Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце –  то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.

Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.

Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.

От урока за жените, 29.08.2020
[270082]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Много страни започнаха да говорят за постепенното премахване на карантината и връщането на възрастните на работа и децата в училищата. Това заплашва ли с нова вълна от инфекция?

Всичко ще бъде наред, ако спазваме предпазните мерки, за да не се заразим един друг и да спазваме дистанция. Разбира се, трябва да се върнем на работа, за да си осигурим необходимите услуги и продукти. В противен случай няма да можем да живеем.

Ако се замислим как да върнем хората на необходимите места за работа, без които няма да има храна и основни услуги, като се грижим само за да осигурим нормално съществуване на всички, тогава епидемията няма да се засили.

Но ако това е опит за връщане към предишния стремеж към печалба с цел напълване на нечии банкови сметки, тогава ситуацията рязко ще се влоши. Защото това ще противоречи на общата сила на природата, тогава ще има рязко избухване и вирусът ще се разпространи още повече.

Ако се върнем на работните места и в училищата, това трябва да става постепенно и да бъде придружено с възпитание на хората, тоест, с обяснения на състоянието, в което се намираме, до каква форма трябва да стигнем, защо трябва да се подкрепяме и пазим един друг.

Важно е човек да се тревожи не само  да не се зарази, но да се страхува да зарази другите. Именно тази взаимна загриженост ще ни предпази от вируса.

Коронавирусът е специална програма, която се зарежда в общия компютър, наречен „човечество“ и започва да работи в него. Тази програма изисква от нас по-голяма взаимна връзка и ако я постигнем, ще се справим с вируса.

Ако не започнем да се обединяваме, колкото и да увеличаваме броя на тестовете и устройствата за изкуствена вентилация на белите дробове, нищо няма да ни помогне. Засега се учим само от ударите.

Светът се движи към усещането за свързаност, единност. Общият проблем, който обхвана всички, от север до юг и от запад до изток, обедини хората. Вече не мислят за войни, за конфликти между държави, корпорации, индивиди – главното е да живеят спокойно. Всеки беше затворен вкъщи и е съгласен да стои там, защото сега за него основният проблем е да не се зарази с вируса.

В този смисъл коронавирусът много помогна на човечеството. Сега просто трябва да се погрижим, как да възстановим производството и дистрибуцията по такъв начин, че да  осигурява на човечеството необходимите продукти, но без излишно потребление, заради което почти напълно унищожихме земното кълбо.

Не трябва да се връщаме към предишния си живот, защото самите ние се превърнахме във вреден вирус на повърхността на земята, вирус, който убива природата. Ние разрушаваме цялата среда и затова получаваме отговор от природата на това състояние.

Затова трябва да помислим внимателно как да се върнем към нашите дейности на земята по такъв начин, че да осигурим на всеки повече или по-малко нормален живот, но не за сметка на опустошаването на земното кълбо от всичките му ресурси.

И ако не го направим сега, тогава ще дойдат други, още по-страшни и вредни вируси, с които природата ще ни научи и ще ни принуди да се променим. Природата е Творецът и  има много средства в запас, за да ни накара да се поклоним.

Природата е висшата сила, Творецът, АВАЯ. Без значение как се нарича, главното е, че има една сила, която управлява неживия, растителния, животински свят и хора. Това се признава от почти всички като очевиден факт.

От урок по статията на Баал Сулам „Любов към Тореца и творенията“, 18.04.2020 г.

[263357]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: Повечето лекари не приемат плацебо  сериозно …

Отговор: Те просто казват: „Да, помага. Има психологическа съставка във всяко лекарство при работата с пациента.“ Защо не искат да го подчертаят? Защото ще ги накара правилно да лекуват пациента.

 „Приятелю, защо се чувстваш така? Нещо не е наред. И наистина не е. Кръвното налягане? Нямаш никакво кръвно налягане. Дай да те подържа за ръката, виж, всичко се успокоява.“  И така нататък. Разбирате ли колко  енергия  изисква това?!

А така – химия и толкова. 10, 20, 30 милиграма, два пъти на ден преди сън – готово, бъди здрав! И 100 пациента на смяна.

Този психологически компонент е много важен, защото човекът е човек, а не просто химическа машина, в която си добавил няколко милиграма от нещо и тя вече е готова, поправена.

Смятам, че паралелно с нашите лекари се нуждаем от други лекари. Наречете ги психолози. Но това дори не е психолог, това е действително лекар за излекуването на човека. Не на организма, а на човека.

