От статията на Баал а-Сулам „Мир“: Независимо от факта, че този свят изглежда в очите ни като отворен магазин без собственик, където всеки минувач може да вземе всякоя стока и всичко, което душата му пожела, безплатно и безгрижно, раби Акива настоява и ни предупреждава, че „магазинът дава назаем“.

Тоест, въпреки че не виждаш тук никакъв собственик, знай, че има собственик и не иска заплащане само защото дава на кредит. Казано е: „Книгата е отворена и ръката пише“, т.е. съществува обща книга, където се записва всяко действие, без изключение.

Хората не знаят, че живеят на кредит, който ще трябва да отдадат. Техният дълг постепенно се натрупва и те започват да чувстват, че нямат избор – от този ден и нататък трябва да се плащат сметките.

Подобно на пораснало дете, на което родителите му са го изпратили да работи. А той, получил първата заплата и радостен от всички пари, си купил бонбони. Когато се върнал вкъщи го попитали: „А къде ти е заплатата? Вече си голям и трябва да участваш в разходите.“ Той вече не може да си позволи да харчи всичките пари за бонбони, защото трябва да започне да погасява дълга.

Човечеството се е развило до състояние, когато е длъжно да върне обратно на Собственика всичко, което е получило от него досега, всичко, което е вложено в развитието на човека, а също и всичко, което ще получи в бъдеще, но вече по собствено искане. Ние трябва всеки път да молим и тази молба трябва да бъде за това как да насладим Кредитора чрез отдаване на ближния.

Този преход от използване на света като „магазин без собственик“ към желание да се върне дългът, се случва благодарение на страданията: на духовните или на материалните. Духовните страдания се наричат „точка в сърцето“, когато човек започва да пита: „За какво живея? В какво е смисълът на този живот?“ А материалните страдания са просто удари, които ни заставят да се замислим.

Да допуснем, че човек е имал голям успех и е забогатял. И изведнъж бизнесът е спрял да носи приходи – не се получава и това е! Той го отдава на лошия късмет, на съдбата, а всъщност на него просто искат да му помогнат и му намекват, че вече е достатъчно. Малко е заработил, но най-важното е, че се замислил, че може още нещо да заработи в този живот – духовното възнаграждение.

Така насърчават човека, народа, страната, целия свят – с помощта на удари. Всичките ни минали „бизнеси“ са престанали да бъдат доходни. Мислили сме си, че вечно ще продължаваме така, но всичко в един момент достига докрай. Земното кълбо завършва съществуването си, въздухът свършва, свършва и нашият живот. Поживели сме и това е достатъчно.

Така човечеството ще се наложи да достигне до разчет. Кризата показва, че живеем в последните мигове на изминалия свят. Старият свят се затваря! На вратата на магазина седи обявление: „От този ден и нататък трябва да се разплатят дълговете“.

Преди сме си мислили, че е било безплатно, но не. Отсега нищо безплатно няма да получиш. Ние сме пораснали и сега трябва да отидем на работа. Вече не сме на пълна издръжка на милосърдните татко и майка, които се грижат за нас, като част от своето тяло. Сега вече сме самостоятелни хора, защото егоизмът ни е пораснал до огромни предели.

Можем да възразим, че не искаме да пораснем, а искаме да останем при татко и мама. Така сега правят много млади хора, не желаещи да се женят и да работят. Но това се нарича инфантилност.

Скоро тази мода ще приключи – ще дойдат такива удари, че ще се наложи да се простим с такъв живот и ще отидем да се учим. Няма да има друг избор; родителите и цялото общество ще почувстват, че просто се случва катастрофа с младото поколение, което не иска да работи и остава на попечителството на родителите.

Вместо да им раздават обезщетения, ще им платят стипендии за обучение, за да се учат как да се загрижат за обществото. Ще им се наложи да вдигнат цялото общество на следващата степен и това ще бъде тяхното заплащане за погасяване на дълга.

От урока по статията „Мир“, 01.09.2016

[193627]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: За Макавейската война и чудото на Ханука е казано, че “силните са отдадени в ръцете на слабите“. Какво означава това?

