Въпрос: Какво означават взаимните отстъпки в семейството, които трябва да градим над вътрешната си съпротива? Това нещо необичайно ли е?

Отговор: Ние градим своите отстъпки въз основа на разбирането, че не можем да променим характерите си и аз няма да поправям и унищожавам партньора си. Не искам никакви промени от него. Ние се основаваме само на взаимно съгласие и отстъпки.

Аз проверявам в какво мога да отстъпя и да приема мнението на партньора. Въпреки че първоначално, в съответствие със своя егоизъм, не бих се съгласил с това. Но разбирам, че без отстъпки, няма да мога да създам връзки нито в семейството, нито на всяко друго място. И затова правя нещо, за да създам наша „обща територия.“

Но аз не отменям себе си и не отменям съпругата си. Отстъпил съм, но това не означава, че съм се привел. Издигнал съм се над себе си, а не съм се зачеркнал. Осъзнавам, че не съм съгласен с жена си и в същото време, знам, че съм длъжен да приема нейното желание, навиците ú, възгледа ú – над своето желание, навици, мнение.

Така че, аз си оставам на своето мнение, а тя на нейното. Но аз съзнателно ú позволявам да властва над мен. А тя, от своя страна, прави същото. Не е лесно, но затова пък всеки се удвоява и се обединяваме в едно цяло. Аз включвам в себе си всичко, което е в жена ми: и положителното, и отрицателното, а тя включва всичко, което е в мен: положително и отрицателно.

Всеки е готов да се откаже от претенциите си, за да може да възприеме партньора повече от себе си, като най-скъп приятел. По този начин, всеки от нас включва другия в себе си и това създава връзка между нас, дори сливане, т.е. пълно смесване на желанията.

Това е прогресивно възпитание, когато двойката осъзнава, че по такъв път достигат нова ера в своите семейни отношения, ново измерение на възприятието за брака, другите хора, обществото, света. Човек започва да гледа на всичко с други очи. Той вижда в каква форма съществува животът, в какво е тайната му.

Нито една жива клетка, нито едно растение, животно или човек не може да се развива без такова взаимно включване. Животът е възможен само поради факта, че всеки позволява на другия да се намеси в неговата територия.

И тогава човек вижда, че именно в това се крие тайната на живота! Той започва да чувства как всичко живее и диша, как всичко се развива. Той самият започва да се развива само за сметка на отстъпките си към ближния.

Сам за себе си, той е бил като мъртва клетка. Но сега започва да абсорбира в себе си целия свят и включва в себе си абсолютно всичко. При това, всеки запазва своите граници без да сломява и да отменя себе си. Това е много важен момент, защото хората често разбират отстъпката в съвсем обратен смисъл: като отказване от желанието си, с риск веднага да бъде изяден от някой друг, като заек, погълнат от змия.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100887]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите не са написали книга с инструкции за живот, за да може всеки човек да се възползва от нея?

Отговор: Ако в тази книга беше написано как да се печели и да се извлича лична полза, хората биха я прочели. Но в тази книга се говори, че трябва единствено да се отстъпва, да се отдава. На кого тогава да я предложим? Ако имаше с какво да увлека обикновения човек, отдавна бих го направил. Всички водещи ТВ канали биха ме канили на интервюта: “Той има рецепта за всеобщо и безкрайно наслаждаване!“.

Но тук е точно обратното, има психологическа бариера: ние трябва да се повдигнем над природата си, да преминем на следващото стъпало – и тогава ще получим наслаждение.

Какво средство ще ми позволи да се издигна над “прага на задушаването“, над смъртта? Хората предполагат, че ще попаднат в бъдещия свят, т.е. в духовния свят, след смъртта на тялото. Вече не зная с какво им пречи плътта, но те така го виждат: тялото ляга в земята, а душата се устремява “нагоре“. Как да си представим такова състояние, когато умъртвявам своя егоизъм? Казано е: “желаещият да живее, нека умъртви себе си“. Едва тогава аз започвам да живея истински. Как да осъществя това? Как да обясня това на хората?

Тук предлагаме лекарство, предотвратяващо усложняване на болестта. Преди всичко, ние носим до хората вестта, че те са болни – с други думи, постъпваме така, както и Творецът, разкриващ кризата между хората. Днешният недъг в тази или онази степен се усеща от всички. Каква е диагнозата? Ние сме болни от своя егоизъм.

