Въпрос: По света съществуват много методики за ограничаване на егоистичното желание. Какво е отношението на Кабала към тях?

Отговор: В най-близко време всички тези методики ще изчезнат, доколкото те не притежават силата, способна да извади човека от неговата егоистична природа. Те могат само да потиснат егоистичните ни желания. Но доколкото нашите желания растат, а тези методики действат в посока противоположна на това нарастване, те отделят човека от обществото, от живота, предлагайки му с помощта на медитация и други уловки, да се освободи от всички проблеми.

В допълнение, тези методики не могат да създадат връзка между хората. Като правило, хората занимаващи се с такива практики, се отдалечават един от друг. А природата ни тласка към сближаване. Затова тези методики още сега демонстрират своята несъстоятелност.

Науката Кабала ще се запази по две основни причини. На първо място тя работи с голямо егоистично желание, което е израствало у човека в процеса на неговото развитие и от което той не може да се избави.

На второ място, кабалистичната методика обяснява, как да работим със силен егоизъм, без да го принизяваме, като променяме неговото използване както в своя полза така и на останалите хора. Това е работа вътре в егоизма, без отказ от нищо земно, без унищожаване на нито едно наше качество: необходимо е да използваме всичко съществуващо в нас.

Освен това с помощта на науката Кабала, ние реално поправяме разделението между хората. Докато всички останали методики само говорят, че трябва да се обичаме помежду си. Както например кастовото разделение в Индия не им пречи да говоря за любовта към ближния.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато обществото внушава, че ми е необходимо ново жилище или кока кола, то не ми е нужно да влагам никакви собствени усилия, за да възприема това въздействие. Това същото се отнася и за желанието в духовното? На тях им струва само да ми кажат, какво е духовното – това хубаво ли е или аз сам също съм длъжен нещо да правя?

Отговор: Абсолютно нищо! Това, към което твоето обкръжение изпитва важност, ти започваш да го уважаваш и пожелаваш да го достигнеш и притежаваш. Когато обкръжаващите ти повтарят много пъти за важността на нещата (явленията), събитията – това става за тебе натрапчива идея, лишаваща те от сън. Дотолкова, колкото заменя твоята личност, твоето „Аз”!

Ти ще се измъчваш: „За какво съществувам, ако не притежавам…! Гледам жалко загубеният живот“. Ти не си господар, всичко вместо теб решава обкръжението. Както то поиска, за това което си мислил, към каквато цел си се стремил – така и ще бъде. С правилен „прицел“ правилното обкръжение може да направи всичко което е подходящо, да достигне дори Твореца!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато бях малък попитах своята баба за войната. Тя ми отговори: „Знаеш ли, човек свиква с всичко, дори с войната.” Излиза, че не става нищо страшно, хората ще свикнат с ниските заплати и ще забравят за кризата.

 Отговор: Точно на това се надяват днешните ръководители на държавите, че нашето равнище на живот постепенно ще се снижи до много по-скромно съществувание от сегашното. И с това ще подобрим екологията и обществените отношения. Общите страдания ще утихнат, ще възникне съгласие в обществото. Но те не отчитат това, че причината за кризата не е свръхпроизводството и спекулацията с ценни книги, а че човешкият егоизъм е нараснал толкова, че е излязъл извън контрол. Ние се намираме в края на егоистичното развитие на обществото.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие остро критикувате САЩ, както и всички? Смятате ли, че именно те предизвикаха кризата? Мислите ли, че именно те могат да намерят решение за изхода от нея?

