В духовното Човек (Адам) е онази част, която посредничи между Твореца и творението. Също така тя се нарича ”Исраел” (ישראל), което означава: ”направо към Твореца” (яшар Ел – ישר-אל). Казано е: „Вие се назовавате Човек, а не народите на света”. Тъй като екранът (масах), с който снабдявам цялото човечество, е онова вечно Аз, и Човека в мен. ”Дебелината” на желанието (авиют) взимам от ”народите”, светлината – от Твореца, а екрана трябва сам да изградя за тях. Всъщност, такъв е стремежът на всеки висш парцуф – да бъде единствено ”адаптер”, ”връзка”, преходно звено, който няма нищо свое, освен съответствие на нуждите на другите. В това е моята работа, моята задача, предназначението ми, това трябва да прави всеки, който има точка в сърцето. На това и се учим.

Въпрос: Какво преодоляваме при това?

Отговор: Преодоляваме пречките, препятстващи ни да помагаме на света, с което доставяме удоволствие на Твореца. Съгласно преданията, Той е пожелал да даде Тора, т.е. методиката за поправяне, именно на ”народите на света”, а народът на Израел я е получил, в качеството си на преходно звено за връзка. Съсъдите – желания са заложени в народите, светлината се намира свише, а народът на Израел, хората с точки в сърцата, трябва да ги преведат в съответствие помежду си. И излиза, че се явяваме висш, адаптиращ парцуф, с други думи: екран и отразена светлина.

От нас се иска само усилие и нищо повече. Тъй като нашето желание в сравнение с желанието на народите на света е малко и затова е казано: ”Вие сте малки сред народите”. Малки не количествено, а спрямо желанието за получаване: в нас то изначално се отнася само към стъпалото на Бина, а всички добавки сме придобили едва след разбиването. И цялото ни предназначение се състои в това, да обслужваме Малхут, т.е. желанието на народите, построявайки Третия храм от тях. Ние трябва да напълним всички духовни желания и стремежи, които се разкриват в тях.

Затова е казано: ”Мъдростта (хохма) е при народите – вярвай, Тора е при народите – не вярвай”. Техните съсъди трябва да получат светлината хохма, а ”Тора”, методът за поправяне, се намира само в Израел, призван да привлича светлината, възвръщаща към Източника, да поправя себе се, да прави разчет на екрана и да носи същата тази светлина хохма на народите. Ние поправяме връзките и строим системата, а народите доставят желанията.

Въпрос: На пръв поглед, тази мисия не ни се струва толкова трудна. Трябва само да предадем нещо на народите в качеството си на посланици. В какво е сложността на работата на подобен ”адаптер”?

Отговор: Преди всичко, на стъпалото на прародителите ние сме се отделили от съсъдите на АХАП, излезли сме от Вавилон, поправяйки собствените си съсъди, отнасящи се към Галгалта ве–Ейнаим. След това на стъпалото на синовете ние сме поправили нашия АХАП посредством изгнанието, особено египетското изгнание, и сме придобили цял съсъд. Но и двете му части са наши и се отнасят към Бина, а това не е достатъчно. Затова след изхода от Египет, завоювайки земята на Израел и след въздигането на Храма, целият ни съсъд се е разбил и паднал до стъпалото на народите на света в последното, четвърто изгнание.

И сега трябва да започнем поправянето, но вече не такова, както преди. Ако тогава все още не сме претърпели разбиване, то днес трябва да извличаме своите съсъди от народите. Самото това извличане е вече огромна работа. А освен това, много от представителите на народите се присъединяват към нас.

Преди всичко, трябва да възстановим единността на съсъда, както сме били някога. А по-нататък ще пристъпим към работа с народите: тъй като връзката по време на изгнанието вече е осъществена и затова дори сега, когато пристъпваме към самопоправянето, то се придава и на тях. По такъв начин ние се изграждаме не просто отново, а обхващаме поправянето на всички и се издигаме на много по-високи стъпала.

А след това, когато Израел се възстанови, народите на света веднага ще тръгнат след нас и тогава ще има за кого да се молим – за истинския АХАП, а не за зачатъчния АХАП на Бина.

И така, задачата на народа на Израел се състои в това, да вземат от народите техните желания и с тях да се издигнат към Твореца, подготвяйки за Него съсъда на Шхина. Той се състои от различни желания на народите от света, независимо от това, доколко са готови. Основното е те да усетят напълване и да вървят нагоре с наша помощ. Тогава ще могат да се приобщят към нас и да го получат.

С това ние доставяме удоволствие на Твореца. Тъй като Той е пожелал да даде Тора именно на тях, на истинския съсъд за получаване, а ние сме същността на средството за поправяне на тези съсъди.

