По статията на Рабаш „Докато не паднал владетелят на Египет”, „Шлавей Сулам”, 1989/90.

„Трябва да се работи заради небесата, т.е. заради отдаването. По време на изгнанието, този разчет бил под властта на Фараона, царя египетски”.

Не знам какво е истинско отдаване, как мога да дам нещо на човек, който е напълно откъснат от мен, когато нямаме „общи основания” за добротата: общоприети нрави, уважение на заобикалящите или нещо друго.

Някои хвърлят пари или пропиляват богатството си – и все пак изпитват удоволствие от това, получават достатъчна компенсация за „отдаването”. Един изпитва задоволство от добрите думи, друг от славата, която ще получи в бъдещите поколения, трети – от самоуважението.

На запад има нова тенденция, наречена „долар на ден”. Човек жертва ежедневно по един долар, за да нахрани гладуващо африканско дете, което никога няма да научи за него. И всички подобни дарения също носят удовлетворение – защото дарявам на някого живот. Какво е един долар в сравнение с чувствата, предизвикани от това в мен?

Но тук става дума за пълно откъсване от самонаслаждението. В нашия живот не можем нито да си го представим, нито да го почувстваме. Не разбираме, как можем да дадем нещо на някого без каквато и да е ответна реакция – нито в мислите, нито в усещанията. Това е скрито от нас.

Ето какво е изгнанието при първото приближаване: оказва се, че не знам какво е чисто отдаване. Именно това ме отделя от духовното.

„Египет (мицраим) означава теснина (мецер), а „теснина“ означава оскъдност на милосърдие, когато човекът може само да получава, а не дава нищо”.

Все още ни предстои да разкрием, че сме лишени от каквито и да е зачатъци на отдаване и умеем само да получаваме. Ако получа, тогава отдавам. Всъщност това изобщо не е отдаване, но го наричаме така, защото в нашия свят съдим за човека по неговите действия, а не по намеренията. Намеренията се отнасят към науката кабала, а действията – към мнението на този свят.

„Широтата” е щедрост, голямо отдаване. А „теснината” е обратното – отсъствие на отдаване. Така че властта на Египет се състояла в това, че всеки е можел да извърши действие само срещу отплата”.

Ето това сме ние. Истината е, че много не го осъзнаваме и затова състоянието ни още не се явява изгнание. Добре си живеем. Вярно, египтяни сме – но какво от това?

„Той не позволява да се изпълни нито едно действие без отплата, само заради отдаване”.

Това е нашият Фараон. Дори не осъзнаваме, че ни управлява. Властта на Фараона се разкрива само тогава, когато искаш да направиш нещо заради отдаване и откриваш, че не си способен. Именно тогава се проявява Фараонът, царят египетски. А дотогава самият ти седиш на трона и правиш каквото искаш.

„Това означава, че Египет бил теснина за Исраел”.

Казано по друг начин, той препречвал посоката право към Твореца (яшар Ел).

От урока на тема „Подготовка за излизането от Египет“, 11.04.2011

[40382]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да се сближиш с другите означава, да ти станат близки техните желания и мисли –  дотолкова, че да ги усещаш като желанията на собствените си деца. Ето така, целият свят трябва да стане важен за мен –  като че ли всички са мои роднини.

След това усещам тази „роднинска“ връзка все повече и повече, докато не започна да чувствам, че те са части от самия мен – и дори не части, а че всъщност съм аз! Това е чисто психологичен проблем.

И според степента на своето сближаване с тях, чувствам силата, която запълва пространството между нас – там се разкрива Творецът. Колкото повече ме е грижа за всеки човек в света, толкова повече се приближавам до Твореца, и толкова по-големи шансове ще имам да Го разкрия.

А ако отблъсквам осталите и възможността да се сближа с тях, ограждайки се със своите егоистични интереси – с това сам закривам от себе си и от всички останали Твореца, доброто и благото, предизвиквайки цялото зло и страданията в света.

