Египетското робство: без право на отдаване
По статията на Рабаш „Докато не паднал владетелят на Египет”, „Шлавей Сулам”, 1989/90.
„Трябва да се работи заради небесата, т.е. заради отдаването. По време на изгнанието, този разчет бил под властта на Фараона, царя египетски”.
Не знам какво е истинско отдаване, как мога да дам нещо на човек, който е напълно откъснат от мен, когато нямаме „общи основания” за добротата: общоприети нрави, уважение на заобикалящите или нещо друго.
Някои хвърлят пари или пропиляват богатството си – и все пак изпитват удоволствие от това, получават достатъчна компенсация за „отдаването”. Един изпитва задоволство от добрите думи, друг от славата, която ще получи в бъдещите поколения, трети – от самоуважението.
На запад има нова тенденция, наречена „долар на ден”. Човек жертва ежедневно по един долар, за да нахрани гладуващо африканско дете, което никога няма да научи за него. И всички подобни дарения също носят удовлетворение – защото дарявам на някого живот. Какво е един долар в сравнение с чувствата, предизвикани от това в мен?
Но тук става дума за пълно откъсване от самонаслаждението. В нашия живот не можем нито да си го представим, нито да го почувстваме. Не разбираме, как можем да дадем нещо на някого без каквато и да е ответна реакция – нито в мислите, нито в усещанията. Това е скрито от нас.
Ето какво е изгнанието при първото приближаване: оказва се, че не знам какво е чисто отдаване. Именно това ме отделя от духовното.
„Египет (мицраим) означава теснина (мецер), а „теснина“ означава оскъдност на милосърдие, когато човекът може само да получава, а не дава нищо”.
Все още ни предстои да разкрием, че сме лишени от каквито и да е зачатъци на отдаване и умеем само да получаваме. Ако получа, тогава отдавам. Всъщност това изобщо не е отдаване, но го наричаме така, защото в нашия свят съдим за човека по неговите действия, а не по намеренията. Намеренията се отнасят към науката кабала, а действията – към мнението на този свят.
„Широтата” е щедрост, голямо отдаване. А „теснината” е обратното – отсъствие на отдаване. Така че властта на Египет се състояла в това, че всеки е можел да извърши действие само срещу отплата”.
Ето това сме ние. Истината е, че много не го осъзнаваме и затова състоянието ни още не се явява изгнание. Добре си живеем. Вярно, египтяни сме – но какво от това?
„Той не позволява да се изпълни нито едно действие без отплата, само заради отдаване”.
Това е нашият Фараон. Дори не осъзнаваме, че ни управлява. Властта на Фараона се разкрива само тогава, когато искаш да направиш нещо заради отдаване и откриваш, че не си способен. Именно тогава се проявява Фараонът, царят египетски. А дотогава самият ти седиш на трона и правиш каквото искаш.
„Това означава, че Египет бил теснина за Исраел”.
Казано по друг начин, той препречвал посоката право към Твореца (яшар Ел).
От урока на тема „Подготовка за излизането от Египет“, 11.04.2011
[40382]
Да се сближиш с другите означава, да ти станат близки техните желания и мисли – дотолкова, че да ги усещаш като желанията на собствените си деца. Ето така, целият свят трябва да стане важен за мен – като че ли всички са мои роднини.
Отсега вече е невъзможно да напредваме с предишните методи, със затворени очи към неизвестността – без разбирания, без разум и точно знание, а като животните, които в паника се спасяват с бягство в някаква неизвестна посока, където им се струва, че ще бъде по-добре.
Въпрос: Съществува такова понятие „10 изгубени колена”. Те, както и народа на Израел, имат своя роля в процеса на поправянето. В какво се състои тя?
Въпрос: Ние знаем, че един елемент, отнасящ се към нивото „човек” е равен на цялата съвкупност от елементи на животинското ниво.
Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.
Заради своята противоположност на светлината, ние живеем в свят на страдания и както и да се опитваме да избягаме от тях, само влошаваме нещата, стараем се да се забравим и да скрием от себе си истината. Правим го до такава степен, че вече изобщо не си представяме правилния път и поправянето, което трябва да извършим.
Въпрос: Какво намерение ще ми помогне да постигна „молитвата на мнозина” на предстоящия конгрес?
Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?