Въпрос: Отчитайки развитието на събитията в света, трябва ли евреите, които живеят в другите страни, да се преселят в Израел?

Отговор: Няма такава необходимост на всяка цена да се върнат в държавата Израел. На човек е възложено не да живее на определено място, а да бъде Човек (Адам), т.е. подобен (доме) на Твореца. Ето към какво трябва да вървим, независимо от местожителството. Нашият свят, Вселена и Земя – всичко това са „леки материи“. Важното е да се установи връзка с Твореца, а материалното положение не играе почти никаква роля.

Разбира се, общата картина е изпъстрена с отделни щрихи, но като цяло тя е такава.

Що се отнася до евреите, които живеят по целия свят, те трябва да знаят в какво се състои тяхното задължение. Те трябва да се върнат към основното начало, т.е. към методиката на праотците, която някога ги е свързвала в едно. Те трябва да се научат на обединение в единна свързваща мрежа, в система, наречена „взаимно поръчителство“. Само така те ще могат да съществуват и по-нататък, показвайки този пример на света, както е казано „разпространявайки светлина на народите“. Това е дълг на всеки евреин (йехуд), т.е. на този, който се стреми към единство (ихуд), – с други думи казано, на всеки човек на света, в който се пробужда точката в сърцето. Такива хора съвсем не е задължително да се преселват в Израел, те трябва по места да изучават методиката на поправяне.

При това не поправяме света, а всеки поправя себе си, за да поправи връзката с всеки и да се включи в единната общата спойка. Ние трябва да се научим на това и реализирайки на практика тази задача, да покажем на целия свят пример за осъществяването му. Още повече, че светът днес и сам разбира, колко мрачно изглежда неговото бъдеще без добро обединение.

Въпрос: Не веднъж казвате, че американските евреи не чувстват връзката с Израел…

Отговор: Американските евреи се отричат от Израел, отхвърлят го. Те ни искат да бъдат „заподозрени“ в любов или симпатия към Израел, в каквато и да е връзка с него, или поддръжка към него. Точно обратното, те искат да изглеждат по-големи американци от самите американци и по всякакъв начин демонстрират, че техните интереси напълно и изцяло са съсредоточени единствено и само в Америка. От тяхна гледна точка, евреин в Америка не може да бъде предан на Израел, въпреки че тези страни отдавана са съюзници. Другите могат, евреите – не!

По този начин американските евреи предават Израел. Те не чувстват връзката с него, не усещат, че тук е техният извор. Напротив, те искат близост само с Америка. Включително, това се отнася и до израилтяните, които се преселват там. За какво им е да се свързват с Израел, ако тази връзка им носи само беди?

Аз ги разбирам и в нищо не ги обвинявам, не предявявам претенции. Просто констатирам факти, подобно на изследовател, описващ определено явление на природата. Моят подход от самото начало е неутрален, аз не твърдя, че някой е добър или лош, само описвам ситуацията – такива са процесите, протичащи в хората. Ако се намирах между тях, то несъмнено и самият аз щях да бъдат такъв.

Във всеки случай, има неща, които евреите в чужбина си струва да знаят. Преди всичко, защо въобще те са евреи. Тук работата не е в държавата Израел – тя има право да съществува само защото ни позволява оттук да осъществим проправянето. Ако Израел не бъде опора, основа, „площадка“ за поправяне, то ще изгуби това право и ще изчезне. А евреите зад граница, трябва да знаят защо живеят.

Възможно е кризата да ги подтикне към това, макар че по правило, те са много добре устроени. Разбира се, аз в никакъв случай не им пожелавам беди, а искам да поумнеят, защото иначе ще се случат нещастия, които ще ги научат на ум и разум. Тогава те ще видят проблемите, които в момента игнорират, и ще разберат, че със стоене няма да се получи, че трябва да си изяснят защо им е зле.

Затова ние искаме да ускорим времето, устремявайки се напред, преди да ни сръчкат отзад, да поемем по пътя на ускорението, а не по естествения мъчителен път на развитието. Но затова, ние самите трябва да търсим „нещастия на своя глава“, или иначе казано, да се стремим, да имаме желание, потребност, подобно на прегърбен старец, заемайки позата на вечно търсене. Аз търся какво не ми достига, за да напредна. И въпреки че недостигът – това вече е проблем, аз не се плаша от него, а просто заедно с него, ми е необходима висока цел, за да не се отклоня от пътя. Величието на целта и потребността трябва взаимно да се съпътстват и аз съм загрижен за това, обкръжението ми да ме поставя и в едното, и в другото. В противен случай ще дойдат беди отвън.

Всичко това се отнася и за евреите в чужбина. Те трябва да разберат, че ако не открият величието на целта и потребността от нея, то ще ги споходят удари. И колкото и добре да са устроени, то ударите ще дойдат в съответстващия вид. В края на краищата, немските евреи преди Втората световна са били не по-лошо устроени от американските днес.

