Въпрос: Разбираемо е, че благополучието на индивида зависи от благополучието на обществото и стои в основата на всяко възпитание. За съжаление в последно време това не се наблюдава.

Отговор: За да не се обърквате в понятията „интегрално, глобално човечество“, „ефект на пеперудата“, „поръчителство“ и „взаимно отдаване“ – трябва да си представим една картина: всички ние сме едно Семейство. А в семейството всеки е в зависимост от всеки и ако на един е зле, то всички го чувстват. Така днес благополучието на всеки е в зависимост от благополучието на всички. Затова всички ние сме длъжни преданно да се грижим за всички. Като членове на едно Семейство.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Тъй като всички сме излезли от общата единна система, наречена „Адам“, чиито връзки се нарушили („Грехопадението на Адам“), то при поправянето на тези връзки хората ще започнат да ценят действието поправяне (отдаване и любов) като възвишено и велико.
Към това уважение на възстановяването на връзките ще ме задължи общественото мнение. Обществото ще превъзнася поправянето на връзките между хората, защото ще оцелява благодарение на тяхното възстановяване. Такива действия ще спасят хората, ще им дадат живот, енергия, кислород, храна, безопасност. На тях и на техните деца.
Идеята, методиката и практиката на поправянето (възстановяването на отдаването и любовта между хората – части на системата) ще станe важна и уважавана дотолкова, че човекът ще пожелае да се намира в нея дори без егоистична изгода за себе си. И тогава от егоистичното състояние („ло лишма“), ще се устреми към „лишма“ – самоотверженото отдаване и любов.
Ние виждаме по примерите от нашия свят, как великият човек, дори да е негодник, например, Хитлер, Сталин, каквато и ненавист да предизвиква в нас – привлича и извиква уважение.
Същото е и със свойството отдаване: макар по начало да го ненавиждаме, вследствие на общественото уважение към него като към велико и необходимо, ние ще започнем също да се отнасяме с уважение към него, ще пожелаем да бъдем в него.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

                          Необходимо е да бъдат създавани промишлени предприятия, които ще използват точно толкова ресурси, колкото са необходими за обезпечаване на дейността им. Това се нарича предприятие без намерение за натрупване на допълнителна (излишна) печалба.
Подобно на действащите в момента доброволни организации – всички техни служители получават заплати, но предприятието не преследва като цел извличането на печалба. Неговата цел е да реализира продукцията си на минимална цена.
Такова предприятие е като една клетка от тялото, която консумира точно толкова, колкото и е необходимо за изпълнението на нейните задачи (предназначение) при обслужване на тялото.
Ако по този начин работят всички предприятия в обществото, никой няма да произвежда нещо ненужно, излишна продукция, никой няма да се конкурира, а всеки ще получава необходимото за съществуване.
Не е лесно да се пренастроим! Но нямаме друг избор! Ние ще разберем, че това е единствената възможност да оцелеем. И след това ще открием, че тази промяна в нас ни е донесла не само спасение, а благословията на едно съвсем ново и вечно съществуване, не в животинско тяло (така ние усещаме в себе си егоистичните желания), а в душа (усещайки се в свойството отдаване)!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Не е ясно, какво ще се случи на междинния етап от прехода на обществото от стремежа да получава към стремежа да отдава. Человекът вече не получава наслаждение от пари и власт, задоволява се с необходимото, но още не знае, какво значи да отдава. Какво ще тласка към отдаване, какво ще му послужи за „гориво“ относно действието отдаване, как ще може да мисли за това, не получавайки наслаждение от тази мисъл?

Отговор: Обществото поощрява чевека, подбужда го, оказва уважение, награждава – и това напълва. Целта на нашето развитие е да достигнем такава връзка помежду си, когато именно самата връзка, нейното усещане, ще ни даде енергия за отдаване и любов.
В крайна сметка, човек желае вътрешно напълване, а не просто пари в банката, желае не слава и власт, а отношение на обществото. Всички наши напълвания, отгоре са необходими за съществуване на живото тяло, – напълванията са „виртуални“, не са осезаеми, а чувствени.
Когато човек говори, че е напълнен вместо пари с уважение и признание – това се възприема като истинска настояща ценност. Нали богатите и властващите искат същото, но не го получават, или получават признание и уважение, но фалшиви, за пари.
Порицание и унижение, презрение на обществото, на собствените деца е по лошо от смъртта, а обратното отношение, уважение, признание, благодарност – дават най-големите напълвания в живота.
Нашата задача е така да формираме общественото мнение, че то да ангажира всеки и всички да се изменят от получаване от обществото за отдаване на обществото и възможността за отдаване на обществото да се чувства от всеки като награда.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Хармонията на природата

