Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.28: …Започваме нова работа по привеждане на огромното получаващо желание във форма на отдаване. И тогава то оздравява, тъй като достига подобие по свойствата. Засега е отдадено във властта на долното и подлежи на пречистване, но всъщност това “тяло” не трябва да бъде друго.

Има желание за наслаждение, създадено от Твореца. Става дума не за присъщната на всички потребност да поддържат живота на тялото, а за желанието извън този свят, което ни е дадено за поправяне – за нашето отношение към ближния.

Всичко, което стои извън рамките на това отношение, не се взима под внимание. На нашата “животинска” част са присъщи желания, използване на храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Не е важно какъв вид приемат те, защото равносметката съвсем не се прави за тях.

Възпитанието, културата, моралът, етиката и други ценностни системи имат работа с нашия свят – като цяло, само затова, че се стараят да поправят отношението на човек към тези неща, приписвайки им някаква важност. Но изначално е дадено много точно определение: “Възлюби ближния, както себе си”. Такъв е универсалният, всеобхватен принцип. Само това трябва да поправяме и само в това направление да работим, извън зависимостта от други желания. Именно в отношението към ближния е станало разбиването на съсъдите и поправяйки се там, разкриваме висшата светлина, сливането.

Затова кабалистите казват, че трябва да разкрием егоистичното желание във взаимоотношенията с ближния и да осъзнаем, че то е изцяло устремено за лична изгода вместо за тяхно благо. Всичко се измерва спрямо ближния и съгласно този критерий считаме получаващото желание за “зло начало”, както го определят кабалистите.

Ако силата ми е обърната към ползата за мен, а не за ближния, значи това е зло начало. И сега трябва да го обърна в добро начало, за да може самата тази сила, това желание да работи не върху мен, а за благото на ближния. Защо? Защото с това доставям удоволствие на Твореца.

Работейки по такъв начин, извиквам светлината, връщаща към Източника – силата, която ме поправя по пътя на подемите и паденията. При това, сега “подем” за мен е по-доброто отношение към ближния, а в “падението” виждам, че все още съм противопоставен на отдаването.

Продължавам с тези проверки, докато не открия, че цялото ми получаващо желание е мъртво и не е способно за нищо. Тогава, от състоянието на смъртта, започвам да внасям живот в него, докато не достигна края на поправянето.

По такъв начин, всичко става в моето получаващо желание, което е обърнато към ближния – в частен вид към обкръжението, а в цялост – към Твореца. Това трябва да осъзнаваме твърдо и ясно.

От урок по „Предисловие към книгата Зоар“, 09.07.2012

[82511]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Всяка майка е безкрайно щастлива, когато види усмивката на своето дете. Сега вече учените са намерили научно обяснение за този възторг. Оказва се, радостта на детето активизира центъра на удоволствието в главния мозък на майката по същия начин както алкохол или наркотик. Тексаските специалисти за пръв път са успяли да изяснят защо усмивката на детето въздейства така успокояващо на родителите.

Бил проведен експеримент: на жените били показвани снимки на техните и на чужди деца. На някои от снимките децата са били усмихнати. Магнитно-резонансно изследване и анализът на кръвта са показали, че когато майките са наблюдавали децата им да се усмихват, в организмите им започвал да се изработва допамин.

Не е била забелязана подобна реакция при снимките на чуждите щастливи деца. Изхвърляне на порцията допамин обуславя майчината радост. Този хормон е отговорен за удоволствието и също така се изработва от организма при употребяване на алкохол или наркотици.

Реплика: Това е химичната проява на нашата егоистична природа. Кажете, ако човекът придобива качеството да обича ближния си, ще се изработи ли в него наркотикът на любовта „допамин“ тогава, когато вижда усмивката на чуждото дете или на възрастния? Този „наркотик“ всъщност е така очакваното от нас усещане за Твореца, в качеството на „Добрия, Творящ Добро“? Възможно ли е по този начин да определяме с помощта на анализите МРА (бел. пр. – Магнито-резонансна ангиография) и на кръвта постигнал ли е човекът любов към ближния?

[49137]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: По света съществуват много методики за ограничаване на егоистичното желание. Какво е отношението на Кабала към тях?

Отговор: В най-близко време всички тези методики ще изчезнат, доколкото те не притежават силата, способна да извади човека от неговата егоистична природа. Те могат само да потиснат егоистичните ни желания. Но доколкото нашите желания растат, а тези методики действат в посока противоположна на това нарастване, те отделят човека от обществото, от живота, предлагайки му с помощта на медитация и други уловки, да се освободи от всички проблеми.

В допълнение, тези методики не могат да създадат връзка между хората. Като правило, хората занимаващи се с такива практики, се отдалечават един от друг. А природата ни тласка към сближаване. Затова тези методики още сега демонстрират своята несъстоятелност.

