Книгата Зоар: „Тъй като прекия път на Твореца” и неговият път е истина. И затова, „праведниците ще преминат по него”, нали всеки, който се занимава с поправяне чрез Тора, знае и върви по нейния път и не се отклонява вдясно или вляво. „А грешниците се препъват в тях”.

Не става дума за материалния свят – а само за моята душа, ако аз използвам всички средства и с всички сили се стремя да привлека поправяща светлина, за да се слея с Твореца. Аз искам да се движа по правия път, но по него се усеща ту нощ, ту ден.

Тогава в мен се пробуждат всички тези „грешници”, за които разказва Тора: Ейсав, Билам, Балак, Ахашверош, първородната Змия, Фараон, а от друга страна, „праведниците”: Ааврам, Ицхак, Яаков, Давид.

Аз ту падам в състояние на тъмнина, страх, войни, беди, ту се пробуждам, постигайки успехи и вървя напред.

Аз извършавам множество „прегрешения” по духовния път, защото трябва да разкрия цялото свое непоправено егоистично желание, да почувствам доколко то е противоположно на духовните цели и само след това ще узная, каква светлина е нужна, за да го поправи и превърне в отдаващо.

Ние нямаме друг материал, от който можем да научим, какво е направил за нас Твореца и как Той действа вътре в нас – само вътре в това желание да се насладим, тези празни кухини разкриващи злото в нас.

С помощта на светлината започваме да превръщаме това зло в добро – дотолкова, доколкото знаем, как да го направим.

Тоест в началото ти трябва да прегрешиш, да разбереш, че използваш своето желание да се насладиш в зло – против всички и против Твореца, че ти си пълен с егоизъм, който властва над теб.

Преминавайки през тези състояния, ти се наричаш „грешник”, а поправяйки ги, ставаш „праведник”. Затова, дай Бог, трябва да станем тези грешници, за които разказва Тора – това са високи състояния.

Те идват при човека, който е готов да види своето зло, ако той не се навежда пред тях, а ги разбира и ги чувства.

На него му свети особена светлина, позволяваща му да разгледа тъмнината вътре в себе си. Както преди празника Песах проверяват хамец на светлината на свещи, така и човек единствено със светлината на свещ трябва да се спусне в своя тъмен погреб и да започне да проверява, къде е там хамеца и къде е храната подходяща за Песах.

За Песах са пригодни само отдаващите келим, а всичко останало е забранено. Нужна ни е макар и малко светлина на свещ, за да се спуснем в свойте подземия и да започнем проверка.

Така се подготвяме към изхода на своя Египет – разкривайки в себе си злото и очиствайки се от него, човек прави стъпка нагоре и излиза от изгнанието към висшия свят.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние четем в книгата Зоар за разни зли сили, ние не ги ли притегляме към себе си?

Отговор: Ако човек чете за всички грешници, описани в Тора: за Аман, Амалейк и разбира, че всички тези грешници се намират вътре в него и поправяйки ги вътре в себе си, той поправя тяхната проява във външният свят, който сега му се струва съществуващ, то в него не ще има никакви проблеми.

.Точно обратното,той по този начин сам ще предизвика светлината, а не страданията ще го подбуждат.

Ако човек се стреми към своето поправяне, чрез усилие към единение и изучаване, той пробужда в себе си злото и го поправя, както улавят изпълзяващия змей.

Нашата работа е в това, да останем в дясната линия и доколкото е възможно да бъдем готови към пробуждане на лявата линия, за да я използваме за издигане.

Ако в нас не се разкрие лявата линия – този змей, имащ всевъзможни имена и образи, ние не можем да се придвижим.

Затова е нужно с всички сили да се прилепим към дясната линия и тогава, донякъде би ни се разкрила лявата линия – това всичко ще ти бъде само от полза.

Главното е от нищо да не се страхуваш…Нали вървиш по много тесен мост – в разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, а това е много тънка линия, тесен мост от Малхут до Бина.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 13.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Аз сам по себе си не съществувам. Аз съществувам, само ако пропускам през себе си механизъм, който се нарича обединяване на всички души.

И затова искам да разкрия за себе си книгата Зоар – защото нейната сила идва за това, за да осъществи това обединение между всички мои части, които сега ми се струват чужди.

Именно затова е предназначена книгата Зоар – иначе аз не попадам в нейния лъч светлина.

Този лъч е много тънък, като лъча на лазера и ако аз се отместя само на милиметър, вече не го виждам. Нужно ми е да се влезя точно в него, за да може да ми подейства.

Това условие ни обясняват кабалистите – ако вие правилно, взаимно се обединявате с всички души, тогава попадате вътре в този лъч.

Щом като обединението се наруши, тогава всичко се разпада в страни. Само този лъч е способен да ни удържа заедно.