Наблюдавайки обкръжаващия ни свят, ние може да помислим, че имаме работа с множество хаотични и противоречиви сили на природата: водата и вятъра разрушават горите, в пшеничното поле израства трева, лъвът изяжда агнетата. Така са мислили древните гърци, възкачили на Олимп множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект на тези сили .
Много по-широкия и дълбок поглед на нещата позволява да се види, че в природата всичко е взаимно свързано .
Обкръжаващия ни свят представлява себе си набор от взаимно зависими , само настройващи се системи. Неживата природа, растенията, животните и дори човекът, като биологически организъм, са склонни самостоятелно да намират тази точка на равновесие, която в науката е прието да се нарича хомеостаза. Процесите на адаптация и подържане на динамическото равновесие работят през цялото време, но се забелязват най-много при вмешателството на човека . Много от нас помнят за екологическите катастрофи, които по това време са довели до унищожаване на комарите в Русия или врабчетата в Китай. Комарите – са малък и както се казва вреден елемент в природата, но без тях биха загинали рибите и жабите, които се хранят с техните личинки, реките и езерата биха се превърнали в блата и почвата ще започне да се променя, горите ще загинат. Примерите за равновесие и само адаптация на природните системи са множество, но кое се явява тази основа, която обединява природата и я подържа в хармонично равновесие?

Човече! Не търси друг виновник на злото. Този виновник – си ти самият.
Жан Жак Русо

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Ще дойде време, когато дори децата ще откриват тайната мъдрост и ще постигат законите на развитието.

Книгата „Зоар“ с коментари „Сулам“

„Ние отделяме много внимание на своите деца и проявяваме любов към тях, тогава защо те продължават да се държат лошо“? – този въпрос си задават много родители.

Известният австрийски психиатър Алфред Адлер, живял в началото на 20 -ти век смятал, че една от причините за неадекватното поведение на хората е, че самите те понякога не намират за себе си достойно място в обществото. И възрастните, и децата искат да усещат своята значимост и съпричастност към всичко.

Като правило, поведението на всеки човек е винаги обосновано, безцелно се държат само слабоумните и лудите. Адлер забелязал, че желанието на детето да заеме определено място в групата и да получи нейното признание се явява инстинктивен мотив в поведението на всеки човек, тъй като това му осигурява оцеляване. Първата група за малкото човече, както е известно, е неговото семейство. В него то се учи да завоюва своя първи авторитет.

(още…)

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Съобществата, които желаят да помогнат по някакъв начин на човечеството, всъщност го разрушават повече, отколкото да му помогнат. Ако желанието да се направи нещо добро на ближния произлиза от егоизма, то разрушава ближния.
Ако не хранехме Африка, сега там нямаше да има постоянен глад. Ние щяхме да ги принудим да развиват промишлеността и нямаше да създадем поколение, което не умее нищо да прави. Ние нямаше да принудим тези страни да воюват между себе си и нямаше да стигнем до корупцията, която съществува в ООН при разпределение на хуманитарните помощи. Всичко това не е на добро и ние го виждаме.
Същото се случва с нашето отношение към природата, с желанието ни да и причиним по-малко вреда. Ние развиваме „зелена промишленост“, но в крайна сметка това ни струва много скъпо, ние изразходваме за това много повече енергия и природни богатства. И само на повърхността ни се струва, че това я разкрасява и че се грижим за природата.
В крайна сметка, трябва да достигнем до правилното решение, че равновесие с природата и всичко най-прекрасно може да има само от правилното отношение между хората, и само при условие, че това ще ни помогне да се повдигнем на духовно ниво. Нищо повече от това няма да ни донесе полза. Всички тези проблеми съществуват замо за да осъзнаем с тяхна помощ своето зло.

(още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос от valmicho: Занимавам се с Бней Барух от 2 години, получих диплома, но не чувствам желание да се развивам в материалния живот. Семейството ми е обезпокоено от моята апатия. Кажете ми възможно ли е да се постигне състояние на равновесие между работата на икономист и духовното израстване, а така също как правилно да повлияя на семейството си, което смята, че жената трябва да върви в крак със своето обкръжение?

Отговор: Вие сте длъжен да направите така, че семейството Ви да не страда по никакъв начин и всички в него да усещат Вашето присъствие. Само ако всичко е наред, можете да се занимавате с Кабала, доколкото позволява свободното Ви време.

