От света на Безкрайността ние сме се спуснали до този свят, от свойството отдаване дo свойството получаване.

По пътя на това спускане, на намаляване на свойството отдаване в нас, в степента на подобие с него, съответно в нас намалява и напълването (светлината, чувството за Твореца).

Докато не достигнем състоянието „Наш свят”, където въобще изчезват всички признаци на светлината и духовния съсъд (желанието за отдаване), и се оказваме изцяло откъснати от духовното.

Над нашия свят, в световете Брия, Ецира, Асия, се намират разбитите души – чувстващи своя егоизъм.

И ние трябва от нашия свят да влезем там, т.е. разкрием това, че нашите души са разбити (разделени), разединени. А след това да преминем границата, отделяща света БЕ”А от света Ацилут (парса), т.е. да изпълним условието включване в процеса на изправяне – да пожелаем да постигнем любов, до пълно обединение.

И тогава пробуждаме нашите разбити души, за да се включат в Малхут на света Ацилут, която първоначално е само точка, намираща се в Хазе (гърдите) на Зеир Анпин. Над ЗА се намира ГАР на света Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве Има, Ишсут, а още по – на горе, следващата граница – табур на Галгальта, света Адам Кадмон и света на Безкрайността.

Душите в нашия свят – това са  точки. Така човек разкрива своето духовно състояние, наричано „наш свят”. А след това, привличайки развиващата го светлина, той започва да чувства себе си в световете БЕА – усещането за разбиване т.е. егоистичните желания (състоянието египетско изгнание).

Оттук трябва да се повдигнем към светлината т.е. над парса, защото е невъзможно да достигнем изправяне в световете БЕА, където светлината за изправяне отсъства, а съществува само светлината за проява на злото.

Световете БЕА (място, състояние и усещане) са предназначени за осъзнаване на злото в разбитите души, така че да разкрием до колко сме лоши и подвластни на злото начало. И тогава, спрямо степента на нашето разкритие, ние ще съумеем да се повдигнем нагоре и да се присъединим към Малхут на света Ацилут.

Включването в Малхут на света Ацилут се нарича подем на МАН, наша молитва. Малхут на света Ацилут предава тази наша молитва на Зеир Анпин на света Ацилут и накрая ЗОН повдига тази молитва в Бина на света Ацилут. Тогава отгоре идва светлина (обкръжаващата светлина или светлината АБ – САГ) поправя връзките в ЗОН, а след това ги напълва.

Т.е. всичко, което е нужно да направим е да повдигнем Малхут на света Ацилут, Шхина  в изгнание. Всъщност всичко, намиращо се в световете БЕА – това са части на  Малхут, Шхина, и ние трябва да повдигнем там нашите желания. Малхут на света Ацилут  –  това е „събранието на душите на Исраел ” (исра ел  – устремени „право към Твореца”), т.е. съединение на разбитите желания.

Според това, доколко ще успеем  да се съединим, ние ще се включим в света Ацилут. Естествено, че сами не можем да извършим това, а можем само да помолим.

Малхут предава молбата ни за съединение на Зеир Анпин, и в степента си на съответствие разкрива, че желае да се присъедини към него. А ЗА е длъжен да получи желание да се присъедини към Малхут от Бина. И тогава те заедно, ЗА и Малхут (ЗОН) се повдигат, всеки със своето желание към Има – Бина, която ги съединява.

След това ЗА се спуска на своето място, създава Малхут и я присъединява към себе си. А доколкото ЗОН са съединени, намиращите се в тях души участват в това съединение и се напълват от него.Тъй като тези души са и тялото на Малхут.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 12.09.2010 г.

[#21081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава учение „от уста в уста“, по което Рабаш се е учил от Баал Сулам?

Отговор: Учение „от уста в уста“ – това значи за сметка на общия екран, тъй като устата (Пе) е мястото, където стои екрана.

Такова съединение се нарича ”руха бе-руха” (на нивото Руах), и точно такова ниво на връзка трябва да достигне ученика със своя учител.

