Започвайки да чета книгата Зоар, трябва преди всичко да се настроя за нейното правилно възприемане.

Тази книга е затворена, тайна, зашифрована, за разбирането на която трябва да се знае особен код.

Как да рзбием този код и да разкрием тази книга, като сейф?

Ключът към книгата Зоар, това е правилното възприемане на реалността. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна!

Светът, в който аз усещам, всичко което чувствам – всичко това се намира вътре в мен. Всеки човек, който виждам до мен, го възприемам вътре в своя мозък.

Макар и да мога да се докосна до всичко, което чувам и виждам е сякаш отвън, чуствайки външните миризми и вкусове, т.е. мойте органи на усещане ме рисуват, сякаш се срещам с нещо намиращо се извън мен.

Науката Кабала казва, че съществува само желание и нищо повече. Това желание се раздела на пет части: зрение, слух, мирис, вкус, осезание.

В такъв вид възприемам впечатлението вътре в моето желание и ми се струва, сякаш нещо се намира извън мен, някъкъв външен свят. Аз незнам, какво е това външно – това е някакво усещане, че обекта не е вътре в мен, а отвън.

Така ми се представя вътре в желанието, което се е разделило на две части: аз и външния свят или ако говорим с термините на науката кабала на: аз това е 1.корен, 2.дух, 3.тяло и външно пространство това е 1.облекло, 2.дворец.

Коренът, душата, тялото – това е моето усещане за себе си, а облеклото и двореца – явления които ми се струват външни. Но те само ми се струва, че произхождат извън мен.

Така съм устроен, че част от своето вътрешно усещане го възприемам отделно от себе си, като чуждо, външно.

Това желание е до такава степен откъснато от мен, че не чувствам, че се отнася за мен, нещо което там се случва. Че някой е заболял, аз не чувствам. Умира някой, аз не усещам.

Нещо повече, то е толкова отделено от мен, че аз мога да се наслаждавам от това, че то страда, до такава степен съм сляп!

В нашият свят също така има такива ненормални отклонения, когато някои хора получават удоволствие от това, че причиняват болка на себе си.

И така, оказва се че всеки от нас и всички ние, сме още големи мазохисти! Просто, доколкото така се чувстват всички без изключение, това се счита за норма…

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар трябва да се чете отново и отново, докато не започне да ни действа светлината.

Отначало четейки книгата Зоар, човек изпитва голямо въодушевление, което продължава първите месец-два.

Той още нищо не разбира, но силно се впечатлява от случващото се. А по-късно това усещане пропада и всичко започва да му се струва сухо…

При изучаване на Книгата Зоар това се чувства много бързо – ние внезапно няма за какво да се хванем и четем, просто разбирайки, че така трябва, сякаш ни е безразлично, „безвкусно” прочетеното, то даже отблъсква.

Така ни се разкрива допълнително егоистично желание, отежняващо връзката между нас. Книгата Зоар ни свети само в границата на нашата връзка.

В самото начало ни се дава връзката точка в сърцето. И когато ние с тази подарена ни връзка започнем да четем книгата Зоар, тогава нашите точки, даже тези които преди това са били скрити, се пробуждат и желаят да разкрият нещо ново и неведомо. Самото име книгата Зоар ни впечетлява.

Ние започваме да четем, осветява ни обкръжаващата светлина и ни помага малко да повдигнем тези точки в сърцето над нашия обичаен егоизъм, оставяйки го отдолу.

И затова в началото чувстваме връзка между нас и стремежа kъм общи духовни цели. Всичко благодарение на обкръжаващата светлина (ор макиф – О”М), която идва и създава за нас това състояние.

А след месец-два за сметка на въздействие на светлината, нараства нашето егоистично желание.

От една страна, светлината ни донася въодушевление, а от друга страна, нашия егизъм става по-голям и в резултат, всеки вътре в себе си усеща тежест и сила, дърпаща го надолу.

Спасението е само едно – да усилим връзката между всички нас. Нищо друго няма да помогне.

Трябва по всякакви начини, даже и изкуствени, някак си да обновим тази връзка. Ако тази връзка макар и малко се усили, аз ще мога да се повдигна над обременяването на сърцето и над своя. Нали тогава ще се върна към тази свързана система на творението.

