Въпрос: Егоизмът също ли е природен закон като самата природа? Може ли един закон, свързан с друг закон да има незакономерна крива на развитие? Какво мога да променя аз, обикновеният жител на планетата?

Отговор: Ние се намираме под влияние на две сили – егоистична (лява) и алтруистична (дясна), а през цялото време трябва да се опитваме да си се представяме:
1) независими от тях
2) избиращи през цялото време дясната сила.
Законът на природата е такъв, че във всеки момент човекът се намира под еднаквото въздействие на двете сили – „Човекът винаги е длъжен да си каже, че във всяко свое действие той склонява себе си и целия свят към зло или към добро“ – и избира доброто.

Въпрос: Остава ли да съществува егоизмът след Гмар Тикун?

Отговор: Той се поправя на своето противоположно. Нали е създадено едно желание, а намерението да го използваш „заради себе си“ се променя в намерение да го използваш „заради другите“. Но самите желания са неизменни и именно при промяната на намерението „заради другите“, те започват да се напълват.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Всички тези прегръдки и песни на конгресите и събранията на приятелите ми се струват нелепи и изкуствени. За мен е по-просто да уча чрез Интернет и да се занимавам с разпространение, отколкото да участвам в такива действия, свързани с обединяването…

Отговор: Вие сте абсолютно прав – тези действия изглеждат по детски нелепо, изкуствено, преиграно. Но именно така трябва да се извършват. Всички, които са се събрали разбират, че играят – играят срещу своя егоизъм. С тези свои насилствени действия и усилия над себе си, те привличат висшата, поправяща ги светлина. Нашата игра, както играта на детето е най-сериозното занимание в света – именно в нея човекът израства! Разликата е в това, че Природата принуждава детето да играе за да се развива, а ние сме длъжни, сами себе си да принудим да играем – в това е нашата свобода на избора за духовно израстване.

Въпрос: Аз Ви слушам отдавна и всеки път, когато говорите, че ние сме една душа, и по неволя цялото човечество е свързано помежду се, много ме дразни и възмущава да го слушам всеки път. И защо е толкова тежко да го приема и разбера?

Отговор: Защото това подсъзнателно вреди на Вашия егоизъм, задължава и ограничава.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Доколкото егоизмът е длъжен да премине през всичките стадии на своето развитие, може ли по стремежа на човек в този живот да се определи, през какви стадии на развитие той преминава. Ако предположим, че даден човек го влече към знания, значи останалите стадии са по-назад или няма ясно разграничение, може би има доработки и приоритети? И трябва ли да принуждаваш себе си към развитие и как да стимулираш своите желания ?

Отговор: Не трябва да се обръща внимание на желанията, те се появяват в нас неконтролируемо от нас самите, по своите си закони за развитие на душата, а трябва да се обръща внимание на изправянето на намеренията ни, как се отнасяме към появяващите се в нас желания, желаейки да ги реализираме „заради себе си“ или „заради другите“ (занятия по достоверни източници и в група). Какви желания възникват и се сменят във вас – това зависи не от вас, а от множество причини, вътрешни, ваши и външни, определящи общото състояние на всички души – система, в която се намирате.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Много хора описват срещата с Кабала, като мигновение, в което те са почуствали, че „това е всичко!“ – те са достигнали това, за което са били предназначени. Обърква ме, че при първата си среща с Кабала аз почуствах, че се оказвам пред най-правилното решение. Но все още, през цялото това време в мен има съмнения за този път, който аз постоянно отхвърлям с помощта на учението. Защо в мен няма усещане за увереност?

Отговор: И в други хора има същите съмнения за истинността на пътя, поради това че всеки е задължен да намери за себе си доказателства за истинността на учението. В резултат на съмненията, за да излезе от тях, човек се развива, движи се напред. Нашият път -това е изучаване върху себе си, това което Творецът е сътворил. Затова, ако Човек започне да гледа на себе си с погледа на страничен човек и да се отнася към себе си „отдалеч“, „отвън“ – това му помага за изучаването на Твореца. Съмненията ще ви съпровождат до вашето пълно поправяне, защото съмнения се раждат всеки път, като нова неизправена, разкриваща се степен.

Въпрос: В правилно направление ли върви моето предвижване в изучаването на науката Кабала, ако аз не приемам всичко прочетено и чуто. Една част влиза право в сърцето и се приема от цялата душа, а има и моменти на „ревизия“.

