„Учение за десетте Сфирот”, ч.1, Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 93: В какво е коренът на цялото несъвършенство? – В разликата на свойствата на желанието да се насладим от Твореца.

Ние винаги проверяваме себе си спрямо Твореца, нямаме друг еталон. Защото отначало в творението, създадено ”от нищото” – в тази пустота, няма никаква система на отброяване. Това творение, родило се ”от нищото”, може да провери себе си само спрямо ”съществуващият от съществуващото”, спрямо светлината.

Нямаме никаква друга възможност да определим какво е добро и какво лошо. А всички качества, които намираме в себе си, са измамни, докато съществуват сами по себе си и се определят единствено по това, как ние самите си ги представяме.

Истинската оценка е възможна само при сравняването на две противоположности, имащи обратна природа. И затова, докато творението не разкрие Твореца, не застане насреща и не измери себе си спрямо Него, няма да има никаква възможност да разбере кой е той, къде се намира и в какво състояние.

Всички измервания се провеждат спрямо образа на Твореца, образа на Даващия, който сме способни да създадем вътре в себе си. А този образ в себе си можем да построим само при условие, че направим съкращаване и пребиваваме в отдаване и скриване спрямо ближния.

Затова ни е дадена групата, в качеството на система на отброяване, където можем да направим всичко това. И тогава ние, в крайна сметка, ще знаем през какви състояния минаваме всеки миг. Така, както ми се иска всеки път да оценявам групата: по-голям ли съм от тях или по-малък, какви искам да видя нашите отношения и търся ли Твореца между нас или извън – това се определя от моето собствено състояние.

Именно по отношението ми към другарите аз трябва да оценявам текущото си състояние!

От урока по статията ”Учение за десетте Сфирот“ , 21.07.2011

[48837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ние се опитваме да научим света на обединение, нищо че засега това е егоистично. Как после да повдигнем хората на нивото любовта към Твореца?

Отговор: Те ще извършат този преход под нашето ръководство. Защото ние ги въвеждаме в рамките на новото възпитание, а не просто дърдорим пред публика.

На хората ще им се наложи да встъпят във възпитателна мрежа, обхващаща всички възрасти от нула до сто и двадесет, действаща от сега и до края на поправянето, във всички времена. Всички трябва да се намират в непрекъснат процес на възпитание: да кажем, една трета работа, две трети възпитание, което само по себе си е също работа.

И тогава в меко, в привично подаване ще обясним на хората принципите на Баал а-Сулам, адаптирани за целия свят. Защото науката кабала говори за желанието за наслаждение и желанието да насладиш, за техните взаимоотношения, за това, как да поправиш природата си. Нищо ”виртуално”, привидно, ”духовно”, мистично. Става въпрос за силите, които действат в теб.

Разкривайки ги все повече и повече, ще видиш, че никой не те кара ”да витаеш в облаците”. ”Духовното” е намерението за отдаване. Ако съм достигнал отдаване на другия, значи аз съм духовен. А ако се грижа за себе си – съм материален. Взаимоотношенията ни, основани на отдаване, са духовният свят. А днешните взаимоотношения – това е материален свят.

Но ние даже не говорим там за някакви си светове. Защото на човек му е трудно да се откъсне от старите представи, той се обърква. И затова ние го снабдяваме с прости обяснения, подавайки му цялата наука кабала без специална терминология, с прости думи.

Ние трябва да построим тази система на възпитание, за да може постепенно да предаваме на хората знания за човешката природа. Повече нищо не е нужно. Ние говорим за природата на човека, освен когото нищо друго не е и създадено.

Благодарение на това, човек ще се развива постепенно, докато не открие това, което се намира отвън, системата на взаимната му връзка с другите. И в нея той разкрива Твореца.

В действителност можем да проведем обясненията с термините за възприемане на реалността: той разкрива даже не връзката с другите, а самия себе си. Желанията, които му се представят външни и чужди, той разкрива като собствени. Оказва се, че това е той. Приближавайки външните части към себе си, той сякаш пришива, имплантира, приобщава разкъсаните органи на собственото си тяло и съобразно с това усеща, разкрива съвършената реалност.