Така става на всяка степен, по която ние след това се издигаме нагоре по този лъч – щом като се пуснем един от друг, тогава всичко се разпада, лъча светлина вече не може да ни удържи.

Това е единствената сила подържаща нашето обединение. И заради това обединение, ние желаем да привлечем светлина.

На нас ни е нужен Твореца, за да ни съедини! Това означава да привличаме светлина възвръщаща към източника.

Ти питаш, как може да усетя такова обединение? – Искай това от четенето на Зоар, то е длъжно да ти го даде!

За това кабалистите са написали тази книга, и ти можеш да ги питаш: „Къде е обещаното обединение, защо то не ми действа?!”

Ако всички ние заедно мислим затова, тогава то ще стане обща грижа, за която не можем да забравим нито за миг и тогава то ще проработи.

А сам човек нищо не може да направи…

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че книгата Зоар трябва да се изучава само заедно с станалите, стремейки се към обединение на всички точки в сърцeтo.

Но това е много трудно да се съвмести, защото книгата Зоар се възприема като нещо много лично, вътрешно и как да се свържe това заедно с всички останали души?

Отговор: Действително, за да мисля за обединение с другите, аз трябва да се намирам в дясната линия, в отдаване, излизане от себе си, а лявата линия – това е мое лично, вътрешно търсене на всичко, за което говори книгата Зоар, всички тези свойства вътре в мен.

Тези две линии не се съединяват заедно, дясната – излизане от себе си, а лявата изучаване в себе си. Дясната – целия свят е извън мен, а аз съм само точка от душата. Лявата – целия свят е в мен и нищо освен мен.

Да съедини тези две линии може само висшата, обкръжаващата ни светлина! А докато това се случи, ние сме длъжни да се опитваме да ги съвместим, виждайки, че това е невъзможно и тогава да очакваме това съединение свише.

Това противоречие ще расте в нас все повече и повече и всеки ще го почувства в пълна сила.

Ние ще преминем през множество състояния – понякога в нас ще се получава нещо, понякога – не, понякога ще говорим за обединение, а понякога само за своите вътрешни впечатления, сякаш започвам да усещам цялото мироздание вътре в себе си.

Аз чета книгата Зоар и чувствам как всичко вътре в мен се отразява – но без всякаква връзка с другите и забравям за всички останали.

Трябва да се премине през двете противоположни състояния, докато не се появи третия компонент и съедини двата предходни – това се нарича, когато Творецът (средната линия) се облича в човека.

Откъс от урока по книгата Зоар, 01.01.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще е ползата за човек, ако не изучава Кабала, а само чете книгата Зоар?

Отговор: Книгата Зоар е централна книга в науката Кабала. За нас книгата Зоар с коментарите „Сулам” е най-ефективния и силен източник за поправяне на душата.

Във всеки от нас има разбита душа, която е напълно скрита вътре. Ние не знаем какво представлява тя.

Това е огромно, безкрайно желание (кли), което съществува във всеки човек. Длъжни сме да я извадим, разкрием и поправим, и в нея да усетим вечната реалност, наречена „Творец”.

Усещайки и разкривайки я, аз отъждествявам себе си с нея. Резултатът от това е, че аз и Творецът ставаме едно цяло.

Всичко това се осъществява за сметка на висшата светлина – силата, която ми въздейства и като допълнение към усещането на този свят развива в мен също и усещането, че се намирам в духовната система.

Не е достатъчно, ако човек само чете с нас книгата Зоар. Защото Баал Сулам е написал четири предговора преди нея.

Той неслучайно ги е написал в качеството им на предговори към книгата Зоар, а не отделно от нея.

„Въведение в науката Кабала” действително въвежда човека в науката Кабала.

„Въведение в книгата Зоар” дава на човека правилен поглед върху книгата Зоар, с помощта на който той ще може да я чете.

„Въведение в коментарите Сулам” описва целия строеж на духовната система в три линии.

В „Предговор към книгата Зоар” става дума за общата система на творението, за изследванията и основополагащите въпроси, за трите състояния на творението, за степените, по които се издига душата.

След тези четири предговора заедно с книгата Зоар, на човек не му е необходимо нищо повече. Защото в тези предговори има всичко.

Разбира се, има още един особен предговор – „Предговор към Талмуд на Десетте Сфирот”. Но, когато човек започне да изучава Зоар ще види какво е написано в Талмуд на Десетте Сфирот и в предговора към него.

Той отвътре ще усети същите обяснения, които Баал Сулам дава в други статии. Всички тези изводи и факти, той ще почувства от книгата Зоар – но с четирите нейни предговора.

