Въпрос: Един от основните странични ефекти на социалното неравенство е разочарованието, фрустрацията. Как да използваме науката кабала и да достигнем до равенство? Та ние си оставаме различни, както преди?

Отговор: Днес ние се сблъскваме с много по–сериозни проблеми, отколкото неравенството между богати и бедни. Мисля, че работата не е в разочарованието. Днес е под заплаха самото съществуване на човечеството. Имаме проблеми с енергетиката, с климата, с питейната вода, с горивото и т.н. – като при това стоим на прага на големи промени. Така че, качеството на живот – не е основният проблем в дневния ред.

А и нямаме изход. Обществото всеки път се опитва да смегчи ситуацията, но честно казано, наред с общата криза, ще открием, че всички тези дребни, козметични поправяния не помагат: нуждаещите се, все едно, си остават бедни, а богатите умножават своя капитал.

Просто е удивително: след такъв мощен социален прогрес в развитите държави, те не могат да ни покажат добър пример. Напротив, разривът между богати и бедни не само че не се намалява, но често даже се увеличава, превишавайки аналогичните показатели в по-слабо развитите страни.

Това е един от признаците на общата криза, който още ще се прояви. И тогава ще видим изведнъж огромна бедност и социални лишения в страни, които винаги са се смятали за „образцови демокрации“.

Това не може да се поправи. В резултат ще открием, че всички усилия на обществото, всички старания на различни организации са били в полза на силните – тези, които живеят според егоистичната пистина, на принципа „моето е мое, твоето – твое“. Досега това е оставало в тайна, но скоро ще се разкрие – заедно със социалната пропаст.

Но заедно с това ще видим, че това е само една от бедите на обществото и че има проблеми от много по-голям мащаб. Глобалната заплаха като че ли измества социалната на втори план – тъй като на слабите все пак дават възможност да съществуват.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43119]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Когато чета вашите книги, чувствам разкриването на новия свят. Но в момента, в който ги затворя, помня само себе си. Как да направя така, че да съхраня за по-дълго време усещането, което изпитвам при четенето на книгите?

Отговор: Не е нужно нищо да помните, необходимо е да забравяте. Прекрасно е, че забравяте! Защото ако не забравяте, тогава ще действате съгласно онова, което съм написал в книгите, в съответствие с моя разум и чувство.

Ако много четете, повтаряте прочетеното и го забравяте, вие натрупвате свои вътрешни усещания. Така трябва да правите – и това е ваше постижение.

Колкото повече забравите, толкова по-добре. Човек трябва да излезе от урока и нищо да не помни, защото науката кабала не е подобна на науките от нашия свят, които изискват да се помни. Занимавайки се в университета, аз трябва да запомня някакво знание, а след това да го демонстрирам на изпита. Тук, на изпита трябва да покажа, какво съм изградил в себе си в резултат на прочетеното и чутото.

Затова настоятелно препоръчвам всеки да има пълен комплект от нашите книги. Четете ги у дома, когато пътувате, в обедната почивка – всеки път, когато имате възможност да отворите книга. Чрез нея вие се свързвате с духовния корен!

От 8-мия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[43033]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Когато започнем да изучаваме науката кабала ни се струва, че ще бъде лесно и през цялото време ще се намираме в необикновеното въодушевление, с което човек обикновено идва за първи път.

Но после идва време, когато трябва да влезем навътре, надълбоко в своя егоизъм и тогава в нас започват да се появяват неприятни усещания.

Тялото не иска да става сутрин за урока, да учи, да пренебрегва почивката, да мисли, да се чувства далеч от духовното, нежелаещо връзката с другите, немислещо за отдаването и разбиращо само получаването.

Така започваме да усещаме „рова”, който копаят в сърцето ни. А по-нататък всичко зависи от това, доколко ще успеем да се задълбочим в своето его с помощта на обкръжението, защото не е възможно сами, поотделно да го направим. И макар това да е неприятно и егоизмът да страда, човек ще бъде готов да разкрие, колко е противоположен на отдаването, нямайки нито едно негово свойство. И от отчаянието му от тези падения, от загубването на въодушевлението се изгражда неговия напредък.

