Въпрос: Необходимо ли е да достигнем до ненавист към другарите преди да достигнем до любов? Какво е това ненавист в духовното?

Отговор: Никога не се стремим да достигнем ненавист. В никакъв случай! Нито в семейството, нито в къщи, нито с децата, нито с когото и да било!

Не трябва да се стремим към нищо лошо! Само чрез стремеж към добро можем да разберем истинската си природа. Опитвайки се да заобичаме другаря си, започваме да разкриваме, че го ненавиждаме. Затова на пътя към „възлюби ближния както себе си“ разкриваме големи проблеми. И преодолявайки ги всеки път, изпадаме в ненавист.

Ако искате да узнаете своята природа, трябва да се устремите само към любов, т.е. максимално да се включите в ближния: „От какво се нуждаеш? Какво не ти достига, за да постигнеш целта?“ Стараете се да го тласнете към целта, въпреки че самите вие се стремите към нея. Това не се основава на някакви ваши егоистични изчисления, а именно защото той я желае.

Опитвайки се изкуствено да направите всичко заради ближния, започвате да разкривате, че го ненавиждате: „Защо трябва да му помогна? Как мога да искам той да постигне това? Къде съм аз във всичко това?“. Тук ненавистта се разкрива много бързо и трябва да работим над нея.

Но това първо разкритие на истинска ненавист над усилията, които правим, за да се сближим, е вече истинска духовна ненавист. Това не е както в нашия свят. В нашия свят не се взимат под внимание нито положителните, нито отрицателните емоции.

Всичко, което се намира в нашия свят, се намира в човешкия егоизъм и не се отнася към духовния свят. А работейки над сближаването с другарите в групата, в зависимост от усилията да се сближим, да ги напълним и повдигнем, започваме да виждаме доколко сме противоположни на това – тук се заключава нашата работа. А ненавистта ще се прояви там и тя вече ще бъде духовна. Цялата духовност се постига само над стремежа за обединение. Само и единствено! И положителното и отрицателното.

От урок  №3 преди конгреса в Красноярск, 13.06.2013

[111203]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Съвременната цивилизация се основава на това, че всяка задача се решава само от групи хора. Обаче, по отзивите на специалистите, опитите хората да се съединят в такива групи често водят до противоположен резултат. След три-четири месеца групата се разпада, от нея остава само основната част от хората, предани на идеята, а другите се разбягват. В какво е причината?

Отговор: Причината е в това, че на хората не им достига обединяващ стимул, затова и се разбягват.

Ако преди 20-30 или дори преди 10 години колективът е могъл да се обедини в група, то днес това е много тежко – хората нямат стимул да работят. За какво? Поради какво? Защо? Не е възможно да ги включиш нито в комсомолските редици, нито в нещо друго.

Човечеството отклонява всички програми. Къде е стремежът към покоряване на космоса? Нищо не е останало. Всичко е концентрирано върху това само да грабне, да открадне, да се отдели далече от цивилизацията и да се топли там на слънце. Хората нямат мотивация, още повече за такива сериозни неща.

Когато хората са се запалвали от големи идеи, са се старали да ги осъществят за себе си, за своите деца, за Отечеството, за Родината. Днес са открити всички граници, и отношението на човека към мястото, където живее, е станало особено потребителско, впрочем, както и към своята държава и своя народ. Разселили сме се по целия свят, предишните ясни граници са изчезнали.

Изчезнало е и понятието семейство – то се разпада. Няма я отговорността на родителите пред децата и на децата пред родителите. Децата, в най-добрия случай, изпращат родителите в старческите домове. Да, и родителите спокойно реагират на това, че децата си тръгват от тях и водят самостоятелен начин на живот.

Рушат се традиционните рамки на семейството, на колектива, на района, на  държавата и т.н. В човек не е останало нищо свято, т.е. изчезнал е идеалът, заради който си е струвало да живееш, да работиш, с някой да се съревноваваш, нещо да постигнеш.

Такова отсъствие на мотивация започна да се проявява през 20 век, но още беше много слабо и го ”подтикваха” или комсомолските редици, или страхът, както при Сталин, или промиването на мозъци, както при Хитлер. Но това е можело да се направи само в отделни случаи, за кратко време и при специални народи.

А днес, пътешествайки много по света и посещавайки различни страни, общества и цивилизации, виждам, че всичко това престава да работи.

Единственото, което може да даде стимул на човек, е напълването, което той получава непосредствено от работата в колектив, когато чувства, че именно в съюза с останалите намира някаква почивка.

Но за това трябва така да събереш, да съединиш и да издигнеш колектива, за да покажеш на хората как на нивото на сътрудничеството и взаимната поддръжка те започват да получават очарование от живота. Те създават помежду си изкуствено малко съобщество, даващо им чувство за живот, за съпричастност, за взаимно съединение, за съучастие, за грижа и за любов.

Ако всичко това се създаде в колектива, хората никога няма да си тръгнат. Те ще се връщат отново и отново, опитвайки се да работят, именно заради това. Не заради достигане на тези цели, които са нужни на тяхното началство или на стопанина, а защото, работейки по такъв начин помежду си, чувстват, че живеят, че съществуват, че се намират в някакво приповдигнато, възвишено състояние – над нашия еснафски живот.

От ТВ програмтаа ”През времето”, 20.03.2013

[108994]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Много хора в света се обединяват във всевъзможни групи, съюзи, алианси, общества и напълно се удовлетворяват от тези ”клубове по интереси”. Освен това, хората се кооперират по работа, за да получават печалба от това.

Има големи и малки, началници и подчинени, но в крайна сметка, всички те имат ясна цел и разбират, че всеки трябва да си е на мястото и да внася своята лепта, за да спечели всеки от тях. Картината е ясна, когато резултатът се усеща в джоба, или някак си по друг начин радва нашето желание за наслаждаване.

Това, което се отнася до методите и рамките на обединението, те биват различни, включвайки религиите, но като цяло, хората получават удоволствие, взаимодействайки си и подсигурявайки си един от друг някаква изгода.

