Цялата история на човечеството – това е история на развитието на егоизма. Днес ние със собствените си очи виждаме, че егоизмът повече не може да доставя на човека удовлетворение.

Преди ме влечеше напред: исках кола, яхта, самолет и т.н. Но сега в мен вече не пламват перспективни, многообещаващи желания. Защото аз всеки път трябва да се наслаждавам от нещо ново, а ново вече няма откъде да се вземе.

Чувството за напълване, наслаждаване в моите желания – е за мен усещането за живота. Ако аз не чувствам напълване в желанията, то няма и живот – желанието е мъртво. Тогава, от безизходица, аз съм готов даже да умра, само да не усещам пустота. Такава е изконната схема, по която се движим напред.

В наше време човечеството подсъзнателно си устройва проблеми и неразбории, извършва глупости – само и само да не чувства този вакуум отвътре. Хората са готови да се сражават, да правят революции – каквото и да е, само за да усетят поне някакво напълване, макар дори да е отрицателно. Например, ако нямам апетит, аз вземам нещо кисело, за да ми се прииска после да закуся и да се насладя.

Ако ние не излезем на верния път, такъв подход ще ни доведе до война. И ние ще отидем натам, за да може после поне малко да почувстваме: ето сега има за какво да се живее. Действително, защо да не повоюваме, за да се оживим и обновим?

Това е много голям проблем. За него са добре осведомени правителствата и СМИ. И затова те се стараят да объркват населението, да го обезпечат с всевъзможни дразнители, които ще пробуждат хората да се занимават с нещо и да получават удовлетворение от това. А иначе хората ще застанат пред пустотата и в безпомощността си ще започнат да свалят властителите, да помитат границите, да завършват живота си със самоубийство.

Те вече няма да могат да се управляват. Как може да се властва над човек, който не му е до нищо, който от нищо не получава удоволствие?

И затова трябва да се разбере, че с обществото се провеждат мащабни манипулации, в това число и посредством виртуалната мрежа. Неслучайно тя е получила такова развитие, неслучайно тя е така достъпна и се стреми да влезе във всеки дом. Това не е за нас – това е за това, да властват над нас.

Само така днес могат да се управляват хората, всеки път да им се показват допълнителни „източници на доход”, т.е. напълвания. А иначе човекът ще бъде готов на всичко. Защото без наслаждение животът губи за него всякаква ценност.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 21.03.2011

[38701]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Истинският егоизъм се развива в нас, когато ние искаме да се обединим. Той идва след „обичайния” егоизъм.

Ние по естествен начин ненавиждаме ближния, искаме да го използваме, искаме да се издигнем над него. Това го няма на животинското ниво, свойствено е само за човешкото стъпало: на нас ни е необходимо да се чувстваме поне в нещо по-високо от другите.

Но когато човек, все пак поиска над този егоизъм да се обедини с другите, тогава той разкрива отблъскване, каквото не е познавал по-рано. Оказва се, че в неговата природа е заложена сила, противостояща на обединението и затова, даже, желаейки да се обедини, човек не е способен на това. Неговото желание е да се грижи за себе си, да мисли за себе си, а ближния ненавижда и отблъсква.

Аз откривам тази сила, независимо от цялото си старание да се сплотя с другите, – тя е и този егоизъм, който ние разобличаваме като целенасочен. Това вече не е просто вреда на ближния, а свойство, възпрепятстващо обединението. Само този егоизъм ме довежда до поправяне. Аз чувствам, че точно него е необходимо да поправя. Това е точно добавката към завършващия, четвърти стадий на развитие.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 18.03.2011

[38467]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ако ние сега със своя земен разум и все още не привлекли достатъчно светлина, започнем да изясняваме къде в нас се намира злото, това ще бъде просто философия.

Ние действаме само в светлината, затова тук не са необходими никакви изяснения и проверки, и трябва да мислим само за съединението. Ние сега просто не сме в състояние да направим това.

Необходимо е да притеглим много светлина, преди действително да получим силата, разбирането и разума, за да почувстваме какво е това „зло начало” (ецер ра). Защото това е ангел, това е сила на Твореца, само че обратна на Него! Само Моше се е удостоил със среща с Фараона! Само след целия този дълъг път ние стигаме до планината Синай (планината от Ненавист).

