Мнение (Т. Шамир): Преди сто години, философи, икономисти и социални мислители са били убедени, че бързият напредък в технологиите скоро ще избави човечеството от необходимостта да работи усилено. Струвало им се, че още малко – и ерата на принудителния, изнурителен, много часов, наемен труд ще потъне в забвение.

През XIX век продължителността на работния ден в заводите е достигнала 16 часа. След Първата световна война в развитите страни започва широко разпространен преход към осем часов работен ден и 40 часа на седмица. Икономистите прогнозират, че след още няколко десетилетия работният ден ще се съкрати на 6, 4, а след това и на 2 часа – а след сто години необходимостта да се работи за храна напълно ще изчезне.

На практика, обаче, се случи точно обратното. В наши дни много часовият труд се превърна от проклятие за нисшите класи на обществото в „привилегия“ на средните и висши слоеве, в задължителен атрибут на висок социален статус – на работа „горят“ най-квалифицираните и високо платени работници. Но и останалите работят не по-малко, отколкото преди шестдесет години – независимо от факта, че техническият прогрес действително допринесе за колосалното увеличаване на производителността на труда.

При това в материалното производство, осигуряващо на хората храна, облекло, жилище, транспорт и комуникации, е заета много малка част от работната сила. По изчисления на икономистите, за да се обезпечи среден темп на потребление на населението на планетата е достатъчно 20% от населението – останалите 80% биха могли да не правят нищо.

При това, работят всички, работят много, задъхвайки се от липсата на свободно време и в същото време, страдат от безработица – вместо да работят за свое удоволствие по 2-3 часа на ден, наслаждавайки се на плодовете на технологичния напредък, както са мечтали за това преди сто години.

Не е ли време най-накрая да го направим. Мнозина вярват, че е напълно възможно основният гарантиран доход (Basic Income Grant) да се осигури на всички граждани, без значение дали те работят или не.

Идеята е вместо тромавата, бюрократична система от социални помощи за бедните и безработните да се осигури минимална работна заплата за всички. При това тези, които не искат да работят, ще са в състояние и така да преживеят – от това обществото само ще има полза.

Подобен експеримент е бил проведен в Канада по времето на икономическата депресия през 70-те години – и резултатите са били много положителни: в района, където на всички жители е бил осигурен гарантирания минимум, престъпността намаляла, подобрили се резултатите в училищата. В същото време пазарът на труда са напуснали само майките на малки деца.

Източник на средства могат да бъдат различните данъци върху лукс, наследство, собственост, доходи от банкови депозити, данъци върху замърсяване на околната среда, разкомплектоване на тромавите правителствени агенции, които участват в разпределянето на държавни помощи за хората в нужда.

В съвременното общество се е загубил смисълът да караш хората да работят колкото е възможно повече – за по-нататъшно подобряване на живота трябва да произвеждаме „дълготрайни“ изделия. Трябва да осигурим необходимостта на хората от въздух, вода, пространство, тишина, красота, време и човешко общуване.

Забележка: Това е възможно да се постигне само с превъзпитание на обществото, т.е. чрез изменение на природата на човек от егоистична на алтруистична – с метода за интегрално възпитание.

[92411]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В човек не са балансирани механизмите на мисълта и желанието, и той не знае как да създаде баланс между тях. В това всъщност трябва да помогне на хората интегралното възпитание, което ни е нужно днес.

По-рано не изпитвахме някакви проблеми в тази област. До преди няколко десетилетия нямаше дори усещане за приближаващата се катастрофа. Нашите мисли и желания еволюираха в прости комбинации и се разбирахме един с друг. Обаче, с течение на времето, все повече се приближавахме до интегралните отношения – и започна разстройване.