На мене ми разкриха малко от моята болест, показвайки ми колко съм отделен от останалите. Ако аз действам срещу нея, към мен незабавно (!) се връща впечатлението и въодушевлението от книгата Зоар. Това действа просто мигновенно!

Когато чувстваш тежест, веднага започни някак си да укрепваш връзката с сдругите – даже просто вътре в себе си: започни да мислиш, как искаш да се съединиш с тях и да стнаеш близък с тях, за да се свържат душите.

Достатъчно е само един такъв неголям стремеж, чрез сила и веднага ще почувстваш, как силно ти въздейства светлината, тежестта изчезва и се връща това въодушевление и възторг от книгата Зоар, което си изпитвал на първите уроци.

Така работи това. Нужно е да приложиш цялото необходимо усилие, в това няма да има никакво снизхождение.

А усилието е само в това, да се стараем да съединим помежду си, докато не закрещим, че ни е нужна обкръжаващата светлина.

Защото само тя може да ни даде макар и малко въодушевление, за да почустваме отново величието на книгата Зоар. И тогава този текст изведнъж ще стане за нас жив.

И така всеки път, отново и отново връщайки себе си към живот!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 25.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, Глава „Шмини”, п.98: „И казал Твореца (основното свойство на отдаване в мен), Моше (друго свойство) и Аарон (още едно свойство. Т.е. съществува част между различните части вътре в мен, които се съединяват), казал им:

Това животно (хая), е което вие може да ядете, от всички животни на земята”. Казано е тук „Аарон”, тъй като на него винаги му предстои да разделя нечистото и чистото.

Свойството в мен, което разделя чистите желания и нечистите, се нарича Аарон.

Защото Аарон е Хесед, а светенето на светлината хохма е Хая. И цялата разлика между нечистите животни и чистите (в мен) е само в Хесед (в чистото отдаващо желание има свойство хесед – милосърдие).

Защото нечистите се държат за лявата линия, отделена от дясната (дясната страна – това е отдаване, а лявата получаване), Хохма без Хасадим, от която произлизат тогава всички затъмнения и всички ограничения.

Ако в мен има светлина Хохма без светлина Хасадим, то аз се намирам в тъмнина. Но как може да бъде тъмно при светлината Хохма? Самата светлина Хохма – това не е тъмнина, но ако аз я получавам егоистично, заради себе си, тогава усещам тъмнина, т.е. не виждам духовното. Това се нарича тъмнина.

Ние с вас сега сме потопени в абсолютна тъмнина, не виждаме духовното, защото на нас не ни достига светлината Хасадим, светлина на любовта и отдаването.

Ние потъваме в океана на светлината Хохма, в света на Безкрайноста, точно сега – но не чувстваме от тази Безкрайна светлина даже малка капчица.

Защо?! Всичко е затова, защото в нас няма светлината Хасадим. Когато в нас се появи светлината Хасадим, желанието на творението е да отдава, което трябва да дойде от страна на самото творение, в този миг в него се облича светлината Хохма.

Нужна ни е само светлината на отдаване и нищо повече, светлината Хохма около нас е в изобилие. Но без светлината Хасадим тя се усеща като тъмнина или както в нашия случай, безсъзнателно състояние.

А чистите се държат за лявата линия, включена в дясната, когато Хохма е облечена в Хесед и от нея произлизат всички благословения и цялата святост…

И цялата разлика между чистите животни (хая) и нечистите е само в Хесед, свойството „Аарон”

Откъс от урока по книгата Зоар, 15.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36 … Югът, т.е. Хесед, се опира на Изтока и зависи от него, както клона от своя корен.

Тъй като изчезващия Даат, т.е. началото на слънцето, неговата основа – Тиферет, наречена слънце и изток, и единствено издигнал се в йуд-хей той станал Даат.

И в началото сфира Даат във Висшите Аба ве-Има, станал корен за разкриване на Хесед, защото благодарение на него извършват зивуг Висшите Аба ве-Има и пораждат Хесед (любов и милосърдие).

Нужно ни е от всяка дума в книгата Зоар да извличаме поправяне, лекарство. Светлината трябва да ни донесе изменение на нашите свойства в съответствие с този източник, от който тя произлиза. Така е необходимо да се отнасяме към четенето.

