Въпрос: В какво е разликата между Замисъла на творението и самия Творец?

Отговор: Ние говорим само относно нас. На нас, не ни е известно нищо, освен случващото се в нашето желание. И така, когато ние разкриваме, че има светлина – ”нещо от същността”, създало желанието – ”нещо от нищото”, ние също изхождаме от желанието което така се разкрива сякаш се е случило преди нас. Всичките ни постижения – произтичат от усещанията в нашето желание – материя.

Затова, говорейки за възприятието, за усещанията вътре в желанието, ние разделяме нашето възприятие на три съставни:

1. кой усеща (аз като усещащ)
2. какво усеща (какво усещам от Твореца)
3. от кого усеща ( източника на усещане – Твореца ).

Изучавайки, доколко ми е дадено да променя моето впечатление от Твореца, когото аз усещам, че Той желае връзка с мен, аз започвам да влизам във връзка с Него и да променям отношенията между нас.

Откъде знам, че се променям? – Чрез своето усещане. Откъде ми е известно, какво Той усеща, как реагира? – също от моето усещане. Всичко е само от моите усещания, нямам никакви други свойства и възприятия. Всичко е само вътре в желанието.

Затова ние казваме, че АВАЯ (четирибуквеното име на Твореца – ”юд–кей–вав-кей”) – това са четирите стадия на развитие – на желанието, а след това разкриването на Твореца вътре в човека (Творец/”Бо–ре” означава ”ела и виж”). 

Светът също съществува само в нашето възприятие – като скритие или разкритие (свят/олам – от думата аалама/скритие). Стълбата на духовните стъпала – също е вътре в човека. Групата, човечеството цялата реалност, света на безкрайността – всичко е вътре в нас.

А какво постигаме ние за сметка на нашите усилия, желаейки да знаем, кой съм аз, какво представлявам, кой е Твореца, какво Той иска от мен, в каква връзка се намираме с Него? 

В резултат на всичките тези усилия и дългия път, когато реализираме всичките ни дадени възможности, ние достигаме, едно разбиране, едно възприятие, едно усещане, наричано ”Замисълът на творението е да се насладят сътворените”. В този Замисъл е включено всичко: кой е Той, наслаждаващият творението, с какво благо, кои са тези творения, получаващи благото,- всичко заедно.

Това състояние в което постигаме Замисъла на творението, се нарича ”точка на сливането” или ” капката на сливането”, защото всичко се концентрира в онази същата точка на Замисъла на творението. Ние я достигаме със собствените си усилия, желаейки да се слеем с Твореца – и затова за нас тя се казва ”капката на сливането”.

От урока ”Учение за Десетте Сфероти”,  25.05.2011

[43964]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Защо е било нужно да се отделяме максимално от Твореца, за да се поправим и да постигнем сливане?

Отговор: Не е било достатъчно да се спуснем през всичките светове до този свят – трябва да се спуснем още по-надолу. Само когато идваме в групата, ние започваме да постигаме кой е този ”раздробен човек”. И тогава падаме все по-ниско и по-ниско, много по-дълбоко, отколкото в онзи момент, в който сме дошли да учим.

Тъй като до тогава не ни е било известно нашето зло начало, ние не сме се отнасяли към него лошо. Още сме си мислили, че притежаваме добри желания. И колкото повече растял в нас егоизмът, толкова повече енергия ние давал за нашето предвижване.

И само когато сме решили да се съединим с другите и да разкрием същността на групата, през цялото време живеем за това, да намерим тази вътрешна връзка между нас, която съществува, само че е скрита от нас – тогава откриваме, че през цялото време забравяме за нея, отхвърляме я, ненавиждаме я. Така постепенно човек започва да опознава природата си.

Засега това е все още падение, тъй като той не е реализирал всичкото свое зло, а всичките подеми и падения се определят само от усещанията на самото творение. Засега човек открива себе си отдалечен от Твореца. Всичките му разбирания и усещания са изградени според степента на неговото отделяне – той сякаш се отдалечава все по-нататък и по-нататък.