Сега виждам само това, което е малка част от разбитото тяло. Но колкото повече части присъединявам към него, повече се откривам в тях.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.07.2011

[48600]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Задачата на Исраел по отношение на народите по света е подобна на задачата на праотците по отношение на народа на Исраел.

Ако не са били праотците, не би възникнал народът на Исраел, т.е. групата, стремяща се към Твореца и поправяща себе си. Точно по този начин и ние трябва да се грижим за света, защото без помощта ни хората няма да успеят да се поправят сами. Желанията им са неспособни за самостоятелен подем, няма възможност даже да си помислят за поправяне заради отдаване.

Сега виждаме това в работата на учените и на видни деятели в различни области. Те пишат много правилни неща за света, но за решение не могат да кажат и дума. Защото в тях няма стремеж ”право към Твореца”, няма духовна искра и затова те не разбират, че това е единствената възможност. Безпомощни са пред необходимостта от поправяне, те даже нямат никакво средство.

И затова в търсенията и дискусиите си, те вече започват да увъртат отговора, не им е по силите да гледат в тази посока. Виждат случващото се, разбират необходимостта от създаване на интегрален свят и спират дотук. Като следствие, разсъжденията им се размиват и не завършват с нищо или се свиват до съвършено нереални предложения.

Аз не ги укорявам, това съвсем не свидетелства за ограничеността им, просто без добавката на духовната искра в желанията на човека в този свят е невъзможно да се види по-нататъшното, единствено възможно развитие.

От урока по статията ”Поръчителство”

[48609]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това вътрешна и обкръжаваща светлина?

Отговор: Докато не се опитам след съкращаването да получа заради отдаване, на мен ми се струва, че съм постигнал успех! И сега се приготвям да получа заради отдаване, да направя това, което иска висшият, да Му доставя наслаждение.

Усещам, че Той иска аз да получа от Него! Взимам Неговото и моето желание, напълвам желанието си с наслаждение, а Неговото със своето наслаждение, и с това Му доставям радост. И след това като принеса на Него и на себе си частично наслаждение, Го радвам с намерението си, че правя това само заради Него, и също така това намерение се е отпечатало в мен. Какво по нататък?

А сега тук се случва някакъв сблъсък, защото аз не получавам повече, защото искам да остана даващ и затова преставам да получавам. И светлината остава наоколо като обкръжаваща и ме притиска отвън. Аз не съм я приел, защото не мога да получа ”заради отдаване” и тя остава отвън и ме притиска.

Тази светлина пробужда в мен много дълбоко желание (авюит), защото аз не получавам заради това, че не искам да бъда получаващ, а отдаващ. Тоест аз огорчавам Стопанина, който е искал да получа всичко.

Докато не получавам нищо няма никакви проблеми. Има Стопанин, който ми е противоположен и аз не искам да получа от Него, за да не изгоря.

Но когато вече съм получил малко, това частично получаване ме привързва към Него, а Него към мен. Сливаме се в тялото (тох) на парцуфа. И в сравнение с това ние усещаме недостиг от сливането извън парцуфа и в окончанието му (соф). Сега в мен се появява още по-силно усещане от отдалечаването ми, отколкото преди.

Направил съм добро дело, но сега от него гледам на себе си и се виждам много по-лош отпреди. По-рано това просто не съм го забелязвал! И затова този парцуф не е способен да остане на същото това място. На мен ми се разкрива това състояние, когато достигам неголямо сливане, а в останалото – не, и благодарение на това получавам нов поглед върху самия себе си, и тогава разбирам колко противоположен, лош и колко съм неспособен на отдаване.

Защото съм почувствал вътре в сливането, вътре в съединяването, колко силно Творецът желае да ми отдаде, и колко чудесно ще бъде, ако правя това за Него, колко много нови неща ще ми даде това съединяване! И сега усещам, че сам съм се отказал от пълно сливане.

Това не ми дава възможност да остана на място, и аз прогонвам светлината, не ми е по силите да изтърпя такова състояние. И сега получавам допълнителен слой желания. Както по-рано аз не мога да изтърпя да бъда получаващ и съм направил съкращаване, така и сега, не ми е по силите да търпя и бягам от това състояние, сякаш съкращавам себе си.

