Въпрос: Не разбирам, как мога да се насладя от отдаването и какво мога да дам, след като аз самият нямам нищо?

Отговор: Не става дума за материалното отдаване – за неживото, растителното и животинското стъпало на желанието (макар че, това също е важно, ако се проявява правилно). Но преди всичко, за да се отдава, е необходимо да се поправят желанието и намерението, за да могат да бъдат насочени към тази форма.

Отдаване не означава да започнат сега да те затрупват с разни ненужни за теб блага. За да отдавам, аз трябва преди всичко да развия себе си до такова ниво, че да започна да чувствам твоето желание като свое.

Редом с мен съществува и твоето желание и аз трябва да го присъединя към себе си, сякаш е мое собствено. И тогава започвам да напълвам твоето желание като свое, и то се превръща в мое. Именно това се нарича наука кабала (което означава „мъдростта на получаването”). Вижте каква тънка хитрост има тук!

Само в началото ми се е струвало, че това е чуждо желание. Преминал съм през тази „психологическа бариера” (махсом), присъединил съм това желание към себе си, както е за майката малкото дете, в което е целия неин живот, и която е готова да му отдава безкрайно, мислейки само за него.

Точно по този начин съм се присъединил към теб – твоите желания са ми станали по-скъпи от моите собствени и аз работя само за теб!. Това значи, че се отнасям към теб с пълно отдаване. И тъй като твоето желание е станало мое – аз се наслаждавам в него! Именно аз се наслаждавам от това, че го напълвам.

И така, постепенно присъединявам обратно към себе си всички души. Защото някога, те са били част от моето „Аз”. Но неочаквано са отрязали всички тези части от мен, поставили са ми някакъв „чип” в мозъка, който ме принуждава да ги ненавиждам – частите на моята собствена душа! И аз започвам да ги пренебрегвам и да не ги обичам.

Сега трябва да се издигна над тази заблуда и да преодолея психологическото отхвърляне. И в момента, в който започна да се отнасям към тях като към истинска, интегрална част от себе си, която е неразривно свързана с мен, аз ще започна да им отдавам – и да се наслаждавам!

Извършил съм тази работа, поправил съм се и сега получавам удоволствие. Нищо повече не се изисква от нас, освен преодоляването на психологическата бариера и отхвърлянето, за да може на мястото на ненавистта, да дойде любовта. И тогава, ще се наслаждаваме!

И ти ще почувстваш, че именно тези, чуждите за теб сега части, са най-основните – в тях е коренът на твоята душа. Именно в тях ти разкриваш Твореца. А онази част на неживото, растителното и животинско ниво, която преди си смятал, че си ти и твоя свят – тя изобщо не се отнася към теб.

Защото, това са нисши за теб нива – кой го интересува дали живеят или са умрели. И те действително умират – а ти оставаш да живееш със своята душа!

Затова, хубаво е преди да напуснеш този свят, да постигнеш макар и най-първото стъпало на душата. Тогава без съжаление ще се сбогуваш с тялото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 17.12.2010

[30052]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Действието самоотмяна е присъщо на всичко по пътя на духовното развитие. На всеки етап творението отменя своето желание, създадено като съществуващо от нищото, и използва това, за да се уподоби на Твореца.

Отначало то отменя себе си като точка заради сдобиването с огромна потребност. Защо му е нужно? За да има кли, съответстващо на Твореца.

На втория етап то отменя тази потребност и се издига над нея. Отмяната на желанието означава преминаване на махсом. Издигайки се, творението става свободно от желанията и тогава преминава на следващия етап.

Там то възобновява желанието и даже започва да получава наслаждение в него, но не за собствено удоволствие, а за да наслади любящия го Творец и по този начин да Му покаже своята любов.

Тоест по протежение на целия подем по стъпалата на стълбата, водеща към Края на изправянето, творението отменя само себе си.

Излиза, че отменянето на себе си е едновременно средство, действие и резултат, с помощта на който ние напредваме по стълбата на ценностите, докато не достигнем висшата ценност, когато отмяната е толкова огромна, че води до уподобяване на Твореца.