Ако не започнем да използваме науката кабала, в човечеството ще започне отдалечаване един от друг – и на отделните хора, и на цели държави. И тогава, над нас ще започне да се сгъстява тъмнината, която ще бъде много по–силна, от сегашната.

Творецът ще започне все повече да се отдалечава от нас, и когато Той, издигайки се стигне до критичната точка – ще започне световна война. Всичко зависи само от приближаването или отдалечаването на висшата сила, С това, тя предизвиква всички взривове, катастрофи, епидемии и войни – включително и световна война.

Засега се намираме просто «в изгнание» (загубили сме усещането за Твореца). Той е доста близо до нас и нарочно се приближава още повече, за да ни разкрие глобалната свързаност на света. Докато не е късно, трябва да разберем, че сме отговорни да доведем това знание до всички – и тук всичко зависи от нашето желание.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Отсега вече е невъзможно да напредваме с предишните методи, със затворени очи към неизвестността – без разбирания, без разум и точно знание, а като животните, които в паника се спасяват с бягство в някаква неизвестна посока, където им се струва, че ще бъде по-добре.

Такава е била формата на нашето напредване в течение на цялата история, но днес ни е необходимо да започнем да напредваме, както е определено за човека. Човекът е този, който „има очи” и вижда пътя напред, знаейки къде напредва. Той най-напред постига следващото състояние в неговия „потенциален вид”, а после го реализира на практика.

Формите, към които сега трябва да преминем – това са формите за уподобяването на Твореца. И затова, ние преди всичко трябва да ги въплъщаваме във връзката помежду си, а благодарение на това получаваме нови свойства.

И тогава ще можем заедно практически да реализираме следващото състояние – с по-здрава и по-тясна връзка един с друг, основана на отдаване, и вътре в нея да разкрием Твореца, тоест своето следващо състояние.

Така ще напредваме стъпало, след стъпало и ще преминем всичките 125 стъпала. Това ще означава изход от изгнанието – към  пълното освобождаване. Започвайки от днешния ден и по-нататък, напредването трябва да бъде зримо и осъзнавано, без повтаряне на миналите грешки, които постоянно и методично сме извършвали, всеки път на всички етапи от развитието на човечеството.

Защото всеки път сме се опитвали да направим нещо, като не притежаваме никакви знания за бъдещето, и този, който е викал по-силно от всички, е получавал възможността да променя природата и човешкото общество. Той е претворявал своите идеи в живота, докато не са го сваляли или той сам не е умирал със своята си смърт, след което се е откривало, че всичко е било направено неправилно. И се е започвало всичко отначало – от една грешка към друга.

Днес, освен всичко друго, се е създала особена ситуация с ръководството, оказващо се начело на света и с цялата тази тенденция. Ще гледаме още какво е това огромно препятствие на нашия път и какви са всички управители. Докато те накрая не се сменят с някакво достойно правителство, по примера на ”Санедрин” (събрание на кабалистите) – истинското духовно ръководство, което стои начело на цялото човечество.

От урок по статията „Кабала и философията”, 29.12.2010

[31183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Съществува такова понятие „10 изгубени колена”. Те, както и народа на Израел, имат своя роля в процеса на поправянето. В какво се състои тя?

Отговор: Днес ние извършваме поправянето на егото от нулевото ниво. Отначало ние ще трябва да достигнем до нивото, наречено „сила на отдаването” или Втория Храм, т.е. свойството „хафец хесед” (нищо не желаещи за себе си), нивото Бина.

След това, когато сме излезли от Египет и сме построили Първия Храм (нивото Хохма, нивото на любовта), ние сме паднали във вавилонското изгнание. И тогава са се изгубили 10 от 12-те колене.

А сега е необходимо да се издигнем на нивото на Втория Храм, където ние и ще се срещнем с 10-те изгубени колена. Днес те – това са същите хора, като всички, но в тях има решимот (спомени, записи) за пребиваването им на нивото на Първия Храм.