Днес усвояваме един от друг от морето на мисли и желания. Светът се смеси: всички влияят на мен, и аз – на всички. И като резултат, не съм в състояние да изпълнявам курса, да запазя посоката, да се балансирам със собствени сили. Моят потенциал е малък, докато светът около мен излъчва цял поток от „флуиди“ върху мен. Чуждите мисли и желания оказват постоянен натиск, смазват ме вълни с различен диапазон и постоянно промиват съзнанието ми.

В резултат, човек го грабва вихрушка и той не знае как ще го бъде. Това е много сериозен проблем. Оттук произтича влечението към наркотиците, откъсването от света, с който не можеш да свикнеш. Според безнадеждността, хората развиват различни защитни модели на поведение, опитват се да се разграничат от обкръжението със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Виждаме го при младите хора и в много други сектори. Това е един вид бягство от света в определена ниша. Не мога да поддържам правилна, състрадателна, хармонична взаимовръзка с обкръжението, не мога да възприема всички външни влияния, да ги уравновеся в себе си и да ги доведа до добро, комфортно усещане. Напротив, те ме нокаутират и изнервят. Така че не правя нищо – просто включвам сериал или мач по телевизора и гледам в екрана, докато отпивам от бирата. Това ми е достатъчно.

По този начин, неспособността ми да огранича въздействието на широкото обкръжение като цяло, ме води до изолация, прави ме примитивен, прост, ограничава развитието ми и не ми позволява да се радвам на живота. Дори не искам да се женя и да имам деца. Просто търся някой ъгъл, в който да се скрия: „Това е мое, и нищо друго не ми трябва“. Приятелите ми  са в Интернет и не се срещам с тях, за да прекарам добре времето си. А ако изобщо излизам някъде – то излизам без тях.

Днес дори танците по двойки се изпълняват на един метър разстояние един от друг, без прегръдки и шепот в ухото… Танцьорите усърдно пазят дистанция – на това му се вика „дошли да потанцуват заедно“.

Човек повече не иска да се измъкне от себе си. Вътре му е по-надеждно. Не дай Боже, да се свърже с някого. Трудно му е постоянно да се изправя срещу този проблем – да сортира желанията и мислите си, да работи с външното влияние. Той не е способен на това.

И затова царува „уличната танц-култура“, замесена от “кварталните” нрави, таблоидните шеги и просташки лозунги. В този град сме просто минувачи – разминаваме се и не искаме да знаем един за друг. Освен това, правителствата трябва да се потопят в това общество, за да бъдат подкрепени на изборите. В крайна сметка, безсмислените отношения се превръщат в общ жребий и се разпространяват навсякъде чрез медиите.

Това е болестта на нашето време и тя засяга всички – та нали сме свързани помежду си. Това общо заболяване е причинено от високо патогенната атмосфера в обществото и затова е невъзможно някой да се излекува индивидуално, да се изградят мислите му, да се научи как постоянно да балансира себе си. Най-доброто, което можем да направим за отделния човек е да „го изправим на крака“, малко да го предпазим от външни влияния, които обикновено са отрицателни.

Но като цяло, съвременното обкръжение влияе на човек така, че трябва да се погрижим за равновесието на цялото общество. Друго решение няма.

В действителност, днес „най-здрав“ е този, който поставя себе си до нивото на „животинската“ степен. Гледам телевизия, говоря по телефона, сърфирам в Интернет, смея се и плача, а до мен котката спи, няма какво друго да прави. Само помръдва с ухо, когато наоколо стане прекалено шумно. Така че, ако искам да оздравея, но не се грижа за правилното въздействие на обкръжението, то ми остава само едно – да бъда като тази котка…

От 88-а беседа за новия живот, 24.10.2012

[91281]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Интегралното възпитание – това не е набор от някакви правила, кодекси, условия, които учиш, явяваш се на изпити и готово, вече си възпитан. За съжаление, ние въобще нямаме възпитание, защото то е свързано с подема на човек към следващия етап, а човечеството не разполага с такива средства. Ако отидеш в армията, там те обучават на инстинкти: да действаш така, а не иначе, дори автоматично. Същото е и при астронавтите – без значение кого.