А от друга страна трябва да се стараем, щото прочетеното да ни става все по-ясно. Всичко произлиза от първоначалното АВАЯ (йуд-хей-вав-хей).

Това е основния скелет – четирите стадия на пряката светлина – всичко се облича посредством тези четири стадия, четири букви, три линии и Малхут, получаваща от тях, всичко произтича от това съединение.

Преди всичко ние сме длъжни да се стараем да поправим разбитото в себе си, за да може всеки миг и всяка дума от книгата “Зоар” да проникват в нас като балсам, спасително лекарство.

Нали Тора е създадена като “подправка” към желанието, като средство за неговото поправяне.

А когато поискам да се свържа с текста, да го отворя, той се разкрива и се съединява с мен в едно цяло.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010 г.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено, за да влезеш в духа на текста на книгата Зоар, ти е необходимо време. Как да се ускори това влизане?

Отговор: Това зависи от състоянието на човека.На мен са ми необходими от 20 до около 40 минути, за да започна да чувствам книгата Зоар и да се свържа с нея, да започна да работя слят в едно дихание с нея, настроен на нейната вълна.

Трябва да четеш и да очакваш това да се случи. Но времето за подготовка не отива напразно- това е голяма работа, когато ти вярваш, че още малко и книгата Зоар ще ти се разкрие.

Ти вече имаш предишен опит и знаеш как става това. Разбираш, че е необходимо само да продължаваш и в резултат ще се открие някаква връзка.

А благодарение на тази връзка, започваме да усещаме книгата Зоар, да я възприемаме по- близко .И от нея започват да ни озаряват малки проблясъци, и текста си играе с нас, като предизвиква в нас промени.

За това е необходимо време. Времето за подготовка при създаване на връзка с книгата е много важно. Трябва да се отнасяме с търпение към това, като му отделим толкова време, колкото е необходимо.

Убеден съм, че това непременно ще се случи, и го чакам, и го желая.

А след това ще почувстваш, че не само ти се прояснява някаква картина, но и влизаш в море от усещания и вътрешни промени.

Ти ще започнеш да преживяваш внезапни подеми и спадове, когато книгата Зоар ще те мести наляво и надясно в духовните усещания.

Ти ще почувстваш вътрешно много ясни и резки явления, като усещаш по какъв начин ти въздейства висшата сила.

Придвижването е в очакването всичко това да ме поправи и да ме доведе до свързване, любов към ближния, сливане с Твореца – заради това чета и прилагам усилия.

И тогава аз ще вървя в едно (единно ?) намерение със светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 07.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.

Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.

А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.

Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.

Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.

Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?

Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).

Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава “Бемидбар”, п.36: …И изясни се смисълът на движението на знамената на прехода, когато Изтокът ббеше в началото, т.е. изчезващия Даат, или началото на светлината, което се явява корен на светлината Хесед, разкриващ се от Аба ве-Има.

И затова след него идва Югът, явяващ се негов клон. А след него Запад, т.е. Малхут, чието лице трябва да бъде обърнато на Юг.

А след него – Север, защото обратната страна на Малхут трябва да бъде обърната на Север.

Както е казано: “Лявата Му ръка е под главата ми, а дясната ме обгръща”. А “под” означава “обратната страна”.

Тук се разкрива, в каква форма цялата структура на човека се развива и придвижва напред, в какъв порядък се изменят всички негови качества.

Всеки от нас е АВАЯ и освен това се разделя на три линии, 12 колена, 4 страни на светлината и т.н.

В каква форма се променят в нас всички тези качества през периода, когато “вървим през пустинята”, т.е преминаваме през своите нечисти сили-желания, през своите непоправени свойства, които се наричат пустиня?

По какъв начин, като се сблъскваме с трудностите, препятствията и проблемите, все пак да започнем все повече да изясняваме своите качества, за да се приближим към земята на Израел (желанието към Твореца)?

“Знамена” – това са нашите основни свойства, с които се опитваме да се придвижим напред, променяйки ги едно по едно.

В зародишът буквално последователно се появяват ръцете, краката, мозъка, сърцето, черния дроб, а след това изведнъж и очите. Има някакъв определен ред, по който човек се развива от капка семе.

