Въпрос: Аз съм студентка във факултета по възпитание. Вие казвате, че само възпитанието може да помогне да се поправи сегашната ситуация. Но възпитанието е продължителен процес, който обхваща години.

Освен това, ако се опитам да направя нещо в своето най-близко обкръжение, виждам, че това не помага и ситуацията само се влошава. Какво ни съветвате да направим сега, в светлината на всичко, случващо се в последно време?

Отговор: Нашият проблем е в това, че се развиваме така, като че ли бягаме след каруцата. Напредваме, за сметка на подбудите, които предизвиква в нас природата, променяме се, а след това виждаме колко e лошo нашето ново състояние и какво можем да направим, за да стане малко по-добрo.

Така винаги се опитваме да допълним вчерашното състояние, никога днешното, а още по-малко утрешното. Затова нашето възпитание не е ефективно. Както и казвате: „Възпитанието е продължителен процес”. Ако сега неправилно възпитаваме детето, то едва след 20–30 години ще видим, че сме сгрешили. Права сте, това е проблем.

Затова, дори големите специалисти в областта на възпитанието не могат да ни дадат правилната система за възпитание, подходяща за поколението, което расте сега и след 30 години ще управлява света, за да е в негови ръце тази методика и то да може правилно да я използва.

Такава методика е невъзможно да се създаде с нашия ум! Тъй като самите ние още не сме се развили до такова състояние, в което бихме могли да разработим система за възпитание и да я дадем на всички, така че в бъдеще да сме възпитани правилно.

Не знаем до какво състояние ще ни доведе природата след 30 години. А възпитанието е необходимо още сега, за да поправи и компенсира всички различия и противоречия между нас, всички състояния, които ще се разкрият в бъдеще. На нас ни е трудно дори да си представим какъв ще бъде човекът след 30 години.

Затова разбирам много добре вашия въпрос. Вие сте права в това, че няма и не може да има успех във възпитанието.

Правилната методика на възпитание може да ни даде само човек „от бъдещето”, т.е. този, който знае към какво състояние трябва да се развиваме. Който още сега, изпреварвайки нашето време, ни дава системата за поправяне, за да бъдем готови за бъдещето. Тогава, по всяко време от днешния ден ще бъдем готови за утрешния, въпреки че не сме навлезли в него, все още не сме развити вътрешно за утре.

Затова ни е необходима науката кабала. Тя говори за нас и ни обяснява всички процеси на нашето развитие, към какво състояние навлизаме във всеки един момент от нашата история, как да ни доведе до обединение, за да бъде подходящо не само за днес и утре, но и за вдругиден и завинаги. Защото тази методика е вечна, готова и изградена по такъв начин, че е подходяща за всеки човек и за всички заедно.

Затова системата на възпитание трябва да произхожда от истинските източници на науката кабала. Това не означава, че трябва да изучаваме само тази наука. Но от нея, от разбирането на дълбочината на природата, на човека и на неговото обкръжение, идва тази методика.

От програмата на радиостанция 103FM, 02.08.2015

[164040]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Деца - Няма коментари→

Костелив орех

За да напредваме към целта на творението, сме длъжни да полагаме много усилия. Защото този път представлява нещо повече от естествено развитие.

Природата ни тласка напред, развива в нас всевъзможни желания, нужди и естествено сме усилено в търсене на недостигащото ни. А не ни достигат наслаждения, свързани с храненето, секса, семейството, парите, почестите и знанията.

Така и маймуните постоянно се грижат за своите потребности, списъкът на които примерно, съвпада с нашия. Всъщност, имаме обща жизнена структура: формираме еднаква социална йерархия в човешкото общество, също обичаме силата, а в добавка и парите. Към това ни принуждава Природата и така се движим напред.

Но на естествения път, нито на йота не сме напреднали качествено, не сме внесли в социума принципни промени за последните пет или петдесет хиляди години.

Ако говорим за целта на творението, то тя се състои в уподобяване на Твореца, в сливане с Него. Творецът, това е силата, противоположна на нашата природа. Само леко се проявява в нас склонността към тази, плътно „обвита“ в много „облекла“, дълбоко утаена, покрита с „черупка“, подобно на орех.

За да достигнем целта на творението, ни е нужно да се въоръжим с ново желание, което Природата не ни осигурява. Това желание, устремено към целта не изниква в нас само. Трябва да го развиваме със собствени усилия в себе си, разбира се, с помощта на тези средства, които имаме на разположение: група, методика, учител.

