„Каква е целта на творението? За какво живеем? Защо е необходим животът на Земята?” – Тези въпроси са интересували човечеството във всички времена, но от тях особено се интересува нашето поколение.

И въпреки че често слушаме за различни форми на съществуване на живот във Вселената, на практика виждаме, че сме сами.

Ние наистина сме сами в цялата тази огромна система на мирозданието и съвършено не разбираме, че пребиваваме на планетата Земя в особени условия, които са способствали за възникването на живота тук, а това е много сложно нещо.

Даже за зараждането на материалната форма на живот се изисква натрупване на сили и формиране на условия, позволяващи нейното създаване, да не говорим за състоянието, от което трябва да се развива животът в духовния свят.

Всички тези неща винаги са будели изумление у великите умове на човечеството във всички поколения: как се е случило това и защо? Каква необходимост има в природата или висшата сила, създала всичко именно в такава форма?

И ако не съществуваха кабалистите, реално разкрили духовния свят и достигнали до същата тази точка, в която се е зародил животът, то така и нищо не бихме узнали.

Известно ни е, че физиците, изпитващи колайдера в Швейцария, искат да достигнат тази точка, в която е започнал така нареченият Голям взрив. Тоест опитват се да възпроизведат искрата светлина, промъкнала се в този свят и донесла със себе си цялата материя, която след това се е образувала в него.

Но кабалистите вече са излезли със своите постижения извън пределите на нашия свят и са преминали целия път от началото на творението в духовния свят до окончателното поправяне и са ни разказали за всичко, което се е случвало там. За това можем да разберем от книгата „Дървото на живота” на Ари.

Кабалистите, постигнали духовния свят, ни разказват, че висшата сила, създала и сътворила цялата реалност, е действала на основата на програма и решения и че всичко това се нарича Замисъл на творението.

Те ни обясняват, че съществува Ацмуто (Същност на Твореца), за която не говорим, тъй като не можем да Го постигнем.

Единствено постигаме действията, изхождащи от Него – именно те се наричат Замисъл на творението, мисъл или програма. Тази програма преминава през нас и постоянно се проявява в нас, доколкото ние се явяваме нейно производно действие.

От една страна, казват кабалистите, тази програма се изпълнява непосредствено от нас, но от друга – ние се явяваме не просто управлявани от нея части, а можем да я разберем, усетим, присъединим и даже да участваме в нея, доколкото тази непостижима за нас сила иска ние да станем Нейни партньори.

Затова именно ти стартираш своя вътрешен колайдер, който те води право към началото на вселената. А през началото на вселената ти се връщаш в духовния свят.

И вече от низшия духовен свят Асия се издигаш нагоре към световете Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. И когато се включваш в света на Безкрайността, придобиваш безкрайно постижение, усещане и разбиране извън времето и пространството.

И чак след като се обединим заедно, като един човек с едно желание, ще можем да достигнем това.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 16.11.2010

[29118]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът желае да получим наслаждение от Него. Това е Замисълът на творението. Защото ако Той е „Добър и Творящ добро”, на Него не му достига само това, да прави добро на някого. Затова, Той ни е създал от материал, който се нарича „желание за наслаждаване”.

Но от какво трябва да се наслаждаваме? Именно от Него. И когато нашето желание чувства Твореца близък, напълващ го и намиращ се слят с него – то се наслаждава. А когато то се отделя от Твореца, тогава желанието изпитва охладняване към Него – дори страда и усеща опустошеност. Ние винаги усещаме само Твореца!

Ако нашият материал е чувствителен към усещането за Твореца и Неговото присъствие, ако чувства Твореца повече, тогава Го възприема като наслаждение, а ако Го чувства по-малко – тогава Го усеща като страдание.

И това продължава дотогава, докато желанието за наслаждаване от Твореца все повече се отдалечава от Него. И тогава то се оказва в този свят, където няма никаква връзка нито със самото наслаждение, нито с неговият източник.

Необходимостта от такова отдалечаване се състои в това, ние сами да поискаме да се сближим с Него, да се наслаждаваме от Него и да разберем, че няма нищо по-приятно и добро от това, да бъдем слети с Него.

Това взаимно действие се нарича „зивуг” (духовно съединяване), когато ние се включваме един в друг до такава степен, че да не можем да бъдем различени един от друг. Именно до такова съединение трябва да стигнем. И ако придобием правилната потребност, тогава ще започнем да Го чувстваме, да се съединяваме с Него и да усещаме Неговите обятия.

