Зоар: Когато Храмът e бил разрушен и Шхина заминала в изгнание в чужди за нея земи….

Всички плакали за това, съединявайки ридания и скръб и всичко това за Шхина, заминала в изгнание от своето място.

И така, както тя се е променила в изгнание, в сравнение с това, което е била, така и нейният мъж Зеир Ампин не светейки със своята светлина, тъй като тогава нямало на кого да свети, се е променил в сравнение с това, което е бил.

За това е казано: „ще помръкне слънцето при своя възход..”, „Тъй като е обезобразен обликът на човека„ – в този роб, Матата, така както по време на изгнанието се е променял неговият вид и цвят: зелен, бял, червен, в сравнение с това, което е бил.

Ние четем и очакваме, книгата Зоар да ни повлияе. Не е важно какви думи чета и без това не разбирам, какво стои зад тях.

Аз не разбирам смисълът на тези думи, какво значи: „зелено”, „червено„, „роб”, „Матата”, „Малхут”, за мене това е едно и също. Аз само искам всичко това да ми се разкрие, това е всичко!

А ако изведнъж ми се стори, че нещо разбирам, то аз ще си тръгна от урока успокоен, като че ли нещо съм получил. Но това е лъжа!

Аз нищо не съм получил, ако не полагам усилия над всяка дума, която не разбирам.

И аз не искам да разбирам със своя земен разум, на сегашното си ниво – аз искам това да ми се разкрие! Това и ще бъде моето желано състояние, моята следваща степен.

Аз искам реално да почувствам, за какво говори книгата, така че да оживе в мене!

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Започнах да изучавам Кабала преди половин година, омъжена съм, имам 4 деца, мъжа ми не одобрява особено заниманията ми с Кабала, ние не сме ортодоксални вярващи. От това което прочетох във вашите книги, разбрах, че сега са настъпили други времена и че е настъпило време за духовно пробуждане. Аз вече се примирих с това, че в мъжа ми все още не се е „събудила точката в сърцето“, но в последното съботно издание на списанието за младежи имаше въпрос към рав Авинер дали може да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Кабала за Народа, или Бней Барух) и бях удивена от отговора му, че „не може!“. Отговорът му не само ме отблъсна от ученето, което бях започнала. До сега усещам, че това е правилният път, но излиза, че проблемът се състои в това, че аз изучавам нещо, което е забранено.

Оригинал на въпроса към рав Авинер и отговора му, както е публикуван в списанието:

Mоже ли да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Бней Барух), който се ръководи от Рав Д-р Михаел Лайтман?

Отговор на рав Авинер: Равините забраниха това категорично поради 2 причини:

1. Организацията Бней Барух има структура на секта, вижте в сайта „יד לאחים“ (Яд ЛеАхим).

2. Няма никаква богобоязън към изпълняването на мицвот (заповедите)

Отговор: За рав Авинер можете да разберете от сайта https://aviner.net. Той желае да се прослави като защитник на Тора и затова излиза против Кабала, и против нас, в частност. А за самите наши занятия, разбира се, нито той, нито който и да е друг, не могат да кажат нищо, защото разбират, че нямат представа от Кабала. Освен това, аз съм известен като особен ученик на РАБАШ. Обикновено те отговарят, че ние: (още…)

Filed under: Михаел Лайтман - Няма коментари→

Днес ние се намираме в необичайно състояние. Самата природа ни разкрива, че егоизмът е разрушителен, че сме отделени един от друг, ненавиждаме се един друг, зависим един от друг в мащаба на цялата планета и по неволя сме свързани.
Ако няма къде да избягаме един от друг, ако природата ни принуждава, а не създадените изкуствено от нас условия – това ни задължава да се подчиним на нейния закон. В противен случай ще влезем в противоречие с природата, има опасност от по-големи удари, страдания, включително до заплаха от унищожение – и всичко това заради нашия егоизъм.
Нашето състояние се нарича изгнание – от природата. А какво е освобождение? Спасението за нас е в правилното съединяване помежду ни и с обкръжаващата ни природа, във възможността да станем интегрална, хармонична нейна част.
Необходимо е всеки от нас да почувства и разбере, че от хармонията между нас и природата зависи нашето съществуване (храна, вода, климат, здраве, психологично и душевно състояние и пр.)
Целта на изменчивостта на нашия живот е в резултат от всички преживени от нас събития, явления и състояния да разкрием тяхната вътрешна движеща сила – Твореца. Благодарение на стреса, Той става за нас все по – осезаем. Ние започваме да мислим за Него като за причина за случващото се.
Затова кризите идват при нас вълна след вълна. Тяхната цел е да ни разкрият ненавистта между нас като причина за всички наши беди. Тогава тази ненавист ще се нарича изгнание от съвършенството, а възвисяването над ненавистта – освобождение от нея.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Преди влизането в последното изгнание, през втори век от нашата ера, раби Шимон Бар Йохай (РАШБИ) с група от свои ученици е написал „Книгата Зоар“. Това е обширен труд на арамейски език за методиката на изправяне на егоизма, където чрез намеци се подразбират всички състояния, които преживява човек по пътя на достигането на равновесие с природата.