И това нещо е напълно вярно, и по отношение на духовното. Книгата Зоар ни обяснява, в какъв порядък се развиваме след като се родим, когато излезем извън своето егоистично желание.

Откъс от урока по книгата “Зоар”, 07.03.2010.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между книгата Зоар и глобалната природа?

Отговор: Книгата Зоар обяснява как да се свържа с глобалната, съвършена природа и как да моля, да искам, да извлека тази особена обединяваща сила, за да ми подейства.

Книгата Зоар е свързващото звено между мен и глобалната природа. Иначе човекът в този свят няма връзка с нея.

Сега откривам, че природата е глобална, че целият свят е глобално село и всички сме свързани заедно, и аз завися от всички.

Ако аз завися от всички, то искам да бъда сред тях такъв, каквито са те, да стана приятел с всички, да се отнасям с добро към тях, за да се отнасят и те по същия начин с мен. Как да направя това?

За целта ми е необходима някаква инструкция за връзка. Трябва да знам как да се свържа с тях. Да допуснем, че има група хора.

Необходимо е да знам как да установя връзка с тях, да се сближа, да разговарям с тях, да разбера какво им е нужно от мен и какво аз бих искал от тях.

Цялата тази система, наречена „книгата Зоар”, е система за връзка между човека и природата, за да може природата (или Творецът) да въздейства на човека и да го направи интегрална част от нея.

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Науката Кабала ще бъде много търсена, защото иначе човекът няма да може да оцелее в този свят, в който сега се разкрива пълната му глобалност във всичко.

Защото ние нямаме желания и свойства, които да съответстват на света, който сега се разкрива пред нас.

Какво прави Книгата Зоар? Нейната светлина създава в нас усещане и разбиране за глобалното единство.

И тогава ти получаваш възможност да разбереш този свят, да го видиш правилно през матрицата, която светлината е създала в теб.

Аз искам силата на природата, която е създала глобалния свят, който сега ми се разкрива, да въздействаи на мен и да ме направи подходящ за него, за да може моята вътрешна система да бъде подобна на системата на заобикалящата ме природа.

Винаги ми се е струвало, че съм над нея и че аз я управлявам. Но сега разбирам, че това не е така и искам да се обединя с природата, която е глобална, интегрална, огромна, цялостна и съвършена.

Искам да се възползвам от нейната интегрална сила, от нейното единство. Виждам, че само аз съм единственият и негоден елемент, нейната единствена неинтегрална част. Само моето его ме отделя от природата.

Нека силата на природата отмени моя егоизъм и ми позволи да бъда заедно с всички!

В това аз виждам своето спасение!

Откъс от урока по книгата Зоар, 05.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво намерение трябва да се намира жената по време на изучаването на книгата Зоар? Необходимо ли е да се опита да намери в себе си онова, за което се говори в текста?

Трябва ли да иска книгата да и повлияе, да мисли за своето обединение с другите, да моли за обединението на мъжете?

Или жената трябва да се занимава само с обслужването на мъжете и с разпространение, а обучението не е толкова важно за нея?

Отговор: Най-важно за жената е разпространението. Но за да го прави, тя трябва да знае какво разпространява, да усеща важността на разпространението, за да има сили за него.

Безусловно, разпространението е единственото средство, чрез което жените могат да напредват. Иначе тя ще бъде като жена, която не ражда деца.

Ролята на жената в нашия свят е да роди потомство. А ролята на мъжа – да обезпечи жената със всичко, за да може тя да роди – да и построи дом, да и даде всичко необходимо, но единствено с тази цел. Така сме устроени и така съществуваме.

Жената е централната точка, около която се върти всичко, защото тя ражда и това е най-важното действие в нашето съществуване на земното кълбо.

Поколението в духовното – това е разпространението, тъй като то способства за духовното раждане. Именно затова то е по-важно от всичко.

Но за да се занимава с разпространение жената трябва да участва в учебния процес, да изучава книгата Зоар. Но при нея всичко това трябва да бъде средство за разпространение.

Докато при мъжа ученето, разпространението и най-важното – обединението, са средства за придобиване на правилното намерение.

И по този начин мъжката и женската част се допълват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→