Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как решава човек, колко може да получи ”заради отдаване” и къде е длъжен да се спре? Как да бъда сигурен, че няма да сбъркам и да получа заради себе си?

Отговор: Аз вече съм получил стопроцентово усещане за срам – срещу светлината на Безкрайността, в безкрайният съсъд, безкрайно се срамувам, заради получаването, чувствайки Твореца и себе си. Вече на базата на всички тези данни мога да правя сметка. И сметката е много проста: пълно съкращаване! Нищо не искам да получа, тъй като стопроцентовият срам ме заставя да се откажа от всичко.

След това, което съм направил, аз започвам да смятам: колко мога да получа ”заради отдаване”, до какъв предел? Ако никога не съм бил в такова състояние, никога не съм го усещал, как мога да си представя, какви наслаждения ще ми се открият там?

Всички наслаждения от получаването ние вече сме усещали в света на Безкрайността. Но сега аз се приготвям да получа заради отдаване на Домакина. В Малхут на Безкрайността в мен е била само светлината Нефеш и в тази светлина, на Малхут на Безкрайността, аз съм направил съкращаване.

Но сега, когато се приготвям да отдавам на Домакина, за мен ще има много повече наслаждения: от отдаването на Него, от сливането с Него, от Неговото постигане, от подобието с Него! Ето от такова богато угощение за гостите, аз ще се почувствам в нещо подобен на Него! И как да проверя същите тези огромни наслаждения, как да им устоя, ако никога досега не съм ги усещал и нямам данни за тях (решимот)?

Сега как избирам, колко мога да отдам и по какво това се отличава от състоянието, в което е станала грешка и разбиване? За да разбера това е необходимо да си изясня по какво се различава ”главата” (рош) от ”тялото” (гуф). Как главата може правилно да планира действията, които преди това още никога не са се изпълнявали на практика?

И тук става въпрос за свръх точно изчисление. Защото ако взема от Домакина и грам повече от това, което мога да отдам, това няма да бъде отдаване! А ако аз получа от Него и грам повече от това, доколко е способен да направи екран – аз ще се разбия! Длъжен съм точно да отсека получаването си като отрежа на необходимото място!

И по такъв начин единственото желание, което е било създадено от Твореца, може да се раздели на две части: глава и тяло.

Отначало аз върша същото това действие в желанието, но с това действие се проверявам: колко мога, повече или по-малко, къде е границата. Аз се задължавам да отида и да проверя.

И когато проверявам себе си, Творецът идва заедно с мен. Ние сякаш подписваме договор и сключваме съюз. Аз казвам на Твореца, че се приготвям сега да изпълня действие заради отдаване. А Той казва: ”Така ти сега ще създадеш главата на ново стъпало? Добре, не се страхувай, Аз съм с теб!”

Затова всяка ”глава” на стъпало – това е безкрайността… Там се намира Творецът. А творението, като дете с възрастен, търси, как да изпълни действието. Все едно възрастният държи детето за ръка и го води да се учи да пише или рисува. Така се създава главата на парцуфа.

А след като съм се научил как се прави това, изпълнявам това действие в тялото,”сякаш” вече сам. И в такава форма се строят всички стъпала отгоре надолу.

От урок по „Въведение в науката Кабала“ (Птиха), 12.07.2011

[47996]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1. Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 5. Какво е това светлината Хохма (ор хохма)?

Светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина и се явява основата на живота и същността на творението.

От страна на Твореца, творението завършва в четвъртия стадий от разпространението на пряката светлина, Малхут на света на Безкрайността. Т.е., Той създава точка от „нищото” (еш ми аин), която се развива в четири стадия под въздействието на обкръжаващата я висша светлина.

Въздействието на Твореца върху точката на творението се нарича нулев стадий, Кетер. А вътре в тази точка преминават 1-2-3-4 стадия на развитие. Последният, четвърти стадий от развитието на точката „от нищото” става под въздействието на светлината, наречена Малхут на света на Безкрайността. Това е, което Творецът е искал да даде на творението, за да развие желанието за наслаждение в тази точка, до такова възприятие, усещане на светлината, отношението на Даващия към нея, което се нарича „безкраен”.

Разбира се, че тук става дума не за физически разстояния, а за качествени определения, за вътрешната същност на тази точка. Сега тя възприема и усеща Твореца, поема го вътре в себе си без ограничения, което се нарича безкрайност, безграничност.