Друга работа е, ако човек си задава въпроси за смисъла на живота: ”Защо и за какво живея?” – и този въпрос след това израства, откривайки вътрешната празнота. Тогава, в крайна сметка, човек идва в науката кабала.

Но и тук, отваряйки книгите, той не открива отговора. По своята същност, науката кабала не изяснява нищо. Напротив, тя се нарича тайна наука, защото спуска завесата и разкрива на човека само това, че нещо е скрито от него. Но какво именно?

От нас е скрит Творецът. Той не ни достига. Ако разкрием тази Висша сила на Природата, задвижваща всичките и форми – тогава всичко ще ни се изясни.

И затова, в нашия свят няма никакъв друг въпрос, освен въпросът за разкриването на Твореца. Защото с това ние ще решим всички проблеми, ще разберем какво се случва с нас, как трябва да постъпваме, какви са резултатите от нашите постъпки, как те се връщат обратно при нас… С една дума, ще ни се разкрие всичко. Излизайки зад пределите на този свят, ние ще усетим не само краткостта на материалния живот, но и целия път, водещ ни към Безкрайността. И всичко това – при условие, че разкрием Твореца, ако разберем и почувстваме реалността като Него.

При това, не само ще усети и разберем. Тук възниква въпросът: ”Каква е моята полза от това разбиране и усещане?” Науката кабала ни отговаря така: ”Ще можеш да усещаш и разбираш в зависимост от уподобяването си на Твореца”. С други думи, тя не просто ни позволява да узнаем за някакво явление с название ”Творец”, но поставя условие, несвойствено на нашия свят.

Тук гледаме на нещата отстрани. Например, отивам на балет и виждам танцуващи на сцената хора. Гледайки ги, аз получавам удоволствие, но сам не мога да възпроизведа техния танц. Според кабала, това не е постижение. Истинското постижение изисква аз сам да усетя действието и от това да разбера за какво става дума. Аз трябва да присъствам ”на сцената”.

В такъв случай, как да се уподобим на Твореца? В изначалните условия това е невъзможно, ни обяснява науката кабала. Тъй като Творецът е отдаващата Сила, любовта, а аз се явявам получаващата сила, ненавистта. Така съм сътворен – егоист, желаещ само лична изгода. А Творецът ми е противоположен и при това самият Той ме е създал такъв.

За какво? За да ми даде възможност сам да избера, какво искам от живота и да реша дали съм заинтересуван от сегашното си противоположно на Твореца състояние, или да достигна до Неговото състояние на отдаване. Ако е така, то имам такава възможност.

Как да я използвам? С помощта на няколкото средства, свързващи ме с Твореца. Щом Аз целият съм егоистично, получаващо желание, а Той – изцяло отдаващо желание, то ние сме противоположни един на друг, далече един от друг и лишени от каквато и да е връзка. За да мога някак си да Го открия, видя, позная, да стана като Него, ми трябва някаква връзка, крайче от нишката.

И аз го имам. Творецът е заложил в мен желание, с което да Го разкрия – това е точката в сърцето (.). Това желание е егоистично, но може да се превърне в противоположно. По своята същност, това е обратната страна на душата, обратната форма за отдаване, искра от разбиването на съсъдите, паднала в получаващото желание. Тя е диаметрално противоположна на отдаването и тъкмо това и позволява да промени полюсите.

И така, откривам в себе си два фактора: егоизъм, желаещ само да получава, и точка, също желаеща да получава, но вече отнасяща се към Твореца (Creator), имаща пряка връзка с Него.

Обаче и това не е достатъчно. Трябва ми нещо между нас, сила, с помощта на която истински ще се включа към Твореца. Да, Той пробужда в мен първоначалната точка на призив, но кое средство ще ми позволи да направя крачка напред, към Него?

Тук става ясно, че съществува ”адаптер”, наречен ”група” (Group), благодарение на която мога да се приведа в съответствие с Твореца. Условно, става дума за десет мъже (10 men), с които трябва да си взаимодействам, за да достигна целта.

Изкуствено повишавам в себе си тяхната важност, подарявам им подаръци, давам си вид, че ги обичам, влагам в нашите взаимоотношения, участвам в общите действия – егоистично, като в специална група. И тогава получавам отзив от тях: тъй като те говорят за другарската любов, отдаването, и тези отзиви въздействат на моята точка в сърцето, заставяйки я да желае онова, което предлага обкръжението. Нека в другарите да нямат истинска любов и отдаване, нека наистина за тях това да не е важно, но аз чувам техните думи и ги приемам за чиста монета. Точно така безотговорно се доверяваме и попадаме под влиянието на медиите (средствата за масова информация).

Другарите са способни да вкарат в мен нужните данни. Включвайки се към другарите, получавам от тях важността и осъзнаването на Твореца, на Добрия, Творящ добро – и започвам чрез групата да се отнасям към Него подобаващо. Там, в ”центъра на групата”, аз Го намирам. Тогава ние и групата ставаме един съсъд (Kli), една душа (Soul), и в нея разкривам напълването – светлината.

Ето това е процесът, който трябва да осъществим.

С помощта на групата можем да излезем от себе си навън, от егоизма си, да се издигнем над него, да се включим към другарите си и там да намерим вътрешната Сила, наречена ”Творец”. В това се състои цялата ни работа, в това е ”патентът” на кабалистичната методика, средството за излизане в бъдещия свят. Когато в групата се срещам със светлината, която ме изпълва – моето усещане се нарича ”бъдещ свят”, ”висше измерение”, което е противоположно на сегашния свят.

И затова няма нищо по-важно в нашия свят от групата и другарската любов. Това е единственото средство, позволяващо да достигнем висшето измерение, да разкрием Твореца сред другарите, в нашето единство. Ако все пак сме 10 човека, то съгласно закона на клоните и корена, ние притежаваме достатъчна мощ да разкрием Твореца между нас.

