Егоизъмът – източник на енергията за човека

Въпрос: Човечеството няма друг инструмент за напълване, с изключение на егоизма. Това е източникът на неговата енергия. Но всички посоки, от които сега би могло да се храни егото, се изчерпаха. Какво може да се предложи на егоизма в социален план, за да може той да намери изход? С какво можем да заинтересуваме егото на съвременния човек?

Отговор: Егоизмът е основополагаща материя на природата, нейната основа. Ако ние не намираме за него нормален източник на захранване, тъй като той трябва през цялото време да се храни като животно, то тогава нашият живот излиза изпод контрол, и ние ставаме нещастни, загниващи хора. Затова трябва да намерим за него следващото развитие.

Работата е там, че егоизмът в този смисъл, в който се развивал всички хилядолетия, завърши своето развитие. Егоистичното напълване напълно реализирало себе си, и човек не може да изпълни себе с наслада от това, което идва отвън, тъй като вътрешното развитие на егоизма, което му даваше това наслаждение, вече не съществува.

Разбира се, може да се дадат на един човек големи страдания, и тогава той ще бъде щастлив, че има чиния супа и поне някакви дрехи, но това не е напълване, а бягство от страданията. И това също е изход. Социолози и икономисти, също се възползват от това и изчисляват такива възможности.

Обаче, следващото развитие на егоизма е изход в съвсем ново пространство „извън себе си“, когато човек не се занимава с добиване в себе си, а с добиване извън себе си и става интегрален, взаимосвързан. Но за това се изисква съвсем друга методика на възприемане на света, в който ние съществуваме.

Виждаме, че днес човек се затваря в себе си, нищо не му трябва, освен мобилния му телефон. Дай му пица, бутилка кока-кола на ден и възможност да сърфира в интернет, да обменя в чата празни съобщения, и това е.

По този начин, следващият етап е загубата на вкус към всичко, което ни заобикаля, затова възниква стремеж към наркотиците. Те винаги са били известни на човечеството, но никого особено не са привличали. Хората са имали други цели и стремежи, на тях не им било до това. А сега, когато няма нищо, те стават панацея от всички проблеми, болести, вътрешна празнота.

Следващият етап не може да бъде вътре в човека, той трябва да работи за разширяване на егоизъм. Но разширяването на егоизма се заключава в това, че аз виждам другите като себе си, в тяхното напълване виждам и себе си също. Отдаване на другите се превръща в моето напълване и тогава пред мен се разкрива целият свят.

Следва продължение…

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217731]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Земята е единствената планета във Вселената, на която е възможен живот. И въпреки това, на Земното кълбо има области, които са непригодни за живот, както например пустинята. Защо на Земята съществуват такива места, в които почти няма вода и е много трудно да се оцелее?

Отговор: На Земното кълбо има места, които не са предназначени за съществуването на човека: Северния и Южния полюси, както и зоната около Екватора, където основно са разположени пустините. Очевидно за хомеостазата, равновесието в природата, е необходимо да съществуват такива екстремни условия: с екстремен студ и екстремна топлина.

Точно по същия начин може да ме попитате защо има четири сезона, не е ли по-добре да има постоянна температура от 25 градуса? Но ние разбираме, че външните условия са отражение на нашето вътрешно състояние. Отвън се случват същите процеси, които са и вътре. Вътре в мен се сменят зима, лято, пролет, есен: студени и горещи състояния, състояния на сухота на душата и живителен дъжд.

Затова всички условия трябва да приемем като необходими за особения кръговрат на климата, промяната в настроението, в неживото, растителното и  животинското в света и в човека. Цялото мироздание е изградено от четири стадия. Понеже в света има само две сили: силата на отдаване (свойството на Твореца) и силата на получаване (свойството на творението), а също и прехода от едното към другото и обратно.

Не сме способни да бъдем само в едната сила за получаване – в нея е невъзможно да се живее. Сега най-после се убеждаваме, че не можем да продължим да съществуваме в такъв егоизъм. Но и само в силата на отдаване също не може да се живее, необходимо е комбинирането на двете сили.

