Въпрос: Днес човечеството стои пред глобална заплаха за съществуването си. Ще пораздвижи ли това силните в света към промени?

Отговор: Не. Егоизмът ще стои решително на своето.

А освен това, представи си, какво ще стане, когато се изясни, че техните пари са загубили стойността си. Преди парите са били метал, а днес те представляват хартийки, зад които няма нито злато, нито сребро. В един прекрасен ден ти ще дойдеш в банката, и ще ти кажат:

– Красива хартийка, но няма какво на направиш с нея. Ние нямаме тези десет милиарда долара, които са нарисувани на нея. Макар, че почакайте, имаме все нещо – и ти ще получиш, да кажем, десет грама сребро или даже злато.

Защото цените книжа ще са въздух, зад тях нищо няма да стои. Къде са богатите и силните? Къде са се дянали? Кризата ще доведе до това, че огромните капитали и гигантските дългове ще се обърнат в нищо, тъй като те с нищо не са подкрепени.

Ние вече отдавна търгуваме не толкова със стоки за пари, колкото с пари за пари. Банките и техните клиенти си обменят хартийки, играят си на своите „професионални обвивки“, които никак не са свързани с реалността. Точно като страстни играчи на „Монополи“, те се кичат с натрупаните „активи“, сякаш те са нещо истинско.

И все пак, не мисля, че това ще доведе до голям взрив. Става въпрос само за една от плоскостите на кризата. Такъв колапс ние не можем да си позволим и затова ще го отлагаме до последно. Защото гражданите, съставляващи по-голямата част от света, оставайки без пари, няма да могат да се изхранят, те нямат зеленчукови градини и домашни животни. И затова, такова развитие на събитията е невъзможно да си представим.

От урока по статията „Мир в света“, 15.05.2011

[43111]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато започнем да изучаваме науката кабала ни се струва, че ще бъде лесно и през цялото време ще се намираме в необикновеното въодушевление, с което човек обикновено идва за първи път.

Но после идва време, когато трябва да влезем навътре, надълбоко в своя егоизъм и тогава в нас започват да се появяват неприятни усещания.

Тялото не иска да става сутрин за урока, да учи, да пренебрегва почивката, да мисли, да се чувства далеч от духовното, нежелаещо връзката с другите, немислещо за отдаването и разбиращо само получаването.

Така започваме да усещаме „рова”, който копаят в сърцето ни. А по-нататък всичко зависи от това, доколко ще успеем да се задълбочим в своето его с помощта на обкръжението, защото не е възможно сами, поотделно да го направим. И макар това да е неприятно и егоизмът да страда, човек ще бъде готов да разкрие, колко е противоположен на отдаването, нямайки нито едно негово свойство. И от отчаянието му от тези падения, от загубването на въодушевлението се изгражда неговия напредък.

Тоест основата, върху която се изгражда духовната сграда, не е много приятна. Това е празна „яма”, издълбана в сърцето; копаене вътре в „земята”, в своето желание, в тъмнината; осъзнаването на своя егоизъм и противоположността на отдаването. И само онзи, който е способен да издържи това, и е готов да работи методично, създавайки за себе си обкръжение, готово да го подкрепя, само той ще има сила и няма да се страхува да копае все по-дълбоко в себе си и да върви напред.

Тогава той ще положи основите, върху които ще може да издигне своята сграда, тоест ще поиска чрез групата светлината, връщаща към Източника, която ще го изгради. Колкото по-надълбоко и по- навътре копае, толкова по-висок дом ще може да построи. Защото е казано, че „Едното срещу другото е създал Творецът”.

Ние започваме от „нулевото” състояние и първо се спускаме едно стъпало, а след това можем да се издигнем също с едно стъпало. Спускаме се две стъпала – и също с толкова се издигаме. Така преминаваме всички стъпала: 0-1-2-3-4 и стигаме до края на поправянето, преминавайки през четири „изгнания” и четири „освобождения”.

Сега сме стигнали до последното състояние на изгнание, затова пред нас се намира последното, пълно освобождение.

От урока по статия на Рабаш, 13.05.2011

[42993]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Категорията „истина“ няма практическа възможност да бъде решаващ фактор, определящ пътя на индивида и обществото. В нея няма онова, което да обезпечи напълно условията на живот при окончателното поправяне на света.

