Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Работниците на Твореца правят Тора суха

Съществува мнение, че същността на Тора се заключава в действията, а затова е достатъчно изучаването само на откритите части на Тора. Но е казано от мъдреците: “Каква е разликата за Твореца, как се убива животното – откъм тила или от към шията? Защото заповедите са дадени единствено за поправянето на творенията“.

А ако действията не се явяват подготовка към поправянето на егоизма, е все едно, че нищо не си направил със всичките свои заповеди в течение на целия си живот. Защото  “Заповедта без намерение е мъртва, точно както тялото без душа“.

Баал аСулам. Науката Кабала и нейната същност.

Причината за затъмнението и незнанието в нашето поколение е в това, че дори и работещите за Твореца са се отдалечили от науката Кабала, и затова цялото поколение се обърква по тяхна вина.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 57.

Ограничаващите се с изпълняване на обряди, не желаещи да разберат науката Кабала и смисълът на заповедите, правят Тора суха, предизвикват глад, бедност, жестокост, унижение, убийства и грабежи в света.

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар. п. 70.

[42487]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Каква капка остана да влея в моето желание, за да го излекува тя и да ме доведе донякъде?

Отговор: Твоето желание – това е само твое желание. А нали то трябва да бъде обединено с другите желания. В това се състоят всички наши проблеми: ние не сме достатъчно обединени. Отделните сили са достатъчно, а общата сила на единството – не. Всеки вече е прочел всички книги, знае всички премъдрости, разбира първоизточниците, работи в група, занимава се с разпространение, участва в конгреси…

Въпросът е в това – ще създадем ли мястото, в което трябва да разкрием нашата бъдеща степен? Това място – е нашето общо желание. Единството на желанието – е и това място, където ние ще разкрием бъдещия свят. Има ли у нас такова място? Чувстваме ли се ние вътрешно сплотени – така че в нашето единство да разкрием Твореца?

Имено това липсва, имено тук не ни достигат усилия. На нас не ни достига напрежението на полето, напрежението между нас, стремежа към тясна взаимовръзка. Само в нея, само в това поле, ние ще разкрием Твореца.

Във всеки са заложени огромни сили, всеки до предела е натъпкан с премъдрости, преизпълнен със старания – но ето, че единството между нас все още е недостатъчно. Ние все още недостатъчно сме работили, за да създадем самото място.

Всички души се издигат към Малхут на света Ацилут, а свише към нея слиза светлината. Имено към нея пристъпва нашата молба (МАН) – сума, общност (∑) от нашите желания, устремени само към единството. И само това не ни достига.

Отделните викове не се издигат към Малхут на света Ацилут и остават напразни призиви. Към нея трябва да се издигне общата потребност, защото духовното се разкрива във връзката между хората.

Затова е казано – че минималното множество – е двама. Достатъчно е даже двама – аз и ти – и връзката между нас. Ако ние създадем тази връзка, желаейки да разкрием Твореца – и тя ще стане мястото на Неговото разкритие.

В това е целият проблем. Ако ти не работиш над обединението – претенциите ти не се приемат. Теб те питат две неща:

1. Занимавал ли си се с Тора? С други думи, опивал ли си се да възлюбиш ближния си, както себе си, посредством висшата светлина, която се и нарича „Тора”? Стремил ли си се да установиш връзка с ближния и да пристъпиш към любовта? Това означава, че ти си се занимавал с ”Тора”.

2. Чакал ли си избавление? С други думи, въпреки старанията, ти не си постигнал резултат – но ти чакал ли си го? Молил ли си се за поправяне? Защото поправянето идва от Твореца в един миг.

Тези две условия ние трябва да изпълним. Друго решение няма. Не става въпрос за някакви си прищевки, а за закони. В реалността има всичко на всичко две сили: свойството отдаване и свойството получаване. И връзката между тях построява за нас цялата закономерност на мирозданието.

Аз не мога да предявявам претенции към закона, към природата, част от която се явявам. И затова науката Кабала ни обяснява, как правилно да използваме тези сили на природата.

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 18.04.2011

[40978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Защо всички ние сме задължени да изучаваме науката Кабала? Защото занимаващият се с нея, даже и да не разбира онова, което учи, само със своето желание да разбере, предизвиква на себе си светлината, обкръжаваща душата му.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

Казано е в Зоар: “Благодарение на книгата Зоар ще излязат синовете на Израил (устремените към Неговото разкритие) от изгнанието (Неговото скритие)“. Само чрез разпространение на науката Кабала в масите, ще се удостоим ние с пълното освобождение (от страданията в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Паним Меирот“. п.5

Когато човек се занимава с науката Кабала, упоменавайки светлината и силата на неговата душа, те влияят на него и малко по малко по време на занятията приближават човек към разкриване на съвършенството.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155

[42945]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Чудодейното свойство при изучаването на науката

Дадено ни е да изучаваме науката  кабала само като средство за достигане на Твореца, чрез изучаване на свойството отдаване. Изучавайки тези възвишени понятия, така че те да ни приближат към свойството отдаване, към светлината. И благодарение на ученето да се удостоим да поправим всички свои действия с намерение да отдаваме. Това е подготвителната работа да станем достойни за сливане с Твореца.