Дори и в духовния свят, който е съвършен, не можем да оцелеем без нашия егоизъм: той ни е необходим за лявата линия, в противовес на светостта. Без него е невъзможно да се изучи, представи, измери духовното – то винаги се измерва относно другото. Затова са необходими и плюс, и минус, правилната комбинация на които трябва да се постигне.

Въпрос: Какво е вътрешната пустиня?

Отговор: Вътрешната пустиня е гореща и суха. Това са много тежки условия, когато я няма втората сила –влагата и прохладата. Няма равновесие в двете сили и затова е толкова трудно.

В противоположните условия, когато е много студено, също е невъзможно да се оцелее. В пустинята може да бъде 70 градуса жега, а на полюса – 70 градуса студ. И едното, и другото е проблем.

За нас е необходимо да стигнем до равновесие на двете противоположни сили, както ни учи науката кабала. И тогава постигаме средната линия, тоест равновесието между силата на отдаване и силата на получаване, и можем да живеем добре: в мир между нас, и всеки със себе си.

Ако някога успеем да постигнем такова вътрешно поправяне, за което говори науката кабала, то с това ще повлияем и на външния климат, и на природата, на животните, какво е казано, че вълкът мирно ще живее с агнето.

Следва продължение…

Пустинята, част 2

Пустинята, част 3

От 924 беседа за новия живот, 28.11.2017

[217359]

Filed under: Строеж на мирозданието - Няма коментари→

Любопитно ли ви е да разберете накъде се движи светът, без да прибягвате до помощта на хороскопи, гадатели, предсказатели и др.? Защото всичко, което е описано в науката кабала, се сбъдва точно чак до наши дни. И това не са фантазии и дори не е научна фантастика в стила на Жул Верн, който е успял да предвиди много неща. Кабалистът вижда бъдещето, вече съществуващата форма и я проектира в нашето време, за да знаем, как се променя тя.

Научният прогрес и природните катаклизми, революциите и промяната на климата – какво очаква човечеството и планетата като цяло през 2018 година?

Уебинар с Михаел Лайтман на 24 декември 2017г.

Filed under: Интегрално възпитание, Криза, глобализация, Природа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Уебинари - Няма коментари→

Въпрос: Как да усетим вечната любов? Има ли тя някакви прояви?

Отговор: Не, защото не можете да я почувствате в своя егоизъм. Няма начин.

Вие трябва да се включите в група и сериозно да се занимавате. Тези занимания ще предизвиката въздействието върху вас на определена, скрита в природата, положителна енергия. В нея ще започнете да чувствате своята отрицателна енергия и ще разберете какво равновесие можете да създадете между тях.

Между плюса и минуса, които ще откриете, ще разкриете висшата сила, напълваща нашия свят и с отрицателна, и с положителна сила. Тя ще се нарече Творец. Това е любовта.

От урока на руски език, 06.08.2017

[217444]

Filed under: Без категория, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Причината за стреса се крие в нашето неудържимо желание за наслаждение. Но, в крайна сметка, в самото желание няма нищо лошо, то е в самата основа на живота. Нали без него в живота нямаше да има никакви наслаждения?

Отговор: Лошо не е самото желание за наслаждение, а желанието за наслаждение за сметка на ближния. През целия ни живот постоянно се съревноваваме помежду си, измервайки своето благополучие спрямо другите.

Ние всички сме в една система, а някога сме били толкова свързани, като един човек. В света е имало много хора, но техният егоизъм е бил толкова малък, че не са усещали никаква разлика помежду си. Така е било в първобитното общество. След това желанието за наслаждение е започнало да расте и ние сме започнали да се делим: това е моето семейство, това е твоето семейство, а това – неговото семейство.

Преди това хората са живеели в една община, както при комунизма, където всичко по равно е принадлежало на всички, както в племето. Но след това са започнали да се отдалечават от това равенство: това е моята жена, моите деца, моята пещера. Започнало е разделение по професии, както е казано: „Отидете и печелете един от друг“.

Нашият егоизъм непрекъснато е растял, затова в започнало съревнование: кой е по-успешен, и кой по-малко. Така сме се придвижвали до ден днешен, когато конкуренцията е нараснала до световни мащаби, защото средствата за масова информация ни объркват, демонстрирайки ни на екрана на телевизора или смартфона целия свят.