Тоест основата, върху която се изгражда духовната сграда, не е много приятна. Това е празна „яма”, издълбана в сърцето; копаене вътре в „земята”, в своето желание, в тъмнината; осъзнаването на своя егоизъм и противоположността на отдаването. И само онзи, който е способен да издържи това, и е готов да работи методично, създавайки за себе си обкръжение, готово да го подкрепя, само той ще има сила и няма да се страхува да копае все по-дълбоко в себе си и да върви напред.

Тогава той ще положи основите, върху които ще може да издигне своята сграда, тоест ще поиска чрез групата светлината, връщаща към Източника, която ще го изгради. Колкото по-надълбоко и по- навътре копае, толкова по-висок дом ще може да построи. Защото е казано, че „Едното срещу другото е създал Творецът”.

Ние започваме от „нулевото” състояние и първо се спускаме едно стъпало, а след това можем да се издигнем също с едно стъпало. Спускаме се две стъпала – и също с толкова се издигаме. Така преминаваме всички стъпала: 0-1-2-3-4 и стигаме до края на поправянето, преминавайки през четири „изгнания” и четири „освобождения”.

Сега сме стигнали до последното състояние на изгнание, затова пред нас се намира последното, пълно освобождение.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42993]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние искаме да разкрием пътя към Твореца, добрия и творящия добро, към единната Сила, действаща в света. Науката кабала – това е методиката за разкриване  силата на Твореца, която човек трябва да постигне, живеейки в този свят, тук и сега.

Да разкрием добрия и творящия добро, можем само от двете противоположности. Усещайки, измервайки доброто и злото, определяме едното относно другото. Ние, творенията, не можем да изпитваме само зло или само добро, нашите усещания и измервания винаги лежат между тези две сили, които и ни придават чувството за живот, за битие.

И затова, за да разкрия, да усетя Твореца, преди всичко, трябва да си набавя „съсъди“, желанията, усещащи двете противоположности: добро и зло, горчивина и сладост, плюс и минус. А след това тези два полюса трябва да станат за мен силата на Твореца и противостоящата Му сила, за да мога посредством тях двете да разкрия, да придобия Висшето измерение и да започна да живея в него.

Как да направя това? Тези две сили действат в света на Безкрайността, както в началото на творението, така и в неговия край. При това, ако в началото съвършенството произтича от Твореца, то в края идва от творението, завършило своето поправяне.

Тези две форми на съвършенство, вече съществуващи в Безкрайността, преднамерено се спускат в нашия свят, формирайки по пътя си стъпалата от светове с всички техни външни форми на обкръжение, по които душата трябва да се издига и усъвършенства, докато не разкрие Твореца, приобщил се, прилепил се, присъединил се към нея.

В крайна сметка, ние виждаме, че нашият свят е създаден по забележителен начин: той е най-много отделен от духовното съвършенство и хармонията на сливането с Твореца, но от друга страна, независимо от максималното отделяне, във всички детайли на нашия свят има всички необходими условия за духовен подем, и нищо освен тях. Трябва само да се възползваме от тези средства на пътя и да достигнем света на Безкрайността.

Как да разкрия този правилен ред? Как да видя, че целият свят ми е нужен, че в мен няма нищо излишно? Как да построя всичките тези елементи на света, придавайки на всеки от тях правилната тежест и вид?

Защото, тогава ще започна да се издигам от този свят по духовните стъпала, все по-вярно да подреждам силите, детайлите на възприятието и свойствата в себе си, и в обкръжението. Със своето правилно отношение аз ще изграждам, ще създавам, ще съставям от елементите на този свят всичко повече, и по-висок свят, докато не достигна Безкрайността.

Така, кабалистите ми казват, че изходната точка, от която започвам правилно да изграждам себе си – това е разбирането на основополагащия принцип: всичко, което ще се случи с мен по пътя към Безкрайността, и самата Безкрайност аз ще разкрия само във взаимоотношенията между хората.

