Въпрос: Какви са главните признаци, че човек се е приближил до излизането от Египет?

Отговор: Признакът за това, че е близо до излизането от Египет, е голямото желание да се съедини с другите, тъй като разбира, че само в това е неговото спасение. И същевременно човек вижда, че не е способен да го направи, защото вътре в него няма никакви искри на отдаването.

А освен това чувства, че съществува висшата сила „няма никой, освен Него”, която създава в него и първото впечатление, и второто – готов e да се издигне с нея нагоре, над своето състояние, за да постигне съединението.

„Излизане от Египет” се нарича моето съединяване с останалите. Това означава, че бягам от своята неприязън към останалите, от своето зло – към доброто, към свободата. Това е свобода от ангела на смъртта, от разединението, което възприемам като смърт. И постигам съединение с останалите, което за мен се нарича живот.

Когато се включа в мрежата, в която всички са свързани заедно, това вече се нарича да вляза в „новата земя”, в новото желание, където властва Творецът, силата на отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.04.2011

[40708]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Правилно развиващата се част на творението в крайна сметка ще стигне до осъзнаването, че развитието се осъществява посредством две противоположни сили. Техният натиск я принуждава да осъзнае злото и всеки път служи за „родилни болки”, изтласквайки я от текущото състояние в следващото. Така природата ни придвижва напред.

На човешкото стъпало на развитие творението предварително разбира ползата от този двустранен натиск на природата и се развива съгласно целта, която вижда пред себе си. А целта е да постигне равновесие, да уравновеси в себе си натиска на двете сили, правилно да ги съчетае вътре и така да формира следващото състояние – третата реалност.

Преди това двете сили просто са принуждавали творението да върви напред, да приема нови прогресивни форми, без да влага своя принос. Но сега то разбира механизма на тяхното въздействие и само се включва в процеса – предварително, не дочаквайки натиска, използва двете противоположности, за да излезе на следващия етап на развитие. Това му дава нов разум, ново чувство, които не е било възможно да има по-рано – по време на принудителното развитие на неживото, растително и животинско ниво.

Аз изграждам собствено отношение към въздействието на двете сили и ги използвам, избирайки сам курса нагоре. Съгласявам се с тази посока, искам я и с помощта на обкръжението добавям своя импулс, своя натиск. Излиза, че сам напредвам, сам изграждам себе си – и тогава придобивам разума и чувството, които се изискват за това.

Ето в какво се състои ползата: включвам себе си в двете противоположни сили, издигам се към чувството и разума на новото стъпало и започвам да разбирам в каква реалност се намирам. Сам създавам новата реалност и сега тя е моя.

Преди това съм се придвижвал от стъпало на стъпало без да добавям нищо от себе си. Това е бил пътят на страданията. От мен не е израснало творение – оставал съм си на земната плоскост. Просто на всеки етап са ме избутвали отзад.

Сега вече добавям все повече собствено участие и то ми дава новото ниво – стъпалото на човека, подобен на Твореца. Аз разкривам Твореца. Спирайки да се развивам на нивото на животното, стъпвам на новия път и сега правя всяка крачка по собствен избор.

Казано на езика на кабала, аз извършвам Първото съкращаване, излизам от естествения натиск на природата и се развивам, свързвайки правилно двете нейни сили – посредством Второто съкращаване, средната линия. Сега изграждам средната линия в себе си – с други думи, намирам в себе си правилната форма на равновесие за всяко състояние.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39391]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече усилия влагаме заради успеха на групата, толкова повече се чувства, че ние работим за своя егоизъм…

Отговор: Трябва да се радвате – защото това е разкриването на злото. Без да разкрием злото, няма да дойдем до доброто.

И така, аз виждам, че от своите действия заради групата, в крайна сметка искам да извлека само лична изгода. После какво?

Работата е там, че само тази „точка на прозрение” е недостатъчна, с нея нищо не можеш да направиш. Моето действие трябва да бъде насочено, то трябва да има вектор. А иначе моята вътрешна сила остава само потенциална, подобно на заглушен двигател. Нека това и да е хубав двигател с мощност 200 к.с. – но какво по-нататък?

