Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Общо обяснение на всичките 14-ет заповеди и как те се съотнасят със седемте дена от началото на творението”, п.1: …Раби Шимон разяснява 14-те заповеди, които включват всичките 613 заповеди, както седемте дена от началото на творението включва 7 000 години. Затова той ги разделя на седем дена от началото на творението и ги свързва с техния ден. И след като те включват всичките 613 заповеди, то си заслужава прилагането на усилия в тяхното спазване всеки ден.

Какво означава съблюдаването на заповед (митцва)? Как мога да знам каква е тази команда? Какво мога да направя, ако дори не зная за какво говори тя?

Но аз трябва да чета този текст с намерението, че ще ме поправи. В крайна сметка, за сега ние дори не знаем как да се свържем с текста или да извлечем духовното действие от него, така че той да стане за нас книга с инструкция, Тора, защото Тора произлиза от думата „ораа”, инструкция. Затова е написано: „Душата на човек ще го научи”.

Когато всеки от нас ще има душа, а не своя зародиш – духовна искра, тогава вътре в нашата душа ние ще разкрием различни явления. Тези явления ще станат „моята книга”, „моята Тора”, моето разкритие, както е указано да се напише Тора на човешкото сърце, където сърцето се отнася към всички желания на човек.

От тях ние ще разберем как да напреднем, как да направим следващите стъпки, и как да ги направим вътре в нас. Точно така, съобразно книгата с  инструкции, ще извършим различни действия вътре в нас.

Но за сега ние гледаме в книгата с инструкции, без да осъзнаваме какво казват инструкциите. Ние не знаем за какво говорят, защото не чувстваме вътре в себе си за какво всяка от тях говори, къде са различните части на нашата душа и каква е връзката между тях.

Затова ние трябва само да искаме и да се молим да разкрием вътрешната структура на нашата душа – къде са тези желания в състоянието, в което са описани, за какво точно говори книгата и какви действия тя описва, които трябва да извършим вътре в нас?

Намерението да желая и да постигна е правилното намерение, което Баал а-Сулам описва в пункт 155 в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”: „…благодарение на силното желание и на стремежа да разберем изучавания материал, ние пробуждаме върху себе си светлината, обкръжаваща душите”.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 28.02.2011

[36582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Може ли кабалистът да се придържа към две идеологии едновременно и в същото време да бъде религиозен човек?

Отговор: Не, не може. Кабала взема връх над религиозната идеология. Кабалистът може да изпълнява всевъзможни религиозни обичаи, вследствие на своето възпитание или култура – като традиции на своя народ. И мисля, че си струва да прави това – не пренебрегвам религията.

Но тя не би трябвало да замени кабала, защото най-важно за човека е да постигне разкриване и сливане с Твореца. А всичко, което пречи, трябва да бъде отстранено от този път.

Пречи не самата религия, а лъжливата представа за нея, че може да замени постигането на Твореца и, че вместо духовно разкриване, е достатъчно да бъдат изпълнявани някакви материални действия – моли се така, както е написано и това е достатъчно.

Но всъщност, изобщо не е така. Казано е, че „всички трябва да познаят Твореца, от малкия до великия” – за нас е необходимо да постигнем сливането с Него. И на думи, всички са съгласни с това, защото така е написано и е невъзможно да се отрече. За всички е ясно, че главното правило на Тора е любовта към ближния, като към самия себе си. Но навсякъде само говорят за това, а не го прилагат в живота.

Никой не знае какво представлява сливането с Твореца, как да се приближи и да стане подобен на Него. Тоест проблемът е в това, че религията е заменила науката кабала след разбиването на Храма, когато народът на Израел паднал от духовното ниво на материалното и на него му останало да изпълнява в памет на предишните духовни действия само физически действия – като традиция.

Сега, трябва да се издигнем обратно на духовното ниво и да добавим към тези традиции на народа постигането на Твореца. А религията един вид спира човека и му казва, че са достатъчни само механичните действия, изпълнявани от религиозните хора.

Но на много места е написано, че само материалните действия не са достатъчни и „Творецът не се вълнува от това, как убиват животното – по кошерен начин или не, а заповедите са дадени, за да се поправят чрез тях творенията”. Тоест действието трябва да бъде допълнено с правилното намерение, а намерението е най-главното. – именно това е човекът. Важни са неговите мисли, желания, а не самото действие, което религиозният човек обикновено изпълнява по навик – възпитан е така още от детството и изобщо не се замисля. И тогава, в това няма абсолютно никакво поправяне.

Затова, ние искаме към традициите, към обичайния начин на живот, към онова, което се нарича религия, която възприемаме като култура на народа, като обичай, да добавим „работата за Твореца”, тоест вътрешната работа на човека, поправящ своите желания, за да стане подобен на Твореца (Адам, човек – означава „подобен”).

