Реплика: Веднъж попитали суфиския мистик Мансур ал-Халадж: „Как да се освободим от нашите привързаности?“ Мансур отишъл до най-близката колона на храма, хванал я и завикал: „Помощ! Спасете ме! Освободете ме от колоната!“

Тогава той попитал: „Мислите ли, че аз държа колоната или колоната ме държи?“ “Разбира се, че сам я държиш“, отговорили му. „Същото е с всички ваши привързаности. Те са вашите „вериги“. Но не  те ви държат, а вие сами се вкопчвате в тях“, казал той. — Пуснете ги и веднага ще бъдете свободни.

Отговор: Много е трудно! Да ги пуснеш означава да се освободиш от егоизма. Това не е просто някаква дребна привързаност, а нашата природа, която ни оковава с вериги.

Реплика: Тоест всички „вериги“, „стълбове“, за които се хващаме – всичко това е егоизъм, който ни привлича и грабва. А аз си помислих, че можем да поговорим как малко да се отделим от всички привързаности и да станем свободни …

Отговор: Наречете го привързаности, но всъщност това е цялата ни природа.

Въпрос: Излиза, че не можем да бъдем свободни?

Отговор: Можем. Но не можем сами да станем свободни.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се отблъснаме и избягаме от тази „колона“?

Отговор: Не! Няма начин!

Въпрос: Тогава как да избягаме от нея? Как можем да се откъснем от тази „колона“, от всичките си привързаности?

Отговор: Само с помощта на висша сила, която ни е създала такива егоисти и ни е приковала с „вериги“ към тази „колона“. И само ако помолим тази висша сила, убедим я, дори я принудим да ни разкове, тогава, надявам се, това ще помогне.

Въпрос: Какво имате предвид под „колона“?

Отговор: Егоизмът  ни привързва към това, което намираме за приятно.

Въпрос: Това са всички желания на този свят ли? Това са всичките ни привързаности? Пари, слава, власт и всичко останало?

Отговор: Абсолютно всичко.

Въпрос: Тоест ние сами не можем да се откъснем от тях, само по-висшата сила ли може да ни помогне?

Отговор: Да.

Въпрос: Каква трябва да бъде молбата ни?

Отговор: „Освободи ни!“ И нищо повече.

От телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 22.09.2022 г

[307115]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Днес, във връзка с епидемията, Творецът ни дава особена възможност да се обърнем към него. Ние искаме да му доставим удоволствие, да му дадем възможност да се облече в нас, да ни напълни, да направи с нас всичко, което поиска. Ние сме готови на всичко.

Първото действие е да станем зародиш. А зародишът в околоплодните води напълно отменя себе си, нищо не решава сам, а всичко до последния детайл дава във властта на висшето. Това е първо действие, което сега трябва да постигнем: заедно да се обърнем към Твореца и да отменим себе си.

Затова Творецът ни изпраща коронавирус и организира цялото това състояние, за да ни помогне да изпълним това действие: да се обърнем към него и да помолим за поправяне, тоест нашето обединение. Творецът вече е подготвил за нас цялата основа за обединение.

И ако сега се обърнем към него, изведнъж ще почувстваме, че целият ни свят започва да се променя. Ще се промени материалната реалност, обществените и правителствените системи, отношенията между хората. Ние ще усетим себе си в различно състояние, сякаш в друг свят: ще станем по-чувствителни един към друг, по-близки, ще разберем, че принадлежим към една система и не може да правим, каквото ни хрумне.

Творецът започна да подрежда живота ни чрез вируса. Вече не можем да правим това, което искаме, всички са съгласни и готови да изпълнят всичко необходимо.

Затова е нужно да се обърнем към Твореца с молба да продължи с поправянето, да настрои връзката междунас така, че Той да може да се облече в нашите добри взаимоотношения и да се разкрие на цялото човечество. И тогава, разбира се, ни е гарантирано щастливо бъдеще ихубав живот. Сега е точното време за действие!