Това е начин да оценим себе си като по-низш, благодарение на което се достига връзка с висшия.

Такова духовно състояние не трябва само да се постигне, но и да бъде в степен не по-малка от това, че да може ученика в този свят да изпълнява съветите на учителя като закон.

Това е лесен практически съвет, достъпен за всеки, и се нарича минимално ниво на принизяване себе си пред висшия, на което ние сме готови поради егоистични интереси.

Ако искам да получа от него духовното – аз съм длъжен да се принизя пред него, точно както е в армията: казано – направено.

Учителят говори за построяването на правилното намерение, за снизяването пред другите, за полагането на усилия, участието в разпространението, всичко, което се изисква от ученика.

А ученикът е длъжен да слуша и тогава той, чрез възникващата точка на съединение, започва да получава светлината, възвръщаща към източника и да разбира казаното.

В степента, в която ученикът снишава своя егоизъм, той автоматически достига до такова състояние, в което идва разбирането – приемайки отпечатъка на духовното. И чрез този отпечатък ние вече започваме да разбираме казаното.

Ако низшият принизи себе си, то висшия отпечатва в него своята структура, своите 10 сфирот.

Да се надяваме, че ще заслужим това, че Рабаш действително да стане  наш учител.

От урока по писмото на Баал Сулам, 12.09.2010

[#21016]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Длъжен ли е всеки човек да премине всички състояния, описани в Зоар?

Отговор: Казано е: „Всеки човек е длъжен да напише книга за Тора”.

Това означава, че ти си длъжен постепенно да разкриеш всички свои свойства-желания, в техния изходен егоистичен вид и според тези разкрития, да ги поправиш от „заради себе си” към „заради другите – Твореца”. Ти строиш нов съсъд – с екран О”Х и го напълваш.

Разкриването на разбитото кли означава, че ти се въплащаваш в определен тип грешник, описан в Тора, а впоследствие, с поправянето на това състояние, се въплащаваш в някакъв праведник от Тора.

Тези образи и форми, които трябва да приемаш стъпка след стъпка, преминавайки ту в грешник, ту в праведник, Тора рисува за тебе.

Това е  отпечатък на вече съществуващи в теб модели. Все едно вървиш в тъмното с прожектор и осветяваш ту грешника, ту праведника.

И така всеки път преминаваш от образ в образ! Длъжен си да преминеш през всичко! Цялата Тора съдържа състояния, които ти преминаваш, започвайки от Адам в тебе – първото разкритиe на злото, първият контакт с Твореца.

Именно с това започва човек – с усещането за своя егоизъм като противоположност на Твореца.

Цялата Тора говори само за последователни превъплъщения в различни роли, които играеш като в театър, по даден сценарий.

Превъплъщаваш се в различни образи, но всички роли играеш само ти.

От урока по Книгата Зоар, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Човек расте така, че отначало получава нови желания и напълвания, необходими за неговото развитие, които работят за негово добро.

Ето това е направлението, дадено му от природата, която иска от него да порасне, да стъпи на краката си – както растат децата в този свят.

Това не се смята за забранен път на наслаждение, защото сме длъжни да преминем този естествен път на развитие, докато станем „възрастни”. Ние виждаме как децата обикновено са препълнени с различни желания и се наслаждават на този живот.

Но когато станем възрастни и сме длъжни да започнем да се развиваме и растем съзнателно, а не по силата на природата – всички наслаждения, които получаваме са ни във вреда, защото не ги насочваме към отдаване.

Преди, цялата отговорност е била на природата – Творецът е определял нашия път и ни е водил по него, да кажем до преди 15-20 години. И всичко, което сме вземали от живота е било за нашето развитие.

Но с приключването на този „детски” период на развитие, сме длъжни сами да започнем да определяме направлението си. Необходимо е да добавим от себе си намерение за отдаване – иначе всяко получено наслаждение няма да ни помага да растем и да се повдигаме, а ще ни убива!