Рабаш. Даргот Сулам. Трите линии. Статия 875.

Тора притежава свойството да връща човека към източника, към доброто – когато злото, желанието за наслаждение става насочено на отдаване.

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 267

[43078]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Във „Въведението в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че и желанието, и неговото напълване идват от Твореца. Какво тогава е било създадено като „нещо от нищото”?

Отговор: „Нещо от нищото” също произхожда от Твореца, но не пряко. Няма действие, което да не изхожда от Него. „Нещо от съществуващото” – това е самото изобилие, самият Творец, нашият корен. А по-високо се намира Неговата същност, за която не можем нищо да кажем. Започваме отброяването от определен източник, точно както човекът произхожда от родителите си.

По такъв начин, „нещо от съществуващото” произхожда от Твореца – това е самият Творец по отношение на нас: изобилието, желанието за отдаване, Добрият и Творящ добро, замисълът на творението, целта на творението – всичко се намира там.

И ето, в това изобилие възниква „нещо от нищото”. Откъде? От нищото. Как? Не е известно? Става дума за действие на Твореца, което може да извърши само Той: изобилието започва да създава в себе си ответното желание за получаване. Ние не си задаваме въпроси за този момент, защото именно това е творението, създадено като „нещо от нищото”. Засега не постигаме тази точка, а изучаваме всичко освен нея.

Необходимо е да развием своите желания, да ги поправим докрай. Тогава, нашият съсъд ще бъде точно като изобилието и може би ще стане възможно да разберем, какво е „нещо от нищото”. Кабалистите не говорят за това, но както изглежда – така и ще бъде.

И така, „нещо от съществуващото” идва при нас пряко от Твореца и се представя във вид на дясна линия, на отдаване, на поправяне и напълване. А „нещо от нищото”, идва от Него непряко. Казано по друг начин, за да можем ние, творенията да Го познаем, Той ни е създал противоположни на Себе си и постепенно разкрива в нас тази противоположност.

Според степента на нейното разкриване, получаваме възможност да разберем „преимуществото на светлината от тъмнината”.  Защото виждаме двете плоскости: противоположността на отдаването, любовта и цялото благо, криещо се в изобилието, а също и самото изобилие. Когато тези две свойства се сблъскат в нас, получаваме впечатления, които се наричат съсъди, желания.

Недостигът и напълването в мен, отново и отново се сменят едно с друго и от тяхното търкане се получават искри, които стават съсъди. Цялата наука кабала е методика за изграждането на съсъда, съответстващ на изобилието.

А самото изобилие не предизвиква въпроси – няма смисъл да се задават въпроси за нещо, което е неограничено. Изобилието е цялото благо, всемогъществото, изхождащо от Твореца – то вече съществува. Недостига само съсъда. И затова, всички наши въпроси, молитви и обращения, нашият плач, нашият път е само „монтиране” на правилното желание, което ще ни позволи да усетим изобилието.

Не можем да се заблуждаваме по отношение на този въпрос – в противен случай ще бъдем като деца, плачещи за нещо, което не могат да получат, и което са неспособни да усетят заради липсата на правилно желание. По същия начин, късогледият човек не може да види нищо без очила. Ето защо имаме нужда от науката кабала, обясняваща как поетапно да формираме желанията в причинно-следствена последователност, докато творението не успее да възприеме цялото изобилие.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 23.05.2011

[43762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на намерението по време на учене

По време на занятията с Тора е длъжен да настройва разума и сърцето към разкриване на Твореца (свойството отдаване и любов). И всеки може да достигне това, както е казано: “Трудил се и не намерил – не вярвай“.  И само усилията са, които не достигат на човека, за да постигне това.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.97.

Съществува чудесен резултат у занимаващите се с науката Кабала: въпреки че не разбират изучаемото, но със своето силно желание да разберат, възбуждат на себе си светлината, обкръжаваща душите им.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.155.

[43302]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Световен конгрес “ NOI “, Рим, урок 2

Науката кабала е повест за цялата действителност. Започвайки със самите стадии на развитие, тя ни води през всичките етапи до завършването.

Отправна точка – Висша сила, която се нарича “Природа” или “Творец“ .Без да имаме представа за нещо, което да Я предшества, ние се запознаваме с Нея, както с майка.