Затова трябва да има особен курс, предхождащ изучаването на книгата Зоар. Човек може да изучава Зоар с нас като едновременно с това премине и такъв курс. Това ще му е достатъчно.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е връзка между нас, в която вие ни казахте да търсим всички тези свойства, за които четем в книгата Зоар? Това е връзка между нещо и нещо?

Отговор: Това е връзка между всички частици на мирозданието: неживи, растителни, животински, човешки, материални и духовни – които и да е.

Но трябва да бъде обща, пълна и съвършенна във всичко връзка – между всички части и в пълна сила, на цели 100%. Тогава това ще назове Малхут на безкрайния свят – съсъд за светлината.

.Това е материален съсъд, духовен – всичко, което го има, трябва да се съедини заедно без никакво различие помежду си.

.Всички желания, всички явления, всичко за което само мога да помисля и да си представя, да почувствам и да разбера е длъжно да се слее в единна хармония, изпълвайки се едно друго.

.И всичко това ми се струва сега несъвършенно, разединено, далечно, противоположно и противоборстващо едно на друго във всевъзможни форми, защото аз гледам на това с неправилен поглед и виждам такава изкривена картина.

Даже в материалния свят, квантовите физици днес откриват, че наблюдавайки каквото и да е явление, аз със своя поглед на наблюдател, влия на случващото се.

.И това е действително така, това не са техни фантазии – те разкриха обективен закон. Вярна е само част от него, че всичко се постига чрез свързване.

Втората част на този закон е в това, че всичко разкриващо се, аз усещам в себе си, а не извъм мен, както ми се струва.

Наблюдателя – това съм аз и всичко се случва вътре в мен, затова със своето виждане – отношение аз променям случващото се (в мен, в моите променящи се свойства)

.Гледайки на света, аз го съдя с мярката на собствените си недостатъци, защото в тях наблюдавам него и влияя на резултатите, изменяйки себе си.

Целият свят е царство на Твореца и зависи само от моят поглед върху Него.Аз гледам с добър поглед – всичко е добро, със зъл поглед – всичко лошо! Само погледа си върху мен трябва да поправя.

Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите за два типа вътрешно търсене при четене на книгата Зоар.

Един повече от рационален – търсещ вътре в себе си всичко, за което в нея се говори. Другият – чувствен, опитващ се всичко това да усети.

Аз се опитвам да усетя и нищо не чувствам, старая се да го потърся в себе си и нищо не намирам. Какво да правя?

Отговор: Да се търси. Аз искам да потърся вътре в себе си всичко за което разказва книгата Зоар. Всичко това се намира в мен: Творец, човек, животно, риби, свят, хълмове, планини, дървета, крокодили – не е важно какво точно.

Няма нито една дума, казваща нещо извън мен. Та нали всяка дума се състои от букви. А буквите – това са желания, съсъди на възприятиято (келим), подредени съгласно светлината. Аз искам да си ги представя.

Всяка дума, това е някакъв код, модел, име на Твореца. Какво значи „име на Твореца“? Това е желание, получаващо някакво подобие на светлината.

Затова за него има дума и то вече съществува. Аз искам да узная тази дума, да я усетя -това значи да бъда вътре в тези букви – желания, напълнени със светлина.

Всяка дума, това е модел, връзка между мен и Твореца, висшата светлина. Аз искам да усетя този модел — къде е той в мен? Да допуснем, че аз чета думата „лимон“ и веднага усещам в устата си неговия вкус.

Точно така искам да почувствам всичко, за което чета в книгата Зоар – без излишни размишления. На мен ми е нужно усещане. А усещането е общо за всички. Всеки човек на света, чувайки думата „лимон“, ще почувства едно и също.

Може да се обърнете към учените и те ще обяснят, защо усещаме такъв вкус, какъв е химическият състав на лимона.Може да се обърнете към кабалистите и те ще ви кажат какво значи „лимон“ от гледна точка на каббала.

Може да се обърнете към домакинята, тя ще разкаже, как използва лимона в храната. Но у вас има някакво общо усещане.

Затова, четейки книгата Зоар, ние искаме да достигнем преди всичко такова общо усещане, а след това и неговото по-детайлно, дълбоко постигане, спускайки се по четирите стадия и изследвайки неговият корен. Но всичко това също се разкрива по естествен начин.

„Естествен начин“ означава, че ние се стремим към светлината, която въздейства на желанието и ни разкрива вътре в него всички корени на усещането, защо аз така чувствам.

Следствие усещането аз започвам да разкривам разума. И тогава мога да кажа, че когато ти чуваш думата „лимон“, звуковата вълна от тази дума достига тъпънчетата, предава се на главният мозък, сравнява се с информацията, която се пази в твоята памет, пробужда определен сигнал и в резултат ти действително чувстваш вкус на края на езика, като че ли вземаш в уста късче лимон.

