Въпрос: Хората постепенно започват да разбират, че в света настъпва криза. Те чувстват това върху себе си и се опитват да си отговорят на въпросите: „Какво да правим с нея? Как да реагираме? Доколко е сериозна?“

Съществуват ли някакви закони и правила, по които ще се развива тази криза по-нататък? От какво можем да се ползваме реално и кое ще ни предложи решение на този проблем?

Отговор: Работата е там, че ние се намираме вътре в природата, в определена мрежова сила, която се е разгръщала в зависимост от развитието на егоизма, тоест според развитието на желанието на всички нива на природата.

В началото това са били малките желания на елементарните частици. След това частиците започнали все повече и повече да се групират, докато не образували толкова огромна постройка, каквато е нашето земно кълбо, на което се развили условия за биологичен живот: растителен, животински и на човека.

Това се явява следствие от развитието на желанието в материята: желание да получаваш, да се наслаждаваш, наситиш, използвайки материята, която се намира в някакъв контакт с нас.

Въз основа на това се получава съединение на елементарни частици, молекули, атоми, всевъзможни биологични частици материя, и от животните постепенно се формира животинско общество, а от хората – човешко. Тоест, всички еволюират вследствие от развитието на егоизма.

По този начин са се развили и нашите желания: от животинските желания на тялото (храна, секс, семейство) към обществените желания (богатство, слава, власт), които са възникнали в нас, защото нашият егоизъм е станал обществен, а след това и към знанията.

В своята история ние сме преминали тези етапи по оста на еволюционното развитие и винаги сме знаели как да действаме. Нашето егоистично развитие инстинктивно правилно ни е тласкало нанякъде: повече да използваме скритите и разкрити ресурси, да реализираме стремежа си към храната, секса, семейството, богатството, славата, знанията.

Но развивайки се в продължение на десетки хиляди години, изведнъж достигнахме до състояние, в което законите на нормалното линейно и даже експоненциално егоистично развитие престанаха да действат.

Човечеството винаги се е развивало линейно, и изведнъж през последните 100-150 г. излезе на експонента и достигна до някакво насищане, пик. В този пик се намираме в момента.

На това ниво възникна много интересно явление – внезапно нашият егоизъм спря да работи. Преди, колкото повече полагахме усилия, колкото бяхме по-развити умствено, толкова повече успявахме. Колкото по-силни бяхме, толкова по-уверени се чувствахме. А сега нито една от тези линейни, прости зависимости не действа.

Ако в предишните векове човек с по-голям егоизъм е печелил повече от неговото използване, то сега това не се случва – нашето нормално егоистично развитие се е изчерпало. Става така, че влизаме в съвършено различна парадигма, различна зависимост, а в каква именно, още не знаем.

В последно време учените започват да се досещат, че по-нататъшното ни развитие не зависи от индивидуалния егоизъм, а от изградените връзки помежду ни.

Вероятно това произтича от факта, че сега много бързо се развива комуникацията. И въпреки, че тя е интегрална и обхваща цялото човешко общество, цялата цивилизация заедно, ние я използваме в линеен вид, мислейки за това какво можем да вземем от нея.

Тоест, сега се намираме на етапа на преход от линейния егоизъм към интегралните връзки, а по-нататък, възможно е, и към алтруизма. И постепенно се досещаме накъде отиваме. Тези догадки започнаха да се проявяват в средата на ХХ век, по времето на „Римския клуб“ и се осветляваха в различни разработки на икономисти, философи и други учени.

Но проблемът е в това, че нещата са точно такива, и учените се догаждат за това, но никой не ги слуша. И макар да виждаме безполезността на продължаващите егоистични подбуди и в хората, и в големите организации, въпреки всичко има инерция, и от нея няма къде да се избяга.

Нещо повече, доколкото продължаваме да работим в общество, в което вместо линейни закони вече започват да действат сферични, интегрални закони, виждаме как нашето общество започва да попада под тежък натиск и се проявява по най-уродлив начин.