Всеки човек – светски или религиозен, трябва да разбере, какво може да добави кабала към неговия живот – тя добавя разкриването на Твореца, на висшата сила, която управлява всички. И когато я видиш, разбереш и почувстваш, тогава ще се научиш как да вървиш напред и да не грешиш – както в този, така и в „бъдещия”, духовен свят, който се разкрива пред теб.

Ние постигаме разкриването на Твореца не заради религиозните действия, а защото се съединяваме с останалите. Но тези действия не се отменят – те са просто като клонка, символизираща духовния корен и човекът може да остане в тази култура. Това е обичай, който не пречи на постигането, но и не му помага. Просто ти напомня, че съществуват духовни действия и затова се е съхранил през годините на изгнание.

Творецът не се вълнува от твоите физически действия – за Него е важно какво намерение влагаш в тях.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35864]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Проблем става, когато ортодоксално вярващ човек се спре на изпълняването на физическите заповеди и не се пита за какво са те, каква е целта на творението и какво иска Творецът от нас? Творецът иска да разкрием и опознаем Него!

Ако човек е задоволен само с физическите действия, той създава на целия свят проблеми. Той не разбира, как изпълняването на тези физически заповеди може да вреди. Но правейки това, той не поправя нищо, защото всички поправяния стават в желанието.

Затова трябва да разкрием всички решимот (спомени, духовни записи), всички наши вътрешни разбивания, започвайки с източника. Тоест, всеки един от нас трябва да достигне до своя корен в света на Безкрайността. Там не може да има поправяне, освен ако Творецът не бъде разкрит във вътрешните желания на човек, келим (съсъди). Ако той не учи кабала с цел разкриване на Твореца, то той не ще напредне.

Всеки до известна степен е готов за това, тъй като всеки има желание. Все пак той е човешко същество, а не животно. Това означава, че той трябва да уподоби желанието си с това на Твореца. Това е всичко, което се изисква от него или нея. Започни да учиш със своето изначално малко желание и виж какво огромно и вечно желание ще се разкрие в теб. В крайна сметка коренът на всяка душа съществува в света на Безкрайността.

Поради това мъдростта на кабала не може да бъде скрита от хората. Напротив, на хората трябва да им бъде осигурено всичко необходимо за обучение. 

Сега те не могат да разберат това, но ще видим как нещата изведнъж ще се променят и всичко ще се разкрие. Тази мъдрост не е възприета в разума, а в желанието и това желание е безкрайно във всеки един.

Човек може да бъде недоразвит, живеейки най-примитивния начин на живот на някакво отдалечено място, но ако изведнъж му се разкрие пътят на поправянето, тогава той напълно ще се промени, защото това е въпрос на духовно усещане. Затова кабала не може да бъде скрита от никого.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29541]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Когато се говори за „заповеди“, се има предвид желанията, които ме свързват с другите хора.

В мен има 613 (ТАРЯГ) такива желания, свързващи ме с всички. Аз трябва да ги поправя с помощта на светлината, връщаща към източника (който се нарича „Тора“).

Ако не работя над свързването с ближния – нямам какво да поправям. Сам, човекът няма как да отиде при Твореца – той няма нищо, освен духовната искра и животинските желания, които не трябва да поправя.

Ако искаш да се поправяш, ти трябва да покажеш мястото на разрива, разбитото място – а ти нямаш такова! Един не може да се разбие, нужни са минимум двама.

Затова, всичките 613 желания, които поправяме чрез светлината, връщаща към източника, е всъщност поправяне на нашите разбити връзки с останалите.

А светлината, която е изпълвала свързващото пространство между нас и е поддържала нашата връзка, е изчезнала. И сега, ние трябва да я привлечем обратно и да я  върнем на мястото. А когато светлината идва, тя първо поправя  мястото на нашата връзка, а след това го изпълва.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 21.11.2010

[27200]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.

Тогава се счита, че съм изпълнил заповед и може дори  не една, а  всичките – и съм постигнал  личния  край на поправянето.

Но затова е необходимо да се изпълнят условията: да се действа за обединение, в правилно обкръжение, да се впечатлявам от обкръжението, а не да правя, каквото на мен  ми дойде наум.

Аз всеки път избирам все по-добро обкръжение, което ми внушава своите ценности, и ги реализирам като свои собствени. Тоест, аз отменям себе си  пред тяхното мнение и искам да се включа към тях – към самата система от духовни принципи, които те следват, а не просто към хората.

И тогава всички ние ще действаме в едно общо направление и ще реализираме един принцип и това ще бъде нашата молитва (МА“Н), на която ще получим МА“Д, светлината на поправянето, и ще установим контакт с духовното.