Из урока по статията на Рабаш, 29.03.2020

[262315]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Има ли  медитация в кабала? Казват, че това са вид упражнения, основани но концентрация на вниманието понякога върху вътрешно желание, а понякога дори върху външен обект.

Отговор: Медитацията  е молитвата.

Въпрос: Тоест в кабала медитацията и молитвата е едно и също?

Отговор: Разбира се! Какво е медитацията? Това е задълбочена концентрация на вниманието, проверка на себе си, определяне къде се намираш, относително какво свойство и т.н. Тоест, едно и също е.

Практически, освен молитвата, няма нищо другo. Правилната подготовка за молитвата е, когато усещаш своето състояние, усещаш висшата сила, разбираш какво е съотношението между вас и какво трябва да направиш, за да се приближиш към нея.

От ТВ прогарамата „Основи на Кабала“, 01.04.2019 г.

[262174]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа в група - Няма коментари→

Молитвата е единственото, последното, основното средство, с помощта на което постигаме това, което искаме и сме задължени да достигнем. Защото нашата природа е желание  да се насладим само егоистично, тоест да напълним себе си, без каквото и да е усещане за ближния.

Неведнъж сме се убеждавали, че нашето желание работи непрекъснато само за собствена изгода. Нямаме никакъв шанс да излезем от него, да се променим и да станем подобни на Твореца.

Творецът има обратното желание – да обича, да отдава от себе си навън, на другите. Ние дори не можем да си го представим. Опитваме се някак да си представим, но винаги се получава неправилно.  Нашата природа не ни позволява да се облечем в желание за отдаване.

Още преди да отдаде нещо на другия, човекът прави сметка, какво ще спечели от това.  Затова, цялото му „отдаване“ е лъжливо и користно. Той може да изпълни само външно действие по отдаване, което в същността си винаги е действие по получаване.

Докато не го осъзнаем, не изследваме себе си и не се убедим, че нямаме и най-малки шансове да се откъснем от природата си и да достигнем до друга природа, минава много време, множество състояния, разочарования, така наречените „падения“.  Опитвайки се да достигнем намерение за отдаване, отново и отново се откриваме в егоизма си.

Буквално се изкачваме на планината с царския дворец и се стараем да се уподобим на царя, но всеки път се появяват жестоките стражи и не ни дават да влезем.  Ние, като че ли правим няколко крачки напред, с огромни усилия се изкачваме по планината, но царските охранители ни отблъскват обратно.

Ако след много действия осъзнавам, че имам работа с царските стражи, то започвам да мисля: „Може би това е правилната работа и доброто състояние?“. Исках да стана като царя, буквално като малко дете, което се опитва да подражава на възрастните и с това да достави удоволствие на родителите. Няма значение, че при него не се получава, с това то носи много радост на родителите си.

Може би точно така се случва между нас и Твореца и не е нужно повече? Възможно е това да е правилното действие по отдаване и няма какво повече да желая?  Още щом престана да искам, наистина ще разкрия духовното състояние.

Все пак имаме цел да се слеем с Твореца. Как проверявам, че съм достигнал крайното състояние, ако не се сравнявам с Царя, не изпълнявам действия за Негово удоволствие?

Всяко едно изменение е възможно само с помощта на сили, получени от Твореца. Той е създал желанието за наслада, а след това го е снабдил с егоистично намерение, с егоизъм. Чувстваме как егоизмът властва в нас, запълвайки цялото пространство. Очевидно е, че не е по силите на човека да промени себе си.

Човекът се оказва пред този факт, виждайки истинската форма на творението, намиращо се под пълната власт на Твореца. Единственото, което остава е молбата, молитвата.

В края на краищата, ние учим как да се обърнем към Твореца, защото, ако ни се удаде да го убедим да ни помогне, то всичко ще бъде наред. Можем да не се съмняваме в успеха.

В крайна сметка, човек стига до решението, че само молитвата ще му помогне. Това изисква от него особено отношение към творението. Цялото творение трябва да разглеждаме като една система, в която човек се учи да формира своето обръщение към Твореца. Обръщението трябва да излиза от дълбините на сърцето, от истинското вътрешно желание, без всякакви допълнителни сметки.