Това се изразява в разслоение на обществото, в което най-висшата част – няколко хиляди души в целия свят, е съсредоточила в своите ръце цялото богатство и власт, а останалата маса слиза надолу. Получава се огромна разлика между най-висшите слоеве от няколко хиляди човека и низшите слоеве, включващи останалите милиарди население.

От една страна, това естествено трябва да доведе до голям взрив. От друга страна, цялото натрупано богатство няма да означава нищо. Тъй като на стълбата на развитието на желанията (храна, секс, семейство, богатство, слава, знания) идва стъпало, на което можеш да замениш богатството за следващото ниво от своето развитие.

А когато човечеството започне да израства на това стъпало, на теб богатството няма да ти трябва за нищо, защото започва да възниква следващото стъпало, водещо към постигането на смисъла на съществуването.

Учените, изучаващи мирозданието, изведнъж започват да изследват неговата холограма, множествеността на вселената, и достигат до заключението, че Земята и цялата наша вселена имат край.

Ние започваме да разбираме, че през цялото време сме играли на някаква игра: пари, армии, войни. А в действителност сега започва голям процес, на който се явяваме само елементи, при това съвършено не определящи неговото развитие, течение, ход и още по-малко цел.

Намираме се в такъв етап, в който сме длъжни да открием за себе си истинската еволюционна цел на нашето развитие. Това ще ни доведе до отрезвяване, до нов възглед за света. Ще гледаме на всичко, което се случва, и на нас самите отстрани, и ще изследваме цялата природа в нейното последващо развитие.

Тоест след физическите (храна, секс, семейство) и обществени желания (богатство, власт-слава, знания) идва ново желание – постигане на истинския смисъл на нашето съществуване. Именно то трябва да ни завладее. Към това вървим.

Така че, сега човечеството постепенно открива кризата, и аз се надявам, че ще оформим правилен възглед за нея. Тогава няма да стигнем до сериозни ексцесии, защото ще ни е ясно, че животът продължава, само че в нов вид.

Из ТВ програмата „Последното поколение“ №15, 12.08.2015

[164785]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава правилно да гледаме на икономиката и на системата на човешките взаимоотношения, за да предотвратим бъдещата криза?

Отговор: През 60-те години на миналия век светът е започнал да се превръща в кръгла, интегрална, затворена система. Но тогава това още не се е усещало явно.

Може да се възрази, че светът е преживял редица кризи през изминалия век: „великата депресия” в Америка, кризата на социализма в Русия, кризата в Япония след бурния разцвет и т.н. Всичко това се е явявало източник на някакви проблеми, но временно, още не е показвало необходимост от съвсем друг подход към себе си и обществото.

Опитвали сме се да намерим други пътища за изхода от кризите. И най-важното е, че до този момент хората, в чиито ръце са съсредоточени богатството, силата, властта, не искат да ги изпускат, въпреки сегашното кръгло, интегрално отношение към света. Там управляват света не тези, които имат много пари, сила и армия.

Това е съвършено различно общество, което изцяло ще се грижи за себе си. В него няма висши, нисши и средни, няма управление с помощта на силата, на властта на парите и на армията. Ще наречем това общество комунистическо. Но не трябва да го бъркаме с тези егоистични комунистически опити, които някога са били предприети в Русия, в израелските кибуци и т.н.

По принцип, при преминаването към такова общество, изземат от властимащите всички сили, във вида на пари и на армия. Затова тук трябва да се случи някакво събитие, което е много трудно да се предскаже.

Когато тези хора се убедят, че разкриването на следващото ниво на съществуване прави от тях вечни, съвършени същества, които не са изложени на никакви увреждания, болести и смърт, то това откритие може да им повлияе, така че доброволно да се откажат от своята мнима власт, която ги увлича, не повече от детските игри.

Още повече, то ще позволи на днешните властващи в света да приемат за себе си нова задача: внимателно да разпределят армията и богатството, за да се премине постепенно до съвсем ново отношение към обществото, където всеки получава всичко необходимо на физическо ниво.

