Въпрос: Как работата ни се съчетава с действието на светлината възвръщаща към източника?

Отговор: В групата ние трябва да разберем, че действаме и се обединяваме с цел да достигнем свойството на отдаване, за да се възцари то между нас.

От друга страна човечеството като цяло не трябва да се безпокои за това. То просто трябва да мисли за по-добър живот, тази задача му е по силите. В неговата картина за света засега няма ”Творец”, тоест съвършеното свойство, което искаме да разкрием във взаимовръзките си.

“Творецът” това е разкриващият в Малхут образ на отдаване, Зеир Анпин на света Ацилут. Важно е да се помни, че постигаме не него, а явленията, които поражда в Малхут, и не повече. Съответно не трябва да си представяме Твореца като нещо външно. Няма Творец без творение. Това е много важно: ако макар и само за секунда си Го представиш някъде там, отвън, извън себе си, тогава се намираш в идолопоклонничество.

Виждаш, колко е объркан светът и колко далече е от истинската картина.

Обаче сега повече не е и нужно. Не случайно Баал а-Сулам пише, че всички могат да останат верни на религиите си, главното е хората да се обединят. Благодарение на това обединение в тях ще се възцари силата на отдаване, ако обезпечим правилното намерение. Затова се и наричаме ”Исраел”, което означава ”право към Твореца” (яшар–ел). Ние сме главата на парцуфа, а народите на света – неговото тяло.

Главата е намерението, а тялото действието. Народите трябва да извършват действия. Какви? – Действия по отдаване. Само така ще постигнат равновесие по между си, но не повече. А ние ще работим над намеренията, и тогава чрез нас светлината ще се разпространи върху всеки. Защото с тях заедно съставляваме общата духовна ”конструкция“.         

Из урока по статията ”Една заповед”, 26.08.2011

[52742]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Винаги се намираме в пълната власт на Твореца и Той ни напълва, извиквайки в нас усещане ту за Самия себе си, ту за собствената Си противоположност. Това усещане може да се облече в множество различни образи, но в крайна сметка има само две състояния.

И ако човек се опитва през цялото време да пребивава в състояние на изясняване на Твореца и осъзнавайки, че работи само против Него, той икономисва време. Тогава разбира, че и в подемите, и в паденията и във времето, когато прославя Твореца, и когато Го ругае, и когато Го обича, и когато Го обвинява, той се намира в ръцете на висшата сила, която или го избутва от пътя, или му помага.

Това се счита за успехи или прегрешения, в зависимост от гледната точка на човек. А от страна на Твореца всичко изглежда свято, защото е необходимо за изясняване на свойствата на отдаване и няма нищо лошо в целия този процес, който човек преминава.

Но все пак, заслужава си да се постараеш, за да бъдат изясненията ти бързи и стабилни. Както Творецът играе с теб, така и ти трябва да играеш срещу Него, за да се неутрализира тази игра. Творецът те повдига или те пуска, а ти така използвай обкръжението, така му отдавай, че да получаваш от него, за да изравниш подемите и паденията си.

Всред тези подеми и падения, е необходимо за сметка на обкръжението да намериш за себе си някакво промеждутъчно, устойчиво състояние, което да не се мени. Тоест да се използва обкръжението като стабилизатор, като ресор, като акумулатор на сили, който ти помага да поддържаш равновесие и в подемите, и в паденията, за да прелива от едното състояние в другото: сили, намерения, желания, намирайки се и в най-голямата дълбочина и на най-високия връх.

Получава се, че обкръжението ще работи буквално като токоизправител за променлив ток и всички твои подеми и падения ще се съберат в едно състояние – разкриването на Твореца като една сила.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 22.08.2011

[52296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако чувайки една дума, някакъв слаб намек от Твореца, аз съм способен да го увелича до огромни страдания – заради противоположността си на Него, даже от страх пред още по-големи страдания, но вече ще бъда внимателен и ще започна да действам така, че да не се конфронтирам с Него. Струва си даже да го направя от егоистични подбуди, заради самия себе си.

