдаване? Какво ще разбере? Че трябва да даде рибата си на някой друг? Това ли е любов?

Какво означава да обичаш ближния? Това има напълно различен смисъл. Обичай ближния означава да присъединиш неговото желание към своето и да работиш с твоето желание, за да напълниш неговото. Тогава ние двамата се сливаме в едно цяло, където аз го напълвам. В какво става напълнен? В неговото желание. Желанието му по отношение на моето е като Малхут по отношение на Зеир Ампин. Аз съм като Твореца, а той като творението. Това е моята работа.

Ето защо „любов” е връзката между Твореца и творението. Само това е любов – отношението на творението към Твореца. Ако мога да създам такъв вид отношение към другите, или с други думи, ако придобия качеството на Твореца, качеството на отдаване, и чрез него се свържа с желанието на ближния точно както Твореца, се оказва че Той е в мен и аз правя нужното в отношението към ближния. Това означава да обичам ближния.

Нямаме право да използваме думата „любов” в никакъв друг смисъл, контекст или случай. В противен случай ще го объркаме с нашата „любов към риба”.

Тук говорим за степента, в която Твореца, качеството на отдаване, се облича в мен. Първо, трябва да спазваме принципа, „Не прави на другия това което е ненавистно за теб.” Така ставам неутрален. След това, трябва да придобия желанието на другия като мое собствено. То става по-важно за мен и така той става по-голям от мен. Готов съм да направя всичко за него, както бих направил за болното си дете в материалния свят. Аз съм изцяло „късо съединение” на неговото желание; това е, което ме кара да действам.

Точно заради това съм подобен на Твореца, като Зеир Ампин, който получава молба от Малхут. Колкото повече желанието на другия ме активира към отдаване, толкова по-голям съм от него. Това е любов. Виждаш ли,  колко е различно от сегашните ни представи.

Колкото повече отдавам на другите хора, толкова повече им предавам поправящата Светлина. Преди всичко, има взаимно поръчителство между нас. Аз не напълвам неговото егоистично желание, а разкривам в него желанието да бъде в една система с мен, така че Шхина да царува между нас. Така че какво трябва да му осигуря? Давам му моята подкрепа на взаимното поръчителство, което той също предоставя за мен като го разкрива в желанието си. Това е любов.

Никой не е включен в егоизма на другия. Аз не откривам егоистичното желание в другия човек, а желанието за взаимна подкрепа, за да разкрием Твореца в отношенията между нас. Творецът не може да бъде разкрит в никой индивидуално или просто в моето отношение към друг човек, освен ако не е подкрепен от същото отношение към него. Любовта не работи в една посока. Тя е двупосочна улица. Тя изисква свързваща мрежа, чрез която импулсите на отдаване се вливат, мрежата е пропита от усещането за любов, отношението на взаимното поръчителство и взаимност, чрез които ние укрепваме един друг.

В същото време, егоизмът остава отдолу, без да прави никакви изчисления за напълване. В крайна сметка ние се издигаме над него, свързани сме от нашето взаимно намерение за нуждата от отдаване. И когато то достигне определено ниво на единство, създавайки мрежа над нас, ние разкриваме Твореца, взаимното качество на отдаване и любов между нас.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 20.06.2011

[45908]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 27: Какво е това Творец (Маацил)?

Всяка причина се нарича Творец относително своето следствие, степен, която тя поражда. При това, названието Творец включва и получената светлина, и съсъда, получаващ тази светлина.

Това е разбираемо, когато се казва, че висшата степен се нарича Творец относително по-нисшата, създадена от нея степен. Но защо тук е направено добавяне така, че в понятието ”Творец” е включена не само получената светлина, но и съсъдът, получаващ тази светлина – това моят съсъд ли е, моето желание?

Вътре в желанието си аз получавам светлина и усещам своята реалност. И вътре в тази реалност аз усещам висшето стъпало, и това усещане у мен се разделя на две част: самото мое и висшето. И всичко това се нарича Творец.

Всичко това се познава само от вътрешното усещане на човека и аз наричам Твореца особена част вътре в самия мен. Затова е казано: ”По твоите действия ще Те позная!”.

Само в степента на собственото поправяне можем да говорим за Твореца (Боре) – „ела и виж” (бо- ре). Tази част, която аз поправям вътре в себе си за отдаване, в свойства несвойствени на моята природа по рождение – нея аз наричам Творец.

Затова душата може да бъде единствено точка, капка или всяка голяма част, но тя винаги е част от висшето. Вътре в тази част в мен, поправена на отдаване, която се нарича душа, аз усещам висшия корен, Твореца.