То по обратен път ще ни води към това, което чувстваме, че е неправилно, че не трябва да се върви по пътя  на егоизма, а по пътя на отдаването.

Затова всички наслаждения, които човек получава след като порасне са в негова вреда – като човек, който разкървавява раната си.

Колко дълбоко трябва да потънем в това зло, за да разберем, че не трябва да продължаваме така – като пораснали деца, на които природата вече не позволява безгрижно да се наслаждават на живота, а ще поиска от тях отдаване.

Колко дълбоко ще се налага да „разкървавяваме раната”, това вече зависи от нас – дават ни се всички средства и обяснения. Водят ни към учене, книги, група – там, където можем да се замислим, какво трябва да добавим към живота си, за да се развиваме правилно.

А ние добавяме – изясняването на истина-лъжа, в допълнение към сладко-горчиво, в противоположност на децата, които разбират само сладко-горчиво.

И за да не останем деца цял живот, както е казано: „Какво да правим с децата, които пораснаха?” – трябва да започнем да работим по принципа истина-лъжа.

Но без да махаме сладко-горчиво, а над него да строим ново отношение към живота. А това е възможно само като привличаме висшата светлина чрез изучаване на Кабала.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 18.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам какво е „горчиво – сладко”, но какво е „истина – лъжа”?

Отговор: В нашия свят истината няма никакъв вкус. Ние усещаме само сладкото или горчивото. Истината или лъжата се изясняват с разума, а не със сърцето.

Те не са разбираеми, защото нямаме инструментите, с които да ги различим. Чувстваме се по-добре, казвайки истината, но това не е тя, а просто сладкото усещане от нейното изказване. Нашият анализ „истина – лъжа” се превръща в „сладко – горчиво” от егото ни.

Това означава, че използваме само един критерий  за „сладко и горчиво”, защото дори разумът ни работи за изгодата на нашия „живот”, т.е. разумът се подчинява на егоизма. Но истината и лъжата, за които говори Кабала, могат да бъдат узнати чрез качеството на отдаване, което все още не притежаваме. Само чрез това качество можем да осъзнаем, че отдаването е истината. То по никакъв начин не е свързано със случващото се в желанието за наслаждение, дали е напълнено или не.

Затова, за да се издигнем над животинското тяло и да се освободим от него, се нуждаем от Висшата сила, Поправящата светлина. Тези сили не съществуват в нашия свят, тук действа само желанието за получаване. Ако искаме да придобием способността да различаваме злото и доброто, трябва да се издигнем на нивото на Адам Ришон (първия човек), на когото змията отворила очите за доброто и злото. От една страна това било „отрова”, но от друга можем да го използваме като лекарство.

Защо Адам Ришон – първата духовна степен, която се разкрила на душата – веднага започнал да се дели? Имало едно желание. Защо то се разделило на две – мъж и жена, Адам и Ева? Защо по-късно то се разделило на все повече и повече хора, докато станали милиарди?

Защото поправката е невъзможна без разбиването на Адам на множество души. Всяка душа трябва да има малка, точна и специална цел. Тя трябва да притежава определена мисия, както клетката на тялото, която има точно определена фунция. Например компютрите работят чрез бинарната система, която се състои само от „0” и „1”. Това не изглежда много сложно, но вижте невероятния резултат, който тази проста система дава!

Затова душите били разделени, в противен случай не бихме били способни да изпълним поправката. Дори сега, въпреки че сме разделени на малки частици и всеки човек е носител на точно определена мисия, сме толкова объркани, неспособни да разберем какво трябва да прави всеки от нас.

От урока по „Паним Меирот уМасбирот”, 18.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар говори за висшия свят, който разкриваме в себе си. Всичко описано в книгата се случва вътре в нас. Всъщност, ние възприемаме реалността по същия начин. Разликата между световете или възприятието е, че възприемаме света индивидуално, в нашия егоизъм, докато висшия свят се възприема колективно, във взаимоотношенията и във връзката между нас.