Всичко, което Творецът иска да даде, благодарение на своите качества на Добър и творящ благо – тази точка, творението приема изцяло и без всякакви ограничения от своя страна. А всичко, което става по-нататък, вече е реакция на творението, което с помоща на Твореца достига такова високо, съвършено и прекрасно развитие.

И сега, приемайки всичко, което му дава Творецът, творението започва вътрешно да се променя и вече, от своя страна, реагира на тази светлина, която го напълва. Т.е., това е реакцията на госта за всичкото добро, което е усетил в отношението на Домакина към него и подареното му от Него напълване. И сега трябва да отговори на това напълване и разкритата му любов.

Това все още не завършва състоянието на Малхут на света на Безкрайността, макар че от страна на Твореца работата е завършена. Но сега творението строи в себе си всякакви екрани и скривания, отблъсква угощението, желае да скрие от себе си отношението на Домакина дотогава, докато не се постигне взаимност.

Всичко това става вече вътре в госта, а Домакинът, като че ли не знае нищо за това. Гостът се отказва и съгласява, поставя различни условия, при които е готов да приеме угощението на Домакина. Всичко, което става по-долу от Малхут на света на Безкрайността – това е вътрешното развитие на творението, желаещо да се сравни с Твореца.

Затова „светлината Хохма е светлина, която влиза в творението при първото разпространение на пряката светлина” – т.е., първото пряко въздействие на обкръжаващата светлина, която се усеща от творението.

Защото, всичко се намира в тази висша светлина, но според степента на своето развитие творението усеща, като че ли светлината променя въздействието си върху него. И самото първо въздействие на висшата светлина върху творението, което „се явява основата на живота и същност на творението” – се нарича светлината Хохма. Това е нещото, което напълва творението и се усеща от него като светлината на живота. Тоест, аз стоя пред Домакина и преди всичко виждам на масата цялата „храна” – източникът на живота. Без това аз не мога да съществувам, ще загина.

Но след това, когато получа тази храна и започна да живея (както се казва „Без мъка няма Тора”), аз вече мога да правя разчети за своето получаване. Затова светлината Хохма се нарича основа на живота и открито или скрито присъства във всички взаимни действия между Твореца и творението.

Дори, когато се говори за състояние, в което има една светлина Хасадим и никакво получаване, то това се нарича „почти” да се отдели от светлината Хохма. Не съвсем да се отдели от получаването, а „почти”. Така е и в нашия живот – до определена граница, до необходимото минимално ниво, което „ не се порицава и не се възхвалява”, защото е нужно само за поддържането на съществуването. Това е мярката за жизнено необходимото получаване, определяно от самото творение.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот“, 19.06.2011

[45803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Какво е близостта до Рава, а също и обучението от уста в уста?

Отговор: Близостта до Рава не означава, че човек е близо до него – това няма никакво значение. Близост до Рава има, когато човекът усеща, че учителят може да му предаде всичко, което има и желае да му предаде всичко, което има, но само в степента, в която човекът разкрива себе си за това. Защото при контакта, при комуникацията е необходимо да има връзка между предаващия и получаващия.

Така че, първото е: вяра в това, че Рав постоянно предава и има какво да се вземе от него – това зависи от ученика. И второ: ученикът трябва да разбере, че може да получи само в степента на неговата чувствителност към онова, което излиза от Рава.

Като цяло, разбира се, всичко зависи от ученика. Само от ученика! Практически, от учителя нищо не зависи. От друга страна, ученикът трябва изцяло да се настрои за получаване. Какво значи за получаване? За връзка. Тоест той трябва да има мисли и чувства, посоки, които са по нещо подобни на учителя – макар и един процент. Трябва да желае да възприема от него, да бъде настроен на същата вълна. И тогава при него нещата ще се получат.

Обучението се състои от две нива:

1. „От уста в уши” – вербално общуване, когато аз говоря с уста, а ученикът възприема с ушите.

2. „От уста в уста” – под уста се има предвид общия екран, който се намира в устата на духовния парцуф.

Тъй че, когато общуваме така, че ученикът не желае или още не може да бъде на едно ниво с учителя – тогава той слуша. Може да слуша без да го желае, без особено да полага усилия, може дори да бъде против учителя – и все пак ще чуе нещо от него.