Оттук е проблемът, че много малко хора искат това, по-малко се насочват към реално търсене и още по-малко достигат желаното.

Да излезем от джунглата

Вярно е, в наши дни ситуацията се е променила. Наистина стоим пред глобални бедствия, заплашващи цялото човечество. И тези бедствия вече ни принуждават да се замислим за новото общество, подредено не във вид на йерархия, не според званията, които винаги издигат тези, които са по-богати и по-силни.

Аналогично стоят нещата в животинския свят. Като цяло, такава е естествената, природна структура на групата, на народа, на обществото, на човечеството: най-големият “бабуин“ се бие в гърдите и иска покорство от останалите. Така сме устроени – живеем в общи „джунгли“, разбити на „стада“.

Но новата природа, целта на творението, изисква от нас реорганизация, преоформяне в кръг, в единно общество. Изисква нови ценности, базиращи се даже не на желанието за знания, които също придават известна сила, а на отдаването и любовта, на общата взаимна грижа.

Тя изисква всички да са равни помежду си, а не да се стремят да се издигнат един над друг. Противоположно на старата парадигма, колкото човек по-надалече излиза от себе си в грижата за ближните, толкова повече постига съответствие с истинската цел на нашето развитие, което трябва и да достигнем.

Настъпило е време да се въоръжим с това ново желание, обърнати в кръг, в единство, извън себе си – там, където няма никакви користни интереси.

Раждането на Човека

Но да изникне в мен и да се разкрие нещо с името „Човек“ (Адам) е нужно друго обкръжение, подаващо съответни примери, в контекста на новите ценности.

Откъде да взема такава потребност? Природата няма да ме снабди с нея, нали така бих си останал „бабуин“, макар и от друг вид.

Въпреки това, същността „Човек“ е не само друго социално устройство, не само равенство в грижата за другите. Не, това отношение, притеглянето, тази взаимна връзка от моя страна трябва да е съзнателна, за да искам отдаване по причина на нейната особена стойност, независимо че нямам никаква предразположеност в себе си, никаква подтикваща сила, задължаваща към това.

По някакъв начин сме длъжни да придобием желание, направление от нов тип, неподвластно на нашите инстинктивни начала. И за това Висшата сила, Природата, програмата на творението, ни подготвя подкрепа «от противното», така че в процеса на осъзнаване на злото, аз все пак да мога да осъзная, кой съм и какво съм и постепенно, поетапно, далеч не по прост, причинно-следствен начин да разбера какво желание трябва да развивам в себе си, изграждайки над него напредване.

Когато разбирам стоящия пред мен проблем, да изградя от себе си Човек вместо „бабуин“, тогава в това ново желание виждам истинско съкровище. Ако то иска малко да се прояви в мен, ще бъда много радостен, нали се ражда Човек, готов за подем над творението.

Точно обратното

Така трябва да се отнасяме към желанието, възникващо в нас чрез злото начало, което е създал Творецът.  То се нарича по различен начин: „Фараон“, „Билам“, „Балак“, „Амалек“… Седемдесет имена има злото начало: на всяка степен, във всяко състояние то ми поставя помощ „от противното“, противоположно на целта, но позволяващо да напредна към нея.

Тази помощ пробужда в мен някакъв импулс, порив, насочен точно към целта. Тя помага с качество, за да мога всеки път малко повече, още и още да разбирам, доколко тази цел е нова и различна от моето сегашно чувство и разум.

И затова трябва с голяма чувствителност да се отнасяме към всички пречки, които се събуждат в нас.

Червените дни от календара

Същото се отнася до всички еврейски празници и „червени дни от календара“. Нова година (Рош а-шана), Съдният ден (Йом кипур), Суккот, Симхат Тора, Ханука, Нова година на дърветата, Пурим, Песах, Лаг ба-омер, Шавуот, девети ава – във всички тези състояния на пътя се крие новото желание, новото разкриване на злото, позволяващо правилно, осмислено и осъзнато да го използваме.

То се проявява в нас, така че да сме свободни в своето придвижване към целта като Човек, а не като “бабуин“, чиято природа се задвижва само от едната сила на егоизма. Откриваме няколко сили и равновесието, балансът между тях.

Важното е на какво се учим от тези празници, а това е какви особени желания трябва да разкриваме, за да се изкачваме на всяко от стъпалата, символизирани от празниците. Те изискват да се запасим с желание, устремено към целта.