И така, не става въпрос за преселване в Израел, а за това, те да изградят за себе си система за интегрално възпитание, която да им обясни същността на интегралността, обединението и взаимното поръчителство, също така да им разкаже за тяхното предназначение, за необходимостта да донесат поправяне на света. Тогава светът, от своя страна, няма да бъде жесток с тях, тайно търсейки поправяне, а отрано ще разбере, че те са източник на добра сила.

Въобще, евреите са като зрънца сухо грозде в световното „тесте“. И за сега, тъй като те проектират в света не изобилие от блага, а неговите недостатъци, тези „стафиди“ като че ли днес са черни точки, от които излиза тъмнина, вместо светлина. А да излъчват тъмнина или светлина могат само те. Ето защо всички народи по принцип са на едно мнение – именно евреинът донася зло и проблеми на света.

Антисемитите усещат това отвътре и го чувстват правилно. Това е така и е казано в науката кабала.

Представи си хора, които зависят от теб, колко им е тежко непрекъснато да се въздържат от това, да те „грабнат в прегръдката си“. Аз зная, че завися от някого, и този някой припокрива моята жизнена енергия. Какво изпитвам аз към него? А аз трябва, също така, да изразявам учтивост и приветливост пред него, вежливо да разговарям с него и т.н. Аз мога да изтърпя всичко това дотогава, докато не дойдат бедите – и тогава, уж всичко ми е ясно, да, а и другите подклаждат страстите в мен. И ето, аз вече съм готов да убия оскърбителя. В края на краищата, имам всички доказателства за неговата вина, а също и неоспоримо вътрешно усещане. Дори Природата е на моя страна и ми дава право на екзекуция…

А кой е виновен? Този, който не разпространява в света поправяне, при все че е длъжен да прави това. Това е и истинският проблем, тази дилема между развитието в своя срок и ускорението е стояла и по времето на Храма. Тя непрекъснато съпътства евреите. Застанал на вратата на царския дворец, Мордехай е призовавал към единство. А Аман е разсъждавал по-различно: „Този народ е най-после разединен, разпръснат между другите народи и сега има възможност да бъде унищожен“.

И така, не е необходимо преселване в Израел, за да има обединение, а трябва да се помни – единството трябва да живее вътре, във взаимната любов между нас. Съобщаването на тази вест на хората е възможно само с помощта на интегралното възпитание, което позволява и да се демонстрира пример на целия свят и предавайки му тази методика, да стане „светлина за народите“.

Започни да правиш това и ще видиш, как се променя отношението към теб. Защото групата, получила по времето на Авраам учението за единство, най-накрая ще го реализира.

За това съвсем не се изисква да се изучава науката кабала. Тъй като кабала – това е методика, разказваща за структурата на реалността, за нейното разбиване, за кризата, и за това, как след всичко това светът трябва да бъде поправен. Днес разбиването се проявява и при хората с точка в сърцето, и при тези, които я нямат. Ето какво е обща, световната криза – която разкрива разбиването на съсъдите. И съответно си заслужaва да побързаме с поправянето.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 14.03.2013

[102786]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Във всяка интегрална система всеки елемент влияе на всички. Ясно е, че ако в системата съществуват всеобщи взаимовръзки и всеки зависи от всеки, и всички са свързани, то всеки малък фрагмент, дори и най-малкият детайл може да наруши, да повреди работата на цялата система, и да послужи за лош пример на всички останали.

Духовната интегрална система се отличава с това, че при нея същият принцип действа и в положителна посока. Един неизправен елемент може да повреди цялата система, а един правилно действащ елемент може да я изпълни цялата. Това е особената добавка, съществуваща в духовната система. Всеки абсорбира и съдържа в себе си цялата система и за това може да поправи всички.

За сега ние не сме способни да възприемем това. Когато чрез светлината, възвръщаща към източника, ние започнем да усещаме строежа на духовната система, ще разберем, че в нея частното и общото са равни. За сега на равенството при нас влияе степента на важност на всеки, неговата зависимост.

Но истината е, че този духовен принцип „Общото и частното са равни“ означава , че няма общо и частно – има само едно: една душа и една светлина.

За да постигнем поправяне, ние сме разположени в неговото противоположно състояние. Отначало със собствени усилия ние трябва да разкрием своето зло, а след това да се отделим от него и да поискаме да правим добро. И тогава ще открием липсата на единството, което трябва да достигнем.

В процеса на постигане на единството има разлика между двете части на системата. Едната, която се казва Израел – „яшар –ел“ (право към Твореца), има връзка с висшата светлина, висшата сила и може да я привлича с цел да поправи себе си и цялата система. Тоест Израел е длъжен да се поправи заради цялата система.

А другата част на системата, наричаща се народите на света, не може сама да привлича светлината, възвръща към източника, и да се обедини, независимо, че желае това. Ето защо тази част се чувства негативно зависима от Израел, защото не получава храна от него, напълване. Израел не проявява единство вътре в себе си и затова не проектира единство в народите на света. Независимо, че той е длъжен да бъде образец за другите и да носи светлината на народите на света.