Те ни принуждават да се съревноваваме с целия свят, като ни показват колко по-успешни от нас са всички останали. И не е чудно, че човекът е обхванат от депресия.

Въпрос: Вие мислите, че желанието да бъдеш първи е лошо? Защото то принуждава човека да бъде успешен?

Отговор: Това желание е лошо. Човекът се нуждае от спокойствие и щастие, а не от изключителни постижения.
Стресът означава, че външното въздействие на егоистичното желание на човека, изкушението  да получи наслаждение  е повече, отколкото той може да издържи и спокойно да постигне поставените пред него цели. Разликата между желанието ми да се насладя и възможностите ми да получа за него напълване, създава стресово състояние.

Ясно е, че нормалният човек никога няма да може да получи всичко, което му показват медиите и затова той през цялото време е в скрит, вътрешен стрес за всички наслаждения, които вижда на екрана: облекло, спорт, красота. Това се отнася и за жените, и за мъжете.

Този стрес ни въздейства многообразно. В крайна сметка, когато стигнем до голямо разочарование и видим, че положението е безнадеждно, ние ще се откажем от това състезание за наслаждения и ще направим преоценка на ценностите. В края на краищата, всеки ще стигне до това. Тогава ще видим, че трябва да вървим по друг път и да търсим наслаждение на съвсем друго място.

Там ние също ще се съревноваваме за получаване на наслаждения, но добронамерено. Този, който прави повече добро на другите, ще се счита за по-успешен от всички. Наслаждението от отдаването на ближните е много по-голямо от егоистичното напълване и не води до никакъв стрес.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Живот в епохата на стрес, ч. 2

Живот в епохата на стрес, ч. 3

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017
[214887]

Filed under: Здраве, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос от Facebook: Вие постоянно говорите, че възпитанието ще реши всички проблеми на човека и света. Но за това се говори вече десетки години. И въпреки множеството организации, занимаващи се с възпитание, животът си върви по свои закони.

Отговор: Животът върви по законите на егоизма. А трябва да направим така, че той да тече по законите на алтруизма: отдаване, любов, обединение. Това не прави и не може да направи никой.

Единственият, който е успял в това преди три хиляди и половина години, е Авраам, когато призовал във Вавилон всички, които са искали да облекчат избухналата там хуманитарна, общочовешка, обществена криза. От присъединилите се към него хора той създал група, която нарекъл „Исраел“ или еврейски народ.

Авраам станал родоначалник на нова система на възпитание, обединение. От тогава тази група съществува вече три и половина хиляди години, и не може да се разедини и няма къде да се дене! Тя се противопоставя на всички останали народи на света – на онези вавилонци, които са се разселили по целия свят, и те виждат, че това е нещо особено.

Остава ни да вземем тази методика и да я приложим към целия свят, защото светът вече е осъзнал, че няма какво да направи, главното е обединението, иначе хората ще се „изядат“ един друг.

Въпрос: Когато говорите за група, която съществува и знае тази методика, имате предвид целия еврейски народ?

Отговор: Не! Оттогава всички евреи са загубили тази методика, освен кабалистите, които от поколение на поколение я предават и усвояват чрез собствения си опит. Ако въведе тази система на възпитание и я съблюдава, човечеството ще достигне до своя добър завършек – пълно обединение.

Въпрос: Мислите ли, че хората ще чуят това?

Отговор: Ако не чуят, то ще има няколко сериозни войни, които ще им донесат такива страдания, че ще бъдат принудени да чуят. А мъдрият вижда тези страдания отдалеч и не влиза в тях.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман, 13.03.2017

[205031]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Древен Вавилон - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някакво решение как да избегнем стреса, който е толкова разпространен в наши дни?

Отговор: Решения как да се избавим от стреса не може да има, защото целият ни живот се управлява от егоизма, който през цялото време изисква от нас максимален успех и не ни дава никаква възможност да живеем спокойно дори за миг.

Общото, общественото его предизвиква постоянен стрес, който расте от поколение на поколение. Човешкото общество подрежда всички по стъпалата на стълбата, отделяйки за всеки неговата порция слава и успех, така че да не му се иска да се чувства по-долу от другите, презрян в техните очи.