Аз трябва да „заведа” своето желание, да го насоча към определено действие. А, означава, че на мен ми трябват две точки, от които се състои вектора. Това насочване на моята сила придава разум. Ето защо, силата и разумът се „сработват” добре помежду си. Това е закономерно.

И така, макар и да съм се отчаял от своето отношение към групата, това все още не ми дава възможност за действие. Сега трябва да свържа своето състояние с целта.

Аз току що съм почувствал, че съм противен сам на себе си. В моите действия или в някое действие се е появил егоизъм: аз съм направил това заради себе си, не съм могъл да го обърна към другарите.

Преди всичко, трябва да си спомня, че няма никой освен Него. Работата не е в това, че при мен не се е получило, а в това, че Творецът е организирал за мен тази ситуация и нейния анализ. Изяснява се, че аз нищо не съм могъл да направя от своя егоизъм, от това, на което Творецът е пожелал да ме научи, да ми покаже, че се намирам под неговата власт.

Какво трябва да направя? Какво е поискал Той, за да усетя това? За да му благодаря за  това, аз осъзнавам важността на целта – свойството за отдаване, противоположно на това, което ми се е разкрило сега.

Откъде ще взема тази важност? От това същото състояние. Защото няма светлина без съсъд, няма усещане, в което да не се съчетават двете: светлината и кли. В сравнение с какво аз се усещам лош? В сравнение с това как аз разбирам отдаването, представяйки си, че бих могъл да постъпя и по-добре и да се отнеса към другарите по друг начин.

Това вече са двете точки!

Как сега да се пренеса от точката на собственото презрение и отвращение към точката на отдаване? Какво не ми достига? Не ми достигат сили. Тях трябва да изискам.

Но това все още не е всичко. За какво да ги искам? За да се облагодетелствам? За да не храня повече презрение към себе си? Защото моят егоизъм страда от неотдавнашното „откровение”. Тогава излиза, че аз по предишному съм егоист, само че след втората „навивка”, на следващата степен на самолюбие.

Не, аз не искам моята работа или нейните резултати да преследват лична изгода. Искам да извърша такова действие, в което да разкрия удоволствието за Твореца. Той ме поправя, и аз искам това да Му доставя наслаждение.

С това аз се опитвам да премина още мъничко напред, и още, доколкото е възможно. Такива са моите първи проби, които аз трябва буквално да „сдъвкам”, да „дегустирам” върху езика, а още по-вярно – да „смеля” със зъби.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36595]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ние виждаме, че хората от новото поколение не искат да се сближават помежду си. Затова интернет се е развил така, че той позволява да се действа отдалече, без физически да си в обществото, и да завързваш, каквито искаш контакти, без наистина да се съединяваш.

Как да им се предлага методика, която изцяло е основана на съединението и влиянието на обкръжението?

Отговор: Това е много добър признак – значи вече има осъзнаване на злото. Човек не иска да се приближава и да се докосва до никого, той се чувства индивидуалист, несвързан с никого, на когото не му трябва никой: нито родители, нито жена, нито деца. Той иска да остава сам със себе си.

Сега на всеки му трябва отделно жилище. В миналото поколение, всеки е искал отделна стая. А още по-рано, въобще не е имало такъв проблем, хората са живеели в една стая и не са си пречели един на друг.

Рабаш разказваше, че когато се е оженил, е отишъл да живее в дома на своята жена, семейството на която е било известно в Йерусалим и е имало двустайно жилище. Но всички те, родителите и децата, живеели в една голяма стая, а другата давали под наем, считайки, че не им е нужна. През нощта, когато идвало време да спят, разстилали на пода матраци, а сутринта ги събирали и ги нареждали на купчина в ъгъла. И освен тези матраци и малка маса за ядене, в стаята не е имало нищо друго. Така са живеели хората в Йерусалим в началото на 20 век.