Науката Кабала ще се запази по две основни причини. На първо място тя работи с голямо егоистично желание, което е израствало у човека в процеса на неговото развитие и от което той не може да се избави.

На второ място, кабалистичната методика обяснява, как да работим със силен егоизъм, без да го принизяваме, като променяме неговото използване както в своя полза така и на останалите хора. Това е работа вътре в егоизма, без отказ от нищо земно, без унищожаване на нито едно наше качество: необходимо е да използваме всичко съществуващо в нас.

Освен това с помощта на науката Кабала, ние реално поправяме разделението между хората. Докато всички останали методики само говорят, че трябва да се обичаме помежду си. Както например кастовото разделение в Индия не им пречи да говоря за любовта към ближния.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако човекът се опита да реализира днес принципа на любов към ближния, ще се почувства като овца в глутница от вълци. Къде може да намери привърженици, които ще могат да го поддържат?

Отговор: Защо ще се почувства като овца в глутница от вълци? Ако аз открия предприятие, без да имам намерение за допълнителна печалба, то ще покрия всички планирани разходи, разходите за заплата на работниците – всичко, освен допълнителния доход, от който за никого няма полза за насъщния живот.
Затова аз снижавам по-рано определената стойност до определен размер и предлагам да вземат от мен стока на цена с десетки проценти по-евтина от тази на останалите.
Предприятия от такъв тип, които не си поставят за цел получаване на печалба, ще процъфтяват. И това съвсем не означава „да бъдеш овца в глутница от вълци“. Аз съм собственик на предприятието, живея нормален живот, получавам заплата както всички мои работници.
Ние покриваме всички разходи, включително пенсионния фонд, застраховката и прочие, и живеем нормален живот. Пътуваме в отпуска, имаме всичко необходимо, само нямаме излишъци, тъй като те не са ни и нужни. Нека за сметка на нашите излишъци всички останали да се изравнят с нас.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: За какво са необходими всички тези удари при положение, че съвсем не е очевидно дали те имат някакво отношение към връзката между хората и любовта към ближния?

Отговор: Това не е очевидно само за тези, които все още не са открили връзката между всички хора и изобщо между всички елементи на света. За факта, че сегашната икономическа криза е призвана да разкрие връзката между хората, говорят само 0,1 % от хората на планетата. А всички останали все още не знаят, че именно отношенията между хората влияят на икономиката, взривовете от епидемии, възникването на цунами, земетресения, и други беди.
Но ако връзката между нашите отношения и страданията ни стане явна, хората по неволя ще се откажат от егоистичните взаимоотношения.

Въпрос: Защо всъщност Творецът чрез Своите удари не ни довърши, за да осъзнаем Неговия замисъл ?

Отговор: Без съмнение, появата на цунами, земетресения, урагани, банкови фалити в явна зависимост от нашето поведение, по неволя ще ни накара да се променим. Но няма да е доброволно а принудително, без осъзнаване величието на отдаването и любовта към ближния и за да се спасим от гибел.
Но това би било животинско бягство от гибелта, а не свободния избор на човекът да се издигне над своята природа към уподобяване с Твореца. Той е можел изначално да ни създаде такива.
Необходимостта от нашето постепенно развитие е продиктувана от замисъла на Твореца – да ни доведе до осъзнаване величието на отдаването и любовта към ближния.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че помощта за нуждаещите се и естествените пориви не са проява на любов към ближния. Бихте ли обяснили, какво означава „любов към ближния“?

Отговор: „Любов към ближния“ – това е едно особено качество, което възниква в човека при правилно изучаване на Кабала. Притежавайки това качество, човек усеща всеобщата връзка и потребност за напълване на другите, чрез себе си. Може да се оприличи на желанието на влюбения да изпълни със своето отношение обекта на своята любов.
Но „любовта към другите“ възниква от своята противоположна форма – от разкриването на своята ненавист към всички, чувството на отделеност и отчуждение.
По-късно се разкрива моята пълна зависимост от останалите хора – като че ли получавам кислород от един кран, който се намира в ръцете им.
Впоследствие аз откривам все по-голяма, постоянна и пълна зависимост от целия свят и по-точно – от моето положително отношение към всички хора. Разкрива ми се, че само аз, посредством моето искрено вътрешно отношение към света, добро или лошо, определям своето състояние.
С всеки изминал ден усещането на тази зависимост се разширява, аз ставам зависим при получаване на вода, хляб, работа, увереност от все по-голям кръг хора.
Така се разкрива глобалната, интегрална система, проявява се „ефектът на пеперудата“. А също така се проявява всеобщата омраза на всеки към всички – и това , че аз чрез своя егоизъм я пораждам у всички хора по света.
Разкриващата се пред мен картина на истинската зависимост на всички хора от мен, ме принуждава, чрез желанията и мислите си да „отворя крана“ за всички! Ето това е и “ любовта към ближния „.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво вие наричате ново поколение?