Всеки иска да се покаже успешен и изключителен, природата ни е такава. Затова от стреса няма спасение и според степента на придвижване нас ни очакват все повече свързани с него проблеми, сърдечни болести, нервни сривове и т.н.

Въпрос: Има ли хора, които са по-малко подложени на стрес, хора със спокоен характер?

Отговор: Това не означава, че тези хора са спокойни. Те само изглеждат така отвън и може дори самите те да се смятат за спокойни, но това не означава, че в тях по-малко се проявява стрес. Просто неговите прояви са скрити.

Лекарите казват, че вътрешното стресово състояние почти не зависи от характера на човека: меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Стресът все още действа вътре, само по-интровертно.

Въпрос: Защо нашето желание за все по-голямо наслаждение никога не се удовлетворява и стресът постоянно расте?

Отговор: Така е планирано от природата, за да ни доведе до отчаяние, до чувство на безпомощност, до пълно разочарование от нашия егоизъм, който ни тласка да постигаме недостижим успех. Всеки път евентуалният успех изглежда все по-голям и по-голям: той все едно се приближава и изчезва, приближава и изчезва…

И всичко е, за да разберем тази игра и да се убедим, че нашият егоизъм няма да ни донесе никакъв успех, а само проблеми, болести, смърт.

Ние действаме вътре в законите на природата и сме нейно следствие. Природата ни придвижва и развива в нас желание за наслаждение. И ако ние не можем да го напълним, означава, че в природата съществува програма да ни доведе до отчаяние.

Въпрос: Програмата не изглежда много добра…

Отговор: Това е много мъдра програма, която ни дава да се запознаем със своята природа и да осъзнаем нейното зло. За сметка на егоизма ние не можем да постигнем никакви успехи, това вече е очевидно за цялото човешко общество. Ние достигнахме до големи постижения във всички науки, в културата, образованието, но до какво ни доведе това, освен до глобалната криза?

Вместо просперитет, ние напротив, чувстваме се нищожни неудачници, по-нещастни от всички предишни поколения.

Предишни публикации:

Живот в епохата на стрес, ч. 1

Следва продължение…

От 888-а беседа за нов живот, 27.07.2017

[214831]

Filed under: Егоизъм, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Стресът, напрежението, психическият натиск са станали обикновени явления, които всеки е изпитал върху себе си. Нашата епоха дори и така се нарича: „епоха на стреса“. Съвременната епоха вкарва човека в хроничен, ежедневен стрес, превръщайки го от епизодично състояние в продължително.

Но е известно, че продължителният стрес е причина за всички най-разпространени болести: инфаркт, диабет, инсулт, депресия и т. н. С какво се обяснява този страшен натиск, под който живеем днес?

Отговор: Човекът е желание за наслаждение и ако се наслаждава, е спокоен. Това се наблюдава и при животните. Но желанието за наслаждение на човека от поколение на поколение расте и затова той иска все по-големи наслаждения, за да напълни своите желания.

И тъй като всички искат да се насладят, ние трябва да споделяме помежду си, от което се оказва, че няма на какво да се наслаждаваме в живота . С всяко следващо поколение животът става все по-напрегнат.

В наши дни стресът става все по-целенасочен, за което свидетелстват многобройните инфаркти и депресии, увеличаването на употребата на наркотици и антидепресанти от всички, включително и от домашните животни.

Всички ние сме под постоянен стрес, който увеличава вероятността от сърдечни пристъпи и други болести. Не всички болести се проявяват като пряко свързани със стреса, но всъщност той е главната причина. Няма нито една болест в тялото, която да не е следствие от него: кожни заболявания, заболявания на вътрешните органи и най-важното, на сърцето и белите дробове.

Стресът ни съпътства от момента, когато детето се отделя от ръцете на майката и не ни напуска до края на живота ни. Детето е принудено да отиде в детска градина, където вече получава стрес, защото не иска да бъде там. Преди децата са се възпитавали у дома от майките и бабите си, а след това са приемали професията на баща си и са продължавали неговото дело. Човекът не е излизал извън своя кръг.