Но ако използвам всички тези състояния, за да достигна отдаване и възприемам намека Му, това леко предупреждение, като напомняне за мястото на моята неизправност, мога да го обърна в напредък. Въпросът е само в това, колко от моя страх мога да добавя към Неговото леко предпазване, за да обърна незабавно моето желание в посока на отдаване.

Тоест, всичко зависи от моето състояние. Възможно е веднага да съм готов да бягам и с всички сили да искам поправяне: да се обединя с останалите, да уча, да привличам светлината, възвръщаща към източника, сякаш съм попаднал в ужасна беда. А може и да си мисля, че няма нищо страшно: нещо не се случило, навярно съм уморен или болен и може дори да се занимавам с други неща, вместо с поправяне.

Протакам това във времето и си навличам още повече беди, ако не съм способен да се пробудя от лекия намек. В резултат страдам двойно – от разтегляне във времето и от все по-тежките удари. До момента, в който ситуацията не се влоши дотолкова, че просто ще ме принуди да се отместя от мястото си. Но колко време съм загубил безцелно и колко силно съм страдал! Сега колко време ще ми се наложи да работя над себе си, за да изляза от това състояние!

И всеки път състоянието ми е все по-ниско, все по-далече от духовното. Затова тук е необходима работа от страна на обкръжението, за да пробуждаме един в друг чувствителността, отзивчивостта към призива, който чуваме всеки ден, всеки миг. Ти трябва да чуеш как Творецът се обръща към теб, как през цялото време те предпазва, пробужда те като ти шепне на ухо!

Постоянно трябва да се ослушваш за това и тогава у теб ще се развие възприемчивост към Неговия език, към това, как Той работи в теб и през цялото време те настройва, както се казва ”с дебелината на косъм”. Повече не е необходимо!

Но праведникът възприема този тънък косъм като сноп волски косми – такова огромно значение придава на това. Всичко зависи само от нашата чувствителност.

Да увеличиш разума си – това означава да повишиш чувствителността, за да възприемаш все повече и по-надълбоко. Не усещаме духовния свят, именно защото е твърде фин за нас, сякаш се изплъзва от грубите ни сетивни органи. А за сметка на такива упражнения ще започнем да улавяме и да усещаме духовната реалност.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 21.08.2011

[52151]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е от мъдреците: ”Три причини увеличават разума на човека: красивата жена, красивият дом и красивите съсъди”.

„Красивата жена” това е Малхут, която става толкова прекрасна, за сметка на това, че аз желая да се включа в Шхина – събранието на всички души, и да се съединя с всички останали, стремящи се към отдаване.

Там вече се намират душите на великите кабалисти на всички времена и поколения, поправили себе си, а също така и всички, които се стремят към поправяне. Такива като мен се наричат мои другари, а тези, които се намират по-ниско на духовната стълба и получават помощ от мен, се наричат ученици. Всички заедно искаме да принадлежим на една обща душа Шхина, която се нарича ”прекрасна жена”.

„Красив дом” и ”красиви съсъди” се отнасят към конкретния човек, който иска да поправи сърцето си, всички свои желания – отделните органи на Шхина. Всеки ден той се свързва с нея и вижда какво още може да се добави тук, защото всяка частица се добавя към общата сметка.

Така етап по етап ние напредваме и главното е, че оставаме внимателни. Всеки ден ни се дават нови възможности да се приближим към отдаване, но не ни се дава ”гориво”, пробуждане, именно за това, аз да мога го добавя от себе си. Иначе бих действал като марионетка, която движат, дърпайки я за конците, тоест чисто инстинктивно, като животно.

Но на мен ми се дава възможност за свобода на избора, осъзнаване на това, че не чувствам вдъхновение и трябва да се вдигна без всякакво желание и да започна деня, превъзмогвайки тежестта: физическа и душевна, замъгленото съзнание и другите пречки, неприятните състояния, мислите против отдаване и външните проблеми. И за всички тези спънки трябва да благодаря – както за нови състояния, над които сега трябва да установя отношението си към Шхина, Малхут на света Ацилут, обединяващ в себе си всички души.