Това ще бъде контакт от нашето общо съединение –  във всеки поотделно не може да има духовното. Духовното се усеща само вътре във връзката, в Твореца – в силата, съединяваща душите.

Затова, аз не мога да получа своята духовна част от групата, и да ги оставя, да си тръгнат вкъщи със своята духовна „част“.

Аз през цялото време оставам вътре в обединението, и единствено все повече и повече влагам себе си в него. Там аз и откривам духовния свят.

А ако за миг изведнъж помисля само за себе си, отделяйки се от останалите, то отново се връщам към усещането само на този свят, както и сега.

Защо сега не чувствам нищо повече? – защото нямам връзка с другите. Само, когато я постигна,аз усещам духовното, а изключа ли се – усещам материалното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Защо всички помнят за 613-те заповеди, но забравят, че над всичко има една единствена заповед – любовта?

Отговор: Съществува само една заповед – това е напътствието да достигнем любов към ближния. Защото с това, ние подготвяме съсъда на душата за напълване със светлина и единение с Твореца.

“Възлюби ближния, като самия себе си” – това означава обединяване на всички противоположни и ненавиждани от теб желания в едно, и така, да достигнеш сила, позволяваща разкриването на Твореца и съединяването с Него. С това, ние преодоляваме цялата разделяща ни  с Него пропаст.

Заповедта за любов, се разделя на две части: “завръщане в трепета” (нивото бина) и “завръщане с любовта” (нивото кетер). На всички мои мисли и желания аз съм длъжен да направя тези две поправяния, едно след друго.

Първото поправяне е да престана да ненавиждам ближния! Защото поначало аз го ненавиждам. И поправяйки ненавистта, аз изминавам половината път – от отрицателното състояние, от ненавистта, достигам неутрално състояние, нула.

Това е степента (свойството ГАР де-Бина), на която аз нищо не искам за себе си, повдигайки се над всички свои огромни егоистични желания.

Аз не искам да причиня никакво зло на ближния! Макар, че на мен ми се разкрива, че аз съвършено безнаказано мога да му взема всичко и да го унищожа, но аз нищо не искам, само никого да не засегна.

После, с тази степен (степента ГАР де-Бина), аз се издигам към степента на любовта и поправям своите желания до ниво отдаване (ЗАТ де-Бина). ЗАТ де-Бина – това е матката на духовния парцуф, и затова аз желая да отдавам на всички и да напълня всички. Така, аз от ненавист, достигам любов.

И в крайна сметка се получава, че съществува само една заповед – на любовта, която ние достигаме с две стъпки. Защото поначало, ние сме противоположни на любовта, и преди всичко трябва да достигнем неутрално състояние – а след това вече, да се издигнем към любовта.

613-те заповеди, това е поправяне на единственото желание да се насладя, което има много свойства и затова изисква различни поправяния, но всички те са за това, да достигна любовта. Но аз през цялото време трябва да мисля за тази крайна цел, иначе няма да привлека върху себе си светлината, възвръщаща към източника.

Затова, през цялото време трябва да мисля за крайното, поправено състояние, където Аз, поправящата ме светлина и Творецът (Исраел, Тора и Творецът) – сме едно цяло.

Струва ми се, защо аз сега трябва да мисля за Твореца, Той е толкова далече от мен – нека отначало да приведа в порядък моите отношения с човечеството?!

Но ние няма да успеем нищо да поправим в обществото, докато не привлечем светлината, възвръщаща към източника. Именно тя трябва да направи поправянето, а светлината на поправянето – това е Твореца, и не трябва да забравяме за Него.

Затова, във всички “613” поправяния, винаги трябва да присъства мисълта за “любовта към ближния”, за главната заповед: любов към Твореца. Без нея ние не привличаме обкръжаващата светлина и нищо не поправяме, не съединяваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Свързана ли е душата на човека с неговото тяло, както духовният корен с неговите клони?

Отговор: Душата не е свързана с тялото. В душата има 613 желания, които трябва да поправя с помощта на 613 светлини. Тези желания изобщо не са свързани с нашия свят, те отсъстват в обикновения човек.

Появяват само при изучаващите Кабала с намерение за създаване връзка между тях, на основата на отдаването и любовта. Т.е. да поправят единната душа Адам, разпръсната на части, на отделни души.

При неизучаващите Кабала такива негодни желания и взаимна ненавист не възникват, и те нямат какво да поправят.

Това поправяне преминава през два етапа:

1. да не се използват 613- те желания – се нарича изпълване на „613 съвета на Тората” (еитин).
2. получаване на 613-те желания заради отдаване – се нарича изпълняване на  „613 указания на Тората” (пкудин).

Желанията, които били негодни, егоистични, с намерение „за себе си”, а след това поправени, и вече са с намерение да ги използват „заради другите” – преминали през изпълнението на заповедите – онова което е заповядал Творецът „да поправим нашите души”.