Отговор: “Силните“ означава нашето егоистично желание, а “слабите“ – първият стремеж към обединение и отдаване. Егоизъм се нарича “стария и глупав цар“. Но той все още не е оглупял, а е много силен и целият свят го поддържа.

Едва сега, малко по малко започва да ни се разкрива, че природата на егоизма вече не работи така, както преди и не обезпечава човека с разум, чувства, радост, власт над своя живот и над света.

Намираме се на много важен исторически възход, когато развитието на света се обръща в друга посока. Всичко построено от нас до днешния ден изведнъж изгубва своята ценност и сила.

Цар Егоизъм е бил толкова силен и могъщ, с пълна торба долари и злато, с грандиозни проекти, които човек би могъл да реализира в живота, с покоряването на космоса и потапянето в дълбините на океана, с надеждите за построяване на щастлив живот, развитие на културата и образованието, изкуството, музиката, театъра.

Мислехме, че мечтата на човечеството ще се реализира след Втората световна война. А днес изведнъж се оказваме без нищо. И не защото не ни достигат материални блага, а просто започваме да виждаме, че цялата ни тенденция е била неправилна в корена си. Желанието на човека, неговият потребителски подход към живота, се намира в криза.

Тази криза не е просто във финансите, в образованието или в семейството, а в общия подход. И тук човечеството в своето безпокойство отпуска ръце и не знае какво да предприеме. Страшно е, ако продължим да вървим по предишния път, но имаме ли избор? Неолибералите  считат, че нямаме такъв, освен – да се движим по предишния курс.

Докато може да управлява, елитът няма да предаде своята власт, а безработните остават без доходи и надежда за бъдещето и изпадат с всеки изминал ден във все по-големи трудности. Народът е в нищета, постепенно изчезва средното съсловие, и хората виждат, че нямат нищо: нито култура, нито образование, нито желание да пътешестват и опознават света.

Егоистичното желание за наслаждения се е изпепелило и вече не може да ни дърпа напред. Светът се нуждае от нов подход към живота и съществуване чрез нови ценности, по-духовни. Затова именно в наше време се разкрива науката кабала.

Това е съвършено уникален период, в който започва да се усеща как материална еволюция, все повече се уподобява на вътрешния духовен процес, който цялото човешко общество трябва да премине. Двата свята: материалният и духовният се доближават един към друг и започват да се движат в едно направление.

От урока по темата “Празникът Ханука“, 20.12.2016

[199116]

Filed under: Криза, глобализация, Празници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в Прага – предварителен урок

Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.

Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.

Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.

По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.

Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.

По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.

Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.

А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.

Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен. Прочетете повече

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Човек трудно преодолява страданията: загуба на близки, болести. Какво представялва преодоляването?

Отговор: Страданията имат особена роля в живота ни – те ни развиват. През цялата си история човечеството е преминало през множество етапи на революции, развитие на обществото и всичко това е за сметка на страданията.

Това е следствие от разбиването на единната душа, т. нар. Адам Ришон. Затова разкриваме себе си все по-разбити, за да можем все повече да поправим себе си.

Ето защо от поколение на поколение и дори от година на година, а в наше време вече от ден на ден, в света се разкриват все повече нови явления, недостатъци, лични и общи проблеми, криза в човека и обществото. По-рано не е имало такива проблеми и изведнъж те поникнаха сякаш от земята. Но благодарение именно на това ние напредваме.

Страданията ни развиват, но до какъв предел?

Правилната реакция на страданията е преди всичко да разберем тяхната цел. Иначе сме като животни в поле, които бягат от удари, но страданията ги връхлитат отново. Така се мъчат хората цял живот, докато накрая не умрат, така и не достигнали до нищо добро.

А в какво се заключава целта на живота? Нима е само в бягството от страданията? Какъв смисъл има в това?

Радваме се, че раждаме деца, но те порастват и излизат от дома. Учим се толкова много, за да придобием професия, а след това цял живот работим и оставаме пусти, тъй като всичко завършва със смърт.