Затова той усеща все по-голяма пустота и горчивина, разочарование. Той не разбира как толкова много се учи и работи, а всъщност усеща себе си все по-лош и светът за него става все по-тъмен.

Но накрая той разбира какво е това – разкриването на творението, което трябва да премине. И всъщност се съгласява с него – това се нарича ”приемане без каквито и да е условия”. Той е готов на всичко и мисли: нека да усещам себе си като без изход, но най-важното е да не избягам!

Тогава той получава още по-голямо отегчение на егоизма, но едновременно с това възможност за поправяне. Тук напредъкът е основан на противоположностите, защото когато започва да поправя себе си, да се уподобява на Твореца и да се приближава към Него, на него му трябва всеки път отначало да разкрива обратната си природа, в ”лявата линия”. И тогава съответствено на това той ще поиска светлина от ”дясната страна” и ще поправи себе си в ”средната линия”.

Тоест през целия път на подем до Малхут на света на Безкрайността, до самия последен миг, до сливането, което се нарича ”Рав паалим у-мекабциел”, той ще разкрива все по-голямото си зло. Без това е невъзможно.

А иначе ние няма да разкрием в себе си потребност към светлината. Нужно ни е място, в което да изградим Твореца в себе си. Тази област трябва да е обратна на истинските свойства на Твореца и тогава аз сам ще решавам какво да правя в нея.

Затова ние разкриваме тъмнината и всичко, съставящо това място, всичките му части – разпокъсани, противоположни и отстранени едно от друго. Като начупено на парченца лего. А ние започваме да го събираме и подреждаме по свойства, търсейки частиците, подхождащи си една на друга, съгласно правилния ред на причината и следствието. Така че да съберем всичките пръснати парченца.

И с това аз разкривам отношението на Твореца, Добрия, Творящ добро, Създалият, ”точката от нищото”, която трябва да поправя в себе си. Това осъзнаване, че съм създаден ”от нищото”, ми дава да разбера кой е този ”истински от истинското” (еш ми еш ), който ме е създал.

Целият този процес, създадената от Него точка, преминала през светлината на Безкрайността, е необходим само за това, за да постигнем този Безкраен свят. Всичките тези етапи били предвидени още в замисъла на творението, предшестващо създаването на тази точка ”от нищото”, както е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”. Така тя идва до постигане на силата, която я е сътворила – в което е същността на целият този процес на поправянето.

От урок по беседи на Баал а-Сулам, 08.05.2011

[42523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява „намерението”?

Отговор: Да допуснем, че желанието се намира в някакво състояние и иска да премине в друго. За тази цел трябва да предизвика действие, което да го преведе от първото състояние във второто.

Целият план на това действие е: абсолютна яснота за това, къде се намирам сега и къде искам да бъда, с какви действия и за сметка на какви сили мога да премина от състояние в състояние – именно цялата тази програма се нарича „намерение” или замисъл.

 „Замисълът на творението” е пълната програма, определяща как да започна и с какво да завърша, всички стъпки, които трябва да направя по пътя, какви материали, сили и средства да използвам, за да осъществя своя първоначален замисъл. Както е казано: „Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”.

В намерението всичко това съществува в потенциал, а след това се реализира на практика.

Тоест намерението се появява в мен само, когато вече добре познавам моментното си състояние и знам точно какво искам да постигна. Както обичайно питат: „Какви намерения имаш? Какво искаш да постигнеш? До какво да стигнеш?”

Намерението е израз на потребността от промяна, която вече планираме, разбираме, усещаме, осъществяваме, довеждаме до край.

Самото действие се извършва от силата на светлината и затова не се отнася към творението. Към творението се отнасят само намеренията: доколко то е опознало добре себе си, познало е Твореца, как заставя Твореца да действа, в каква форма. От човека се иска да знае колкото може повече.