Но това не е достатъчно. Трябва да дойде лекар специалист, който да поговори с болния така, че той да може да го чуе. Но ако хората не чуят, развитието на болестта продължава, докато болката не изостри слуха им.

По принцип, човечеството трябва да чуе главното: целият проблем е в това, че се намираме в неправилна взаимна връзка. Тъкмо поради това те не знаят как да живеят в интегралния свят, как да възпитават децата си, как да изграждат връзките помежду си. Те трябва да видят и разберат, че всичко е заради егоизма. А по-нататък ние ще можем да продължим разговора и да обясним, как трябва да се обединяваме с помощта на интегралното възпитание.

Тогава хората, най-накрая ще разберат какво се случва, ще разберат защо ги заблуждават с всякакви средства, защо искат от тях да работят по 14 часа на ден – за да нямат време за размишления. Преднамерено възпитават децата в училище така, телевизията предава убийства и насилие – и всичко това се прави, за да се сведе човек до нула, да заприлича на “животно“, за да не знае как да намери решение за изграждане на своя живот.

Въпрос: Защо кабалистите не проведат кампания срещу егоизма, подобно на кампанията срещу тютюнопушането? Защо не напишем книга за профилактика на “егоистичната треска“?

Отговор: Кабалистите не се ползват сред обществото с такъв авторитет, както докторите. Баал а-Сулам вече е опитвал да предупреди хората, но никой не го е чул.

Онова, което засяга “полезните компании“, и те имат егоистична опека. Възможно е производителите на цигари да търсят печалба, над тях се нареждат производителите на хранителни стоки, които бълват нездравословна храна. Тъкмо на тях им трябва, хората да не пушат и да не умират преждевременно от рак, а тъкмо обратното, да купуват по-дълго време стоките им. А продукцията е такава, че предизвиква множество заболявания и с това обогатява фармацефтичните компании.

Важното е хората да тънат в невежество, в рамките на съвременния живот и много, много да не се замислят.

Всичко е свързано с нечия печалба, измъкната от потребителското общество. И така всичко би продължавало вечно, ако не бе програмата на Природата. Ние бихме си останали роби, по неволя потребявайки онова, с което ни “хранят“ супермаркетите и средствата за масова информация, ако плановете на Твореца не бяха други. И затова ние се приближаваме към краха на капиталистическата тенденция.

От урока по статията “Мир“, 15.02.2013

[100763]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Светът върви към пълно преформатиране. Постепенно ще изчезнат всички излишни специалисти, производства, ще остане само насъщното и необходимото. Ние преживяхме пика на потреблението, спестяванията. Мнозина вече не ги интересува модата или модерните стоки. Те престават да усещат, че това им приповдига настроението, предизвиква уважението или възхищението на околните. Всичко това вече е минало.

Нашият егоизъм вече се развива не само количествено, но и качествено, води ни към съвършено различно състояние – към ново качество на живот, когато на физическото ни тяло му е необходимо само онова, което ще му е полезно и приятно: малко спорт, правилно хранене, нормално семейство. Постепенно се завръща усещането, че тъкмо това не ни достига, че в непрестанната надпревара сме загубили всичко.

Новата интегрална система, която по неволя ни прави интегрални, в хемостаза с природата, предизвиква необходимост да оставим само най-необходимите производства и търговски връзки. Естествено е, че във връзка с това ще нараства безработицата.

За прехрана, обувки и облекло за всички са необходими 10% хора от цялото човечество. С какво ще се занимават останалите?

Ето тук на преден план излиза методиката за интегрално обучение, тъй като човек ще се нуждае да развива и по-нататък своите социални, правилно затворени връзки, докато цялото човечество не се уравновеси и не стане хармонично интегрално общество.

За да постигнат това, хората трябва постоянно да работят над себе си, изменяйки се спрямо новия обкръжаващ свят, който ни диктува своите закони. В досегашната ни история ние диктувахме на света своите желания, а сега той не ни позволява това поради ограничените ресурси, размерите на Земята и всичко останало. Все пак живеем в затворена система, без да гледаме, че получаваме енергия отвън: от Слънцето, Луната, звездите и т.н.

Настъпи времето, когато постепенно ще се превключваме за промяна на цялото човечество. Затова интегралните курсове са ”първите лястовички”, разясняващи как да се приспособим към колектива, за сега с чисто егоистичен резултат. Но с времето всичко ще бъде насочено към създаване на правилния социум.