Всичко останало зависи от нас, от това, доколко в своята десятка сме способни да окажем влияние на всеки. При това, в тази работа не сумираме само своите усилия. Дори в нашия свят има особен ефект на резонанса, а в духовното той се проявява много по-силно. Обединявайки се, получаваме резултат, превишаващ номиналното ни обединение. Тук в действие се включва холизма, законът на цялата система; ние не само съединяваме отделните части, а осъществяваме помежду си пълноценен процес, за да разкрием Висшата сила. В добър отбор, футболистите също си взаимодействат, но към това ние прибавяме висшето измерение. Като частите на двигател, ние се съединяваме  правилно и тогава общият ни мотор получава гориво за старт.

Излиза, че групата е толкова важна, колкото и Творецът. Защото тя се явява онзи съсъд, в който разкриваме Твореца. Включвайки се към нея, всеки постепенно загубва своята ”алчност” и получава на разположение целия съсъд. Ако съм се обединил с десетката, то тогава тя цялата е моя. Влагам своите сили в сплотяването и обединението с другарите по моему, по мой стил, а след това всичко се озовава в моите ръце, и това е моята душа.

Така всеки се обединява с групата, изхождайки от точката в сърцето си, и придобива душа. И независимо от това, че съсъдът е общ, за всеки той се проявява в различно качество, съгласно свойствата му. А в края на пътя, когато всеки напълно поправи своето включване към всички, ние ще се обединим в едно цяло, и ще станем наистина една душа.

От урока по статия на Рабаш, 23, 04.2013

[106036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Европейски конгрес. Лекция №5

Въпрос: Казахте, че искането ни към Твореца трябва да бъде такова, че Той да не може да не откликне на него. Колко силно трябва да бъде желанието, искането ми, за да достигна това състояние?

Отговор: Желанието трябва да бъде такова, все едно молите за спасение – добро и силно. То не трябва да ви разкъсва до умопобъркване, но трябва да е правилно.

Под силно желание в кабала се подразбира точно, остро, точково желание: желанията ми напълно да съвпадат по свойства с желанията на Твореца.

В момента, в който твоето и Неговото желание се сливат в едно цяло, се озоваваш в огромен мощен поток – струя, където Висшата светлина прави всичко.

Това може да бъде желание като на малкото дете, но е важно то да бъде точно насочено към свързване с другите хора, към разкриването на Твореца, с цел да се разкрие Неговата радост в това. Това се нарича отдаване.

Нека да го направим сега: вътрешно да се хванем за ръце, а после по-тясно, още по-тясно да се присъединим един към друг чрез сърцата. Опитайте се да усетите, че сърцата ви все едно се докосват взаимно. Няма тела, има само сърца, докосващи се все по-тясно и по-тясно и започващи да бият заедно в унисон. Мислите се превръщат в една мисъл, за да усетим Твореца в единно сърце.

Мисля, че това е възможно. Трябва да се правят такива упражнения, и ще успеете.

[104181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Европейски конгрес. Урок №2

Въпрос: Какво означава да разкриеш Твореца?

Отговор: Творец (Боре) означава: ”ела и виж” (бо – ре), т.е. разкрий.

А как може да се постигне това? Само чрез сближаване. Да допуснем, че имаме 10 различни човека. Ако постепенно изградите от тях един човек – като един човек с едно сърце, то стигате до там, че в обединението ставате единни, едно цяло. И тогава разкривате Твореца – ”ре”, означава ”разкриване”.

Тоест Творецът се разкрива в общото кли/ съсъд, в неговото ново свойство. Вие сами създавате Твореца, вие сами Го изграждате в себе си. От двадесет, тридесет хиляди точки – не е важен броят на точките, създавате едно единно цяло.

Ако допуснем, че от 40 човека образувате структурата ”като един” – това е Творецът. С други думи, съчетавате множеството в едно и то ви дава усещането за Твореца. Ние усещаме Твореца само в такъв вид и затова Той се нарича ”бо – ре”, Боре.

Всичко се усеща само в свойствата ни. Сега ние усещаме света в своите егоистични свойства. Но ако ги променим от разрушени, разбити свойства на интегрални, на едно, единно цяло, тогава ще усетим този интеграл, това единство. Тъкмо то се нарича Творец.

Въпрос: Разкриваме ли Твореца на 99%?

Отговор: Разкриваме Твореца, за да доставим удоволствие на всички, които се намират извън нас. Това може да се разкрие само в свойството отдаване и затова работим за връзка помежду си над егоизма на всеки от нас.

Когато всеки от нас се издига над себе си, излиза извън себе си, то се обединяваме в едно общо, единно духовно тяло, наричано ”парцуф”.

В него и разкриваме единството, което се нарича Творец.

От 2-ри урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Първият принцип за изграждане на семеен живот: Струва си да се положат усилия, за да се обединим повече и повече, защото единството може да реши всичките ни проблеми.

Въпрос: Защо, всъщност, единството решава всички проблеми между съпрузите? Какво представлява то? И как точно трябва да се полагат усилията?

Отговор: За да разберем принципа на обединение, нека не се ограничаваме със семейната единица. От примери на природата виждаме, че с напредъка нараства и сложността. В началото на своето развитие ние също сме били малки, примитивни същества с ниско ниво на сложност и дори най-прости организми. И след това постепенно сложността нараствала: желатиновите тела на амебите отдали палмата на първенството на специализирани образования с различни функции, а те се обединили в тела, всеки орган на които внася свой конкретен принос в цялостната работа.

Живият организъм се състои от много взаимодействащи си системи и ние виждаме, че според степента на развитие, телата стават все по-сложни, издигат се на все по-високи нива на сближаване, съединение, конфронтация и обединение. Същото се отнася и до създадените от нас изкуствени системи – например, електронните.