Въпрос: И тогава, както казвате, настъпва равновесие и болестта си отива?

Отговор: Да. Аз съм сигурен, че 99% от нашите лекарства не лекуват нищо, те не са необходими. Ако правилно ме подкрепят, то практически всички мои функции могат да бъдат балансирани, с помощта на правилното отношение към мен и на моето към света, ако ме научат на това.

„Mens sana in corpore sano“, тоест, „в здраво тяло – здрав дух“.

Как може да се постигне това? Ако търсим правилното съединяване между нас в малки групи. Когато човекът е в равновесие с другите хора, то естествено тялото му като следващо, по-ниско ниво на неговата природа ще реагира и той ще се излекува. Несъмнено!

Но за това са ни необходими обучени специалисти. Тук лекарите няма да ни помогнат.

Въпрос: Вие вярвате ли, че това работи и по принцип може да се излекуваме?

Отговор: Да. В това няма никакво съмнение! Но това е проблемът. Както се казва: „Няма връщане в пещерата – прекалено много сме.“ Така че ние ще тръгнем по друг път – чрез Кабала.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 27.11.2018″, 27.11.2018

[242785]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Швейцарска компания, една от най-големите в света производители на промишлени роботи, строи фабрика в Шанхай, в която роботи ще произвеждат роботи. Планира се заводът на бъдещето да произвежда 100 хиляди робота годишно, а по-нататък все повече и повече.

Народът, журналистите, учените са развълнувани: „Цялото ни бъдеще е в роботите. Те ще ни управляват!“ Какво ще бъде бъдещето ни с роботите?

Отговор: Бъдещето ни върви към това, че за човека няма да  остане никаква друга работа, освен духовната. Ще се занимаваме само с това, с което роботите не могат да се занимават – с правилно вътрешно, духовно обединение между нас.

Всичко останало ще поемат роботите. Като цяло, нашият свят постепенно приближава към това, че всички ще преминем в духа. В материята ще останат само роботите. След това и те ще изчезнат.

Тоест, по принцип, нашият свят ще се прояви като свят на сили, дух, мрежа от сили, а не материя. Всъщност, няма материя. Това го виждаме от квантовата физика.

Няма защо да се вълнуваме, че роботите ще ни заменят. Напротив, ще се стремим към това, всичко с което се занимаваме да предадем на роботите, а сами да се занимаваме с нещо, което никакви роботи не могат да извършат – духовна работа, обединение между нас и ще излезем на следваща степен на съществуване – в духовния свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 28.11.2018

[239303]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Да изградим нови органи на възприемане за разкриване на духовния свят,  означава да изградим връзки между нас, вътре в които да можем да разкрием Твореца и с това да Му доставим удоволствие. Това ново възприятие се нарича „вяра над знанието”, степента на Бина, на отдаването, алтруистичното намерение.

Подготвяйки ни за такова поправяне, Творецът постепенно скрива духовните светове, спускайки ги до нивото на този свят, където може да съществува творението и  разбива общата душа на множество части.

В началото на поправянето трябва да установим връзка на материално ниво, т.е. егоистично, вътре в знанието. А след това трябва да се издигнем над него, за да бъдат всички наши връзки от не егоистичен тип и да произлизат не от желанието за наслаждение, а от природата за отдаване.

Но при това ние не унищожаваме желанието си за наслаждение, а напротив, всеки път го използваме като пример, което се нарича лява линия, и строим над него обратната форма, дясната линия, желанието за отдаване.

Излиза, че е невъзможно да се издигнем на степента на любовта и отдаването, докато не се разкрие ненавист, отблъскване, разединение, егоизъм във всичките му образи. И над всичко това строим дясната линия: обединение, любов, сближаване, взаимно разбиране, както е казано: „Всички прегрешения ще покрие любовта”. А няма ли прегрешения, няма любов, трябва да има и едното, и другото, едно след друго: крачка вляво, крачка вдясно.

Първо трябва да разкрием недостатък от лявата страна, а от него вече ще разберем каква трябва да бъде неговата противоположност, като „преимуществото на светлината от тъмнината“ и ще можем да изградим дясната линия, правилната връзка.

Сега ние не знаем какво е правилната връзка, нямаме никакви предпоставки за нея. Затова остава само да следваме съветите на кабалистите, само по този начин ще можем да изградим нови връзки между нас, които ще се наричат духовни. Защото вътре в тези особени връзки ще разкрием силата на отдаване и любов, която се нарича „Творец”.