Ако това по-рано ни се струваше утопия, защото се спускаше отгоре надолу в заповеден ред по директивите на партията и правителството, то сега достигнахме до такова състояние, когато хората сами ще разберат, че само така ще могат да се напълнят.

На човек ще му бъде дадена такава възможност за напълване, която да го избави от усещането на депресия и празнота, проявяващи се днес все повече и повече. И това не е илюзия или поредната фантазия на някой социалист или комунист – в никакъв случай! Всичко това се разглежда само от гледна точка на Природата: как тя ни възбужда, пресова, и ни подтиква напред чрез страдания. А за да изпреварим страданията, да се отделим от тях и да вървим напред, по пътя на доброто, ни трябва интегрално образование и възпитание.

От ТВ програма ”кадрови тайни”, 05.02.2013

[100592]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

(още…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование - Няма коментари→

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование, Поръчителство, Практическо обединение, Природа - Няма коментари→

Съвременните научни виждания се доближават до това, което науката кабала говори за възприемането на реалността. Преди сто години тези концепции биха изглеждали нереални. Преди петдесет години по този повод заговори физикът Хю Еверет. Днес това вече е пълноправна ”теория”. Учените разбраха, че реалността е много по-сложна от това, как си я представяха по-рано и тя съвсем не е такава, каквато ние я възприемаме. Нашето възприятие е относително и не отразява действителността. Тя зависи от наблюдателя. За нас, тази картина на света е истинска, а за някое друго създание тя ще изглежда по друг начин.

И тук на сцената излиза науката кабала, занимаваща се с основите на Вселената и обясняваща ни ги извън контекста на нашето желание за получаване. С това тя заема най-обективната позиция, без да се отнася към когото и да било.

Да допуснем, че извънземните съществуват, те виждат онова, което ние не улавяме с нашите пет сетивни органа. Но науката кабала не ни говори за тях, тя се изявява от много по-общи позиции, издига се по-високо, над творението и разглежда само формите, подобни на Твореца. Това наистина е „чиста наука“, изучаваща основите на всичко, неизменно до края на поправянето.

Кабала ни обяснява, че в основата на творението са светлината и съсъдът, че всичко се състои от тях. ”Съсъдът” е ”материалът”, а ”светлината” –  неговата форма. Казано по друг начин, ”съсъдът” е желанието за получаване, приемащо различна външност, а ”светлината” е обличащата се в него форма, усещането, което то изпитва при напълване.

Например, аз получавам огромно удоволствие, виждайки любимия човек. Съответно, тук има съсъд и напълване – желание, напълнено с усещания. Кой ми е дал това усещане? Нито аз, нито той, а моето отношение към него. Ето такова нещо е ”светлината”. И ако се отнасям към всичко така, то ще напълня съсъдите си, своите желания. Следователно трябва да обичам всеки и всичко: неживата, растителната, животинската, човешката природа, и Твореца. За това поправям своя съсъд, т.е. работя върху желанията, а след това се самонапълвам, т.е. проявявам светлината в него.

В това е разликата между кабала и традиционната наука, която ни обяснява как по-добре да използваме егоизма си. За жалост, науката не служи за благото на човечеството. Не случайно кабалистите, а също така и древните учени, такива като Платон и Аристотел, са смятали, че не трябва науката да се дава за ”общо ползване”. Тъй като в човек властва злото начало. А това означава, че първо, то трябва да бъде поправено – защото иначе науката ще се използва за нуждите на егоизма и за разрушителни цели. Което всъщност се случва през цялата ни история.

Но проблемът не е в това, а в това, че традиционната наука не е точна. На нея не може да се разчита напълно. Тя е вярна единствено в рамките на материята в нашия свят, в границите на нашия егоизъм. Но ако се приповдигнем над него – тя вече няма да отговаря на действителността, т.е. не описва онова, което се случва с душата. Законите на душата се изучават именно от науката кабала, която има всеобемен подход и затова е правдива във всеки един случай, в това число и в нашия свят.