Въпрос от fanslau: Моята дъщеря е толкова увлечена от Кабала, че останалият свят не означава нищо за нея. На първо място е поставила Кабала и не иска да се занимава с нищо друго. Нито с университета, нито с работа. Заяви, че има право да живее не така, както е прието в обществото. Може да се каже, че ние губим дъщеря си, а обществото – гражданин.  А се учеше с такъв успех – и ето резултата. Какво да правя?

Отговор: Всички ще потвърдят, че аз съм за придобиването на специалност, за създаването на семейство и т. н., защото само от своето „нормално” положение в този свят, човек може да извърши в себе си поправяне и да постигне Висшия свят. Или Вашата дъщеря не е разбрала това, или специалността и не е практична, или не и носи добър доход…

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Президентът на Русия даде указание да бъде осигурена свобода на СМИ, като не се цензурират съобщенията в Интернет и по телевизията. Какво е Вашето мнение?

Отговор: Аз не съм политически коментатор и знаещ тайните на политическата кухня, но действия насочени към осигуряване на връзка между хората, водят към развитие на човешкото общество. Тези действия съответстват на природния закон – „да се доведе човечеството до единно цяло“ и затова те са похвални за онези, които постъпват по такъв начин.

Въпрос: Както и всяко друго нещо, мрежата на Интернет е ограничена. Тя включва в себе си и много безсмислици. Всичко ли зависи от това какво ще изберем и доколко искаме да се вгледаме в себе си и се поправим?

Отговор: Интернет се явява отражение на обществото и се надявам, че с поправяне на обществото ние скоро ще видим друг и целия Интернет – изчистен от безсмислици. Нали и в нашият свят, ще остане само това, което е необходимо за сливането с Твореца, а всичко останало постепенно ще изчезне. След това нашият свят ще се измени в усещанията ни и ще се превърне в единствено съществуващия свят на безкрайността, на неограниченото съществуване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорите за природата, какъв смисъл влагате? Придавате ли на тази дума особено значение, пишейки я с главна буква?

Отговор: Нашият велик Учител Баал Сулам пише така (Статията „Свят“, главата „Задължително е внимателното отношение към законите на Природата“):

„Всички разбираме, че извън обществото човекът не може да си набави средства за съществуване. И ако някой се отдели от обществото и живее в страдания, тъй като не може да обезпечи своите потребности, той не трябва да обвинява за това съдбата си и Твореца, защото Висшето управление му е приготвило удобно място в обществото. По тази причина не е достоен за съжаление, тъй като върви срещу природата.

Мога да формулирам това и на религиозна основа: доколкото Творецът управлява творенията и във всички Негови действия има цел, то този, който нарушава един от законите на Природата, се отклонява от целта, към която всички се движим. А тя ще бъде постигната само ако изпълняваме всички закони на Природата, без изключение. Човекът е длъжен да не отнема или добавя нищо, към действията, които са задължителни за постигането на целта. В противен случай ще бъде наказан за нарушаването дори на един закон, тъй като това ще го отклони от набелязаната от Твореца цел. Затова и ние, създадените от Твореца не трябва да го съжаляваме, тъй като нарушава законите на Природата и принизява целта на Твореца.

И не е важна външната форма на изразяване на същността на закона – дали ще наречем Управляващия – Природа, отричайки това, че знае как да управлява и е наясно с целта, или ще го наречем Велик мъдрец, който знае, чувства и преследва целта си с всяко свое действие. Длъжни сме да признаем и да се съгласим с това, че трябва да изпълняваме „Заповедите на Висшето Управление“ или „Законите на Природата“. И всички ще признаят, че този, който нарушава Заповедта на Висшето управление (или Законът на Природата) е достоен за наказание от Природата, и няма защо да бъде съжаляван.

Т.е., същността на закона е една, разликата е само във формулировките и в това как ще го приемем:

– като нещо задължително, което по неволя ще изпълняваме;
– целенасочено, като нещо, което ни води към целта.

За да не се объркваме, ще приемем, че наименованията Природа и Творец са еднозначни. Именно затова числовото изразяване на думата „Природа“ и „Йелоким“ (името на Твореца) е еднакво и образува 86. И тогава можем да наречем Законите на Твореца, Заповеди на Природата, и обратно, тъй като са едно и също.

Ако разберете казаното, ще можете да отговорите и разсеете заблужденията на хората с различни вярвания, религии, действия и намерения, лутането на човека между нашия и духовните светове.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→