Моето желание е егоистично, за самонаслаждение. Да се издигне до потребността за отдаване, е възможно само за сметка на влиянието на обкръжението. Ако не беше прегрешението с дървото на познанието, на разбиването на общата душа, то никога не бихме могли да станем подобни на Твореца. Целта на разбиването е в това, че вместо едно цялостно желание, аз чувствам множество желания, които възприемам като чужди и затова мога да се впечатля от тях.

Ако завиждам на приятелите, аз се заразявам от техния пример на отдаване и по такъв начин получавам потребност да стана такъв, като тях, да се издигна над себе си. Завистта ме заставя да се променя. Потребността от промяна мога да получа само от обкръжението.

Ние изграждаме общество, в което всички помагат с пример за отдаване  така, че да се пробуди добрата завист във всеки, потребността да станеш по-отдаващ, свързан с групата. Тази потребност се нарича МАН (женски води), молитва, защото моето желание, женското свойство, Малхут, иска да се облече в намерение за отдаване, в свойство Бина и да привлича светлината, възвръщаща към източника, която извършва поправяне.

От тук се вижда, че главното е обкръжението, работата на обществото върху човека, вдъхновяващо го за отдаване и привеждащо го към обща молитва. Всички духовни състояния се достигат само с молитва, издигане на МАН, молба за уподобяване с Бина и Кетер, и независимо от природата си, желание да се наслади, да извърши действия, същността на които е отдаване.

От урока на тема „Молитва“, 28.09.2018

[234079]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Молитва, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Реплика: Баал Сулам пише, че именно нашият егоизъм дава усещането за време. Съществува действие и неговият резултат. За нас е важен резултатът, а не удоволствието от самото действие.

Отговор: Егоизмът е желание за получаване, вземане,  привличане за себе си – разтегля нулевата точка в две различни посоки и възниква понятието време.

Въпрос: Излиза, че в духовното няма време, защото човекът се наслаждава непосредствено от самото действие, той не очаква резултат от намерението си?

Отговор: В духовното намерението е действие.

От урока на руски език, 26.02.2017

[209634]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Мисълта е способна да оживява и строи

Въпрос: Мисълта също ли е материал на желанието?

Отговор: Мисълта е много мощно желание, обладаващо най-голямата сила в мирозданието, повече от ядрената бомба. Просто не умеем да го използваме.

Нашите мисли са толкова нищожни, че в тях няма никаква сила. Но ако можехме да се повдигнем на нивото на истинската мисъл, тоест на намерението, което  е достижимо с помощта на науката кабала, то с нея бихме могли да строим светове. Казано е: „Всичко се прояснява в мислите“.

С мисълта може да се преобърне цялото мироздание, да направим всичко, което искаме в нашия свят. Чрез мисълта можем да въздействаме на други галактики и далечни звезди – това е най-мощната сила.

Въпрос: Как е възможно силата на мисълта да е по-мощна от атомна бомба, след като бомбата може да унищожи всичко на огромна територия? А какво може да направи мисълта?

Отговор: Мисълта също е способна и да разрушава, и да оживява, да строи, да създава. Можем да творим буквално както Твореца – с една мисъл.

Въпрос: Можете ли да приведете пример за такива действия в нашия свят?

Отговор: Засега в нашия живот няма такива примери, тъй като силата на мисълта, за която се говори тук, е силата на отдаването, даряването. За това е необходимо да достигнем състояние, когато през нас заточва да преминава висшата енергия. Ставаме обектив, който фокусира тази енергия и може да въздейства чрез нея на цялата реалност.

Представете си, имаме фокусираща леща, през която преминава цялата енергия на Вселената. А ние се разпореждаме с тази леща и определяме накъде тя да бъде насочена. По такъв начин построяваме новия свят.

Въпрос: Що за енергия е това? Не е ли енергията на Слънцето?