Това не е обикновен пример за добри човешки отношения – той действа не на земно, а на духовно равнище. В момента, когато Израел се обедини, той се превръща в система, посредством която светлината може да достигне до народите на света. И тогава те също ще се обединят, а техният живот ще се напълни със светлина.

Ето защо всичко зависи от тази част на човечеството, която се нарича Израел, и това става очевидно, ако погледнем как народите на света се отнасят към него.

От урока по статия на Рабаш, 21.07.2014

[139955]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво властва днес над народа на Израел? В какво състояние се намира той?

Отговор: Над народа на Израел днес властва скритието. В неговата среда няма лъжливи философски концепции, няма истина във вид на науката кабала, няма нищо, а има само телесни пориви на разума и чувствата – да се напълни с нещо, без всяка духовна съставна или поне с нейния човешки аналог.

Аз не казвам, че в останалия свят работите стоят по-иначе, но там критериите са други. Народът на Израел оценяваме и сравняваме с онези времена, когато той се е намирал на духовна висота – излиза, че днес той се е озовал на най-ниското материално стъпало. Духовното го няма, и няма устрем към него. Всички са объркани, но уверени в собствената си компетентност.

На хората този материален свят им е ясен, като в бял ден, и нищо друго не им трябва – само финансово процъфтяване, само успехи в обичайния живот. Никаква връзка, никакъв контакт с духовната роля на народа, с неговия дълг към света. Всичко това е непознато, невиждано. По този начин, народът се намира в безсъзнание, подобно на болен, който лежи на легло в безсъзнание, докато лекарският консулт решава какво да прави с него.

При това, аз говоря за народа на Израел, живеещ на земята Израел. Тъй като асимилацията във външния свят е достигнала до границата, зад която се губи връзката дори с външните атрибути на народа. Всъщност тези хора не могат да се нарекат и евреи. Възможно е някой все още да идва в синагогата, за да произнесе възпоменателна молитва в Съдния ден или да даде пари за благотворителност, но младежта скъса и тази връзка. И затова извън държавата Израел няма вече такова понятие като ”народ на Израел”.

Напротив, между Израелтяните и диаспората цари разединение. Достатъчно е да погледнете на американските евреи, които са разсеяни физически и морално: те не се грижат за Израел, а само за себе си, и дори искат да покажат, че не им е до Израел, че в Америка те са като всички останали, предани на страната, в която живеят. Някога те се гордееха със своята принадлежност към още нещо, към своите корени, а днес – НЕ.

Те се стремят да демонстрират не само разрива с народа си, но и нещо повече, своето пренебрежение към него. Някои биха предпочели изобщо да не съществува Израел. Не случайно като помощници на Обама има толкова евреи. Дори гласуването в еврейския сектор говори много. В такива обстоятелства понятието ”народ на Израел” става твърде теоретично, а на практика не съществува съвсем.

От тук следва, че званието ”народ на Израел” се полага на онези, които са излезли от разбиването и от общата световна разруха, които започват да се измъкват от най-различни ъгълчета на света и да се съединяват в групи, устремени направо към Твореца (яшар Ел  – ישר-אל). Това всъщност е народът на Израел (ישראל) –  с други думи, нашата организация с всичките ѝ участници, събрани от общочовешкия съвременен Вавилон.

Такава е сегашната ситуация и тя не трябва да се пренебрегва: днес сме длъжни да се погрижим поне за евреите, живеещи на земята Израел, тъй като те са обединени от обща материална съдба. Не случайно те са се озовали на едно място, това също е направено от Висшето управление. Което означава, че ние трябва да се отнесем към тях като към хора, които в себе си носят решимот (духовни гени), останали след разбиването, от предходните състояния. По време на Храма те са се намирали на духовна висота и вече са реализирали своя потенциал. Затова ние трябва да ги пробуждаме, както пише Баал а-Сулам в статиите си ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство”.

И така има ”народ Израел” в духовен смисъл, съгласно намерението ”направо към Твореца” – онези, които се присъединяват към нашата световна група; и има ”народ Израел” в общоприетия смисъл – евреи по рождение, в които също така са заложени решимот от минали духовни състояния и шанс да се пробудят към поправяне, много по-високи от представителите на другите народи.

От урок по статията ”Кабала и Философията”, 24,12.2012

[96304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Говорейки за обединението на Израел, ние изхождаме от първоизточника, името на който е – науката кабала. Тя говори за комплекс, за единната Система и за нейните закономерности.

Тази система е Природата, Божествеността. В нея действа законът за светлината и съсъда (кли) с всичките му производни.

Тази система спрямо нас е сформирана отдавна. Ние сме последните произлезли от нея и трябва да се учим как да я използваме, за да достигнем изначално заложеното съвършено състояние – целта на творението. Това трябва да постигнем.

В системата има действащи сили и задействани от тях части. Тя е много сложна. Благодарение на нейното влияние, благодарение на силите, които ни въздействат, ние се развиваме.