Но това не е съкращаване, това е просто напускане. Повече не мога да остана там, защото висшият иска пълно, съвършено сливане и сега усещам, колко съм Му противоположен на това съвършенство. Вместо предишното ниво на желания, в мен се събужда желание за нова сила „авюит алеф”.

Това не е просто по-голямо желание, а желание, раждащо се на фона на усещане, че не съм способен да бъда отдаващ. На предишния стадий желанието за получаване и наслаждение беше по-голямо. А сега се мъча от това, че не отдавам, това е принципно нов вид желания. И затова, когато изтръгвам светлината и минавам към следващото състояние, следващият парцуф, аз изпълнявам действието с екрана на новото, 1-во стъпало на желанията (алеф).

Кой парцуф е по-силен: Галгалта или А”Б? От гледна точка на желанието А”Б е по-силен и добавя към Галгалта. Но от гледна точка на светлината Галгалта е по-силен, защото в него се събира цялата светлина.

Представете си, че всичко това се случва в едно желание, сякаш се вари в една тенджера, тогава това ще стане по-ясно. Не е необходимо да се разделя на отделни парцуфим. Хубаво е да се знае как това се случва схематично, на теория. Но от нея е нужно да се премине към живо усещане в истинското желание за наслаждение вътре, в което се променят различните свойства, състояния, впечатления.

Всичко се случва вътре в това желание, както в една тенджера, вътре с някакво вариво, което кипи през цялото време…

От урока по ”Въведение в науката кабала”(Птиха)

 [48478]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да не се възгордеем от отдаването си на Твореца?

Отговор: Да се гордееш може само с това, че си получил поддръжка свише и с нейна помощ си преодолял трудностите и егоизма си. Трябва да се гордееш с Твореца, със светлината, с Неговата помощ, а не със себе си!

Защото какво има у нас самите – нищо! Нито собствени желания, нито светлина, нито действие. Даже и своя молитва си нямаме, ние я получаваме от обкръжението. Затова, колкото по-надалеч се придвижва човек, толкова по-малко получава  и повече благодари!

А когато се върне обратно към Малхут в света на Безкрайността, той получава всичко това от светлината Нефеш де-Нефеш, която е била в Малхут в най-първоначалното ù състояние, но човек увеличава в нейното светене ”613” пъти благодарността си, постигането на доброто, усещането за величието на Даващия.

Но самата светлина не се променя, тя няма никакви граници. Самата светлина така си и остава Нефеш де-Нефеш, само не голямо светене. А човек го увеличава до огромен пламък.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48251]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Не трябва да се страхуваме от разкриването на злото! Защо е нужно да се връщаш всеки ден към една и съща молитва, за да стане това навик? И даже има такава заповед, но как е възможно да се изисква това от човек, ако молитвата (молба за поправяне) се ражда в сърцето и изцяло зависи от желанието, от усещането?

Работата е там, че човек е длъжен да се приучи да работи ”в тъмнина”. Когато при теб дойде тъмнината, осъзнаването на злото, усещането за низостта на самия себе си, обкръжението, Твореца, всички средства за достижението Му, всичко това губи ценност и ти се оказваш захвърлен изцяло без сили, без и най-малкото усещане за важността на пътя.

Но заедно с това, у теб трябва да живее усещането, че цялото това падение е голямата подготовка към следващото състояние. И благодарение на такова отегчено сърце, ти ще можеш да направиш нови разяснения в новото егоистично желание, което се е разкрило в теб.

А след това ще дойде светлината и в тази светлина ти ще видиш в това непоправено желание, в което сега усещаш ненавист, безпомощност, безсилие, новите свойства – отдаването, любовта и напредъка.

И затова е необходима такава голяма работа за приучване към молитвата, за да може имено в такива тежки състояния, в които в началото дори не знаеш как да се откъснеш и да се пробудиш, – за сметка на навиците и опита, да съумееш да се обърнеш с молитва и да приложиш най-голямото и хубаво усилие. Така ще можеш да напреднеш, работейки в тъмнина, както е казано в Песента на песните ”на нощното ложе”.

Затова молитвата трябва да се повтаря по всяко време, подготвяйки човека за главната молитва на ”Съдният ден”. Тези дни се наричат страшни, ”дни на трепет”, но човек трябва да им се радва! Това са дни на радост. Ще постъпиш неправилно, ако плачеш в такива дни.