Там, в нея, аз искам да съществувам обединен заедно с всички и да видя поправено човечеството. И всеки ден да бъде за мен като нов, тоест отново да пренасям тук всяко свойство като добавям всяка капка към общата, голяма сметка. Така се издигаме.

Ако така работи човек и се стреми във всички свои отделни състояния, от ”красивите съсъди” (желанията) да премине към ”красив дом” – поправеното сърце и да се обедини с ”красивата жена”, Малхут на света Ацилут, то той съединява всички тези три условия и получава висш разум. Тоест той се издига над негодните си желания за наслаждение – с намерението за отдаване.

Светата Шхина – това са нашите намерения, които можем да поправим над своите разбити желания.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 21.08.2011

[52009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да останеш в духовното завинаги означава, да се съгласиш, че егото ти никога няма да получи напълване. Сега се намираме в самото начало на духовния път и желанията ни за наслаждение вече не се напълват, те все повече ще се опустошават, докато не ни стане съвършено ясно, че трябва да се издигнем над тях.

Нямаме избор. Защото предишният подход се е изчерпал, цялата тази игра, устроена ни свише, за да израснат в нас желанията на този свят – завърши! Сега трябва да работим над друг вид желания. И скоро ще видим това явление в мащабите на целия свят.

В егоистичните желания ще почувстваме недостиг във всичко: липса на безопасност, увереност, жизнени сили, надежда за бъдещето. Но едновременно с това ни се открива възможността да се свържем с Твореца и да помолим да се прилепим към Него.

И молиш не за да се скриеш от усещането за недостиг и пустота. Защото това би означавало, че просто сменяш малкото напълване за по-голямо. И кой не би пожелал това? Обикновено така се случва, когато човек го настигне някакъв удар и той веднага си спомня за Твореца и започва да се моли.

В мирно време животинското ми тяло не позволява да се говори за Него, а когато се плаши, тогава ме праща за помощ при Твореца. И аз (човекът) се устремявам към Твореца, защото на там ме побутва животинското в мен. Като че ли ми казва, че няма какво да яде и ме изпраща при Твореца да моля. И аз, човекът, отивам и моля за своето животинско. Ето така живеем…

Но ако човек се стреми към висшето не затова, че усеща недостиг от обичайното напълване, а започва да усеща важността на отдаването, което обкръжението му предава, то над личните си празни желания развива духовните.

Ако прави това не защото иска някак да се напълни и да получи в замяна някаква изгода, означава, че е достигнал този обрат в себе си, след което започва да се грижи за духовния съсъд.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.08.2011

[51782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се отнеса към този страх, който изпитвам, обръщайки се към хората, за да им разкажа за кабала?

Отговор: Този страх не изчезва до самия край на поправянето. Почетете Псалмите и ще останете поразени, че даже цар Давид, намиращ се на такива високи,  духовни стъпала, е изпитвал страх. Разбираемо е, че това не са такива страхове, както нашите, а страх от това, ще можеш ли да отдаваш, ще изпълниш ли правилно действието или не, постоянните съмнения.

С такива страхове и съмнения започва всяко духовно стъпало. И това същото се отнася и до нас, всичко започва със страха, отблъскването, неприемането, опасенията. Това е Малхут, която разкрива в себе си недостатъка на всичко. Това е стъпало на навлизане в състоянието на отдаване заради отдаване, на Бина (хафец-хесед).

Състоянието на отдаване заради отдаване не е състояние на безстрашния герой. Той засега само се е повдигнал над егоизма си, над всички страхове и може само да отдава заради отдаването. И да се издигнеш на това стъпало на отдаването можеш само от страха, опасенията, чувствайки, че у теб няма нищо: нито сили, нито разбиране, но това не е важно!