Всеки път когато израствам, издигайки се по стъпалата на стълбата, започвам да изисквам все повече от Твореца, определяйки всички детайли на Неговите действия. Вече знам как действа Той и как това ще повлияе на мен. Знам във всички детайли и подробности, как ще се случи това вътре в мен, в моето „тяло” (в желанията). От опита с Него и със себе си вече знам как ще се случи всичко това.

В крайна сметка стигам до такива подробности, че мога да управлявам Неговата програма вместо Него – разбирам я цялата, всеки неин елемент, всички средства, до най-малките подробности. Когато стигна до края на поправянето (Гмар Тикун), вече ще познавам целия Му план, от начало до край, всички стъпки – и от Негова страна, и от моя. Това означава, че съм придобил пълното намерение.

Светлината действа винаги. Но как действа Той, как да поискам от Него да ме промени – всичко това е работа на човека, за когото е необходимо да познае Твореца, отношенията между светлината и желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.05.2011

[42121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние съществуваме в нашия свят и всеки човек усеща себе си като живеещ в определено общество, в заобикалящите го условия.

Наблюдавайки другите, виждаме, че хората се раждат, живеят и умират – и така поколение след поколение. Ако не виждах никого, нямаше да знам какво се случва в този свят, има ли някакъв процес на развитие – не бих забелязал този процес.

Представете си, че човекът съществува сам. Няма с кого да сравни себе си и дори не знае, че расте, че става по-възрастен. Просто живее, без да забелязва промените в себе си: „Това съм аз”.

Но когато е заобиколен от хора, човекът започва да се сравнява с другите и тогава забелязва процеса на развитие. Като в огледало, той вижда себе си спрямо другите: „Този човек е по-голям, аз съм малък. Значи, аз също ще порасна и ще стана голям!”.

Тоест, намирайки се в общество, виждаме процеса, през който преминаваме по жизнения си път и започваме да си задаваме въпроси за целта на своето съществуване, за смисъла на живота.

Науката Kабала обяснява, че смисълът на съществуването на човека в този свят се състои в следното: намирайки се във връзка с други хора, той е видял, че този живот преминава и от него няма никаква полза, и че независимо от това как живее – добре или зле – краят за всички е един и същ.

И затова процесът на нашето развитие не се ограничава само със земната плоскост.Ти можеш да се издигнеш над нея в по-вътрешно, по-висше измерение – в духовното.

Зад всички кръгообороти на земното развитие, което виждаме, има някаква сила, привеждаща в действие цялата материя и ти можеш да се свържеш с тази вътрешна сила, отъждествявайки себе си с нея, да опознаеш целия процес, който управлява, да разбереш какво я движи, какво иска тя от тази материя и накъде я води.

Тогава ще разбереш своята съдба, своето предназначение, защо са ти дали такава възможност – да придобиеш връзка с тази сила, управляваща цялата реалност, какво постигаш с това.

На човека се разкрива желанието, дава му се шанс да научи тайната на живота и съществуването, причината и целта на всичко случващо се в реалността, възможност да разреши проблемите на живота и смъртта.

За да привлека силата, привеждаща в действие целия материален свят, да я опозная, да се свържа с нея – именно за това съществува книгата „Зоар”, първоизточникът.

Ако се съединя с тази книга – не просто я чета, а придобивам вътрешна връзка с нея – тогава там разкривам, в нея се срещам и започвам да опознавам силата, даваща живот и управляваща цялата реалност, целия свят, в който се намирам.

Този вътрешен двигател, привеждащ всичко в действие, започва постепенно да ми се разкрива. В началото, зад цялата материя разкривам силата, която движи всичко. А след това започвам да откривам връзките, която тази сила създава между частите на материята, взаимодействието на силите, стоящи зад тях. После започвам да разкривам още по вътрешния източник, от който идват всички тези сили – от една сила, една мисъл, наречена Замисъл на творението.