А своевременно, силата, енергията на хората ще са насочвани, единствено да е правилна взаимната връзка между тях, защото именно в нея започваме да постигаме своето вечно, съвършено съществуване на все по-голямото ниво.

Това може да се случи или по пътя на по-силни природни катаклизми и войни, или по добрия път, ако великите на света разберат сега, че в замяната на всички богатства и земна власт, те ще придобият властта над своята природа, над смъртта. Аз мисля, че ще им въздейства положително възможността за замяна на земната, временна, нищожна власт за вечната и съвършена.

Иска ни се да вярваме, че човечеството ще стигне до това по гладък път.

От ТВ програмата „Последното поколение” №15, 12.08.2015

[164860]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: През тези сто години, през които Западът загива, се случиха невероятни събития: заглъхнаха две големи и стотици малки войни, старите империи се разпаднаха, разцъфнаха и загинаха мощни тоталитарни идеологии, случиха се няколко глобални депресии.

Но съвременниците ни с прекалено чувствителната си психика са преизпълнени с усещането, че този път Западът няма да може да избегне историческото си поражение.

Днешната криза е присъща не само на Запада. Това е обща криза на човечеството. Няма разумен и ясен проект за бъдещето. Няма цел, заради които да си струва да се живее и умира, всички дружно блуждаят в тъмнината.

Имало е такова предчувствие или увереност – но всички винаги са знаели, че зад хоризонта ни чака нещо повече, отколкото нищо. Очертанията на бъдещето можеха да бъдат различени в настоящето. Пътят към него водел нагоре и е бил павиран от обществените и технически усъвършенствания, изобретения и прогрес.

Някога животът в настоящето задължително е водело към бъдещето, бъдещето е било продължение на действителността, на линията на живота. Но внезапно човечеството загубва интерес към прогресивното развитие и загърбва бъдещето. Как да съхраним света макар и в най-общи лини?

Реплика: Всичко е вярно. Трябва само да се добави, че цел има, но тя не е определена от човека, а от плана на Природата – и точно него трябва да разкрием. Така че, на човечеството му е нужна науката кабала. Ето че  достигнахме до крайната точка от плана на творението!

[163868]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Образоването и информирането са в основата на всичко, дори и на новата икономика. Но икономистите искат да запазят старите методи и същият начин на живот да продължава, както преди, без да се променят хората. Но от икономическата криза не може да се излезе по този начин.

Първо, най-важното е да се образоват и възпитават хората, да се подготвят за новата фаза от човешкото развитие – живот в хармонично общество, в което всеки рационално получава това, което му е необходимо. Трябва да постигнем съгласие за едно устойчиво потребление и тогава цялото общество ще постигне баланс.

Икономическо развитие не означава днес да има 500 вида сирене, а утре към тях да се добавят още 200. Начинът ни на живот трябва да бъде рационален, а рационално потребление означава, че нямаме нужда от излишни неща, че гледаме на себе си, на обществото, на семействата си и на целия си живот от позицията на общото благо.

Но това не значи, че е необходимо да извличаме всичките ресурси на природата и да задължаваме хората да работят по много часове на ден докато не остареят и животът им не се пропилее.

На човек му е необходимо свободно време и време, в което да образова децата си. Малките деца не бива да бъдат захвърляни в детски заведения от 7 сутринта до 7 вечерта без да виждат родителите си, а когато родителите им ги вземат в къщи вечерта, те вече нямат енергията и времето да бъдат заедно пълноценно.

Въпрос: Но хората не се чувстват нещастни. Статистическите проучвания показват, че повечето хора са доволни от живота си.

Отговор: Хората не са научени на нищо друго, те не познават никакъв друг живот. Объркани са. Живеят по начина, по който са научени, и си правят хубави статистически графики. Тук става въпрос за същността на живота.

Светът навлиза в криза, която ще донесе абсолютно безредие и икономистите не могат да продължават да работят по старите методи. Само преди стотина години хората са работили по 10-12 часа на ден. Днес пак работят по толкова, въпреки целия този технологичен напредък.