Те ще се присъединят към нас за поправяне, когато ние се издигнем от нивото на Втория Храм на нивото на Първия Храм, който, всъщност, и ще стане Третият Храм.

Ние се явяваме кръгооборот на душите на нашите праотци и носители на решимот на всички преминати от тях духовни степени. И нашата задача се състои в това, да възстановим тези решимот, да се издигнем на това духовно ниво, от което сме паднали, и да станем светлина за народите на света.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[30092]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Ние знаем, че един елемент, отнасящ се към нивото „човек” е равен на цялата съвкупност от елементи на животинското ниво.

Тогава, ако в нашето поколение живее макар и един кабалист, защо ни е да се напрягаме толкова?

Отговор: За да се появи един такъв кабалист, всички трябва да се напрегнем. Защото нито Моисей, нито Авраам, нито който и да е друг не може да постигне пълното поправяне на света, тъй като човечеството все още не е преминало през процеса на взаимното включване.

Още не се е разрушила Вавилонската кула, не е станало сгромолясването на Първия и Втория Храм, не се е случило смесването на душите на Исраел с тези на народите на света.

Казано е : „Народът на Исраел излязъл в изгнание само, за да присъедини към себе си душите на народите на света”.

Душите на Исраел са длъжни да се включат в душите на народите на света, длъжни са да се смесят с тях дотолкова, че на вътрешно ниво, между тях да няма никаква разлика. Ние не виждаме това, но днес то е постигнато.

Виж колко хора, отнасящи се към народите на света се пробуждат за поправяне! И защо?

Благодарение на взаимното включване на душите. За да се случи това е било необходимо да се премине през всички периоди на изгнание и особено през последното. 

Затова, днес се пробуждат точките в сърцата. И само ние, след завършването на целия процес на взаимно включване, можем да извършим поправянето.

Ако всички, заедно положим усилия, тогава безусловно ще станем една душа. Когато казват, че поправянето ще бъде направено от един, това означава, че ще станем като един – че ние ще го задължим да се включи във всички.

С други думи, един = всички. В това се състои смисълът на взаимното включване!

От програмата „ Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[26002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.

През какво преминаваме при подготовката за този изход и по време на бягството от своето „желание за наслаждаване” към „желанието за отдаване”? За нас е много важно да знаем това, защото сега се приближаваме именно към такова състояние.

 „Ето оскъдния хляб, който са яли бащите наши в земята египетска” (Пасхалната Агада).

Когато се намираме в своето его, ние ядем „оскъдния хляб на бедняка”, защото сме като просяци по отношение на духовното и получаваме само мъничко светлина, минималната искра на живота („киста де-хаюта”), така нареченото „тънко светене” („нер дакик”) оживяващо целия наш свят.

И това не е онзи хляб, който ядат в Египет – в Египет хранят добре! Нашето его ни дава всичко – моля, наслаждавай се!

Но щом като поискаме да постигнем духовния свят, още на изхода от егоистичния „Египет”, започваме да вкусваме от „оскъдния хляб”, защото не разбираме как можем да постигнем отдаването и какво хубаво има в него.

Аз не чувствам неговия вкус – всичко е сухо и безсолно, като тази проста питка – само брашно и вода! Именно такъв ми се струва духовния свят, към когото вървя.

И заради това, аз трябва да бягам от сития Египет, от всички блага – от гърнетата, пълни с риба и месо, които са тлъсти и апетитни, за да се храня с оскъден хляб в пустинята?! Към това ли се стремя?

Но това е наистина така и затова е казано, че „заповедта за обезсоления (оскъдния хляб, маца) била дадена на синовете на Исраел още преди тяхното излизане от Египет – като олицетворение на спасяването, през което им предстои да преминат, движейки се бързо”.