Главното е, над всички тези страхове да се прилепиш към висшето и да достигнеш до най-малкото, начално сливане, което се нарича състояние на ”зародиш”, три дни на абсорбция на семето – над всички тези неприятни усещания.

Това е състояние на криза, отдалечаване, безсилие. То е по-лошо от смъртта, защото смъртта е някакъв изход, а тук няма такъв, само да скочиш нагоре! Това не е обикновено състояние.

От урок по вестника ”Народ”, 16.08.2011

[51490]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светлината ни е създала с желание за наслаждение и същата тази светлина го поддържа и развива. Ние през цялото време се задълбочаваме в това желание все по-дълбоко и по-дълбоко – от нулево до последното 4-то ниво.

Работейки във все по-голяма дълбочина на желанието и обръщайки го от получаване на отдаване, от зло в добро, разкриваме вътре в него нова реалност, която се нарича духовен свят.

Тоест реализираме и използваме това желание за наслаждение по степените 0-1-2-3-4, привеждайки го с помощта на светлината, изпод властта на първоначалното егоистично намерение: злото и ненавистта, разкриващи се в пластовете на това желание – в любов, добро, отдаване.

Вътре в това желание за наслаждение откриваме нов свят – 125 стъпала или 5 свята, в зависимост от това кое желание вече сме способни да обърнем от ненавист в любов към ближния или към Твореца, светлината и от получаване да го приведем към отдаване.

А злото, безусловно, остава! Иначе върху какво ще строим доброто? Как е възможно да оценим доброто, ако няма зло? Желанието за наслаждение не може да стане с добро намерение, ако не преминем всички негови противоположни състояния, на които стоим и се издигаме като по стълба, на височина на 125 стъпала, връщайки се обратно в света на Безкрайността.

Затова цялото това напрежение остава, целият потенциал, благодарение на който можем да се издигнем над ненавистта, всеки път разкривайки я на все по-голяма дълбочина.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50951]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, на всички мои мисли и желания, като най-добрия път в живота, като любовта на Твореца?

Отговор: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, както и необходимото условие да създам връзка между мен и всички обкръжаващи, чак до пълна любов, т.е. съединяване на всички желания в едно, което се стремя да напълня.

Въпрос от английския блог: Винаги ме е интересувал въпросът за ”свободната воля.” Мисля, че за болшинството хора днес свободата на волята е невъзможна, защото всяко ”свободно решение” трябва да има предварителна причина, която е неизвестна за човека, готвещ се да вземе решение. Могат ли кабалистите успешно да заобиколят тази трудност?

Отговор: Свободата – не е в свободата на избор на изходните ми състояния, а в подема над моя егоизъм към постоянно единение със света, заради благото му. Затова ми е необходимо обкръжение и затова свободата на избор се свежда към избор на обкръжение.

Въпрос от английския блог: Какво означава в кабала ”жертвоприношение”?

Отговор: Пренасяме в жертва своя егоизъм, неговото изменение към отдаване и любов към другите, т.е. използване на егото не ”за себе си”, а ”за другия” – в това е вашата жертва.

[50476]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

За да заприличаме по строеж на безкрайния съсъд (желанието), в който съществуваме като една душа в света на Безкрайността, всеки от нас трябва да отмени егото си, егоистичното ”аз”, по 125 стъпала.

Падайки от света на Безкрайността, нашето ”Аз” е растяло и растяло, докато не достигнало този свят,  в който всеки се е превърнал в една малка точка. Когато обаче започнем да се повдигаме обратно, егото ни ще расте и расте, докато не стане огромно, но всеки път ще превръщаме егото в отдаване.

Затова работата против ”злото начало” върви постоянно, и да я изпълним можем само със съвместни усилия. Защото всяко стъпало на стълбата – това е определена форма на съединяване между частите на разбитата душа, желаещи да се обединят, независимо от егото си.

Не е възможно да напреднем без стремеж към взаимно обединение, в което всеки влага максимума от способностите си, даже и повече. Всеки трябва да направи своята вътрешна сметка и да прави всичко, което е по силите му.