Желанието за това произлиза от Човешото стъпало, което нямаме в себе си. И ако правилно, целеустремено гледаме на възникващите проблеми, то именно в тях ще разпознаем съзидателната сила, помощта «от противното».

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2015

[155037]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот. Още

Filed under: Творец - 1 коментар →

Целият наш живот – това е напълване на желанията, усещането за среща на желанието с наслаждението. Това е първата глътка вода, която прониква в мен, когато напълно изнемогвам от жажда. Това е само първият миг на съприкосновение на желанието с наслаждението. Но едва наслаждението е влязло в желанието и то вече започва да унищожава цялото удоволствие.

Дори силното наслаждение, което хората получават от секса, наслаждение, за което говорят като за корен на всички наслаждения, завършва след миг. И човекът отново трябва да мисли за това как отново да напълни себе си. Ние сме принудени постоянно да тичаме след нещо. Нали животът се нарича среща на желанието с наслаждението.

Значи ние трябва да намерим метод, чрез който да доведем наслаждението в желанието. Без това за човека няма живот – остава му само да си разчисти сметките с него. И човечеството ще стигне до такива състояния, когато няма да бъде по силите на човека да лиши себе си от живот, няма да може да приключи с това страшно състояние. И какво ще прави тогава?

Баал Сулам казва, че съществува единствено решение: „Вместо егоистичното получаване отиди към отдаване. Напълни себе си с отдаване – нали, получавайки ти няма да можеш да се напълниш. Ти вече си проверил и видял това. Но под секрет ще ти кажа, че има такава методика, с помощта на която можеш да придобиеш съвършено, безгранично напълване. Това напълване включва в себе си всичко – дори онова, което се намира зад пределите на нашия живот. Но ти трябва да знаеш: това напълване се случва не за сметка на егоистичното получаване, а по пътя на отдаването. Нали всичко, което се отнася до твоите човешки свойства се намира извън теб, в желанията на другите, в чуждите души”.

Именно това казва Баал Сулам, с думите: „Вкусете и ще се убедите, колко добър е Твореца”. Опитай и се убеди, че отдаването (Твореца) – това е напълване, добро, съвършенство. И тогава ще усетиш безкрайното желание и безкрайното напълване.

Науката Кабала е предназначена именно за това, да доведе човека до такова състояние.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Нашето време се отличава с това, че въпросът „В какво се заключава смисъла на живота?“ става актуален за цялото човечество. Аз осъзнавам, че животът изисква нашето взаимно съгласие, отстъпки, разбиране, съществуване. А връзката помежду ни, необходима за нашето оцеляване, можем да създадем само използвайки методиката на Кабала. Затова днес виждаме, че желязната стена между науката Кабала и човечеството, за която говореше Баал Сулам, се разрушава.
Тази стена съществува от 2000 години, но сега се руши. Защото въпросите се появяват в съответствие с развитието на взаимоотношенията между хората. Именно там се намира мястото на разрушението и само там науката Кабала (и единствено науката Кабала) може да помогне.
Ето защо спасението само няма да дойде, човечеството няма да намери никакви регулатори, за да поправи нашето падение, но ще открие, че всичко зависи само от добрите отношения между хората. За необходимостта от правилни взаимоотношения говорят много хора, но никой не притежава средството за поправянето им, няма възможност за привличане на светлината, висшата енергия, силата на Природата. Ако те трябва да се свържат помежду си, издигайки се над егоизма си, няма да могат да направят това без помощта на науката Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако егоизмът ми е станал глобален, това значи ли, че аз завися от всички останали?

