Действието самоотмяна е присъщо на всичко по пътя на духовното развитие. На всеки етап творението отменя своето желание, създадено като съществуващо от нищото, и използва това, за да се уподоби на Твореца.

Отначало то отменя себе си като точка заради сдобиването с огромна потребност. Защо му е нужно? За да има кли, съответстващо на Твореца.

На втория етап то отменя тази потребност и се издига над нея. Отмяната на желанието означава преминаване на махсом. Издигайки се, творението става свободно от желанията и тогава преминава на следващия етап.

Там то възобновява желанието и даже започва да получава наслаждение в него, но не за собствено удоволствие, а за да наслади любящия го Творец и по този начин да Му покаже своята любов.

Тоест по протежение на целия подем по стъпалата на стълбата, водеща към Края на изправянето, творението отменя само себе си.

Излиза, че отменянето на себе си е едновременно средство, действие и резултат, с помощта на който ние напредваме по стълбата на ценностите, докато не достигнем висшата ценност, когато отмяната е толкова огромна, че води до уподобяване на Твореца.

Парадоксално, но именно действието по отмяна – отменяйки своята точка, съществуваща от нищото, аз постигам големината на Твореца. Опирайки се на нея, аз постоянно израствам за сметка на въздействието на нейната светлина.

В нашия живот ние не чувстваме Твореца, не различаваме духовните сили, не разбираме целта на творението. Пред какво можем да се отменим?

Пред групата: учител, книги и хора, стремящи се към същата цел. Относно тях аз се отменям, а не относно желанията от този свят, които не са свързани с духовното развитие.

Аз се разтварям в групата, все едно не съществувам: оставям от своята точка „съществуваща от нищото” (еш ми аин) втората половина (аин) и приемам техните мисли и чувства, отхвърляйки своите.

С това действие аз се включвам в духовната система и започвам да получавам обкръжаващите светлини, които ме движат напред във висшия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 06.12.2010

[29220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви критерии имаме за издигането? Минава месец, минава година… Как да зная, че не стоя на едно място?

Отговор: Цялата работа се познава по отношението към групата – като резултат трябва да съм се убедил и съгласил да видя в нея мястото за разкриването на Твореца.

Това разбиране се пробужда в мен и аз мога да го измеря. Ако ми става все по-ясно, че само в нашето общо, единно желание ние заедно разкриваме връщащата към Източника светлина, Твореца, сливането, края на поправянето, ако аз ”вътрешно чувствам”, че това е така – значи аз се издигам.

Можеш да проверяваш това  едва ли не с линийка – дотолкова тук всичко е точно.

От урок по книгата „Зоар“. Предисловие, 08.12.2010

[29131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата наша работа се състои в това да се оправдаят състоянията, които ние преминаваме, и тогава те ще ни се покажат като по-комфортни.

И това зависи само от нас! Тъй като  всички тези състояния са неизменни, всичките решимот (духовните гени) трябва да излязат по веригата, едно след друго, и да се реализират до края на поправянето.

Те постепенно се разкриват в теб, за да ги оправдаеш. А какво означава „да оправдаеш“? – Да осъзнаеш, да почувстваш и да разбереш с каква цел  идват, кой ги донася, за какво, в каква последователност.

Така самият ти се развиваш, при това дотолкова, че започваш да включваш в себе си цялото творение. Именно това иска от теб Творецът! И затова ти дава не крайната форма – в нея ти нищо не би почувствал и не би разбрал, а те превежда през цялата тази последователност от действия.

Но съществува ли този процес на практика? – Няма го! Няма нито начало, нито край – нищо няма! Има едно съвършено състояние. Само за теб Творецът го разтегля от началото и до края, като гумено въженце, внедрявайки в Своето единствено действие него, злото начало, желанието за наслаждения.

И тогава ти можеш да преминеш последователно всичките тези състояния – от началото до края, усъвършенствайки при това своите чувства и разум.

Това ти помага да разбереш целия процес на творението – от двете противоположности: от тъмнината – към светлината.

А ако това е било едно състояние, то ти не би съумял нищо да различиш, тъй като ти си творението. На теб са ти необходими две състояния, за да почувстваш и да изясниш едното срещу другото.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 26.11.2010

[28278]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.181: „И тогава, когато засветило всичко заедно, – тъй като светлината на Атик, убежището за хасадим, едновременно с това съдържа в себе си също и хохма, защото от нея е длъжна да дойде хохма, намираща се в Арих Анпин.

И затова хасадим на Атик са по–важни от хохма на Арих Анпин, и се смята, че той го включва, и в него хохма и хасадим светят заедно.

И затова морето започнало да изпълнява висшите закони – да дави египтяните и да спасява Исраел, и били предадени в негова власт както висшите, така и нисшите… и разсичането на Крайното море зависело от Атик.”

Идва висшата светлина и отсича по-грубите желания в нас, които се наричат „египтяни“, от желанията „Исра-ел“ („право към Твореца“), които са готови да се поправят, съгласно условията на Второто съкращаване (Цимцум Бет).

„Народи на света“ в нас, се наричат всички онези желания, които е невозможно да поправим до самия Край на поправянето (Гмар Тикун). Към тях се отнасят клипот и всички желания, пряко свързани със светлината Хохма.

А желанията „Исраел“ (яшар-кел) произлизат от свойствата на Бина и по своята природа принадлежат на Галгалта ве-Ейнаим.

Затова, идващата сега светлина Хохма, прави разсичане по цялата дълбочина на желанието/съсъда, отделяйки желанията, които могат да се поправят (принадлежащи на Г“Е и способни да станат АХА“П де-алия) от желанията, които изобщо не подлежат на поправяне.

И това е причината, поради която е станало „разсичането на Крайното море“, отделящо „Исраел“ от „египтяните“.

От урок по книгата „Зоар”, 27.10.2010

[25051]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „600 000 души“: Има три периода в духовното израстване на човека:

1) искрата на душата, която ту пламва, ту гасне;

2) частната душа – когато той усеща себе си като част от 600-те хиляди души, от общата душа;

3) приближаване до съвършенство, към общата душа – тъй като неговото егоистично желание се е поправило изцяло, вече не е преграда и му позволява напълно да се слее с общата душа Адам.

Тук има момент, който е труден за обяснение, подобен на принципа на неопределеност в квантовата физика. Работата е в това, че няма „много създания“ – има едно единствено творение. Всеки, усещащ себе си като творение, е именно това творение, а всички останали по отношение на него не са самостоятелни творения, а части от неговата собствена душа.

Затова, макар да ни се струва, че съществуват много милиарди творения, в духовното, човек присъединява всички тези части към себе си и спрямо неговия свободен избор, те всички се намират в края на поправянето. А той е единствената част, която от негова гледна точка, може да се нарече съществуваща.

Но именно в този отделен вид, той се смята за несъществуващ и е длъжен да се присъедини към духовното, към общата душа! А всички останали, като че ли „чужди“ за него части, той трябва да възприема като вече намиращи се в духовния свят.

Трябва да разбере, че „всеки съди според  собствената си неизправност“, и те се намират в окончателно поправено състояние, а само той – не.

А кого можем да наречем творение, единствено съществуващо от всички? Именно този, който още „не е сътворен“ и има нужда от поправяне.

Когато придобием духовно зрение, ние ще видим света по този начин. Баал аСулам описва тук много високо състояние. Когато се говори, че съществува само една душа, това означава, че не просто всички се обединяват в една обща душа, а се има предвид, че в реалността изобщо не съществуват някакви отделни души…

Това е наша временна илюзия, която е следствие от трите координатни оси (време, движение и пространство), в които картината на света се пречупва по този начин. Но когато тези оси изчезнат и ние престанем да бъдем зависими от координатните оси и времето, когато се издигнем над тях, тогава ще видим реалността, в която съществува само едно творение.

За тази цел трябва да поправим своето егоистично желание, което всъщност предизвиква в нас илюзията за съществуване на реалност във времето, движението и пространството – на стъпалото на нашия  свят.

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24965]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „Тора”?

Отговор: Силата, която ни поправя и ни обединява се спуска към нас в своите различни проявления. Силата, която може да ни донесе осъзнаване на злото и неговото поправяне, да ни обедини с доброто и да ни послужи като пример за обединение се нарича Тора. С други думи Тора е цялата система на поправяне.

Зеир Ампин и Света на Ацилут са считани за „Тора”, защото те са един образ или една система, на която аз се опитвам да се уподобя. Аз постигам това, като обединя всички души в Малхут на Света на Ацилут, така че връзката между тях да бъде подобна на Зеир Ампин на Света на Ацилут. В този случай всички души в Малхут на Света на Ацилут се обединяват и се сливат (Зивуг) с Зеир Ампин на Света на Ацилут, Творецът. По този начин ние разкриваме връзката и сливането между нас.

Всичко това се случва, започва и свършва, в ЗОН (Зеир Ампин и Нуква) на Света на Ацилут. Малхут на Света на Ацилут преминава през седем състояния докато достигне до нивото на Зеир Ампин, подобие с Него, в нейният пълен обем. В Края на Поправянето (Гмар Тикун) те стават като две велики Светлини. От това следва, че Зеир Ампин на Света на Ацилут, която е смятана за „Тора” или за „Твореца”, служи като пример с нейната структура, сила и въздействие.

А ние преди всичко трябва да се стараем помежду си да се свържем в тъмнината и да разкрием, че се нуждаем от Неговата помощ. Когато в продължителните ни усилия да се обединим разкрием, че не сме способни да го направим, тогава, като малки деца, ще започнем да плачем и да изискваме поправяне и пример от Него. В резултат Висшият ще ни даде пример и сили да се обединим.

Но нашето искане и търсене трябва да произлизат единствено от нашите усилия да се свържем един с друг. Иначе ние няма да бъдем удостоени със Светлината, тъй като не се намираме във връзка с Малхут и Зеир Ампин на Света на Ацилут – ние не сме в Малхут.

Малхут усеща само обединение. Междувременно всички ние се намираме в нисшото, под световете БЕА (Брия, Ецира, Асия). Само нашите желания да се свържем един с друг се изкачват до Малхут, за да разкрият Творецът и за да достигнат свойството на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010

[#21185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В духовното ден, месец и година, не са наши календарни дни. Как може да се откажа от получаващите желания, ако седем дни могат да продължат години по нашето календарно време?

Отговор: Ние живеем в нашия свят не по духовния календар, а по обичайния, астрономическия, съгласно въртенето на Земята, Луната и Слънцето. Това определя целия наш живот.

Кабалистите разказват за това, което протича „вътре“ в човека, с нашето осъзнаване на себе си света.

Духовните година, седмица и ден никак не са свързани с астрономическото време.

Духовната година човек може да премине за няколко минути, а в средата на седмицата човек може да бъде в състояние на съботата, символизираща края на поправянето.

А Песах, когато човек излиза от Египет, може да се случи с него „след дъжда в четвъртък“.

Има духовни корени, и техните следствия – материални клони, отразени в процесите, протичащи в природата.

Но е казано: „Исраел е над звездите и знаците на съдбата“. Човек, стремящ се към Твореца („Исра-ел“ на иврит означава „Право към Твореца“), в своето духовно развитие се намира над всички тези разчети.

И затова той напредва без всякаква връзка с астрономическия календар.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.03.2010

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→