Как може човек да е доволен от такъв живот? В миналото той е работил във фабрики с машини, сега работи с компютри, но принципно, нищо не се е променило. Той е бил на работа по цял ден без да вижда децата си, но поне съпругата му е била вкъщи с тях. Днес дори жените са принудени да работят по цял ден.

Въпрос: За съвременния човек, работата заема най-важното място в живота. Ако питаме някоя млада жена за съпругът ѝ, то тя ще ни каже името му и какво работи той. Всеки оценява себе си според длъжността, която заема, и заплатата, която получава.

Отговор: Това е в резултат на влиянието на обкръжението върху човек от холивудските филми, рекламите и медията като цяло. Човек започва да гледа на живота през такива очила, каквито му сложат. Ние не образоваме хората. Само им даваме играчки – мобилни телефони и компютри – и ги превръщаме в потребители, които да ни помогнат да развием икономиката. Хората само работят и купуват, работят и купуват, като по този начин помагат на някой да забогатее.

Въпрос: Но хората не знаят какво е това рационално потребление.

Отговор: Ето затова ни трябват главно образоване и информиране. Няма нужда да променяме нищо друго. Нужно е само да образоваме хората, и най-вече икономистите.

От ТВ програмата „Решението”, 24.06.2015

[163011]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара: „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Науката кабала е методика за обединение на хората, която казва, че преди всичко е необходимо поправяне на човека и тогава всичко, което той прави, ще е за добро.

Ако се опитваме да се обединим според своя естествен, вътрешен стремеж, без да сме се поправили, започват конфликти и проблеми.

Видяхме до какво доведе подобно обединение на Европа в единен европейски пазар. Вместо да направят това обединение полезно за всички, европейските страни се скараха помежду си. Тъй като те предварително не поправиха отношенията помежду си, ограничавайки се единствено до делови сделки, в крайна сметка се прояви егоизмът.

Науката кабала ни обяснява как да се обединим правилно. И затова тя е толкова важна за нас, именно в наши дни, когато се разрушава семейството, прекъсват се връзките с приятелите и хората се стремят да живеят сами. Ако се обединяват, то е единствено с егоистична цел, която в края на краищата води до експлозия, до развод.

Егото порасна дотолкова, че на нас ни се налага да се учим на методиката на обединението. Психолозите, социолозите не могат да обяснят защо се случва това. Но напоследък те вече достигат до извода, че това е обща тенденция в целия свят и изпадат в объркване.

Науката кабала трябва да се разкрие в съвременния свят като методика на доброто обединение. Тя е необходима навсякъде, където човечеството открива своята неспособност да се обедини по добър начин и започва да разрушава връзките.

Като резултат виждаме разводи в семействата, кавги между децата, ужасни битки в училищата, конфликти между родители и деца, на работа между работодателя и работниците.

Конфликти стават навсякъде: между държавите, в международната политика и във всяка страна, между партиите. Във всеки народ има стълкновения на множество противоречиви мнения, течения и фракции.

Скоро ще се почувстваме съвършено разединени, разпръснати, отделени един от друг. Разединението достига до такива мащаби, че човек даже вътре в себе си ще започне да усеща толкова различни стремежи, че ще изпадне в объркване, изгубвайки всякакво спокойствие и вътрешно равновесие.

Човечеството ще изпита пълно отчаяние и безсилие, и тази криза постепенно се развива, стъпка по стъпка. Има страни, в които тя се проявява повече, а в други засега по-малко. Но разединението се разпространява като епидемия и в крайна сметка ще обхване целия свят.

То ще стане толкова огромно, че нито един човек няма да знае как да се свързва правилно с другите, в него ще се появява такъв вътрешен ступор, неразбиране, безчувственост. Затова се разкрива науката кабала, която е призвана да обедини хората в един човек с едно сърце. Тя има достатъчна мощ, за да направи това.

Тъй като, без връзка помежду ни, без правилна комуникация, ние ще спрем своето развитие.

