Проучване:  Ако хората се обичат един друг за дълго време, то това със сигурност ще се отрази на техния мозък. По сканирането на мозъка на влюбените може да се предскаже дали те ще бъдат заедно след три години, независимо от техните желания и показания.

Показвайки снимка на „втората половинка“, се сканира мозъка – ако се определи повишена активност в зоната, свързана с критиката и преценката, връзката има бъдеще. Следва да се отбележи, че центровете на удоволствие показали намалена активност.

Според учените, това означава, че двойките получават удовлетворение от  връзката. Следователно, механизмът на наградата е от решаващо значение по отношение на стабилността на отношенията. Когато силното чувство се съчетае със способността за регулиране на емоциите, тогава двойките имат шанс за успех. Означава, че човек гледа позитивно на партньора си и умее да разрешава конфликтите.

Коментар: Всичко в природата трябва да бъде балансирано. Има само две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и те трябва да бъдат в хармоничен баланс. Това е гаранция за стабилност на всяка система – семейството, държавата, света.

[100562]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Становище: Може би всички ние живеем в симулирана вселена. Ако нашата вселена е просто модел, подобен на Матрицата, можем ли някога да разберем това? Всъщност има силен аргумент за факта, че действително живеем в симулация. В бъдеще хората с лекота ще могат да моделират цели Вселени и отчитайки безкрайността на времевия континуум, броят на тези Вселени вероятно ще бъде огромен. Затова и най-вероятно живеем в симулация.

Законите на физиката в нашата вселена действат еднакво във всички посоки. Но в координатната система тази ситуация се променя, защото тук не разполагаме с  пространствено-времеви континуум и законите на физиката започват да зависят от посоката. Миналата седмица четох лекции на тази тема и броят на слушателите беше невероятен. Едната половина от хората гледаха на мен като на психично болен, а другата беше доста увлечена…

Забележка: Аз напълно го разбирам, но винаги е така при нов пробив – учените понасят удар от невежите – и трябва да са готови за осъждане, да чакат търпеливо, докато хората узреят…

 [98589]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Мнение (А. Семихатов, д-р на физико-математическите.науки, Институт по Физика към РАН): Всички частици са разделени на два класа: бозони и фермиони. Частиците, от които сме направени,  са фермионите, а бозоните – преносители на взаимодействия. Бозоните ужасно обичат да се струпват заедно.

Ако вие бяхте бозони, сега всички щяхте да седите на един стол. Не питайте как е възможно това – такива са свойствата на бозоните. Фермионите, напротив – те са индивидуалисти. Те са като хора, които са си неприятни един на друг, затова се подкрепят взаимно отдалеч. Нашият свят съществува именно благодарение на това, че фермионите не могат да се понасят един друг.

Ние с вас живеем в пространство, което се състои от точки, номерирани с числа. Тези три числа можете да умножите както искате, но винаги ще се получи един и същи резултат. А зад „огледалото“ съществува това, което се нарича супер пространство. Това е пространство, където има нещо подобно на числа, но точки няма. Числата, които тук изпълняват ролята на координата, имат странно свойство: ако ги умножите едно по друго, а след това направите същото нещо, но в обратен ред, то тези две действия ще бъдат с различен знак. Например 5х4 – би било 20, а 4х5 – минус 20.

Светът, който е там, е напълно различен от нашия. Нашето пространство с вас е бозонно пространство. А странното пространство зад „огледалото“ е насочено към описване на фермионите. Не забравяйте колко различно седят на столовете бозоните и фермионите. Оказва се, че тези два свята произвеждат безкрайност с различни знаци и индивидуално се държат много лошо. Когато ги свързвате заедно, се оказва, че те са прекрасна, хармонична двойка. Ще научите, че светът е устроен много по-добре, отколкото бихте могли да очаквате. Много вероятно е, светът да е устроен супер хармонично и супер симетрично. И ако това е така, то той е математичен в своята основа.

Коментар: Ето как, лека полека, учените достигат до правилни изводи за паралелния на нашия свят, за огледалния свят, който съществува в свойството отдаване и любов, противоположен на нашия свят, съществуващ в свойството получаване, омраза, завист – егоизъм. Сега остава да се направят още няколко прости извода и да се постави основният въпрос – как можем да се преместим в другия свят, или по-скоро, да го присъединим към нашия свят и да съществуваме и в двата свята, в съвършенство. За това ще ни се наложи да усвоим още една наука – кабала.