В това е работата на човека. Цялото учене е подготовка за практическа реализация, за изграждане на връзки на друго ниво, съгласно друга природа – на отдаване, в която няма нито капка егоистично желание, което властва над нас.

Сега не знаем какво е желание за отдаване. Колкото и да се насилваме, не можем да изтръгнем от себе си нищо друго, освен егоизъм. А всъщност всичко е много просто: трябва само да направим желанието си подобно на желанието на Твореца.

Ако се опитаме да влезем в желанието на ближния и да го поставим над нашия егоизъм,  като го правим по-силно и по-важно от нашето желание, независимо от противоположността на личния интерес, ще можем да се научим да заменяме едната природа с другата.  В такава форма ще можем да разберем какво означава да преодолеем себе си и да вървим над мнението си, над чувствата и разума си.

Моите собствени усещания и разум си остават, но освен тях аз придобивам сърцето и разума на другарите, на групата. Вървя след другарите със затворени очи, защото не мога да проверя и да съпоставя техните желания със своите. Просто трябва да отдам на другаря „последната си риза”, т.е., неговото желание трябва да определи всичките мои действия.

Използвам тялото си като машина, вътре в която действа желанието на групата. Така ще се придвижвам, докато не разкрия, че това е желанието на Твореца, което вече е в мен и ме води. Когато изпълнявам действията, аз започвам да Го разпознавам, защото този Творец действа вътре в мен.

Ако Му дам такава възможност по свой свободен избор, вътре в тези действия ще разкрия Неговата природа, характер, програма, подход, и ще стана подобен на Него. Така постигаме сливането с висшата сила, Творецът се облича в творението.

Дойде време сериозно, по-интензивно, практически да се включим в тази работа. Надявам се, че вече сме направили първата половин крачка напред.

От урока на руски език „Работа в знанието и над знанието“, 04.11.2018

[235866]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Характерните свойства на жените са търпение, чувствителност, отзивчивост, способност да правят много неща едновременно, мекота и отстъпчивост, естетичност.

За жената е по-свойствена хармонията, по-силно е развита интуицията ѝ. Жената е по-чувствителна, семейна, духовна.

Изследванията показват, че жените са добри лидери, притежават широк поглед, гъвкавост на мисленето, умение да комбинират различни неща. С помощта на интуицията си, жените са способни да правят по-дългосрочни планове. Каква е тайната на специалната сила, която има в жената?

Отговор: Всъщност, в сравнение с мъжете, за жените са характерни по-положителни качества. Но можем ли да сравняваме женските и мъжките свойства? Всичките свои характерни качества жената получава от природата и затова те не са нейна заслуга. Има хора, които по природа притежават особена сила или ум, талантливи в музиката или живописта, а има и неспособни и слаби.

Жената по природа получава много добри, специални свойства, но само защото тя е жена. Не може да се каже, че е заработила тези качества, развила ги е в себе си. Ако аз можех по мое желание да си добавя добри свойства, то бих избрал повече женски качества, отколкото мъжки.

Въпрос: Според резултата от изследването, групата, в която присъстват жени, обикновено е по-интелигентна, способна да изпълни по-широк спектър от задачи. В какво се състои причината?

Отговор: Ако в мъжка група от изследователи добавят жени, това я прави по-съвършена от страна на природата. Защото нито един пол не е съвършен сам по себе си. И затова за групата ще е полезен женският ум и подход, по-високата им чувствителност към нещата, в сравнение с мъжете.

Въпрос: Обикновено жените повече съчувстват и съпреживяват, способни ли са на по-силно сътрудничество?

Отговор: Това зависи от ситуацията. Жените са много силни, когато трябва да се обединят за борба за своите права. Но когато изчезне общият външен враг: мъжете или държавата, с които трябва да воюват, отстоявайки себе си, при жените пропада силата за обединение.

Жената е много целеустремена и силна, когато е необходимо заедно с другите жени да се бори за своите права. Но с това нейните възможности да се свързва с другите се изчерпва. Тя не се чувства способна да се свързва с другите жени.

Във всяка жена по природа има своя собствена сфера, която не е готова да сподели. И тя не иска да се приближава и докосва до личната сфера на друга жена. Жените са много големи индивидуалистки в това.