Вече виждаме симптомите на такава деградация в света, съдейки по това, което се случва с младото поколение, какво разделяне има между мъжете и жените, нежелаещи да създават семейство, да раждат деца, колко популярни станаха наркотиците. Човек иска да се вглъби вътре в себе си и колкото е възможно по-малко да чувства външния свят, в който няма нищо приятно.

Затова науката кабала, която се занимава именно с правилното обединение между хората, ще стане толкова търсена и необходима за всички.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[163270]

Filed under: Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Целият ни живот е театър. Има ли някакъв план за това, което става с нас, закономерност? Този спектакъл има ли режисьор?

Отговор: Изследвайки природата, виждаме, че в нея всичко функционира по точните закони на физиката, химията, биологията, зоологията.

Очевидно е, че и човешкият живот също е задължен да протича по определени закони. В човечеството се съединяват всички частни закони на природата и ни управляват.

Ние се намираме в силово поле, което ни движи към такова състояние, когато ще започнем да питаме: каква е тази игра, къде ни води, за какво живеем, заради каква цел?

Религиозните хора решават този проблем много лесно. Те вярват, че има висша сила, която ни управлява и не трябва да се замисляме за това, какво ще стане с нас. Кабала казва, че решението е в това да се разкрие тази висша сила, да се отворят очите и да се види цялото мироздание – този свят и висшият, духовен свят.

Тогава ще започнем да живеем във всички светове и с достигнатата от нас висота, ще стане видимо как се управлява всичко и защо е необходимо да се постъпва именно така, а не иначе.

Всъщност се приближаваме до това, защото висшата сила ни отвежда толкова далече в тази игра, че за нас става ясно: ако не опознаем условията на тази игра, ако не станем нейни осъзнати участници и партньори на висшата сила, то нашият живот е в опасност.

Въпрос: Какво означава да спечеля в тази игра на живота?

Отговор: Да спечелиш в тази игра можеш едва тогава, когато откриеш, че това наистина е игра и разбереш къде води тя, каква е програмата на режисьора на висшата сила и как да станеш неин активен изпълнител. Кабала ни учи как да направим това.

Когато разкриваме тази игра, то виждаме, че е най-възвишена и прекрасна. Тя преминава по точни закони, които е невъзможно да се нарушат и ни водят до чудесна, висока цел. Цялата тази игра е предназначена да ни обърка и да предизвика в нас остра потребност да разкрием тайната на играта на живота.

Целта на играта е да направи цялото човечество подобно на Твореца, да ни доведе до абсолютно добро състояние, до вечен, съвършен живот. Накрая ще получим безкрайно напълване, но по пътя към това, сме задължени да открием своята пълна загуба, незнание, неразбиране, кризата, която преживяваме днес. И всичко това е, за да разрешим загадката на тази игра.

От програмата на радиостанция 103FM, 31.05.2015

[160518]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Въведение

Свидетели сме на ново изригване на конфликта между почти банкрутиралата Гърция и водещите членове на Евросъюза.

Покрай търсенето на конкретно решение, тази ситуация предизвиква множество въпроси от по-общ характер – за отношенията между държавите в разклонената система от взаимовръзки, за силните и слабите, за това как си влияят една на друга, за разположението на силите в Европа.

Трябва да отбележим, че не за първи път Гърция преживява икономическа криза. Органите на държавно управление в тази страна се отличават с ниска ефективност, а понякога и с корупция. Когато тя постъпваше в Европейския съюз, всичко това беше достатъчно ясно на всички и въпреки това, те я приеха с разтворени обятия.

Оттогава Гърция е длъжна да се подчинява на общото законодателство, на Европарламента и евро-бюрокрацията. Тя няма право да разработва собствена програма за спасение и всъщност се намира под външно управление. При това ключова роля в това управление играят Германия и Франция, които са икономически силни държави, диктуващи свои условия.

В резултат на това, от една страна, Германия предлага помощ, а от друга, гърците виждат в това „мечешка услуга“, чиито условия те не са в състояние да понесът.

Съюз на силните

Въпрос: Как в действителност се изграждат взаимоотношенията в Европейския съюз?