Под интегрално възпитание се разбира, че на човек трябва да му покажат, да го научат как да извлича от природата такива сили, които да му дадат възможност да се издигне на следващото ниво, над това, в което е днес. Тоест, ако днес си егоистичен индивидуалист, то утре трябва бъдеш алтруистична, интегрална част от цялата природа, от цялото човечество.

От къде да получим такива сили?

На това ни обучава интегралното възпитание: как можеш да получиш, да извлечеш от самата природа интегралната сила, която се намира в нейната основа: как можеш да я привлечеш така, че тя да те промени и ти сам да започнеш да влизаш в интегралната система „по своя заповед и желание“, а не въпреки себе си.

Тогава тази интегрална, огромна сила на природата, която лежи в нейната основа, тази сила на отдаване, сила на любов, сътрудничество, ще ти повлияе и изведнъж ще започнеш да се променяш, и по естествен път ще се устремиш към обединение с другите. В теб изведнъж ще се появи съвсем друго отношение към всичко: ще се изменят възгледите ти, парадигмата, в съответствие с които ще започнеш да действаш.

Тоест интегралното образование и възпитание предоставя само такава промяна в човек. По това се различава от всичко останало.

Затова ние винаги подчертаваме, че в нашия свят възпитание изобщо няма. Съществува трениране, налагане на определени инстинктивни действия, предупреждения, ограничения, поощрения, което по принцип не се различава от това, как дресираме животните.

Интегралното възпитание е единственото, което можем да дадем на човек. Наричаме го „интегрално“, защото това е неговата цел. Но по принцип, това е Възпитание с главна буква, когато човек изменя себе си.

Никой не може да измени човека. Затова съществува метод за косвено привеждане на човек към такова възпитание – „чрез тоягата към щастието“. Той не може да се измени инстинктивно: „Тук се чувствам зле – и бягам. Там ми е добре – и тичам натам“.  Това ли се нарича с „тоягата към щастието“? – Не! „С тоягата към щастието“ се нарича, когато все пак го довеждат към възпитание, когато трябва да разбере: „Аз трябва да променя себе си“ – и тогава навлиза в това възпитание.

От предаването „Построяване на социално обкръжение“, 25.09.2012

[90989]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Сега около 30% от активните жени и мъже на възраст от 30 до 40 години на въпроса „Трябва ли да се създават семейства?“ отговарят „А защо?“. Това означава, че те дори не разбират защо е необходимо това.

Казваме, че природата ни въвежда в интегрална част на нивото „Човек“. Жизнена необходимост ли е семейството на това ниво?

Отговор: Когато сме макар и малко по-назад в интегралната схема, чувстваме, че се връщаме назад към природата, а следователно и към факта, че отново има нужда от семейство.

На въпроса „А защо?“ – отговаряме, че природата все пак ще ни доведе до това състояние с ударите на съдбата. Ако можем правилно да разпределим отговорностите, в съответствие с интегралните закони за преминаването между всички членове на обществото, ще дойдем до такова състояние, където децата, взаимните отговорности, семейните задължения, няма да се усещат като огромна тежест от мъжете и жените.

За това можем да говорим, но не в началото на обучението, а по степента, до която хората са пропити с живота в групата, издигат се над себе си, усещат интегралността. Тогава можем да обсъдим какво е възможно  да се добави към тази интегралност, не просто теоретизиране, фантазиране в групата, а от нашия живот. Може би отношенията ни с непознати по време на работа? А къде още и в какво? Какво ще стане, ако помислим за интегрално семейство?

И тогава започваме да фантазираме в области, които са ни подвластни. Какво означава семейство? Защо то е в основата на цялото човешко общество? И не само на човешкото, но и на животинското, тъй като всички животни действат инстинктивно в това отношение: те нямат никакви претенции едно към друго, без недомлъвки, без разводи. Те ясно разбират чрез определени, по принцип хормонални параметри, кои от тях си подхождат едно на друго. Така трябва да бъде и при нас.