От лекцията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[26069]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: „Аз – първи и аз – последен“, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа „ще направим и ще чуем“, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Колкото повече се стремим към светлината, толкова по-добро ще бъде нашето бъдеще, тъй като самите ние предизвикваме нейното разкриване.

Светлината все по-силно осветява този свят и тези, които вървят към нея, усещат това състояние като добро, а останалите – като лошо.

Отначало светлината развива целия свят (нашата Вселена, Земното кълбо и всичко, което има върху него) до неживи, растителни и животински стадии, отглеждайки само егоистичното желание.

Това е материалното развитие, което е възможно най-много до нивото на животното – така светлината развива материята.

Но когато егоизмът израстне на животинско ниво, няма накъде повече да расте и започва да усеща своето пълно безсилие, чувствайки себе си в задънена улица, а напред е само тъмнина.

Така светът идва до криза и отчаяние. Всичко това става под въздействието на светлината, която показва, че с нищо повече не може да се напълни нашето желание за наслаждение.

Да, ние никога и не сме могли да го напълним. Само сме се надявали на бъдещето и през цялото време сме се стремили към него.

Но когато бъдещето е престанало да ни свети, и напълно сме изчерпали своето желание на животинския стадий, ние не усещаме повече никакви перспективи за развитие. Защо, за какво?

И тук човечеството се оказва като пред стена – без никаква цел и надежда за бъдещето.

Затова сега се разкрива науката Кабала, която ни обяснява за какво е направено всичко това. За да можем ние самите да станем партньори на светлината и да достигнем степента на Човека, подобен на Твореца.

Това е нашият следващ етап на развитие – да се повдигнем от животинското ниво до човешкото.

А това е невъзможно без осъзнаването. Малхут от светът на Безкрайността накрая идва до завършване на замисъла на творението, замислено от Твореца, който иска творението да узнае за Него, да стане независимо, подобно на Него.

И сега творението започва да реализира този висш замисъл.

Ние с вас сме първото поколение, пред което се разкрива този особен информационен ген (решимо), отнасящ се към човешката степен,  и сме задължени да го реализираме.

Затова светлината, която действа сега в този свят, ще бъде винаги във вреда на егоистичното желание, за да ни помогне да се повдигнем над него.

А от друга страна, светлината ще помага на тези хора, които искат да реализират в себе си този „ген на отдаване”.

Творецът се е приближил към нас… Той ни е разкрил книгата „Зоар”, науката Кабала, световната криза – цялата ситуация и всички средства, позволяващи ни да разгледаме тази нова посока на развитие  и да го изпълним.

Необходимо е само, сами да се стремим към светлината и ще видим Неговото добро.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Два въпроса, касаещи вътрешната работа:

Въпрос: Като части от единна душа ние зависим един от друг, без значение дали го осъзнаваме или не. Всяка личност съдържа в себе си целия свят. Каква е степента на зависимостта между нас? Трябва ли да я увеличим? Необходимо ли е да се считаме за индивиди, единствено съединявайки точките в сърцето си?

Отговор: Трябва единствено да обединим точките в сърцето си, защото всички други желания са свързани с телесните ни потребности. Чрез обединяване на стремежите ни към духовността ние създаваме съсъд, в който Светлината, Творецът, се разкрива.

Въпрос: Как системата на взаимната подкрепа между Световното Кли се реализира на практика по времето, в което човек не е ангажиран с груповата работа (учене, разпространение, конгреси), а е зает с битови задължения (работа, семейство и т.н.)?

Отговор: Ако човек се грижи истински за своя духовен напредък през свободното си време, той си осигурява подкрепа, която ще го поддържа на правилния път и през останалото време. Нашият свят е формиран в резултат на спускането на Висшите сили и той напълно кореспондира със замисъла и целта на творението, при условие че го използваме правилно. Това ще се получи ако ние обвържем замисъла с целта, или с други думи, да постигнем целта, тръгвайки от замисъла.
Дадени са ни всички условия – тялото с неговия кратък живот, жизнени условия като семейство, усилия необходими за поддържане живота на тялото, както и препятствия и сили, които ни тласкат напред. Това само ни се струва телесно, но всъщност е начинът, по който духовните сили ни се разкриват на най-ниско ниво. Ние единствено трябва да се впишем правилно в тази картина и да попълним „празното пространство“ в нея с нашите свободни действия. В края на краищата всичко се свежда до обединяване на стремежите ни по отношение на Твореца – към отдаване и любов към ближния. Опитваме се да го направим, но виждаме, че не можем. Тогава молим за помощ и Творецът ни поправя!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→