Това, все още не е един екран, не е един стремеж, не е някаква обща връзка, когато са свързани заедно макар и 1%. Ако са свързани заедно, тогава в степента на тази връзка, той получава информация от уста в уста, тоест в зависимост от големината на общия екран, на общия стремеж. Към това трябва да се стреми. Това не е лека работа над своя егоизъм, но е възможна – и тогава всичко, което е в учителя, потича в ученика.

Въпрос: Имате ли възможност да избирате кой да Ви бъде близък и кой – не?

Отговор: От учителя не зависи кой ще му бъде близък и кой – не. Онзи, който постави себе си на нивото на ученика – той е и ученик. Понякога, учителят много иска някои конкретни хора да му бъдат ученици, защото имат особена предразположеност и чрез тях, може би, ще бъде възможно по-бързо и по-ярко да предаде на човечеството идеята, а тези хора не са способни, пренебрегват възможността – и пропускат шанса.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Световен конгрес Москва, урок №1

Науката кабала говори за цялата система на вселената, тя ни описва света на Безкрайността и четирите стадия на разпространение на пряката светлина, т.е. построяване на желанието ”от нищото”. Кабала обяснява какво означава ”от нищото”, какво представлява всъщност съществуването в духовен обем, извън нашия свят, при спускането към него и при издигането от него, какво означава ”да съществуваш извън времето, извън пространството, извън преместването”, какво е това състояние, как то се реализира: по метода на Айнщайн или някак си по-иначе, по-високо?

По-нататък кабала ни разказва за спускането на желанието. Тя оперира с желанието и с единствения параметър въздействащ върху него – светлината. Освен светлината и желанието, във вселената няма нищо друго. Те създават всичко, което виждаме в нас и между нас. Всичко това са различни прояви на желанието, което така или иначе светлината е оформила. Кабала разказва за това, как е извършено постепенното спускане отгоре надолу, създаването на блоковете с духовни състояния: парцуфим сфирот, скритието (световете). Става дума за причинно – следствения процес, точен и ясен, който ние изучаваме с помощта на научния подход.

Съществуват голямо количество материали на тази тема – чисто научни, сложни: графики, уравнения, условия, описващи ясно причинно-следствено развитие на желанието под въздействието на светлината, екрани, информационни записи (решимот), стъпала на развитието и т.н.

Всичко това е точна наука, не се отнася нито към религията, нито към лириката, към нищо друго – чиста физика.

По-нататък кабала ни разказва за нашия свят, за това как той е бил създаден. Още преди 3700 години кабалистите са описали, как искра от висшите светове е създала първо обема на нашия свят – защото това пространство също не е съществувало. А след това в това пространство е станал Големия взрив, и от него, от мъничката искрица се е образувала материята на нашия свят.

Всичко се е родило от нищото в света на Безкрайността. Не разбирайки това, ние си задаваме въпроса: ”какво означава всичко от нищото?” Обаче и в нашия свят, както казват физиците, се е случило същото: била някаква искра, точка, която изведнъж се е взривила и създала цялата Вселена.

С други думи, Съвременната наука се ръководи от същите принципи и ни разказва същото, което разказва и кабала. Абсолютно същото, включвайки предходните четири последователни етапа на развитие: неживия, растителния, животинския и човешкия.

Кабала разказва също и за това, как през милиардите години се е образувала Вселената, а след това и нашата планета от втвърдяването на газовете. Това се описва в кабалистичните книги, които са на стотици и на хиляди години. Днес физиката, геологията, астрономията говорят за същото.

Кабалистите са писали, за периода на нагряването и охлаждането на Земята, отнела десетки милиони години, докато на планетата се е образувала твърда кора и не се е появила възможността за съществуването на белтъчна материя, благодарение на съответстващото разпределение между всичките съставни части. Защо имено белтъчна материя? Защо точно на такава основа, а не на кремъчна или метанова и т.н? Всичко това се обяснява в кабала.

И накрая, в кабала се казва за появата на човека, станал обобщение на постепенното развитие, на неживата, растителната и животинската природа. Кабала разказва за междинни етапи: коралите между неживия и растителния етап, за особен вид, представляващ преходно звено между растителния и животинския, и за маймуната, като междинна форма между най-висшето животинско състояние и човека.