Отговор: Цял свят остро критикува САЩ. Но коя страна, имаща техните възможности не би направила същото? Те са изградили за себе си такава система, че могат да „използват“ целия свят. А кой не би желал подобно нещо? Те преуспяха в тази насока и ние се обиждаме, че точно те печелят на чужд гръб, а не ние! Така че остро критикувайте себе си за неуспеха, а не тях за успехите им!
Изобретеният от капиталистите принцип: „моето е мое, твоето е твое“, известно време работи справедливо. И преди време ние се гордеехме с него. Но сега той започва да се усеща като абсолютно несправедлив – това е така, защото започва да се разкрива духовния слой и става ясно, че всички ние изначално не сме равни.
Затова не трябва да даваме равни възможности на всички – това разрушава обществото, а не го гради. Възможностите не трябва да бъдат равни, а относително равни в зависимост от личните способности, особености, образование и възможности на всеки.
Колкото по-малко мога аз – толкова повече трябва да ми допълни обществото. Ако ти си по-силен от мен – на теб ще се помага по-малко. И тогава ще има справедливост. Та нали способностите си ние получаваме от природата, т.е. от Твореца, а тяхното допълване става от обществото.
Тогава, нима са допустими равните възможности? Напротив! Равните възможности разрушават. На нас ни е необходимо да знаем, колко е получил всеки по рождение, от възпитанието си и да го допълним до изравняване с другите. Това е справедливост, която ще донесе мир и никой няма да има основание да говори за ощетяване и неравенство. И докато това не стане, няма да има спокойствие.
Но за бъде реализирано, на нас ни е необходимо да знаем какви са вътрешните данни на всеки човек, а това е възможно само чрез разкриване на душите, вътрешните сили и свойства на всекиго. Това разкриване става чрез стремеж към обединяване.
(Аз те присъединявам, както АХА“П към своите Г“Е и получавам цяло кли от 10 сфирот, които напълвам. И така всеки допълва всички в желанията и в напълването).
Само така може да стигнем до равенство, до осъзнаване и до виждане на това, какво е то – съвършенството и да не го нарушаваме.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да различим истинското отдаване от егоистичното ?

Отговор: Докато човек не е удостоен с разкритието на Твореца, неговото отдаване е само егоистично, т.е заради себе си. Също както когато ние правим услуга на приятел, мислим че ще получим услуга в замяна. При това отдаването трябва да е изгодно за нас: да получим повече, отколкото сме дали!
Но дори хората и така да отдават и да си помагат един на друг, като отчитат взаимните си интереси, дава възможност да почувстват ползата от тази взаимност (все още егоистична), от взаимния стремеж към равно добро, равновесие, обща увереност и започват да ценят свойството отдаване само по себе си. За нас ще е важен дори не резултата от отдаването само по себе си. а усещането на това свойство, неговото вътрешно осъзнаване, положителното усещане. По-нататък, ако човек получава от някакъв източник (постъпка или действие на друг човек) нещо по-добро, той започва да обича и да уважава този източник. Затова хората ще започнат да ценят свойството за отдаване, даващо им жизнена сила, поддръжка, увереност. Те ще започнат да придобиват това свойство, да се доближават до него. В резултат на това към тях ще дойде светлина, възвръщаща се от източника и те ще разберат, че си струва да отдават един на друг. Това наистина се нарича „вървете и работете един за друг“, а не в материален смисъл. Обществото, стремейки се към добър живот, несъзнателно ще започне да уважава отдаването и по такъв начин ще се доближи до разкриването на Твореца.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изучавайки статистиката за отрицателните обществени явления в различни страни – процентът на затворените в затворите, броя на хората, употребяващи наркотици, страдащите от депресии, разводите, насилието в семейството, отчуждеността между родителите и децата – ние неочаквано се сблъскваме с много интересни резултати.
Оказва се, че в бедните страни такива проблеми почти няма. Ако предложиш лекарство за депресия в Африка – те не разбират какво е това. А в Европа всички го използват, всеки има нужда от личен психолог.
В крайна сметка се изяснява, че проблемът не е в бедността, а в разликата между нивата на живот – в това как аз оценявам себе си спрямо другите, доколко сме неравни помежду си, та нали равновесието – това е закон на природата. Затова колкото обществото е по-малко балансирано, толкова повече проблеми има в него: престъпления, наркотици, депресии, разводи и т. н. А колкото нивата, на които се намират членовете на обществото са по-близо едно до друго, толкова тези проблеми са по-малко.
Може да живеят в пещери и да се чувстват щастливи, и може да живеят в абсолютно благополучие без каквито и да е проблеми – ако така живеят всички. Проблемите се появяват само от неравенството, тъй като именно липсата на равновесие се явява причина за всички беди.
Но да се доведат хората до равенство не е лесно, тъй като това противоречи на егоистичното желание. Затова е необходимо на човека да бъде дадена компенсация: какво ще получиш ти от това, че ще бъдеш равен с всички? Сега твоето желание е да бъдеш над всички. Кабала обяснява, че да постигнеш и да живееш в равенство е възможно само чрез разкриването на Твореца. Това разкриване ще запълни всички пустоти, и ще послужи като възнаграждение за отстъпката да бъдеш равен с всички.
Обществото вече разбира, че неравенството поражда злото, защото противостои на основната сила на природата, съгласно която всичко трябва да бъде балансирано, хармонично, в равновесие. От Безкрайността, с нейното абсолютно равенство ние получаваме напълване и затова всяко противоположно на това явление усещаме като разрушение.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че ако човек започне да действа за отдаването ще придобие жизнена сила и увереност. Какво именно ще се промени?