По този начин развитието изисква наличието на различни, противоположни части, всяка от които има своя програма, собствена задача. Всяка част – било то сърце, черен дроб, бъбреци или бели дробове – е затворена в себе си и всяка изпълнява своята работа. Въпреки това, цялата тази работа е насочена в полза на общото тяло. И според това в каква степен всички части са правилно взаимосвързани помежду си, измерваме нивото на здравето на организма.

С други думи, не е достатъчно ако всяка част по отделно е здрава – негодната връзка ще развили цялата работа. Така че здравата връзка е по-важна от здравето на всяка от частите. Те се допълват взаимно, взаимодействат помежду си – по принцип системата трябва да поддържа вътрешно равновесие, което измерваме с помощта на лабораторни изследвания и други медицински тестове.

Оттук следва, че и в човешкото общество, което също е система, трябва да има големи части с различна специализация. Неслучайно във всяка страна има държавни ведомства и агенции, както и много сродни организации. Но има ли правилна комуникация между тях? Големи, силни части, обособени и противоположни една на друга – добре е, ако те се свързват правилно помежду си. От това зависи развитието.

Същото важи и за малките системи, включително семейството. Ясно ми е, че живея против своя спътник в живота и ние сме две объркани, заплетени, много сложни системи. Ние не познаваме и не разбираме сами себе си, камо ли да познаваме и разбираме партньора си. Така че на каква основа да градим съвместния си живот? (more…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Светът върви към пълно преформатиране. Постепенно ще изчезнат всички излишни специалисти, производства, ще остане само насъщното и необходимото. Ние преживяхме пика на потреблението, спестяванията. Мнозина вече не ги интересува модата или модерните стоки. Те престават да усещат, че това им приповдига настроението, предизвиква уважението или възхищението на околните. Всичко това вече е минало.

Нашият егоизъм вече се развива не само количествено, но и качествено, води ни към съвършено различно състояние – към ново качество на живот, когато на физическото ни тяло му е необходимо само онова, което ще му е полезно и приятно: малко спорт, правилно хранене, нормално семейство. Постепенно се завръща усещането, че тъкмо това не ни достига, че в непрестанната надпревара сме загубили всичко.

Новата интегрална система, която по неволя ни прави интегрални, в хемостаза с природата, предизвиква необходимост да оставим само най-необходимите производства и търговски връзки. Естествено е, че във връзка с това ще нараства безработицата.

За прехрана, обувки и облекло за всички са необходими 10% хора от цялото човечество. С какво ще се занимават останалите?

Ето тук на преден план излиза методиката за интегрално обучение, тъй като човек ще се нуждае да развива и по-нататък своите социални, правилно затворени връзки, докато цялото човечество не се уравновеси и не стане хармонично интегрално общество.

За да постигнат това, хората трябва постоянно да работят над себе си, изменяйки се спрямо новия обкръжаващ свят, който ни диктува своите закони. В досегашната ни история ние диктувахме на света своите желания, а сега той не ни позволява това поради ограничените ресурси, размерите на Земята и всичко останало. Все пак живеем в затворена система, без да гледаме, че получаваме енергия отвън: от Слънцето, Луната, звездите и т.н.

Настъпи времето, когато постепенно ще се превключваме за промяна на цялото човечество. Затова интегралните курсове са ”първите лястовички”, разясняващи как да се приспособим към колектива, за сега с чисто егоистичен резултат. Но с времето всичко ще бъде насочено към създаване на правилния социум.

Ако това по-рано ни се струваше утопия, защото се спускаше отгоре надолу в заповеден ред по директивите на партията и правителството, то сега достигнахме до такова състояние, когато хората сами ще разберат, че само така ще могат да се напълнят.

На човек ще му бъде дадена такава възможност за напълване, която да го избави от усещането на депресия и празнота, проявяващи се днес все повече и повече. И това не е илюзия или поредната фантазия на някой социалист или комунист – в никакъв случай! Всичко това се разглежда само от гледна точка на Природата: как тя ни възбужда, пресова, и ни подтиква напред чрез страдания. А за да изпреварим страданията, да се отделим от тях и да вървим напред, по пътя на доброто, ни трябва интегрално образование и възпитание.

От ТВ програма ”кадрови тайни”, 05.02.2013

[100592]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Проучване: Резистентните към антибиотици бактерии са голям проблем за съвременната медицина. Някои представители на населението не са устойчиви към лекарства, а населението като цяло е устойчиво.

Под въздействие на антибиотиците, съществуват няколко „резистентни“ бактерии, които са устойчиви на тяхното въздействие. Не само, че самите те са устойчиви, но и помагат за оцеляването на останалите, като „изхвърлят“ антибиотика навън.

Те работят за благото на всички, но в своя вреда – това забавя техния собствен растеж. Това е алтруистично поведение – още едно доказателство, че едноклетъчните организми живеят в добре организирани общности. Тези общности имат богат набор от средства за противодействие на въздействието на антибиотиците.

И колкото по-добре разберем тези средства и стратегии, които бактериите използват за оцеляване, толкова по-лесно ще ни бъде да лекуваме хората.

Забележка: Нищо не може да помогне на хората в борбата с болестите – всички те са резултат от нашето разделение. Докато не започнем да действаме като бактериите – заедно, няма да можем да ги преодолеем. И така е с всичко в този свят. Обединение на всички нива – тенденция за развитие на всички части на природата и ако не сме съгласни с нея – губим във всички области на нашия живот. Антибиотиците няма да ни помогнат! За да сме здрави, ще ни помогне само да станем по-обединени, отколкото са бактериите. Тъй като всяка проява на злото е, за да можем да се издигнем над него.

[97866]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Конгрес в Грузия. Урок №2

Въпрос: Какво може да пречи на обединението с другарите, ако сме съгласни да се срещаме няколко пъти в седмицата, да четем и да обсъждаме?

Отговор: Вашият егоизъм. С всеки изминал ден той ще става все по-голям и по-голям. Той ще намира все по-големи проблеми във вашите другари. С всеки ден ще гледате на тях с по-голямо отвращение.

