Какво е любов? Всеки мисли, че в нашия свят тя съществува. В края на краищата всички бихме искали да я изпитаме реално. Най-великите умове на човечеството са разсъждавали върху това най-дълбоко човешко чувство, развивали са философии, правили са анализи и опити да го изследват в дълбочина. Въпреки това за нас тайната си остава.
Когато мислим за любовта ни се струва, че тя е най-алтруистичната човешка емоция, нещо което безусловно даваме от себе си, без дори да се замислим. Животът ни показва обаче, че любовта често може да е егоистична и дори да стане източник на дълбоки страдания за нас. А това звучи като парадокс.
Друг парадокс е, че въпреки силното желание да изпитат любовта, мнозина я отблъскват от себе си бидейки критични и гневни към другите хора, превръщайки се в техни съдници. Защо постъпваме така ?
(още…)

Filed under: Любов - Няма коментари→

Въпрос от блога на иврит: Преди няколко години ми разкриха моето предназначение – да бъда пратеник. Такива като мен са много – те чакат Часа на повелята, а този Час е близо. Аз съм изпълнен със знания и настроен за връзка, но не искам сега да се разкривам. Намерих Вашия канал. Струва ми се, че той е подходящо място за страстно обръщение: Аз съм призван от абсолютното царство да служа като пратеник на знанието. По моите сили е да променя реда в света. Необходим ми е Вашия съвет и подсказване.

 Отговор: Вие сте прав: всички сме вселенски пратеници от висшия свят в този, изпратени тук, за да бъдем над егоизма на този свят и отново да се върнем към себе си в дома, във висшия свят. Както е казал Остап Бендер: „Кабала (като външна сила) ще ни помогне!“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Често си представям и усещам мислите си, като запълнена с различни желания аудитория. Една доста голяма група желания, се проявява като противници на Кабала, които привеждат следните аргументи: „Ние не можем да си представим живота без един широк спектър от чувства, включващ болка, страдание и отрицателни емоции. Какво ще се случи с изкуството: музика, театър, кино? “
Сравнението, критиката, конкуренцията са базови за нашето съществуване. Какво по-добро може да има от това? – Мир, вечност, блаженство – каква скука!
Ние желаем частица от това щастие, но не всеки и не винаги. Как ще живеем без драми и сълзи?

Отговор: Вие си представяте духовното застинало, като една скучна райска градина. Но настоящите драми съществуват само заради стълкновението на нашата природа с Твореца. Всичко ставащо до сега не е нещо повече от „детски плач“, защото ние въобще не осъзнаваме къде се намираме. Като новородените, ние плачем от дребни обиди и се смеем от малки радости. Отстрани това наистина изглежда смешно. Така или иначе ще надрастнем това състояние. Ще разберем до каква степен сме ограничени в нашето изкуство. Ние изразяваме само нашия дребен земен егоизъм и драмите произтичащи от него. Тези „драми“ са измислени и само защото вие не сте ги надрастнали, или просто са ви учили да страдате, държите на тях. Културата се намира в криза, не по-малка от всичко останало. Ще ви се наложи да търсите начини за изразяване на съвременните болки на човечеството, а не чрез отминалата класика. Нали все пак културата изразява вътрешната душевност на поколението и затова се променя.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Моят егоизъм не е развит, нямам стремеж към парите, кариерата, нямам амбиции, работя на различни места за минимално заплащане, но имам стремеж да се измъкна от този кръг. Да развивам ли егоизма си или мога да изучавам Кабала и без това?

Отговор: Мислете само за егоизма, който сега притежавате – след това ще видите как егоизма ви полита нагоре, при това какъв! Та нали целият ни подем към Твореца се основава на нарастването и изправянето на егоизма.

Въпрос: През последния ден на конгреса реших да настроя будилника на телефона си и всяка сутрин да ставам 1 минута по-рано, за да мисля за всички хора на земята като единно кли. Много ми се иска да се включа в група, но егоизмът засега ме възпира. Трябва ли да се насиля и да вляза в група, или да изчакам докато това се случи по естествен път и светлината ме тласне към групата?

Отговор: Ако човек е болен, но чака да се появи желание за приемане на горчивото хапче, инжекция или операция – правилно ли постъпва тогава?

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Робърт Кийосаки вече отговори на въпроса за възпитанието в книгата си „Не ходи на училище“. Той пише, че когато учителят нарежда да се решават задачи самостоятелно, без възможността да бъде подсказано на по-слабите ученици, при това с риска да бъдеш наказан за такова деяние, в този момент се пораждат наченките на дивото класово общество. Когато детето желае да помогне, да подскаже, то трябва да бъде окуражавано, а напротив, то получава наказание.
И изобщо цялата история на училището, е история за възпитаването на индивидуалисти-егоисти, даване на оценка за това кой е по-добър и т.н.
Ако в училищата ни учеха да работим в екип, където децата са принудени да се обединят, за да стигнат до някакво решение, бихме подготвили съвършено различна генерация.
И така, всички пороци на егоизма се подхранват още от ранна детска възраст именно в училищата.