Отговор: Истинското учение винаги се създава чрез проверка. Но проверявайки себе си, това не е ли проверка на вашия егоизъм, доколко това му е изгодно. Проверяващият трябва да се издигне над себе си, над своите егоистични интереси за резултата от проверката и да е готов да я приеме обективно. Не се съмнява само „животното“, живеещо посредством примитивен егоизъм.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Имам приятел, който започна да учи Кабала в Б. Б., но остави заниманията, защото Вие сте измамник (така твърди той, в крайна сметка). Аз лично съм слушал много пъти, че говорите за едно и също противоположни неща. След като мина известно време осъзнах, че не съм Ви разбрал правилно или че Вие просто сте говорили много сбито. Но съществуват много теми, по отношение на които и до сега не е ясна Вашата позиция. Понякога се казва едно, след това Вие противоречите на себе си така, че се създава такова положение, при което на моя приятел, който се интересува от Кабала и разбира, че в нея има много истини, му е трудно с Вас. Не знам какво да му кажа… Ще се радвам да получа Вашия отговор.

Отговор: Не оправдавам себе си. Прослушайте обясненията на моя учител Рабаш (в Интернет са качени записи на всички негови уроци) и проверете – а как разбирате него? Не слушайте мен, а четете оригиналните статии на Баал Сулам, по които учим, и вместо моето обяснение – разберете сами. Трябва да избираме учителя според своя характер, цел и пр., както е казано: „Да се учи човек на това място, където де радва неговото сърце“.
Защо са възможни различни места за обучение? Защото, докато желанието на човека към висшата цел още не е оформено в него, той усеща привличане към тази цел под различни форми: отделяне от света, религии, „духовни“ практики, диети, предзнаменования. Не трябва да му се пречи в това – той сам трябва да премине през търсенето на истината. Възможно е Вашият приятел все още да се намира в този стадий на търсене. Например, част от преминаващите през мен, след това отиват в религията.
Аз обяснявам и изразявам това, което се усеща и осъзнава (със сърцето и разума) според своите знания, постижения и способности. Вашите обвинения са искрени, те трябва да възникват в ученика според степента, в която изучава Кабала, защото в нея всичко е построено върху съвместяването на несъвместимите – егоизма и Твореца. Може би просто трябва още да се ориентирате, възможно е да търсите друго място. Истината ще се разкрие.

Въпрос от английския блог: Как да се убедя, че Кабала, която изучаваме ние е истинската Кабала? Как начинаещите могат да разберат, че това е истинска наука, а не мистика? Как този, който все още не се намира в постижение, може да бъде сигурен, че е на правилния път?

Отговор: Не трябва да се вярва на никого! Който и каквото да казва, възможно е да е лъжец. А колкото е по-красноречив и убедителен – може да е и още по-голям лъжец (актьор). Както е възможно и добър и честен човек да говори убедително и от цялото си сърце, но самият той да греши. Така че, на кого може да се вярва? На никого! Нашият свят е специално устроен така, че човек сам да формира себе си, търсенето на истината. Това става именно чрез съмненията и без каквито и да било основания, вяра, надежда от когото и да е, сякаш стоейки над пропаст, без да знае как да направи следващата крачка. Защото Вие, сам трябва да намерите истината. А ако повярвате на някого, значи няма да се реализирате, а ще си останете марионетка. Отсъствието на увереност, на пълно объркване, ще принуди дори Вашият егоизъм да се обърне към Твореца. Ето така той ни примамва към Себе си!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Почти всеки ден четем съобщения от различни страни за това, че родители убиват децата си, деца – родителите си, жени – мъжете си, а мъже – жените си, внуци – бабите си и т. н… Що за явление е това? Възможно ли е по този начин да се проявява глобалната криза?

Отговор: Проявява се последният стадий на егоизма в неговата начална степен. Пророците са казали, че ще дойде време, когато „милосърдните майки ще варят и ядат своите деца…“ – ако ние, както ни предупреждават те, позволим на тези времена да дойдат и не ги преминем в светлината на Кабала, поправяйки егоизма.

Въпрос: В крайна сметка, Творецът ни принуждава да се развиваме с помощта на страданията. Тоест човекът се развива не по своя воля, а от необходимост. Но нали замисълът на Твореца е да създаде равен на себе си партньор?