Въпрос: И няма да знам причината, защо се случва така?

Отговор: Причините могат да бъдат много. Не ми харесва – и толкова. Не вярвате ли? След година ще ви попитаме и ще ни кажете как вървят нещата.

Има състояния, когато хората са просто безразлични: дошъл си, обучаваш се, още повече, че искаш да изглеждаш нужен, полезен, приятен и т.н в очите на останалите.

След това, когато вече си свикнал, преставаш за кратко време да ги забелязваш.

След това, в зависимост от това, как работиш с тях, в теб започва да се заражда критиката, във всеки от тях намираш някакви отрицателни черти, та чак до отчуждение и неприязън.

Но истинската ненавист се появява, когато хората вече работят сериозно над обединението. Тогава възниква истинският егоизъм, който се проявява много силно. И там вече започва сериозната, истинска работа.

От 2-я конгресен урок в Грузия, 06.11.2012

[92398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

От писмо №47 на Баал а-Сулам: Но как да ви простя, че стълбата, спусната на Земята е празна и няма никой, който да се изкачи по нея? Вместо: ”Днес!”, вие казвате: ”Утре”… И затова, ще ви напомня още веднъж, че другарската любов е винаги и по всяко време. ”От това зависи нашето право на съществуване и с това се измерва истинността на нашия успех и на близките ни.”

И затова хвърлете всичките си измислени знания и мислете само за това, как да съедините сърцата си в едно сърце. Намерете начин, как да направите това и във вас явно ще се осъществи казаното: ”Възлюби ближния като себе си”. И тогава ще заживеете в любов, която ще заличи всичките ви недостатъци. И тъй като аз ви моля, направете го. Започнете да се обединявате в истинска любов и ще видите – ”и небето ще усети вкуса.”

Толкова ни е трудно да работим над връзката помежду ни, защото именно на това място е извършено духовното крушение, разбиването. Човек с всички сили и средства се отблъсва от това действие благодарение на своята природа, на егоистичното начало.

Човек трябва да премине през много състояния, докато не види, че нищо не му помага, и накрая ще се върне обратно към най-простия и близък принцип, намиращ се редом с него. И тогава, ако все още му е останало време в този жизнен кръговрат, може би ще успее да се свърже правилно с другарите си и да разбере, че само в съединение с тях ще достигне духовния свят, поправянето и всичко останало.

Затова тук трябва общо решение, остра потребност и огромна съвместна работа, за да се пробужда постоянно усещането за важността на съединението. Всеки е задължен да показва на останалите и всички на всеки, че поправянето се състои именно в това съединение, че вътре в него се разкрива духовният свят.

А всички останали занаяти, които създаваме за себе си, вместо да се обединияваме, се наричат измислени работи и изгнание: изгнание от съединението, от готовността за връзка, бягство от приближаване и контакт с другарите, от любов към ближния, която вече не е цел на всяка следваща човешка крачка и във всяко едно действие в живота.

Целта е именно в съединението, с което се измерва величината на нашия успех, докато то не се превърне в стълба на духовните стъпала, а степените на връзка се превърнат в парцуфим, сфирот, светове. И накрая се свиваме толкова, че се превръщаме в един човек, с едно сърце, което вече е нивото на света на Безкрайността, защото такова съединение е абсолютно съвършено и няма никакви граници.

А ако това става наша основна и централна цел – единствена работа, с която трябва да се заемем, и нищо друго освен това, постигаме успех. В противен случай, нашето его с радост ще ни отхвърли много далече от истинската работа, увличайки ни във всевъзможни измислени занимания.

Както пиши Баал а-Сулам: ”Започнете да се съединявате в името на истинската любов, и небето ще усети вкуса”, т.е. вкуса, разкриващ ни се от вътрешната светлина.

От подготовка към урока, 19.10.2012

[90682]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата “Зоар”, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Изисква се много дълго време за това, в противовес на всички свои желания и пориви, човек да убеди себе си в необходимостта да изгражда отношения с другарите. Ще мине много време, докато той си изясни всичко това, и достигне вътрешното съгласие, след много подеми и падения.

Постепенно, чрез опита от всички преминати от него състояния и действия, проверявайки себе си, той започва да разбира, кое за него е добро и кое лошо. Преди е мислел, че добро е, когато получава нови усещания, разбира и чувства повече, смята себе си за уважаван и силен. Но сега постепенно започва да разбира, че всички тези приятни усещания съвсем не служат като признак за духовен напредък. Обратно, те означават, че той все по-дълбоко потъва в своя егоизъм, в желанието да се наслади, в материала на творението.

Отначало той мисли, че напредването се състои в изучаване на теорията, в знаенето на материала. Той “захапва” книгите, стремейки се да ги разбере, и предполага, че по този начин ще може да се приближи към целта. След това той “се хвърля” да разпространява това знание, надявайки се, че ще получи възнаграждение за своите усилия. Опитва се да пробие в различни направления, въртейки се около една, най-важна точка – любов към ближния.

Той тръгва към нея едва, след като не остава друг изход, от пълното отчаяние да постигне нещо със свои сили. Благодарение на светлината, която му проблясва от всички тези действия, той започва да осъзнава и да усеща, че явно входът в духовния свят се отваря именно там, където неговото сърце се съединява със сърцето на другаря.

Чрез тази точка, където сърцата се докосват, аз излизам от своето сърце и прониквам в сърцето на ближния, за да може там – вътре в ближния, да се разкрие това, което се нарича мой духовен свят. И така постъпва всеки от нас в отношението си към другарите.

Изисква се много време, за да се извърши тази работа, защото тя трябва да отиде в сърцето, а не в разума. Разумът става само спомагателен, външен инструмент. Така човек започва да напредва в правилната посока, към най-далечното и омразно състояние от всички, които съществуват в този свят.

Преди той дори не е могъл да си представи, че целта на живота може да се състои в това. Но именно това трябва да достигне, за да стане смисъл на неговия живот съединяването на сърцата на всички обитатели на този свят в едно сърце.