Ако след години учене, участвайки в живота на групата и в разпространението, човек достига до такова решение, ако осъзнае, че всичко се реализира само във взаимоотношенията между хората – по този начин той поставя крака си на основата на стълбата.

Това не е просто, става въпрос за много ценно състояние. Изискват се много години на развитие след идването в науката кабала, преди човек да се докосне до долния край на стълбата. Затова Баал а-Сулам и пише в статията „Мир в света“: „Доброто и злото се оценяват по действията на личността в отношенията на обществото“.

От урок по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42779]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Хората в света дори не чувстват, че се ненавиждат един друг. Те мислят, че всичко е наред: „Аз не правя никому зло, плащам си данъците, не убивам, не крада, приветлив съм с всички, живея според законите на обществото – какво искат от мене?“

Ние не разбираме, че законите на нашето общество са анти-природа, те са насочени против общия закон на природата, противоположни и разрушителни.

Ние трябва да се променим, ние трябва да разкрием на хората в целия свят истинското значение на понятията глобалност и интегралност. Трябва да се разказва колкото се може по-просто за това, с помощта на анимации, филми, истории, песни и т.н., за да научат хората, какво представлява природата като единна система.

И съобразно с това трябва постепенно да разкриваме чрез психологични термини, колко противоположни на природата са нашите взаимоотношения. Тъй като обикновеният човек не чувства това. Той мисли, че всичко така трябва да бъде. Наистина: убийците убиват, крадците ги вкарват в затвора, и какво искаш ти от нас?

Всички като един казват: „Ние не сме виновни!“ Всеки е просто «цвете»! Послушай радио, погледай телевизия: всеки е прав, всеки се грижи за другите. „Изберете мен! – казва политикът. – Аз толкова ви обичам, аз ще направя за вас толкова добри неща!“ Разбира се, след това го хващат в кражба, или в нещо друго…

Ето, че излиза, че ние не чувстваме злото. Да се осъзнае злото трябва в сравнение с доброто. А „доброто“ за човечеството в настоящия момент – това е природната система. Докато не постигнем равновесие с нея, пътят ни води към гибел.

Защото от ден на ден тази система става все по-интегрална, глобална и неразривно свързана, изисквайки и от нас да станем глобални, интегрални, и свързани. А ние не се променяме по съответния начин.

Като резултат разликата и противоположността на двете системи ни донася страдания, проблеми и кризи. Те са пред нас. Пророците са писали за такива изпитания, които просто е невозможно да се преживеят.

Но да се говори за това трябва нежно и с любов, като със свои деца. Ние се стараем да обясняваме на хората, какво ни очаква и как да поправим ситуацията – да обясняваме меко, но постоянно. Това е нашият подход към света. 

Тъй като развитието на егоизма завърши. Като следствие, се изостря депресията, наркоманията, самоубийствата и прочие проблеми. Достигнахме финалната черта, и всички вече разбират, че няма да става по–добре – само да не бъде по-лошо. Но пред нас виждаме само дълго спускане, без надежда за подобрение. Това е признакът, че вече сме се изправили пред интегралната система.

Сега е настъпило времето за разпространение на науката кабала. Ето защо Баал а-Сулам пише, че е радостен да се роди в такова поколение и в такова време, когато вече може да се разкре тази наука и да се започне поправянето на отклонението между нас и природата, която според гематрията означава: „Бог“.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40796]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Физиката е основана на космологичния принцип, според който, физическите закони остават неизменни във всяка точка на наблюдението, независимо кой го провежда. Няма доказателства за това, става дума за различна концепция, светоглед.

Отговор: С други думи, това не е научен факт, а споразумение между нас. Науката кабала казва за това следното: обединили се, ние достигаме до общо усещане – това е то истината.

Висшата светлина като че ли се постига лично от всеки (1, 2, 3). Обаче, благодарение на обединението помежду ни, ние постигаме светлината в нейния корен (0) – и тогава, вместо разногласие, безусловно, придобиваме общо постижение. Сега вече не сме разделени– ние сме заедно. Само това е истинската картина.

