Въпрос: Казано е: ”Човек се намира там, където са мислите му”. Кабалистът може ли да контролира тяхно местонахождение: да премахва вредните мисли, да привлича полезните, да задържа и развива нужните?

Отговор: Разбира се. Това е и нашата работа. През цялото време работим с мислите и с желанията. В тях усещаме системата, в която се намира цялото човечество и всеки от нас, по какъв начин сме взаимосвързани помежду си, с всички нива на природата като нейни единни части.

Усещайки цялата система, започваме да разбираме какво е най-оптималното за нейното развитие. Затова нашите действия престават да бъдат хаотични, а стават ясно насочени в правилното развитие на общата система, за да може тя оптимално да съответства на светлината, която я обкръжава.

Всеки път оптимално приспособяваме себе си под равенството на обкръжаващата светлина и достигаме до състояние, когато в тази система през цялото време възниква нов егоизъм, издигащ се отвътре, още от разбиването на душите в миналото, а ние веднага го поправяме. Така достигаме до абсолютен покой и пълен хомеостазис.

Въпрос: Значи трябва да поправим посоката на нашите мисли, че те да бъдат устремени към целта на творението?

Отговор: Да. Трябва да усетим нужда от това и тогава с удоволствие изпълнявайки вътрешни действия, ще видим какво благо носим за себе си и другите.

От урока на руски език, 03.12.2017

[226054]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Науката кабала работи с вътрешните качества на човека, с неговата скрита природа, свързана със силата на общата природа. А с помощта на своите природни сетивни органи ние можем да възприемем само нищожна част от реалността.

Както домашната котка, която знае само своя дом и двор и не подозира, че има още нещо друго, така и обикновеният човек живее в своя малък затворен свят. Не виждайки, че  е заобиколен от цялата Вселена и излиза в космоса, той е много ограничен в усещането на самия себе си и света.

Дари ако човекът опознае целия свят, все едно, това възприятие ще бъде ограничено, защото той не е запознат с управляващата ни система, в която се намира нашата Вселена. Но тя  е съществувала още преди появата на човека преди хиляди години и как се е управлявала? И ние самите сме произлезли в процеса на нейната еволюция.

Ако погледнем  творението става очевидно, че то се развива по поредица от причини и следствия, по особена програма, в края на която се появява човекът, и неговото появяване не е случайно.

Някога мислехме, че цялата еволюция се е зародила случайно, а Вселената съществува безкрайно. В училище са ме учили, че Вселената няма начало и няма край. Но днес учените оценяват възрастта на вселената на 14 милиарда години. Тоест, нашите възгледи се променят и ние трябва да опознаем  по-широка реалност, от тази, която ни се представя.

Ние живеем в някаква сфера, която постепенно се разширява според действието на нашето изследване. Но, все пак нашите чувства и разум остават ограничени.

Както котката притежава ограничени органи на възприятие и не е способна да види света така, както го вижда човекът, така и човекът е ограничен и не е способен да види по-широка сфера. А главното е, че ние не разкриваме програмата, която управлява цялото мироздание. Тя е напълно скрита от нас.

Ние не само не знаем какво ще се случи с нас в следващия миг, но и въобще не осъзнаваме защо и за какво съществуваме. Историята ни учи, че  не само не разбираме случващото се, но дори не можем да се учим от преживяното, през цялото време повтаряйки едни и същи грешки. С цялото си високо развитие човечеството не излиза от проблемите.

Затова, имаме ли право, при всичките допуснати от нас грешки и проблеми на построеното от нас общество, да съдим за това, колко е добра или лоша е методиката на кабала, ако цялото ни развитие ни е довело до безизходица.

Струва си преди всичко да проверим инструментите, с които ще проверяваме,  изследваме и  правим изводи. Способни ли сме да съдим обективно при нашия ограничен разум, ограничена природа и егоистичен интерес на всеки?

Наричаме се хора, но кои сме ние в действителност? – Егоистични системи, които мислят само за самите себе си и са готови на всичко,  само за да докажат своята правота и да спечелят на всяка цена за сметка на другите. Как можем да се издигнем над тези ограничения и да проверим какви средства ни предоставя науката кабала?