Трябва да се запаси с търпение и по отношение и на самия себе си, и на другарите, преминавайки различни полярни състояния. Всеки изисква свое време и свои форми на развитие, докато накрая не открие, че нямаме друга работа, освен любовта към другарите.

И колкото по-късно човек достигне това осъзнаване, толкова той е по-успешен после. Хората, които са готови веднага да се “хвърлят” в тази работа, обикновено бързо “прегарят”. Това осъзнаване изисква време за адаптация, за откъсване от всички други работи, за да може човек от опита си, и в резултат на положените усилия, да достигне разочарованието. И тогава ще разбере и ще почувства, с помощта на светлината, връщаща към източника, че нищо няма да му помогне освен съединяването. И тогава вече започва неговата работа на правилното място.

А тъй като сме свързани в една обща мрежа с всички обитатели на този свят, то предаваме на всички това усещане и разбиране. Така светът започва да говори за необходимостта от по-голяма връзка между хората, която може да спаси човечеството. По степента на нашата работа над себе си, всички наши усилия, привлечени от нас съгласно закона за подобие със светлината, също така се изплискват във външните съсъди, в цялото човечество и така това знание достига всички.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как нашето обединение е основа за разкриване на духовните етапи?

Отговор: Всеки етап е свят, който чувстваш, свят, изтъкан от връзката между всички души. Първоначалното свързване, произтичащо от света на Безкрайността, постепенно намалява, докато не претърпява разпадане и не е разбито напълно в нашия свят. И сега оттук започва изкачването по същите тези етапи на свързване. Само трябва да го покажеш.

“Материал” на душите е желанието за получаване, а връзката между тях е точно тази система, която ние изучаваме. Десет сфирот, духовни парцуфи – всичко това са различни начини за връзка между душите.

Като цяло, от това се създава единното цяло, когато се издигаме към Малхут, света на Безкрайността и всички връзки на 100% са пропити от отдаването, без никакви пречки и недостиг. Тогава съпротивата изчезва при прехода между нас и връзката се осъществява с безкрайна скорост, незабавно. Това е състоянието на Безкрайността.

В крайна сметка, сливането означава нещо просто: това, което е в мен – в същия миг е в теб, и обратно. Тази комуникация е безгранична, не се ограничава от рамките на времето и съпротивата на егоизма. „Резисторът“ между нас изчезва и желанията ни свободно си взаимодействат в своята цялост.

Въпрос: Как трябва да стане това на семинарите?

Отговор: Сливането ни на семинарите – това е усилие: искаме да се включим един в друг толкова тясно, колкото можем изобщо да си представим, така че всеки да загуби усещането за себе си и да почувстваме единното желание, единната мисъл, единното цяло. Въз основа на тези усилия, от гледна точка на единството, ние мислим за решаването на въпроса, поставен от учителя. Тъй като ключът се крие именно там, в обединението.

Към това се стремим по време на семинарите – с помощта на обединението да намерим отговора. Всеки път в търсене на решение ние искаме да го открием чрез единството, без привличане на някаква логика. Още повече, сега няма логично да проучваме и анализираме думите на кабалистите.

Без обединение няма никакъв смисъл да седим в кръг. За какво ни е нужен тогава? За интелигентен разговор или научен дебат? Не, задачата е само да се реализира обединение между нас на нивото на чувствата, за да създаде то ново качество. И тогава в общото усещане ще се състави представата.

Семинарът е предназначен за да се създаде общ съсъд, принадлежащ към по-високата степен. Опитваме се с всички средства да я достигнем. Е, ако няма решение, значи не сме успели.

Безполезно е да се напомня за обединението по пътя – то трябва да е първоначалната настройка. Възможно ли е да дойдем на семинар, не за да се обединим, и в това единство да открием следващото стъпало или поне решението на въпроса, който води към него?

От урока по статия на Рабаш, 13.07.2012

[83843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Каква е основната идея на интегралната методика, която можем да предложим на широките кръгове?

Отговор: Идеята е много проста: всичко може да се реши само с помощта на обединението, защото това е основен закон на Природата.
Сега той открито се проявява пред нас във всички съществуващи системи, включително и в тези, които са създадени изкуствено от нас. Това показва, че самите ние вътрешно ставаме интегрално свързани и няма къде да се денем: системите на природата, която все повече и повече се включва в нас, ни оказват натиск чрез екологията и чрез други фактори. Излиза, че нямаме друг изход, трябва сами да се уподобим на тези системи.
Идеята е много проста. Тя не е взета от „главата” или в резултат на каквито и да е умозаключения, а от изследването на природата. Искате ли да се убедите в това? Заповядайте, всичко това може да бъде потвърдено от хиляди учени от различни области на науката, техниката, психологията, политологията.
Въпрос: А какво представлява правилното съединение?
Отговор: Правилно съединение – е разбирането за взаимно участие в нашето земно общежитие. Ние постепенно се съединяваме. Хайде да започнем да се променяме в такова направление. Тогава ще можем да се устроим правилно.
Хората, в общи линии, разбират това, защото то тече чрез масовата информация, то виси във въздуха, от това няма къде да се избяга. Виждаме как са взаимосвързани страните в Европа и какъв голям проблем е, че те не могат да си взаимодействат правилно, независимо, че изглеждат взаимосвързани. Единственият фактор е човекът, който се явява източник на неравновесие, източник на забавяне. А всички системи вече са интегрални.
От беседата за интегралното възпитание, 20.05.2012

[80074]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Въпрос: Как трябва да почувствам групата в резултат от семинара?

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо следващият етап за работа ще бъде обединението между групите? Как това е свързано със съединението вътре във всяка група и с индивидуалната работа на човек?

Отговор: Всъщност, съединението започва в група от десет човека. Човек е създаден така, че да възприема тъкмо такова количество хора. Десет е удобно, кръгло число, и не особено голямо, но не и малко. Това се нарича ”минян” – това, което може да бъде „преброено“ (лимнот). Възприятието ни е устроено така, че да възприема именно такъв вид система, тъй като тя точно се облича на нашия вътрешен строеж (десет сфирот).