А тогава ние не можем да сравняваме своите усещания, и даже нашите общи измервания не са нищо повече от споразумения между нас.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала“, 05.05.2011

[42288]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статията „Помощта, която оказва Тора в работата „от книгата „Шамати“: Казано е от мъдреците: „Заповедта спасява и защитава, когато я изпълняват, а Тора спасява и защитава, и когато се занимават с нея, и когато не се занимават“.

Ние се намираме във висшата светлина, в която не стават абсолютно никакви изменения, а всички изменения са само вътре в нас. Доколкото на човек му се удаде с помощта на всевъзможни фактори да пробуди себе си за среща с висшата светлина – от това и зависи цялото му напредване.

Тоест, напредването е възможно за сметка на обкръжението. Ако той успее да почувства това, което чувства другарят му, то ще може през цялото време да усеща доброто. Както е казано: „Възлюби ближния си, както самия себе си – това е голямото правило в Тора“, защото с помощта на това се постига Тора, тоест висшата светлина. И тогава не е важно, изпълнява ли самия той някакви действия или не – тази светлина ще го осветява и поддържа.

Съществуват две състояния на човека, относно светлината: 1) Тора и 2) Заповедта.

Тора е състоянието, което той в настоящото време е достигнал в общото, относно цялата система на душите, получавайки светлината чрез тях.

Заповед се нарича, когато той се занимава с поправянето на своето лично състояние, изяснявайки го и молейки светлината да обърне своето желание от егоистично в отдаващо.

От съчетанието на тези две състояния се получават четири възможности, когато той изпълнява или не изпълнява „заповедта“ и се занимава или не се занимава с Тора.

Възможно е сега той да не изпълнява „заповедта“ – тоест, не е способен да получи своята лична светлина: не се намира във въодушевление, в подем, не се стреми към поправянето, към Твореца. Но на него му свети общото светене, което се нарича Тора и тогава то, разбира се, е по-важно от „заповедта“, която сега не му свети.

А може би обратно, той сега „изпълнява заповедта“ – работи със своята лична светлина. И тогава не е много важно, има ли в него светлината на Тора или няма – така силно му свети заповедта, напълвайки го с всичко.

Тоест, в човека има две опори – или Тора, или заповедта. Ако в него няма нито Тора, нито заповедта, нито едно от тези два светения не свети на човека, то той съвършено се откъсва от усещането за духовното.

В това време, когато в него няма „заповед“, но има малко светлина, която се нарича Тора, той счита себе си за грешник. Когато в него се появява собствено желание да достигне поправянето, тоест той „изпълнява заповедта“, той оправдава Твореца даже за лошите състояния и ги поправя – и тогава се нарича праведник.

От това трябва да разберем най-основният принцип на науката кабала: всичко се оценява само относно самия човек, относно творението, а светлината се намира в абсолютен покой. И тъй като, ние сме включени в общата система, то получаваме от нея общото светене, благодарение на нашето пасивно присъединяване към останалите. Това общо светене се нарича Тора.

А също така, има лична светлина – за сметка на това, че аз активно се съединявам със системата и обменям с нея вътрешните състояния и поправяния, което се нарича заповед. Благодарение на тези два процеса, в които човек през цялото време се старае да участва, той напредва в духовното – и затова те се наричат помощ, поддръжка, която оказва Тора (светлината) в работата.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 02.05.2011

[42005]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Тора - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №7

Въпрос: Ако нашето разпространение не обхване хората, притежаващи сила и власт, това ще бъде ли достатъчно за успеха?

Отговор: Написано е: „Сърцата на управниците и царете – са в ръцете на Твореца“. Нито един властимащ не е способен да направи нещо в света. На вас само ви се струва, че те действат по свое желание и променят нещо.

Аз се опитвам да убедя хората, че поправянето не започва отвисоко. Поправянето започва с това, че хората с точка в сърцето, а след това и тези, които са близки до тях  разбират в какво се състои поправянето на света. Те започват да се обединяват помежду си в единна вътрешна система.