Отговор: В моите очи Евросъюзът винаги е бил като болен, когото не желаят да лекуват. Отначало са го „породили“, създали го по такъв начин, че той да е обречен да страда, а в крайна сметка –   на смърт и на разпадане.

Всъщност това не е никакъв съюз. Нищо не обединява участниците в него. Свободната икономика сама по себе си не може да служи за сплотяващ фактор, тъй като в нейните рамки всички водят борба помежду си.

Извън рамките на истинската консолидация са останали банките, промишлените сектори, потребителските фондове, а най-вече хората и техните желания – базовата „субстанция“ на Съюза.

Ако наистина се обединяват в нещо –  трябва да се започне от основата. Нашата основа е желанието за наслаждаване. И „обединение“ означава, че аз приемам желанията на другите като свои собствени.

Обединяваме желаниетята си и се отнасяме към тяхната съвокупнсот като към едно  цяло. Цяла Европа за нас е като един човек. В такъв случай няма слаби и силни – всички са равни. С други думи, всеки обезпечава благото на всички.

Но нима Еврозъюзът  е създал такова равенство? Напротив, Германия и Франция в самото начало са оформили идеята за обединение по такъв начин, че да преуспяват, да забогатяват, да станат силни, а не да помагат на слабите, изграждайки равенство, общност и повсеместно да изравняват жизненото равнище.

И като резултат, в продължение на всички тези години на съществуване, европейският „съюз“ служи на това, че експлоатира слабите.

Съдбата на неудачниците

Представете си: отивам в банката и откривам, че сметката ми е на минус.

Защо трябва да страдате от това – ми казват – По-добре да ви отпуснем заем под два процента.

Вземам заема, но след известно време става ясно, че не мога да го изплатя навреме. И минусът започва да расте.

– Няма нищо – ми казват – Ще ви дадем друг заем, но под 4 процента.

И отново поради липсата на изход, нагълтвам въдицата. Тъй като банката има интерес от това. Точно с това тя се храни. В действителност, на нея не й трябва аз да върна дълга. Напротив, колкото повече заем вземам, толкова повече процента ще олихви, толкова по-добре за нея.

Така излиза, че страна от типа на Гърция, получавайки заем от Евросъюза, с годините ще потъва в дългове.

С други думи, европейските управляващи са заинтересовани от съществуването на страни-неудачници. Те преднамерено създават ситуация, при която страните от Южна и Източна Европа да остават слаби и да страдат от тежестта на непосилните дългове.

А като цяло, на този принцип е построена цялата световна икономика. Тя се „опира“ на слабите, на които е съдено да остават длъжници и да връщат процентите, които съставляват по-голямата част от дълга.

Друг известен пример са американските студенти, които вземат заем за обучение, който след това изплащат дълги години. И дори ако не всички успеят да го върнат, банките са доволни – за тях това е постижение.

В крайна сметка още много страни ще се окажат на границата на краха и в последния момент ще бъдат принудени да вземат заеми с продиктуваните им лихви. А само две страни, предимно Франция и Германия, ще спечелят от това.

Такава е текущата ситуация, макар че и на тази игра ще й дойде краят.

Ето защо аз предполагам, че в гръцкия колапс няма нищо непланирано предварително. Всички знаеха, че в тази страна няма развита промишленост, че тя живее основно от селско стопанство и туризъм.

Още отдавна на нея й предложиха да продаде своите малки острови  и макар че за Гърция това да означава да си продаде душата, тя няма какво друго да направи, щом хазната й е празна…

Икономическата слабост прави гърците силно уязвими пред всякакви стълкновения и кризи в Европа. В случай на сериозни сътресения те могат да се лишат от доходи от селскостопанската продукция, от туристически поток – и тогава нищо не остава, освен да закриеш страната…

Въпрос: Защо се получава така, че един народ е икономически силен, а друг – обратно?

Отговор: Някои изследвания показват, че в православните страни е прието друго отношение към работата. Това се отнася до Русия, Украйна, Грузия, Армения и др. Многовековното влияние на православието е насадило у хората определена безучастност към усилията, вложени в работата.