Той вече се намира в мен, той не е отгоре – но става въпрос за свойството отдаване, което е по-високо от мен, по-високо от моята природа. И макар че аз съм го придобил и сега работя с него, при все това, аз го отнасям към висшето.

Затова, Творецът се намира вътре в човек, а не някъде в небето. И това същото се отнася към висшето стъпало – за него може да говори само този, който го е постигнал и влиза във връзка с него. Това висше стъпало също се намира в мен, само аз го смятам за висше за себе си.

В моето усещане винаги има такава степен, която вече съм придобил и на практика работя върху нея като нa принадлежаща ми и на такава, която засега остава за мен висша и ме осветява ”отдалече”. Тя се намира в мен, но в такава форма, която засега не мога да използвам. Всичко се възприема и се усеща само вътре от постигащия човек.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 23.06.2011

[46252]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Във „Въведение в науката кабала“ се обяснява, че ако човек произлизаше само от Малхут – желанието да се насладиш заради себе си, той не би имал възможност да достигне до каквото и да било отдаване.

Но целта на сътворяването е била да извиси човека до нивото на Твореца, тоест да издигне желанието за наслаждение до висотата на отдаването като действие, намерение. (Ние обръщаме внимание не на самата природа, а на това какво човек иска да направи с природата си).

Но това е възможно само благодарение на смесването на Малхут с Бина, от което в Малхут също проникват искрите на отдаването. И така човек придобива способност към отдаващи действия.

А това смесване довежда до Второто съкращаване (цимцум Бет). Преди всичко е необходимо да се разделят Малхут и Бина, а след това да се съкрати Малхут. И когато тя се намира в съкратено състояние и не проявява желанието си за наслаждение, може да се съедини с Бина.

Защото те започват в нещо да си приличат: Бина желае отдаване и Малхут също не иска да използва желанието си да се наслаждава. И сега те не си пречат една на друга. Като зародиша в утробата на майката – желае да получи от майката, но се отменя пред нея. И затова той може да съществува вътре в майката, Бина.

И така ние можем постепенно да получим от Бина силата на отдаването и да се научим да отдаваме.

Но между получаването и отдаването се простира огромна пропаст. Те са абсолютно противоположни едно на друго и едното не разбира другото, затова не са възможни никакви връзки помежду им и съвместни действия.

Обаче те се съединяват чрез такова егоистично действие като „отдаване заради себе си”. Това е егоистично действие, но още по-значително от простото егоистично получаване.

Бина, включвайки се в Малхут, ѝ дава особена способност за „хитро” получаване, обяснявайки, че ако дадеш ще получиш двойно! И така може да се даде малко и в замяна да се получи много. Тоест такова отдаване осигурява гарантирана печалба. И затова Малхут се устремява към Бина, за да разбере как да отдава за да получи.

Но и в Бина, в чистото свойство на отдаване прониква свойството на получаване на Малхут. Тоест тяхната връзка една с друга вмъква отдаващите желания в Малхут и получаващите в Бина. Сега Бина иска да получава, за да отдава, а Малхут – да отдава, за да получава.

Затова ние много се стараем да извършим някакви алтруистични действия, но всичките те се получават егоистични, макар и да не подозираме това. И затова ние не разкриваме в тях никаква светлина! Иначе ние бихме я получили за себе си и бихме нарушили забраната на Първото съкращаване.

Това ограничение ще престане да действа само тогава, когато намеренията ни станат отдаващи.

Но все пак, макар още и да не сме получили правилно намерение и очите ни да не са се отворили, тялото ни вече е съгласно да работи за отдаване, защото вижда в това егоистична изгода. А ако човек иска да работи само с цел да отдава, тялото веднага се противопоставя и пита: ”Защо ми е такава работа?” – с други думи, „какво ще получа за нея?”

Тоест необходимо е да получаваме някакво удоволствие, без това ние никога не бихме могли да се приближим към духовното.

Материалният свят – това е получаване заради изгода, духовният – отдаване заради отдаване и получаване заради отдаване. И как да ги свържем заедно? – Само чрез включване на Малхут в Бина, а Бина в Малхут, след което получаването и отдаването сменят направлението си. Сега съм готов да отдавам, защото е изгодно. А Бина разбира, че е възможно получаване заради отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 23.06.2011

[46238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е създал желанието за наслаждение отдаващо? Защо не е създал веднага самото отдаване без получаване? Защо ни се налага да разкриваме това свойство отдаване сами, по свой собствен избор?

Защо ни е нужно това „двойнствено” отношение към творението, където самият материал – желанието за наслаждение е егоистичен и зъл, а формата, която трябва да придобие – е добра?