 [98449]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Проучване: Може ли фотонът да бъде едновременно и частица, и вълна; или той се проявява или като вълна, или като частица?

Квантовата механика позволява една частица да се намира едновременно на няколко места, дори на безкрайно много места – но тогава тя е и вълна, и частица едновременно. В експерименти със светлината, фотонът се държи като вълна, или като частица, но никога и двете едновременно.

В своите експерименти физиците използвали фотонен чип, построен на принципа на квантовата нелокалност, съгласно която промяната на състоянието на една от двете свързани частици мигновено се отразява на състоянието на другата частица, независимо колко далече една от друга се намират те.

 В експеримента фотонът се проявил едновременно и като вълна, и като частица!

Реплика: В нашето изследване на природата, всички заключения зависят само от състоянието, свойствата на наблюдателя/ експериментатора, но извън него, в природата – няма двойственост!

[97749]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Спиноза: Хората мислят, че са свободни, защото осъзнават своите постъпки, а не знят причините, които са ги породили.

Изследване: Съществуването на свободната воля е един от важните неразрешими проблеми на философията. Приемаме ли решението осъзнато или нашият избор се осъществява без участието на съзнанието – много преди ние да го осъзнаем? Емануил Кант включил проблема със свободната воля в числото на въпросите, отговорите на които лежат зад границите на възможното познание.

Но учените не се страхуват от сложни задачи, в които философите не са успели. Изучаване на свободната воля доведе до отговора: причините за нашите постъпки не се явява съзнателният ни избор. Свободата на волята е илюзия, тя не е причина за нашите действия, но ги придружава, точно така, както сигналът на разредения акумулатор на екрана на мобилния телефон показва спадане на акумулатора, но не е причина за разреждането. Това е само усещане, което ни позволява да различим действието, изпълнено от нас, от процесите, които не зависят от нас.

Когато извършваме определено желано действие, за нас е свойствено да го третираме като проява на свободна воля. Но понякога хората извършват постъпки и нямат никакво чувство за реализирана свободна воля. Но е вярно и обратното: нерядко усещаме свободната воля в действия, които не сме извършили.

Психологът Б. Либет е открил в мозъка ”потенциал на готовност” – възбуждане на мозъка, което възниква за една стотна милисекундна до вземане на съзнателно решение за действие. На хората им предлагали да натискат бутон, когато им се прииска. От участниците се е изисквало да отбележат момента, когато от тях е било взето осъзнатото решение да натиснат бутона. Експериментаторите, измервайки потенциала на готовност, можели да предвидят момента на натискане на бутона за стотна милисекунда преди това, кога изпитваният осъзнавал, че е решил да натисне бутона. Тоест първо учените видели скок на потенциала за готовност на измервателните прибори, след това човекът осъзнал, че иска да натисне бутона, а след това е ставало самото натискане на бутона.

Р. Спери през 1981 г. бил удостоен с Нобелова награда, защото е показал, че при хора с прерязана връзка между двете полукълба на мозъка възникват две напълно отделни личности – едната в лявото, а другата в дясното полукълбо. Но двете личности на такъв човек не осъзнават съществуването си една спрямо друга. Излиза, че всяко случайно действие извършвано от нашето тяло, се счита за съзнание, като резултат на проява на свободна воля, дори то да не е било такова.

Представете си двама човека, живеещи в една стая, но незнаещи нищо за съквартиранта. Всеки път, когато се отваря прозорчето, всеки от тях е убеден, че тъкмо той го е отворил.

Убеждението, че можем свободно и съзнателно да избираме нашите постъпки, е фундаментално за картината на нашия свят. Но тази гледна точка не се съгласува с последните експериментаторски данни, които посочват, че нашето субективно възприемане на свободата не е нищо повече от илюзия, че нашите постъпки се определят от процесите в нашия мозък, скрити от нашето съзнание и произтичащи много преди появата на усещане за приетото решение.

Реплика: Свобода на волята, как и какви постъпки да извършваме – няма. Нашите постъпки се извършват от нас само под неусещаното /негласно влияние/ указание на нашето обкръжение. Но можем да изберем под какво обкръжение да се намираме – и с това ставаме свободни от съдбата, но само ако можем да реализираме тази свобода. Нейната реализация се нарича духовен живот, който ни предлага кабала. В останалото ние/вие сме животни/ роботи.

[97299]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение (д-р С. Гроф): Любовта е абсолютно необходима, за да може човечеството да оцелее. Сега е настъпил моментът, когато не можем да си позволим модел на поведение, ориентиран към конкурентна борба или оцеляване на по-силния.

Оцеляването зависи от това, ще успеем ли да укротим тези сили и да търсим опора не в тях, а в любовта. Необходим е поврат от конкурентна борба към въпроси от по-висок ранг. Проявява се несъгласие с Дарвиновата идея за оцеляване на по-силния. Има много примери от историята на еволюцията, откриващи ни картината на сътрудничеството, а не на конкуренцията.

• Съвременният социум е склонен да смята човека за венец на творението и на външната еволюция, но човек се явява нещо като преходен вид, продължаващ еволюционно развитие. А ако се смятаме за завършено звено, то преставаме да виждаме своето място в общата дългосрочна перспектива на еволюцията.
• Живеем в епоха на криза. Човечеството стои на еволюционното кръстовище и ни предстои еволюционен скок, да станем нов вид.
• Проблемът е в това, че човек се възприема като нещо отделно от обкръжаващия го свят и не забелязва взаимната връзка. В ХХI век нашето мислене е станало детерминистично и тесногръдо.
• Сега става смяна на парадигмата. Появява се ново наблюдение, което досегашната парадигма не може да обясни. Първоначално, я отхвърлят, обявяват я за ненаучна, недостоверна, обвиняват изследователите в нечестност и безумие. Но в хода на кризата се появяват все по-смели алтернативи, които дават отговор на тези нови въпроси и в крайна сметка, се приема парадигмата на следващия период.
• Ние говорим за сериозна смяна на парадигмата. Съзнание по-високо от материята, превъзхожда я по значение. Този материален свят представлява някаква виртуална реалност. Материята не можа да създаде такова явление, като съзнанието. Но такова убеждение съществува и за да се откажем от него, ни трябва време.

Реплика: Ето така се появяват новите наблюдения и става смяната на парадигмите – та чак до науката кабала за единната истина, описваща многобройните светове и вселени.

[96726]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Изучавайки кабала, виждаме научното, емпиричното, практическото изследване, съгласно принципа: ”може да се ръководиш само от онова, което виждаш”. Казано по друг начин, променяйки природата си, в същото време наблюдаваме резултатите от кабалистическата методика. Но резултатите се проявяват в нас. Човекът – това е лабораторията. Той променя собствените си свойства и открива новата реалност.

В настоящите си свойства аз виждам определена картина, а когато я променя – ще разкрия другото, паралелно измерение. И така отново и отново. Тези свойства, тези пластове на реалността се наричат ”стъпала” и науката кабала ясно ги обяснява, как всеки път трябва да се променям посредством групата и развиващата ни сила, която получавам, за да се издигам към много по-високи измерения в обновените и много високи атрибути на чувствата и разума.

При това моето променящо се възприятие не зачертава предишната картина – просто се издигам по-нататък, управлявайки в своите чувствени органи все по-висшата реалност, за която споменава науката. Няма никакво противоречие между моите открития и науката – напротив, тя се изобразява като част от моето възприятие.

И всъщност, науката на утрешния ден – това е тъкмо нашето възприятие на духовното пространство. ”Духовно” – в смисъл, че то се проявява посредством промените в човека.

Така разкриваме ”световете” в Природата – новите картини на възприятието – независимо, че не знаем какво представлява Природата като цяло. Както ни обясняват кабалистите днес пред нас лежат 125 стъпала за развиване на нашето възприятие. Разкривам всяко едно от тях в действителност, съобразно с решимото, с екрана, степените на авиют (дълбочината на желанието). Всичко е изчислено и проверено, всичко се проявява пред мен в зависимост от това, как аз се променям. Променям се – постигам, изменям се – постигам, отново и отново.

Така процесът преминава поетапно, което се нарича ”Край на поправянето”. Какво ще се случи след това – кабалистите не ни разказват, независимо, че говорят за седмото, осмото, деветото и десетото хилядолетие и по-нататък. В своите обяснения те се спират на крайното поправяне, защото по-нататъшния път просто не може да бъде предаден.