В това отношение не трябва да се различаваме от животните. Веднага щом изключим от нашето ежедневие влиянието на Холивуд, модата на някои невероятни стандарти, които не са необходими на никого, освен на тези, които ги предписват, за да печелят от това, човек постепенно, особено под влияние на интегралното образование и възпитание, започва да чувства своите лични, физически нужди, искания.

Той започва да чувства това, което лично му харесва, а не това, което му налагат холивудските канони. Той има различен поглед върху жените, на това, как ще се чувства удобно и добре с тях. Той се спуска от неудържимото пиене, от безцелната смяна на партньорите, към по-естествено ниво и става просто природен, естествен, но не и примитивен човек.

Сега можете да говорите с човека за това, че ако използваш вътрешните си инстинкти като животно, предизвикваш ги още повече в себе си, ще видиш какво в действителност ти харесва на теб, а не на някой друг – не това, което някъде, по някакъв начин си изкопирал от някакви герои и героини. Нека да изберем от теб именно тази субстанция – този образ, с който си се представяш отстрани.

Тогава за мъжа това ще бъде образ на жена: подобна по нещо на майка, по нещо – на съпруга, по нещо – на някаква подкрепа, на нещо удобно, меко, надеждно, грижовно, символизиращо домашното огнище.

Като говорим на тези теми в мъжка, а може би и в смесена група, постепенно предизвикваме в мъжа такива дремещи, заспали чувства, такива вътрешни инстинктивни, животински пориви, когато определяш по миризмата дали  този партньор е подходящ или не.

Когато по този начин пробуждаме естествените чувства във всеки мъж и жена, а не ограбени от рекламата, от модата и всичко останало, тогава те започват да осъзнават колко те трябва да бъдат различни. Те виждат, че в действителност преследват съвсем ненужни образи, предписани от Холивуд или нещо още, просто за престиж, да покажем себе си чрез специални партньори и т.н. Това означава, че е абсолютно погрешно.

Освен това, ако говорим за общество на разумно потребление, за общество на почти равни доходи, то тогава изчезва стълбата на конкуренцията от всякакъв вид и остава само биологичният компонент – как хората могат да се обърнат един към друг като нормални, естествени, природни партньори.

В това отношение ще ни бъде относително лесно да ги обединим заедно. Особено ако те се намират постоянно в групата и всеки ден общуват помежду си по метода на интегралното възпитание, след това остава само един единствен въпрос – за биологичната съвместимост.

От беседата за интегралното възпитание, 05.03.2012

[88571]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Човек в този свят прилича на някого, който се заблудил в полето. В наше време по същия начин можем да видим цялото човечество като една голяма маса хора, които блуждаят в мрака по огромното поле на живота, загубили всякакви ориентири.

Изходът от кризисното състояние, създало се в резултат на егоистичното ни развитие, е в създаването на интегрално общество, т.е. в търсене на хора, осъзнали сегашната ситуация като задънена улица, и това, че единственото нейно решение се намира в установяване на интегрални връзки между хората.

В този случай полето на живота от диво, пусто поле се превръща в благословено поле, тъй като в него хората желаят, чрез работа над своя егоизъм, да достигнат свойствата на взаимно отдаване, тоест подобие s Природата. Техният път в този случай се нарича „Пътят на отдаване“.

А тъй като егоистичната ни природа се намира в пълно противоречие с този път, има само един начин да вървим по него – да бъдем в група за интегрално възпитание, в която се развива „любов към другарите“ и където всеки може да помогне на другаря си да се движи напред именно по този път.

[72484]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Известно е, че ако човек със стремеж да достигне свойството отдаване и любов постоянно се намира сред хора, игнориращи закона на интегралното развитие на обществото и дори активно противящи се на него и на хората, които реализират егото си, тогава той постепенно ще се съгласи с мнението им, тъй като обкръжението влияе върху него с това, че техните мисли, при взаимното им общуване, се смесват с неговите мисли.