Защото тази наука говори за това, какво се намира над нашата природа, т.е. над нашия егоизъм, а не някъде си в небесата. Кабала не е мистика, тя говори за човека, който се издига над своето его, над своята земна егоистична природа. И тогава той може да изследва същността на своя живот, неговата цел: какво е  животът, какви са хората.

Издигайки  се над егоизма, вече е възможно да има обективно мнение. А всички останали изследователи съдят от своя егоизъм и именно затова критикуват науката кабала.

От програмата „Причини за негативното отношение към кабала“, 19.07.2017

[210631]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Реплика: Американски и британски учени са представили пред Националната академия на науките на САЩ официален доклад, че Земята ще стане непригодна за живот към 2200 – 2400 година, независимо от очакваното намаляване на ръста на населението към 2100 година.

Специалистите изтъкват опасността от климатични изменения, които са неизбежни заради нарастването на потреблението на енергия, което що продължи дори при намаляване на емисиите на парниковите газове в атмосферата. Освен това, съществуват и други глобални рискове. Следвайки обичайния си път, Стивън Хокинг неотдавна предложи да се намери за човечеството нов дом в космоса.

Отговор: Проблемът е, че подобни проекти не са реалистични. Хората са неразривно свързани с тази планета с невидима „пъпна връв”. Ние сме едно цяло, обвързани сме с нея с безкраен брой нишки и без нея не можем да функционираме.

Но нека да предположим, например, че сме пристигнали на Марс. Какво следва? Ние ще го замърсим или ще изсмучем неговите ресурси по същия начин, както на Земята. А освен това, ще се сблъскаме с лични и социални проблеми, защото след като сме променили мястото си на пребиваване, то е променило нашата природа. Какво да правим? Така и ще номадстваме от планета на планета в бягство от самите себе си. Това няма да ни помогне.

Ние сеем около себе си смърт, защото такова е нашето естество.„Смърт” – това е егоизмът, който иска всичко да погълне. Той се наслаждава на това, че унищожава всичко наоколо. Нас няма да ни издържи нито една планета. Защото ние не можем да вземам под внимание глобалната Природа, нейните основни закони.

Ние вземаме под внимание само това, което ни е удобно и изгодно. Самото това отношение вече е разрушително за Земята, защото пропива с отрова, с негативизъм нашата обща планетарна система.

Отрицателният заряд на егоизма – ето какво всъщност разклаща ноосферата. Нарастващият дисбаланс в обществото, между хората, нарушава равновесието във всичко. Какво ще ни подготви бъдещето? В най-лошия случай, когато преминем през най-тежките страдания – чак до ядрена зима и други най-утопични „прелести”, – в крайна сметка ние все пак ще осъзнаем необходимостта да се освободим от егоизма.

Тогава хората най-накрая ще се издигнат над своята егоистична природа и ще поправят тази Земя, ще спрат да я замърсяват и унищожават по различни начини. Защото Земята има огромен регенеративен потенциал. Тя може да се възстанови само ако човекът не ѝ вреди, ако приеме законите на Природата, установяващи взаимодействие, хармония, хомеостаза.

Казано по друг начин, когато се издигнем над егоизма, ние като че ли ще се окажем на друга планета, която ще излекува раните си и ще се отнася към нас благосклонно. Тогава няма да се наложи никъде да отлетим. Ние ще открием, че ако се откажем от егоизма, то всичко ще ни служи за нашето процъфтяване. И остава само един въпрос: защо да не го направим точно сега?

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 23.01.2018

[223433]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се издигнем над времето?

Отговор: За да се издигнеш над времето, трябва да си кажеш, че няма следващ момент. Всичко е в този миг. Живей така – само в един миг. Във всеки момент не се пренасяш в следващия, а в този миг започваш и завършваш, като че ли действително животът свършва.

Тогава ти изведнъж започваш да усещаш как същият този момент започва да се разширява. В него има огромно количество действия, мисли, постъпки, а времето изчезва.

Защото няма време. То е наше субективно усещане.

