Въпрос: Какво е това свобода? Това е свобода от какво, за сметка на какво се постига, ако всичко е определено със строги закони и в този свят и в духовния?

Отговор: Свобода може да имаме само от нашия егоизъм. Аз искам да дойде висшата светлина и да ме вземе под нейната власт, вместо властта на егоизма. Аз възприемам властта на егоизма или на алтруизма над себе си като задължителни – едната или другата.

Съществуват две природи: природа на низшото, на получаването и природа на висшето, на отдаването и двете са дадени и действат по неизменни закони.

Единственото свободно действие е да се повдигнем от едната природа, егоистичната, към другата – алтруистичната! Т.е. да излезем от властта на егоистичните закони, на получаването и да преминем под властта на законите на отдаването.

И ние дори не можем да разберем своята първоначална природа, докато не получим втора природа – алтруистична.

Защото сега сме като затворени в една плоскост и оставайки вътре в нея, никога няма да можем  да я разбием.

Вие виждате колко грешки правим. Хиляди години сме се развивали в своята единствена егоистична природа и дори нея не можем да разпознаем.

Та нали ние се намираме вътре в нея, а за да я разберем е необходимо сравнение с нещо друго, противоположно.

Ако ние притежаваме и обратната природа, природата на отдаването, то сравнявайки я с егоизма, щяхме да разберем какво означава получаване и отдаване.

Но в нашия свят, освен получаване, нищо друго не съществува. Каквото и да правим то е само заради себе си и за изгодата си. И затова дори не сме способни да разберем как действаме ние и как действа този свят.

Вие виждате, човечеството непрекъснато греши и не знае как да се придвижва по-нататък. И особено сега, когато сме достигнали максималния връх на нашия егоизъм и пред нас се разкрива пълната ни неспособност да разберем този свят. И това ни подтиква всички нас да разберем, че нямаме избор и трябва да се повдигнем над егоистичната си природа.

Дори за да съществуваме нормално вътре в егоизма, на нас ни е необходимо да излезем от него и да го изучим, гледайки го отгоре.

Оставайки вътре в него е невъзможно да се постигне каквото и да било – трябва да си по-високо от обекта, който изучаваш, за да го разбереш.

И когато ти се повдигнеш над себе си, само тогава ще разбереш кой си ти и ще се научиш да живееш правилно, дори в този свят. Към това ни подтиква съвременната глобална криза.

Из урока по статия от книгата „Шамати”, 25.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех леха”, п.146-150: Казал раби Шимон: „Когато човек се запътва към своето ложе да спи, душата му (нефеш) излиза от него и се отправя нагоре, както е казано: „С душата си съм се стремил към Теб през нощта” …

Тя се стреми да се издигне, на много стъпала, едно над друго, издига се тя …

Душа, удостоена да се издигне, се показва пред лика на царя, съединява се с желанието да бъде видяна, във висше устремление  вижда очарованието на царя и  постоява в Неговия чертог. И това е човек , който винаги има дял в бъдещия свят.

Какво е това душа (нефеш)? Когато желая да се обединя с другите и да чувствам как с това устремяване се обединявам с подобните желания на всички останали, то мястото на нашето обединяване се нарича за мен „нефеш” (душа).

Всеки от своя страна може да усети това по много начини, но за мен това е моето първо стъпало, нефеш.

Ако след това, аз засилвам тази връзка без да забелязвам своят нарастващ егоизъм и препятствията, то достигам следващата степен: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на моя най-първи контакт – моето желание, за да се осъществи тази връзка, тя се нарича нефеш.

Ако след това аз усилвам тази връзка, пренебрегвайки своя нарастващ егоизъм и затруднения, то ще достигна следващите степени: руах, нешама, хая, ехида.

Но мястото на първия контакт е моето желание да се осъществи тази връзка и то се нарича нефеш.

Аз трябва да създам място за тази среща на всичките ни желания! И когато всички вече се намират там, аз също ще дойда, когато ги обединявам със своите усилия, а те ми дадат възможност да вляза и да се присъединя към тях – там, на мястото на моето усилие, в обединяването със всички останали, аз преминавам през всички духовни състояния, за които разказва книга Зоар.

Аз трябва само да поискам тази връзка и да почувствам, че вече се намирам в нея – това ще означава, че аз навлизам в състоянието „нефеш”. А Зоар ми разказва за това, какво се случва по-нататък в това обединяване.

Има само една такава връзка, която преживява подеми и падения, всевъзможни приключения и състояния – в Зоар не се говори за нищо друго! Та нали Зоар говори само за духовния свят, а духовното е само в обединението.