И в това развитие достигаме такова състояние, което ни е посочено от науката кабала. Започвайки от него и нататък, ние ставаме активни части, които действат и дори сами привеждат в действие Системата. Ако ние не правим това, Системата ни влияе по такъв начин, че да пожелаем да я задействаме правилно.

Все пак живеем с усещането за добро или за лошо. В крайна сметка, в това се състои цялото ни съществование: ние се намираме между доброто и лошото усещане и всеки път се стараем да се доближим до доброто и колкото е възможно да се отдалечим от лошото. Посредством това, системата ще ни приведе в действие.

В своето развитие не всички сме равни. В случай на равенство щяхме да сме монолит, а не много частици. Всяка част си има своето предназначение, своя причина, свой източник, а така също и процес на поправяне и, разбира се, крайна форма. Всяка част трябва да усеща онова, което и е възложено, онова, което Системата очаква от нея като активна част, задължена да се включи там, където и е мястото и да изпълнява своя дълг.

Относно всичките части на Системата ние, хората, сме разделени на две части.

• Тези, които получават възможността за духовна работа, т.е. възможност да се запознаят със Системата и осъзнато да участват в нейната работа с  чувство и с разум, тъй като са длъжни на това, за да се реализират;
• Тези, които не са получили още такава възможност за духовна работа и ще я получат по-късно, както е казано: ”И всички ще Ме познаят от малкия до големия”.

Процесът се разпространява върху всички поетапно и ние не сме първите. Преди нас е бил Адам Ришон, били са великите кабалисти от всички поколения. Ние действаме в своята епоха. И затова всеки трябва да изучи корена на своята душа и да го постигне.

Тези, които получават духовно пробуждане, в зависимост от това доколко го реализират, се наричат ”Исраел” – т.е. ”яшар ел” или ”направо към Твореца”. А онези, които още не са получили пробуждане, се наричат ”народите на света”. Но това не означава, че те нямат такава възможност като дадената на Исраел – просто тя все още не се е реализирала. Като следствие, на Исраел е възложена особена работа не само спрямо самите себе си, но и спрямо ”народите на света”. И ако в ”народите на света” някои приемат това послание от Исраел – в същата степен на тях е възложена работа по поддръжка, присъединяване, помощ и т.н.

Така, тези две части работят заедно. За тяхното правилно взаимодействие е необходимо обединение между всички.

Освен това, Исраел също се подразделя на части – коени, левити и исраелити – малко различаващи се по своята дейност. А ”при народите на света” са заложени седемдесетте корена, които също полагат своя отпечатък на отделните части. Но това се изяснява вече по пътя.

Днес състоянието за развитие на общата Система е такова, че вече всеки получава някакво пробуждане ”покана”,“призив”, импулс, възможност за поправяне, за участие в процеса. При някои хора това послание идва осъзнато, целенасочено, увлича ги напред, а други не чак толкова и затова ги подтиква с удари, ”ритници”. Така или иначе, и едните, и другите са движени от различни видове страдания. Има страдания от любов, а има и други…

Но като цяло, днешният исторически етап на развитие се характеризира с това, че всички малко или много започват да чувстват, че живеем в особено време, че човечеството трябва да премине през големи промени – особено във въпросите за възпитанието: какво е то и какво е това свят? Тук, разбира се, ни помагат различни научни дисциплини.

С една дума, настанало е особено време, за което кабалистите са говорили отрано. Тъкмо към това време е било насочено цялото развитие на Исраел, който от епохата на Вавилон е преминавал през различни етапи на подготовка, подем, разбиване и изгнание – за да може днес да е готов за своята окончателна, велика мисия. Тъй като Исраел – това е особена група от човечеството, получила направление, устрем, знание, всичко необходимо, за да поведе и реализира поправянето на цялото човечество.

От урок на тема ”Единството на народа на Исраел”, 03.07.2014

[138821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората, в какво се състои тяхното неравновесие с природата, водещо до различни заболявания?

Отговор: От времето на древна Гърция в света се е установил рационализмът и се е разпространило мнението, че човекът е над цялата природа. ”Ние не може да очакваме милости от природата. Наша задача е да ги вземем от нея!”

Това ни погуби, защото в следствие на това се е развила материалистическата философия, твърдяща, че човекът е извън природата. Но всъщност той е най-големият егоист.

Работата е там, че природата се състои от неживо, растително и животинско стъпало, вътре в което се намира човек. А човекът си мисли, че се намира отвън. В това се състои и нашият проблем. Сега това противоречие се проявява много ярко: аз смятам, че се намирам над природата, а тя ми показва, че не е така, че се намирам долу, вътре в нея.

Разликата между моето виждане за света, желанието ми да бъда над природата и онова, което се разкрива физически, предизвиква глобалната криза, обхванала всички сфери на човешката дейност. Тъй като смятайки се за покорители на природата, изведнъж откриваме, че тя е интегрална.