Парадоксално, но именно действието по отмяна – отменяйки своята точка, съществуваща от нищото, аз постигам големината на Твореца. Опирайки се на нея, аз постоянно израствам за сметка на въздействието на нейната светлина.

В нашия живот ние не чувстваме Твореца, не различаваме духовните сили, не разбираме целта на творението. Пред какво можем да се отменим?

Пред групата: учител, книги и хора, стремящи се към същата цел. Относно тях аз се отменям, а не относно желанията от този свят, които не са свързани с духовното развитие.

Аз се разтварям в групата, все едно не съществувам: оставям от своята точка „съществуваща от нищото” (еш ми аин) втората половина (аин) и приемам техните мисли и чувства, отхвърляйки своите.

С това действие аз се включвам в духовната система и започвам да получавам обкръжаващите светлини, които ме движат напред във висшия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 06.12.2010

[29220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не преведе Мойсей през Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) на последния Конгрес и остави Фараона да събира столовете?

Отговор: Къде беше нашият Мойсей, когато трябваше да помолим за изхода от Египет? Къде беше нашият вик към Твореца? Няма никой друг освен Фараона.

Ние не изисквахме от Твореца да разбие стената между нас. Всички чакаха: „Кога най-накрая Той ще се разкрие? Аз искам да бъда напълнен!” Ние все още бяхме подвластни на Фараона. Освен това, ние видяхме какво седи на пътя ни, какво спира нашето обединение.

Неслучайно аз веднага подметнах на публиката думите за необходимостта да мислим за нашето общо съединение, потапяйки се в него и намирайки разкъсаните нишки, за да ги свържем. Никакви танци, никакво говорене, оставете всеки да погледне вътре в себе си и да мисли само как да се обедини с всички останали.

И какъв беше резултатът? Ние заседнахме. Оказа се, че не мога да го направя. И това е добре, защото трябваше да открия нещо важно – аз съм напълно отделен от другите, няма никаква връзка. Всички нишки и канали са отрязани. Няма ни най-малък импулс. Аз ще направя всичко освен да се обединя с другите, да попия техните мисли и желания така че, не дай Боже, да станат като мои.

Това е силата на Фараона. Но къде е викът? Да, ние сме отрязани, изолирани един от друг. Но къде е молбата да се обединим? Защо Ти не идваш да ни обединиш?!

Ние все още нямаме нужда за подобна молба. Ние все още мислим, че можем сами да се обединим: „Ние ще положим усилие и ще успеем”. Но как е възможно да постигнем това с нашите егоистични желания?

Потребността от Твореца трябва да бъде родена от нашата съвместна работа, когато групата ще задължи всеки един да използва този метод и да го убеди, че Творецът ще поправи състоянието. Ние се нуждаем от работата на Твореца, а не от работата на Бней Барух. Ние трябва да се погрижим само за молбата. Когато постигнем това колективно, световно искане Той да ни поправи, тогава действително ще се издигнем на следващо стъпало.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да влезе в това решение, освен нашето желание?

Отговор: Решението, до което трябва да стигнем, включва в себе си разочарование от това, че сме способни да се обединим със свои сили, а също, че всеки от нас или всички заедно ще успеем да пробием бариерата и да разкрием духовния свят.

С какво чувство ще го разкрия, ако не го усещам в себе си? Това чувство трябва да се формира между нас, като допълнително, ново явление, което засега ни е непознато.

Аз имам пет чувства и с тях, като с локатори се опитвам да намеря духовното – какво е то, къде се намира? Опитвам се, но не го намирам, защото кли, в което може да бъде възприето духовното, не се намира в мен, а между нас. Как да го създам?

Не мога сам да направя това, тъй като не чувствам другите – те, като че ли не съществуват. По какъв начин да се съединя с тях, ако съм лишен от чувствителност?

Да се съединя с тях, може да ми помогне само висшата сила, която преднамерено е създала преградите между нас, поставяйки всеки в отделна килийка – като пчелите в кошера.