Ще трябва да преминеш през всичките 125 стъпала и отново да се промениш, подобно на това, което преживяваш, когато се издигаш от нашия свят в духовния. Това е истинска смяна на възприятието, вътрешна революция и тя отново ще се случи в края на поправянето, когато станеш напълно интегрален, съвършен, подобен на Твореца. Ето тогава, когато си се поправил, ще бъдеш достоен, готов за нещо по-голямо, за което днес няма такива думи. Тъй като на духовните стъпала ти вече се изкачваш над времето, над живота и смъртта, над пространството, напредъка и всички ограничения на този свят. Което вече говори за доста отделени етапи… Нашият сегашен разум, днешните ни чувства не са в състояние да се докоснат до него.

И затова днес обсъждаме другия въпрос – въпросът за човечеството, което за сега възприема света с помощта на петте сетивни органа. Как да премине към петте допълнителни усещания, които се наричат: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

Ние ги придобиваме според това, как поправяме петте пласта на своето желание – от нулевия до четвъртия. Развивам тези пет нови сетивни органа над авиюта, нарастващ количествено и качествено. Моето ”животинско” тяло си остава такова, каквото си е било, а паралелно на това, аз долавям, разпознавам новите части на Природата, сегмент след сегмента.

И което е интересно: дори най-малката част – дори да е в основни черти, като цяло, в неясен мащаб – все пак ми придава разбиране и усещане на цялата реалност до края на 125–те стъпала.

От урока по статията”Кабала и философията”, 23.12.2012 

[96199]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съвременните научни виждания се доближават до това, което науката кабала говори за възприемането на реалността. Преди сто години тези концепции биха изглеждали нереални. Преди петдесет години по този повод заговори физикът Хю Еверет. Днес това вече е пълноправна ”теория”. Учените разбраха, че реалността е много по-сложна от това, как си я представяха по-рано и тя съвсем не е такава, каквато ние я възприемаме. Нашето възприятие е относително и не отразява действителността. Тя зависи от наблюдателя. За нас, тази картина на света е истинска, а за някое друго създание тя ще изглежда по друг начин.

И тук на сцената излиза науката кабала, занимаваща се с основите на Вселената и обясняваща ни ги извън контекста на нашето желание за получаване. С това тя заема най-обективната позиция, без да се отнася към когото и да било.

Да допуснем, че извънземните съществуват, те виждат онова, което ние не улавяме с нашите пет сетивни органа. Но науката кабала не ни говори за тях, тя се изявява от много по-общи позиции, издига се по-високо, над творението и разглежда само формите, подобни на Твореца. Това наистина е „чиста наука“, изучаваща основите на всичко, неизменно до края на поправянето.

Кабала ни обяснява, че в основата на творението са светлината и съсъдът, че всичко се състои от тях. ”Съсъдът” е ”материалът”, а ”светлината” –  неговата форма. Казано по друг начин, ”съсъдът” е желанието за получаване, приемащо различна външност, а ”светлината” е обличащата се в него форма, усещането, което то изпитва при напълване.

Например, аз получавам огромно удоволствие, виждайки любимия човек. Съответно, тук има съсъд и напълване – желание, напълнено с усещания. Кой ми е дал това усещане? Нито аз, нито той, а моето отношение към него. Ето такова нещо е ”светлината”. И ако се отнасям към всичко така, то ще напълня съсъдите си, своите желания. Следователно трябва да обичам всеки и всичко: неживата, растителната, животинската, човешката природа, и Твореца. За това поправям своя съсъд, т.е. работя върху желанията, а след това се самонапълвам, т.е. проявявам светлината в него.

В това е разликата между кабала и традиционната наука, която ни обяснява как по-добре да използваме егоизма си. За жалост, науката не служи за благото на човечеството. Не случайно кабалистите, а също така и древните учени, такива като Платон и Аристотел, са смятали, че не трябва науката да се дава за ”общо ползване”. Тъй като в човек властва злото начало. А това означава, че първо, то трябва да бъде поправено – защото иначе науката ще се използва за нуждите на егоизма и за разрушителни цели. Което всъщност се случва през цялата ни история.