Сега постепенно започва да ни се разкрива, че се намираме вътре в мисълта, вътре в програмата, която ни управлява и затова нищо не можем да направим. Всичките ни планове се рушат и никак не ни се удава да ги въплътим в реалността. Опитваме се да направим нещо със себе си, с живота си, с децата си, с държавата – безрезултатно. Защо? Защото сме достигнали такова състояние, когато се чувстваме над природата, а в действителност ни се разкрива, че тя е по-висша от нас, а ние сме само управлявани от нея, желаем това или не.

Това несъответствие във виждането ни за нашето състояние, което се случва в действителност, поражда всичките тези проблеми.

В същото време, глобалната мрежа за управление се проявява като все по-взаимосвързана. Каквото и да правим, ние изпитваме обратен удар, твърда реакция: нищо не се получава, светът се руши, семейството също, всичко изтича между пръстите ни. Тези многостранни проблеми трябва да ни доведат до един единствен резултат: ние се намираме вътре във всеобщата глобална, космическа система, вътре в програмата, която се нарича ”замисъл на творението”, и сме само една малка частица в нея.

Кризата ни помага да растем, защото се намираме вътре в единната програма и тук се проявява свободната ни воля, даваща ни възможност да се запознаем с нея и доброволно да я изпълняваме. Само тогава ще се наричаме ”човек”.

Ако не пожелаем да изпълняваме програмата на творението доброволно, то ще го направим принудително, защото всичко ще се разваля. В света ще възникват все нови проблеми, за да покажат на човечеството, доколко сме зависими от Природата и нейната програма. Тъй като Природата – това е Творецът, Висшата сила, и ако сме вътре в нея, то това означава, че нейната програма е над нас. В това се състои преломната точка за разбиранията ни относно света и включването ни към него.

Затова излизайки сред хората, трябва да им обясняваме, че причината за техните проблеми и неуспехи и тяхното решение се състои само в едно: в правилната връзка между нас.

От урока ”Въпроси и отговори” на руски език, 28.03.2014

[132254]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всички революции на човечеството са искали равенство – не на минимално ниво на живот, не равенство между скитници в пустинята, а равенство в нормални условия, които се полагат на народа. Такива, при които данъците да не са в ръцете на малцината ”докопали се” до властта, а в съвременната епоха – до парламента.

Днес животът ни по своята същност е извратен: правителството събира пари от гражданите, а след това правят каквото си искат с тях, никого не питайки нищо. ”Вие сте ни избрали – сега ни оставете да постъпваме така, както ние смятаме за добре”. За нуждите на обикновените хора никой не се грижи. Народът работи и плаща данъци, а правителството ги получава и харчи по свое усмотрение.

Така е навсякъде по света, при всички режими. Всъщност, това не е демокрация и не е либерализъм, а само една голяма корупция.

Как да поправим ситуацията? Само по пътя на човешкото обединение. Но много хора се стараят да се възползват от това, в желанието си да се домогнат до властта, да се възкачат и сами да разпределят средствата.

И това няма да престане. В крайна сметка, корупцията ще достигне такива мащаби, че до народа няма да достигат дори трохите. Целият свят се сблъсква с този проблем.

Ще помогне само всеобща система за просвета, благодарение на която хората ще разберат, какво трябва да направят и какво държавно управление им е необходимо. Тогава вече няма да могат да ги манипулират и на техен гръб да построят поредното корумпирано правителство.

Тъй като те ще видят, ще познаят, че в тяхното единство е заложена мощна съзидателна сила, позволяваща не само да се отърват от ненужното, но и да изградят онова, което им е необходимо. Единствено тогава, в просветен народ, може да се изгради нещо ново.

Нищо друго няма да помогне. Колко умни глави спорят и коментират политиката, кредитите, данъците, бюджета, но всичко това е една голяма заблуда, зад която се крие борбата за власт, за стола и топлото място. И никой няма да има полза от това, освен ”щастливецът”, докопал се до стола.

През цялата човешка история, по времето на всички формации, липсата на масова просвета е бил основен проблем. Ограмотяването на народа без реално обединение – това все още не е необходимото образоване.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 20.03.2014

[130730]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Духовното се постига не с разума, защото е казано, че ”народите на света притежават голяма мъдрост, но нямат Тора”, т.е. светлината, възвръщаща към Източника. Затова засега се наричат ”другите народи”, а не Израел. Около това се върти и спорът: ”Кой постига Твореца, а кой не? Какво е това постигане?”.

Според това, доколко придобиваме желание за отдаване и получаваме усещания в него ние можем да постигнем Твореца, т.е. явленията, протичащи в нашите съсъди за отдаване. Не е възможно да постигнем каквото и да било, освен усещанията в желанията ни. Нашето минало е примитивното желание за наслаждение – то се разширява и придобива ново устройство. По-рано то е било раздробено на много противопоставящи се частици, усещащи се като Израел и народите на света, роднини и чужди, далечни.