Трябва да отбележим, че макар „Книгата Зоар“ да е била написана преди изгнанието, тя още тогава е предсказвала, какво ще се разкрие след неговото завършване, за да сложи край на духовното разединение: „Доколкото на синовете на Израел им предстои да вкусят от дървото на живота, което се явява „Книгата Зоар“ – то с нейна помощ те ще изходят от изгнанието в милосърдието“. В книгата също така се говори, че към края на шест хилядния срок, тя ще разкрие на цялото човечество, извлеченото от поправянето на егоизма: „В преддверието на дните на Машиаха /Месията/, дори децата по света ще откриват тайните на мъдростта, узнавайки от тях сроковете и разчетите до избавлението. Именно в това време, тази книгa ще се разтвори за всеки“. (още…)

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Епичната история на преселението (изходът) от Египет е много повече от крайъгълен камък на еврейския календар. Според кабала, той описва освобождението от егоизма, което предстои да изпита цялото човечество.

Всички светове (този свят включително) се посочва, че съществуват в нас – самите. Те се намират абсолютно никъде, извън нас. С други думи, не е от значение кой си мислим че се намира вътре в световете, от значение са световете, които са вътре в нас. Извън нас е само Създателят, „Възвишената светлина“, природата.

Хората в нашия свят са убедени, че те са в някакъв вид съществуване, реалност, че светът е бил създаден преди да „влезе“ човекът вътре в него. Но това е илюзия. Няма нищо извън нас, освен светлината на Създателя. Светлината именно се възприема от нашите сетива по такива начини, ние я чувстваме като твърди предмети, течности или газ, като растителност или като животински организми. Всичко, което ние можем да си представим и можем да видим, чуем, усетим около нас е изградено в нашите собствени сетива, които ни карат да чувстваме че всичко съществува извън нас. Но истината е, че няма нищо „отвън“, единствено – Създателят. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Вместо предисловие

Доскоро беше прието да се възхищаваме на пионерите – на изкачилите се на Еверест, на покорилите Северния и Южния полюс, на летелите в Космоса, на стъпилите на Луната. Тези, които са вървели по стъпките им, са били съпътствани от средствата за масова информация. Героични постъпки – „серийно производство“-  стават рутина.

В наше време цялата повърхност на Земята вече е изследвана и описана, загадките са разгадани, а чудесата са станали предмет на строга експериментална проверка –  доказала, че те не съществуват. Малко са хората, които днес възнамеряват да повторят подвизите на Амундсен, Гагарин и Армстронг, а и въобще има ли смисъл те да се повтарят?

Скука, приятели! А представете си, че съществува едно ненадминато постижение, което всеки един от нас може да реализира в течение на отредения му кратък живот. Това постижение е чудото на откриването на един нов свят, безкраен по възможности за развитие, за постигане на съвършенство и за проникване в нови, непознати до сега състояния. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - Няма коментари→

Всички помним историята за стомната и маслото, което горяло в Храма осем дни подред. Горяло е, смеейки се над законите на физиката, съгласно които маслото в стомната следвало да стигне само за един ден. Човек, усещащ духовната степен, на която живее, винаги се сражава с „елините“ в себе си. Той се стреми да използва своите желания с намерение да отдава, а не да получава.

От Вавилон до Модиин

Всичко се започнало в Древен Вавилон, когато за първи път хората усетили у себе си рязък скок на егоизма. Дотогава те живеели като братя, но в един момент престанали да се разбират един друг. Разделило ги е порасналото его, и всеки един започнал да се грижи единствено за себе си, без да мисли за ближния. Тогава именно Авраам и създава първата кабалистична група, превърнала се с времето в народа на Израел. (още…)

Filed under: Духовност, Празници - Няма коментари→

Хилел (I век до н.е.)

Постигнал закономерностите на цялото мироздание, той е знаел, че на нас ни е по-лесно да обичаме себе си, но ни е учил да обичаме ближния. Хилел е бил кабалист, който е възродил светлината на любовта и ни е показал пътя към нея.

„Не прави на другия, това, което е ненавистно на тебе“

(Думи на Хилел от трактата „Шабат“, 31:1) (още…)

Filed under: Велики кабалисти - Няма коментари→

Авраам, Мойсей, Раби Шимон Бар Йохай и АРИ – това са кръгообороти на една уникална душа. Нейното последно превъплъщение е бил Баал аСулам, който е адаптирал науката кабала за поколението ни.

„Според висшето желание на мен ми е дадена душата на АРИ – не заради добри дела, а именно според висшето желание. Скрито е от мен самия, защо съм избран за тази чудесна душа, която не е била давана на никой от смъртта на АРИ“.

Баал аСулам, „Плод на мъдростта“, писма.

Пет пъти тази душа е идвала на този свят и всеки път е възбуждала огромен скок в развитието на човечеството. Тя е била свързващо звено между Висшата сила и хората, и през различни исторически етапи е принадлежала на пет огромни кабалисти. (още…)

Filed under: Баал Сулам, Велики кабалисти - Няма коментари→