Въпрос: В такъв случай какво е бъдещето?

Отговор: Бъдещето изобщо не е свързано с времето. Бъдещето е това, което се случва след действието, което извършвам сега. Става въпрос за друго измерение, в което не съществува оста на времето. Оста на времето предполага, че независимо от това, съществувам или не, правя ли нещо или не, времето минава,
върви от само себе си, независимо от мен.

Науката кабала казва, че това не е така и е необходимо да оставиш такова отношение към живота и да решиш, че само ти създаваш своите състояния. Ако не ги създаваш, времето не се движи, нищо не се случва от само себе си от един момент към друг. Момент се нарича, ако си направил нещо в този миг. И така, във всеки следващ.

Ние живеем в свят, който съгласно науката кабала се нарича измислен, въображаем. Основната лъжа, в която живеем се заключава в това, че съществуваме във времето.

Айнщайн действително е извършил революция, заявявайки, че времето е субективно понятие и в него няма нищо абсолютно, което да протича с участието на човека или без него. Времето е вътрешно усещане на човека. Ако се издигнем над егоизма си, то време не съществува.

От беседата за времето, 05.02.2018

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Отдаването е източник на наслада.

Въпрос: Егоизмът е природата на човека. Но, от друга страна, има човек, има егоизъм и има цел. Ако човекът промени посоката на своето его, ще види много важна цел и ще се насочи към нея. То тогава по този път егоизмът ще му даде източник на положителна енергия за движение напред. Каква е целта?

Отговор: Целта е да насочим себе си към отдаване на другите, когато виждаме в това източник за наслаждение. Нали човекът се нуждае от удовлетворение. Егоизмът е потребност да се наслаждаваме, той се явява движеща сила на цялата материя. Тогава ти си както майката, която отдава на своето дете и от това получава голямо удоволствие, на нея не са и нужни други източници за наслаждения, само то, детето, да изяде още една лъжичка каша.

Ако започнем да гледаме на другите като на свои малки деца, т.е. те ще бъдат възприемани от нас като нашите лични, най-вътрешни, дълбоки желания, и ще усещаме техните потребности като свои най-съкровени, тогава с удоволствие ще започнем да ги напълваме и при това и ще се напълваме с неизказана висша енергия, удовлетворение, наслаждение.

Тук се крие психологичен проблем: да усещаш чуждите като себе си, като своя част. Но това е възможно. Такава задача поставя пред нас природата. Ще загниваме до тогава, докато не осъзнаем тази необходимост.

А природата ни дава такава възможност: или се развивате по-нататък, или умирате и от цялото нещастно човечество нищо няма да остане. Както човекът умира в края на живота си, така и човечеството, като един човек, постепенно ще умре, ако не разбере, че изходът е в съвършено други отношения.

Въпрос: Какво все пак повече привлича човека: красивото бъдеще – това, че той ще успее да почувства наслаждение в другите, или страданията, които го тласкат към това? Кое повече го привлича напред?

Отговор: Зависи от нивото, на което се намира човекът. Има хора, които ходят на работа, защото трябва да хранят семейство. А има и такива, които превръщат работата си в удоволствие и се наслаждават на своето майсторство.

Не е важно, какъв е човекът по професия, може да бъде даже зидар. Да допуснем, че той реди тухли и изпитва наслаждение от това, което създава. Той получава енергия от Твореца, от Висшия. Такъв подход зависи не само от самия човек, но още и от неговото възпитание.

Следва продължение…

[217739]

Filed under: Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как действа родителят, който възпитава децата си над своя егоизъм?

Отговор: Родителят е длъжен да премине през всичко това, като се обучава в курсове по интегрално образование, участва в семинари, работи над обединение в група. Там той ще разбере какво се изисква от него като човек и родител.

Всъщност, той изучава как въпреки злата си природа, все пак да организира такова общество, в което ще бъде добре на всички.

Ние сме лоши заради природата си, така че, какво трябва да направим, за да живеем добре и да не се изяждаме един друг? До каква граница можем да се потопим в егоизма си? Няма ли да чакаме, докато хората започнат да си готвят за обяд един друг?