Всичко това е принадлежало на моето желание за наслаждение, но ми се е струвало, че това е целият свят, намиращ се около мен във всевъзможни форми. А моята задача е да обединя всичко това заедно, да събера всички частици и да ги присъединя към себе си, отнасяйки се с любов към тях. Аз трябва да разбера, че всичко това ми е дадено, за да се поправя – това е точката в сърцето, от която аз създавам правилното намерение към всички врагове и страничните хора, започвайки да ги възприемам като части от моята душа.

Тъкмо вътре в себе си трябва да намеря правилното отношение към тях и тогава ще ги поправя. Ако извършвам такова поправяне във вътрешното си отношение, то ще видя как всичко се подрежда. Всички ненавистници и проблеми, които са дори в излишък – това е само проекция на моето вътрешно състояние. Защото тъкмо със своето отношение аз разделям цялата Вселена на земята на Израел, Ливан, Сирия, Йордания, Вавилон, различните далечни страни и населяващите ги народи, т.е. всички нива на своето желание: на неживо, растително, животинско, човешко ниво.

Някога това е било едно желание – Светът на Безкрайността, а сега то се е раздробило на много частици, усещащи се далечни една от друга и ненавиждащи се. Но всичко ни е дадено, за да ги съберем в една форма – в това се състои цялото поправяне на човека и света, като едно цяло.

Всичко това може да се осъществи само при условие, че аз искам това поправяне. В това е разликата: да философстваме върху това умозрително, съгласно разума си,  или срещу своите виждания и откъсването на останалите части, да работим над своя разум, като над частите на своята душа, независимо, че си ги представям такива отдалечени и ненавистни. Така аз започвам да се приближавам към духовното постигане – работя в група над своето желание и все повече и повече се пробуждам.

От урок от книгата Зоар, Предговор, 18.08.2013

[115028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо общата душа се дели на толкова разни, до краен предел разбити части? Защо светът е пълен с неразрешими противоречия? И как да съвместим всички части в единство и равенство?

Отговор: Действително, душата се разделя на безкрайно множество части, частни сфирот. И затова всеки със своето действие, дори с най-малкото, веднага активира множество компоненти, буквално всички свойства, но всеки път в различно съчетание.

И изобщо, желанието на разбилата се душа Адам Ришон е бездънно. Това е истинският четвърти стадий (бхина далет) с нейното „каменно сърце“, при това вече не на неживо, растително или животинско ниво, а на ниво човек (Адам). С други думи, съвсем друг, по-дълбок пласт в душите. Виждаме, че неживата, растителната и животинската природа се намират под пряката власт на Твореца, докато човек след разбиването е противоположен на Него.

И прониквайки в разбитата душа на Адам, висшата светлина е разделила хората на групи, ужасно раздалечени една от друга. И от този момент, процесът на поправяне протича в порядък от лекото към трудното. Отначало се проявило слабо „неразбирателство“ в Древен Вавилон и то се оказало достатъчно, за да се разбягат хората един от друг. След това желанието нараснало и започнали имперските войни в Древна Гърция и Древен Рим.

Поначало хората живели доста просто и примитивно, но с нарастване на желанието в отделните части ситуацията се изменила. Например, когато Кортес завоювал Южна Америка, той се е изправил пред цивилизация, в която почти не е имало войни. Индианците от почти целия американски континент, като правило, са уреждали проблемите си без да достигат до военни стълкновения.

Но Кортес, който сам не е имал достатъчно войници, предизвикал конфликт между индианските народности, подобно на библейския змей, впръсквайки им „отрова“, т.е. добавка от зло начало. И те започнали да се избиват един друг в негов интерес. Така няколко стотин души завладели континента.

Моралът е такъв: при контакт между цивилизациите разривът между тях създава много възможности – включително и за поправяне.

Ние просто не осъзнаваме тези процеси, които протичат в нашия свят. Да кажем, до неотдавна Китай беше затворена страна, но американците започнаха своя „флирт“ и ситуацията кардинално се измени. Япония също дълго време беше изолирана от света, а Азия „спа“ до миналия век. Но днес съприкосновението на културите привежда в действие по-съществени механизми, отколкото войните на Кортес. Но сега това са вътрешни сражения. Жив пример е Европа, която вследствие на масовата емиграция, се променя пред очите ни.

И затова трябва да обясняваме на хората ситуацията и методиката за правилно обединение. Нищо, че ще разберат обясненията ни след 10-20 години – не е важно. Длъжни сме да помагаме и те постепенно ще осъзнаят същността на случващото се.

От урок по статията „Мир в света“, 25.07.2013

[113368]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава ”избран народ”? За какво е избран? За това да страда?

Отговор: Той е избран за особена работа по света, и тази избраност се е проявявала в продължение на цялата история. Да, неговата мисия е тежка и се осъществява по различни начини.

В началото еврейския народ дал на света ”Тора” – връзката с Твореца. Различни части на общата Малхут, наречени ”народите на света”, са приели тази връзка в изменени форми. Те са изгубили първоначалната идея и са я обърнали за собствена изгода, всеки според своя дух.

Така са възникнали религиите: християнство, ислям и юдаизъм, след разрушаването на Храма. Оттук са тръгнали всевъзможните вярвания и техники, част от които са се зародили още преди Авраам.