Затова няма друг път, освен да създаде собствена група с определени рамки, т.е. отделен колектив, в който да няма хора с идеи, различни от идеите на тази група. Освен това, членовете на този колектив трябва всеки път да си припомнят целите на тази група, за да не се влекат след другите хора, т.к. природата на човека е такава, че той обича да върви след мнозинството.

Ако такава група се отдели от останалите хора, т.е. няма никаква свързаност с другите хора в техния път, а всички контакти се ограничават само до материални въпроси, тогава чуждите идеи и мнения няма да оказват влияние върху групата.

Но ако човек, вървящ по пътя на интегралното възпитание, се намира сред хора, не приемащи този път, и започва да разговаря и да спори с тях, тогава неговите възгледи веднага се смесват с техните и, независимо от волята му, подсъзнателно, техните идеи проникват в неговото съзнание до степен, че човекът престава да си дава сметка, че това вече не са неговите, а чужди възгледи.

Ако той не се отдели от чуждите мнения, то ще забрави за пътя към свойството отдаване и отново ще падне под властта на егоизма. И само в група, където господстват принципите на любовта към ближния, човекът може да черпи сили за борба срещу идеите и мнението на целия свят. Затова е необходимо щателно да се пазим от егоистичното обкръжение, чак до промяна на местоживеене, месторабота и т.н., за да не попаднем под чуждо влияние.

От горепосоченото можем да осъзнаем ползата от група, която може да създаде абсолютно различна атмосфера, в която е възможно постигане на свойството отдаване.

[72584]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли тези хора, които преминават през интегрално възпитание, да дадат пример за малък модел на интегрално взаимодействие, който ние да произведем по-късно.

Отговор: Не, хората от групата не са в състояние да покажат каквото и да е, освен добро отношение един към друг, което може да не бъде видимо за външния наблюдател, но забележимо за хората от групата. Добрите отношения се усещат само от тях.

От беседа „Интегрално възпитание“, 19.08.12

[85667]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представяме единното поле, което се намира извън нас? Какво трябва да правят хората на тренингите в групите по време на интегралното обучение?

Отговор: Нека да си представим, че се включваме в желанието на друг човек. Тоест провеждаме обичайната психологическа практика. Аз се опитвам да определя желанията, мислите, намеренията на човек.

Какви са етапите на постепенното навлизане на хората, на групите в тези състояния?

Най-напред, трябва да се усетите един друг, като в обичаен психологически тренинг: как да почувствам събеседника си, как да се включа към него, как да определя желанието му, за да стана и аз съпричастен, в добро отношение към него, да го обикна, да се съединя с него. Тоест с неговите желания, които се наричат негово сърце, и неговия разум, водещ тези желания, трябва да станат за мен определящи, както за майката относно нейното дете, което тя желае напълно да обслужва със своите желания и разум. Сърцето и разумът – това е, което има човек.

По такъв начин сякаш правя насрещна крачка към всички участници в групата, излъчвайки добро към всеки от тях. И така всеки по отношение на останалите.

Това общо, постоянно развивано от нас отношение в групата трябва да създаде в нея такава взаимност, която да образува някакво поле между тях.

Това поле на общо добро отношение трябва да придобие определена база: за какво правим всичко това? Не заради това, между нас да има добри взаимоотношения – ние искаме да ги повдигнем на следващото стъпало, за да живеем в това единно поле, поле на взаимни отношения един към друг, и да го поддържаме.

Такова общо, добро поле между нас (наричаме го взаимно свойство на отдаване) трябва да създадем със своето взаимно поръчителство, когато аз мисля за теб, а ти за мен. Ние трябва постоянно да се развиваме по такъв начин в добро отношение. Това е взаимната топлина, която трябва да усещаме от всеки към всички, за да се създаде в случая нещо общо, независещо от нас, с една дума, като общо дете.