Творецът, сякаш си играе с нас. От една страна, Той говори, че всичко трябва да се прави според истината: всеки трябва да дава максимално възможното и да получава необходимото за живот, съгласно своя характер, своята природа, която той не е избирал. При това отдаването, даже от цялото сърце, също зависи от вродените свойства и отличия.

Излиза, че всеки е уникален в получаването и отдаването. По какъв начин да решим проблема и да се задържим в категорията „истина“? От какви критерии да се възползваме? Работни часове, заработка – всичко това не е подходящо, защото всички ние сме различни. Творецът ни е създал така, че ние просто не сме способни да направим сравнението помежду си. Как тогава да установим между нас правилната взаимовръзка?

Като пример, от един аз мога да не получавам усмивки с часове, а друг се усмихне веднага, дори преди да успея да го погледна. Всеки има свой нрав, свои навици, свои спадове на настроението и още хиляди други вътрешни параметри. Как да работим един с друг?

Творецът „ни подлага крак“: „Вие трябва да бъдете равни“, – казва Той. Но ние сме различни! Как да оценим човека относно някакви мерки? Къде да намерим подходящият критерий?

Вече е време да построим човешко общество, в което всички ще бъдат съединени както колелца. Но къде! Никой не знае, как трябва да общува с другите. От какъв пример да се възползваме? Как да го реализираме? Задачата ни се струва просто нереална, и това е много голям проблем.

Цялото човечество трябва да разбере трудността, която се крие тук, и нейната причина. Днес ние вече разбираме, че сме встъпили в новата епоха и трябва да се обединим с добро. Нямаме друг изход, необходимо ни е да съкратим потреблението, да ограничим своето зло начало, своят егоизъм, да започнем да снижаваме нивото на живот в един регион и да предаваме освободилите се ресурси на друг. Но как?

Всеки от тези, които преуспяват в икономиката, промишлеността, науката, културата и т.н., могат да станат и да кажат: „Всичко съм добил със своите ръце. Работил съм над своя успех – нека и те там да поработят“. И това ще звучи, сякаш справедливо.

С други думи, той казва: „Иди при Майстора, който ме е създал. Той ме е сложил в такива условия, и аз съм постигнал своето“. Тоест, всички ваши претенции по повод неравенството, обръщайте към Твореца. Той е създал хората различни и иска от тях да достигнат единството, без което е невъзможно да се продължи съществуването.

Този проблем още, ще ни се наложи да разрешим.

От урока по статията „Мир в света“, 12.05.2011

[42892]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Живеейки в нашия свят, изграден единствено върху егоистичното желание, не си даваме сметка, че сме обладани от единствената цел – неговото напълване. В момента, когато то се издигне в нас, ние веднага се втурваме да изпълним неговото искане. И колкото по–гръмогласно изисква то, толкова по-енергично действаме.

Тъй като егоизмът е единствената сила, действаща в нашия свят, и ние не чувстваме, че сме управлявани от нея, напълно зависими от това желание и живеем вътре в него. Това животно е наш господар, властващ над нас. Така сме се родили и така продължаваме целия си живот, дори неподозирайки, че сме под чужда власт.

Първия път, аз започвам малко да се отделям от него, когато в мен възниква въпросът: „В какво е смисълът на моя живот?“ Всъщност, аз питам: „Къде се намирам? Кой ме управлява? Защо? Има ли нещо извън тази власт?“ Това ме заставя да питам втората сила – силата на отдаване, която започва да се пробужда в мен.

Това все още не е истинската сила на отдаване, но вече е нейният зародиш, нещо, противоположно на получаването. И затова започвам да питам, каква е причината егоистичното желание изцяло да властва над мен, и започвам да се чувствам не много приятно.

Тъй като, ако ме управлява само един господар – всичко е наред. Така е прието в света, тук всичко е ясно, и всички се намират под негова власт. Човечеството се развива така хиляди години, изпълнявайки всеки път изискванията на своето егоистично желание, без да задава излишни въпроси. То е като цар, и на всички е ясно, че всичко е в негова власт, а ти си му подчинен.

На човек му става даже по–удобно и по–приятно, ако забелязва и разбира вида на силите, заповедите и указанията, които идват при него от егото му и го задължават да действа. Тогава вече той знае, че няма избор, и това го освобождава от излишни съмнения и угризения на съвестта.