Нима светът ще стане по-добър, ако всеки има телевизор, вграден в очилата или мобифон в ухото? Напротив, тъкмо днес разбираме, че науката се е оказала в криза, която е започнала преди повече от 30-40 години. Кризата не е в това, че отдавна не сме правили велики открития, а в това, че вече няма какво да откриваме. Това се случва в педагогиката и в останалите сфери: повече няма накъде да вървим. Колкото и да се стараем – не се получава, а и желанието го няма.

Тук е важно да се направи ревизия, да се прегледат базовите принципи. Опрели сме се в стена, а кабала ни предлага да разберем, че там, зад стената, се предлага помощ, и трябва да минем през нея. Така или иначе, ще ни се наложи да направим това:

• или под натиска на бедствията, пресилвайки се, без да имаме възможността дори да умрем ”някъде настрана” – това ще бъде много тежко;
• или с добро, по краткия път.

Въпрос: Какво има там, зад стената?

Отговор: Там ще използваме своята природа, своето получаващо желание, своя егоизъм по противоположен начин. По-рано сме развивали всичко онова, което го е подкрепяло и напълвало. Науката, образованието, културата – всичките ни „разработки” произлизаха от егоистичните желания. Изключение представляват само насъщните потребности ”от животинско ниво” – рационалният минимум. Почти всичко, което виждаме в стоковите магазини, излиза от тези рамки. Голяма част от съвременните стоки са разработени не за подсигуряване на нормален и здравословен живот, а за да печели някой за наша сметка. Такова е разваленото стъпало на човешките взаимоотношения, използващо науката за свои цели.

Научните достижения за последните 200 години (втория чертеж) отразяват експоненциалният ръст на егоизма, и всъщност са ни във вреда. Развиваме само онези области от науката, които ни помагат да забогатяваме, да властваме над другите със съвременни, хитри методи. Карат човек да работи по десет часа на ден, за да подсигурява нечии доходи и да купува всевъзможни стоки. И науката работи за нуждите на тази система.

Но сега настана време да я зачеркнем и да пристъпим към науката кабала. Тъй като човешката част на желанието се отнася към душата, а ние я използвахме за удовлетворяване на материалните си потребности.

Днес настъпва крах на стария подход. Да се надяваме, че ще ни останат ресурси за насъщните ни нужди и над тях ще изградим нова, великолепна конструкция – духовния живот.

Защото аз живея, за да мога, над рационалното обезпечаване на базовите нужди, да развия душа. Трябва да поправя целия излишък от моето егоистично желание, а оптималното ”животинско” – нека си остане, тъй като то е нито добро, нито зло, то е просто необходимо.

До сега науката стимулираше онази моя част, която трябваше да посветя на поправянето на душата. Науката буквално открадна от нас тази област от желанията и я тъпчеше с ненужни изделия, докато не започна кризата. Тази криза е признак за това, че е дошло времето за поправяне. След като ”научният прогрес” безмерно разшири и разду нашите материални претенции, трябва да се заемем с духовно развитие. Старият подход завършва с осъзнаването на криещото се в него зло. Скоро това ще се случи. Днес хората вече започват да разбират, че не може вечно да се произвеждат стоки и да се употребяват до безкрай. Обществото на потребителите е към своя край – заради вътрешни противоречия и по причини от външен характер. Нашето желание се е преситило и приема нова форма, ”закръгля се”. На него повече не му трябват излишъци. Скоро хората ще усетят това – когато влязат в супермаркета и няма да искат да си избират кашкавал измежду 200-тата вида. На човек ще му е достатъчен и най-обикновеният кашкавал, или проста извара. Няколко вида са повече от достатъчни.

Ето в какво се състои истинската криза – когато вътре желанието се изменя. Днес лавинообразната себестойност на стоките отива за тяхното рекламиране – но новото желание ще разкъса тази система. Науката и промишлеността, изградени от нас, просто трябва да завършат своето съществуване в сегашния си вид и да приемат интегралната форма. Дори насъщните ни покупки ще станат интегрални – ще се обърнат в полза на човека.

Представете си какъв банкрут очаква света. От тук става ясно, че ако не пристъпим към вътрешно поправяне, неминуемо ще избухне световна война. Защото това е единствената надежда на властимащите да запазят поне нещичко в ръцете си. Така че, работата е за интегралното възпитание. На хората ще им се наложи да работят много по-малко и ще имат много свободно време – за развиване на душите и сливането с Твореца. Без да започват нова крачка към научно-техническия ”безкрай”…

Като цяло, по всички признаци виждаме, че стоим, както пише Баал а-Сулам, на прага на епохата на Месията.