Всичко зависи от обяснението и преди всичко е нужно да се обучават родителите. А след това те ще заведат децата си в същите кръгове, където сами са се обучавали как правилно да се обединяват с другите. Това трябва да бъде национална програма, а след това и световна. На всички да стане ясно, че за човечеството няма друг изход, освен да получи ново образование, с което ние поправяме себе си.

В нас има порок, който ни превръща в злобни животни, най-лошите от всички. Защото вълкът изяжда толкова, колкото да се насити и неговият егоизъм е ограничен от количеството месо, което може да изяде. А човекът не е ограничен в егоизма си и е готов да погълне целия свят. Затова трябва да изискваме много по-сериозно възпитание, отколкото за обикновените животни. Това си заслужава да се осъзнае от всички, иначе светът ще завърши своето съществуване.

Ние оставяме лошо наследство на децата си: разединено общество, все по-нарастващо неравенство между хората, проблемни зони на картата, където е опасно да се преминава.

Светът става все по-опасен и човекът търси за себе си безопасно убежище. А още по-важно за него е да обезпечи безопасност на своите деца. Може би, осъзнаването на злото на съвременното общество ще ни принуди да вземем решение за необходимостта от промени.

Въпрос: Егоистичните изисквания на сина ми предизвикват у мен най-егоистичната реакция. Как мога да я реализирам по нов начин, извън егоизма си?

Отговор: Това не е много лесно и изисква продължително обучение, което всъщност никога не свършва. Защото човекът се ражда егоист и егоизмът в него му говори през целия му живот. Заради това е нужно цял живот да се занимава с поправянето на егоизма си, да го удържа в правилните рамки и правилно да го изразява.

Въпрос: Означава ли това, че няма да се сърдя на децата си, няма да избухвам?

Отговор: Не става въпрос за обучаването на добри обноски, като при английския джентълмен. Човекът трябва да знае, че използвайки своя егоизъм по специален начин за благото на другите, той се издига на ново ниво на съществуване и в това е огромното възнаграждение.

Въпреки изгарящият го егоизъм, той желае на другите добро, вместо зло и затова започва да живее в два свята. Вътре в егоизма си той усеща този свят, а в издигането над егоизма към отдаване и любов към ближния, той ще усеща висшия свят, особено, по-високо съществуване.

Следва продължение…

От 933-а беседа за нов живот, 14.12.2017

[219652]

Предишни публикации:

Възпитание на човека на бъдещето, ч. 1

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: От кой момент възниква принципа „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“? Съществувал ли е по времето на Храмовете?

Отговор: Този принцип е най-древния. Първите общества в света са били практически комунистически – всичко било общо.

Затова принципът „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“ е характерен или за примитивното общество или за обществото на последното поколение. А по средата – хиляди годни осъзнаване на злото.

Въпрос: Получава се, че последното поколение е висше ниво на примитивно поколение?

Отговор: Да, но осъзнато! В първобитното общество не е имало голям егоизъм – всички са живеели като в семейство.

Принципът „от всеки според способностите, на всеки според потребностите“ лежи в основата на нашата природа, но към него трябва да стигнем съзнателно.

Също както от Твореца е създадено състоянието на света на Безкрайността, съвършенството, пълното свойство на отдаване, но там ние съществуваме във вид на точка.

А след това, тази точка се разгръща в своя страшен егоистчен обем, запълвайки целия свят на Безкрайността с безграничен, черен егоизъм. Но след това постепенно става осъзнаване на злото, тъй като вътре в него съществува светлина, покрита с този егоизъм.

Такова преобразуване става дотогава, докато егоизма, покриващ висшата светлна в света на Безкрайността, не започне да свети 620 пъти повече, отколкото самата светлина. Осъзнавайки величието на висшата светлина, той увеличава светенето вътре в себе си.

От ТВ програмата „Последното поколение“, 31.07.2017

[214597]

Filed under: Егоизъм - Няма коментари→

Въпрос: Какво значение има кое изключва човека и го въвежда в забвение – наркотикът под формата на вещество или поп-културата, компютърните игри, социалните мрежи?