„Движейки се бързо”, защото по друг начин е невъзможно да излезеш от егоизма! Духовното се представя по такъв непривлекателен и отблъскващ начин, че излизането към него трябва да бъде спешно, за сметка на принуждаващите външни сили, измъкващи от егоизма, защото сам не съм способен да напусна този чудесен свят – такъв, какъвто ми се представя в моето егоистично желание. 

А духовният свят се представя на моето его тъмен като в рог – в него няма нищо привлекателно за моя егоизъм и аз не искам да го видя!

Затова, бягството може да бъде само „бързайки” – изведнъж ме изхвърлят оттам. Да се надяваме, че и с нас ще се случи така!

От урока по статията „За Йехуда“, 31.10.2010

[25458]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Заради своята противоположност на светлината, ние живеем в свят на страдания и както и да се опитваме да избягаме от тях, само влошаваме нещата, стараем се да се забравим и да скрием от себе си истината. Правим го до такава степен, че вече изобщо не си представяме правилния път и поправянето, което трябва да извършим.

Затова, само преминавайки финала на това тежко изгнание, най-накрая получаваме знание – напомняне за това, че съществува методика, наричаща се наука кабала, която може по правилен начин да ни свърже със светлината.

И тогава ще знаем, как да използваме и поправим своята връзка с нея, за да ни даде напълване, вместо да върви срещу нас и да ни свети отдалеч, предизвиквайки страдания в нас!

Освен това, в този свят ние нямаме никаква свобода на волята. Можем единствено да привлечем светлината, връщаща към източника, който ще ни поправи, промени и съедини със светлината. Няма по-важно знание и наука от кабала, помагаща ни да реализираме това действие.

Не съществува друго средство, чрез което да повлияем на своя живот и съдба. Няма да подобрим живота си нито с помощта на науката, нито на културата или образованието, ако не се занимаваме с тях съгласно науката кабала. Тоест ако не се съединим с източника на нашия живот – светлината.

Искаш успех? Това е възможно само в един случай – ако привлечеш към себе си светлината, която ще те поправи и ще промени целия твой свят. А ако се опитваш да поправиш света без светлината, само още повече ще го разваляш, защото ще продължиш да скриваш истината, принуждавайки себе си да вървиш по пътя на осъзнаване на злото, вместо по добрия и приятен път.

Но именно сега, ние имаме особена възможност – да разкрием науката кабала и да постигнем поправяне по бързия път на светлината, а не по дългия и мъчителен път на естественото развитие.

Защото за цялата наша дълга история, ние все още не сме започнали поправянето – само сме се подготвяли за него. От този момент и нататък с нас започва целия разчет на процеса.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25371]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво намерение ще ми помогне да постигна „молитвата на мнозина” на предстоящия конгрес?

Отговор: Нашият конгрес е посветен на разкриването на връзката, основаваща се на любовта между нас: „Исраел са другари помежду си”. Исра-ел означава „право към Твореца”. Всеки човек в света се нарича „Исраел”, ако възнамерява да разкрие Твореца.

Ясно е, че „молитвата на Исраел” е винаги „молитвата на мнозина”, а намерението е да се постигне поръчителство, както е казано: „ще направим и ще чуем”, т.е. ще създадем връзка помежду си и вътре в нея ще разкрием Твореца, ще стигнем до сливане, до подобие на свойствата със силата на отдаването.

Предстоящият конгрес, както и всяка наша дейност има за цел да обясни на хората какво им предстои да изпълнят. Изгнанието приключи – ние се върнахме в Земята на Израел и трябва да се издигнем на нивото Исраел – право към Твореца.

Затова, природата постоянно ни оказва натиск – за да разкрием връзката помежду си и след това да обясним на народите на света целта на творението. Това означава „да бъдем светлина за народите” – да помогнем на цялото човечество да разкрие всеобщата връзка и да се издигне на духовното ниво.