Отговор: Не, това е енергията на мисълта, на намерението, зависеща от това какво искам да направя. Ако искам да извърша добри дела: да отдам, да подаря, да създам ново хубаво творение, то получавам тази сила в свое разпореждане.

Дори в нашия свят, ако човек мисли за хубавото, той става по-добър. Но става въпрос не за тази, а за свръхестествените сили, които можем да използваме.

Можем да извлечем тези сили от природата, за да може всеки от нас да стане притежател на тази огромна сила. Ще станем същества, които не са ограничени от никакви земни рамки: нито от времето, нито от движението, нито от пространството.

Ще изчезнат границите между този свят и висшия свят, ще се издигнем над живота и смъртта и всичко, благодарение на властта над тази особена енергия, намираща се в света. Способни сме да я управляваме, ако станем отдаващи, обичащи, правилно съединени заедно.

А сега всеки от нас живее отделено и затова нямаме сили. Не сме способни да се съединяваме един с друг и затова не даваме на тази енергия да влезе в нашата система.

Ако тази енергия влезе помежду ни и започне да циркулира, нараствайки все повече и повече, ще ни завлече във водовъртежа на доброто. Изведнъж ще почувстваме, че сме се оказали във висшите измерения.

От програмата по радио 103FM, 29.11.2015

[171387]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.2

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към Книгата Зоар“, п.8 Когато хората се обичат е защото притежават подобие на свойствата. Ако единият обича всичко, което обича другият и ненавижда всичко, което ненавижда другият, те са слети в едно и се обичат.

Но, ако между тях има някакво различие на свойствата, когато един обича нещо, макар че другият го мрази, в степента на различие по свойства, те се ненавиждат и са разделени, отдалечени един от друг. Ако те са противоположни дотолкова, че всичко, което обича единият, е омразно на другият, то те са разделени и далечни един от друг, както далечни са изтока от запада.

Въпрос: За каква любов и омраза става въпрос тук?

Отговор: Това е присъщо и при взаимоотношенията с любими хора, с приятели, с жена и т.н. Доколкото сте подобни по желания и възгледи, дотолкова се обичате или се ненавиждате един друг.

Но тук имаме предвид не физиологичните, вродени прояви на привързаност и не простата, естествена връзка, базираща се на общи навици и интереси. Не, говорим за двама души, които работят заедно, за да подготвят съвместен съюз, „място“, за разкриване на Твореца.

Това „място“ създаваме от общите, единни намерения. В крайна сметка желанията и мислите ни са различни, всеки е индивидуален и е настроен на своята „честота“.

Някога за комуникация се използвали дългите вълни, а по-късно, когато е била необходима допълнителна точност и по-голяма пропускателна способност, сме преминали към по-висок диапазон, където може да се предава много повече информация. По-рано, всички тънкости и детайли се поглъщали, потискали от „вала“ на дългата вълна, а сега на високите честоти се разкри, че всички са уникални, неприличащи един на друг. Същество от друга планета не би забелязало в нас различия: всички имаме ръце, крака, очи, уши и т.н. Обаче, прониквайки в дълбочина, в характера на човека, в неговата природа, ние намираме по-големи разлики. Всеки човек е неповторим, той се променя всеки миг.

Как тогава да се обединим един с друг?

Ние се обединяваме в намеренията. Аз възнамерявам с всички свои качества и свойства да нося благо на теб, а ти имаш намерение с всички свои качества, свойства, желания и способности да носиш благо на мен. Тогава сме равни, подобни, съединени. Съединени не в самите желания, а в намеренията, обърнати към взаимно отдаване.

Аз не те карам да слушаш музиката на Моцарт, ако я обичам, а ти не ми налагаш, например, своя любим Макаревич. Не, аз изключвам Моцарт, поставям се на твое място и проверявам, какво в теб съответства на тази честота, какво обичаш ти в своето аналогично желание. Аха, Макаревич. И макар в моите очи той да е несравним с Моцарт, въпреки това, започвам да го издигам, защото благодарение на това се съединявам с теб и достигам Твореца. Така внезапно Макаревич става за мен много важен и аз сменям своето желание с твоето желание. Моцарт е бил мое наслаждение на „животинско“ равнище, а Макаревич става за мен възможност да опъна нишката на връзка с ближния и да построя духовен съсъд.