Зад множеството сили, стоящи зад всички части на материалната реалност, започва да ми се разкрива една сила, една мисъл. И тогава, цялата тази реалност, която ми се разкрива като произтичаща от същата мисъл, от Замисъла на творението – всичко това, заедно се нарича „Творец” – от думите „Иди и Виж” (на иврит „Боре” – „Бо”/Иди и „Ре”/Виж). Ти идваш и разкриваш цялата реалност в нейния външен вид – както я усещаме сега, и в по-вътрешната й форма, наречена духовен свят – двете реалности заедно. Разкриваш цялото съвършенство на творението – тук и сега.

Книгата „Зоар” е написана, за да ни разкрие цялата тази съвършена реалност. Така трябва да се отнасяме към нея. След това ще разкрием, че „Зоар” съвсем не е книга, а особена система, наречена „Kнигата „Зоар””. „Зоар” е онази висша светлина, онази сила, която идва към нас от своя висш източник. „Зоар” е „висше светене”, спускащо се към нас.

Затова, четейки „Зоар”, установяваме връзка с тази висша система. Това е като жива книга – тя ни въздейства. В нея има особени сили, защото е свързана и с мен, и със света, стоящ зад материята – света на силите. Тази книга служи като адаптер, като посредник между мен и силите, стоящи зад природата.

Затова трябва да се отнасям към тази книга като към средство за разкриване на Твореца, на всеобхватната реалност.

От урок по  книгата „Зоар”, 11.03.2011

[37803]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Отначало ние се развиваме за сметка на това, че попиваме желанията на всички останали – завиждайки на тяхното вдъхновение, на техните усилия и работа.

Но постепенно, под влияние на съвместното учене, нашите желания започват да се променят, и ние започваме да чувстваме, че съединяването, грижата за другите и проникването в техните желания – това е съвсем особено състояние.

Такива промени прави в нас светлината, ние сами не сме способни да се изменим. И на нас ни се струва, сякаш правим едно и също, преминаваме все същите състояния, и ден след ден, сякаш нищо не се променя! Но желанията се развиват по четирите стадия, и намирайки се под влияние на светлината, те започват да се променят! Работата е в това, че вътре в светлината е заложена крайната цел, състоянието, вече съществуващо в замисъла на творението.

Затова светлината, която идва от най-първия, коренен стадий и оттук въздейства на нашето желание, пробужда в него всички тези изменения, които вече са заложени вътре в желанието, създадено от тази светлина. И затова, не е нужно да се отчайваме! Трябва само да помним за това.

А след това, придобивайки опит, всеки започва да чувства, че се намира в поле на постоянно въздействие, и даже, когато ни се струва, че сякаш нищо не се променя, то в крайна сметка предизвиква в нас някакви процеси и изменения на нашите желания по четирите стадия на АВАЯ.

Затова, отначало ние идваме в кабалистичната група като потребители, желаейки да я използваме за своите егоистични цели – да вземаме решения, да властваме, да удовлетворяваме амбициите си. И трябва да използваме този етап за развитие и да дадем на хората да напредват до определена граница, докато това не вреди на обществото. Защото ние започваме егоистически, а от егоизма („ло лишма”) стигаме до отдаването („лишма”).

А след това човек преминава на следващия етап и започва да разбира, че особената ценност е заключена в самото съединяване, и това е много повече от просто използване на останалите. Защото, ако той мисли за благото на другите – това ще го придвижи много по-близо до Твореца. Така работи в нас светлината, предизвиквайки в нас такива изменения.

И в крайна сметка човек започва да работи с обществото само за това, да достави удоволствие на Твореца. Защото това е единствената ни възможност да извършим някакво действие за отдаване. Нямаме какво да дадем на Твореца, но ние можем да се възползваме от Неговата любов към творенията и да отдаваме на тях, реализирайки Неговата любов.

Ако човек моли милост, тоест за отдаване, и желае сам да отдава на другите – с това той дава на Твореца възможността, да отдава на тях.

От урок по статия на Рабаш, 03.03.2011

[36934]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви възможности ни открива безграничният разум?