Действително, сърцето трябва да се разбие, но трябва да приемем това с радост, като разкриване на злото. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка за неговото поправяне”. И, ако човек е уверен, че има средство за да поправи разкриващото се зло, то той се радва на разкриването му. За него тези дни на трепет стават особени, като празничен период, подготовка за голям празник!

За това е необходимо да се готвим за тези дни на трепет като в самите дни – това е подготовка за съсъда, за Началото на Годината и Съдния ден. И, ако човек е направил правилната подготовка, организирал е поддръжката на обкръжението, защото всички молитви са общи и се нуждаят от неговата поддръжка, то той много бързо и на всякакво ниво ще изяснява своето зло и ще се радва на всеки етап, който е минал по пътя.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48 122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава ”Трума”, п.443: Съдът на наказанието в преизподнята е предназначен за четене на присъдата над грешниците. Обаче преизподнята – това е огън, горящ денем и нощем. И подобно на това, как грешниците се подгряват на огъня на злото начало, престъпвайки думите на Тора, с целия жар, предизвиквайки в тях злото начало, така ги пари огънят на преизподнята.

Ад – това е степен на разкриване на егоизма като зло, когато човек усеща себе си получаващ и огънят на срама го гори. Този огън ни принуждава да се поправим. При това, в това състояние Ад, у човека има всичко освен свойството отдаване и от това той страда. Аз имам всички блага за напълване на моя егоизъм, но не ги искам. Искам да бъда в отдаване, защото така съм близо до Твореца. Аз не искам да бъда получаващ! Това е ад.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47 526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Страданията ни отвеждат до въпроса: защо живеем? Да живея, за да изпитвам страдания в служба на егоизма си, не искам. По-добре смърт, отколкото такъв живот. Mного хора по света са готови да умрат, а някои от тях действително си разчистват сметките с живота.

Как да изменя ситуацията, за да не обслужвам желанието си, а то да ми служи? Това е възможно само ако дойде светлината, възвръщаща ни към Източника. На мен ми е необходима тази скрита сила, макар и да не зная откъде се е взела. Единствено тя променя у мен порядъка на приоритетите, издига важността на духовния живот, отдаването, излизането от себе си насреща, над егоистичните грижи за съществуването, тук и сега.

На някакъв етап човек осъзнава робството си и смисъла на думите: ”Аз съм създал злото начало”. То те води към смъртта, защото ти работиш за жесток собственик, който нищо не ти плаща и те оставя без наслаждение, докато накрая ти не умреш. Няма по-тежко робство.

Аз все още  не мога да видя собственото си зло начало, то ме изиграва, представяйки се за самия мен. Но в действителност,  като че ли някой ме е хипнотизирал, препрограмирал и аз правя това, което той ми каже. Властта му е толкова велика, че незабележимо, но деспотично ме управлява.

Ние се раждаме вече хипнотизирани и даже не разбираме, че се намираме под чуждо въздействие. В живота има случаи, когато попадаме под нечие влияние, а после с удивление откриваме това. Ето и със злото начало е по същия начин. Проблемът тук е какво ще е средството, което ще ни помогне да се откъснем от неговия гнет?

Отговорът е: страданията. Те са като Фараонът, който е приближил синовете на Исраел към Твореца. Този ангел на смъртта по всяко време те заставя да превиваш гръб за него и накрая от заповедите в робската си служба откриваш, че страдаш. Тогава започваш да търсиш причината за страданията си и излиза, че те ти помагат да се отречеш от злото. Така Фараонът, обременявайки синовете на Исраел с тежка работа, ги приближава към освобождението им.

И ние, заедно с целия свят, стоим в началото на същия този процес. Днес първи се пробуждат най-чистите души, които си задават въпроса за смисъла на случващото се: ”Къде е този негодник, който ме измъчва? Аз не искам да страдам!”

В първия момент човек егоистично се опитва да се разбере със собственото си страдание. Затова той повдига очи и започва да си изяснява ситуацията цялостно: ”Какво въобще става тук?” Така постепенно се устремяваме към друга форма, а по пътя – към друга власт. От един ангел минаваме на друг: от Фараона към Твореца. Има само два варианта и нищо друго между тях. В крайна сметка ти избираш кой ще властва над теб.