А как искаш ти с твоите земни чувства и разум, нямащ никакво отношение към духовното, да разпознаеш злото начало? В нашия свят няма зло начало (ецер ра), в нито един човек! Ако човек има лош характер – това все още не е зло начало, а просто природно свойство, точно както при бодливата крава. Отначало трябва да се разкрие човекът в нас – а това вече са духовните стъпала, духовните свойства.

„Едното против другото е създал Творецът” – нечистотата и светостта, които се разкриват вече като две линии, дясната и лявата.

Затова в периода на подготовка ние не правим никакви разчети, само се стремим да се съединим. И само след цялата тази работа ние идваме към планината Синай – към такова състояние, когато накрая сме готови да получим силата за поправяне. Именно затова, че сме разкрили планината на ненавистта – истинското зло начало.

Това е едва най-първото разкритие, а след това ни предстоят още 40 години в пустинята и завоюването на „земята на Израел” – все по-високи и по-високи стъпала на разкриване на злото, и така, до самия край на поправянето.

Затова е необходимо да се мисли само за светлината, за съединяването и за нищо повече! Когато на нас ни въздейства силата на светлината, това вече е съвършено друга енергия, при която ние започваме да действаме като „перпету-мобиле”, на външно гориво. Сякаш в нас, изведнъж, отнякъде се появяват и разбиране, и сили за работа, които нямаме в нас. Тоест, те не са дошли от нашия егоизъм.

Затова, каквото и да учим, над всички мисли за парцуфим и сфирот, трябва да мислим за съединението – за поправянето на разбиването. Защото, злото начало – това е, което е останало вътре в келим след разбиването.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38315]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Веднага щом като се обединяват праведниците (тези които искат да оправдаят Твореца) – там в същия момент се усилва взаимната ненавист (егоизма), причиняваща раздори и боричкания.

Книгата „Ноам Елимелех“

Когато десетина от Исраел (устремените към Твореца) се обединяват, за да достигнат свойството на любовта и отдаването, посредством силата на тяхното сплотяване, те привличат свойството на отдаването и любовта в света.

„Езика на истината“, (Йеуда Арие Лейб Алтер)

[38335]

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Човечеството не може да направи връзката между тези екологични катастрофи и поправянето на егоизма. Как да обясним на хората, че връзка има?

Отговор: Ние трябва да търсим начини, да се стараем точно по време на бедствия да пишем статии, да формулираме обясненията, за да доведем хората до същността: че всичко това става заради нашата непоправеност.

Външният свят е копие на нашето вътрешно състояние. И затова всъщност става въпрос за вътрешните катастрофи, които ние възприемаме като външни. Всички народи са – части на една душа, но в нашите усещания те се представят като отделени, сякаш чужди части.

Все едно са ми вкарали местна упойка, и аз не чувствам как гори собственият ми крак, или как отсичат моята ръка… И на мен все още ми е смешно, но това се случва.

И затова аз искам към мен постепенно да се завърне чувството за принадлежност, искам “външните“ части да почувствам като свои. И нека тогава ми дадат възможност да поправя своето състояние, своето отношение към ближните.

Защото ако външната реалност действително стане моя част, аз ще изпитам ужасно усещане. И затова, заедно с получената болест, аз се нуждая и от получаването на лекарство, възможност да подобря състоянието си. Ето за какво моля аз: за лекарство, заедно с проявяващият се недъг. Тогава ще успея да поправя недостатъците в мен – и като следствие ще утихнат “външните“ катаклизми.

Това е и, което ние трябва  да направим: да молим за вътрешно поправяне, което ще предизвика поправяне, струващо ни се на нас външно. Тогава ще видим всички проблеми в нас самите и ще ги изправим в себе си. Тези желания (келим) ще се обединят с нас, ще станат вътрешни, и всички стихийни бедствия, предизвикани от нашата вътрешна неизправност ще се прекратят.

От урока на тема „Екологичният проблем и пътят за неговото разрешаване“, 13.03.2011

[37934]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

След разбиването, искрите са паднали в разбитите съсъди, и светлината се намира вътре в желанието да получи тази светлина егоистично. Получава се, че аз се намирам вътре в това егоистично желание в разбития съсъд, тоест искам да използвам обществото, Твореца за получаване на духовно напълване – но заради себе си!