Отговор: Пред вас се намира целият период на свобода на волята – на свободното развитие. Но до него могат да ви доведат само страданията. Иначе вашият егоизъм ще ви тласка към всичко друго, само не и към духовно развитие. През цялото изминало до сега време, ние сме се развивали само чрез развитието на егоизма в нас, а днес ви се дава възможност да го направите под въздействието на светлината. Ето, че се появи и свободата да избирате как да се развивате.

Въпрос: „Искам да бъда добър с теб, за да бъдеш и ти добър с мен“ – от книгата „Богоизбраност“, (Том I, стр. 324). Нима това не е егоистично намерение? Или е поправен егоизъм?

Отговор: Това е поправен егоизъм, а намерението не винаги може да бъде разбрано, тъй като чрез думите се предава само желанието… С други думи: Аз моля, искам от теб своето поправяне и съм готов на всичко… Какво означава „добър“ – свойството отдаване и любов.

Въпрос: Днес всеки от нас се чувства като индивидуалист (егоистично). Какво ще чувства всеки от нас след поправянето – общото Кли като самия себе си?

Отговор: Несъмнено, защото такива сме създадени, като части на едно цяло и сме длъжни да чувстваме не себе си, а целия организъм. В усещането в себе си – нашият свят, в усещането извън себе си – висшият свят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: В последно време на уроците и конгресите често говорите за силната си загриженост, относно проблемите на този свят. От една страна това е логично, но от друга – нима това е предмет на класическата Кабала ? Вашите ученици, на фона на проблемите на този свят повече от всичко очакват от Вас разясняване на въпросите, за поправянето на душите и тяхното връщане към корена им.

Отговор: Кабала – това е методика за разкриване на Твореца от човека, в нашия свят. В миналото, само единици хора от всяко поколение са успявали да разкрият Твореца. В наше време, вследствие развитието на егоизма до нивото на всеобщ (всички ние сме взаимосвързани чрез него), всеки може и трябва да разкрие Твореца. Посредством страдания (кризи) или чрез осъзнаването на егоизма като зло – и в двата случая, всички ние ще стигнем до решението да се избавим от него, и да го заменим с качествата отдаване и любов към ближния (т.е. методиката на Кабала) и в свойството отдаване да разкрием Твореца. В себе си, в своите поправени, подобни на Него свойства. Проблемите на нашия свят възникват именно с тази цел, съдействат точно за това. Иначе „Докато не изтрещи гръмотевицата , човек няма и да се помръдне“. Затова аз изучавам кризата, нейното развитие, обяснявам на всички необходимостта и целенасочеността на страданията – да ни подтикнат към осъзнаване целта на нашето развитие. Ако човек разбира как да излезе от кризата, той заменя горчивия път на развитието си с приятен. Единственото, което можем сами да променим в нашия свят е да променим нашия път на развитие чрез страдания, които бавно ни подтикват към целта (Твореца), като го заместим със силата на Светлината. Само в това се заключава свободата на волята !
Виж статията “ Свободата на волята „.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се смята, че: Пътят на Тора не отменя проблемите в живота на човека? Просто човекът, вървящ по пътя на Тора ги възприема по друг начин. Тоест намирайки се на по-висока степен, той няма предишните проблеми, защото се е изменило отношението му към тях, по-точно към техния източник. И обратно на това – човекът движещ се по пътя на страданията, сблъсквайки се със същия проблем, чувства неудовлетворение.