Отговор: Въпросът е в това, че има наркотици и успокоителни средства. Не е едно и също. Ако човекът не оглупява и му е нужно само да се успокои, за да може някак да победи егоизма си, е едно.

Ако приема наркотици, за да се изключи от поправянето си, а чрез себе си и света, вече е друго. Затова, трябва да чувстваме тази размазана граница между успокоението и изключването, иначе ще бъде излишно.

Реплика: Но самата дума „зависимост“ присъства на различни места, зависимост от наркотиците и зависимост от социалните мрежи. Все пак, зависимостта от социалните мрежи е по-малко опасна.

Отговор: Това няма значение. Човекът се изключва от истинската цел.

Реплика: Но висшата идея на социалните мрежи е била в това, че ще свържат човечеството.

Отговор: Първоначално така са мислели. Но социалните мрежи, както и всичко останало, са в ръцете на егоисти. Затова, каквото и да изобрети човечеството, то работи в негова вреда.

Първоначалните идеи винаги са добри. Самият изобретател мисли, че прави подарък на човечеството, но виждаме какво се случва. И това е естествено, защото в крайна сметка работи нашият егоизъм.

От урока на руски език, 24.12.2017

[219042]

Filed under: Егоизъм, Криза, глобализация - Няма коментари→

Нови форми на егоизма
Реплика: Егото е двигател на прогреса. То е извело човечеството на много високо ниво. Егоизмът дава на човека колосална енергия.

Отговор: Вярно е. Докато егото не започне да ни поглъща, както революцията изяжда своите деца.

Днес можем да се насладим на егоизма само докато виждаме в него прогресивно напълване. Но то спира. Вижте днешния свят: огромна криза. А може би сме искали да стигнем до нещо хубаво, светло. Всъщност, никой не желае злото. А се оказва, че всички само причиняват зло един на друг.

Човекът няма друг източник на енергия, освен егоизма. Затова виждаме, че човечеството започва да загнива, като старец, който няма нито сили, нито мисли, но него все още го дърпа егоизмът, докато съвсем не издъхне.

Въпрос: Ако нямаме друг източник на енергия, как можем да построим обществото на бъдещето, за да бъде егоизмът под контрол и да дава храна за цялото човечество?

Отговор: Егоизмът не трябва да се променя, а да се развива.
Обаче ние го развиваме само в рамките, в които съществуваме днес, т.е. в рамките на неживата, растителната, животинската и човешката природа. А човешката природа е наполовина животинска, защото аз съм едновременно животно и човек.

Животинското ниво е храната, сексът, семейството. Човешкото ниво е богатството, властта, знанието.

Това е всичко. Ние имаме шест параметри на егоистичното развитие. Когато идват до някакво напълване, до някаква граница, те започват да увяхват, да се намаляват, да губят своята привлекателност. Точно така става и с възрастните, ние губим интерес към детските книги и към юношеските увлечения, ставаме по-спокойни, имаме вече други напълвания.

А в днешно време виждаме как егоизмът преминава към някакви необикновени, дори уродливи форми. Децата не искат да тичат, да се разхождат. Те са затворени в своите „вътрешни играчки” и нищо друго не съществува за тях.

Младото поколение X, Y, Z – няма значение как ги наричат, е съвсем друго. Техният егоизъм е по-скоро виртуален, отколкото физически. И колкото и родителите и прародителите да ги отвличат, да ги дърпат назад, ценностите на възрастните абсолютно не ги интересуват, те не ги разбират.

Ние в нашето време живеехме и се възпитавахме в дворовете, играехме на улиците, в пресечките, катерехме се по дърветата – какво ли не правехме. Днес всичко това го няма у децата и не само защото живеят в каменни джунгли, а и защото нямат желание за това. При желание те могат да изградят за себе си нещо на таванските помещения на многоетажните къщи. Но те не искат да излизат от стаите си.

Реплика: Те са създали за себе си виртуално пространство, достатъчно интересно.