Следва продължение…

От 946 беседа за новия живот, 14.01.2018

[220532]

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

Огромни маси хора се движат в географското и социално пространство. Броят на международните мигранти през 2017 година възлиза на 258 млн. души, със 100 млн. повече, отколкото през 1990 година.

Днес, когато технологично и икономически светът се е превърнал в „глобално село”, това явление придобива заплашителен характер на някои места. До какво ще доведе това?

Ние се затрудняваме да разгледаме системността в безкрайното „брауново движение” на международните мигранти. Ние откриваме политически, икономически, идеологически, конспиративни обяснения.

Обаче истинските причини се крият в основите на човешкото естество. Неговите следствия понякога ни изглеждат хаотични, непредсказуеми, а в действителност всичко е точно детерминирано, няма случайности.

Всички „случайности” по света се задвижват от общия закон на Природата, според който желанията, които по-рано са били разбити, фрагментирани, трябва да се съединят отново в обща хармония.  Но, само да се свържат осъзнато, по своя воля. Чрез смесване на човечеството, историята го поставя пред нов етап на развитие и изисква да се приведе в съответствие с него.

Способни ли сме на такова нещо? Да, ние се смесваме, но нашата взаимна връзка все още не е установена. Тя е далеч от хармонията. Човечеството се състои от множество отделни, чужди, противоречиви части, които все повече се игнорират, презират, ненавиждат една друга.

Понякога конфликтите водят до кръвопролития, понякога под усмивките се крият измамни лозунги. Но същността е една: дори във външно процъфтяващи общества, вътрешно ние сме чужди един на друг. Под културните и цивилизовани модели кипи един и същ егоизъм, който към момента е успокоен, но все още непобеден. И с каквото и да го храним, той винаги ще се нуждае от повече.

В резултат на това, милиони имигранти от други култури не привикват на новите места, не се вливат, не се интегрират, остават аутсайдери, гастербайтери, безработни, създават свои анклави, островчета, огнища, а след това и цели територии на беззаконие.

Глобалното смесване до известна степен е като буре с барут: то сблъсква различни части, засилва напрежението и само по себе си не дава кардинално решение на нашия общ проблем. Какво да се прави?

Голямата миграция трябва да се придружава от правилно обучение. Невъзможно е просто да се влезе в новия свят – той трябва да бъде разбран, приет, погълнат. Трябва да се научим да живеем заедно в него. И това е издигане на следващото ниво.

С времето вълните на мигрантите ще нарастват, а междувременно, съвременното общество не е готово за подобни сътресения. Хората още не са се научили как правилно да си взаимодействат, да изграждат отношения, все още не осъзнават, че отворените граници сами по себе си не са гаранция за успех.

И това е естествено, защото тези, които са отговорни за методиката на доброто обединение все още „спят”. Еврейският народ, патриархът на човечеството, провъзгласил някога за главна цел единството и любовта към ближния, днес предпочита да не забелязва своята история и своето наследство.

За хилядолетия евреите, както никой друг, са се научили да се включват в други общества и да си свиват гнездо на ново място. Те просто не изпитват проблем от това, въпреки че нямат представа откъде имат този дар. Като следствие това, което е заложено в тях, остава недостъпно за останалите.

Ако светът осъзнае ролята на евреите в историята, той ще разбере какво трябва да изисква от тях всъщност – обединение. Нека отново да изучат законите за общуване, интеграция, взаимно отдаване и нека да ги прилагат на практика, да демонстрират на целия свят как се прави това.

С една дума, евреите трябва да се обединят не с другите, а помежду си. Това ще послужи на всички останали. Образецът на сплотено общество – многостранно и единно – ще стане отговор на комплекса от проблеми на 21-ви век.

Само тогава ще бъде възможно без страх да отключим вратите на държавите, сърцата и ще започнем да живеем заедно, по закона на Природата като единно, силно семейство.

[221551]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всички елементи в природата, освен човека, са способни да установяват помежду си особена връзка с особена сила, получена от обединяването в едно желание и да въздействат на природата с огромна мощ. Това въздействие е много по-силно, отколкото от ураган, торнадо, атомен взрив, изригване на вулкан или цунами.

Положителната сила на обединението, което и ние също можем да генерираме помежду си и с нея да повлияем на природата, е способна да успокои всички природни катаклизми, повтарящи се толкова често, разбиващи нашите жизнени основи.