Днес той е длъжен да отиде някъде, да избяга, да лети, да търси къде да получи професия и напълване на живота си. Неговият егоизъм расте. Той получава информация от интернет и от другите и не иска да бъде по-малко успешен от тях. Затова той се намира постоянно под напрежение. В резултат на това, се намира под непрекъснат стрес.

Освен това, човекът работи денонощно. Но защо работи толкова много? Елитът иска да спечели повече пари и ни въвлича в съревнования и всевъзможна конкуренция. И мъжът работи, и жената, а бедните деца са захвърлени от ранно утро в детската градина или в училището, където също попадат под стрес. Ако поговориш с децата, ти се поразяваш под какво душевно напрежение им се налага да бъдат.

Малкото дете не трябва да се откъсва от майката. Детето, според неговата природа, трябва да расте само в рамките на семейството или в по-широка родна среда, която възприема като свое семейство. След като го откъснат от дома му и го сложат в детската градина, то веднага се оказва в стресово състояние, защото там не се чувства в безопасност.

Детето иска да бъде като всички, това е най-успокояващо. Това не е гордост, а липса на увереност, която го принуждава да се крие между останалите.

След като мине първия етап и стане като останалите, т.е. обществото го приеме, тогава егото вече го подтиква да се отличи от другите. Той прави постоянни сметки между безопасността и стремежа за власт, гордее се и може дори да се изложи на опасност в известна степен.

Но и търсенето на максимално безопасно състояние, и желанието да изпъкнем, ни поставят под силен стрес, в който преминава целия ни живот. Ако ние живеем в общество, което изцяло се управлява от егоизма, няма да можем да се скрием от стреса и ни остават само антидепресантите и наркотиците. Това и виждаме в днешното общество.

Следва продължение…

От 888-а беседа за новия живот, 27.07.2017

[214649]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това сърце? По какво се отличава „точката в сърцето” от сърцето?

Отговор: Сърцето – това е нашият егоизъм, а точката в сърцето – това е подтик към Твореца, към свойството отдаване, което е заложено в нас изначално, иначе ние не бихме могли да възприемем ставащите в нас изменения.

Именно затова, че ние сме съставени от две части – сърце и „точка в сърцето”, можем, изхождайки от тези две противоположни свойства, да започнем да виждаме накъде отиваме, как можем да се издигнем над себе си, над сърцето, в „точката в сърцето”, или обратно.

От урока на руски език.02.04.2017

[211102]

Filed under: Духовна работа, Егоизъм - Няма коментари→

В Сан-Франциско, във вестник „24 часа“ е публикувана моята статия „За Хокинг, Марс и Земята“:

Предстоят ли космически пътувания на човечеството? Стивън Хокинг мисли, че на съвременния етап и без друго глобусът вече не ни стига.

Най-известният учен в света е използвал Научен фестивал в Норвегия, за да представи прогнози с изненадващо апокалиптичен характер. Според неговите думи, ако не ни убият глобалното затопляне и пренаселеността, последен удар ще ни нанесе някой астероид. А това означава, че е крайно време да подготвим път за оттегляне от Земята, като начало на Луната и на Марс.

Най-общо казано, съвсем естествено е, че усетило се глобално и цяло, човечеството се оказва пред лицето на глобални заплахи. Изброявайки всички известни „ужаси“, Хокинг всъщност, за пореден път напомня за това, че съвременната всеобхватна взаимовръзка изисква ново ниво на съзнание и отговорност.

Въпреки това, на пръв поглед е странно, че той говори точно за тези хипотетични катастрофи. Дали наистина те са толкова страшни, че е време да събираме вещите си и да се преместим на Марс?

Сгъстяване на оцветяването

Откровено казано, Хокинг „леко“ е засилил нивото на тревога.

На първо място, „глобалното затопляне се дължи на антропогенни фактори“ не всичко е толкова еднозначно, колкото се опитват да ни го представят. Някои факти и изследвания опровергават самото му съществуване. Има учени, които не са съгласни с тази концепция и дори твърдят, че на Земята започва глобално захлаждане. (още…)

Filed under: Без категория - Няма коментари→