Връзка чрез взаимно отдаване и любов се нарича душа, а това, което възприемаме в тази душа, се нарича духовен свят. Като поправяме себе си ние поправяме първоначално разбитата връзка (кли) и така разкриваме различни свойства на тази връзка, за които говори Зоар. Общата връзка между всички части на душата или на творението се нарича Творец. Целият духовен свят се състои от различни видове връзки, които се наричат Авраам, Исак, Яков,  различни ангели, както и неживи, растителни, животински и духовни обекти. Всичко това се разкрива във връзката.

Сега ние възприемаме света и мислим, че той съществува сам по себе си. Обаче това е илюзия. Истината е, че възприемаме вид връзка между нас, която наричаме с това име. Последното или най-ниското ниво на връзката между частите на душата (отделните души), дава усещането за лоша връзка, която се нарича „този свят”. Когато постигнем абсолютната връзка между всички части във вселената, се нарича свят на Безкрайността, защото това е безкрайна връзка без никакви определени граници. Това е наистина над времето и пространството.

Между абсолютната връзка в света на Безкрайността и пълната ѝ липса в този свят има пет нива или пет свята, наречени Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Ние, всъщност, съществуваме само в една действителност и това е светът на Безкрайността, но нашето възприятие за това зависи от нашето отношение към връзката. Това включва 1) егоизъм или възприятие, и 2) отдаване или любов. Нашият живот е усещане за качеството на връзката между частите на реалността.

Ако искаме да разкрием истинския свят, да го разберем, да го постигнем и да му се насладим, трябва да се опитаме да се видим по-свързани докато четем книгата Зоар. Тогава, ще започнем да разкриваме по-силна връзка и висшия свят. Този метод за разкриване на висшия свят се нарича „Ще направим и ще чуем” (Наасе ве Нишма).

От урока по книгата „Зоар“ – 18/08/2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: В какво желанието за съединение се изразява по-силно – в мислите или в усещанията?

Отговор: Желанието да се съединим заедно се изразява в това, че аз искам да бъда в общо усещание,  където няма разделяне на „аз” и „ другите”, а има нещо общо.

Но не знам какво е това. Аз не желая да чувствам своето „аз”, а искам да усещам „ние”, където няма разделение на мен и другия. Това е нова реалност, родена от нас.

Защото на всяка по-висока степен, която ние пораждаме със своите усилия – желанието е неразделно в сравнение с нашата степен, като че ли множество капки вода се сливат в една голяма капка.

И тогава няма възможност да различим нашето предишно състояние, когато всеки от нас е бил отделно.

Невъзможно е точно да се изрази с нашия език, но аз, като че ли, изгубвам себе си, няма го моето „аз” – на следващата степен то се превръща в „ние”.

Но по отношение на още по-високата степен – отново, постепенно се разкрива нашето разделение.

Защото, когато постигаме по-висока степен, където всички се сливаме в една капка, в нас започват да се разкриват нови желания, нови пластове на егоизма.

От къде се разкриват те? – От АХАПа  на висшето, който ги осветява. Тогава аз започвам да откривам, че всъщност не съм свързан с останалите, че аз съм отделен, и другите – също.

Това се случва в нашия живот – искаш да се свържеш с някого от цялото си сърце и душа, а след миг вече, започват разни сметки, които ни разделят.

В духовното става същото, но именно за това, защото висшият започва да осветява твоите недостатъци в това състояние.

Струвало ти се е, че сте постигнали единство, а сега ти се показва, че не е така, – отново ви разделят егоистични сметки и дори ненавист, макар по-рано да си мислил, че между вас цари любов.

Както и в нашия свят – ние мислим, че през цялото време сменяме любовта с ненавист, а ненавистта с любов.

Но това не е така. Това са различни степени. Всеки път ни се разкрива по-голямо его и затова на всяка степен злото се обръща в добро, а после – доброто, отново в зло и така ние напредваме.