Отговор: Аз започвам да усещам творението в дълбочината на своята материя. Ако аз гледам на материята без да включвам мозъка, то виждам само как тя изглежда отвън. С помощта на разума аз мога да проникна вътре в материята и да видя все по-дълбоки и по-дълбоки нейни корени, докато стигна до замисъла на творението.

Аз преминавам през материята до самия корен, който я поражда, до Твореца, до замисъла на творението: защо се е родила материята, каква е нейната функция от началото на творението до настоящият момент. А, връщайки се обратно, стигам до края на творението, защото началото и краят се намират на едно и също място.

Излиза, че процесът, който аз преминавам, се явява придобиване на разум. Затова, получавайки 125-те духовни стъпала, аз получавам своя разум. Ето защо това получаване е с 620 пъти повече, отколкото придобивам вътре в желанието за получаване.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 25.01.2011

[34498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява науката кабала?

Отговор: От висшият корен (замисълът на творението), отгоре надолу, през всички светове, към нас, се спуска някакво въздействие, достигайки накрая крайната точка, този свят. То включва в себе си външната част и вътрешната: 5 висши светове и творения.

Цялото мироздание това са светове и души, които се намират вътре в световете. Науката кабала изучава всичко, с изключение на самият корен: как това се е разпространявало отгоре надолу, а после се връща отдолу нагоре – и всичко относно постигащия това човек.

Вътре в тази система се намира някой, наричащ се „човек” (ние засега не знаем кой е той) – и това, което се разкрива относно него, се нарича наука кабала.

Аз сега се намирам в реалността на този свят и усещам всичко чрез пет сензора – петте органа на осезание: зрение, слух, вкус, мириз, осезание. С тяхна помощ аз разкривам и възприемам нещо, случващо се отвън.

А какво се случва всъщност там – аз не знам. Физиците ще кажат, че ни въздействат вълни и няма нищо друго освен вълни. Химиците ще кажат, че тези реакции са между някакви вещества, молекули. Но главното е, че аз улавям някакви въздействия и реагирам на тях. Това е моето вътрешно възприятие, някой друг може да реагира по друг начин.

Ние всичките сме устроени еднакво и затова възприемаме приблизително същото. Някакво друго създание ще усеща съвсем друга реалност. Всеки усеща света в зависимост от своите свойства, характер, информационни гени – хора, животни, насекоми, растения, дори камъните – всеки по различен начин усеща себе си и своето обкръжение.

Но кабала говори само за това как човекът възприема света. Въпреки че и тук има различия, все пак имаме някакво общо възприятие. Ние все пак се разбираме един друг! На неживо, растително и животинско ниво нашите впечатления дотолкова съвпадат, че ние сме напълно солидарни един с друг относно тях.

Само на човешко ниво, там, където започва психологията, индивидуалните особености на възприятията и усещанията – там започва сложността в разбирането.

Ако се разглежда само въздействието върху петте органа на чувствата, неизкривените особености на психологичното възприятие, то всичко, което усещаме в тях се нарича възприемане на този свят – върху което още не са наложени твоите нерви и мисли. Ако по този начин постигаме всичките 5 духовни свята, то това се нарича науката кабала: цялото спускане отгоре надолу, от началото до края и от края отново към началото, всички цели и системи, причини и следствия, всичко, до последния детайл.

По такъв начин кабала обяснява: какъв е човекът, за какво е създаден, защо е било необходимо спускането отгоре надолу и какво ни чака в края на подема.

Тази наука включва в себе си всичко – включително физиката, химията и живота на човека в този свят… Всичко е там, вътре!

Кабала това е разкриването на цялата реалност вътре в постигащият я човек.

Човек се издига в световете и постига реалността в някакъв неин срез: 1-во стъпало, 2-ро, 3-то… Когато той се издигне на следващото стъпало, то е ясно, че всички предишни са вече включени вътре в него.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 23.01.2011

[33956]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Замисълът на творението това е нещо грандиозно, а аз съм малък обикновен човек, моята мисъл има ли също значение?