Много по-трудно и сложно е човек да чувства, че съществуват две сили, борещи се една с друга. И не е ясно – на чия страна е истината? Това е вече трудно да се реши.

Но е невозможно да се расте под влияние на една единствена сила. Невозможно е да бъдеш независим и да усетиш истинската действителност. Тъй като, ако си под управлението на една сила, ти ще живееш, като мравката, и няма да се издигнеш над животинското съществуване – както всички животни, които чувстват само дадения им миг от живота. 

Дори и ако питаш нещо за своя живот, то не е за неговата същност, а за същността на управлението, тоест защо в момента съм завладян именно от това желание, а не от друго.

Тъй като желанията в човека постоянно растат, струва му се, като че ли това е неговото истинско развитие. Той не разбира, че променяйки желанията, всъщност не променя нищо. Ако вчера съм жадувал пари, то днес сменям парите за власт, а утре – за почест и т.н.

И това не означава, че излизам извън природата си! Просто природата се променя и ми показва, под влияние на моите вътрешни информационни гени, или външното обкръжение, че моето егоистично желание се е изменило, и сега аз се подчинявам на господаря, който се е въплътил в друг образ.

Идва посланник от царя и казва: „Днес ще работиш на полето ми“. Утре идва друг посланник и казва: „А днес ще работиш в моята фабрика“. Вдругиден, още някъде, и така – всеки ден. А на мен ще ми се струва, като че ли това е мой личен напредък и развитие. Но, разбира се, че тук няма никакво истинско развитие, тъй като аз пак си оставам роб, неразбиращ, безчувствен и без никаква свобода.

Свободата от своя егоизъм започва, когато аз се запозная с противоположността на силата, властваща над мен сега. В мен поставят искрата на свойството отдаване, противоположно на моето его, и ме водят в група, където мога да започна да я реализирам – с помощта на учител, учене, книги и група. Всички тези средства са ми дадени за да развия тази втора сила, която ще може да ме защити от моя господар – желанието за наслаждение.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42790]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, ч.1 ” Вътрешно съзерцаване”, т.7 Пишат мъдреците, че Творецът е приготвил за всеки праведник награда от 310 свята (ША”Й)…

И прилича това на един човек, който казва на друг: поработи за мен един кратък миг, и за награда ще ти дам всичките наслаждения на този свят и удовлетворение да края на дните ти.

И няма безплатен подарък, по-голям от този, тъй като наградата не може да се сравни с работата, доколкото работата се осъществява в този преходен свят, и няма никаква стойност относно наградите и наслажденията във вечния свят…

Въпрос: Та има ли възнаграждение след смъртта или не?

Отговор: След коя смърт? Ако умира животинското тяло, погребват го. А ако умира егоистичното желание, то това още не е всичко. След това е необходимо ”да възкресим мъртвите” – мъртвото желание.

Първо трябва да ”погребем” своето егоистично желание, да прочетем над него молитва за помен (Кадиш), да благословим Твореца за това, че моят егоизъм е умрял. Аз казвам: ”Ти уби моето егоистическо желание, и аз съм Ти много благодарен за това! А сега давай да продължим работата. Давай да оживим мъртвия и да му дадем намерение за отдаване!” 

От урока ” Учение за Десетте Сфирот”, 12.052011

[42869]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие сравнявате еврейския народ с отряд със специално назначение, изпратен със специална мисия. Къде са го изпратили?

Отговор: Да завоюват злото начало.”Исраел” – това е искра, точка в сърцето, чужда сила във вражеската страна, в егоизма. И ние сме длъжни да покорим този егоизъм, да го поправим. Преди всичко, трябва да се укрепим самите ние, а след това, когато сме поправени, – да дадем на егоистите светлина и да поправим целия свят.

Защото в действителност, ние не сме оттук, не сме от територията на егоизма. Нашият корен лежи извън тази страна, в която сме се внедрили посредством разбиването на съсъдите, разбиването на общата душа.

Тук, вътре, ние поначало сме разбити, а в крайна сметка трябва да сме поправени. По нивото на своето поправяне, ние поправяме общото его.

Въпрос:  Кой е главнокомандващият, изпратил спец-назначението на мисия?

Отговор: Творецът. Исраел – това е част от Него, съсъдите на отдаване, пребиваваща в егоизма, в съсъдите на получаване.