Отговор: Ако правилно се отнеса към тези два противоположни фактора, именно благодарение на тях ще установя правилното отношение към Стопанина.

Не може да възникне правилно отношение, ако не противопоставя едно на друго желанието да отдавам, което мога да развия в себе си, на желанието да получавам, с което съм създаден в отрицателната форма, противоположна на отдаването.

И затова, благодаря за отрицателното свойство, като за положително – за лошото състояние, като за добро. Защото отрицателната форма е необходима и правилна, и заедно, те се съединяват в една форма и водят към една цел.

В материалния свят виждаме, че атомите са изградени от два противоположни заряда – минус и плюс, и от неутрални частици. Така става съединяването – именно между противоположни, различни елементи.

После атомите се съединяват в някакви структури, молекули, кристали. Различни химически елементи се съединяват помежду си, съгласно валентността – броят на свободните електрони, отрицателните частици, намиращи се в орбитата, тоест свободните за създаването на връзка.

Целият живот се основава на съединяване и разделяне, на връзка във всевъзможните форми. Всичко това са проявления на желанието за наслаждение. Ако в молекулата има два електрона, свободни за създаването на връзка с други – това говори за способност за съединяване. Винаги става дума само за желание, което измерваме или с количеството свободни електрони, или по отношение на силите, или на някакви други свойства – сили за привличане или отблъскване.

Но в крайна сметка, винаги става дума за желанието. Жълтият и зеленият цвят, различните звуци, водата, небето – всичко това са различните видове желания. Намираме се вътре в това желание! Освен желания, нищо друго не е създадено.

Но вътре в това желание, имам усещане за самия себе си и за външния свят: за неживото, растителното, животинското, човешкото или за духовните свойства: „корен-душа-тяло-облекло-дворец” – и това са също желания. Аз трябва да ги обединя всичките и да ги управлявам, за да отдавам с тяхна помощ.

Цялата картина на реалността: милиардите хора, Вселената, духовните светове, разкриващи се във връзката между нас – всичко това са форми на желанието. Освен това,  нищо не мога да направя – само все повече да разкривам онова, което се намира вътре в цялата тази система, във всички сфери. И тя ми се разкрива, в зависимост от това, доколко мога да отдавам с помощта на всичките тези форми на желанието.

Но ние живеем със своите усещания. И затова, не разбираме какво е самото „желание” – ние разбираме: „Аз чувствам, Аз желая”. Отделно желание не съществува – а само така, както аз го усещам. Усещаното желание – това вече съм Аз!

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 21.06.2011

[46023]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Tова, правилно ли сме работили в ”двореца на Царя”, и доколко сме поправили своите съсъди-желания зависи от това, към каква ”трапеза” пристъпваме и какъв вкус ще усетим: сладък или горчив. От подобието си с Твореца ние се наслаждаваме и усещаме приятен вкус, а в неизправността на желанията си усещаме горчилка.

Но тази горчилка не е в самото угощение, а в нашето намерение, в разкриването на своето зло, в усещането на недостатъка на намерението заради отдаване, заради което ние не можем да достигнем Царя. Това е целият този процес в достигането на осъзнаване на злото.

В своята работа в предвкусването на царската трапеза аз трябва да премина към състояние, когато самата работа стане за мен тази трапеза, награда, за да се наслаждавам от нея и повече да не се нуждая от нищо!

Ако аз доставям удоволствие на Царя, то съм готов да остана в състояние, наречено ”този свят” и не ми трябва нищо от Него освен едно: възможността да Му бъда благодарен. На мен даже не ми трябва да усещам, че Го наслаждавам, защото това усещане дава най-голямото от всички възможни наслаждения. Затова аз даже не искам да усещам това.

Аз искам да остана на същото това място, на което се намирам сега, не добавяйки към него никакво разбиране, постижение, връзка или вкус, и на мен не ми достига само едно: да благодаря на Твореца и нищо повече. В това се състои цялата моя работа и цялото мое възнаграждение.

И нека да не знам кому отдавам и отдавам ли въобще, какво ще бъде. Нищо! Аз отрязвам себе си от всякакво егоистично разбиране, постижение и усещане. И за сметка на това, след всички тези поправяния аз усещам истинския вкус на Тора.

Аз повдигам Шхина от прахта, но това само така ми се представя в очите ми, а самата Тя не се променя. Както е казано, че ”ще опитвате от старите резерви”. Аз сам се лъжех, сякаш се намирах в този свят. Нищо не се променя освен моята оценка. Защото ако с благодарност приемам от Твореца своето днешн, най-лошо състояние – няма по-добро състояние от това.