А управниците са глухи и не са способни да изменят системата. Те са задължени пред своята свита, управляващия апарат, парламента, членовете на коалиции, и не могат да изменят нищо, защото тутакси ще ги свалят. Те зависят един от друг.

Ние виждаме, как стават промените сега: половин милион души излизат на площада, и режимът пада. Но това не излиза от правителството- отвисоко не може да стане изменение.

Какво може да промени правителството? Когато се събират главите на правителствата, какво могат да решат? – Нищо. И така продължава през всичките последни години – те са просто безсилни.

Не очаквайте, правителствата да направят каквото и да е. Това са марионетки, движещи се на сцената, за които пишат във вестниците, не повече.

Изменението, за което говорим ние, става в свойствата на човека. Как може правителство, в което са събрани най-егоистичните и твърди хора, да може да разбере това и да започне да се изменя? Нито при едно правителство в света няма за това никакви вътрешни данни.

Затова, аз въобще не мисля за тази възможност. Чрез някои организации, такива като ЮНЕСКО, може да се разпространява науката кабала в завоалиран вид. Но и на това аз не възлагам големи надежди.

Не ви казвам да не действате в това направление – сред вас има хора, които смятат, че е необходимо да се обърнем към висшите ешалони на властта и към известните учени. Опитайте! Ще видите, доколко това са кукли на конци, играещи в куклен театър.

На всички е ясно, че нито парите, нито силата, нито армията помагат, защото в природата действат други закони. Страните воюват, и изведнъж с течение на времето се оказва, че силният е загубил. Инвестират пари, а после всичко пропада. И даже, ако не пропада, то къде ще отиде? Кой ще остане с тях?

Необходимо е да се гледа на нещата с по-зрял и широк поглед, а не чрез средствата за масова информация или това, което вижда обществото. Гледайте чрез науката кабала, а не така, както мисли света. И тогава няма да сгрешите, подобно на целия свят.

А докато ние напредваме по своя път и ще гледаме, какво ще стане. Аз никога не съм чул от Рабаш, колкото и да съм говорил с него, че си заслужава да се обръщаме към лидерите. Написано е, че когато човек достига духовния свят и гледа нашия свят, то казва: „аз видях обратния свят”.

Властниците не са велики, просто така е устроена системата в нашия свят, но в нея няма никаква реалност: всичко се управлява от съвършено други сили, а не от правителствата. Вие виждате, че всичко става по такъв начин, че и самите те не знаят, защо и как.

Оставете ги да действат сами. Създайте силен портал в Интернет: на английски език, с нашето масивно разпространение, без споменаване на думата кабала, за целия свят. Преди всичко, трябва научно да обясним на хората законите на природата: какво е това глобален и интегрален свят, какво означава всеобща връзка, какъв закон съществува в интегралната система, как всички трябва да се обединим.

Обяснете на хората простите неща – законите, които са ни известни от физиката. Тогава на всички ще е ясно, какво трябва да правят със себе си. Ние трябва да бъдем „като един човек с едно сърце”. Способни ли сме? – Не! Ето тогава обяснете, че има сила, която ще изпълни това поправяне и ние ще станем способни.

Тоест, отначало обяснете на хората истинската реалност, доведете ги до това, че те ще застинат, отворили уста: „Какво ще правим, ако това условие действително стои пред нас?” Тогава им обяснете, че ние съществуваме в тази система и можем да извадим сила, ако привлечем светлината. Как? Трябва да се опитаме да се обединим и заедно с това да четем книгата, обясняваща тази система, за да извлечем сила от там. И това е Книгата „Зоар”!

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[41301]

Filed under: Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

По статията на Рабаш „Докато не паднал владетелят на Египет”, „Шлавей Сулам”, 1989/90.

„Трябва да се работи заради небесата, т.е. заради отдаването. По време на изгнанието, този разчет бил под властта на Фараона, царя египетски”.