А по време на урок, когато говорим не за нашите собствени впечатления, а за общи работи, четейки и обсъждайки материали, там може да участва много голяма група, дори целият свят. Затова на семинарите се събират групи от по десет човека, а на урок – неограничено количество хора, които са способни на такова изясняване и обсъждане на кабалистичен език.

Трябва само да се безпокоите това да не се превърне в рутина. За тази цел трябва през цялото време да си напомняте за желанието и величието на целта. Всеки път ще си говорим за още една, нова черта от разкриването на Твореца.

Чрез обединението ни в групата създаваме ”Един” – общ за всички нас, но не принадлежащ на нито един от нас, а само на всички заедно. Това е Висшата същност, ”обобщението”. Не просто нашият сбор – а и някакво допълнение към него. Тъй като за да се стигне до тази сума, всеки би трябвало да се откаже доброволно от своя егоизъм. От всички тези отмени на егоизма се изгражда понятието Един, намиращия се над нас. Така изграждаме своето висше стъпало.

Ако се бяхме съединили просто като егоисти, за взаимна изгода, за да построим нещо или да победим, с една дума, като футболен отбор, то би се получила проста сума от нашите усилия. Но ако отменяме своето его, изграждаме нов, общ съд, над всички нас.

Той принадлежи на всички нас, на онези десет, които седят в кръга, провеждат обсъждания, отменят себе си, възвеличават групата и другарите. Висшата сфера Кетер се определя от това, как аз слушам всички останали, как поставям групата, Твореца, Целта над себе си. А себе си оценям ниско и се принизявам пред другарите – с това се определя моята Малхут.

След това, когато всеки си изясни тези две точки: Кетер и Малхут, ги съединяваме заедно. И ако всеки прави това с мощност, достатъчна за първото стъпало, за разкриване на светлината, то той се проявява в този промеждутък – между обединените в Кетер и обединените в Малхут. Между тях се получава вътрешно осветяване, тъй като сме отменили самите себе си.

Нека това все още да не е съкращаване и да не е екран, но светлината вече се разкрива и започва да работи според нашето противопоставяне на собствения ни егоизъм и на желанието ни да се обединим. Тъй като тези два принципа вече са духовни. Възвеличаваме духовното, отдаването и пренебрегваме материалното получаване, извършвайки действия, на каквито сме способни, с една дума, като малките деца.

И тогава десет човека, допълващи се един друг и готови да се съединят, създават голямо напрежение, дистанция между обединения Кетер и обединената Малхут, по такъв начин изграждат своя общ духовен съсъд.

А когато вече изградим този съсъд между нас десетимата, разбираме, че всички останали другари, по целия свят, прилагат също такива усилия. Всичките ни съвместни усилия се събират, без значение броя на всяка група.

Ако след нашите усилия се съединим в своя кръг, искаме да включим към себе си и останалите групи, и накрая се обединяваме всички заедно. И тогава действително се образува огромен, мощен съсъд, способен да разкрие първата степен на светлината, съгласно подобието на свойствата. Колкото е по-голяма дистанцията между общия Кетер и общата Малхут – толкова е по-голям съсъдът, и е възможно той да е вече достатъчен за първото разкриване на светлината.

Светлината се разкрива в дискретна форма, на порции: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Ехида. И ако я разкриваме, то тя ще се открие на всяка група и във всеки човек, съгласно личните му усилия – в един повече, а в друг по-малко, спрямо вложените сили.

Затова трябва да се стремим да присъединим към себе си всички групи и отделните другари и дори целия останал свят, тъй като той притежава огромен съсъд. Именно там се намира непрекъснатото желание за наслаждаване и ако то се присъедини към нас дори в пасивна форма, ще ни добави още много материал. А ако ние, с нашия стремеж към духовното, работим над този материал, ще получим голяма допълнителна мощ.

От урок на тема ”Въпроси от изминали конгреси”, 17.05.2012

[78232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Каквито и препятствия да ни се разкриват по пътя, безсилие, отчаяние, злобни егоистически мнения, мисли и чувства, ненавист, неприязън, безразличие – всичко това постепенно се натрупва и създава едно огромно желание, което се нарича усещане за Египетското изгнание. Само когато го разкрием напълно, от неговите тъмни дълбини ще можем да си представим освобождението.

Така към усещането за изгнание се прибавя мечтата за освобождение, която ни извежда на свобода. Тъмнината, която усещаме, стоейки срещу Фараона и бягството от тази тъмнина – всичко това е голямо изясняване в светлината, разкриваща се пред човека, който работи за да излезе от изгнанието.

Светлината му донася все по-голяма тъмнина и ужаса на неговото състояние, на онова място, на което тя се намира, в неговите собствени свойства. И тук най-важното е да не започнеш да се самообвиняваш, да не се отпуснеш, а да разбереш, че задължително трябва да преминем през усещането за изгнание през всичките му детайли. Тъй като това е разкриването на природата на творението, за което е казано: ”Аз създадох злото начало”. А сега нашата задача е единствено да молим светлината, възвръщаща ни при източника.

Когато във възприятието си човек натрупва правилно всички тези състояния, му става ясно, че промените не стават на физическо ниво – а на нивото на свойствата, които разкриват своите отношения помежду си. Съществува обща система, всички части на която са свързани помежду си в тотална зависимост. Такова е създадено изначално творението.

Но доколкото това съединениe идва свише, в него едва се разкрива най-слабата светлина Нефеш. А после между отделните частици се проявява и израства силата на откъсване, отблъскване, на ненавистта, на егоизма. Това вече е истинското творение (Брия), създадено „извън” (бар) предходното съвършено състояние. Творението е разбито и сега трябва да работим за неговото съединяване.