Из урока по писмо на Баал а-Сулам, 20.06.2011

[45868]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да се намираш в състоянието „ло лишма“ (заради себе си) – това означава, да знаеш, какво е това „лишма“ (отдаване). Ние не можем да съдим за нито едно свойство, ако не сме постигнали неговата противоположност. Затова, ние трябва поне някак да усетим какво означават „ло лишма“ и „лишма“, за да оценим в какво състояние относно тях се намираме.

Всички стъпала „ло лишма“ започват от този миг, когато човек си представи, че се намира във висшата светлина, в абсолютното свойство отдаване – но не чувства това свойство заради това, че неговите собствени свойства засега не са поправени и скриват от него истинското усещане, тоест закриват Твореца лично от него.

Тогава човек казва, че се намира в „ло лишма“ (в егоизма). И той вече може да каже какви именно свойства преграждат от него Твореца – във всеки миг, при всяка възможност. Той е точно като дете, което възприема живота на нивото на двугодишно или десетгодишно.

Тоест, необходимо ни е да си представяме, какво се нарича отдаване. Нека все още не го възприемаме в истинския му вид, но вече чувстваме, че се намираме срещу това свойство, освен което няма нищо. Но в своето възприемане на реалността ние виждаме собствените си тъмни свойства, противоположни на отдаването, които ни рисуват такава картина, всевъзможни образи на белият фон на свойството Бина, свойството отдаване. Тази картина, мярката на скриване от нас на свойството отдаване – се нарича този свят.

Но от друга страна, този свят „покрива“ (компенсира) моите непоправености и ги скрива от мен. И зад този скриващ екран аз съм способен да съществувам.

Творецът едновременно и ни се разкрива, и се скрива. А ние трябва да вземем пример от Него и да изясним и двете Негови свойства: разкриващите и скриващите. Тоест винаги съществува някакво попълване и скриване, наречено с думата „екран“, „покритие“, което от една страна, закрива, а от друга страна, допълва и компенсира.

От урока по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Целта на творението е да придобие свойството отдаване и с неговата помощ да постигне сливането със Твореца. Ние сме в противоположното свойство, в намерението да получаваме заради себе си.

За да поправим нашето намерение от получаване на отдаване, трябва да привличаме върху себе си светлината, връщаща към източника, към Твореца. Тази светлина, намираща се на по-висше стъпало от нас, всеки път ще ни поправя и ще ни издига на това стъпало на отдаване и любов.

Светлината идва към нас, когато се съединяваме заедно в нашите сърца, в нашите желания, в намеренията да се поправим и се занимаваме с поправената система, за която ни разказват кабалистите.

Изучавайки тази система и желаейки описаното в тези текстове да се случи с нас, да се разкрие между нас, ние привличаме към себе си същата светлина, намираща се в нея, по стъпалата на правилната връзка между творенията. Тогава поправяме нашата връзка и влизаме в същите състояния, за които разказва книгата. Именно това означава, че книгата се разкрива.

Книгата, притежаваща най-силното въздействие върху читателя, за да го доведе до поправено състояние, до отдаване и любов, е книгата „Зоар”. Затова, когато четем тази книга, нека пожелаем да усетим, че всички сме заедно, за да се разкрие в правилната връзка между нас общото свойство отдаване, Добрият и Творящият добро – Творецът в Своето разкриване на творенията.

От урок по книгата „Зоар”, 19.06.2011

[45800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Независимо от многогодишните си търсения и силното желание към духовното, аз и досега се намирам в състояние на напрежение и злоба. Все още не мога да убедя своето сърце да се преустрои, независимо, че моят разум се стреми към единство и обединение.

Радостта в духовната работа отличава ли се по нещо от материалното разбиране за радост. Радост – това е желание всичко да се съпоставя с Твореца, в съчетание с решимостта да признаеш своята противоположност?

Отговор: Над усещанията, напрежението и неудовлетвореността в егоизма, трябва да се проявява радостта от това, че се намирате в процес на поправяне, от това, че всеки миг вие сте по-близко до Твореца.

Въпрос: Аз не знам, какво става с мен, но се чувствам така, сякаш съм премазан от тежка стена. Понякога ми се струва, че не трябваше да се захващам с изучаването на кабала, но ако пък се откажа, тя като бумеранг ще се върне при мен. Това, което наистина ме кара да се побърквам – това са разговорите за привличане на светлината. Няма ли как да се замени думата „светлина” с друга дума?

Отговор: Свойството отдаване, любов, участие…

[45823]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→