Това духовно действие не зависи от физическото тяло. Човек може да няма крака и ръце, или даже да няма тяло, и все пак той ще може да изпълни тези действия.

Поправянето на желанията не е свързано с физическата плът, намиращото се в духовния свят няма връзка с този свят.

Та нали всичко се усеща само вътре в желанието. Материята – това е желание. Усещането в най-малкото желание ни пресъздава картината на нашия свят – реалността в която ние живеем.

Това най-ниско стъпало „този свят” е невъзможно да бъде поправено – това е нежива степен, която не подлежи на поправяне.

Но освен неживото ниво на желанието „този свят”, на мен ми се дава мъничко желание от следващото стъпало, „точката” от по-високото стъпало, която не е свързана с материалното.

Това желание се нарича „точка”, защото в аз нея усещам само стремеж към нещо, което е извън този свят.

И него аз мога да  развия, притегляйки светлина, която ще ни обедини с точките на другите хора, иначе казано, ще обедини моята душа с душите на останали те. Във възникналото съединение аз ще започна да усещам духовния свят.

Когато към точката се присъединят още точки, се образува система, светлината я оживява и всички участващи в нея усещат живот.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Проблемите отвън ме притискат и заставят от външно изследване да премина към вътрешно, защото от там идват всички заповеди, всички корени и първопричини. Принуден съм да си изясня, какво става вътре в мен, защото искам да зная поради какви причини страдам! Глобалният въпрос: “Какъв е смисълът на моя живот?” ме кара да се вгледам вътре в себе си и да си изясня, какво се крие там.

Отговор: Точно това се случва в наши дни. Постепенно фокусът, концентрацията, вниманието, погледът върху целия свят се насочва в тази посока. Самите хора не си дават сметка за това. В продължение на десетки години ние постепенно преставаме да общуваме с този свят и започваме да се вглеждаме вътре в себе си. Такава е тенденцията на днешното поколение. Затова хората постепенно започват все повече да се интересуват от Кабала, защото само тя се занимава с разкриване на вътрешните корени и причини на научно, методично ниво.

Това изисква от нас реален анализ и постигане на други свойства, в които ще можем да разкрием новата реалност. Трябва колкото е възможно по-скоро да обърнем погледа си отвън навътре, за да видим и разберем, че там, вътре в човека се намират всички корени и първопричини. И само при такъв научен и практически подход ще получим възможността да управляваме всичко онова, което се случва с нас.

Човек ще може да промени своето положение, целия свой свят! Нали променяйки свойствата си, той ще се пренася от свят в свят, получавайки ново възприятие и реалност – всичко ще е ново.

Изучавайки външния свят, който ни обкръжава, можем да променим само съвсем малко неща на неживо, растително или животинско ниво. И винаги забелязваме, че тези изменения се обръщат в наша вреда. Всичко това се случва, за да ни насочи към вътрешната ни същност. И когато започнем да се променяме отвътре, ще предизвикаме качествени промени в своя живот.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В статията „Мирът“, раздел „Необходимоста да се вслушваме в предупрежденията, спазвайки законите на природата“ Баал Сулам пише:

Жизнено необходимо ни е да изучим заповедите на Природата и да узнаем какво иска тя от нас, за да не ни накаже. Природата задължава човек да води социален живот. Ние трябва да изследваме заповедите, които природата ни задължава да спазваме в обществото. Всъщност има само две правила за съблюдаване: „получаване“ и „отдаване“.

Природата задължава всеки член на обществото:

1. Да получава необходимото от обществото;
2. Да допринася със работата си за благополучието на обществото.

Той е задължен да спазва и двете заповеди, в противен случай ще бъде безмилостно наказан.

Когато човек наруши първото правило, наказанието се прилага незабавно. Това предотвратява всяко пренебрегване и ни заставя да го спазваме. Но при другата заповед, за отдаване на обществото, не само че наказанието не идва веднага, но дори бива налагано индиректно. Затова второто правило не се спазва както трябва.

Природата, като достоен съдник, ни наказва съобразно нашето развитие, за да можем да видим от степента, на която е развито човечеството, че всъщност увеличаването на болката и страданията осигурява нашето съществуване. И страданието ще продължи да се увеличава, докато Световната криза ни покаже, че Висшето присъствие на Твореца ни е управлявало, за да спазваме, с цялата си мощ и със съвършена прецизност, заповедта за отдаване на другите.

И колкото повече бездействаме в прилагането на този закон в неговата пълнота, Природата няма да спре да ни наказва. И разбира се, Природата ще ни победи и ще сме принудени да се обединим – като един човек – в следването на заповедите, с всичките необходими действия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→