До Нея няма нищо. Нашата история води началото от този миг, когато Висшата сила започнала да създава материя: нежива, растителна, животинска и човешка.

Отначало под своята собствена сила Тя започва да сформира спомагателни сили, които Я съдържат и Я съставляват. Тези сили веднага са се разделили на две: материал на творението и въздействащата върху него сила на Твореца – с други думи, плюс и минус, светлина и тъмнина, въздействащи на материята, за да съобщават нейното развитие. Под въздействието на тези две сили материята започва да реагира, изпитва отзвук, усещания – и по такъв начин се развива.

Едната от тези две сили, наричаща се “права линия“, е проникната от природата на самия Творец, от любов и отдаване – и затова е способна да внесе живот в материята.

А другата сила – това е силата на егоизма, противоположна на Твореца и действаща сякаш въпреки Него. Но, в действителност двете заедно действат съгласно висшата програма.

Свише Творецът действа чрез своята единна сила, която се дели на две: силата на отдаване и силата на получаване. А по-средата между тях – нашата материя. По-такъв начин тези сили ни привеждат в движение. Те въздействат на материята и я пробуждат към развитие на неживо, животинско и човешко ниво.

Отначало, това развитие засяга само сили, които постепенно формират материята, докато с тяхна помощ тя не премине на последната степен. И тогава материята се взривява. Благодарение на този взрив произтича нещо особено: двете сили – плюс и минус – се смесват помежду си. Преди те са въздействали на материята от две страни, а сега идват към разбиване, включвайки се една в друга и съществуват в материята, смесвайки се до такава степен, че е невъзможно да ги различиш една от друга – една голяма бъркотия.

До този момент процесът е вървял на ниво сили, помисли, програми. Но, сега силата става материя на този свят. Посредством големия взрив ( Биг Банг ) възниква, преди всичко, място за нашето пространство –  като преди това не е имало място за Вселената. А след това в нея започва да се развива материята – от искрата духовна енергия, от една малка точка в света. Това натрупване на духовна светлина е достатъчна за създаването на цялата материя на Вселената.

По- нататък материята в своето развитие образува галактики, Слънчевата система и Земното кълбо, на което ние се развиваме по-същата схема: на неживо, растително, животинско и човешко ниво – паралелно с духовното развитие.

В резултат, на четвъртата степен на развитие силата на Твореца и противоположната на нея сила се смесват окончателно – и ние се оказваме в днешната ситуация.

Подготовката е завършена. Отсега ние сме длъжни да проверяваме, какво ще правим по-нататък. В нас има две сили, смесени помежду си, така, че ние не знаем, как ще бъде. На нас ни е зле.

Затова и разкриваме науката кабала – методика, позволяваща да се балансират и обединят тези сили, установявайки между тях равновесие и хармония.

От втория урок  на конгреса “ NOI “ , Рим, 21.05.2011

[ 43698 ]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал a-Сулам. От статията ”Мир”: Много е важно да разбереш законите на природата, да разбереш, какво тя иска от нас и да не бъдеш безжалостно наказан от нея.

…Природата задължава всеки човек да получава всичко, което му е необходимо от обществото и да го отдава после на обществото, работейки за неговото благо.

Ние трябва да постигнем равновесие с природата. Равновесие с природата означава, че аз получавам и отдавам еднакъв обем, явявайки се нормален член от обществото, – т.е. аз получавам за себе си толкова, колкото е необходимо за моето съществувание, а отдавам толкова, колкото съм в състояние, до отказ.

Това се нарича равен обем, тъй като само в този случай аз поддържам нормалното функциониране на целия обществен организъм, като клетка в здраво тяло.

Представете си, доколко такъв принцип на получаване и отдаване ни се струва неравнозначен. Да допуснем, аз получавам две хиляди калории на ден за поддръжка на своя организъм, отпуска, почивка, медицинска помощ и др. Получавам обслужване за мен и семейството ми – всичко, което е минимално необходимо за моето напредване. Но затова, аз съм задължен да дам всичко от себе си, всичко на което съм способен, максимално ефективно за полза на обществото.

При това тук няма и не може да има никакви сметки. Сметката е много проста – до изнемогване. Ти трябва просто всичко да отдаваш, като на най-обичания от теб. Тогава ти се броиш за хармоничен член на обществото, само таково общество ще може да функционира.

Всъщност ние към това се стремим: нашето човешко общество ще се проявява все повече, като затворена интегрална система и тогава от всеки ще се изисква все по-голямо включване един в друг, по подобие на клетките в човешкото тяло, където всяка живее и функционира само, за да дава всичко на тялото, за да живее. Ето, до такова състояние трябва да достигнем – съзнателно!