Човек търси компенсация за непрекъснатите си страдания. Дори наслажденията ни са средство за бягство от страданията. Очевидно е, че целта на живота съвсем не е в това. В действителност, най-голямото страдание, което в крайна сметка се разкрива в човек в съвременния свят е осъзнаването на факта, че с целия си ум, развитие, сила, технически възможности, нищо не разбираме от своя живот.

Защо живеем, каква е целта? Нищо не е ясно. Страданията ни удържат в живота, защото се страхуваме от смъртта и влагаме много усилия, за да отдалечим този момент. Макар в крайна сметка и да се съгласяваме с неизбежността и покорно се отдаваме на течението, докато не умрем.

Тоест, най-голямото страдание е, че човек не се чувства стопанин на собствения си живот. Той не знае защо живее, каква е ползата от това? Затова младите хора не искат да се женят, да раждат деца, да получат професия, а се стремят към наркотици, опитвайки се да получат удовлетворение по някакъв начин.

Сега правим пълна ревизия на живота си и на фона на разкриващата се криза, все пак искаме да постигнем смисъла на живота, неговата същност. Страданията от безсмислието на живота стават огромни и това е резултат от нашето високо развитие. Преди хората дори не са се замисляли за това.

Преди сто години страданията не са били по-малко, но не е възниквал въпросът защо живея. Днес този въпрос мъчи дори децата, за които е непонятно защо учат, защо трябва да получат професия. Душевното развитие е достигнало до такова ниво, че човек изпитва необходимост да знае струва ли си да живее и защо. Затова наркотиците и антидепресантите са получили такова разпространение.

Необходимо е да се извърши много работа, за да се разкрие пред човек общият източник на страдания, т.е. да научи как да напълни общото пусто желание. Над обичайните желания за храна, секс, семейство, пари, уважение, знание, възниква още и допълнителен въпрос: за какво ми е всичко това? За какво ми е храна, секс, семейство, уважение, знания?

Всички тези напълвания са като наркотик, с който да се напълвам и успокоявам желанието си за наслаждаване. Тогава защо трябва да тичам за напълване, не е ли по-просто веднага да приема лекарство? Такъв подход убива човека.

Търговските центрове се огъват от разнообразни продукти, всевъзможни облекла. Хората пътуват, летят, пътешестват – те просто не знаят с какво още могат да се напълнят, какви още „наркотици“ да приемат, за да не чувстват страдание. Но страданието все едно ги застига.

Затова кабала се разкрива днес и аз много се надявам, че тя може да помогне да човечеството да разбере, че достатъчно се е успокоявало с всевъзможни „наркотици“ под формата на храна, секс, пари, уважение, знание. Време е да разкрие истинския първоизточник на страданията и да започне да го напълва с истинско съдържание.

Истинското напълване не ни успива, за да ни доведе до материална, животинска смърт. Тези страдания ни издигат нагоре и вместо земна смърт, намираме вечен живот. Да се надяваме, че човечеството ще разбере какви възможности му се разкриват.

Но всичко това е за сметка на страданията, затова не трябва да ги успокояваме, а да ги ценим, тъй като те са в основата на живота. Правилното управление на страданията и тяхното напълване във всеки един момент е двигател за правилно развитие, водещо към вечен живот.

Следва продължение…

От 736-а беседа за нов живот, 23.06.2016

[189491]

Други публикации:

Защо страдаме? Част 4

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Светът достигна до всеобща криза, все по широко се разпространява състояниетo на отчаяние и безизходност. Днес хората са вече готови да чуят, какво предлага кабала, как може да се устрои животът в новият глобален свят. Само в Кабала има решение на всички проблеми, има методика за излизане от създадената безизходица, методика за уравновесяване на нашият живот.

[179877]

Filed under: Кабала, Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: Понастоящем обстановката в света е много напрегната: терористични атаки в Париж, свалянето на един руски самолет в Египет, война в Сирия. Създава се усещане, че всичко се разпада.