В науката каббала достигаме до разбиране в резултат на развитие на желанието, а не в процеса на изучаване, както е в този свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 04.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Четейки книгата Зоар ние трябва не само да се стараем да си представим нашите вътрешни желания и свойства, които стоят зад думите, но и да видим през тях всички тези вътрешни определения на една висша сила, която желае да я разкрием по този начин.

Тук има три плоскости:

1. Аз – този, който усеща, чете и разбира тези думи в проста форма;

2. Тези думи, които аз искам да си представя под формата на моите вътрешни сили и свойства;

3. Висшата сила, скриваща себе си зад всички тези сили, през които прониквам към нея, стараейки се правилно да ги изтълкувам.

Както казва Баал Сулам в статията „Прякото и косвено въздействие на Твореца”, в разкриване и скриване, във всичко, което усещам и искам да си представя, във всички свои усилия, аз искам да разкрия една единствена сила – Твореца, под чиято власт постоянно се намирам.

Но Той иска да Го разкрия съгласно подобието на свойствата, стараейки се да се уподобя на Него, и затова Той действа така.

Ето защо книгата Зоар представлява сборник от упражнения, които ние трябва да изпълняваме непрекъснато, започвайки от първата дума.

След това ще започнем да възприемаме всички тези думи чувствено, а не чрез разума и затова няма да е трудно. Текстът ще започне да ни се прояснява през формата на буквите, на техните съчетания, и няма да бъде необходимо да мислим над това.

Така както се учи малкото дете. То не се замисля защо предметите се наричат именно така, а не иначе, защо си ги представя и ги разпознава по този начин. На него му е ясно. Така е и с нас.

Но освен, че се стараем да разпознаем зад всяка дума някое наше, ние трябва да видим зад тях и целта – онази сила, която ни поддържа и по този начин ни дава възможност да я разкрием.

Това наподобава на възрастния, който играе с дете. Така играе с нас Творецът. Той ни дава тези упражнения и само от нас зависи доколко успешно ще ги изпълним. Системата съществува, законът е установен и не може да бъде нарушен.

Затова чрез всичките думи, които четем в книгата Зоар, трябва да се постараем да видим една единствена сила – Твореца.

И макар да четем за различни сили – чужди, противоположни една на друга, добри и зли, ние трябва да разпознаем зад тях единствената съществуващата сила – добра и творяща добро, която управлява всички само в наша полза, за да ни приближи към целта.

Откъс от подготовката за урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че всички усилия на човека в опитите му да разбере за себе си ли получава или отдава, не допринасят с нищо за неговото духовно придвижване?

Отговор: Кабалистите ни съветват:

– да изберем обкръжение, което ще ни помогне да осъзнаем важността на вътрешното постижение,

– да обичаме своите другари, да се съединим с тях, представяйки си ги като частици от своята душа,

– чрез съвместен, вътрешен стремеж, чрез четенето на книгата Зоар, да се опитаме да разгледаме в себе си свойството отдаване,

– да вярваме, че с това ние привличаме поправящата ни светлина (ОМ).

Средства:

– наставник, който през цялото време те насочва как правилно да четеш,

– другари, увеличащи стремежа ти да разкриеш в себе си духовните сили,

– книги, чрез работата над които откриваш висшата, вътрешна реалност,

– разпространение, за да привлечеш повече хора, които още по-силно ще укрепят обкръжението и едновременно с това стремежа на всеки към висшата цел.

Практическата реализация се осъществява по време на изучаването на книгата Зоар. Това е единственото съприкосновение със светлината връщаща към източника.

През това време ти се намираш между два свята – висшия и низшия и се стараеш да намериш връзка между тях.

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Струва ни се, че през цялото време в книгата Зоар се говори за едно и също: за трите линии, за злото начало страхуващо се от трите линии…

Всъщност, трите линии изразяват принципа на връзката между всички части и между всички детайли. Но това съединяване се случва на милиарди нива под различни форми.

Затова книгата Зоар представя това чрез различни описания, сякаш пробужда в теб всевъзможни видови връзки, към които трябва да се настроиш, да провериш и организираш в себе си.

И в крайна сметка няма нищо, освен желанието за получаване и намерението заради отдаване! Но тъй като съществуват милиарди всевъзможни съединения до самата безкрайност, всеки път се получава нова история…

Ние просто не чувстваме в нея всеки път нов вкус, друга връзка, характер, ново разкриване.

Когато започнем да усещаме всяко действие, за което ни разказва книгата Зоар, ще резберем, че тя ни насочва: да проверим ето това съединение и ето това действие, а след това другото.

Тя ни разкрива все нови и нови връзки и така разширява за нас света.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→