Отговор: Ново поколение – това е следващото ниво от развитието на човечеството, преход от животинско, егоистично и инстинктивно ниво, където ние се опитваме да регламентираме нашите инстинктивни, животински и егоистични желания (и това се нарича наше човешко общество, цивилизация) към цивилизация, където всичко ще бъде регламентирано от любовта към ближния.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Съобщение: Координаторът на Целевата група по проблемите на глобалната продоволствена криза Д. Набаро заяви: „Сега хронически не си дояждат повече от 970 милиона жители на планетата. Има опасение, че заради финансово-икономическите трусове това число ще се увеличи с още 100 милиона.“

Реплика: На всички е известно, че рибките в аквариума растат в съответствие със своето количество и обема на аквариума . Така е с всичко в природата. Ние се намираме в период, когато ръста на населението на Земята се задържа и трябва да се намали до своите „естествени “ размери от 0,5 – 1 млрд. души, които планетата може да изхрани, без да унищожи себе си. Така считат учените. Наистина ние хищнически унищожаваме планетата и нейните ресурси.
Но ако преминем към ново отношение помежду си, когато всеки потребява само най-необходимото за съществуването си, когато всички са тясно свързани с поддръжка и поръчителство, до любов към ближния, то Природата ще направи с нас друг разчет: нали с такава връзка между нас, се намираме в равновесие с нея. И тогава количеството на населението на Земята ще бъде неограничено!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес вече и банкерите и хората от промишлеността говорят за това, че правилната връзка между нас не ни достига. Ние имаме богати земни недра, промишленост, напечатали сме достатъчно количество пари, в нас има желание – в нас има ВСИЧКО!
Само едно го няма днес в нас – начина да се осъществи между всичко това такава връзка, която би заработила.
Наистина изведнъж всичко престана да работи, въпреки че в света всичко е предостатъчно – самолети, машини, заводи, банки, продоволствия. Защо системата не работи? Защото ние не можем да съединим компонентите заедно! Но нали сме могли по-рано?
Вярно, сега сякаш някой външен е „натиснал бутона“ и предишната връзка е престанала да работи. Трябва нова връзка. Както в играта „Монополи“: променят ти правилата на играта. И ние сме задължени да знаем, как действат новите правила, новата програма, която се разкрива днес във вид на всеобща връзка.
Наистина скоро цялото човечество ще се окаже в състояние на вцепенение. Застоя ще се увеличава, докато от колелетата не излезе последния въздух и цялата тази машина окончателно не спре. И така ще бъде дотогава, докато не открием правилната връзка.
Правилната връзка означава, че ние сме длъжни да се държим, както в глобално общество – в „малко селище“, където всички се грижат за всички. А това е възможно само благодарение на любовта към ближния.
И дотогава, докато ние не „въведем“ програмата „обичай ближния, както себе си“, няма да приведем в действие системата. Ние можем да воюваме един с друг, можем да правим каквото ни е угодно. Но връзката между нас е прерязана и нищо не ни остава, освен да се обединим, издигайки се над нашия егоизъм. Само това ще помогне. Това е и настоящото осъзнаване на злото, което целия свят е длъжен да разкрие.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Интересува ме Истината с главна буква и затова ми се струва, че във всичко има лъжа. Как е възможно да докажа истинността на себе си и на другите? Мисля, че не е достатъчно само да се говори, че всичко е зло, а „нашата Тора“ е истина.

Отговор: Движението и израстването винаги протичат с усещането за грешка и нейното поправяне, както е във всяка последователна, насочена към целта система. Усещането за заблуда, лъжа, неувереност са необходими, и трябва да се радвате от това, че ги усещате. Само животното не греши, защото е управлявано от природата, а човекът трябва да израства сам. Не трябва да потискаме тези свойства в другите, а да ги поощряваме дори ако си тръгнат от Вас – нека проверят и намерят своя път. В противен случай няма да станат хора, а ще си останат „животни“, както е казано: „Всички са подобни на животните“. Освен израстването и поправянето, които привличат светлина.

Въпрос: Има много групи, направления, в които изучават Кабала. Според Вас всяка група, която се занимава по първоизточници ли е подходяща за изучаване на Кабала?

Отговор: Единствено сам човек може да почувства коя група и форма на занимания е подходяща за него. Има хора, които все още се нуждаят от преминаване през всякакви мистики, религии, през Кабала, заради самото учене (както пише Баал Сулам за йерусалимските кабалисти), и едва след това – възможно е това да се случи в следващия живот – стигат до истинското изучаване на Кабала, когато получават светлина за поправянето на своя егоизъм, тъй като единствено затова съществуват в този свят и само за това е дадена Тора (Кабала). Както е казано от Твореца: „Аз създадох егоизма и създадох Тора за неговото поправяне“, за да бъде постигнато свойството „Любов към ближния“ – основният закон в цялата Тора, в целия свят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→