Но проблемът не е в това, а в това, че традиционната наука не е точна. На нея не може да се разчита напълно. Тя е вярна единствено в рамките на материята в нашия свят, в границите на нашия егоизъм. Но ако се приповдигнем над него – тя вече няма да отговаря на действителността, т.е. не описва онова, което се случва с душата. Законите на душата се изучават именно от науката кабала, която има всеобемен подход и затова е правдива във всеки един случай, в това число и в нашия свят.

Нима светът ще стане по-добър, ако всеки има телевизор, вграден в очилата или мобифон в ухото? Напротив, тъкмо днес разбираме, че науката се е оказала в криза, която е започнала преди повече от 30-40 години. Кризата не е в това, че отдавна не сме правили велики открития, а в това, че вече няма какво да откриваме. Това се случва в педагогиката и в останалите сфери: повече няма накъде да вървим. Колкото и да се стараем – не се получава, а и желанието го няма.

Тук е важно да се направи ревизия, да се прегледат базовите принципи. Опрели сме се в стена, а кабала ни предлага да разберем, че там, зад стената, се предлага помощ, и трябва да минем през нея. Така или иначе, ще ни се наложи да направим това:

• или под натиска на бедствията, пресилвайки се, без да имаме възможността дори да умрем ”някъде настрана” – това ще бъде много тежко;
• или с добро, по краткия път.

Въпрос: Какво има там, зад стената?

Отговор: Там ще използваме своята природа, своето получаващо желание, своя егоизъм по противоположен начин. По-рано сме развивали всичко онова, което го е подкрепяло и напълвало. Науката, образованието, културата – всичките ни „разработки” произлизаха от егоистичните желания. Изключение представляват само насъщните потребности ”от животинско ниво” – рационалният минимум. Почти всичко, което виждаме в стоковите магазини, излиза от тези рамки. Голяма част от съвременните стоки са разработени не за подсигуряване на нормален и здравословен живот, а за да печели някой за наша сметка. Такова е разваленото стъпало на човешките взаимоотношения, използващо науката за свои цели.

Научните достижения за последните 200 години (втория чертеж) отразяват експоненциалният ръст на егоизма, и всъщност са ни във вреда. Развиваме само онези области от науката, които ни помагат да забогатяваме, да властваме над другите със съвременни, хитри методи. Карат човек да работи по десет часа на ден, за да подсигурява нечии доходи и да купува всевъзможни стоки. И науката работи за нуждите на тази система.

Но сега настана време да я зачеркнем и да пристъпим към науката кабала. Тъй като човешката част на желанието се отнася към душата, а ние я използвахме за удовлетворяване на материалните си потребности.

Днес настъпва крах на стария подход. Да се надяваме, че ще ни останат ресурси за насъщните ни нужди и над тях ще изградим нова, великолепна конструкция – духовния живот.

Защото аз живея, за да мога, над рационалното обезпечаване на базовите нужди, да развия душа. Трябва да поправя целия излишък от моето егоистично желание, а оптималното ”животинско” – нека си остане, тъй като то е нито добро, нито зло, то е просто необходимо.

До сега науката стимулираше онази моя част, която трябваше да посветя на поправянето на душата. Науката буквално открадна от нас тази област от желанията и я тъпчеше с ненужни изделия, докато не започна кризата. Тази криза е признак за това, че е дошло времето за поправяне. След като ”научният прогрес” безмерно разшири и разду нашите материални претенции, трябва да се заемем с духовно развитие. Старият подход завършва с осъзнаването на криещото се в него зло. Скоро това ще се случи. Днес хората вече започват да разбират, че не може вечно да се произвеждат стоки и да се употребяват до безкрай. Обществото на потребителите е към своя край – заради вътрешни противоречия и по причини от външен характер. Нашето желание се е преситило и приема нова форма, ”закръгля се”. На него повече не му трябват излишъци. Скоро хората ще усетят това – когато влязат в супермаркета и няма да искат да си избират кашкавал измежду 200-тата вида. На човек ще му е достатъчен и най-обикновеният кашкавал, или проста извара. Няколко вида са повече от достатъчни.

Ето в какво се състои истинската криза – когато вътре желанието се изменя. Днес лавинообразната себестойност на стоките отива за тяхното рекламиране – но новото желание ще разкъса тази система. Науката и промишлеността, изградени от нас, просто трябва да завършат своето съществуване в сегашния си вид и да приемат интегралната форма. Дори насъщните ни покупки ще станат интегрални – ще се обърнат в полза на човека.