Кабала описва всички тези етапи и показва, защо еволюцията е протекла именно по такъв начин. Различното в Дарвиновата теория е само това, че в кабала се казва за изначално съществуващи информационни данни, заложени в информационните гени, които се развиват по зададена програма, а не случайно или в зависимост от обстоятелствата. Всичките видове се реализират, изхождайки от своите вътрешни параметри, които са съществували изначално в света на Безкрайността и просто са се спуснали надолу, реализирали са се тук, за да се устремят отново нагоре. Цялата тази верига е отрано обособена, отрано пресметната отначало докрай.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45544]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Желанието за наслаждение е създадено от светлината и е противоположно на светлината. Отначало това е просто материал, нямащ никаква форма и създаден „от нищото“ (еш ми аин). А след това Творецът започва да го развива, докато не му придаде формата, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Малхут на света на Безкрайността – това е съвършената форма на творението, получаващо всичко от Твореца. Но следващото развитие зависи вече от самото него, повече то няма да получи нищо от Твореца. И това трябва много добре да се разбира – като много важен момент в нашето отношение към вътрешната работа, към живота, към реалността.

Всичко е включено в състоянието на света на Безкрайността. А след него, Малхут прави съкращение върху себе си и решава, какво да прави по-нататък. Тя се съкращава, защото чувства срам, внезапно разкривайки, че тази висша светлина, Творецът, напълва нейното огромно желание за наслаждение до самия предел. Тя не разбира, как е могла да си разреши това – само защото отначало не е почувствала, докато Той не е направил това.

Но когато Малхут се усеща напълнена, тя вече не може да изтърпи това състояние от страшното несъответствие на своята форма, и усеща срам. И тогава тя започва да действа сама, точно като Твореца.

Но Творецът – е единственият, който действа. Така че, какво означава това, че Малхут извършва някакви действия – съкращава се, строи на себе си екран за намерение, заради отдаване, решава да получи повече или по-малко? Защото всички действия, започвайки с Първото съкращаване (цимцум Алеф) и нисхождането на световете надолу от света на Безкрайността – всичко това са действия на Малхут.

Защо се счита, че всичко се извършва от Твореца, ако всичко, което Той е направил – това са първите четири стадия на разпространение на пряката светлина?

Но работата е в това, че Той е внесъл вътре в Малхут цялата програма, и тя действа, само изпълнявайки всичко, което Той е замислил за нея. Ако погледнем от тази гледна точка, то така ние действаме до самия Край на поправянето – няма никой, освен Него, и Той единствен действа.

И странно, как може да бъде това – какво тогава означават всички тези съкращения и различни желания, защо аз трябва сам да се включа в групата, да се вдъхновявам от нея и да привличам светлината? Нима това се нарича, че няма никой, освен Него? Точно обратното, аз действам! На кого тогава е дадена свободата на избор, ако не на мен?

Но работата е в това, че всичко това вече е било приготвено и включено в Малхут на Безкрайността до съкращението. И всичко, което се случва – се случва в нея. А движението става тогава, когато Малхут усеща недостиг, неудобство в себе си, и трябва да компенсира това чувство, отношение, състояние.

Това са вътрешни движения, произтичащи от необходимостта да намери вътре в себе си оправдание и да компенсира всяка преживявана ситуация. И затова тя е принудена постоянно да работи със своето желание за наслаждение, разкривайки неговото зло, за да се постарае да го компенсира до последната капка.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал аСулам, Бейт Шаар аКаванот (Вратата на намеренията), глава „За Песах и изхода от Египет”: Първите поколения, поколението на Енош и поколението на Вавилонската кула, заточили Шхина на върха на „седмото небе”.

Исраел от поколението на Египетското робство са били същите искри „кери” (изгубено семе), които е ронил Адам Ришон 130 години, докато не се е родил Шет.

Искрите на „кери” са светлината Хохма (мъдрост), които са имали намерение да получат егоистично, заради себе си. Ако светлината Хохма не достигне до правилното място, което се намира под екрана, и не се облече в светлината Хасадим (милосърдие), тогава тя се нарича „ронещо семе на земята” (от иврит, „арец” – земя, и „рацон” – желание), „напразна загуба”.