Отговор: Влязохме в съвършено нова епоха, която в кабала се нарича „последното поколение“. Става дума за последното егоистично поколение, което трябва да се смени със следващото ниво на съществуване, с нов строй, с ново човечество. Но раждането на нещо ново винаги е болезнено.

Ражда се съвършено ново човечество, което е изиграло егоистичната си карта. В течение на много хиляди години сме се развивали с помощта на егото и сега трябва да преминем на нов етап на развитие, на който ще уравновесим егоизма с добрата сила на природата.

За това и говори науката кабала, която е възникнала преди три хиляди и половина години в древен Вавилон, където се е разразил кризисен период подобен на този, който преживяваме днес.

В тези времена цялото човечество е било съсредоточено на малко парче земя в Месопотамия и хората, живеещи като едно семейство, изведнъж се почувствали антагонистично взаимосвързани, между тях възникнали огромни противоречия, които наричаме „Вавилонска кула“, т.е. огромно взаимно враждебно отношение един към друг. Те не могли да го понесат, отделили се един от друг и се разпръснали по целия свят.

Част от тях, няколко хиляди човека, се присъединили към Авраам, който призовал всички да се издигнат над играещия в тях егоизъм. Впоследствие той ги извел от древен Вавилон. Така се образувала идеологическа група, която започнала да живее съгласно учението на Авраам по принципа „възлюби ближния като себе си“.

Оттогава човечеството се е разпръснало по цялата Земя. Дълго време ни е било хубаво и сме се чувствали свободни, а сега достигаме до същия този Вавилон, т.е. отново сме затворени, но сега около цялото земно кълбо и няма къде да се разпръснем.

В това се заключава и проблема: ние отново зависим егоистично един от друг, светът е станал малко селце и трябва да намерим изход от създалото се положение.

Затова сега отново се разкрива науката кабала, която, тъй като не е била необходима, е била скрита от човечеството от времената на древен Вавилон. Сега я изучават над 1800 факултета по света. Тя разказва, че трябва да усвоим методиката „възлюби ближния като себе си“ и да се научим, в крайна сметка, да приемаме другите като себе си.

Егоизмът се вселява във всички без значение от пол, възраст, политическите убеждения и религиозните възгледи.

Виждаме колко той управлява в младото поколение – хората не могат да живеят заедно, рушат се семействата, възникват проблеми на всички нива, в това число и на държавно. Въздействието на егоизма потапя човечеството в много силен антагонизъм.

Получава се, че от една страна, егоизмът ни разкъсва отвътре и искаме да се отделим от него, а от друга, течението на природата, еволюцията, ни свързва един с друг. Тези взаимно противоположни тенденции предизвикват огромно напрежение в света и страх от това по какъв начин може да свърши.

От програмата на радио „Ехо Москва“, 25.11.2015

[172702]

Filed under: Древен Вавилон, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Духовна антиматерия

Въпрос: Какво лошо има в стремежът на всеки да получи по-голямо наслаждение? Защо в нашия свят това носи толкова много проблеми и страдания?

Отговор: Проблемът е в това, че се наслаждаваме за сметка на другите. Когато се наслаждавам, аз откъсвам от насладата на другите, крада от тях, ограничавам ги. Това е причината за войната между хората.

Освен това сме създадени със зла, егоистична природа и искаме да се наслаждаваме именно на това, че имаме повече от другите. Наслаждението за сметка на другите е много голямо удоволствие.

Достатъчно е да погледнем как се държим на пътя, засичаме се един друг и не се пропускаме. Наистина ли всеки толкова закъснява, че допълнителната минута е решаваща за живота му? Съвсем не, просто получаваме наслаждение от това, че шофираме пред всички. Това е нашето зло начало.

В самия стремеж за наслаждение няма нищо лошо, той е характерен за всяко животно. Но човек иска да се наслади именно за сметка на другите, да се издигне над тях, да ги притисне и това разрушава нашето общество. Затова светът е в такава криза.

Въпрос: Но има много хора, които даряват в полза на обществото.