От урока по книгата Зоар, 27.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, статия „Целта на групата – 1, 1984 г: Целият свят е създаден само поради трепета пред Твореца.

Има възвишена цел, която е трудно възприемана в нашите егоистични усещания, в стремежа всичко „ за себе си”. Изходът „от себе си” и грижата за „извън мене” – се нарича духовен трепет (ират Ашем).

Сега, аз съм в тревога как да се напълня и да предпазя себе си – това се нарича трепет за себе си. Подсъзнателно ние постоянно сме загрижени да привлечем полезното и да отделим вредното от нас, егоизма.

Духовният трепет означава, че изпитвам трепет от това, което се намира вън от мене, аз се тревожа за другите, като майка, която се тревожи за малкото си дете и всичките и мисли са насочени към него и за него.

В този трепет, грижата за ближния, извън себе си (своя егоизъм), аз усещаме висшата реалност.

от 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Религията е била дадена на нацията на Израел по време на изгнанието, за да може нацията да осъзнае злата природа на егоизма и да развие нужда от Поправящата светлина. Всички други нации е трябвало да се развиват чрез техни собствени религии и вярвания. В древен Вавилон, Абрахам „е дал подаръци (системи от вярвания) на децата на неговата незаконна съпруга и ги изпратил на Изток”. Нациите наблизо получили тези „подаръци” във формата на световните религии Християнство и Ислям. Те са считани за подаръци, защото идват от Твореца и тяхната мисия е да доведат хората по-близо до Него. Последователите също са призвани да помогнат на човек да осъзнае злата природа на своя егоизъм.

Всички религии са „обратна” връзка с духовността. Тази връзка в основата си ни показва, че сме противоположни на духовността.  Постепенно, ние разкриваме, че нашият егоизъм се е развил до степен, от която няма връщане; това е като раков тумор, който ни унищожава. Това се разкрива с помощта на светлината. Цялото наше историческо развитие се е случило под влиянието на Висшата светлина. Светлината прави всичко като действа върху нас директно или в обратна форма.

Светлината развива нашия егоизъм и постепенно ни изяснява неговата природа. Позволява ни да видим, че съществуваме в зла, егоистична природа и че ние различаваме само тъмнина, което е само онова, от което имаме изгода. Ние бавно осъзнаваме егоизма като зло, като причината за цялото зло в света. Виждайки целия егоизъм, ние тогава се стремим към добрина.

Това са всички необходими етапи за нашето развитие.

От ежедневния урок, 29/06/2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпроси към постинг „Кабалистите за целта на творението, ч.1”

Творецът е абсолютно добро

Въпрос: Цитат: „И защото Той няма никакво желание за получаване, Той е поначало лишен от желание да нарани някого; толкова е просто”. Желанието за получаване ли причинява всичките ни проблеми? Не сме ли ние създадени да бъдем получаващи и няма ли да останем такива, тъй като няма Даващ без получаващи? Как да се справим с тези противоречия, така че желанието за получаване не би дало никаква причина да нанесем вреда на някого?

Отговор: Ние трябва да поправим егоизма към неговото противоположно и да продължим да получаваме, но да получаваме с цел отдаване.

Въпрос: Цитат: „Нещо повече,  това е напълно приемливо за нашия ум, тъй като първата идея, че Той притежава желание да отдава добрина на другите, тоест на Неговите творения.” Невъзможно е да се съгласим с това, тъй като много от нас нямат този вид възприятие. Ние можем само да предполагаме, че това е така. Баал аСулам  казва, че ние трябва „да го приемем със сърцето си”. Как да направим това на практика?

Отговор: Ние трябва практически да се занимаваме с поправяне, за да станем подобни на Твореца. Правим това като учим Кабала систематично и чрез занимаване в групата. Никой не очаква, че ти трябва да си съгласен с това. Баал аСулам очаква да го разкриеш.

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова трудно да се изпълни условието „купи си приятел”? Не трябва ли нашият егоизъм да получава удоволствие от това?

Отговор: Ти „купуваш” приятелите като принизиш себе си пред тях и правиш това, което те искат. Това се нарича „плащане”. Вместо гордо да вървиш в магазин с куп пари и да избираш кого да купиш ти купуваш приятел като правиш това, което на него му е необходимо; ти му служиш. Ти не го купуваш „отгоре”; ти го купуваш „отдолу”. Ти си готов да направиш всичко за него, като че ли той не се нуждае от теб.

С други думи, ти се прекланяш пред него и питаш „Какво мога да направя за теб, така че ти да ми станеш приятел? Готов съм на всичко, само ми дай духовно желание, върни ми душата!”.