Нека всичко се събере заедно: неговото желанието, старанието, ценността, която придава на състоянието си, обкръжението си, величието на отдаването, Твореца. Усещането за собствената нищожност и противоположността на всичко това, усещането на собствената пустота – и едновременно с това, очакването за напълване в общото желание, ако ни се удаде да достигнем съединяване.

В това се и състои работата: да обединиш това в себе си мислено, без всякакви думи, да поискаш да го предадеш на друг, усилвайки го, за да се осъществи и в него и той да разбере, че трябва да вдъхнови другите за величието на целта.

Но от друга страна, ние сме другари, и аз не съм по-голям от другите, а напротив – по-малък и искам да получа от тях поддръжка и помощ. Защото без поддръжката на другарите не ще успея да направя и една единствена мъничка стъпка.

В такива безкрайни, непрекъснати изяснения, вътрешна работа и анализ, човек определя всички детайли на съединяването си с групата, над всяко отблъскване, отделяне и получаваните пречки. Всички действия трябва да излизат от него самия, от неговия стремеж и вдъхновение, и разбира се при поддръжката на групата. Но той трябва да разбере, че всички пречки идват към него свише, от този съвършен, безкраен съсъд, към който всички ние трябва да стигнем.

Този безкраен съсъд е нашата цел, където се осъществява принципа: ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Така и трябва през цялото време да си представяме напредването си.

Само ако той постоянно си представя това безгранично, съвършено състояние, където човекът, стремящ се към Твореца (исра-ел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Творецът се сливат в едно цяло – значи действа правилно.

Светлината, която е създала желанието и го напълва – тя и е разбила това желание, и го поправя. А от страна на човека има само едно единствено действие: да помоли за поправяне. С това той изразява своята способност, цялото действие, цялото желание да наслади Стопанина, Твореца. Защото крайната цел е да достави удоволствие на Твореца, както е казано: ”От любов към ближния, към любов към Твореца”.

Затова всички разяснения, на всички стъпала в крайна сметка се обединяват в един резултат: човек, група, светлина, възвръщаща към източника, се обединяват заедно, за да доставят удоволствие на Твореца и да достигнат същата тази форма, както Малхут в света на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От най-различни пластове и сектори на израелското общество се обединяват в протест срещу високите цени на жилищата. В правилно направление ли действат? Какво още не му достига на такова обединение?

Отговор: Ти наричаш това ”обединение”, а аз нищо такова не виждам. В моите очи тук няма настоящо обединение. Това по-скоро прилича на спойка от двама, които се събират да набият трети или на съюз от крадци, които се канят да оберат банка. Те са забележително споени и искрено се грижат един за друг.

Ето така, от гледна точка на кабала, хората, скандиращи призиви на улицата, са свързани помежду си по примера на двама егоисти, желаещи да припечелят за сметка на трети.

На тях им липсва правилното обединение и затова нищо не придобиват. Ние все още не можем да се обърнем към тях, но всъщност трябва да им обясним, че обединението трябва да бъде единно, за благото на целия народ. Невъзможно е да се сплотят, ако всеки преследва своите тесни, егоистични интереси. В такъв случай, изгодата винаги ще бъде за един, за сметка на останалите.

Защото ”касата” при нас е обща и в нея не трябва да си пъхваме ръката за лични нужди. После няма да стигне за някой друг. Тогава защо ”подаръкът” трябва да се падне имено на теб?

Всичко това трябва да се пресметне. Днес по целия свят подобни начинания ще сработват само при едно условие – ако се грижим за благополучието на цялото общество, ако се стремим към взаимно отдаване. Тогава ще започнем да защитаваме интересите на всички социални пластове и ще се сдобием с успех.

Ако не мислим интегрално, ако не обгрижваме обществото изцяло, то ще претърпим фиаско и никой няма да извлече изгода, освен отявлените егоисти. Но и те няма да получат удоволствие от това, заедно с всички куцащи от криза в криза.

Из урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49465]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→