Представете си какъв банкрут очаква света. От тук става ясно, че ако не пристъпим към вътрешно поправяне, неминуемо ще избухне световна война. Защото това е единствената надежда на властимащите да запазят поне нещичко в ръцете си. Така че, работата е за интегралното възпитание. На хората ще им се наложи да работят много по-малко и ще имат много свободно време – за развиване на душите и сливането с Твореца. Без да започват нова крачка към научно-техническия ”безкрай”…

Като цяло, по всички признаци виждаме, че стоим, както пише Баал а-Сулам, на прага на епохата на Месията.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 13.12.2012

[95477]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Говорейки за кабала, вие привеждате много примери от науката. В Италия е живял известният изобретател Маркони. Той е усъвършенствал първия радиоприемник, така че увеличавайки неговата чувствителност, може да се осъществи връзка на много голямо разстояние. И по-същия начин на нас ни е нужно да увеличим чувствителността на своята душа, която развива връзката с останалите? Тази антена, която обезпечава нашата връзка с Твореца –  това е вярата?

Отговор: Маркони е бил голям учен и при него има много тайни. Той ни е разкрил само малка част от това, което всъщност е открил. Открил е такива вълни, за които не сме знаели до този момент и които леко забулват Земното кълбо, и дори го пронизват напряко. Той е бил особен, гениален човек.

Когато ние излизаме от себе си “навън”, то започваме да усещаме общото енергетично поле, запълващо цялото пространство между нас. Това поле, в частност, е и Бог, Творецът. Ако го усещаш, значи си постигнал Твореца – висшата сила, свързваща всичките души помежду им.

Тогава се получава, че ние, всички заедно, и Той, тази висша сила, мисъл, която се нарича “Замисъл на творението”, ставаме като едно цяло. Поради това човек се нарича “Адам” – тоест “подобен” (доме) на Висшия, на Бога.

Ние достигаме такова състояние, когато просто се включваме в Него – пребиваваме в него със собствено осъзнаване и разбиране. Тази сила, в която се включваме, се нарича сила на вярата.

Вяра – това е сфира Бина (от думата “разбиране” – “авана”). Тоест “да вярваш” – това не означава да закриеш очите си и да вървиш като слепец, вярвайки в това, което някой ти е казал. Не! Вярата е основана на силата отдаване. Ако аз умея да сменям настройката на своя вътрешен “приемник”, то включвайки се на тази вълна, и тази информация, която получавам от нея – се нарича вяра.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44663]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо твърдите, че развитието на науката е било във вреда на човечеството – нали без съвременните средства за връзка, сега нямаше да можем да се занимаваме с кабала?

Отговор: Ние не можем да си представим какъв щеше да бъде света, ако се развивахме по духовния път, а не егоистично, по пътя на научно-техническия прогрес.

Всичко, което се опитваме да направим с помощта на науката и високите технологии, е само жалка компенсация за онова, което бихме могли да постигнем в своите духовни съсъди.

Все едно, да си счупя крака и вместо да го лекувам, за да оздравее – да си направя патерици. Същото се отнася и за ръцете, както и за всички останали части на тялото.

И като резултат, вместо нормално и здраво тяло, което бих могъл да поправя и да му се наслаждавам, аз съм обременен от хиляди протези – от всички страни, а освен това се и гордея – вижте какви дървени крака мога да правя!

Така изглежда цялата наша наука и нейните постижения…

Ние сме я развили до своята егоистична, земна висота, защото не сме искали да се издигнем духовно и да извършим правилното поправяне.

Когато преминем към правилното вътрешно поправяне, ще престанем да чувстваме необходимост от всички постижения на съвременната наука.

Защо да общуваме чрез интернет, ако можехме да предаваме информацията и усещанията направо от сърце към сърце, от мозък към мозък – като по широка, неограничена тръба.

Ние просто не искаме да се съединим като един човек с едно сърце! И тогава, за да се свържем, няма да ни бъдат необходими всички тези кабели и препращане на съобщения.

От урока по статията „Кабала в сравнение с науките”, 21.10.2010

[24436]

Тема : Ежедневен урок, Кабала и другите науки, Криза, глобализация

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→