Отговор: Светът ще го приеме, ще го цени, ще го награди със знаци на уважение. Това ще бъде стимул за неговия егоизъм да се издигне по-високо, още повече да отдава, още повече да се гордее с това.
Мястото на злата конкуренция ще заеме добрата конкуренция и постепенно хората ще започнат да ценят свойството отдаване, носещо им уважение, значимост в очите на обществото, чувство за собствено достойнство. Усещането, че именно това свойство му носи добро, ще привлече към него всеобщо уважение. Човекът ще почувства в отдаването източник на жизнена сила и ще се стреми към нея.
Ти се опасяваш, че отдаващите ще бъдат използвани? Но ние говорим за общество, което чувства, че няма избор и само с помощта на взаимната връзка може да се спаси от унищожение. А днес никой не иска от теб такива действия – днес те не са нито ценени, нито необходими. Но няма да мине много време и в обществото ще се проявят такива проблеми, че ще бъде ценен всеки, който е способен да помага на другите.
Сега твоето отдаване не е нужно на никого. Ние сме отдалечени: ти не си ми нужен, аз не съм ти нужен. Ако ти искаш да ми помогнеш, това ми се струва подозрително. Но ако аз не мога самостоятелно да се придвижвам и някой е готов да ме поддържа, то аз го приемам като мой спасител! Затова ще чакаме, защото без потребност нищо няма да се реализира.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо нашето по нататъшно развитие е длъжно да премине на нова плоскост и не може да се основава на предишните методи?

Отговор: Защото предишните циклични периоди на развитие са вървели в едно егоистично направление, насочено към голямото развитие на егоистично устремените личности и общества, които са абсолютно независими от алтруистичните връзки между хората.
В съответствие с нашия егоизъм ние всеки път сме надстройвали още една връзка между нас – разработвали сме нови закони, нови взаимодействия, нови съглашения и по такъв начин сме корегирали своето развитие.
Но сега природата ни заставя да създадем глобално, взаимосвързано човешко общество. И ние, искайки или не, ще бъдем заставени да следваме този закон на природата.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за поправянето на човека. А какво ще произтече от поправянето на растителното и животинското ниво в природата? Kак можем да ги доведем до единство с Твореца?

Отговор: Всичкото зло е предизвикано само от човешкият егоизъм. Правилното взаимодействие на човека с природата е тогава, когато човек взема от нея толкова, колкото му е необходимо за нормално съществуване, в съответствие с неговите навици, но не повече. Всичко, което е повече от необходимото за нормално съществуване, принадлежи на всички.
Това правило е подобно на връзката между частите на организма: сърце, дробове, бъбреци и въобще всяка част на тялото, която получава енергия за необходимата жизнеспособност. Но нито една част на тялото не употребява повече от необходимото, за да съществува и да изпълнява своята функция в организма, за общото добро.
Така и ние сме длъжни да се държим в обществото – както нашият организъм. Ако някой поглъща повече от необходимото – с това вреди на себе си и на всички. Употребеното свръх необходимото, наричаме его.
Нужно ни е да се учим на ниво нежива, растителна и животинска природа, за да усещаме хармонията на ниво ЧОВЕК с тази природа.
На човек са необходими семейство, дом, работа, заплата, отпуск, пенсия, застраховка. Но повече от необходимото, разрушава света, до толкова доколкото излиза извън равновесието с природата. А ПРИРОДАТА все едно ще ни принуди да достигнем равновесието с нея.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин трябва да се измени ролята на средствата за масова информация (СМИ), в процеса на общото поправяне?

Отговор: Поправянето на човека може да протича изключително под въздействието на обществото. В края на поправянето всички ние сме длъжни да се обединим по правилен начин. За това всеки трябва да получава от обкръжението си примери за правилно обединение.
За да се създаде правилна среда около всеки човек по света, ние трябва да използваме СМИ – най-мощният инструмент за връзка. СМИ, съгласно изискванията на обществото и под влиянието на правителствата, са длъжни да се превърнат в инструмент за поправянето на света.
Само едни общодостъпни и широки СМИ ще успеят да повлияят на човека по такъв начин, че той да почувства необходимост от промяна в своето обкръжение.
Децата трябва да изискват от родителите си достойно поведение. В противен случай, те ще се срамуват от тях. Човек трябва да се притеснява от лошо отношение към останалите.
А всичко това става възможно само с помощта на популярни СМИ – при въздействието на всички обществени структури върху тях. Така ще принудим СМИ да станат наистина средство за връзка, а не инструмент за продажба и трупане на печалби.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→