Въпрос: Често си представям и усещам мислите си, като запълнена с различни желания аудитория. Една доста голяма група желания, се проявява като противници на Кабала, които привеждат следните аргументи: “Ние не можем да си представим живота без един широк спектър от чувства, включващ болка, страдание и отрицателни емоции. Какво ще се случи с изкуството: музика, театър, кино? ”
Сравнението, критиката, конкуренцията са базови за нашето съществуване. Какво по-добро може да има от това? – Мир, вечност, блаженство – каква скука!
Ние желаем частица от това щастие, но не всеки и не винаги. Как ще живеем без драми и сълзи?

Отговор: Вие си представяте духовното застинало, като една скучна райска градина. Но настоящите драми съществуват само заради стълкновението на нашата природа с Твореца. Всичко ставащо до сега не е нещо повече от “детски плач”, защото ние въобще не осъзнаваме къде се намираме. Като новородените, ние плачем от дребни обиди и се смеем от малки радости. Отстрани това наистина изглежда смешно. Така или иначе ще надрастнем това състояние. Ще разберем до каква степен сме ограничени в нашето изкуство. Ние изразяваме само нашия дребен земен егоизъм и драмите произтичащи от него. Тези “драми” са измислени и само защото вие не сте ги надрастнали, или просто са ви учили да страдате, държите на тях. Културата се намира в криза, не по-малка от всичко останало. Ще ви се наложи да търсите начини за изразяване на съвременните болки на човечеството, а не чрез отминалата класика. Нали все пак културата изразява вътрешната душевност на поколението и затова се променя.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →