Въпрос: Защо ни е така трудно да намерим думи, за да предадем нашата идея на другите?

Отговор: Ако ние можехме по-добре да усещаме духовните определения, то щяхме да намерим за тях прости думи, способни да достигнат до сърцето на всеки човек.

Ние трябва да развием методиката на поправянето, за да доведем целия свят до сливане с Твореца. За това ни е необходимо духовно усещане. Защото само усещайки нещо, ти започваш да разбираш, в теб се появява способност да изразиш това с думи.

Усещането възниква от дълбочината на желанието, от неговата сила,.устрем, необходимост да го напълним.

Няма умни и глупави, – всичко зависи само от желанието! В нашия свят има хора, които умеят много красиво, поетично да изразяват своите мисли, – в духовното това е невъзможно. Там всичко се определя от дълбочината на усещането, от вътрешната болка.

Нашият проблем е в това, че ни замъглява разумът, ние не се грижим за правилните усещания. А тези усещания зависят от връзката със света, с обществото. Защото ти трябва да намериш думи, за да предадеш обединението между всички! Кабала – това е наука, изразяваща единението на душите.

А ако ние не се стремим да се съединим помежду си, то не можем нищо да изразим с думи. Ние вземаме написаното в книгите и го превръщаме в лозунги, в готови стереотипи, които са неразбираеми даже за нас самите.

Затова, всичко зависи от степента на връзка с обществото, с групата. А ако я има тази връзка, ако възникне ново чувствително кли/желание, нека даже още да не е способно много неща да възприеме, – но това вече дава възможност да говорим на лек език, близък и понятен за хората.

От урок по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Намирайки подходящото обкръжение, човек е готов да се преклони пред него, да приеме всичко, което ще му кажат. В началото вижда величие във всичко – в учителя, в ученето, в другарите. Но след известно време започва да свиква. Предоставят му възможност да се включи в обкръжение и тогава започва спускането надолу: „Всичко е нормално, в своята компания съм – както и преди. Там, където трябва съм”.

И с това, човек слага кръст на себе си и се плъзва надолу. В своята глупост и гордост не разбира, че сега му позволяват да се приближи, за да възвеличи обкръжението в своите очи. За него, то трябва да стане още по-високо, отколкото е било в началото.

Но заради своята природа човек гледа света през материалната призма. Вече познава другарите и те не му се струват толкова велики като преди, когато се е чувствал като скромен гост сред тях. Учебният материал придобива свързаност, а и учителят загубва предишната си висота.

Така расте егоизмът, за да предостави на човека възможност, всеки път отново да извисява обкръжението. Но той не използва тази помощ по предназначение – за подем, а остава долу. И в резултат, вместо да се изкачи – се спуска.

По този начин хората, които заслужават подем и разкриване на Твореца, като не успяват да влязат в обкръжението, започват да се спускат, пренебрегвайки получените средства. Още на следващия ден те не гледат на него, както вчера. Учителят, групата и книгите губят ценността си в техните очи, макар това да се случва с различна скорост.

Затова моята работа е непрестанно да извисявам важността на обкръжението – на учителя, книгите и групата. Трябва през цялото време да се издигам. Не защото някой има нужда от моето признание, а просто по друг начин няма как да постигна величието на Твореца.

Обкръжението не изгражда от себе си нещо особено и затова е много трудно да се ценят другарите. Учителят също не изглежда голям човек. В кабалистичните групи винаги е било трудно да се задържи обкръжението на висота. И все пак нямаме друг изход – трябва да започнем да помагаме на другарите да осъзнаият важността на групата.

Това не означава, че трябва да важничим или изкуствено да парадираме с величието. Тук не можем да се преструваме, защото Творецът е скрит. Колкото човекът е по-високо, толкова по-малко се проявява това – а Творецът е скрит повече от всички. Такъв е духовният закон.

И затова трябва да увеличаваме важността на обкръжението, за да можем чрез него да постигнем важността на Твореца. Ако тази цел не гори в нас изначално, ако не изградим ясно тази схема – от величието на обкръжението към величието на Твореца – тогава нищо няма да постигнем. Напротив, пренебрежението само ще нараства.

Днес, организацията Бней Барух съществува, защото аз съм тук. Утре, мен няма да ме има и ще се случи същото, което стана с групата на Рабаш – разногласия по всички направления. Затова, трябва да възвеличаваме същността на нашето общество, неговата основа – неговото величие, произтичащо от стремежа към величието на Твореца.

Ако през цялото време се стермя да придобия важността и величието, напълвайки главата и сърцето на всеки, ако принадлежа към това, ако съществувам заради него, ако съм привлечен от величието на обществото, защото ме води към величието на Твореца, ако постоянно усещам това, ако то ме движи – тогава, безусловно ще постигнем целта в най-кратки срокове.

От урока по статия на Рабаш, 14.02.2011

[35283]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Всичко снизхожда на 4 етапа, 4 стадия – действителността като цяло и всяка нейна част. Постепенно осъзнаваме къде се намираме, под чия власт, през какъв процес преминаваме, кой го определя и контролира, какво иска Той от нас.

До какъвто и да е въпрос, до какъвто и да било детайл на възприятието да дойдем, то се случва, защото Той лежи в края на веригата. Спускайки се отгоре надолу, Той е предизвикал в нас съответната реакция.

Откликвайки ние произвеждаме множество действия, които съответстват на четирите стадия юд-кей-вав-кей, и се повдигаме отдолу нагоре, докато не достигнем Корена. Едва тогава разбираме целия процес.

В „Предисловие към Книгата Зоар” Баал а-Сулам обяснява това, разказвайки за три състояния: начално (1), промеждутъчно (2) и крайно (3). Той говори, че главното в това придвижване на човека е осъзнаването на важността.

Ние представляваме желание за наслаждение и трябва отново и отново да се борим за важността на целта, за да може ценността за нас да бъде неегоистичното желание, каквото се проявява то отгоре надолу. Подчинявайки му се, преминаваме неживото, растително и животинско ниво на развитие.

Това желание започва с получаване, а след това според импулса, заложен му свише, се старае да познае „Собственика”, подобно на гост, и да Му придаде важност в собствените си очи. Използвайки всички средства, свързани с обкръжението, учител, книги и група – то може да добави от себе си реакция на човешко ниво и да познае Корена.

И всичко е благодарение на това, че човек изучава процеса, който протича в него. Състоянията, които се сменят в този процес, той може да отнесе към Висшето, към Корена, а от себе си прибавя своето осъзнаване. Това осъзнаване зависи от степента на авиют (дълбочината на желанието), от свойствата на човека, от отношението на неговата душа към останалите души в общата система и от други детайли, относно които ние засега нямаме голяма яснота.

Усещането на разума, реакцията на човека – всичко това се случва свише, без никакъв принос от негова страна. Истинският „човек” в него започва след това – когато той пристъпва към анализа на своите реакции.

И така, свише идва самото състояние, неговото първично осъзнаване и реакцията на него. Но заедно с това човек иска да внесе своя принос, да осъзнае Кой произвежда в него тези действия, какво иска Той, как може да асоциира себе си с Него, как да се приближи до Него. Това осъзнаване и отклик, желанието да бъде активен участник в процеса – това е именно онази добавка, която аз трябва да внеса.

Разбира се и тук остава въпросът: действително ли това е моя добавка? Баал а-Сулам обяснява това в статията „Отпред и отзад Ти ме обгръщаш”. Обаче каквото и да е положението, тук трябва да разбираме, че ни е дадена система, изхождайки от която можем да разкрием допълнителна реакция, добавка от разбиране и осъзнаване. Ние можем да познаем самия Творец не просто като някаква Сила, която възбужда и побутва, задължавайки ни, а Твореца като такъв, Неговата цел.

И ние сме длъжни да направим това въз основа на тази реалност, която Той е поставил пред нас.

От урок по статията на Рабаш, 09.02.2011

[34876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е значението на групата във формирането на желанието, което може да разкрие Скиния Завет?

Отговор: В човека няма желания, насочени към Твореца! Аз не мога самостоятелно да се устремя към Твореца. Tова няма как да стане! Творецът се намира сред частните души, сред частните желания на обществото. „Сред народа свой живея аз” – това не са просто красиви думи. Творецът е мрежа от връзки между нас и там трябва да го търся.

Ако търся желание, което трябва да поправя, аз съм длъжен да се устремя към теб, да видя колко те ненавиждам, отблъсквам, колко си ми безразличен и тогава разкривам злото, злото желание е че не те приемам. Аз виждам разбиването: души, между които е разрушена връзката.

Ако разкривам това с помощта на учителя, книгите и обкръжението, ако съжалявам за това, че не съм свързан с другите „като един човек с едно сърце”, в поръчителство и пълно единство, това съжаление се нарича МАН – молитва, молба. Аз моля „мей нуквин” – женските води, силата Бина, отдаването, обединението, и тогава МАН се повдига в Малхут, от Малхут през З”А в Бина и в света на Безкрайността.

Не може да аз да съм се поправял и да съм се жертвал, ако това не е било насочено към ближния, към това обкръжение, в което съществувам. Там се случва реализацията, там се намира мястото на нашата работа.

Затова мястото за Скиния Завет и за Светилището, светилника, масата, начина, по който те са разположени едно спрямо друго, в каква форма, на каква височина и ширина, всичко това говори за нашето съвместно кли, което се нарича душа. И освен това кли няма нищо друго! Душата е съвкупност от нашите желания и правилното изобразяване на тези желания – частните души се наричат двор, Скиния Завет, Шатра. Всичко това е общо за всички нас и съществува между нас, вътре в нас.

Въпрос: Изменят ли се формите на Скиния в зависимост от нивото, на което се намира душата? Ще виждат ли различни хора в групата различни нейни форми?

Отговор: Те ще я виждат повече или по-малко ясно, с различна резолюция, яснота, като с очила и без очила. Всеки ще вижда малко различно съгласно своето ниво, своята форма и особеностите на душите, но при това всички виждат същото и могат да говорят за едно и също.

От урока върху седмичната глава, 04.02.2011

[34520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книгата „Зоар, глава „Ваера”, п.167: „Когато Творецът обича човека, му изпраща подарък. Що за подарък е това? „Бедняк” – за да стане достоен чрез него”.

Живеем в свят, който е противоположен на висшия свят. Онова, което е награда във висшия свят, е наказание при нас, а което при нас е награда – е наказание във висшия свят. Затова, за разкриването на висшата реалност е казано: „Аз видях обърнат свят”.

Подаръкът свише е пробуждането, когато човек бива събуден с желание. Защото, всички ние произхождаме от неживото ниво, от „прахта” – с други думи, от толкова ниско стъпало на желанието, където човекът не усеща своето духовно битие, духовна потребност – не знае откъде е и защо, не знае целта и смисъла на живота, не чувства нищо. Такава е нашата изходна точка.

Всичко останало идва само чрез усилването, увеличаването на желанието. За това е казано: „Аз сътворих злото начало”. Но човекът трябва да усети, да разпознае в себе си това творение. Малко по малко, то се събужда в него все по-силно и той трябва сам да определи, че това е наистина зло.

Творецът възбужда желанието, но трябва да види, че то е лошо и да го обърне в отдаване – от зло, в подобие на Твореца. Това е възложено на човека. Казано е: „Аз съм първият и Аз съм последният”. Творецът дава желанието, а после човекът извършва анализи и се радва на полученото от Твореца желание, радва се на възможността да разпознае в него злото, с помощта на учителя, групата и книгите. Той съзнава, че лошото желание е дошло от Твореца според принципа: „Аз създадох злото начало”.

И тогава, в човека се развива правилно отношение към това желание – той иска да го обърне в добро – в съответствие с Твореца, в стремеж към отдаване. Когато човекът стигне до това решение, в него възниква искане към Твореца – да преобрази неговото желание. Защото не е получил този подарък – по-точно, подаръкът е правилен, но сега трябва да го промени.

Тогава човекът се обръща към Твореца и изисква това. Такова действие се нарича: „Победиха Ме Моите синове”. И Творецът му дава сила, екран, с присъединяването на който, злото начало се превръща в добро

Именно това и означава: „Аз съм последният”. Давайки на човека желание, Творецът сега го променя.

На междинния етап, самият човек определя, че е получил каквото иска, каквото изисква от Твореца и посредством това, преминава през етапите на развитие към пълното подобие на свойства с Твореца.

Малко по малко, той придобива все по-големи знания, осъзнаване и разбиране, постигане и любов към Твореца, който му е дал злото начало и по този начин му е предоставил възможност да осъзнае, че се различава от Твореца и в какво може да се уподоби на Него. Благодарение на това, човекът може да помоли Твореца за тази промяна, за сближаване и да придобие самостоятелност, съвършенство, съпричастност, сливане с Твореца.

Онзи, който разбира процеса, всеки път оправдава Твореца, получавайки от Него лошо желание. В такъв случай не виждам в него зло, а подарък, който ще мога да преобразя в моя нова реалност. Разбирам, че Творецът прави това само от любов към мен, за да стана подобен на Него, самостоятелен като Него – такъв, какъвто е Той.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34422]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние често грешим по пътя. Струва ни се, че има и други сили освен Твореца, които могат да ни помогнат. Отново се потапяме в своята професия или в увлеченията си. Отчйвайки се от духовното напредване, възлагаме някакви надежди лично на себе си и на онези, които ни заобикалят.

Около нас има много пречки, които отклоняват човека – малко религиозност, малко мистика или някакви други методи, чрез които се опитваме да направим по-приятно нашето съществуване.

Но всичко това е временно. В резултат на подобни търсения, които могат да се окажат продължителни, човекът пак се оказва на същото място. Той разбира, че стои пред стена и трябва задължително, независимо какво ще се случи, да разкрие Твореца. И проблемът не е в това, че не го желае…

Висшето състояние, до което трябва да бъде доведен човека е особено състояние. Трябва да се издигна над егоизма не, за да ми бъде добре. Тъй като тогава, от две състояния, просто избирам по-доброто, тоест действам според стария егоистичен принцип. А от човека се изисква да не пожелае друго.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Няма никой, освен Него”:

Ако човекът е извършил някакво нарушение, тогава разбира се трябва да се разкае и да съжалява за това, че е нарушил закона. Но също така, трябва да разбере защо съжалява и се разкайва – тоест в какво вижда причината за своето престъпление. Именно за това трябва да съжалява.

И тогава, човекът трябва да разкрие, че е нарушил, защото Творецът го е отхвърлил встрани. Оказва се, че Творецът го е потопил в калта.

Същото е и в състоянието на подем – човекът трябва ясно да усети, че това се случва само, защото сега го издига светлината.

Работата е в това, че духовният подем се извършва на два етапа. На първия етап, човекът усеща пълната зависимост от Висшата управляваща сила. Вторият етап е, когато разбира, че всичко, което управлява наоколо и в него, е същата тази Сила. И лошото, и доброто – това е тя. Няма награда и наказание. И естествено, няма нищо ново напред, тъй като всичко е предварително програмирано и той се явява само изпълнителен инструмент в ръцете на светлината.

А след това, в човека се пробужда точката в сърцето, с помощта на която го завеждат до обкръжението. Правилното обкръжение са учителят, книгите и групата. Опитвайки се да работи с тях по старите правила, човекът не може да получи нищо духовно – защото се събира, съединява с тях посредством своя егоизъм.

Защо са необходими тези етапи? И разбира се, има и още много други – вътрешни, по-фини. Целта им е да покажат на човека, че е необходим друг изход. Че трябва да действаш не, за да се чувстваш добре в своя егоизъм, а за да се съединиш с външното за теб обкръжение, с външната за теб сила – с Твореца.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34354]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Когато напредваме духовно, то през цялото време изпитваме различни въздействия, преминаваме всевъзможни изменения.

Ето защо този процес се нарича „убар” (зародиш), от думата „овер” – преминавам, тъй като ние постоянно преминаваме от едно състояние в друго. И този преход става по такъв начин: Висшият спуска своя АХАП, нисшият се прилепва към него и се издига на по-високо стъпало.

Там той преминава от неговия АХАП към ГЕ – към неговите отдаващи келим, за да се улови за АХАП на висшето, който сега, на това стъпало, се намира в него. И така се изкачваме по духовните стъпала, като през цялото време се залавяме със своята „глава” за „краката” на висшето.

Но при това нисшият трябва да анулира своя разум, за да вземе разум от висшия – толкова, колкото е способен да възприеме. Само така той може духовно да се издигне. Висшият – това са: групата, учителят, авторът на кабалистични книги – всичко това заедно.

Духовният растеж – това е винаги анулиране на своето стъпало и предпочитане стъпалото на висшето, защото то е по-голямо. В какво е по-голямо? Това, засега, ми е все още неизвестно. Със своите сегашни свойства не мога да определя това. Но способността да оценя това стъпало аз съм получил от обкръжението. Защото със своя разум аз не мога да се издигна дори на милиметър! И затова ми е необходимо да го анулирам.

Въпрос: Но ако аз не мога да използвам своя разум, как ще правя изяснявания?

Отговор: С помощта на Висшата светлина. Ако ти нещо изясняваш, използвайки своя разум, то ти си животно, тоест не растеш към своето следващото стъпало. И в това няма нищо унизително – това просто показва от какво се ръководиш в своята работа.

Ако ти анализираш всичко, което става с теб, като използваш главата на висшето – означава, че ти се развиваш от състояние към състояние. И тогава вече се наричаш „човек” – Адам, тъй като се стремиш да станеш подобен ( ивр. адаме) на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[34111]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Ние се опитваме да приближим кабала до хората и да обясним, че тя е наука, обясняваща нашия живот, помагаща ни да решим проблемите с възпитанието, здравето и всичко останало. Но всичко това е само външно.

Всъщност кабала говори само за духовния свят и спира на ниво Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. Между тази Бина и нашето състояние в този свят – Малхут де-Малхут де-Малхут на света Асия, съществува разрив.

Ние не можем да прекрачим тази пропаст, да намалим разрива или да го запълним с нещо. Винаги, докато не се извисиш по-високо от този разрив, кабала ще ти се струва абстрактна наука, философия, мистика – т.е. нещо нереално. Защото като реално ти възприемаш само онова, което можеш да видиш и вземеш в ръце – а какво може да ти се даде, ако човек не продава червени кончета и „осветена вода”?

Този разрив между нашето сегашно състояние и най-близката Бина се преодолява само с усилена работа вътре в самия материал – егоистичното желание за наслаждение. Аз се опитвам да правя това с помощта на обкръжението, което на този етап е също егоистично. Но аз с всички сили, като малко дете се опитвам да порасна и да се издигна над себе си.

Кабала никога няма да може да се облече непосредствено в материала на нашия свят – винаги ще трябва да подскачаш към нея нагоре! Нищо няма да можеш да направиш с този последен АХА”П (долната част на висшия духовен обект) – ти не притежаваш Галгалта ве-Ейнаим, която би могъл да облечеш върху него.

Така са построени всички светове, цялата духовна стълба: Г”Е на низшия облича АХА”П на висшия и тогава може да получава от него. Няма значение, нека в АХА”П на висшия цари пълна тъмнина, но аз със своето Г”Е съм готов да приема тази тъмнина, да се съглася с нея, за да се хвана за висшия. Аз съм готов да предпочета тази тъмнина пред онази светлина, която имам сега в Г”Е.

Но аз не притежавам Г”Е за този най-последен АХА”П между Бина и Малхут де-Малхут де-Малхут де-Асия! Защото аз се намирам по-ниско от този АХА”П по своя егоизъм – аз няма с какво да облека висшия. Аз нищо не мога да направя и затова кабала за мен засега си остава абстрактно знание.

Духовното завършва в последната Бина, до тази червена линия. АХА”П на висшето за мен е пълна тъмнина. Но ако аз внеса в този промеждутък „групата, книгите, учителя” и започна да работа с тях, то аз получавам възможност да се свържа с тази Бина.

И това дори не значи, че самата тази група трябва да се намира в духовното. Но тези средства (група, книги, учител) притежават такова чудесно свойство (сгула), че ако аз си представям, че те се намират по-високо от мен и искам да се включа в тях, прекланяйки своето его пред тях, то извличам от тях духовната съставляваща. От Г”Е на висшия чрез тях при мен достига светлина.

Аз от своя страна инвестирам желание (егоистично!), а в отговор към мен идва светлина и ние се срещаме с него в онази област, която се нарича „учител, книги, група”. Това е качествено понятие, а не физически хора или книги – онова същото място, където аз разкривам АХА”П на висшия, духовния свят.

Затова аз съм длъжен да си представям, че те са високи, велики и вътре в тях се намира Творецът. Само в такава форма аз мога да си представя АХА”П на висшия – по-високата степен, и да се хвана за нея. Защото у мен няма Г”Е, няма никаква друга възможност.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 26.01.2011

[34131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Всичко се случва в човека. По духовния път той започва да вижда, че не съществуват никакви сили извън него. Силите на природата, силите на групата – всичко се намира в него, всичко се отнася към него. Тогава групата влиза вътре, силите на другарите се проявяват отвътре и той все по-ясно и по-ясно вижда, че всичко зависи от порядъка на неговите свойства.

Например седмичната глава на Тора („Мишпатим”) ни разказва за съдебните предписания. Тя забранява женитбата при определени обстоятелства, съвокупление с животно, да крадеш, да съдиш несправедливо и т.н. Всичко това се отнася към вътрешното „съдебно разбирателство”: човек трябва да строи правилни отношения със своето „животно”, със своя „крадец”, с „чуждата жена” в себе си. Всичко е вътре.

Изграждайки силите на своята душа, аз продължавам да виждам външния свят, но вече чувствам, че силите на външните обстоятелства се намират в мен самия. Аз стогам до това, усещайки все по-ясно, как се променя моето отношение и как то ми рисува истинската картина.  Започвам да виждам външния свят като копие, проекция на вътрешните си свойства. Аз и само аз, вътре в себе си, променяйки отношението на силите, свойствата и желанията, променям картината на света. И тогава се променя целият му облик.

Аз все по-ясно виждам, че тази картина се формира и очертава единствено от мен. И няма друга картина – аз я възприемам такава.

Човекът работи вътре – със своите желания, намерения, със своето отношение. Именно така кабалистите съветват да се отнасяме към всичко, което е в нас. Човек дели себе си на 613 части-желания и вижда, че вътрешният му свят, както и външният, се променят. Променя се отношението, променя се света.

Всичко сега е вътре в него и човек достига до истинската картина. Всеки път той моли за нови сили на отдаване, за да се добере до истинската форма, доколкото е възможно това.

И в него винаги има само едно средство, за да се качи на следващото стъпало – обкръжението: учителят, книгите и групата. Той строи от тях онова място, от което получава сили за промяната, формата на промяната – и се движи напред.

Така постепенно, благодарение на тази работа, цялото огромно наслаждение по части, „парче по парче” преминава под балдахина на свойството отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33744]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, Предисловие, статия „Две точки”, п. 121: Затова силите на разделение се наричат „ключалки”, защото те заключват вратите към сближаване и ни отделят от Твореца.

Но ако ги преодолеем, така че те да не повлияят на любовта в нашето сърце, като я охлаждат, тогава тези ключалки се преобразяват, и стават „входове“, тъмнината се превръща в светлина, а горчивината става сладост.

Въпрос: Какво означава „да се охлажда любов в нашите сърца”?

Отговор: Ако човек изначално подготви себе си за факта, че той планира да постигне любовта на Твореца, т.е. свойството отдаване да стане любимо, признато и желано от него, така че да почувства свойството отдаване, което идва при него като огромна ценност и възнаграждение за всички усилия, които е положил – това означава, че той готви себе си за правилните действия.

Тогава, въз основа на правилната подготовка, той гледа различно на всички смущения, които идват, за да го охладят, да го отблъснат от любовта към Твореца, от приближаване към свойството отдаване. Той ги вижда като помощ, защото имено чрез тяхното преодоляване, той става по-силен, по-разбран, по-храбър и по-учен, и чрез по-голямото разбиране, усещане и сила се издига до свойството отдаване.

Например, ако искам да бъда физически силен, тогава всички мои занимания с тежести, подскоци и бягане за мен са тренировка, която ще ми позволи да стана по-силен. Всичко зависи от подготовката. Ако не искам да бъда по-силен, ако това не ме тревожи, тогава всички прегради, издигащи се по моя път, ще ме лишат от желанието да напредна. Аз ще ги избегна и въобще няма да им се радвам.

Виждам ли преградите като помощ, изпратена ми свише, за да ме развият и издигнат до нивото на Твореца, или не? Това зависи от моя стремеж, подготовка и подкрепа на обкръжението. Това е единственият начин, по който можем да напреднем. Всичко зависи от подготовката. Преди да отворя книгата, да достигна до групата, да започна да уча или мисля за нещо, аз задавам въпроса „Защо правя това? И за какво трябва да мисля?”. Единственото, за което трябва да мисля е как да направя оценка съгласно анализа „истина/лъжа”, а не съгласно усещането „горчиво/сладко”. Тогава, аз веднага се опитвам да изградя моите различия, основани на анализите „истина/лъжа”. А ако е така, тогава аз поне зная, че не съм там, че не го искам и т.н. Но въпреки всичко, аз различавам истината: Кой съм аз сега и какво се случва вътре и извън мен?

Това е задължително! И всичко тук зависи от обкръжението, от подготовката на обкръжаващата среда. Едно зърно не може да се развие освен ако средата не му осигури всичко, от което се нуждае за да порасте. Само по себе си то просто би изсъхнало. Трябва да има обкръжение, което пробужда човека и работи над него.

Представете си, че се намирате в обкръжение, в което всеки ви окуражава да бъдете физически силен. Тогава вие се учите от тях и заедно с тях участвате във всички тренировки. Те скачат и вдигат тежести от сутрин до вечер! Защо? Защото това е целта. И вие започвате да правите същите неща, без значение дали искате или не, защото сте получили важността на целта от тях. Вие виждате всяка една пречка, всяка тежест, която трябва да вдигнете, всяко упражнение, което трябва да направите, като възможност, дадена ви да пораснете. Няма друга възможност.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 25.01.2011

[33663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→