Този наш общ образ, вече независещ от нас, над който започваме да работим – може да се нарече група.

Животът в този образ, в тази група трябва да бъде основен за нас. Тази група е онова, което подразбираме като общество.

От беседата за интегралното възпитание, 29.02.2012

[85174]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено жената в семейството настоява на своето, но мъжът също иска да докаже правотата си. Конфликтът започва от нещо дребно и завършва с развод. Как да се намери компромис между мъжа и жената?

Отговор: Преди да се реши конфликтът между мъжа и жената – дайте им възпитание! Как може с това, което имаме днес, да решаваме конфликтите? Виждаме, че нищо не се решава.

Докато не ги „прекарате“ през курсове за интегрално възпитание, поставяйки пред тях най-твърди условия: те трябва да преминат през тях, иначе няма да получават помощи и различни облекчения – невъзможно е с който е да се реши каквото и да е, защото всичко ще се решава по старому.

Ако искате да преустроите обществените и семейни отношения, то за това трябва да измените хората, техните взаимоотношения. А как могат да бъдат изменени отношенията, ако не се изменят техните изпълнители? Та те ще си останат на своето. Разбира се, можете да им окажете натиск и тогава може външните отношения и да не се проявят в толкова експресивен вид.

Започнете постепенно да просвещавате хората, да им обяснявате в какво се състои системата. Включете ги в кръгли маси, в обсъждане помежду си.

По време на кръглите маси постепенно ги издигайте над решенията на проблемите, издигайте ги в общност, в мечта, играйте с тях като с деца, разкрийте във всеки от тях детето. Тъй като всички те потискат всичко това във себе си, нарочно се държат като хулигани, за да не проявят себе си – това е инстинкт за защита.

От беседа за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82859]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес семейните отношения като такива не съществуват.

Даже ако има семейство, то всеки вътре в семейството се чувства като отделен елемент, независим от своя партньор. Освен това, децата се чувстват независими от родителите или, в краен случай, много искат да бъдат такива. И родителите не желаят особено децата да ги обременяват. Всички ние, под властта на егоизма, по неволя сме разрушили отвътре семейните устои, така нареченото изграждане на дом.

Затова е необходимо да направим нещо заради нашето бъдеще. Ако днес до 70% от младите хора не искат да встъпват в брак и да имат деца, то ни очаква не много розова перспектива. Не говоря за това, че няма да има кой да изхранва застаряващото население – сега вече се сблъскваме с това, особено в Европа.

Трябва да върнем на хората очарованието на семейния живот, защото днес това напълно го няма! Всичко се прави по неволя: жените все още искат да имат деца, а мъжете са пасивни, те въобще нищо не искат.

Интегралното възпитание разказва на човек за връзката между хората, довежда го до връзка с останалите. Изведнъж той започва да усеща нежност, любов, някакви чувства към другите хора, започва повече, отколкото преди да чувства всички. А днес хората напълно престават да се чувстват един друг, достатъчно им е да общуват чрез sms-съобщения.

Интегралното възпитание предизвиква в човека добри чувства по отношение на другите, възбужда в него своеобразен сензор на обратните чувства: той става по-чувствителен към това, как се отнасят към него останалите, как той самият се отнася към сближаването, към отдалечаването. Започва да реагира на това по-чувствително и по такъв начин в него се пробужда загубеното от егоизма усещане на необходимостта от другите хора. Той ще чувства, че в това се намира източникът на топлина, радост, успех, увереност, а не в това, че ще се затвори в своята квартира като в раковина, ще обезпечи себе си с пенсия, със здравеопазване, още с някаква програма и всичко ще бъде нормално.

Потребността от топлина, от съчувствие, от взаимно общуване, което култивира в него интегралното възпитание, ще го доведе до това, че отново ще пожелае да създаде семейство.

От беседа за интегралното възпитание, 22.05.2012

[80703]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→