Не знам какво е истинско отдаване, как мога да дам нещо на човек, който е напълно откъснат от мен, когато нямаме „общи основания” за добротата: общоприети нрави, уважение на заобикалящите или нещо друго.

Някои хвърлят пари или пропиляват богатството си – и все пак изпитват удоволствие от това, получават достатъчна компенсация за „отдаването”. Един изпитва задоволство от добрите думи, друг от славата, която ще получи в бъдещите поколения, трети – от самоуважението.

На запад има нова тенденция, наречена „долар на ден”. Човек жертва ежедневно по един долар, за да нахрани гладуващо африканско дете, което никога няма да научи за него. И всички подобни дарения също носят удовлетворение – защото дарявам на някого живот. Какво е един долар в сравнение с чувствата, предизвикани от това в мен?

Но тук става дума за пълно откъсване от самонаслаждението. В нашия живот не можем нито да си го представим, нито да го почувстваме. Не разбираме, как можем да дадем нещо на някого без каквато и да е ответна реакция – нито в мислите, нито в усещанията. Това е скрито от нас.

Ето какво е изгнанието при първото приближаване: оказва се, че не знам какво е чисто отдаване. Именно това ме отделя от духовното.

„Египет (мицраим) означава теснина (мецер), а „теснина“ означава оскъдност на милосърдие, когато човекът може само да получава, а не дава нищо”.

Все още ни предстои да разкрием, че сме лишени от каквито и да е зачатъци на отдаване и умеем само да получаваме. Ако получа, тогава отдавам. Всъщност това изобщо не е отдаване, но го наричаме така, защото в нашия свят съдим за човека по неговите действия, а не по намеренията. Намеренията се отнасят към науката кабала, а действията – към мнението на този свят.

„Широтата” е щедрост, голямо отдаване. А „теснината” е обратното – отсъствие на отдаване. Така че властта на Египет се състояла в това, че всеки е можел да извърши действие само срещу отплата”.

Ето това сме ние. Истината е, че много не го осъзнаваме и затова състоянието ни още не се явява изгнание. Добре си живеем. Вярно, египтяни сме – но какво от това?

„Той не позволява да се изпълни нито едно действие без отплата, само заради отдаване”.

Това е нашият Фараон. Дори не осъзнаваме, че ни управлява. Властта на Фараона се разкрива само тогава, когато искаш да направиш нещо заради отдаване и откриваш, че не си способен. Именно тогава се проявява Фараонът, царят египетски. А дотогава самият ти седиш на трона и правиш каквото искаш.

„Това означава, че Египет бил теснина за Исраел”.

Казано по друг начин, той препречвал посоката право към Твореца (яшар Ел).

От урока на тема „Подготовка за излизането от Египет“, 11.04.2011

[40382]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Към масите не можеш да се обърнеш с нашето духовно послание. То изобщо не е предназначено за тях. Напротив, те не бива да те свързват с него, тъй като иначе, ти ще се окажеш «не във ред». Твоята цел е противоположна на масите. Казано е за това: „Мнението на Тора е противоположно на мнението на обикновените хора“.

Досега ние направихме достатъчно за разпространението на науката кабала сред хората с точка в сърцето – по целия свят и на всички езици. Който притежава точка в сърцето, той винаги ще ни намери.

Сега нашият проблем е да възпитаваме човечеството като цяло. Това именно е началото на общото поправяне. Досега ние разпространявахме кабала за хората, които се наричат „Исраел“, за да ги съберем от целия свят. А сега настъпи време за това, за което Баал а-Сулам  пише в статията „Зовът на Машиах (Месията)“ – за разпространение науката кабала сред народите. При това, на първи етап – без споменаване на думата кабала.

Ние трябва да доведем хората до ново разбиране и усещане, благодарение на което на следващ етап те да могат да се съгласят с това, което казва именно науката кабала. Дай им малко да посвикнат. Рамбам казва, че на „жените“, „децата“ и „робите“ същността разкриват постепенно. Ето че и ние действаме в съответствие с това, което ни е написал този велик кабалист.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.04.2011

[40100]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→