Ние не можем да разрушим тези прегради – тогава къде ще почувстваме духовното? В общото желание, което можем да постигнем само с помощта на Творецът, който ще премахне преградите между нас.

Всичко това е устроено нарочно по този начин, за да Го разкрием, защото разрушаването на преградите изгражда кли за разкриване на свойството отдаване, което е присъщо на Творецът.

Излиза, че до това решение ще ме доведе потребността от ново кли. Това се нарича усилие, и ние трябва да го положим заедно, помагайки си един на друг в издигането на важността на нашите очаквания.

И когато вземем общо решение – да се обединим и в това чувство да пробием махсома – то се случва, защото наистина искаме разкриването на Твореца като съществуваща между нас сила и на свойството отдаване на всеки. Именно това е духовният свят.

От урок по писмо на Баал аСулам, 12.11.2010

[28646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовното напълване не може да бъде получено пряко – както детето хваща играчката. Под такава форма може да се получава само в този живот, в нашия свят. 

Ти и сега живееш в света на Безкрайността, в неограничената реалност. Но тъй като твоят начин на съществуване се състои в това да хванеш, да получиш, да се напълниш егоистично, от целия безкраен свят, ти можеш да разкриеш и да се напълниш само с мъничка искра от светлината, която нарича и по този начин – „тъничка светлинка”, даваща ти усещането за този свят. Повече от това, няма да можеш егоистично да получиш!

Но егоистичното напълване,  което ти е разрешено под формата на „тънкото светене” на този свят, ти е дадено преднамерено, за да можеш от този момент, от това стъпало и нататък, да можеш да се развиваш за получаване по друга методика – извън себе си, участвайки в това сам, като подобен, съответстващ и равен на Твореца!

От целия свой огромен съсъд – желание, ние напълваме само малка част, усещайки я като „този свят”. И повече от това не е възможно пряко да получим! Цялото останало желание можем да напълним само по подобие на Твореца – „заради отдаване”.

Затова Творецът разделя нашия съсъд на усещането, на две части – този свят и висшия свят, и слага между тях преграда – „махсом”. Това е някаква психологическа бариера (махсом), защото под нея, вътре в себе си, в този свят – аз получавам за себе си. А всичко останало също мога да получа, но ми се струва, че това сякаш са други хора, странични и чужди за мен!

Можеш да получиш всичко това при условие, че преодолееш този психически проблем на възприятието, при който всичко ти се струва чуждо. Трябва да започнеш да го смяташ за свое, да се приближиш и да почувстваш, че онова, което се намира извън теб – всъщност е твое. И тогава ще получиш всичко, всички светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка  – света на Безкрайността.

Най-големият проблем е да започнеш да възприемаш желанията, които ти се струват чужди, като свои собствени. И тогава, всичко, което получаваш в тях, ще стане твой духовен свят.

За тази цел е необходимо само да привлечем висшата светлина, която ще ни покаже, че всички ние сме свързани помежду си и съществуваме вътре в едно тяло. И когато висшата светлина ми отвори очите, само тогава ще започна да виждам духовния свят.

Всичко ще стане просто и ясно и в мен няма да остане никаква съпротива, защото ще видя, как всички тези части са свързани с мен – като органи на едно тяло. Ние никога и не сме съществували отделно един от друг! Струвало ми се е, че сме разделени, но всъщност са разделени само нашите тела! А ако погледнем по-надълбоко, по-навътре, там се разкрива системата на нашата взаимна връзка. И всичко това прави висшата светлина.

От 7-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[27120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Баал аСулам пише, че човек ще разкрие Твореца само от отчаяние. Означава ли това, че в един момент трябва да отстъпим, да се откажем от продължаване на битката?

Отговор: Не, ние не отстъпваме. Ние се борим да влезем в духовния свят със собствени сили. А след това се отчайваме от силите си и разбираме, че не можем сами да преминем през махсом (бариерата, разделяща ни от духовното). Но само тогава ние действително усещаме необходимостта от Твореца, пробуждаме Неговата сила и се освобождаваме от затвора.

