Въпроси по статията Кабалистите – за целта на творението, ч.7

Въпрос: Кабала ни казва, че духовните закони са жестоки и непреклонни, като законите на природата в нашия свят, и заедно с това твърди, че някаква си искра „нер дакик” се е спуснала срещу тези закони, под т.н. махсом и породила цялата материална действителност. По какъв начин е можел да бъде нарушен този закон?

Отговор: Има две природи, два свята, и висшият властва над низшия.

Въпрос: Цитат: „Никакви земни дадености и таланти не оказват влияние на успеха в поправянето на душата”.

Ние виждаме сред учениците такива надарени, които участват почти във всички проекти (на нашето предприятие), и такива на които им е трудно да отделят за работа даже 1 час на ден.

Често такова положение предизвиква усещането за отегченост и страх, че с такива сили е невъзможно да се достигне целта. Как да използваме такова състояние и да не изпадаме в отчаяние?

Отговор: Духовният успех зависи от създаденото с помощта на вашите усилия, желания към свойствата за отдаване и любов, а не от онези земни способности, с които ви е надарила природата при раждането.

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да се стремим към отдаване, ако ние не усещаме духовното, не виждаме пред себе си ясна целта, някакви си духовни обекти и форми?

Как мога да се ориентирам сред тях, да направя поне някаква крачка в тяхна посока, без да сгреша?

Отговор: Всичко това е вярно, ако говорим за външното. Но духовно се нарича вътрешният свят и трябва вътрешно придвижване, което се случва за сметка на нашите вътрешни изменения.

Избирайки обкръжението, което ще ми влияе, всеки път избирам какви ще бъдат моите следващи желания, промени. И постоянна проверка: придвижвам ли се или не, основана на това, за сметка на какво аз се придвижвам.

Получил ли съм егоистично напълване и удовлетворение от това, че нещо съм извършил, чул съм одобрение, почувствал съм гордост от самия себе си, повече усетил, повече разбрал – или се придвижвам, без да гледам на пустотата, във всичките тези егоистични желания, и готов да вървя, без да получавам в тях напълване, а за сметка на друга сила.

Каква е тази друга сила – аз не знам! Това е силата на отдаването, любовта, която изисквам да ми се даде. Тази сила е невъзможно да се получи от групата – групата може само да ми внуши важността от нейното получаване. Но самата тази сила е длъжна да дойде от Твореца.

И тогава изведнъж започвам да усещам в себе си цялата вътрешна лаборатория – и не се нуждая от никакви външни образи.

Аз започвам да виждам, че всичките тези градации на свойствата и тяхното изясняване се осъществяват вътре в мен. А какво се случва отвън, за мен не е важно.

Също виждам духовната цел вътре в мен – в това да работя само с горивото на любовта и отдаването! Аз искам, моите желания да се напълват от обкръжаващата ни светлина, а не пряко напълване – усещане на отдаване, а не насищане със светлина.

И се получава така, че аз отстранявам всички тези съмнения : къде е тази висша цел и как мога да я постигна?! Понеже сега чувствам, че тя се намира вътре в мен и аз проверявам и я  оценявам по онова, от какво се напълва моя духовен съд, от какво той получава жизнена енергия, какво чака – преситено напълване или само гориво за работа?

И в такъв случай аз вече не чувствам, че ми липсва каквото и да било зрение и външни признаци по пътя на духовното – а всичко това се намира вътре в мен.

Когато човек постепенно премества своето внимание от външните параметри към вътрешните – това е онзи същия преход, по който можем да проверим себе си, доколко ти си се приближил до махсома – границата, отделяща ни от духовния свят (ниво).

Понеже човек започва да се управлява (манипулира) отвън, с помощта на Твореца, с помощта на групата така, че може да работи не заради това, за да израсте съгласно своите егоистични критерии, а по-високо от знанието.

Той започва да работи с някаква чужда енергия, която не е имал по рано. Неговото тяло, машина, започва да работи от само себе си, като ”вечен двигател”- това означава, че той вече е започнал да получава енергия за отдаване, която му служи за гориво.

От урока по статия на Рабаш. 28.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко идва от Твореца, Висшата сила – и светлината, и тъмнината, както е казано: „Сътворяващ светлина и създаващ тъмнина”.

Ако желая да го разкрия, съм длъжен да взема тези две сили и правилно да ги съединя заедно.

Те ми се струват обратни една на друга и аз не разбирам как от един източник могат да излизат две противоположни сили – добро и зло, светлина и тъмнина, дявол (клипа) и светец, намиращи се в неприкъсната битка. Как е възможно това?