Тази добавка е стряскаща – много стряскаща. Та нали ако ме бяха накарали да правя това, изхождайки от егоистически сметки – да речем ми покажат, че всички хора на земята са мои най-любимите деца, ако са ми дали такова усещане – тогава аз ден и нощ бих се грижил за тях, като родители за любимото си дете. Аз нямаше да имам с това никакви проблеми.

Тъкмо обратното, на мен ми показват, че те са ми напълно безразлични и даже ги ненавиждам, абсолютно не ме вълнуват, нито пък какво ще им се случи. И аз трябва да превъзмогна своето пренебрежение и ненавист, и да започна да се отнасям към тях с любов и нежност. Това звучи ужасно, като несправедливо искане от страна на природата относно човека, който тя е създала такъв дребнав, нищожен, жалък, егоистичен.”И ние трябва така да се променим? С каква сила? За какво? С каква цел?”

Този проблем, стои пред нас – всъщност изключително важен, сериозен, неразрешим на нашето ниво. Но все пак той съществува и заплашвайки ни приближава.

Законът за подобие в природата, който ни обяснява науката кабала, ни изглежда просто неизпълним – да бъдем в пълна хармония с природата, като клетките на здравия организъм или частите на интегралната аналогова система, в която всичко е уравновесено: всичките входове и изходи, всичките и вътрешни звена и елементи работещи в съзвучие помежду си. Затова задачата се решава комплексно вътре в цялата система едновременно.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43624]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам. „Предисловие към Птиха”, п.14: Когато в кабала се споменават светове, изменения, стъпала и т.н., се говори само по отношение на желанията/ келим, които отмерват за душите състоянията на скриване, за да могат тези души след това да получат светлина от света на Безкрайността, в съответствие със своето издигане по стъпалата.

Всички тези скриващи завеси въздействат само на този, към който трябва да бъде проведена светлината, а не върху онзи, който като Източник на светлината се скрива зад тях, тоест те не въздействат на самия Творец.”

Във „Въведение в книгата „Зоар” Баал а-Сулам обяснява също, че цялото възприемане на реалността е само по отношение на получаващия, на човека, на наблюдателя. Всичко е относително и зависи от свойствата на човека, и само съгласно своите свойства той възприема онова, което му се струва, че е извън него.

Съществува ли извън него реалност или не? Не знаем. От науката кабала знаем, че извън нас се намира просто обкръжаващата светлина. Нямаме никаква възможност да я усетим отвън. Ние сме чувстващи същества. Това означава, че можем да усещаме онова, което възприемаме вътре в нас.

Ако усещам, че отвън съществува нещо, аз го възприемам във всички свои сетивни органи (зрение, слух, вкус, обоняние, осезание). Но възприемам това вътре в своя осезателен орган, и ако съм лишен от него, тогава не възприемам намиращото се извън мен.

Нашият общ сетивен орган се нарича „желание за наслаждение”. Той се разделя на пет части, съгласно нивата на авиют/дебелина на желанието. Тези нива  (шореш/0, алеф/1, бет/2, гимел/3 и далет/4), можем да наречем духовни или земни сетивни органи – зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Тоест в нашето желание има пет части – пет форми на възприятие: зрение, слух, вкус, обоняние, осезание – както в нашия свят. Аз възприемам нещо, което в мен вече приема формата на желанието, на съсъда.

Това е като „ман”, с който се е хранил народът на Израел в пустинята. Вземам този „ман”, и усещам вкус на „барбекю”, друг чувства вкус на риба, трети – на салата, четвърти – на кокошка или каша. Всеки получава според своето желание. Но всичко това се нарича „ман”.

Какво е „ман”? Нещо от небесата, което не притежава никакви свойства. Кой възприема тези свойства? Получаващият. В момента, в който хапна от този „ман”, желаейки да усетя стек, аз чувствам стек. Искам чай – чувствам чай. Искам по-солена храна – тя веднага става по-солена, малко по-остра – веднага става по-остра. Нима е истина?… „Направи своето желание като Неговото” – и тогава „Той ще направи твоето желание като Своето”.

Висшата светлина, намираща се извън нас, няма никаква форма – тя има само желание да отдава. Ако искаш да се наслаждаваш от нея по правилния начини, Той веднага ще ти даде това усещане. Няма никакви проблеми. Затова всичко зависи от творението. И цялата форма на реалността зависи от нашите желания, съсъди, възприятия. Затова, няма на кой да се молим, към кого да се обръщаме – само към самите себе си, в степента на нашата непоправеност и способността ни да се поправим. Колкото повече се поправим, толкова по-добре ще се чувстваме. Всъщност това е и целият процес, през който преминаваме.

От урока по статията „Предисловие към Птиха“, 13.05.2011

[43576]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→