А днес човек не може да търпи в стаята при себе си даже собствената си жена. Така се е изменила нашата природа, която ние трябва да разбираме, и затова искаме да преминем към виртуална връзка.

Виртуалната връзка – това е търсене на по-високо ниво на общуване. Това не е просто замяна на един вид връзка с друг – това е връзка на по-вътрешно ниво. В нас се появява стремеж да се свържем с вътрешния свят на човека, на нивото на неговата психология.

Но скоро хората ще се разочароват от интернета и ще разберат, че той не може да удовлетвори техните потребности за истинска, вътрешна връзка. Всички тези смс-и, е-майли, социалните мрежи – не могат да дадат отговор, на разкриващото се в нас сега търсене, което засега и самите ние не разбираме. Но ние усещаме, че трябва да се съединим, да постигнем природата, света, да почувстваме и разберем всичко на по-високо ниво, отколкото е сега.

Младото поколение засега не осъзнава съвсем това свое вътрешно търсене – но тази потребност, която има днес, не е от виртуална връзка, а от по-вътрешна, чувствена връзка. А тя може да се достигне, само ако чрез виртуалната връзка се премине към използването на науката кабала. И това скоро ще ни се разкрие.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 21.02.2011

[35985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г., статия 3, „Светът е създаден за Тора”: „Тора и Исраел са едно и също. В началото Тора е инструкция за поправяне на злото, наречена 613 съвета за поправяне на 613-те части на егоизма. А след поправянето Тора е порции от светлината на Твореца, съответстващи на всеки от 613-те поправени органа на душата.”

Въпрос: Как най-достъпно да обясним на човека какво са Исраел, Тора и Творецът, и в какво се състои смисълът на тяхното единство

Отговор: Ние се намираме в неизменно състояние. Както е казано: „Аз Себе си не съм променял”. Това единствено състояние се нарича „Малхут на света на Безкрайността”. Пожелавайки да донесе на творението благо, Творецът го е създал в съответстващото за благодеяние състояние. Но за да усети това благодеяние, творението трябва да премине през всевъзможни премеждия, които ще увеличат желанието, апетита в него. Ще предизвикат отчаяние, беди и вълнения – с други думи, различни усещания, противоположни на усещането за Добрия и Творящия добро. Защото по друг начин, творението не може да Го усети.

Но за да не станат усещането за Добрия и Творящия добро, и Неговата противоположност двоен удар за творението, Творецът направил така, че да събираме неприятните усещания капка по капка – по малко, на малки порции. „Ох!” – и стига толкова. Отново „Ох!” – и достатъчно. Така вървим по пътя, внимателно проверявайки желанието и учейки се кое е добро и кое лошо.

Като цяло, трябва да бъдем чувствителни и възприемчиви към доброто и злото. Колкото повече човек е чувствителен към осъзнаването на злото, толкова по-високо е неговото стъпало и толкова по-дълбоко прониква в материала на творението.

И затова в неизменното състояние, което е създал Творецът, вече съществува желанието за наслаждение заради отдаване, поправеното правилно намерение, а също и светлината, напълваща това желание и намерение. Там всички те са единни – без каквито и да е различия. Именно това състояние се нарича „Исраел, Тора и Творецът са единни”.

„Исраел“ (ישראל) е съсъд, кли, с намерение за отдаване на Твореца – с други думи „право към Твореца, яшар-Ел (ישר-אל). „Тора” е цялата светлина, която го поправя и напълва. И те са единни, тъй като са постигнали състояние, в което са абсолютно равни и се намират в сливане.

Равенството, сливането на Твореца с Творението е единствената форма, в която те съществуват. И всяко създание постепенно разкрива тази форма, след като в него се събуди желанието да я разкрие.

Проявявайки пустотата в нашето сегашно състояние, в делата на този свят, Творецът постепенно ни води до чувството за опустошеност, безцелност, за безсмислеността на нашия живот. И в същото време, Той пробужда в нас началото на духовното кли, зародиша на осъзнаването на злото. Моето състояние е скверно, не защото е безвкусно, а защото съм лишен от сливането с Твореца.