Проблемът тук не е във вярата като такава, а в подхода, който се съхранява и в този смисъл отслабва народа. От друга страна, в католическите и протестантските страни се насажда друга трудова етика.

Така или иначе, във всеки случай характерът на народа не може да бъде променен за един час и затова силните държави безусловно ще използват бедите на слабите.

От 598-а беседа за новия живот, 12.07.2015

[163131]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Често живеем с усещането, както се пее в песента:  „Не се тревожи, бъди щастлив, всичко ще е наред“. Има ли такава алтернатива за такъв безгрижен подход към живота?

Отговор: Има няколко подхода към живота. Виждаме го в цялата човешка култура, в цялото възпитание, което сме създали, в културата, в изкуството – в литературата, музиката, танца, живописта и т.н.

Преди всичко: факт е, че животът има начало и край. При това ние сме много по-нисши от животинското ниво, от което сме се развили, тъй като животните не чувстват края на съществуването. А ние чувстваме края на живота и мислите ни за това започват още от детска вързаст. Седем – десет годишното дете вече мисли за това и тези мисли много го тревожат.

Едновременно с това ние отблъскваме този въпрос, стараем се да го потушим, за да не се пробужда. Но понякога, когато все пак се пробужда, той ни причинява такова дълбоко жегване, че ние не можем да търпим това.

Затова болшинството от заниманията в живота на хората  и целите, които те искат да постигнат, са предназначени за да избягат от въпроса: „За какво живея? Защо? Ако всичко завършва, има ли полза от всички мои занимания в живота?“ От друга страна, ако всичко завършва, за какво ми е да живея с усещането за края, по-добре е засега аз да „поиграя“ на всичко, което е възможно, както децата в пясъчника.

И ние виждаме, че 90% от цялата дейност на човечеството е безполезен труд, с който само разрушаваме земното кълбо, опустошаваме го от природните богатства. Но ако ние не правим това, с какво да се занимаваме, с какво ще живеем? Тогава ще се наложи да живеем с вечния въпрос, че не сме вечни, който просто ни разрушава. Какво да правим?…

Затова строим всевъзможни обществени системи, които вече сами ни заставят да се занимаваме с разни видове дейности и да забравим за този въпрос. Колкото повече напредваме, толкова по-заети ставаме. И това е така , защото самите ние искаме подсъзнателно да бъдем заети, а не защото някой ни задължава.

Тъй като материалният ни живот няма нужда от това, но ние го правим такъв, че той ни принуждава през цялото време да се въртим, да тичаме и да го запълваме така, че да няма кога дори да си отдъхнем. Защото, ако почивката ми не е ограничена по време, както през отпуска и аз съм освободен от работа – това вече е проблем.

И тук достигаме до такава криза, каквато се набива на очи в днешното поколение: младите не искат да са прекалено заети, не искат да пораснат, не искат да живеят като нас, които само „си играем“ и сме заети с безполезни дела, само за да не мислим за смисъла на живота.

Те се намират в отчаяние и макар и да отблъскват този въпрос, който скрито ги тревожи, се стараят да го подсладят с наркотици, алкохол, различни развлечения. Намираме се на границата на две епохи, на прага на нова ера.

Може да се каже, че целият ни живот е бягство от въпроса за това, че всичко ще свърши. И затова сме потопени „до уши“ във всякакви измислени дела, които сами измисляме.

Цели градове се занимават с взаимно обслужване: адвокати, счетоводители и маса други специалисти. И всичко това, за да се суетим, колкото може повече, занимавайки се с всевъзможни едва ли не необходими неща.

Но има и друга възможност – ако се замислим за смисъла на живота, за неговия край и действително намерим отговор на този въпрос. Тогава видимо ще изменим живота си.

Ако правилно и сериозно изследваме живота, ще видим, че все още се намираме на животинско ниво и се занимаваме с това, което напълва земния ни живот, зависещ от животинското тяло, но нашият дух, въпросите ни са много над това.