Отговор: Те също действат от желанието си за наслаждение. Всъщност никой не мисли за другите, самите те просто не разбират истинския мотив за своите действия.

Ако отнемете от хуманистите наслаждението, което получават, помагайки на ближния, те няма да могат да направят никакво действие. Ако майката изведнъж спре да усеща удоволствие от бебето, то ще умре от глад.

Целият материален свят работи само на този единствен принцип. Но има още един свят, наречен духовен, който не се усеща от нас и работи на друг принцип – отдаване, а не получаване. Духовното е основано на даването на наслаждение, а не на получаването. Това е антиматерия, „обратен“ свят.

Духовният свят съществува, дори обикновената наука открива някои гранични явления, но ние не можем да ги уловим с помощта на нашите уреди. Въпреки това, човек може да достигне до усещането за висшия свят, на антиматерията и точно с това се занимава науката кабала.

Чрез специални упражнения можем да трансформираме нашия материал в нов – в желание за отдаване, вместо желание за получаване. И тогава ще можем да се наслаждаваме на отдаването, а не на получаването.

От програмата на радиостанция 103FM, 29.11.2015

[171341]

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.1

Да живееш и да се наслаждаваш, ч.3

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (А. Аузан): Периодът на бързия растеж завърши и настъпи продължителна фаза на трудности, свързани с неуспехи в глобализацията. Икономиката на отделните държави е тясно свързана, зависима от политиката на федералния резерв, те нямат общ регулатор.

Така и не се създаде световното правителство, регулиращо процесите и намаляващо риска. Примерът с ЕО доказва, че това е невъзможно.

Евросъюзът изпълни сложна задача, построявайки система на 4 нива на управление: общинско управление, областно, национално правителство и самият той. Ефективността на бюрокрацията в него е на предела, пето ниво е невъзможно. Какво да правим, ако световното правителство, за което мечта още Айнщайн е нереално да бъде създадено? Да се разпръснем по регионални блокове?

Съперничеството между правителствата е подобно на борба между белите дробове с бъбреците в организма на човека – тази борба поражда само нови  кризи.

С военни заявки икономиката действително може да бъде „подгрята“, но именно така започват войните. Военният начин за решаване на икономическите проблеми е много по-скъп за воюващите страни, отколкото възстановяването на разрушеното народно стопанство и погребването на загиналите.

Реплика: „Отливът“ от глобализацията говори само за това, че няма обичайно (егоистично) решение на проблема. В рамките на науката и методите – ние не виждаме решение за сближаване на егоистичните блокове на народите и правителствата в единно цяло.

Но „отлив“ от глобализацията няма, тя продължава. Природното сближаване на народите продължава, то е неизбежно и не зависи от нашето желание или умения правилно да строим отношения помежду си.

Вавилонската криза се повтаря: цялото човечество се намира на неголямо пространство, днес това вече е земното кълбо и трябва или да унищожи себе си, с което да отложи решението по обединението за определен период от време или да се обедини над вселенския си егоизъм.

Такова обединение е възможно само чрез метода на кабала. Тя е готова за реализиране – теоретично и базово, практически. Трябва да бъдат приложени всички усилия, за да бъде показана на света тази възможност, преди да се е разгоряла следващата световна война.

[168978]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Коментар: Междувременно, не всички хора разбират, че се намираме в системна криза. Дори и някой да го усети, той си мисли, че кризата скоро ще свърши: „Ще потърпим година-две, ще затегнем коланите и всичко ще си се върне по местата.“

Отговор: Не мисля, че кризата ще свърши скоро, защото на света няма сила, която да контролира нещата със здрава ръка и да ги постави по местата им.

Някога световните лидери бяха Германия и Англия, а по-късно още няколко държави. Дори опозицията между Америка и Русия правеше света по-уравновесен, тъй като двете сили се обуздаваха и ограничаваха една друга. Днес това не съществува.