Аз осъзнавам това постепенно. В началото изобщо не разбирам точно какво ми е необходимо – подобно на детето, което не знае защо плаче. Но малко по малко, детайлите се проявяват, стават по-ясни, появяват се в мен и вече чувам нещо.

След това идвам в групата, при учителя, и няколко години се подлагам на въздействието на светлината в различните състояния, през които преминавам заедно с учителя, книгите и групата. Процесът продължава и аз ставам по-възприемчив към осъзнаването на злото. А злото се заключава в това, че не искам да се приобщя към книгите, учителя и групата. Когато започна да усещам, че именно това е моето зло, поемам по правилния път към поправянето.

И едновременно с това разбирам, че е необходимо да се съединя с другарите, да получа от тях пробуждане, да придобия техния разум и чувство – да се разтворя в тях. Аз се включвам в тях, в техните желания и намерения, насочени към целта. И чрез това свое включване, трябва да привлека светлината, връщаща към Източника – с други думи, трябва да се уча заедно с тях да привличам светлината. Ако това се осъществи, натрупвам необходимото количество и качество усилия и стигам до поправянето на моите келим.

Разбира се този процес се състои от цяла серия от действия. Защото наведнъж няма да мога да изтърпя големите поправяния, големите скокове. И затова, има множество стъпала, които се делят на по-малки стъпала, а те от своя страна на още по-малки и т.н. – и чрез тях постигам състоянието, за което е казано: „Исраел, Тора и Творецът са единни”. Аз вече съществувам в това състояние, но то се проявява в мен постепенно. Не бихме могли да изтърпим всичко наведнъж, тъй като това единство е абсолютно противоположно на нас.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Защо интернет сайтът Facebook е толкова популярен?

Отговор: Нашето его се развива не само количествено, но и качествено. Ако за човек преди е било достатъчно да има 5-10 приятели с общи интереси, за да могат да ходят заедно на риба, на бар, да играят карти, да разхождат кучета и т.н., днес това повече не го удовлетворява. Човек иска да се срещне с другите не чрез кучетата и рибата, т.е. не на основата на материални интереси и географски близост, а той търси вътрешно уподобяване – място, на което може максимално да изрази себе си.

Човек търси начини да общува дори когато може да излъже, но всъщност така той даже повече изразява „себе си”. В края на краищата, когато лъжем, ние разкриваме вътрешната си истина! Тази лъжа демонстрира какво искаме да бъдем, но не можем.

Това много отговаря на принципа на Facebook – човек показва само това, което иска да покаже, неговата „най-добра картина”; но това говори за неговия вътрешен свят. Всъщност, поради неговата егоистична природа, човек може да е алчен, мнителен, малодушен или примитивен, но той ще представи себе си, така както действително се вижда. С други думи, той показва своята по-вътрешна, по-красива форма, достойна за неговите очи.

Излиза, че, от една страна, аз знам това, което съм (въпреки че сам не го осъзнавам), но от друга, аз си представям себе си в по-красив вид. Друг път е обратното: аз искам да изглеждам по-лош отколкото съм, правейки се на герой и представяйки се за войнствения Дон Кихот.

Но няма значение дали този образ е по-добър или по-лош отколкото действителния, защото тази лъжа показва на човек каква е неговата същност и така той разбира своето зло. Човек се сблъсква с въпроса: какво съм аз в сравнение с образа, който показвам в интернет? В крайна сметка всички ме виждат такъв, какъвто описвам себе си в интернет, но аз самият започвам да разбирам, че съм далеч от това, което съм изобразил за другите.

Това довежда хората до осъзнаването на тяхното зло, до необходимостта от промяна и от това да се приближат до този образ, който искат другите да видят. След като не съм във физически контакт с теб и след като не ме виждаш, аз мога да се преструвам пред теб на когото и да било: ново аз, мой вътрешен идеал, който няма нищо общо с моята материалност. И този образ е по-истински!