Невъзможно е да почувстваме необходимост от Твореца, докато не се отчаем от собствените си усилия. Сега искаме със собствени сили да се обединим, да променим и да поправим нашите връзки. Ние се опитваме сами да действаме, сякаш Твореца не съществува.

Но когато действително пожелаем да се сближим един с друг, ще разберем това, което малко почувствахме на конгреса: неспособни сме на това. Всеки е отделен от останалите чрез преграда и не може да премине през нея. Всеки седи в собствената си клетка, като пчели в кошер, отделен от останалите.

Когато искам да се освободя от тази клетка, когато положа всички усилия и разбера, че съм безпомощен, тогава ще ми стане ясно, че има Творец, който може да ми даде сила и да ме спаси. Той все още не е бил мой партньор. Сега усетих за първи път, че съм безпомощен без Него.

Така Творецът пробужда Фараона в мен. След като изпитам няколко такива действия, аз осъзнавам, че не мога да се освободя без Него. Веднага щом почувствам това, аз ще закрещя към Твореца и Той веднага ще вдигне всички завеси за мен.

Цялата ми работа е да желая Твореца, да желая Той да се прояви в мен и да измени природата ми, да искам Неговата сила на отдаване да се облече в мен.

От урока по статията на Рабаш, 12.11.2010

[26452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Човек, който достига до правилното поправяне, завършва ли своето материално прераждане (Гилгулим)? Той чувства ли удовлетворение или иска да продължи да се преражда?

Отговор: Аз бих поставил въпроса различно. Ти пристигаш в духовния свят, преминаваш махсом и виждаш до каква степен можеш да отдаваш на другите и колко много още трябва да направиш в този свят, но внезапно чуваш: „Не, не трябва; ти си съвършен и вечен и не ще се върнеш обратно в този низък свят!” Но това е момента, когато наистина можеш да действаш в отдаване и да помогнеш на другите на пътя на поправянето. Ще пропуснеш ли това? Кой свят е по-добър? Ще поживеем и ще видим!

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа”, 19.10.2010

[24400]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли жените да преминат махсома?

Отговор: В това няма никакво съмнение! В нашата история е имало много жени, които са се намирали в духовния свят.

Нашите пра-майки, пророчиците, са жени, които са били сред нас до последното поколение и се надяваме, че в нашето поколение ще успеем да възобновим това.

Въпрос: Кабалистки ли са били пророчиците?

Отговор: Пророк е онзи, който говори с Твореца, а Творецът може да бъде разкрит с помощта на науката кабала. Ако не си кабалист, не можеш да станеш пророк – невъзможно е да постигнеш нивото на Бащите.

Всички жени, за които четеш в Тора, притежават духовни постижения и усещане за Твореца. Например, Батя, чието име означава „дъщеря на Твореца” (бат йуд-кей). От една страна, тя е дъщеря на Фараона, а от друга – е отгледала Моисей. Откъде са се взели тези праведни жени, които са отгледали такива мъже?

Колкото и да ни се струва, че всичко става благодарение на мъжете, историята се развива с помощтта на жените. В науката кабала ние учим, че връзката между стъпалата, между предишното и следващото състояние се осъществява чрез нуква – чрез малхут на всеки парцуф, на всяко стъпало.

Затова, женската част винаги поражда следващото състояние – връзката се предава от едната женска част към другата чрез мъжката част. Това е противоположно на случващото се в нашия свят.

Въпрос: А как ще преминат махсома жените – като мъжете или по друг начин? Мъжете се съединяват в група, в любовта към другарите, но това не се отнася за жените.

Отговор: Жените получават онова поръчителство, което постигат мъжете, а също и силата на екрана. Тяхното съединяване не може да бъде същото като на мъжете, тъй като всяка от тях действа сама – те имат друга форма на обединяване, чрез мъжете.