От урока по статията ”Кабала и философията”, 13.12.2012

[95477]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изискването за постигане до взаимно свързване не означава, че се уча, че не мога да заблуждавам хората около мен, трябва да се усмихвам на всички и да не причинявам вреда никому. Трябва да подходим с цялата си сериозност към интегралното възпитание. Цялата природа е затворена система, която се стреми към равновесие. Ако на едно място е студено, а на друго топло, то започва движение на въздушните маси, които изравняват температурата. Ако някъде има по-високо налягане, а другаде по-ниско, то започва вятър, който ги изравнява.

В тялото ни всички системи също се уравновесени. И ако нещо внезапно излезе от равновесие, веднага се чувствам зле, чувствам се болен. Всичко трябва да е балансирано. Човекът в нашия свят не е в хармония с природата. Цялата природа е в равновесие, с изключение на човека.

Неживото, растителното и животинското ниво са в хармония с природата, защото работят под контрола на природните инстинкти и нямат свобода на волята. Както им показва природата – така се и държат. Човек е свободен и той просто е груб във всички свои желания и мисли. Погледнете какво направи с тази бедна планета.

По тази причина достигнахме до кризата. Сега трябва да разберем, че причина за тази криза е нашето не равновесие с общата, затворена система на природата. И това включва не само екологията, а и всички отношения между хората. Поправяйки своите отношения един с друг, ние трябва да намерим баланс с цялата природа. С това изпълняваме човешкото ниво и привеждаме цялата природа в хармония.

Такъв е общият закон за съответствие по свойствата, законът за равновесието на всички сили. А ние – човешкото общество, нарушаваме този закон, опитвайки се да грабим всеки  за себе си и борейки се с другите. Превърнахме света в бойно поле, безкрайна война, в която унищожаваме природата и самите себе си. И колко още може да продължава така?

Водехме я няколко хилядолетия, но сега достигнахме до границата. Природата ни показва, че ние не сме в равновесие с нея – това се вижда навсякъде: в екологията, в човешкото общество, образованието, културата, науката, икономиката и финансите. Във всичко, с което човек се занимава, се намираме в дисбаланс с природата и помежду си, в резултат на което ни застига общата криза. Никой в света не знае как може да я разреши.

Погледнете проблема в ивицата Газа като на част от глобалния проблем в целия свят. В края на краищата, във всеки случай, проблемът със съседите ще се върне към нас след няколко години и за една година те ще натрупат още повече ракети, отколкото са имали  преди. Ако искаме най-накрая да разрешим този проблем, то трябва да погледнем в неговия корен.

Нека да помислим какво бъдеще готвим за децата си. Затова трябва да се задълбочим колкото може повече в корена, за да разберем, възможно ли е решаването на този проблем или не. Това е всичко – един глобален проблем от липса на равновесие в целия свят, включително и в Израел. И тази липса на равновесие може да бъде поправена само от нашата взаимна свързаност един с друг, която се нарича взаимно поръчителство.

Ето защо ние разработихме тази методика, основана на първоизточниците, и я предлагаме на всички. Тя не изисква големи разходи на пари сила: само посетете Интернет сайта https://www.arvut.org/ru/ и започнете да четете, да се учите. Обръщайте се към нас и ние ще ви помогнем във всичко! И ще видите как след няколко седмици ще започнете да гледате на света по-широко, да го виждате повече вътрешно, през него. Ще започнете да разбирате какво се случва в света, на какви закони всъщност се държи. Това е, което липсва на всички велики хора: политолози, социолози – ще можете да виждате доста по-напред от тях.

И тогава ще ви стане ясно, че действително има решение на този ирационален проблем на нашето съществуване на тази земя. Вътрешните процеси в израелското общество ще повлияят не на самите ракети, а на тези, които ги пускат.

От 1-вата беседа „Решението е в обединението“, 18.11.2012

[95296]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много хора смятат, че е по-лесно да повярват в Бога, отколкото на методиката за взаимно поръчителство…

Отговор: През цялата ни история вече видяхме, че сляпата вяра в Бога нищо не дава. Възможно е това да облекчава нечий живот, но не е това, което се изисква от нас.