Отговор: Съгласен съм с Вас. Ние се опитваме да решаваме тези въпроси в новосъздаваната система за възпитание. Главното тук е създаване на обкръжение, което ще създава у всеки стремеж към коопериране.
Училището – това на първо място е правилно организирано общество на деца, което по определен начин изгражда всяко, намиращо се в училището дете. Принуждава го със своя пример, своите ценности и цели да стане формиран по определен начин човек.
Такова нещо в нашия свят засега няма. В нито един интернат. И не може да има, защото целта не е постигане на съвършенство, не е подобието с Природата и затова при такова възпитание няма проникване на поправящата светлина Ор Макиф, докато всъщност ни поправя тя, а не обкръжението. Обкръжението само я привлича. Затова няма да заработи нито една система (методика) на възпитание освен кабалистичната – притегляща към човека изправящата го сила (светлина).

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: „По какъв начин тълпата избира своя лидер?“
Може би тълпата е нашия егоизъм? Затова тълпата е голяма сила. Въпросът е кой и къде ще насочи тази сила. Но от друга страна, именно тълпата диктува условията си на лидера. Нито един политик, артист и дори учен не може да бъде свободен, всеки от тях зависи от тълпата.

Отговор: Тълпата притежава сила само на нивото на нашия свят, защото нашият свят е на неживо (духовно нерастящо, в плоскост) ниво. В нашият свят действа силата на „получаване“, а в духовният свят действа силата на „отдаване“. Човек, растящ духовно е длъжен да предпочита в себе си силата на отдаването пред силата на получаването. Желаещият да получи одобрението на публиката, на тълпата, е длъжен да следва нейните предпочитания и мнения. Затова не е възможно да бъде духовен, да бъде над нивото на тълпата политика и другите.
Кабалиста от самото начало поставя себе си над нивото на тълпата, защото желае да достигне нивото на Твореца, защото това е целта на творението (сливане с подобие). Затова той не се обръща към тълпата, затова тя никога няма да го разбере, те имат различни цели и ценности, а ще го разберат само тези, в които е появила точка в сърцето и които желаят да я развият. Тази точка е зародиша на бъдещата душа. Ако тя се появи, човек може да я потисне и отново да бъде под въздействието на масите. Има хора, които идват при нас, а след това, усещайки увеличаване на егоизма в себе си, въпреки точката в сърцето, която им се дава, за да се издигнат над него, да възвесят точката като подем (изкачване) на планината Синай, погребват себе си под планината, оттегляйки се някъде от кабала. А нали при получаването на Тора е казано: или се издигате над ненавистта един към друг, или тя ще ви погребе под себе си.
Кабалистът не само не чува мнението на масите, но той разбира, че ако в него възниква желание да се вслуша, то произлиза от егоизма му, за да може още повече да се издигне. Ако масите го ненавиждат (а кого от кабалистите са обичали?!), той възприема това като защита от Твореца, за да не се сближи с тях поради слабостта си, да не започне да работи за тях и да получи величие в очите им, да се отдалечи от тях според размера на ненавистта, която усеща от тях. Баал Сулам пише за това. Във всеки случай, да бъдеш независим е условие за духовно развитие. Неразбиращите възприемат независимостта на кабалиста като възгордяване, високомерие и пренебрежение от негова страна. Кабалиста винаги е неразбиран и презиран от масите.
Казано е от Рамбам, че потребността от подем над егоизма, нашата природа, е нужно да се разкрива постепенно, понеже това се ненавижда от човек, отблъсква го. Такова отношение има винаги към кабалиста. Тълпата желае това, което и е изгодно – възнаграждение в този или в онзи свят. Когато и казваш, че такова не съществува – тя естествено те ненавижда, понеже думите ти говорят на всеки, че той е животно в този свят и нищо не му остава след неговия живот.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: В разговори, привържениците на световния заговор ми изтъкваха статии на Израел Шамир, като човек „убил евреина в себе си“. Какво мога да им отговоря аз? Лъжите, върху които градят антисемитските си възгледи просто шокират. Или не си заслужава да се въвличаме в спор? Вие смятате, че антисемитизма е естествено явление. Но какво да правим , когато се сблъскаме с него ?