Излиза, че мъжката част не може да постигне връзка между стъпалата без женската част, а женската част не може да се съедини без помощта на мъжете. И затова, Творецът се намира именно между мъжката и женската част. По друг начин, ние няма да можем да Го разкрием.

Моисей е извел от Египет 600 хиляди мъже от 20 до 60 г., а всички останали били старци, жени и деца, които били пет пъти повече от мъжете и без които било невъзможно да се напредва. Затова, кабала води към поправяне семейството и именно на жената, тя гарантира добро бъдеще.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24018]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената - Няма коментари→

Всичко се постига в резултат на усилия. Не очаквай нещо да се измени само. С усилията си за съединение  привличаме към себе си светлината.

Колкото повече са усилията, толкова по-силно тя ни действа, и обратно. Светлината се намира в постоянен покой, и ако заедно се стремим към единение, тогава Го принуждаваме да ни съедини.

Приближаваме се един към друг – приближаваме се към светлината. Отделяме се един от друг – отделяме се от светлината. Но нито едно от усилията не се губят, „стотинка по стотинка се натрупват и образуват голямо богатство“.

Всеки път, когато желаем да се съединим, светлината ни въздейства , и дори, ако се отделяме един от друг, светлината вече е успяла да ни поправи, нищо не се губи, а ние извършваме следващото поправяне.

Тези процеси на „свиване“ и „разтягане“, са като вход-изход или като работата на сърцето. Съединяваме се, светлината ни въздейства, поправя съединението ни, и веднага причинява появата на следващата неизправна степен.

И отново трябва да положим усилия – даваме на светлината възможност да ни обедини и отново поправяйки се предизвикваме следващото неизправно състояние – докато не свършат всичките 125 поправяния.

Всеки път аз се издигам над моето неизправно желание, и след това го привличам към поправяне. Първата степен – точката в сърцето ми преминава махсом, а след това привлича към себе си през махсом част от желанията. Тази част, над която тя може да бъде (вяра над разума, бина над малхут).

И така постепенно, докато не пренеса на части през махсом цялото си желание, да бъда над него, след като съм усвоил свойството на отдаване над получаването. Това е степента Х“Х (Хафец Хесед), бина, отдаване заради отдаване. Всичките ми грешки са се превърнали в заслуги, а престъпленията – в грешки.

Сега преминавам на следващия етап – през малка дупчица в следващата преграда, аз се прокрадвам в областта на любовта към ближния.

Отначало само точката в сърцето си, а след това прехвърляйки на части на това ниво желанията си, според степента, доколко мога да ги използвам за любов (напълване) към ближния, превръщам егото в желание за получаване заради Твореца.

Всеки път ние работим със своя егоизъм за все по-голямо единение, привличайки към себе си светлината, със стремежа си към подобие на свойствата. Аз желая, а Творецът, в отговор на желанието ми, изпълнява всички действия.

От урока по статията „600 хиляди души““, 20.09.2010

[21610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако всеки път когато чуя „вяра над разума”, веднага си представям някаква егоистична полза?

Отговор: Ние не можем да мислим по друг начин. Всяко алтруистично свойство, което може да се появи в човек, идва свише под влияние на висшата светлина, възвръщаща към източника, към подобие с Твореца.

 И ако, засега, не усещаме нужда да отдаваме без някаква лична полза, трябва да направим всичко възможно да накараме висшата светлината да ни повлияе и да ни даде това свойство.

Ако разбирам, че не съм способен да желая безкористно отдаване, това вече показва добро разбиране на нашата природа, което обикновено човек не притежава. Това знание също е резултат от въздействието на светлината и е знак за нашето напредване към духовното.

Висшата светлина „рисува” своите качества върху моя егоизъм и затова мога да разбера какво означава отдаване „извън мен”. По същия начин, тя влива в мен желанието да притежавам свойство на безкористно отдаване, което не изисква никаква взаимност.

Ако човек достигне това знание, той е на пътя към  входа (Махсом) към духовния свят.

От урока по статия на Рабаш,  26.07.2010

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→