Аз искам да напредна духовно така, че повече да узная, да чувствам повече, да стана по-близо до другарите, за да получа нещо от тях – и всичко това, в посоката към духовната цел. Но с егоистично намерение.

С това аз активизирам духовните желания, разбитите съсъди, действам от разбитото сърце – и именно в него ще намеря Твореца сред всичките мои егоистични желания.

Трябва да се занимавам с тях, да не се плаша и да не се стеснявам! Да не избягам от ужас, когато откривам, че целият съм насочен към користно получаване, и да не се боя да се изцапам, докосвайки се до своите нечисти желания (и това е разликата от религиозния подход). Трябва да ги задействам, без да се плаша и срамувам от тях.

Да, аз съм разбит! Защото именно от дълбочината на това разбиване, което ми се разкрива, аз и мога да достигна целта – там се намира точката на моя контакт с Твореца. От там организирам своята работа относно обществото. И това общество също ми се струва егоистично – защото това е моето общо, разбито относно мен, кли.

Не трябва да се боим от никакви разкривания на злото! Главното е, че злото се разкрива заради целта! И тогава, това е точката на истината, от която аз вече ще бъда насочен към целта.

Така  ускорявам своето развитие и получавам точката на контакт с Твореца, от своите разбити желания, от целия този зловонен егоизъм. По такъв начин аз напредвам. И колкото повече „грешници” ми се разкриват, толкова по-добре, аз много се радвам, защото за сметка на тях ще мога още повече да напредна!

Само да ми стигнат силите да устоя пред страданията и да не избягам, и да не седя, скръстил ръце, и да не се тормозя. Защото хората започват да се занимават със самоизяждане и не мислят да използват тези състояния за своя напредък, когато им се разкриват толкова отрицателни свойства.

Тук ще помогне само устойчивостта, скоростта на изменение, силата на групата, която трябва да въздейства на човека и през цялото време да го пробужда, да не му дава да остава в униние и опустошеност. Всичко зависи от това как се готвим и помагаме на всички останали, намиращи се в тези разбити желания.

Защото ние всички разбираме в какъв егоизъм се намираме – и не се боим, поддържайки се помежду си и стараейки се да извадим всеки от неговото блато. Това ни позволява да напредваме.

Предстои още много работа, за да разкрием нашето общо състояние и личното състояние на всеки, и да излезем от тях.

Но е важно да се подчертае, че тези състояния се разкриват сами при устрема на човека към целта. Тоест, никога не се поставя цел да се разкрие злото! Моята цел е винаги да се старая да разкрия доброто, отдаването, любовта, съединението – а по пътя аз разкривам обратните свойства. В тази степен, в която се старая да открия доброто, по пътя, на мен ми се разкриват всякаквите „грешници” в мен.

И тогава аз се радвам на тяхното разкриване в мен, защото в това направление идва молитвата, поправянето, и аз отивам напред: първата половина на съсъда е разкриване на злото, а втората половина – поправяне в добро.

От урок на тема „Какво е молитвата“, 09.03.2011

[37659]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Даргот Сулам, статия 535 „За партньорството”: Мъжът се труди и носи пари в дома, а жената взима парите, и нейната работа лежи в това да купи храна и да я приготви, уверявайки се, че блюдото ще бъде вкусно. Тогава те и двамата са щастливи и задоволени. Ако жената готви вкусна храна, тогава мъжът има апетит и има сила да отиде да работи и да донесе пари в къщи.

Аналогично, ако краката отиват на улицата, а ръцете купуват храната и дават питателни вещества на мозъка, тогава мозъкът има енергия да мисли.

Така е устроена самата природа, въпреки че в наши времена много неща се случват по различен начин. В крайна сметка, ние трябва да станем подобни на природата. Без значение колко се опитваме да избягаме от нея, ние трябва да се върнем обратно към нея. Очевидно е, че няма да се върнем към примитивния живот в пещерите, а и освен това, днес няма да има достатъчно пещери.