Отговор: Абсолютно вярно! Ние съществуваме в полето на висшата светлина (на свойството отдаване и любов). Това поле може да бъде представено като концентрични окръжности. Колкото по близо се намират те до центъра, толкова са по-интензивни в своето свойство на отдаване и любов. Всичко е статично и само ние, променяйки своите свойства и премествайки се в полето, променяме своето възприемане.
В центъра на окръжността било създадено желание (единна душа). То се отделило от центъра – загубило свойството отдаване и любов, разбило се на части (частни души), придобило обратното свойство – получаване (егоизъм). Затова се намира в най-крайната и отдалечена окръжност в полето на светлината. Отношението между душата и светлината може да се уподоби на това как зарядът заема своето място в електрическото или магнитното поле. Връзката между душата и светлината (заряда и полето) се основава на равновесието (подобието) на свойствата. Ако свойството на светлината (полето) и душата (заряда) са еднакви, то душата (желанието) усеща себе си в покой (равновесие между силите – между своите свойства и светлината, хомеостазис). При отдалечаване (слизане, по свойства) на душите от центъра към периферията, от всяко предишно състояние в тях остава решимо (запис) за него. Когато душите достигнат най-голямо отдалечаване (по своите противоположни свойства) от центъра (Твореца), в тях е записан целият процес на отдалечаване. Най-отдалеченото състояние се усеща от душите (егоистичните желания) като човек (душа) в този свят (поле).
От този момент нататък, душите започват своя обратен път. В началото те се движат към целта на творението неосъзнато, под давлението на силите възникващи вследствие на несъответствието на техните свойства и свойствата на окръжностите на светлината, през които преминават. Те усещат себе си като страдащи. Това чувство възниква вследствие на противоположността между собствените егоистични свойства и свойствата на светлината. Колкото повече решимото се проявява в душата, толкова повече тя е подтиквана да се придвижи към по-вътрешна окръжност в полето на светлината. Тоест толкова повече несъответствие има между неизправното решимо и изправната светлина, толкова по-зле се чувства човек и обществото като цяло.
Започвайки от определена окръжност от полето на светлината, неговото въздействие върху решимото предизвиква осъзнаване на причината за страданията под формата на въпрос за техния смисъл, причинност и целенасоченост – въпрос за смисъла на живота. Човекът е доведен в група (обкръжение), където може да започне своето поправяне по подобие на светлината (отдаването).
„Винаги ни се струва, че ни обичат, защото сме добри. А не се досещаме, че сме обичани, затова, защото са добри тези, които ни обичат.“ Л. Толстой

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Какво е ционизъм и има ли той някакво отношение към Кабала и Бней Барух?

Отговор: Кабала е методика за разкриване на Твореца пред човека в този свят. (Баал Сулам, статия „Същност на науката Кабала”) Ционизмът е обществено движение за завръщане в Цион (Израел). Кабалистичното определение – земята Израел се нарича също така „Цион” – от думата „еция” – изход на иврит. Всеки, който излезе от рамките на нашия егоистичен свят във висшия алтруистичен свят, излиза в „Цион”. „Ми Цион тице Тора“ (от Цион ще излезе Тора) – след като излезе от егоистичното състояние, човекът идва при светлината.

Въпрос: В последните два урока вие споменахте „Великите откачени” – кои са тези?

Отговор: „Великите откачени” (Ерев рав) – това са противниците на Кабала, които пречат на хората да излязат от духовното изгнание към разкриването на Твореца. Даже след като хората се устремяват към отдаване и любов, „Ерев рав” по всякакъв начин им пречат да се придвижват напред. Те са пречили на Мойсей да изведе народа от Египет от духовното изгнание към разкриването на Твореца. Те също са му пречели по всякакъв начин през времето на 40 годишния преход през пустинята. Така и днес те разпространяват всевъзможни слухове, но вече не срещу самата Кабала, защото това е невъзможно, а срещу тези, които я разпространяват и по-специално за нашата организация. Казано е, че те „Ирей Ашем овдей Паро” се боят от Твореца, но искат да останат в своя егоизъм.

Виленския Гаон (Агра. Светлината на Зоар. 3, 28 „Адам ве Ишто“): В бъдеще Мойсей ще ни разкрие всичко не както днес това е скрито в Тора във вид на разкази, предназначени за Ерев рав, които не изучават вътрешния смисъл.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от Stamp: Вече 6 години се занимавам с Кабала. През последните 1-2 години все по-често ме преследват спомените за извършените от мен в миналото негативни постъпки по отношение на други хора. Посъветвайте ме как да се избавя от това.

Отговор: Всичко, което се е случило с Вас в миналото е било „подставено“ от Твореца. От този момент вие сте като новородено и затова започнете да „пишете в книгата на живота“ на чиста страница своите желания, мисли, действия …

Въпрос от Addept: Защо ако няколко дни не отворя книгите по Кабала или не слушам Вашите лекции, усещам „регрес“ в своите състояния? Къде отива постигнатото от мен в миналото?

Отговор: Вашият егоизъм постоянно расте и затова трябва непрекъснато да го подплатявате с методиката за поправяне – иначе регресът е неизбежен.

Въпрос от Slesh: Случайности няма! Тогава как да се науча да осъзнавам следващото духовно състояние и физическа постъпка?

Отговор: Следващото духовно състояние е непредсказуемо, защото ще можете да го усетите във Вашите нови желания и свойства.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→