Във физическия свят нищо не се променя. Трябва да си въобразим такава картина, в която се променят вътрешните свойства на нещата, отношенията, максимално откъснати от материалните координати: време, движение, пространство. Това помага много.

Разберете, че човек няма нищо общо със светлината, вътре в която той се намира, ако не се стреми да се обедини с останалите. Само ако се поражда негово собствено налягане, тенденция за обединение с останалите, независимо от естественото изолиране, само тогава и в тази степен той пробужда и привлича светлината, която го обкръжава към себе си.

И обратно, може да се каже, че човек се свързва с Твореца само чрез общата система. Защото Творецът е общата светлина, усещащ цялата система. Доколкото човек е способен да се свърже с нея, дотолкова той установява контакт с висшата светлина.

Няма друг начин, по който да се подходи към Твореца, към светлината – само с помощта на общата система. А ако човек е свързан частично със системата на душата, то и неговата връзка със светлината няма да е пълна. Именно от тази мяра се определя редът на духовните стъпала. Ако се свързвам на 20% с другите, то на 20% се съединявам с Твореца и се издигам на 20% по духовната стълба.

Всичко се измерва относно желанията. Затова нашата работа се състои в това, да укрепим връзките между цялото човечество, вътре в цялата реалност, и тогава в същата степен ще установим връзка с Твореца.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.04.2012

[76824]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: В зависимост от нашите общи усилия по обединение и разпространение се променя и цялата останала част от света. Съществува ли обратна връзка? Да допуснем, ако сега се събираме и създаваме курсове за масите, започнем да обединяваме тези хора, количеството им ще нарасне. Това съответно ще повлияе на нашата възможност за по-бързо напредване, обединение? Това взаимосвързани процеси ли са?

Отговор: Несъмнено. Получили сме възможност да напредваме, за да поведем след себе си цялото човечество. Без нас то няма да се движи напред, а ние само за това и съществуваме. Тоест, от гледна точка на природата, в нас няма никакви нужди. Ние сме като буфер, който трябва да работи съгласувано с природата и с останалото човечество, което само не може да се устреми към целта.

Затова трябва да бъдем заедно с тях, с тези седем милиарда. Да създадем методика за тях, да се опитваме да се приближим към тях, достъпно да обясняваме и организираме всичко в такъв вид, че да им бъде леко, приятно, удобно, разбираемо, радостно. Трябва да ги увлечем след себе си, при това не насилствено, защото движението напред от тяхна страна трябва да бъде доброволно, осъзнато.

През цялото време да ги издигаме в развитието им, те да осъзнават необходимостта от движение напред – и тогава те ще напреднат. По принцип, цялото наше възпитание е насочено към това, да доведе човек до осъзнаване необходимостта от лично развитие.

От 14-та беседа за интегрално възпитание, 18.12.2011

[73571]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Можем ли да отделим геноцида над еврейския народ, като едно отделно явление?

Отговор: Това не е просто историческо, а природно явление. То е вкоренено в самата природа.

Унищожаването на другите народи по време на втората световна война е било свързано в частност с плановете на Германия за прочистване на териториите и е имало за цел да реши проблема с доставката на земеделската продукция. Всичко е било разчетено още предварително.

Но корена на “еврейския проблем“ се е усещал инстинктивно, още от незапомнени времена и до днес. Народът на Израел е особен народ, пазещ методиката за поправяне на света. И затова, когато друг народ иска да утвърди своята система – да допуснем нацизмът, – и да установи своя порядък в света, то този народ подсъзнателно чувства, че в света съществуват пазители на друга методика, която противоречи на неговата собствена.

“Аз утвърждавам, че обединение е възможно , само ако нашият немски народ се обедини и подчини светът на своя порядък и своята сила. Цялото Земно кълбо трябва да бъде наше. Но съществува един друг народ, който заявява, че владее методиката. Той няма нито реалната сила, нито държава, нито армия – нищо освен идея. И тази идея живее у евреите в продължение на хиляди години, тя е заложена в природата и аз не мога нищо да сторя с това. А между другото, днешното мое решение  е диаметрално противополжно на тяхното решение“.

Тук става въпрос за идеологично противопоставяне: “Аз трябва не само да подтисна евреите, а да ги изтрия от лицето на земята. Само тяхното пълно изтребване ще стане доказателство за моята правота, която самата природа, Висшата сила, Творецът ще потвърди.  А ако ги оставя живи, то дори на себе си няма да успея да докажа, че съм прав в своето решение за народното и световно единство“.

Немците са искали да обединят народа, да утвърдят правилния от тяхна гледна точка порядък и в такъв случай, за тях не съществува друг по-омразен враг от евреите, притежаващи друга методика за обединение на света. Това се разкрива на идеолозите поради самата им природа. Това е вкоренено в общото желание на света.

Справка по темата: Юлиус Щрайхер, идеолог на расизма, осъден от Нюрнбенгският трибунал за антисемистка пропаганда и призиви към геноцид, по време на делото, станал и силно извикал: «Purimfest!» (еврейския празник Пурим —триумф над враговете на  юдеите). Уикипедия

[42034]

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо ми е все по-трудно да уча Зоар?  Не само, че не чувствам да се придвижвам напред, а дори чувствам, че се връщам. Отварям книгата и се чувствам така, сякаш дори по-голямо бреме пада върху мен.

Отговор: Представи си човек, който е обременен с голям проблем и постоянно мисли за това. Дори, когато извършва всякакви други неща, неговото сърце и ум са насочени към проблема.

Подобно на жена, която ходи на работа и трябва да остави болното си дете в къщи – тя мисли само за него.

Когато твоето сърце добие желание, което е способно да мисли анти-егоистично, ти ще можеш да разбереш, че Зоар говори единствено за обединение. Постепенно ти ще развиеш нужда от това. Тогава, то ще дойде като усещане. В крайна сметка, всичко, което чувстваме е обединението (Висшия свят) или липсата му (нашия свят). От това се изгражда в нас картината на света .

От  урока по книгата Зоар – 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→