Ти не можеш насила да изискваш той да ти върне душата, тъй като тя е негово притежание. Ако ти сега искаш да получиш душата си,  трябва да стигнеш до него от различни страни, опитвайки се да намериш подхода, който ще го накара да освободи душата ти. Твоят успех зависи само от неговото положително отношение към теб. Ако той не желае да се отнасят добре с теб, тогава ти си загубен.

Някога опитвал ли си се да се грижиш за някого, стараейки се да спечелиш неговото положително разположение спрямо теб? Представи си, че стоиш пред съдия, който трябва да обяви твоята присъда сега. Той е настроен изключително срещу теб и просто кипи от гняв. Как би се опитал да превърнеш неговия гняв в милост?

„Човек и група” са цяла кабалистична драма.

От ежедневния урок – 14/06/2010, статия „Направи си Рав и си купи приятел – 2”

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Кратко съдържание на седмичната глава „Хукат”. ч.7: …И отново народът започва да се оплаква от несгодите, от това че напразно са го извели от Египет.

Заради това Творецът им изпраща множество отровни змии; и тогава народът се разкайва за това, че е роптал, искайки Моисей да се помоли за тях, за да премахне от тях тази напаст.

Мойсей се моли за тях и получава указание от Твореца, как да излезе от създадената ситуация, чрез медната змия.

По целия духовен път в човека напират въпроси и той не знае какво да прави.

Той дотолкова се превива под товара на тежестта, че вика „отровните змии”, т.е., неговото първично, заложено в основата на творението, желание за наслаждение  започва да се пробужда .

И какво помага на човека? Помага му това, че той, като че ли, създава медна змия. Тоест, той разбира и чувства, че всичко, пред което се изправя е само скулптура, а не е живо.

Ако тези змии идват отвън, те му се струват като проява на висшата сила.

Но когато човекът изгражда същото сам, става му ясно, че това не е висша сила, а само игра на въображението и че всичко това е дошло при него като глупава пречка, възникваща в самия него.

Затова, веднага след като Мойсей изваял медната змия, проблемът се разрешил. И така народът на Израел се избавил от тази беда.

Така Тора ни показва различни начини за защита и поправяне. „Медната змия”, това е много интересен метод за овладяване на нашите „зли желания” – егоизма, когато ти изграждаш в негов противовес същото и разбираш, че това пред теб  е само въображаем образ.

Ти го виждаш защото сам изграждаш този „идол”. Това може да се нарече „трудова терапия”. Така човек се избавя от този проблем – пробуждането на „змията” в него. Разбира се, всички тези действия са вътрешни.

Въпрос: от една страна е казано: „Не си създавай кумири”. А тук именно Творецът заповядва на Моисей да създаде идол…

Отговор: Вярно. Понякога така постъпваме с децата си. Ние специално ги караме да правят нещо, за да престанат да се страхуват. „Хайде заедно да отидем при кучето и ще видиш, че няма нищо да ти направи! ”

Пред теб се появява някакъв образ и ти мислиш, че той е дошъл свише, от Твореца, че змията символизира висшата сила, която властва над теб.

Но Твореца казва „Не! Направи сам същото, и ще видиш, че си го направил ти, че всичко е в твоето въображение, че ти рисуваш  змията, която стои  пред теб.

Пред теб всъщност няма нищо, само така ти се струва. И ако ти направиш този „идол”, то ще видиш, че в него няма нищо, че във всички тези отровни змии, като че ли идват и те плашат, няма нищо, освен това, което сам си вложил в тях. Ти си ги създал, а не силата свише. Изгради го и ще видиш, че това е така.

„Медната змия” това начин за лечение, който позволява правилно да се отнасяме към егоистичното желание.

По седмичната глава от урока Зоар,14.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - 3 коментара →

Как от точката в сърцето, затворена в егоизма на всеки, да изградим духовен съсъд?

Как да издигнем тази точка от сърцето-егоизъм навън, да я издигнем и направим по-важна от всички свои егоистични желания, за да ни вълнува само това, което се случва в тази точка на духовен стремеж?

За това е необходимо влиянието на обкръжението: първо тези точки се извеждат навън от егоизма, на свобода, а после се съединяват.

Главното  е тяхното съединяване, точките в сърцето са средството за връзка между нас, в тази връзка аз ще почувствам Твореца. И колкото по-силна бъде тя – в нея ще се разкрие цялата светлина.

Тази връзка е като съпротивление, защото ние се съпротивляваме и не искаме да се съединим заедно! Но ако все пак се съединим, то чувстваме, как през това съпротивление започва да протича светлина, въздейства, нагрява го, в нея чувстваме проявата на Твореца.