Същността е в това, че всеки пол трябва да получи подходящо поле за дейността, за която то е предназначен – в духовното усещане и в материалното му изражение. Всичко идва от духовния свят и затова трябва да учим неговите закони, за да може да се обърнем към материалния свят според тях. В духовното има два парцуфим: мъжки и женски. Женската част е носител на желанието, „домът” и „съсъдът”, който трябва да бъде приведен в ред. Но това изисква сила, която носи мъжката част.

Къде трябва да пребивава тази сила? В какво трябва да се въплъти? Как трябва да се прояви? Отговорът е в женското свойство. Разкриването на мъжкото свойство в жената са домът, децата и всичко, свързано със семейството.

Затова, ако разделим мъжките и женските функции, дори и във всеки поотделно, и ако умело подредим всички неща по техните места, тогава спечелваме време и скорост на развитие, съкращавайки бедите и стремейки се към целта по добрия път.

Струва си да се учим от природата. В крайна сметка, ние не можем да избягаме от нея. Ние сме просто малки частици от цялото. Ако знаем това и не го забравяме, без да се опитваме да подскочим над главите си, ако действаме в точно съответствие с природата, тогава ще достигнем до идеалното състояние.

Относно това ние трябва да разберем, че нашето неправилно функциониране е резултат от егоизма. Ние преднамерено сме обърквани, за да имаме възможност да потърсим правилната форма на своите действия в живота без да се превъзнасяме сякаш сме се издигнали над природата. А иначе ние се намираме под властта на природата и също така сме горди от това да служим на егоизма.

Нашата работа е най-вече да направим анализ: кои и какво сме ние, къде се намираме, къде отиваме, какво ни контролира и мотивира, и какво трябва да постигнем? Веднъж разграничили тези основи, ние можем да основем правилния начин да контролираме себе си – от висшето и от сами себе си. Тогава ще достигнем до подобие с висшия образ. Ние трябва да използваме имено този образ, за да се научим как да изградим живота си тук, долу.

Работата не е в модата и не е в нравите на епохата. Природата има свои закони и действително си заслужава да ги следваме.

От беседата за жените, 07.03.2011

[37352]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Темповете на развитие стремително набират обороти. Как да пробудим в себе си желание, за да осъществим промените в съответствие с тези етапи?

Отговор: Сами ние не можем нищо да изменим, можем само да се подготвим за промените. Както в духовното, така и в материалното. Трябва да работим над обединението между нас – това е единственото действие, благодарение на което ние ще бъдем готови за големи и бързи промени, за да се окажат те в нашите усещания добри и желателни.

Нужно е да се разбере: светът все повече се приближава към глобалното и интегралното обединение. Ако в съответствие със случващото се ние обсъждаме това, тревожим се, готвим се, ако пожелаем да приемем това, то в нас ще се сформира правилната основа за промените, и ние ще изпитаме по-малко беди. А в идеалния случай те ще ни се сторят като подарък.

Но ако ние поемем друг курс, ако се занимаваме с протекционизъм, ако всеки се опита да се обособи от другите, тогава градящите промени за нас ще се окажат бедствия.

Тъй като ние се стремим към изолация, нямаме работа един до друг, или пък в ход са силовите принуждения. Егоизмът ръководи балът, но в същото време светът е скован от неразривни връзки. Свише се установява все по-тясна връзка между всички части, а ние отдолу се опитваме да ги „разделим”.

В крайна сметка това ще доведе до взрив – но не към безпорядък в малък мащаб, а към световни войни.

От урока на тема „Време“, 09.03.2011

[37602]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

От статия на Рабаш: Защо е казано, че „Творецът изцерява разбитите сърца“? Защото главното за човека е сърцето, тъй като това е съсъд за висшата светлина. Но ако съсъдът е разбит, то всичко, с което го напълват, се излива навън.

И затова, ако сърцето е разбито, тоест егоистичното желание властва в сърцето – там не може да влезе светлина. И всичко, което се получава егоистично – всичко отива към нечистите сили (клипот). Това се нарича „разбито сърце“.