От тук става ясно колко е важно да разпространяваме по целия свят. Тъй като ”Тора” е общата неразривна система, проявяваща се навсякъде. Изяснява се, че всички сме взаимно свързани и не можем да скъсаме въжето, не можем да избягаме. Тъй като тази мрежа, връзката между хората е самата Тора. Но тя съществува на всички стъпала, до пълното обединение, когато всички станат като един човек с едно сърце. ”Тора” е общият съсъд, а светлината в него се нарича ”Творец”.

Днес трябва да поправим желанието за получаване, за да се обединим над него в отдаване един на друг и на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 11.04.2013

[104827]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В предверието на духовния подем човечеството преминава подготвителен период, още не разбирайки законите на своето развитие. Поради това съществуват различни теории, и едновременно, виждаме, че процесът се движи с изключителното развитие на нашето егоистично желание, обърнато към лична изгода. То е свойствено за всеки човек и хилядолетия определя нашето поведение.

В човечеството са отделени няколко цивилизации, всяка от които се развива по своему, в своето време и в своето направление. А освен това, във времената на Вавилонската кула, определена част от човечеството се е отделила от останалите и е поела по особен път на развитие, доколкото, чрез егоистичното желание, в нея се е пробудило желание да постигне целта на действителността.

Това желание е трябвало да получи методика за реализация – и тук е възникнал проблемът. По същността си, човек иска да знае защо и за какво живее, в какво е смисълът на неговия живот. Едновременно, внезапно се изяснява, че отговорът на този въпрос е обусловен от много странен принцип: ”Обичай ближния, както себе си”.

Струвало ни се е, че смисълът на живота трябва да се открие след смъртта на тялото или в някаква мистична реалност, намираща се зад материалната природа. И изведнъж ми говорят за любов към ближния: ”Започни да го обичаш както себе си и развивайки такива взаимоотношения, ще откриеш висшия свят, цялата действителност, цялата дълбина на мирозданието, а също скритата Сила, която се нарича Творец – вечен и съвършен…“

Това не го разбирам. Нима не е достатъчен страничният, който се намира пред очите ми? Нима трябва да се издигна, да отменя себе си така, че да не виждам разликата между себе си и него? Оказва се, че това се нарича ”отдаване заради отдаване”. И в добавка приемам неговото желание и се грижа за него, както за любимо дете, както за собствената си душа, част от която е и той, и всъщност се явява. Благодарение на такава любов, казват ми, аз ще намеря и реализирам смисъла на моя живот. Само да дарявам добро на ближния.

”Да, това напълно противоречи на моите представи! Какво може да бъде по-отвратително от такъв смисъл!?”

Аз преднамерено изчиствам, заострям този момент – нали всъщност всичко е точно така. На човек му трябва време, за да разбере, да проумее: само това е неговата реализация. Именно във взаимоотношенията с ближните на нашето текущо ниво, в условията, когато се презираме един друг, ”говорим” един за друг, без колебание, убиваме се и се наслаждаваме напук на другите – именно тук между нас се разкрива безкрайната дълбочина на духовния свят, истинската реалност. Първоначално това просто не се поддава на разбиране.

И затова пътят е дълъг. Малката група, започнала да го реализира в Древен Вавилон, е трябвало да премине през множество перипетии, когато всички останали продължавали да се движат по егоистичния ход.

В края малка част от човечеството стига до финалния егоизъм чрез разбиване, чрез разрушаване на Храма, а голяма част се придвижва в егоизма линейно. По пътя двете части се смесват помежду си, докато заедно не се оказват на този етап, който изисква окончателна реализация на поправянето.

И така, подготовката за поправянето започва отдалеч. Малката група, наречена ”народа на Израел”, преминава през особени състояния, отхвърлена от духовните степени, а след това преминава чрез поетапни, дълбоки и бавни поправяния. Тя поправя своите разбити съсъди-желания, което изисква подготвителна база, преход от егоистичното намерение (ло-лишма) към алтруистично (лишма), към отдаване заради отдаване и към получаване заради отдаване. Всички етапи на този път са ясно построени един след друг, и като цяло народът на Израел поправя себе си чрез светлината, връщаща към Източника, която се нарича ”Тора”.

От друга страна, останалите части на общия съсъд, наречени ”народите на света”, не са преминали разбиване и затова не се нуждаят от поетапно поправяне. По същността си, те нямат какво да поправят. Ако народът на Израел трябва отново да издигне в духовното своите разбити и отхвърлени от там части, за да събере от тях десет сфирот всяка по отделно и всички заедно, създавайки с това реалността на общата душа, то за останалите е по-просто – те получават светене, придаващо им екран (масах), което е и поправянето. Те участват в процеса, присъединявайки се към Израел, последователно и много трудно поправящи себе си.