Всичко зависи от това, ще осъзнаем ли най-накрая, че се явяваме един от видовете в природата, едно от нейните нива: неживо, растително, животинско, човешко. Ние, хората принадлежим на природата и сме включени в нейния механизъм, а не се намираме над нея. Именно ние, заради своето неправилно включване в природата, предизвикваме в нея всичките разрушения, чрез лошите отношения един към друг и с нежеланието да се обединим.

Ако започнем да се обединяваме и да се съобразяваме един с друг, то ще успеем да създадем между нас такава позитивна сила, която да прекрати всички удари на природата, вече приближаващи към нас, тъй като всичко зависи от висшето ниво, на което е способно да се издигне човечеството, тоест в нивото на мислите, съзнанието, осъзнаването, желанията.

Затова силно препоръчвам – нека се обединим, да седнем заедно, да поговорим, да помислим, как можем за сметка на нашето обединение да повлияем на цялата реалност! Това е по силите ни, затова нека извършим този опит и да изпробваме – като в лаборатория. Считам, че така ще успеем да се научим на много неща: да повлияем на природата и да видим нейната реакция.

В светлината на приближаващите ни бедствия, нека станем по-отговорни към природата и да започнем да се отнасяме с нея като към своя партньор. Тя сякаш се обръща жестоко към нас – като че ли в нея действа някаква лоша сила. Но всъщност, чрез това, тя желае да ни пробуди, за да започнем правилно да реагираме.

Нека се свържем един с друг, да съединим сърцата си и да повлияем на природата със силата на доброто! Може би тогава ще видим, как се успокояват всички урагани, торнадо, всички страшни удари, приготвени за нас от природата.

Всички ние се намираме в един механизъм. Цялото човечество всъщност се отнася към едно и също стъпало в развитието на природата – човешкото. И вече разкрихме, че се намираме в интегрална връзка един с друг. Всеки зависи от всеки. За това, нека се обединим всички заедно, независимо кой къде се намира – в Маями, Северна Каролина, Европа, Куба… Още

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: Днес в света са известни много изследванията, свързани със стреса. В Университета в Уисконсин в продължение на осем години учените са изследвали 30 000 участника и са достигнали до заключението, че стресът увеличава смъртността с 43%, но само ако човек счита, че стресът е вреден за организма.
Както се е оказало, в болшинството от изследваните кръвоносните съдове били стеснени, но при тези, на които казали, че стресът е полезна реакция на дадена опасност, кръвоносните съдове били отпуснати и всичко било нормално.
В резултат учените достигнали до много интересен извод: ако по време на стресова ситуация вие приемате решение да се обедините с други хора, то създавате устойчива защита на външните въздействия.

Отговор: Разбира се. Това е естествено.

Реплика: Но при това от стрес загиват маса хора.

Отговор: Защото не умеят правилно да го използват. Естествената защитна реакция дори при животните не е уединение, а обединение. А при хората – обратно, уединяват се, затварят се, отделят се от другите.
При това не само кръвоносните им съдове се свиват още повече, а се свива възможността човек да мисли, да взема правилни решения. Той се затваря в себе си, макар всичко да трябва да е обратно.
Проблемът ни е, че неправилно използваме първоначалните данни. Трябва да сме взаимосвързани един с друг. И колкото повече чувстваме взаимно отблъскване един от друг, толкова повече трябва да се занимаваме с взаимно привличане.
Именно за такива взаимоотношения се говори в науката кабала.

Реплика: В състояние на стрес в човека започва да работи неговото „аз“. То казва „Аз страдам, на мен ми е зле“. И действително то търси ниша, където да се скрие или сам да противостои по някакъв начин на стреса.

Отговор: То е резултат от лошата организация на обществото. Ние не сме готови за стреса, който ни се излива, за проблемите с депресиите, с отношението към света, към живота, към себе си, към домашните и т.н.
Бягаме от тях: не искаме семейства, не искаме деца, приятели – никой не искаме. Стоим пред компютрите. Постоянното задълбочаване на хората в своите смартфони е показател за депресия. Хората не искат да взаимодействат помежду си. Това е страшен проблем!

Въпрос: По принцип, стресът се дава специално, за да започне човек да се обединява с другите?

Отговор: Да. Разбира се, този проблем ще достигне до своя край. Той или ще ни доведе до голяма война, или хората ще разберат, че трябва да действат само за обединението. И тогава ще приемат науката за обединението – науката кабала, защото ще стане видно много бързо, че никакви други средства не помагат.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 06.04.2016

[181335]

Filed under: Здраве - Няма коментари→