Казано е за това: „Направи своето желание като неговото желание“. Аз не мога да изкореня в себе си влечението ми към Моцарт, само съм го „съкратил“, „покрил“ с новопридобитото влечение към Макаревич и по този начин съм се свързал с теб. И това правя с всеки – уподобявам своето желание с неговото желание. В крайна сметка, придобивам желанията от целия свят и се включвам към всички.

Всъщност, не трябва всеки път да правите поредната проверка – на мен ми помага светлината и аз се включвам към увлеченията на ближния, към неговите разбирания и усещания. Това не натоварва, то е леко и забавно.

От урока по „Предисловие към Книгата Зоар“, 04.03.2013

[101946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Началото е в постинга: От къде идват сънищата?

Въпрос: Има ли някакво особено значение в нашите сънища?

Отговор: Обикновено сънищата са свързани с наши преживявания в миналото или с тайните ни, неосъзнати желания и цели, за които самите ние не се досещаме. Но има и такива сънища, които ни открехват бъдещето.

Помня, как преди един от изпитите ми се присъни в пълни детайли ситуация, която след това се случи. И по-рано ми се е отдавало понякога да пробуждам в себе си такива предвиждания на бъдещето. Но такова пасивно разкриване с нищо не помага, тъй като не си способен да използваш тази информация и не можеш никому да разкажеш за нея.

Нямаш каквито и да е сили и желание да говориш за нея, сякаш тя е заключена вътре в тебе. Някога знаех какво ще се случи с хората, които са близо до мен, все едно че това е сценарий на пиеса, но не можех на никого да кажа. След това точно така се случи.

Но кабала не се занимава с разгадаване на сънища, тъй като те се отнасят до материалния живот на човека. Тялото ни – е просто животно. Всички животни също сънуват. На малките деца през цялото време нещо им се присънва – това помага на човека да се развива.

Обикновено животът ни се състои от доста повърхностни, ясни, обичайни ситуации, в които няма нищо ново. Всички дни си приличат. И затова човекът вижда такива сънища, които го насочват към неговата истинска, възвишена, бъдеща роля, развиват неговите чувства и разум и го подготвят за следващия етап.

Това му помага да се справи със състоянията, които го очакват в бъдеще – към духовен подем. А без такива сънища, животът ни би бил твърде еднообразен, като при животните, разпределен по график: сутринта се събуждаш, отиваш на работа, връщаш се, вечеряш, гледаш за кратко някакво безсмислено предаване по телевизора и лягаш да спиш. И нищо повече от това.

Може да се каже, че в сънищата си хората се свързват с обща за тях мисъл, сила, желание, макар и на тяхното материално ниво, но именно така те се развиват.

Затова малките примитивни същества не спят и могат да бодърстват през деня и нощта, денонощно. Те имат само сезонни цикли, свързани с годишните времена. Но по-развитите и сложни животни трябва вече да спят подобно на хората.

Неслучайно човекът не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи човекът започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е способен да функционира без почивки за сън.

Защо?

Работата е в това, че нямаме други възможности за преминаване от състояние в състояние, без тези състояния да са разделени от сън. Ако трябва да го обясним с термините от науката кабала, то самото състояние се нарича ГА”Р (връхната част на стъпалото), в което човекът бодърства и действа активно, получава и отдава, обменя чувствителна и интелектуална информация с обкръжението.

Но за смяната на едно активно състояние с друго е необходим сън. Сънят – е подобно на долната част на стъпалото (ВА”К), изчезване на светлината хохма. Тя е част от голямото състояние. Не трябва да казваме, че докато спи, човекът става като животно – той е спящ човек. И не е важно дали сънува докато спи или не – главното е, че той – сънят преминава през него – човека.