В края съсъдите на народите на света достигат такъв успех в поправянето, че взимат синовете на Израел ”на плещите си” и ги водят в ”Храма”. Народът на Израел не може сам да се издигне на тези степени, а народите на света са способни на такова изкачване, защото в тях няма разбити съсъди.

По такъв начин, последният етап на поправянето се осъществява не просто заедно с народите, а с тяхна помощ, с тяхната поддръжка, ”на техните плещи”.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 09.04.2013

[104610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако се радвам на кризата, защото тя показва нашата правота?

Отговор: Ние сме прави в това, че светът не вижда решение на кризата. Въпреки това, ако бяхме в състояние да обясним на широката аудитория това, което се случва, тогава нямаше да я превземат нещастията. Хората биха достигнали до много по-дълбоко и широко разбиране на текущите събития и биха знаели какво да правят.

Човек днес страда от ударите. А бихме могли да смекчим нещастията му чрез обяснения, поправяне и взаимно включване. А сега това облекчение, което бихме могли да му предадем, се обръща към нас като омраза. Хората сами не знаят за какво ни мразят, но е факт, че днес е дошло времето да се поправим за широката аудитория – особено в Израел и малко по целия свят. И като резултат, ние изпитваме удари върху себе си.

И да видим на какво ще се радваш, когато твоята небрежност, недоглеждането ти ще те ударят като бумеранг. Между другото, това се отнася до всеки от нас. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар“, п.69:

„В това поколение всички унищожители на народите по света надигат глава, искат главно да унищожат и изтребят синовете на Израел, както са казали мъдреците: „Всички бедствия идват в света само заради народа на Израел“. С други думи, те предизвикват бедност, насилие, грабежи, убийства и унищожение в целия свят.“

Седи си човека и се радва на бедите в света: „Аз нали ви казвах. Сега виждате ли, че съм бил прав?“. До каква степен е зловонен егоизмът. Разбира се, той е във всеки от нас, но не трябва да му даваме юздите и да приемаме неговият девиз да е написан на нашия банер. Не трябва да седим и да не правим нищо, гледайки как хората страдат. Нима може така да се отнасяме към света? И да не би мястото на такъв човек да е сред нашите другарите?

От урок по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 02.09.2012

[87364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

“Няма  да се върне народът на Израел на своята земя, докато съвършено не се обедини”.

Народът на Израел – това е онази група хора,  която някога Авраам организирал, избирайки ги сред жителите на Вавилон. Той искал да поправи целия свят, но му се удало да събере в нея само няколко хиляди човека. Но Тората ни разказва не за исторически събития, а за вътрешни състояния, през който преминава човек.

Свойството Авраам вътре в нас взема част от нашите желания и ги довежда до частично поправяне, а след това към разбиване ( падението на Храма, падане от духовно ниво в изгнание ).

Изгнанията са необходими за това, че пребиваващите в духовно желание (Исраел) се смесиха с всички останали желания, който не са преминали духовен подем и разбиване ( т. н. ‘’Народите на света” ).

И след разбъркването, взаимното включване, всичките те са готови за поправяне, т.е. във всяко има част, която е била в духовното и не е била.

Изминалите подеми и падения, имайки предвид наличните в тях решимот (данни от минали състояния), са длъжни първи да преминат поправяне. А след това да се пробудят и останалите. 

Всеки трябва да разбере, че Исраел е в него –  тоест желанията, устремени към Твореца, няма да достигнат своята земя (арец) – поправеното желание ( рацон ) “направо към Твореца” ( Исра- ел ), в който ще се разкрие Твореца, докато всички те не се обединят, за да станат “като един човек, с едно сърце”. 

Това е условието, за което говорят кабалистите. Това ни трябва да реализираме в малка част от душата – вътре във всеки от нас, и в голяма – сред всички кабалистични групи в света, или в още по-голяма – сред цялото човечество. 

И това необходимо условие започва да се реализира, започвайки от най материалното ниво.

От урока по статията на Баал Сулам, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Речта на Барак Обама в Кайро беше проникната от основния принцип на всички световни религии: “Обичай ближния така, както обичаш себе си”. Там той говореше за необходимостта от обединение на всички народи и на всички нива.

Духът на “призива за обединение” Обама донесе със себе си при встъпването му на президентския пост и продължава непрекъснато да го пропагандира. Какво мислите Вие за появата на Президент с такъв начин на мислене, в тежките времена на икономическата криза? Смятате ли, че светът е готов за диалог и обединение?

Отговор: Аз не вярвам на нито една негова дума и т.н…..

Въпрос от английския блог: Преди време Вие многократно коментирахте идването на власт на Барак Обама. По какъв начин виждате “промените” в Америка, мисията на Обама, новият подход към мюсюлманския свят и поправянето на “Израел”?

Отговор: Това помогна временно на САЩ да намалят омразата към тях – но нищо повече, засега не виждам в него истинския инструмент на Твореца.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→