Всеки човек трябва да премине през тези стъпала, поколенията Енош и Вавилонската кула, през егоистичните желания, които не зачитат никой и желаят направо да получат всички наслаждения, което се нарича „изгубено семе”.

Душата е подобна на злато и когато е изкопано от „земята”, то е примесено с боклуци, докато не бъде почистено, за да се отдели цялата мръсотия и да се назове „злато”.

След разбиването на съсъдите, което се случило в нашите корени, в духовния свят, нашата душа е потънала в желание за получаваме на наслаждение заради себе си и напълно се смесила с тях. Има много малко искри на отдаване, които свършват в това егоистично желание, които е много трудно да бъдат извлечени от него.

Това е подобно на златна мина – добиване на злато от земята, когато хиляди тоновe почва трябва да се пресеят и да преминат през различни процеси докато най-накрая бъдат извлечени няколко грама злато. Почвата не идва от случайно място, а от там, където преди е било златото. Въпреки това трябва да бъдат повикани камиони заради почвата, за да бъде тя изчистена, промита с вода и пропусната през филтри, така че накрая да се извлекат няколко късчета злато.

Такъв е произхода и на нашата душа след разбиването. Вътре в огромното егоистично желание има няколко разпръснати искри, които също са егоистични, но са способни да бъдат поправени за да отдават. Имено тях трябва постепенно да отделим и това е работата, която трябва да направим.

От урока по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 18.04.2011
[40968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Цялата методика се заключава в това, как да се пробудим за по-бързо напредване – да вземем в свои ръце силата на развитието и да го управляваме.

За тази цел, организирам за себе си обкръжение от хора като мен, за да ми въздейства и да ми даде допълнителна сила. Тоест всичко зависи от моето впечатление от обкръжението – в тази степен и ще мога да напредна.

Но аз се намирам в система от сили и трябва да знам, как да получа от нея най-доброто, ефективно въздействие, за да не нанеса вреда на себе си и на обкръжението. Защото тази вреда, отново ще се върне от обкръжението към мен.

В това въздействие съществува такава сила, която се нарича „лошо око” – още непоправен човешки егоизъм, който не е скрит с екран и може да бъде задействан  несъзнателно от човека. А възможно е и той да осъзнава какво прави, но да не може да се сдържа.

Ако човекът вижда, че някой е по-успешен от него, по неволя започва да завижда. Може да бъде добра, продуктивна завист, тласкаща към развитие. Тоест „добро око”, когато завиждам на другия си и се старая също да напредна. А може да бъде „лошо око”,  когато от завист съм готов да го убия, защото той е повече от мен и с това ми отравя настроението.

Както е в анекдота: „Вие правите революция, за да няма повече богати ли? А ние мечтаехме да няма повече бедни”. В това е цялата разлика – какво състояние искаш: да няма бедни или да няма богати? С какви очи гледаш на това?

Същото е в духовната работа: когато гледаш другаря, който е по-високо от теб – искаш ли да го свалиш или искаш да се издигнеш?

От урок по статия на Рабаш, 26.05.2011

[44024]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се учим от скритото, обръщайки своето егоистично желание в светло алтруистично?

Отговор: Отначало светлината се скрива, и от това скриване човек се учи, как да се скрива (своят егоизъм) от светлината, а самият той да се издигне над него – към светлината. Това означава, че ”скриващият” екрана се превръща в ”разкриващ”. Но какво разкрива той? – количеството на моето отдаване!

Идва светлината и въздейства на моята точка в сърцето, на искрата от счупения екран. В тази светлина аз постепенно започвам да разкривам необходимостта от възстановяването на екрана. Аз наистина искам да постигна отдаването – доколкото това ми желание може да бъде истинско. Защото нашето поправяне винаги започва с ”ло лишма”, с егоизъм – а след това достига ”лишма”, отдаване.

И ако аз все още не съм поправен и се намирам в ”ло лишма”, то не мога да помоля за истинско отдаване, за ”лишма”, както детето, не може да помоли да стане голямо, без да знае какво е това. Но той е задължен да приложи усилие съгласно своето ниво, и тогава висшата светлина ще направи за него това, съгласно реда на стъпалата. Независимо, че тази молба, не е истинска на всичките 100%.