Отговор: Ти просто не знаеш кой си, затова ти се струва, че си малък и не можеш да окажеш влияние върху всички.

Но ако започнеш да се издигаш по духовната стълба, ще откриеш, че у теб лично съществува възможност да приемеш върху себе си целия Замисъл на творението вместо Твореца и да се отнасяш към цялото творение така, все едно ти си Той.

Седем милиарда човека, безкраен брой звезди и космически обекти, целия растителен и животински свят и един Творец! Ти искаш да бъдеш вместо Него и да се отнасяш към всичко така, както се отнася Той? Заповядай! Ако си готов да Го смениш, ти имаш такава възможност. Това се нарича да се слееш с Него, да Му станеш равен. Това се нарича да станеш човек.

Затова ние говорим, че Творецът се отнася към творенията с доброта и любов и, ако аз искам да бъда вместо Него, ако искам да стана Негов партньор, аз съм длъжен да се отнасям към творенията така, както Той.

Ето защо съществува закон „възлюби ближния като самия себе си”. Ако аз се отнасям към ближния с любов, значи се отъждествявам с Твореца, намирам се в сливане с него. И тогава аз изпълнявам онова действие, което Той изпълнява относно другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27816]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е мисъл, означава ли това, че постигайки подобие на свойствата с Твореца, аз също ставам мисъл?

Отговор: Когато постигнем замисъла на творението, ние също ставаме част от тази мисъл. Творецът е създал желание в творението, за да даде на творението възможност да съществува – да бъде нещо осезаемо, реално.

За да съществуваме извън Твореца, ни е необходима материя, която се нарича желание. Но възможността да се уподобим на Твореца, да се свържем с Него и да постигнем сливане, се осъществява само чрез мисълта.

Когато Творецът желае да ни наслади, Той прави това посредством мисълта. Ако ние искаме да отдаваме на Него, също го правим  чрез мисълта.

Мисълта преобладава над всичко. Това се отнася и за човека. Във всеки от нас има различни желания, но ние оценяваме човека според неговата способност да мисли.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[26056]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група - Няма коментари→

Проблем става, когато ортодоксално вярващ човек се спре на изпълняването на физическите заповеди и не се пита за какво са те, каква е целта на творението и какво иска Творецът от нас? Творецът иска да разкрием и опознаем Него!

Ако човек е задоволен само с физическите действия, той създава на целия свят проблеми. Той не разбира, как изпълняването на тези физически заповеди може да вреди. Но правейки това, той не поправя нищо, защото всички поправяния стават в желанието.

Затова трябва да разкрием всички решимот (спомени, духовни записи), всички наши вътрешни разбивания, започвайки с източника. Тоест, всеки един от нас трябва да достигне до своя корен в света на Безкрайността. Там не може да има поправяне, освен ако Творецът не бъде разкрит във вътрешните желания на човек, келим (съсъди). Ако той не учи кабала с цел разкриване на Твореца, то той не ще напредне.

Всеки до известна степен е готов за това, тъй като всеки има желание. Все пак той е човешко същество, а не животно. Това означава, че той трябва да уподоби желанието си с това на Твореца. Това е всичко, което се изисква от него или нея. Започни да учиш със своето изначално малко желание и виж какво огромно и вечно желание ще се разкрие в теб. В крайна сметка коренът на всяка душа съществува в света на Безкрайността.

Поради това мъдростта на кабала не може да бъде скрита от хората. Напротив, на хората трябва да им бъде осигурено всичко необходимо за обучение. 

Сега те не могат да разберат това, но ще видим как нещата изведнъж ще се променят и всичко ще се разкрие. Тази мъдрост не е възприета в разума, а в желанието и това желание е безкрайно във всеки един.

Човек може да бъде недоразвит, живеейки най-примитивния начин на живот на някакво отдалечено място, но ако изведнъж му се разкрие пътят на поправянето, тогава той напълно ще се промени, защото това е въпрос на духовно усещане. Затова кабала не може да бъде скрита от никого.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 12.12.2010

[29541]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→