Най-чистите души минават през това сега, а другите вървят зад тях.

От урок по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47 551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Духовното е построено върху отдаването. На каква основа да построим работата си, докато се намираме в ”период на подготовка” за встъпване в духовния свят?

Отговор: Има указание: ”Слушай Израел!”, т.е. човек е длъжен да се нагласи за това, че ”Творецът е единствената Висша сила над нас, Творецът е един” (думи от молитва).

Да допуснем, че аз говоря на себе си: ”Слушай, Творецът е висшата сила над теб, Той е един.” С това се определя моята посока, която ме води към Източника, към разкриването, съединяването, единството.

Това е основата, на която се построява нашата работа – оста, по която аз трябва да се движа. Сега трябва да се присъединя към тази ос с всички всевъзможни, намиращи се в мен средства, за да осъществя този принцип.

Аз и Творецът се намираме в двата противоположни края на една линия. И аз се приближавам към Него за сметка на намиращите се в мен средства: съединяването на ”Исраел, Тора и Творец” в едно цяло.

Тора, това е всичко, което може да си представиш, всичко, което съществува, освен самото изходно желание на творението. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка, за неговото поправяне”. И всичко това аз трябва да съединя в едно направление.

Липсва ми близостта с Твореца, моята цел е сливането с Него. Аз не зная с точност какво е това – съгласно желанията, мислите, решенията, завършека на целия този път. Но аз имам себе си, целта и средствата за нейното постигане. Ето всичко това аз трябва правилно да организирам и използвам. А крайната точка, резултатът е един. Всичко се включва в това понятие – Един и единствен.

По пътя ние получаваме друга форма на разума, мислите, взетите решения, действия, абсолютно всичко се променя вътре в човека. Светлината извършва революция в нас по пътя и създава нов човек.

Ние сега не можем да си представим какво е това. Но във всяко състояние, на всеки етап, ти трябва да се стремиш към това, способен си и длъжен да го направиш сега, на това ниво. И тогава се получава, че всичко действа в едно направление.

Тук се включва и твоето търсене, и особено борбата с препятствията, които се стараеш да разгледаш и да видиш, че тук работи твоят егоизъм, поваля те от пътя, от мисълта, че ”Няма никой друг, освен Него”.

Необходимо е през цялото време да се проверявам с особено внимание дали се намирам в мир и съгласие с единната висша сила във всичко, което правя. Разделя ли се сега в мислите ми и в моето усещане цялото мироздание на две или даже на три части, сякаш има Творец, всички останали създания и всевъзможни причини, и аз самият.

Някой ме дразни, поставя ми всякакви препятствия, създава ми проблеми  – това означава, че аз не свързвам целия този свят с Твореца, а признавам идолите, ”другите богове”. Защото как може да има някакви си други причини за моите състояния, щом като има една сила, действаща в мирозданието?

Трябва да проверя себе си, как реагирам на всички тези причини: на всеки човек, враг или другар, и на всеки проблем поотделно, или обединявам всички тях и зад всичко виждам да стои Творецът, който ми устройва целия този театър. За да съединя всичко в едно и да го отнеса към Него, аз достигам принципа: ”Няма никой друг, освен Него”.

Това е сериозна работа и, ако човек притежава чувствителност и внимателно анализира състоянията си, то той бързо и правилно ще напредва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 07.07.2011

[47 448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Четейки Зоар следва да не забравяме за намерението, и вместо думите да си представяме чувствена картина. Нашата чувствена картина трябва да включва в себе си две съставляващи:

1. Радост от това, че се докосваме до Тора – до нещо високо, което още не сме в състояние да оценим;

2. Желание, потребност действително да се съединим, да се слеем с нея.

Затова аз трябва да изпитвам радост от уважаването на Тора, от осъзнаването на важността на целта, с която ние сме свързани във всеки случай, и от желанието да стана достоен за всички тези свойства на отдаване, за да се облекат в мен, в моя духовен съсъд, и аз действително да стана отдаващ, излъчващ светлина.

От урока по книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47 288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→