Въпрос: Без да искам влязох в спор по отношение на Кабала, с един религиозен човек и тази грешка прерасна в тема за преплитането на пръстите на ръцете. Този религиозен човек ми каза с голяма увереност, че Ари е писал за забраната човек да преплита пръстите си, защото в този жест има смесване на осъждането и милосърдието и че всеки начинаещ кабалист знае за тази забрана. Мъдреците са ни оставили заръка, да не се обучаваме при човек, който пренебрегва тази заповед. Що се касае до овладяването на малките неща, то всеки голям човек знае, че дреболии няма и всяко дребно нещо разкрива някаква вътрешна истина. Човек, който се занимава с Кабала и не съблюдава и най-малката дреболия в нея – това е човек без трепет пред Небесата, без истинска вяра в светостта на Тора. Човек, който чете думите на Ари, забраняващи преплитането на пръстите, но стои пред публиката и въпреки това го прави – това е човек, у когото отсъства благоговение пред Небесата. Какво толкова има в това скръстване на ръцете или пръстите, че толкова развълнува този религиозен човек ?

Отговор: Действително, понякога аз забравям и преплитам пръстите си. Това нещо много ядосва религиозните хора. Рабаш също се контролираше, за да не прави подобно нещо пред публика. Кабалистичните книги са написани на езика на клоните: взимат се думи от нашия свят, а се говори за духовния. Използвайки названията на частите на тялото и действия от нашия свят, правим описание на частите на духовното тяло, свойствата на душата и нейните действия. Ако е казано, че не трябва да се преплитат пръстите – значи се има предвид, че не трябва да се съединяват дясната и лявата страна, свойствата на отдаване и получаване. Хора, които не разбират, че в Тора се говори за коригиране на човешките качества, а не за физически действия, изцяло концентрират своето внимание на състоянието на своите животински тела. Разбира се, не трябва да изучаваш Кабала от човек, който съединява дясната и лявата линии в себе си, без да има екран. Та нали именно формирането на екран между тях, представлява цялата наша духовна работа.
Има и обичай да не се отпускат ръцете под нивото на пояса, защото под пояса на духовния парцуф се намира областта на клипот (нечистите желания). Има хора, които цял живот не излизат от Йерусалим, защото духовният Йерусалим – това е свойството на отдаване, от което не бива да се слиза до свойството на получаване. Въобще, всички традиции в облеклото и поведението, които религиозните хора наричат Заповеди – всъщност не са заповеди, а ритуали. Заповедите касаят само поправянето на 613-те егоистични желания на душата от „безпричинна омраза“ до „възлюби ближния си“. За това ни е дадена Тора и както е казано: „Аз сътворих егоизма и Тора – за неговото поправяне“. Казано е също: „Творецът не се интересува как е заклано животното (кашерно или не), а заповедите са дадени за поправянето (на егоизма)“ – т.е. не за тяхното физическо, а за духовното им изпълнение. Но днес ние сме още в изгнание (от духовното) и затова религиите още съществуват, и диктуват външното изпълнение, а не вътрешното. Затова моят съвет е: не говорете с вярващи, на тях още не им е дошло времето за изправяне! Но външното изпълнение на обичаите се поощрява, доколкото по този начин човек, макар и да не поправя себе си, спазва житейските норми на поведение.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се обича нещо, което не ни дава наслада?

Отговор: Невъзможно е да се обича това, което не ни дава наслада. Та ние обичаме насладата, нали? Ако тя идва от лош източник? Ако усещаме стремеж към истината даже тя да е горчива? Ако за нас е важно, главно да знаем истината, то ние се стремим към мястото, където получаваме:
1. знания за истината
2. важността от постигането й.
Ние поначало сме съставени от:
1. егоизъм – сърце, всички наши желания
2. точката в сърцето – желанието за истина.
Когато 2 започва да надделява над 1, тогава отиваме някъде, където се занимават с Кабала. Там развиваме в себе си любовта не към насладата, а към истината.

Кое е по-важно за човека: сладко, но лъжа или горчиво, но истина? Сладко-горчиво се нарича чувствения анализ, в сърцето, а истина-лъжа се нарича умствения анализ, в разумa. В духовния свят сладкото и истината съвпадат, а също така – горчивото и лъжата. Но в нашия свят анализът сладко-горчиво и истина-лъжа не съвпадат, защото в следствие на счупването на екрана, на свойствата на отдаване, са объркани желанията и намеренията. Техният анализ – това е нашата работа и нашето придвижване към съвършенство.

Въпрос: Преди няколко дни при подготвянето за урока, вие казахте, че познаването на Твореца е условие за спазване на заповедите. Как мога да знам за неговото съществуване? Аз мога да уча, но не знам, че той съществува.

Отговор: Именно от познаването на Твореца, ние познаваме кое и как трябва да направим. От познанието, тоест от придобиването на свойството на отдаване и любов, ние можем да отдаваме и обичаме, както е казано „Познай своя Творец и Му служи“ (Да ет Ашем елокейха ве авдеу). На сляпо работят робите, а от нас се изисква да станем синове: на иврит думата син е „бен“ от думите „мевин„, „авана“ – разбиране.

Въпрос: Как да не изгориш от любовта на Всевишния?

Отговор: Като я приемеш в своята любов към Него, взаимно!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: В едно от Вашите предавания Вие казахте, че Вие сте атеист и че религията е възникнала от човешкия егоизъм. Тогава как Вие ще обясните факта, че Кабала, като наука се е развивала сред Юдаизма в протежение на вековете? Нали най-великите Учители по Кабала са били също така, вярващи и съблюдаващи Закона, юдеи. И в съвременният свят Кабала изучават преди всичко евреите. Хасидите – те са ярък пример. Аз не съм Хасид, но когато в нашата Синагога ние пеем в хор „Леха доди…„, аз чувствам неописуем прилив на Светлинна енергия и душата ми ликува!

Отговор: Нямам с какво да ви отговоря, освен с пожеланието да продължавате да се занимавате с Кабала, заедно с вашия начин на живот. Така съветвам всички, независимо от тяхното произхождение, заетост е вероизповедание. Кабала не противоречи на религиите, защото вместо вяра, разкрива на човека Твореца. Докато това не се случи, вие ще имате въпроси и съмнения, и няма да ме разберете. А когато ви се разкрие Твореца, на самият вас всичко ще ви стане ясно, според принципа „Душата на човек го учи“.

Въпрос: По време на Вашите уроци по вторниците в Петах-Тиква, от някои от намеците ви ми се стори, че съществуват противоречия между религията и науката Кабала. Например, когато Вие утвърждавате, че за Твореца не е важно, как колят кравата: отпред или отзад. Или това, че слагането на тфилин не влияе на Твореца и че очакването на Машиах (Месията) – не е реално. Каква е истината в светлината на подобни изказвания?

Отговор: Истината е в разкриваните от Кабала закони на мирозданието, които се постигат в степента на уподобяване с тях, по правилото на Тора: „Съдията не притежава повече, отколкото виждат очите му“. Изправянията произтичат само чрез Висшата Светлина: „Аз съм създал егоизма и съм създал Тора за неговото изправяне“. А физическите действия само ни дават рамки за традиционният образ на живот.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→