Тоест, аз не унищожавам Егото си, както практикуват различни „духовни” методики, откъсвайки човека от действителността. Аз използвам егото си и именно с негова помощ идвам до постижение, затова „колкото по-високо се издига човек, толкова повече нараства неговият егоизъм”.

На следващата степен  ще ти бъде много по-трудно да се съединиш с другите. Питаш: защо, след като вече си извършил тази работа? Но изведнъж започваш да откриваш: с кого всъщност съм се свързал, кои са те?… Значи вече е започнала истинската работа.

Колкото по-голямо бъде съпротивланието между вас, толкова по-високо ще можете да се издигнете и да разкриете повече светлина.

Вместо светлината Нефеш – малката светлина, разпалваща малка лампичка от няколко вата, ти постигаш съединение през огромно съпротивление (R2, вместо R1) и разкриваш светлината Руах, която е милиард пъти повече от светлината Нефеш – като малко пламъче срещу огромен огън.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Егоистичното отдаване по-висока степен ли е в сравнение с егоистичното получаване?

Отговор: „Отдаване заради получаване” – това е по – висока степен, по – хитро получаване.

Ясно е, че с нейна помощ можеш да спечелиш повече и да нанесеш голяма загуба на другите.

Но главното е, че човек разбира, че отдаването е ценно свойство, което му донася печалба.

Директното получаване е ограничено по своите възможности, а отдаването може да даде много повече възможности и печалба.

Ако хората не правеха бизнес, за да отдават на другите, продавайки своите услуги и самите те да печелят от това, човечеството нямаше да се развива.

Всеки щеше да се затвори в себе си, като животните, които могат само егоистично да получават.

Само човекът с неговия развит егоизъм разбира какво е това да отдадеш за своя изгода, за да получиш, при това многократно повече.

Но кабала ни говори само за свързването помежду ни, затова даже първото стъпало – егоистичното получаване – ни говори за отношенията между другарите, а не за обикновения живот.

Всички тези степени се отнасят към моето съединение с другите души и към разкриването на Твореца вътре в това съединение.

От урока по статия на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

За човека настъпва време да познае Твореца и поради това, Творецът леко се разкрива пред него, проявявайки своята доброта.

А после Той увеличава егоизма в човека, поради което на човек му се струва, сякаш Творецът е лош.

Творецът прави това, за да може човекът да се извиси над егото си и да  каже: „Всичко е добро – аз чувствам лошото само с егоизма си ”.

И тогава Творецът леко се разкрива в доброто, развивайки с това моя егоизъм, зад който Той се скрива повече от преди.

Човекът отново не се чувства добре, но той трябва да се издигне още по-високо над егоизма, чрез вярата над знанието и да разбере, че цялото зло се разкрива единствено в егоизма. А в действителност, Неговото управление е винаги добро.

Всъщност, колкото по-високо се издигам, толкова скриването се засилва повече. Но в мен има все по-голяма сила да се издигна над  егоистичните си желания и да разбера, че скриването съществува единствено спрямо моя егоизъм.

Когато премина в желание за отдаване – скриването изчезва. Т.е., не скриването изчезва – а ние се издигаме над скриването.

Всички тези етапи: двойното скриване, единичното скриване, разкриването – ние сами създаваме в обикновената, неизменна светлина.

Искаш да получиш светлина – извиси се над егото и получи светлина върху екрана, т.е., в желанията за отдаване. Разкриването на отдаващи желания в себе си – това именно означава да разкриеш Твореца.

Но пребиваването в скриване – това означава да чувствам, че не ми достига разкриване, отдаващи свойства.

Ти страдаш поради това, че в теб няма отдаващи свойства? – с това се мери степента на твоето скриване. И все пак, нараства ли скриването съобразно нашето развитие или изчезва?!

Аз израствам – и скриването постепенно изчезва, тъй като аз достигам до разкриване, а в мен остава по-малко скриване. По качество, обаче – то е по-силно и страдам повече от него.

Аз съм поправил част от желанието си и в него съм подобен на Твореца, достигайки разкриване, но в останалата част –  все още съм в скриване.

И там аз чувствам, колко ми липсва Той, как Той е скрит, защото аз съм толкова лош и непоправен.

И колкото по-високо се издигам, и колкото по-голямо е моето разкриване – толкова по-малко е скриването, все едно, да допуснем, са останали  някакви 10%?!

Но аз страдам заради тези 10% значително повече, отколкото заради 99%-те, когато съм бил долу… Това е моята „нечистотия”, тя е стерилност, но в очите ми изглежда като „нечистотия”. С цялата сила на 90%-то разкриване, сега  виждам, какво не ми достига.

Излиза, че степента на скриване намалява, но усещането за неговия недостатък нараства – докато не достигнем до пълно разкриване…

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→