Ако разбирахме, че можем да достигнем следващото по-висше ниво, извънтелесния живот, колкото и нереално да ни се струва, то действително бихме запълнили живота си иначе, бихме управлявали живота си и времето по друг начин.

От 356 беседа за новия живот, 22.04.2014

[160111]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: По-официални данни икономиката на САЩ, от 2009 година, навлезе в стадия на възстановяването. Но да се има претенции към икономика, която е в пълна зависимост от потребителите, чиито доходи не нарастват – е абсурд! Нивото на промишленото производство си остава същото, както и до рецесията.

Икономистите въобще са изчезнали и не правят каквито и да е изявления. Всички страни са убедени, че да се отървем от системата на глобалната икономика означава неминуема икономическа смърт. Но в действителност смъртта на икономиката е в глобалната система.

Работните места се изземат от американците и се разкриват за азиатците и като следствие на този процес, настъпва крах на вътрешното потребителско търсене, съкращаване на данъчната база, невъзможност на правителството да обезпечи ангажимента си по-пенсионното осигуряване.

Невъзможността от създаването на нови домакинства предизвиква спад на пазарите за недвижими имоти, мебели и битова техника. Випускниците от средните учебни заведения – колежите – живеят с родителите си. Достъпната работа с частична заетост не може да позволи да се заделят спестявания. Хората купуват леки коли, вземайки 100% заем.

Понижаването на потребителското търсене, което е основа на икономиката, е очевидно от самото начало на кризата, но информационната пропаганда е прекалено силна и хората по неволя стават участници в собственото си унищожаване.

Реплика: Егоизмът е непобедим! Той ни подготвя, както се говори в книгата Зоар, отрова на върха на острието и ангелът на смъртта го поднася към устата – а нещастния човек няма друга възможност, освен да отвори уста и да погълне капката отрова.

Тъй като той чувства в нея наслаждение и едва тогава – смърт! Само въздействието на висшата светлина (ОМ) може да предизвика неговото поправяне. Науката кабала обяснява как да бъде направено това.

[155660]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Статистическите изследвания показват, че човек, който има повече приятели, има по-големи шансове да се почувства щастлив. Защо е така?

Отговор: Изглежда, че приятелите трябва да ми носят даже повече неприятности, отколкото щастие. Нали те ми предават настроението си и аз преживявам всичко, което им се случва: и доброто, и лошото. Затова трябва повече да се разстройвам от тях, понеже, обикновено човек в живота си има повече проблеми, отколкото радости.

Работата е в това, че за хората е характерно да скриват проблемите си и повече да разказват за успехите. Затова ми се струва, че те живеят нормално и благополучно. И даже, ако околните не са особено щастливи, то общата беда не е толкова страшна. Виждам, че и другите имат същите проблеми, каквито и аз, и вече не измервам състоянието си относно идеала си за щастие.

На мен ми е ясно, че не ми е по-лошо, отколкото на другите и такъв е животът. Вече го приемам като даденост, понижавайки своите стандарти до общото ниво, прието в обществото.

Освен това виждам, че търговските и промишлените компании изграждат системи, облекчаващи живота на всички. С тази цел и се обединяваме, създавайки градове, фабрики. На всички заедно ни е по-лесно да оцелеем в този свят и имаме по-големи възможности да получим удоволствие от живота, отколкото всеки поединично. На човекът, живеещ като отшелник в гората му предстои много трудно съществуване, ако той изобщо може да оцелее.

Очевидно е, че връзката между всички ни е от полза. Ако възникнат проблеми, те стават общи и се поделят между всички. Живеейки в общество, се учим един от друг, вземайки пример от другите. Затова, колкото повече съм включен в обществото, толкова повече мога да получа поддръжка от него, усещане за стабилност.

Всичко лошо и добро, случващо се в живота, в края на краищата се изглажда. Независимо, че накрая обществото може да ми донесе повече проблеми, отколкото добро, те ще бъдат такива проблеми, както у всички и затова ще бъда съгласен с това.

От 242-та беседа за новия живот, 17.10.2013

[154728]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→