От нас се изисква ясна, здрава, разумна намеса в природата. Трябва да създадем допълнителна добра сила в природата, за да балансираме злата, която е специално създадена така, че човек сам да може, уравновесявайки своята зла, егоистичната природа, да създаде в нея добро, равновесно състояние и по такъв начин да се развива и да израства.

Трябва да действаме съзнателно: в добавка към егоистичната си природа да построим втора и да ги съединяваме заедно в равновесие. Именно в равновесието между тях, без да унищожаваме егоизма си, да го използваме такъв, какъвто е, ние добавяме към него положително отношение към другите, като по този начин го уравновесяваме.

Това е цялата система, която започва да ни издига над нашия свят. Надявам се, че това ще се получи, просто защото не виждам друг изход. В крайна сметка, това ще ни изведе до вечно, съвършено и добро ниво на съществуване.

Но колко страдания още ще трябва да изтърпи народът ни, за да започне да се вслушва в това, да отвори, да речем, страницата на сайта и поне малко да вникне в този метод. Тъй като това е против нашия егоизъм и веднага отблъсква хората, те не вярват в него. Струва им се, че това е глупаво, неразумно – къде са тук ракетите, въоръжените сили? Хората винаги са се надявали на сила. Но едва сега започваме да разбираме, че това не е решение. За първи път през последните години от нашето съществуване започваме да виждаме, че решението не е във военните действия.

В крайна сметка, хората ще разберат истината, но жалко за тези страдания, които ще се стоварят на плещите им, за да докоснат поне малко сърцата им, да предизвикат страх в човек за неговото бъдеще, да го заставят да се вслуша.

От беседата за ситуацията в Израел, 22.11.2012

[94706]

Filed under: Движението "Поръчителство" - Няма коментари→

Становище (Д.Леонтиев, проф. МДУ): Сред многото кризи, не последно място заема кризата на семейството. Във всички страни нараства броят на разводите – в развитите, той надвиши 50%. Проблемът не е в това, че съвременният свят отрича важността на семейството. Семейството все още съществува, само неговото значение и функция в живота ни се променят. То се превръща в личен проект, основан на личен избор и отговорност на всеки от нас. За съвременните мъже и жени  аргументът „всички правят така“ не е убедителен – просто трябва да разберем с каква цел трябва да делим живота си с друг човек.

Днес целта вече не е същата, както преди. Икономическата мотивация – съвместно водене на домакинството – дълго време беше основното, но сега отстъпва на заден план: и мъжете, и жените са в състояние успешно да живеят и да правят кариера сами. Сексът в големия град също е все по-малко ограничен от семейните рамки. Възпитанието на децата е важен въпрос, но не всички семейства са фокусирани върху него. Все по-голямо значение в съвременното семейство придобива функцията на психологическа подкрепа. Семейството в наше време не е лукс: в сложния, изменящ се свят все по-остро от всякога се нуждаем от тази подкрепа. Обаче в по-малка степен сме готови да я изградим, влагайки енергия и време в нейното развитие и запазване.

Коментар: Навсякъде по света започва възпитанието на няколко поколения – от края на Втората световна война. Но едва сега, когато кризата прерасна от криза на семейството във всеобща криза, по обхват и мащаби, просто  започваме да мислим, че е необходимо да се вземат някои  мерки. А какви действия трябва да предприемем, не знаем, защото самите ние сме в криза и защото светът стана доста по-различен – такъв, на какъвто не сме свикнали – и затова не можем да решим никакви въпроси. Тук има само едно решение – да приемем системата за интегрално превъзпитание – сега или след тежки наказания.

[94039]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Кабала - Няма коментари→

Становище (А.Гостев, д.п.н., проф., Институт по психология РАН): Нашите представи за света се материализират. Следователно, за правилното изграждане на света, за да върви той към добро, хората трябва да се стремят към правилно възприятие на света. Хората не осъзнават, че моралните закони са обективни, и за да превърнем нашите възприятия, трябва да култивираме в себе си морални усилия. Когато се намираме сред хора, с които духовно сме в унисон, влагаме позитивна сила в съвместното поле на общуване, защото сме ангажирани с една обща цел – да подобрим себе си и едва след това да подобрим света. Иска ми се хората да разберат взаимосвързаността на човечеството, да започнат да култивират в себе си любов един към друг.

Реплика: Просто бих посъветвал да изучавате новите взаимоотношения в нашия курс https://egonet.info/.

[93315]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→