От урока по книгата Зоар, 18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вие искате да кажете, че от това, че аз сега егоистично използвам съседа си – в Индия ще се разрази пясъчна буря?

Отговор: Да! Човек трябва да разбере, че всички проблеми идват от липса на връзка между нас.

Това не значи, че с отделянето от теб, аз веднага предизвиквам пясъчен ураган.

Но, противопоставяйки ти се, аз внасям дисбаланс в равновесието на природата.

Всички природни сили се намират в единство, взаимовръзка и равновесие, във всеобща хармония.

Освен човекът, който с растящия си егоизъм не се съобразява с другите, става отрицателен елемент и нарушава баланса на всички сили (на неживата, растителната, животинската природа).

Решението на проблема е да станем интегрална част от природата, както всичките ѝ останали части.

Ние откриваме, че светът се намира в единство, в пълна взаимовръзка, съществува като затворена система, където всички са свързани помежду си. Това означава, че ние сме задължени да се свържем като „един човек с едно сърце”.

А ако възразите, че не сме способни на това – съществува науката кабала и нейното предназначение е да извиква силата на обединение.

Човечеството неминуемо ще дойде до този извод, това е вече близо. Ако ние вече сме влезли в този период, то от тук нататък всичко ще става много бързо.

От урока на тема  “Актуалност в светлината на кабала – 10.08.2010г.

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Мъжете имат група, която ги поддържа във всяко състояние. А какво да прави жената в нейните „падения“? Откъде да вземе сили да се противопостави на развитието на егоизма, причиняващ духовно падение, безразличие, депресия, отсъствие на величието на целта „отдаване“?

Отговор: В течение на много години, на всеки женски урок ми задаваха подобни въпроси. Но сега, за тях има практически и действащ отговор: нашият духовен стимулатор, който ние строим заедно.

Жените трябва да участват в него също като мъжете, защото всичките ни желания се събират в общо желание, Кли, чиято големина ще определи нашето право да разкрием светлината на Твореца.

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трудно е да се отделим от своето текущо състояние и да се предадем в ръцете на обкръжението, за да се повдигнем на следващата степен. Как можем да направим това?

Отговор: Но това е единствения начин да се повдигнем по духовната стълба! Струва ви се, че духовният свят е нещо противоположно на природата. Но това не е така!

Ние се намираме вътре в природата! И изпълнявайки съветите на кабалистите, ние действаме съгласно съществуващите в нея закони.

С всяка по-висока степен, излъчваща светлина и пораждаща тъмнина, се разкриват тези две противоположности: светлина и желание.

И оттам идват и се развиват, съгласно природата си: едната – отдаваща, другата – получаваща.

Така това отдаване и получаване се разпространяват отгоре надолу, преплетени помежду си – докато не достигнат до нас.

А ние изучаваме как сме устроени съгласно тази двойна природа (двойна спирала на духовната ДНК) и как може да се повдигнем по тези естествени степени.

Затова не търси някакви друг пътища. Кабалистите ни разказват за неоспорими факти, които съществуват в природата.

Дали ни харесва ли не, ние сме длъжни да ги приемем. Защото, който не спазва законите на природата ще бъде наказан със страдание.

Животното, в противоположност на човека, никога не греши, защото не може да върви срещу природата – то е нейна естествена част.

А човекът е единственото създание, в което има егоизъм, който ни повдига над природата.

Неживото, растителното и животинското ниво се сливат с природата. Те не могат да мислят, желаят или действат по друг начин.

Над тях има допълнително ниво – човешкото. Това ниво е противоположно на природата, т.е. на Твореца.

И там се коренят всички грешки и прегрешения, създадени именно за това – да ни покажат нашата противоположност на Твореца.

Целият ни проблем е какво да правим с тази степен „човек” в нас? В нея е заложен целият потенциал на нашето развитие – над естественото ниво.

От урока по статията на Рабаш, 02.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→