Съществува огромна разлика между стъпалата, и аз не мога да моля за нещо от 30-то стъпало, ако се намирам на 29-то. Но на своето 29-то стъпало аз искам да достигна 30-то, и как това да стане, ако аз не се намирам там и не знам, какво е то?

Ако аз отменя себе си относно АХАПа на следващото 30-то стъпало (на неговото долно ниво, спуснато вътре в мен), то това е достатъчно, за да постигна това стъпало. Та нали АХАПа на висшето, спускайки се към мен ми свети съгласно силата на моето желание, ”авиюта”. И ако аз го отменям относно АХАПа на висшия – неговата тъмнина, степента на неговото отдаване, с която той ми свети, – то това е достатъчно.

Ненавиждам висшия, заради високата му степен на отдаване, и аз не мога да го оправдая, но обкръжението ми дава сили, внушавайки ми важността на такава само отмяна пред висшия. И с помощта на тази сила аз отменям себе си и се прилепям към него, като капка семе в майчината утроба. Обкръжението ме издига на много по-високо стъпало, като ме убеждава в неговата важност. То е способно да стане по-силно от моята природа, то и сега със своята реклама ме принуждава да купувам хиляди неща, от които аз нямам нужда.

Обкръжението променя моите ценности – а съгласно тях, върху мен работи висшата светлина. Всеки път аз получаван от обкръжението желание и потребност към нещата, от които никога не съм имал нужда. Никога не би ми дошло на ум да отменя себе си пред АХАПа на висшия…

От урока от книга ”Шамати”, 16.05.2011

[43177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшата светлина пребивава в абсолютен покой и нищо не пречи на творението да усеща, че то се намира във властта на една единствена и единна сила, изпълваща цялото сътворение. Само че свойствата на самото творение не му дават да усети това поради неговата противоположност на Твореца и на светлината.

Тъй като според условието на първото съкращение (цимцум алеф), е необходимо свойствата на творението да съответстват на свойствата на светлината – на нейното отдаване. Това условие съществува, защото Творецът иска да доведе творението до най-доброто състояние, в което се намира самият Той.

Излиза, че желанието на самото творение, в което няма намерение за отдаване – то и закрива Твореца от него, не му дава да усети Неговата светлина и напълване. Поправянето, което трябва да направим, за да се усетим вътре във висшата светлината – се нарича екран (масах) или намерение ”за отдаване”.

Затова съществува система на скриване на световете, скриващи от творението светлината (свят – олам, скриване – алама), зад които то разкрива своето егоистично желание. А след това в него се събужда искра от екрана и отразената светлина, която се нарича „точка в сърцето”. И ако творението я осъществява, то през цялото време се намира в такъв процес, че на него по малко му откриват нова дълбочина на желанието от страна на системата на световете, все повече и повече, започвайки от нулата, а то съгласно това, трябва да бъде готово да придобие намерение за отдаване за това желание.

И тогава системата за скриване ще му донесе поправяне – анти-егоистичен екран, намерение за отдаване. На цялата дебелина на желанието (авиют), което му разкрива системата на световете от лявата страна, творението изисква поправяне чрез екрана, отдаващ намерение от дясната страна. И съединявайки заедно тези две сили: желание и намерение, творението гради само себе си, по подобие на висшата светлина.

Според степента на своето развитие, творението усеща себе си различно под впечатлението на висшата светлина. На него може да му се струва, че то е свободно да се разпорежда само със себе си, а освен това може да се замисля за това или не. То може повече или по-малко да се стреми към свобода или да не схваща това – т.е. да се намира по-далече или по-близо до животинското или човешкото ниво.

А когато в човек започва да се разтваря точката в сърцето, искрата на разбития екран и отразената светлина, това му дават възможност да отгледа тази искра и да измоли за нея светлината, възвръщаща го към източника. Отначало тази искра, разбитият екран, го кара да желае духовното егоистично и да се наслаждава от Твореца и духовния свят за себе си – а сега иска всичко това да превърне в отдаване.

Така той идва в кабалистична група и започва там да се упражнява в отдаване. Няма значение дали това му се отдава или не, но всичко това е необходима съставна част за раждането на молитвата, молбата. Ако в него узрее правилна потребност, то висшата светлина, която му донася усещането за отделяне – ще му даде усещане за близост.

От урок по книгата ”Шамати”, 16.05.2011

[43195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→