В нашия свят ние виждаме свойства и действия, полярно различаващи се помежду си – прекрасни, добри и зли, отвратителни, ужасни. Как можем да ги съединим заедно и да свържем с един източник, с Твореца?!

А в духовния свят това разделяне, разминаване между свойствата е мнго по-голямо, отколкото в нашия свят.

Длъжни сме да построим в себе си система, съединяваща тези две противоположни сили заедно, нали те пребивават в мир и съгласие, допълват се една друга, т.е. нито една от тях не може да съществува без другата.

Строейки вътре в себе си тази система, аз започвам да разбирам нейния корен, да виждам откъде произлиза тази противоположност, какво се случва.

Ние още не разбираме това. Докато ние не започнем да изграждаме себе си над махсом, вече в духовния свят, това няма да се побере в нашите глави.

Ние може да се намираме в една или друга крайност, или пък отделени от там. Но ние не сме способни да сме свързани и в хармония с две противоположни сили.

Затова работейки за съединяването на две противоположни сили в себе си, аз изграждам точката на тяхното докосване, създавам система за тяхното обединяване, без да гледам на тяхната противоположност, без да подценявам едната за сметка на другата, както е в нашия свят, достигайки пълна хармония.

Пространството, което аз строя отвътре и е моето „я”, моята душа, точно наподобява Твореца.

Твореца е един. Спрямо мене той се разделя на две сили – положителна и отрицателна, „плюс” и „минус”. Аз съединявам тези две сили вътре в себе си в една система.

Излиза, че системата, която аз строя между „плюса” и „минуса”, напълно съответства на Твореца. Така аз чрез действията на Твореца, го познавам.

По такъв начин аз строя в себе си човека, подобен на Твореца. Аз съм един в системата Малхут, така както Твореца в системата Кетер.

В това подобие е цялата наша работа.

От урока по книгата Зоар, 10.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Ще можем ли да напреднем духовно, ако не плащаме десятък? – НЕ!

Купих си книгата „Кабала за студента“ и сам отпечатах от нея „Въведение в книгата Зоар“. Може ли това да се смята за маасер? – НЕ.

Мнозина са се отказали от Кабала, защото не могат да го платят. В началото хората започват да се занимават с голямо желание, а след това става ясно, че за да напреднат духовно трябва да отделят маасер. Интересно, дали хората, които вече са над махсома, също са длъжни да плащат десятъка, за да се присъединят към общата душа? – ДА.

Дори и на последната 125 степен? – ДА.

Излиза, че хората с малки доходи няма да могат да се придвижат нито на милиметър? – При тях съответно и маасерът е малък.

Аз съм много разочарован. Трябва да се отмени маасерът, защото ограничава човечеството в постигането на „новата цивилизация“.

Отговор: Това е закон на природата и никой не може да го отмени. Вие не плащате на никого, а просто отделяте тази част, която е невъзможно да поправите в себе си, да бъде поправен света с друг метод. Сам реализирайте своя маасер за разпространението на Кабала около себе си. И прочетете за него (има такива материали на руски и иврит, на английски можете да ги намерите в google.com). Маасер – това са 10% от вашите желания, отнасящи се към малхут, които вие не сте в състояние да поправите сам, а само да отделите срещу тях една десета част от своите доходи. По друг начин душата не може да е поправи – не с парите, а с вашето отказване от тях. И затова можете да ги похарчите за всичко, което е безсмислено, но за маасер – е почти невъзможно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам науката Кабала. Направи ми впечатление, че чертите на лицето и формата на очите ми се променят. Чувствам вътре в себе си протичането на някакви процеси, извършването на някаква „работа“ в дълбините на мозъка. Можете ли да обясните това явление? Верни ли са тези впечатления?

Отговор: Външни изменения са възможни както се случва при всеки човек взависимост от дейността, с която се занимава. А „вътре“ трябва да се случват големи промени. Състоянията също постоянно се променят – все повече се вглъбяваш в себе си, в своя свят, в целта и в средства за нейното постигане, във вътрешната връзка между всички части на нашия свят и тяхното управление свише, отвътре.

Въпрос от Луис Аугусто Агудело Карильо от испанския блог: Има ли начин да усетя в моето тяло преминаването на махсома? Какви промени ще се случат в тялото ми и в моята душа, когато мина махсома? В мен възникна много силно желание да изпитам това, но не знам, какви ще бъдат моите усещания.

Отговор: В тялото Ви ще се появи усещане за връзка с Твореца, който Ви „обгръща“ от всички страни, определяйки всички ваши желания и мисли, Вашите решения, освен едно усещане – че Той е във всичко. Това ще усетите не в своето тялото си, а в тялото на душата си (в гуф на парцуфа), което се заражда в своите първи 10 сфирот, от Вашата „точка в сърцето“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→