Отговор: Това естествено явление е предизвикано от общото егоистично, непоправено състояние на света и ще отмине едва когато той бъде изправен. Това е вътрешно неприемане на егоизма от този, в когото изначално съществува решимо (информационен ген), движещо ни към Твореца.
Онзи, в когото още не се е проявила точката в сърцето естествено ненавижда този, който я притежава. Те са като хора от различни светове.
Не си струва да убеждавате когото и да било, в това че евреите са като останалите хора. Това не е вярно, те са различни. Но скоро ще се прояви решимо във всички и всички ще тръгнат към Твореца. Включително и тези евреи, в които решимото „спи“.
Под въздействието на изправящата светлина, всички ще започнат да развиват в себе си усещане за Висшия свят (Природата), Твореца – ще се промени възгледа за света и всички ще се обединят в една душа-усещане. Този процес е невъзможно да се измени, а само да се ускори.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Тъй като егоизма непрекъснато расте и еволюира и ако по-рано за неговото ЧАСТИЧНО усмирение е била достатъчна вяра, която са давали различните религии, нищо не обяснявайки, то сега възможно ли е на хората да е нужна СВРЪХ-религия, претендираща за за най-точна и интересна наука – КАБАЛА. Възможно ли е да няма ПЪЛНО поправяне, а кабала сега да се появява естествен образ в противовес на растящия егоизъм, като силно средство срещу много силна болест, но както и предишното средство, да не може да излекува напълно болестта?

Отговор: Всички минали вярвания и религии са съществували именно за развитието на егоизма, докато той не се разкрие в цялата си същност, а след това се появява Кабала, като средство за неговото поправяне (бхина далет – егоистичното желание разкрива срещу себе си висшия свят).

Въпрос: Може ли да се състави карта на нашата планета, разделяща я не по страни, а по-степен на егоизма. Тези райони на планетата Земя, в които егоизма е най- голям, да се обозначат в червено, там където е по- малък в жълто и така до зелено. Във всеки случай, това ще привлече вниманието към Кабала. На мен би ми било интересно да видя подобно нещо, даже тогава когато не зная нищо за Кабала. А когато бих го видял, обезателно бих се заинтересувал, що за наука е отнасяща се до егоизма.

Отговор: Погледни ТЕС (Учение за Десетте Сфирот), ч.16, за делението на света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Как се обясняват в Кабала 10-те египетски наказания? Ако под наказания се разбира довеждането да катастрофи и бедствия, то кое от тези десет наказания ни наказва сега? И какво ни заплашва занапред, ако не се поправим с помощта на това наказание? Може би те са ни дадени като страхове, за да ги победим чрез помощта на вярата в Твореца? Ако се преборим със страховете, тогава и наказания ли няма да има?

 Отговор: Наказанията – това е осъзнаването на своя егоизъм като зъл Фараон, от който има само един път – бягство, в тъмнината, дори в пустинята (отсъствие на напълване), по-добре смърт (пустота), хвърляйки се в Червено море (Последното море, на границата с духовното), само за да не се остава с него (в него). Тъй като ние се състоим от 10 части на егоистичното желание (10 нечисти сфирот), сме длъжни да осъзнаем злото на егоизма във всяко от 10-те желания – това са и 10-те наказания. Осъзнаването може да бъде леко, чрез изучаването на Кабала и отказ от егоизма в група, получавайки от нея подкрепа – и наказанията се усещат като наша обща атака срещу своите болки.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Витае ли в този свят безкрайна същност, разумна енергия, по-висше единно знание и духовна степен, като невидима прозрачна светлина, като пустота? И защо желае да се материализира в материята, в гордостта, в тълпата, в дома от камък?

 Отговор: Тази Същност желае от Своята противоположност да прояви Себе си в човека и по такъв начин да го издигне до подобие на Себе си.

Въпрос от английския блог: Има ли някаква аналогия, чрез която може да бъде обяснено възникването на решимот и тяхното действие?

Отговор: Ние (във вид на изходно желание, наричано „души“) слизаме от света на безкрайността, от нашето изходно състояние на „отдаване и любов“, падайки по 125 степени в ненавист и егоизъм. Всички 125 степени на падението оставят в нас своя запис (рошем, решимо – на иврит). Сега ние сме длъжни по обратен ред сами да реализираме – да пожелаем да се върнем (да се издигнем) по 125-те степени на поправянето, в онова по-висше състояние на „отдаване и любов“. Всеки път светлината на по-висшата степен свети върху нашето желание на по-низшата степен, издига се към нея, във вид на обкръжаваща светлина (Ор Макиф, ОМ), поправя това желание от „заради себе си“ на „заради другите“, и по такъв начин ние влизаме в неговата степен.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→