Като цяло, Божествената идея се тълкува по свой начин във всеки от седемдесетте основни разбити съсъди, а също и в техните ”деца”. Да и всички ние различно си представяме своята жизнена парадигма, своите взаимоотношения със света и с божественото. Всеки се отнася към живота  по свой начин.

Що се отнася до избрания народ: дори и неговите съсъди да са разбити, благодарение на минала подготовка в тях е заложена способност за действие, насочена към поправяне. Защото обкръжаващата светлина (ор макиф) придвижва човечеството напред и развива тези съсъди, този народ по особен начин. Работата не е в приятното или неприятното на такъв път, а именно в неговата особеност. И дори да се проявява в тежки форми, нищо не може да се направи.

Какво ли не се е случвало в историята на този народ, къде ли не са го отхвърляли, какво ли не са правили с него. И така, той стига до ”финала”, на последния етап от себереализацията. Този етап може да отнеме още десетки години и да бъде съпроводен от процеси, за които не си струва да се говори… Но ситуацията е именно такава и ”финалът” се строи.

Такова е следствието от миналата подготовка на тези съсъди: в тях има искри от разбиването, и затова те реагират различно на светлината, възвръщаща към Източника. Светлината пада върху всички по равно, едновременно всеки народ се пробужда съобразно своята специфика, всеки се движи по своя път. Светлината слиза до всички, но темповете и характера на промените за всеки е различен.

Ако можеше да видиш обкръжаващата светлина, идваща навреме и тласкаща напред цялото човечество и ако познаваше вътрешната същност на всеки народ, нямаше да ти се налага да гледаш новините. И така би знаел какво трябва да се случи с всеки народ, с всеки човек…

Въпрос: И все пак, какво е избраният народ? Кой принадлежи към него?

Отговор: Става въпрос за група съсъди – желания с определена ”дълбочина” (авиют). Те са съединени в група, за да осъществяват обща, съвместна работа и така да се напредват. В този народ се крие искра, отделена от егоистичното желание – искра, която в бъдеще може да бъде насочена към силата отдаване, растяща в общото желание на човек.

Въпрос: Има ли това отношение към тези, които живеят в Израел?

Отговор: Не зависи от географското местоположение. Въпреки това, в земята на Израел за този народ има особени обкръжаващи и съответно, вътрешни условия, отличаващи се от тези, в които живеят другите части на народа, пръснати по целия свят.

Като цяло, съществува порядък на развитие на различните части на човечеството: нашата световна група, след това народа на Израел, живеещ в земята на Израел, след това народа на Израел, живеещ извън нея, и след това всички жители на света – и пак така в порядъка на своята близост към поправянето.

Някога народът на Израел е представлявал поправени съсъди, намиращи се над махсом, зад парса. А след това те са преминали разбиване и са изпаднали в егоистично намерение – за да се смесят с АХАП  и  да достигнат още по-високо общо стъпало за поправяне на света.

До разрушаването на Втория храм тези съсъди са се отнасяли към Галгалта ве-Енаим. Необходимо е било да се разбият и да се внедрят в съсъдите на народите на света – именно първо на тях Творецът е искал да даде Тора. А народът на Израел е представлявал подготвителен етап, преходно звено. Той е трябвало да премине през всички перипетии на своята съдба, за да може сега накрая да помогне за поправянето на света. Това и се опитваме да направим – да бъдем авангард, пионери по пътя. И затова еврейският народ е получил възможност да се върне в Израел – за да може оттук, уподобявайки се на корените, да започне поправяне.

Въпрос: Има ли някаква святост в земята на Израел в географски смисъл?

Отговор: Не. Просто връзката с нея, дори на неживо ниво, вече съдържа алтруистично намерение.Човекът (Адам) освещава земята, Човекът (Адам) освещава неживата, растителната и животинската природа. Но ние не се отнасяме към категорията ”Адам”, представляваме ”животинска” категория, при това разбита. И затова ”земята на Израел”, т.е. получаващото желание на неживо ниво, не е свято. Аз не го прикрепвам към себе си и не го освещавам. Живея в земята на Израел само защото така ми е удобно. Ако оттук ме ”изгонят”, ще избягам на друго място, както се е случило преди две хиляди години.

По време на конгреса в Ню Джърси се срещнах с много израелци и никой от тях не искаше да се връща, освен няколко души свързани с нас. Социологическите проучвания показват, че евреите в САЩ се отдалечават от Израел, не искат да се свързват с него. Те предпочитат да бъдат просто американски евреи, подобно на представителите на други народи. И дори се сърдят, когато пиша в блога си, но такива са статистическите анкети, на които те сами отговарят. И същото нещо виждам от своите беседи и лекции, проведени в Америка.

Разбира се, в нищо не ги обвинявам. Това е съвършено естествено: живеейки в някаква страна, егоистично се привързваш към нея и искаш там да ти е добре. А за страната, свързана с произхода ти, си спомняш веднъж на няколко години. Повечето американски евреи, с които се срещнах, са от тези, които никога не са били в Израел. Действително, какво да правят тук?