Затова той се пробужда, готов за новия ден. По време на съня, природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новото задание.

Ненапразно хората спят по 8-10 часа в денонощие. Този, който спи по-малко от 7-8 часа, вече се чувства зле. Това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънуването – са чисто материални явления, които се отнасят към егоизма ни. В тях няма нищо духовно.

Въпрос: Дори и по време на сън ли се намираме под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се, а под каква друга власт бихме могли да бъдем? Цялото ни тяло и всички негови системи са егоистични. Фактът че спим, не ни премества в духовния свят. Няма как внезапно по време на сън да придобием свойството отдаване и любов към ближния. Ако това го няма в нас, значи оставаме в материалния свят. Разликата между материалния и духовния свят е само в това – дали намерението е заради себе си или за да отдаваме.

Следва продължение…

От 496 -та беседа за новия живот, 11.01.2015

152337

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

От статия на Баал а-Сулам „Предисловие към Учението за десетте Сфирот“, п. 128. Човек, който не страда с обществото, не се удостоява да види утешението на общество, тъй като не може да ги наклони към оправдаване и да види тяхната утеха. И затова никога няма да се удостои с нивото на праведник.

Изобщо невъзможно е да напредваш, ако не съпреживяваш страданията на обществото, тъй като всяко стъпало трябва да бъде съвършено. Затова човек няма избор, освен да стане съпричастен към страданията на обществото. Това се случва на всяко стъпало, за да се достигне до състояние на праведник и на пълен праведник.

В тези състояния също има много нива. Целият съсъд е разделен на много части и във всяка от тях трябва да се достигне до стъпалото на праведник, а след това и до пълен праведник. Затова човек трябва да се подготви за това желание, за необходимостта от напълване, т.е. със страдание. Хората се стремят към отдаване, но не могат да направят това и търсят начин да привлекат светлината, възвръщаща към източника. И човек трябва да попие всички тези желания от самото начало.

От нас се изиска да изпълним правилото възлюби ближния не при построяване на Храма, независимо, че то олицетворява именно този съсъд, дом на светостта – а при даряването на Тора. Пита се: ”Готови ли сте да направите това?” Не ”способни“ ли сте, а именно ”готови” ли се на това? Тогава, напред!

Това означава да се проникнеш от страданията на обществото, защото желанията на ближния трябва да усетиш като свои. Но тук има една тънкост, тъй като ние прихващаме от ближния не точно неговите желания за прехрана на семейството, за власт, пари, знания, независимо че съпреживяваме заедно с тях и усещаме тяхната болка, защото това е важно за тях на тяхното стъпало. Но ние трябва да разшифроваме това от нивото, на което сме, и да разберем, че причината е в недостига на светлината, възвръщаща към източника, в недостига на висша светлина в техните желания.

Техните желания изискват поправяне, и затова усещат различни проблеми: болести, проблеми с децата, всякакъв вид неприятности. За всичко, като цяло, вината е в недостига на светлина. Ние от нашето стъпало разбираме това и присъединяваме тяхната молитва към нашата (МА”Н). Всъщност, това означава съпреживяване със страданията на обществото.

Възниква въпросът, как можем да се проникнем от техните духовни желания, ако те все още не се стремят към духовното, а жадуват само за материално напълване? Да допуснем, аз се намирам на 50–то стъпало, но публиката не се явява като непосредствен мой долен парцуф и не се намира на 49–то стъпало. Мога ли да видя тяхното желание на 49–то стъпало?

Работата е в това, че ние виждаме желанието на публиката на онова стъпало, където сами се намираме, доколкото всички стъпала вече съществуват. И затова аз, от своето място, мога да се проникна от желанията на обществото на същото това стъпало. Това означава, да издигна желанието на обществото на своето ниво. Затова дори пълният праведник може да се впечатли от страданията на обществото, намиращо се на материално ниво, дори преди периода на подготовка, преди ”ло лишма”. Тъй като всички състояния вече съществуват в духовния свят.

От подготовка към урока, 05.03.2014

[129115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→