По тази причина нашето развитие към виртуалното общуване ще ни поведе по посока на духовно общуване, духовна промяна. Затова съм толкова щастлив да чуя за развитието и разрастването на Facebook и други социални мрежи.

Сигурен съм, че в тази социална мрежа има психолози и социолози, които правят сериозно проучване. В крайна сметка, това е глобално явление, което сега се разраства из цялото човечество.

От телевизионната програма „Ask the Kabbalist”, 20.01.2011

[34108]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Интернет не съществува отдавна, а от около 15-20 години. Още не е успяло да се смени едно поколение, но вече успя да се появи такова, което израстна с интернет.

И ако почакаме до следващото поколение, още 15 години, мисля, че ще видим едно напълно различно човечество. То непрекъснато ще живее в интернет, постоянно ще се намира в общата мрежа, свързваща всички ни чрез някакви мобилни устройства от типа на iPod. И само чрез тази виртуална връзка, ние ще поддържаме приятелството си един с друг.

Именно тогава, ще се открие цялото наше зло и добро. Защото тази система притежава вътрешна сила, която засега не чувстваме. Все още предстои тя да се пробуди и разкрие.

Там, където хората са съединени един с друг, се появява и „трети компонент” – следствието, „производната” на тази връзка. Да допуснем, че сме група от 10 човека, които са съединени помежду си. Значи има сумарна сила на групата, състояща се от 10-те човека.

Но това, все още не е всичко! Когато се обединяваме, се появява допълнителна сила – още един компонент, породен от нашето единство, неговото следствие – „обобщение”, включващо в себе си всички частни сили.

И ако се съединим в една мрежа, въпреки че тя е егоистична и лъжлива, събрала в себе си всички най-лоши образци на нашата природа – това не е важно. Нещо повече, това е система, която ни съединява! И затова, там трябва да се разкрие сила, която ни обезпечава връзката.

И тя ни разкрива новата потребност. Самата връзка има такава собствена природа, характер, законност, че ще ни привлече към интеграция, съединение, правилно развитие – към наистина единно човечество.

Ако се съединим – не е важно с какви, с добри или лоши връзки – при всички случаи, тази връзка ще ни доведе до правилното съединение. Това може да бъде съпроводено от удари – ако сме егоисти и не разбираме правилната форма на развитие. А можем да напредваме приятно и хубаво. Но, така или иначе, вътре в тази връзка действа особена сила, която се намира на едно стъпало по-високо от нас.

Това е онзи общ егоизъм, който ни е съединил и принудил да бъдем заедно, който е организирал цялата тази връзка и нас в нея – като някаква отрицателна сила. Но вътре в нея присъства положителна сила, която постепенно ни привлича към това да станем като един.

Убеден съм, че в най-близко бъдеще ще разкрием това, съдейки по скоростта на настоящото развитие.

Това е естествено явление – когато хората се съединяват, вътре в обединението присъства допълнителна сила, идваща като следствие от него. Така е устроена природата. Може да са се събрали някакви клоуни или най-лошите престъпници, но тяхното съединение ще даде силен резултат (макар и да е лош). Това е така, защото самото съединение притежава духовна сила. Тъй като духовното е именно съединението.

Затова, нашето съединение може да бъде добро или засега все още лошо, но в резултат, то въпреки всичко ще ни придвижи напред.

От телевизионната програма „Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[34249]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако човекът е само малка част от природата, то откъде ще има силата да я разруши?

Отговор: В нас има още една част, която е по-висша от животинското тяло и се нарича „човекът” в нас.

И този човек може да бъде добър или лош, защото той притежава свободна воля, за разлика от животното. Това е човешкото его, което стои по-високо от природата – тук ти е дадено право на избор.

Цялото творение е съвършено: неживото, растителното и животинското – с изключение на човека. Във всеки от нас има животинска част – моето тяло, и част, която се нарича „човек” – и само тя е увредена.

Това е тази част, която излиза извън пределите на необходимото съществуване на тялото, и заради нея аз експлоатирам природата и съм готов да я разруша, само за да направя на себе си добро.