Америка е изоставила ролята си на световен полицай и виждаме, че света навлиза в непредвидимо състояние. Няма сила, която да задържи световния ред, оказвайки натиск някъде, ограничавайки нещо, правейки възможно нещо друго. Чрез такава сила природата би могла да се намеси и да се запази поне някакъв ред. Днес това не съществува и не може да съществува, защото американското влияние и присъствие на световната сцена, което преди ѝ позволяваше да поддържа и закрепя реда в света, намалява.

Затова светът се влошава до състояние, което е непредсказуемо. Този план е бил предопределен от природата преди няколко хиляди години и е бил изследван в кабалистичните източници. В тях се казва, че накрая целият ислямски свят ще доминира християнския свят. Още повече, виждаме, че това не е военна намеса, а тиха и мирна окупация.

Вече е невъзможно този процес да бъде спрян; невъзможно е да бъде съпоставен прираста на арабското население в Европа с европейското население. Според изчисленията на експертите, след 20-30 години Европа ще бъде изцяло подчинена на исляма.

Светът навлиза в едно напълно окаяно състояние. Ако по-рано някои южноамерикански държави, като Бразилия, очевидно бяха тръгнали по пътя на социализма, то днес те се закопават в такива големи проблеми, които се превръщат в криза. Накрая светът ще стане съвсем еднороден и злото ще се намира навсякъде.

От предаването „Последното поколение“, 19.08.2015

[165797]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как преходът от старите материални ценности към  нови, ще повлияе на световната икономика?

Отговор: Мисля, че в сегашното си състояние икономиката е на доизживяване.  Не самата икономика, а отношението на хората към нея. Днес се променя погледът ни към света и живота, става все по- пасивен.

Затова икономиката на неудържимото потребление ще се смени с тази на самодостатъчното съществуване. Човечеството ще престане да се стреми към големи материални достижения и богатство.

Виждам как огромни маси хора стават все по-пасивни. Вижда се и в Русия, и в Америка. В Русия са съгласни с политиката на спокойно съществуване с обработване на малки участъци земя. В Америка със социалистическата политика на президента Обама, с неговите програми за здравеопазване и всичко останало.

Ние ще достигнем до такова състояние, когато след прехода към нов етап ще последва рационално развитие. Ще разберем, че нищо от това, което е било в миналото – нито богатството, нито знанията, нито славата, нито изкуството, нито дори религията (защото днес и религия няма, това е само политика на властта), не може да ни доведе до никъде. Остава само постигането на смисълът на живота, защото през всичко останало човечеството вече е преминало.

И така, естествено, и икономиката ще се промени. Тя ще съществува, развива и видоизменя само във вида, в който ни е необходима, за да задоволи нашето тялото  (на животинско ниво),  т.е. нормално да ни нахрани, облече и обуе всички.

Всичко останало, което днес се раздува във всички направления като сапунени мехури, се доизживява, защото води света към състоянието на криза, в което се намираме.

Въпрос: Означава ли това, че самата икономика ще се спука като сапунен мехур?

Отговор: Ще се свие, защото е прекомерна! Ще я промени или световна война, или безчувствеността на хората. Ако по някакъв начин избегнем войната, апатията на хората към всичко ново постепенно ще застави икономиката да се свие.

Виждаме какво се случва днес. Вече никой няма нужда от многомилионното китайско производство и японските технологии. Постепенно всичко се ликвидира. Хората губят интерес към придобиването.

Това е естествен процес на вътрешно развитие на човешките желания, които преминават от материално потребление към нещо ново. Вече сме преживели подема на интереса към науката и културата. Днес те с нищо не ни напълват, не дават смисъл на живота ни.

А без тях остават само наркотиците, войните и други крайни решения, или изход на нов етап, на ново ниво на съществуване, ако го има.

Тоест, днес трябва да се даде възможност на хората да видят, че изход действително има. Такъв съществува. В крайна сметка у тях възниква вътрешено търсене на това, защото развивайки се отвътре, човек започва да се пита: «В какво е смисълът на съществуването ми? Ако го няма, жалко, че съм се родил.».

Следва продължение…

От ТV програмата „ Последното поколение“ 16, 19.08.2015

[165903]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→