Отговор: Това пространство е изкуствено, в него няма нищо материално. Децата създават за себе си матрица и живеят вътре в нея. Така се проявява следващият етап на развитие, но той, по принцип, затваря човека. А след него идват много болезнени състояния. С какво ще бъдат напълнени? Ето в какво е проблемът. Затова ние се намираме в поколение, което скоро ще завърши насищането си.

Следва продължение….

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 3

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 7

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 8

Предишна публикация по темата:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, част 1

От ТВ програмата „Последното поколение”, 14.08.2017

[217713]

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

„Точка в сърцето“ и егоизъм

Въпрос: Как да удържим заедно пробуждащата се точка в сърцето и егоизма, за да се получи разпад като в атомен реактор?

Отговор: „Заедно“ – е дума, несъвместима с тези понятия, защото точката в сърцето е абсолютно противоположна на егоизма.

Между тях не може да има какъвто и да е контакт, освен като извън точката и извън егоизма.

По принцип, във всички хора има точка в сърцето, но ние говорим за тези, в които тя се проявява. Във всеки абориген от който и да е ъгъл на планетата също има точка в сърцето.

Въпросът е в това, до колко дълбоко тя е скрита в неговия егоизъм. Тъй като ние събираме хора от цял свят, в които тя се пробужда и иска да се реализира.

И тук възниква проблем – противостоенето на тази точка и егоизма. Те не могат да бъдатзаедно, защото при тяхното съвместяване възниква неконтролируема «атомна реакция». Две противоположни свойства, между които няма никакви пресечни точки, се унищожават взаимно.

Как все пак да свържем егоизма с точката в сърцето?

Егоизмът е материя в природата. Той няма къде да изчезне, не се намалява, напротив – всеки път се развива все повече и повече.

И дори ако ни се струва, че човек е станал по-малко егоистичен, то не е защото егоизмът е станал по-малък, а защото в него изчезва силатада бъде използван, както при старец, който седи и вече нищо не иска. Но това е не защото егоизмът му умира, а защото умира възможността да го използва, да го реализира.

Затова никога не воюваме против егоизма. Напротив, ние се отнасяме към него с уважение. И това трябва добре да бъде разбрано. Тъй като повечето всевъзможни методики, особенно източните, призовават: по-малко желай, по-малко дишай, по-малко яж, ограничавай се във всичко.

В религиите често се среща принципът на забраната: да се отстрани всичко, да се съкрати до минимум и тогава ще станеш с божи дух.

А кабала казва друго: обязателно развий егоизма си. От всички методики, които съществуват на земята, само кабала се застъпва за този прогрес.

Но земният прогрес се натъква на възникване на противоречия между него и точката в сърцето. Точката в сърцето – следващото ниво над неживото, растително и животинско развитие – се пробужда изведнъж вътре в човека. Тя се отнася към нивото «човек» и пита: «Защо ти е неживото, растително и животинско развитие? Да допуснем, в теб щ ебъде цялото земно кълбо. А по-нататък какво?»

Именно въпросът «за какво?» се срива цялата основа под нас. «Аз не искам да живея, дайте по-бързо наркотик, за да го приема и да забравя. Трябва да избягам някъде от тази безизходност!»
Въпросът «за какво?» унищожава човека! Той говори за това, че пред тебеняманищо, а ти самият си нула и няма нищо нито сега, нито в следващия миг.

А ако е така, то егоизмът протестира: «Трябва да приключим с това, защото всяка минута съществуване ми струва огромни усилия. Още повече, ако виждам пред себе си безизходност и пустота, в които все едно трябва да живея. Аз нямам никакво оправдание за своето съществуване“.

И затова виждаме в света толкова много депресии, самоубийства, колко много хора употребяват наркотици, толкова много войни и сблъсъци между държавите.

И всичко това се случва подсъзнателно, особенно самоубийствата, защото човек не вижда добра цел в своето съществуване.

Следва продължение…

Предишни публикации:

Етапи на пробуждане на точката в сърцето, ч. 3

От ТВ програмата „Последното поколение“, 14.08.2017

[217783]

Filed under: Егоизъм, Развитие на егоизма, Точка в сърцето - Няма коментари→