Отговор: Зависимост от останалите означава, че ако аз не действам за благото на всички, то никога няма да се сдобия с успех.
Да допуснем, че аз съм таксиметров шофьор. Аз настанявам пасажера, довеждам го до нужното място, вземам му двойно повече от полагащото се, укривам тези пари от данъчните и ги слагам в джоба си – всичко е мое! А в крайна сметка виждам, че нищо не ми остава… Не знам къде всичко това се е дянало и защо, но така се получава. Около мене – само проблеми: банката ме мами, с жена ми нещата не вървят, и с децата, и със здравето, всичко върви наобратно – хиляди нещастия и беди. Колкото и да се суетя, колкото и пари да преминават през ръцете ми – нищо не помага. Но човек трябва да разбере, че ако продължава да се държи така, той просто убива себе си. Не е просто да му се обясни, че във всяко свое действие той трябва да взема под внимание всички останали хора.
Нали встъпваш в съвършенно нов свят, в който няма как да мамиш, както правиш с клиента- пасажер или с данъчните власти. И тогава ти няма да имаш изход, освен да измамиш егоистичното си тяло, нали то не ти позволява да постъпваш така.
Представяте ли си какъв преход трябва да извърши човек? Това е възможно само чрез обяснение, което ще покаже, че ти се намираш в нов свят и си длъжен да изпълняваш този закон, в противен случай просто ще загинеш и обричаш на страдание себе си, семейството си, роднините и целия свят.
Затова обществото трябва да започне да строи такива системи. От страни може да се стори, че това са просто системи за разяснение и възпитание – но те са длъжни да имат връзка със светлината.
Нали освен светлината, нищо не може да поправи в нас тези желания, които през цялото време се връщат и ни крадат обратно, когато искаме да принадлежим на тази нова природа на отдаване. За да повлияем на тях е нужна методика, свързана с източника на светлина, която ще позволи да се преведе тази светлина надолу, сякаш като през тръбопровод, по който тече газ към всички потребители, във всеки дом.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Съществува такова явление, когато човек, намиращ се под нечия власт, се стреми да се освободи. А получавайки тази свобода, не знае какво да прави с нея. Защо се получава така? Откъде произтича това?

Отговор: Именно това става по време на ударите и в прекъсването между тях. Между ударите всички облекчено въздъхват: „Слава на Бога“. Такава е природата на хората. Така се проявява и тяхното его, което натрупвайки слой след слой е длъжно да разбере какво произтича. Ами че прекъсването между ударите – това не е прекратяване на ударите.
Но ние нямаме изход. Ние сме задължени да преминем този етап, който се нарича египетско изгнание и десет египетски наказания – докато по-пътя на тези „разклащания“ човечеството не разбере, че му е необходимо да приеме нова програма за по нататъшно придвижване, а от предишната програма, от своето его, под игото на което се е намирало е нужно просто да бяга.
Това означава, че ние „излизаме от Египет“, оставяйки всичките наши предишни програми, съгласно които сме действали и ние самите, и банките, и промишлеността, и всичко останало приемем нова програма. При това, сме готови да я приемем „като един човек с едно сърце“. Именно това светът ще бъде принуден да достигне.
Той е длъжен да приеме този Закон, да го изучи и узнае, как ще живеем всички заедно, изпълнявайки принципа „обичай ближния си, както самия себе си“.
Но как да достигнем това? Нали ние не сме в състояние да обуздаем своето его. И затова ни е нужна методика, която ще ни позволи да се стремим към правилната връзка между нас. А иначе ние просто ще се самоизядем един друг, унищожавайки целия наш живот!
И доколкото ние самите искаме, да ни управлява тази сила, която ни дава възможност да се съединим, благодарение на нашата потребност от нея, – ние ще разкрием светлината, възвръщаща ни към Източника – науката Кабала. А с помощта на светлината ще започнем духовно да се въздигаме.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Справедливостта… Човечеството е започнало да се стреми към нея още в зората на своето съществуване. В първобитно общинния строй, като, че ли всичко е било по-справедливо и се е разпределяло поравно, но на първобитно ниво. Преразпределяли сме помежду си, като сме се продавали един на друг в следващия, робовладелчески строй.
От феодалите справедливост не би могло да се очаква. А при капитализма „справедливостта“ е била сведена чрез експлоатацията до критична точка. С други думи историята е правила своите спирали, а участниците в историята – своите.
Кампанела е искал да построи „Град на Слънцето“, Ленин е искал да построи „Държава на Слънцето“, Сталин и Хитлер са се готвили да построят „Планета на Слънцето“… Днес човечеството започва да разбира, че всички тези „строителства“ на справедливо общество са обречени на провал. Защо? (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Думата „философия“ в превод от древногръцки означава „любов към мъдростта“. Известният германски хуманист Йохан Райхлин (1455 – 1522) в книгата си „Изкуството кабала“ пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист… И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия»

Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica») (още…)

Filed under: Егоизъм - Няма коментари→

Инфекциозните болести се разпространяват по земното кълбо все по-бързо и все по-трудно става тяхното лечение. От началото на седемдесетте години започнаха да се появяват с безпрецедентна бързина нови болести… Днес има повече от четиридесет болести, които не са били известни преди двадесет и пет години.

Световната Здравна Организация

Историческите факти свидетелстват, че човечеството боледува от както съществува и воюва с болестите толкова време, колкото боледува. (още…)

Filed under: Здраве - Няма коментари→