А затова човек моли Твореца да му помогне и да излекува неговото разбито сърце, в което не може да влезе нищо духовно – и само Творецът може да го спаси. И затова е написано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Творецът създава творението съвършенно. Но после, за да даде възможност на творението да разбере, почувства, разкрие и оцени това съвършенно състояние, е необходимо да го преведе през състояния, обратни на  съвършенството във всички форми. Тогава творението ще се подготови, ще получи сила, усещане и способност да разкрие съвършенството, в което е създадено.

Състоянията, противоположни на съвършенството се наричат „разбиване“. Те съществуват само по отношение на творението – в неговите чувства и разбирания. Тоест, самият човек открива, че сърцето му е разбито – разбити са всички негови желания, и над него властва егоизмът. И като че ли в разбит съсъд, цялото напълване, което му дават,  се излива навън и отива при егоистичните желания.

Човек чувства, че страстно желае да отдава, но е неспособен на това, тъй като сърцето му е разбито. Той изведнъж открива, че всичките му мисли и желания, целият негов стремеж към отдаване, всъщност са насочени изцяло към противоположното – към егоистично получаване.

Тоест той се разкъсва като че ли в две направления. Първото е неговото страстно желание към Твореца, като че ли от цялото си сърце. Но той открива, че напротив – от цялото си сърце иска обратното.

И тогава, в резултат на тези две противоположни направления, разкриващи се вътре в него, човек чувства, че сърцето му е разбито.  Затова той моли Твореца да излекува неговото сърце и неговите намерения да бъдат насочени към Твореца, към отдаване, към ближния – само в едно направление, а не да се връщат обратно към самия него.

Тогава това се счита за истинска молитва, която се приема свише, както е казано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Само такова изяснение  ни е необходимо.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37554]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние се намираме в система на действащи закони. Съществува висша сила, въздействаща на нас, чието желание е да ни даде блага. И затова тя е създала желанието да се насладим, което тя може да наслаждава.

А наслаждение за творението е да стане точно като тази висша сила – съвършено и вечно. Затова е необходимо да постигне същото усещане и ниво, същата дълбочина и сила, същия статус, като тази висша, първична сила.

Първата сила се нарича Творец, а втората – творение. Втората сила трябва да премине изменения, натрупвайки разнообразни впечатления – общо 125. Сама трябва да ги премине – благодарение на собствено търсене, разбиране, осъзнаване, усещане, усилие да се постигне всичко това, стремейки се да дойде до състоянието, което й е приготвено от висшата сила.

Затова в развитието на творението е необходим елементът на собствено участие – собствено чувство и разбиране, усещането, че аз съществувам, и аз сам постигам!

Но творението не може да направи нищо само – освен, да желае да се промени. Тъй като цялата сила за измененията, програмата и тяхната последователност, идва само от първата, даващата сила – Твореца.

Успехът на човека в работата се определя преди всичко от това, да се научи точно да разделя своето напредване на две части: тази, която е възложена на него, и тази, която изпълнява Висшият. Те са два партньора, но трябва да се разбира, как се разделя съвместната им работа: какво се отнася за човека, а какво – за Твореца.

Главно, да не се занимава с това, което се отнася към работата на Твореца, и да се опитва да поправи себе си и този свят. Задачата на човека е да желае да се измени! А тези изменения трябва да бъдат над моята природа – това, което се нарича „над моя разум“. Тоест, аз не разбирам, в каква посока се изменям, към какви свойства и вътрешни усещания, защото получавам нова природа.

И признакът на появяване на новата природа е точно в това, че човек не знае, къде и към какво върви! Ако той предварително знаеше и чувстваше, всички тези изменения щяха да стават според неговия егоизъм, неговата природа.

Когато расте вътре в своята природа, той примерно знае, какво може да очаква и избира, според разбирането на своята сегашна егоистична полза. Но в духовното развитие, когато искаме да придобием друга природа и да се уподобим на Висшия, ние винаги вървим към нещо неизвестно и неочаквано. Ние само привличаме към себе си силите на развитие.

Всъщност, има само една висша сила, но тя се разделя на няколко съставни, по това, как я използваме: нашето собствено желание, дадено ни за начало – „точката в сърцето“, силата на групата, силата на ученето, и накрая, тази сила, която реално действа и ни променя, наречена „обкръжаваща светлина“.

От урока на тема „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37441]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→