Животното не може да разруши природата, защото действа правилно, подчинявайки се на природните инстинкти и нямайки свободна воля. Затова нашият свят се намира само на неживо, растително и животинско ниво, където цари пълно съвършенство и равновесие. А човекът е по-високо от този свят.

Животинската част на човека също се намира в хармония с природата. Целият проблем е само с „човека в човека” – от тази степен аз започвам да разрушавам света. Докато все още не сме били силно развити, ние не сме носили много зло, защото сме живели просто като животните, които се изяждат едно друго, за да оцелеят.

Но когато достигнахме съвременното ниво на развитие и получихме толкова много сила – веднага се появи проблемът. Още Аристотел е предупредил, че науката не трябва да се разкрива пред лоши хора, които могат да я използват за разрушаване на света и човешкото общество.

Ако те не успеят да използват силата на човека правилно, не им е разрешено да излизат извън пределите на животинската сфера – отвъд тази червена линия! Само при условие, че умеят правилно да използват силата на човека!

Правилно значи да направиш тази червена област също подобна на природата, но при собствено осъзнаване, разбиране, тоест да станеш равен на Твореца, висшето. Ние трябва да дойдем до това равновесие, както и всички останали части на природата – но със свои сили, защото изначално сме лишени от равновесие.

Излиза, че у нас има природа, където не съществува никаква свобода на избора и трябва само правилно да я използваме. И част, която е по-високо от нея – отнасяща се към Твореца и Човека, където, разбира се, има свобода на волята и ние изобщо не разбираме какво да правим и как. Там ние трябва да постигнем равновесие „заради отдаване”.

Някога кабалистите от миналото са достигали постижения, подлагайки физическото си тяло на ограничения, както е казано: „Яж хляб и сол, пий обикновена вода, спи на голата земя и се занимавай с Тора” – тогава ще постигнеш духовното.

Защото ако в частта, отнасяща се към животинското, растителното и неживото, човекът е използвал само необходимото, като животно, а освен това се е занимавал с Тора, мислейки как да се уподоби на Твореца – той е напредвал.

Но преди 2000 години ние сме достигнали състояние, когато хората са започнали да използват цялата природа във вреда – неживата, растителната и животинската, целият този „вътрешен” кръг – и затова ни е станала толкова необходима светлината, връщаща към източника. Само така можем да поправим себе си сега.

По-рано светлината на поправянето е действала само на висшата степен. Но сега ни е необходима много по-голяма светлина, за да повлияе на цялата природа – защото ние и нея цялата сме я направили егоистична, включвайки се в нея!

От урока по статията „Мир в света“, 21.12.2010

[30416]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Основи на намерението“, п.87: И знай, че завършеното зло, в което няма нищо хубаво – това е изясняване на трите „външни клипот“ които се поправят само в Края на поправянето (Гмар Тикун) – но четвъртата клипа не се изяснява напълно и затова остава във вид на „одеяние“ и „кожа“.

Тоест в нея има нещо хубаво, но засега неизяснено – и затова се нарича клипа. Но, все пак, това не е такава клипа като трите нечисти клипот, за които е ясно, че в тях не може да има нищо хубаво и затова не можем да ги поправим до самия Гмар Тикун.

А четвъртата клипа – клипат Нога, можем да изясним и трябва да работим с нея. Това са разбитите келим, паднали в световете БЕА, където доброто и злото са смесени заедно. Именно с това изясняване ние се занимаваме в клипат Нога, наричаща се средна третина на сфирата Тиферет.

Това е единственото място на нашата свободна воля. Над нея е светостта, там няма какво да се изяснява. Под нея е пълната нечистота, клипа, с нея също няма какво да се прави. Ние можем да работим само в клипат Нога, където са смесени доброто и злото.

Излиза, че именно това е мястото, където трябва да се намираме през цялото време –  в мястото на обърканост и съмнения, където всичко е смесено и нищо не се разбира, всичко е тъмно. Там трябва да си изясняваме нещата, това е мястото на нашата работа!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 20.12.2010

[30306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→