Защото, както е казано в науката кабала, времето за съществуване на нашия свят е 6000 години, започвайки от първото поправяне и до края. Днес сме 5771 г. и в периода, оставащ до 6000-та година, ние сме длъжни да осъществим цялото поправяне.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?

Отговор: Сърцето – това са всички човешки желания. Когато разберем, че всички желания са за наслаждение, виждаме, че те са разбити.

Какво означава разбиване? Някога, първоначално, ни е свързвала силата на отдаване. Силата на връзката между нас е естествен образ от светлина, за сметка на пробуждане свише, защото така го е създал Твореца.

После Творецът се е скрил, светлината е изчезнала и после връзката е изчезнала. Разкриването на отсъствие на връзка между нас се нарича разбиване. Тук говорим относително Творението.

Отсъствието на разкритие на Твореца, на свойството за отдаване, предизвикало разпадането. Това разпадане може да се усети и сега. „Нищо страшно, всичко е наред. Само мен да не ме закачат и аз на никого няма да причиня вреда”. Това се нарича скрито разбиване.

Има състояния, когато чувстваме, че се намираме в разбиване и между нас няма връзка и съединяване.

Тук също може да има различна степен на осъзнаване на злото – без връзка между нас няма да постигнем добър материален живот, ще предизвикаме стихийно бедствие или няма да постигнем Твореца, да се издигнем духовно.

Т.е. има разкриване отгоре – изгнание, отсъствие на съединение между нас и има разкритие отдолу – това, което човечеството сега постига.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата Зоар, главата „Ки-тиса“, п.24: „Подобно на бременна жена, която при започване на раждането се превива, крещи от своите мъки”.

„Подобно на бременна”, тъй като заченалата обичайно преминава девет пълни месеца на бременност.

Необходимо ни е време, за да почувстваме цялото свое зло. В началото просто започваме малко по малко да го усещаме, но това все още нищо не означава.

Всяко състояние трябва да премине през всичките 4 стадия, докато напълно не го постигнем заедно с неговите корени и можем да решим, че това не е нещо случайно или временно, а е лошо изначално в самия си корен и ние трябва да се избавим от него. Тогава в нас се появява силата да го изкореним.

Но има много такива по света, които са преминали само ден или два от деветия месец, а всички схватки и напъни на тази бременна са вече в деветия месец.

И едновременно с това, макар и да е минал само един ден от деветия и месец се смята, че е преминала напълно всичките девет месеца.

Тук Зоар говори за разкриването на злото, за изгнанието и освобождението, и за това, че не е необходимо да чакаме края на 6-те хиляди години, ако се намираме в усещането, че вече е дошъл деветият месец на „бременността” и родилните мъки на изгнанието, което означава, че вече можем да завършим целия този процес на поправяне.

И също така Исраел, тъй като са изпитали вкуса на изгнанието, ако се върнат към разкаяние, им се зачита сякаш над тях са преминали всички бедствия, споменаващи се в Тора.

Нещо повече, изпитали са толкова страдания още от времето, когато е започнало изгнанието.

Тоест периодът на изгнание не зависи от времето. То зависи от него само до срока „9 месеца”. Ние трябва да преминем първите „8 месеца” на тази бременност, в това няма съмнение.

Но когато започнем да чувстваме макар и първия ден на 9-тия месец, по-нататък всичко зависи от това усещане, от нашето осъзнаването на цялото наше зло сравнено с неговия корен.

И тогава вече можем да излезем от изгнание, нали „ще ни се зачитите, сякаш над нас са преминали всички бедствия”!

Има период, който се нарича „8-те първи месеца” – време на подготовка, време на изгнание, което сме длъжни да преминем. И няма възможност да го избегнем или съкратим – това е периодът до времето на Ари.

А от Ари и по-нататък започва вече друго време, което можем да съкратим все повече и повече – колкото по нататък се придвижваме, толкова по-силни стават „родилните мъки” на нашето развитие и можем да го завършим много преди края на 6-те хиляди години.

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→