Въпрос:  Така необходимо ли е да живееш в Израел, за да завършиш поправянето?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че човек, който го тегли духовното, има привличане и към земята на Израел. Все пак има нещо тук. Тази тяга не може да се обясни с думи, тя е предизвикана от тази искра, която е заложена в нас. И затова тук идват хора, изучаващи кабала, дори които не са евреи. Те чувстват, че тук има източник, нещо друго, особено място, в което чувстваш себе си така, както никъде другаде. Работата не е в динамиката и в качеството на външния живот, а в много по-дълбоки причини…

От урока по писмо на Рабаш, 14.05.2013

[107411] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите пишат за категорията ”Исраел”, в която всички са взаимосвързани и изцяло зависещи един от друг. Каква е тази категория? Кой се отнася към нея?

Отговор: Ще ти разкрия тайната: вчера през деня аз не бях ”Исраел”. До вечерта състоянието ми малко се промени: аз стигнах до ”Йерусалим”, после се спуснах към ”долината”, след това се срещнах с ”лъвовете”, после се издигнах към ”небесата”, полетях…

А днес сутринта, събуждайки се, вече не се отнасях нито към ”Исраел”, нито дори и към ”народите на света” – аз бях просто ”Животно”…

Изобщо, ”Исраел” (ישראל) се нарича желанието за получаване, което се самонасочва ”направо към Твореца” (яшар-Ел – ישר-אל).

Ако ме питаш за каквато и да е субстанция на белтъка, то аз не знам към коя от категориите се отнася тя. Първо трябва да се провери нейното желание и намерение – тогава ще бъде ясно, явява ли се тя ”Исраел”, и ако да, то на какво ниво. Да речем, че пред теб седи грък по рождение и евреин по рождение, но ако погледнеш вътре, гъркът може да се окаже ”Исраел”, а евреят –”грешник” от ”животинското” стъпало.

Всичко се решава от желанието и мощта на намерението. И разбира се, ”Исраел” първи се поправят. Ако в мен има част от ”Исраел” и част от ”народите на света” – от самосебе си първо поправям по-чистите съсъди.

Този ред се проектира и в нашия свят: тук, желаете или не, ние се отнасяме към ”Исраел” и сме длъжни да се поправим сега.

Но в духовен смисъл евреите също се делят на две части: ”Исраел” и ”народите на света”. Колко представители на ”Исраел”, ще съберем между еврейския народ? Може би 1000 от 12 – 14 милиона…

Въпрос: Тогава кой трябва да поеме върху себе си отговорността да стане ”Народът на Исраел”, ”като един човек с едно сърце”?

Отговор: Онзи, който се чувства част от този народ. Това вече са вътрешни детайли на възприятието, те не могат да бъдат оценени с думи и не можеш да ги определиш по паспорт.

Въпрос: И вие вчера не бяхте с този народ?

Отговор: Не. Вчера вечерта бях в числото на ”народите на света”, а тази сутрин се събудих ”животно”. Но се надявам, че през деня ще бъда ”добро момче” и ще израста до стъпалото на ”велик първосвещеник”.

Но по време на работата, разбира се, ще ми се наложи да падам, да се свличам – едва ли не до състоянието на Аман и на другите злодеи. Те ще се ”облекат” в мен и аз ще се почувствам като тях самите, истински ще се вживея в тези образи, описани в Тора.

Защото Тора очертава вътрешните контури, описва вътрешните роли, които трябва да изиграем по пътя на подобие с Твореца. Аз няма да мога да Му се уподобя на 100%, ако не премина през душите на Амон, Хитлер, Фараона и т.н. Трябва да се вживея в тях, а също и в онези чисти образи на отдаване, които им се противопоставят. И само тогава ще се поправя истински.

Проблемът не е в това, просто да се събудиш ”животно”. Ако всичко се ограничава с това, то аз съм ”извън играта”. Изобщо, духовният път и тялото не може да се свързват с онова, което виждаш сега с твоя материален поглед. Това е жестока грешка. Никога не съди по външните ”картинки” и по усещанията на тялото – съди само по намеренията и желанията.

В цялата реалност има само желание за получаване, желание за отдаване и намерение, които поправят желанието за получаване така, че то да стане отдаващо.

Това е всичко. Освен това, няма нищо повече – само три параметъра: светлина, съсъд и екран между тях.

Въпрос: А как стои въпросът относно 600-те хиляди, за които пише Баал а-Сулам в статията ”Поръчителство”? Трябва ли все пак те да се пробудят и да се обединят по пътя към поправянето?

Отговор: Все пак ще ти издам една тайна: веднъж да се добереш до такива състояния, в които да ти потрябват 600 хиляди поръчители – и ще ги намериш. Те изведнъж ще се появят пред теб, като в сън…

От урока по статията „Поръчителство”, 07.05.2013

[106924]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→