Главнокомандващият е изпратил бойците, дал им е всичко необходимо, оръжие и средства за връзка. За десант на вражеската територия Той преднамерено ги е ”разбил”, за да изглеждат като всички останали, и по нищо да не се отличават.

По такъв начин, можем да се сравним с тайните агенти. Всеки от нас, съвсем точно е такъв, като всички останали жители на егоистичната земя. Представете си, че ни изпращат в Африка, придавайки ни такъв образ, както на останалите африканци: същият характер, същият подход, същите нрави и обичаи – всичко еднакво отвътре и отвън.

За известно време внедрения агент, не го закачат: той трябва да свикне с новото място, да си намери работа, да създаде семейство. Минават години, преди да започне изпълнението на мисията. Но изведнъж му напомнят за мисията: той вече е забравил, и изведнъж телефонът звънва: ”Говори еди кой си…” Като на кино.

Ето и ние сме получили позвъняване: време е да се пробуждаме, да си припомним, че сме с особена мисия, че в действителност, това не е нашия дом, че сме дошли от съвсем друго място – може да се каже от друга планета, а всъщност, от друго измерение. Изпратили са ни импулс, и ние сме излезли от дрямката – всичките извънземни на тази планета са се пробудили, събират се на групи и се подготвят за покоряването на планетата Земя. Такава е задачата.

Въпрос: Как да я покорим?

Отговор: На нас ни изпращат инструкции, постепенно ни обясняват всичко необходимо, – и тогава в нас се пробужда новият разум, новото чувство. От родната ни планета към нас приижда силата на нашата първичната природа, с чиято помощ ние пленяваме всички жители на Земята.

Ние сме дошли тук, за да установим такъв ред, както и в нашия свят. Там всичко е обратно, цари любов и отдаване – сега трябва да сложим край на всичките ужаси, които тук се приемат за норма. Хората се самоунищожават, рушат живота на планетата, а ние сме дошли за да помогнем, да ги спасим и им осигурим друг живот.

От дома ни е събудил сигнал на особена вълна – това означава, дойде времето да действаме.

От урока на тема” Народът на Израел”, 09.05.2011

[42616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Само този, който може да се издигне над своето егоистично желание, достига усещането за страх. Той вижда, че е неспособен да се издигне, но непременно трябва – защото именно над неговото желание за наслаждение се намира духовното пространство, областта на Твореца, съвършенството. И тогава него го обхваща страх – ще успее ли да получи помощ, за да се издигне над себе си?

Този страх може да бъде егоистичен, когато ме безпокои, ще получа ли духовно напълване или не. И това също е полезен страх – нека мисля за себе си (което се нарича „ло лишма“), но в крайна сметка, в посока към духовната цел, към свойството отдаване („лишма“), само докато го разбирам като собствена изгода.

А после ние стигаме до „съвършения страх“, разбирайки, че и резултатите от придобиване на свойството отдаване трябва да отидат за общата полза, а чрез ползата за обществото – към ползата за Твореца. И всичко това извършва с човека висшата светлина, и затова целият този процес се натича „Тора“.

И винаги ние „срещаме по пътя” уродливия човек, живеещ вътре в нас, който не иска нищо, освен собствената полза. Той винаги се опитва да обърне всичко така, че да се издигне над другите, да утвърди своята власт и прекомерна гордост. И ако успея да се съпротивявам на неговото уродство, боейки се от такова свое свойство, но без да го унищожавам, да го осъзнавам и да благодаря, че ми се е разкрило моето зло – тогава в мен ще се появи страх, който ще ми помогне да придобия желание, съсъд (кли) за разкриването на Твореца.

Постепенно всички понятия ще получат правилните определения, и аз ще започна да осъзнавам, че духовното се намира над моето егоистично желание. Аз вече ще разбера, че ще ми се удаде да разкрия Твореца, съвършенството, отдаването, любовта към ближния, духовния свят – само ако успея да се издигна над своето „Аз”.

Затова всичко е основано само на силата на страха и трепета – намирам ли се аз в своя егоизъм и не забелязвам това или всъщност вече съм се издигнал над него. А в издигането над своето желание има множество стъпала, които ние постепенно си изясняваме.

На всяка степен ми се струва, че аз вече съм се издигнал над своя егоизъм, радвам се и благодаря на Твореца за това, което Той е направил с мен! А след това изведнъж виждам, че не – и това също още е бил моят егоизъм, само се е крил от мен. И над него също трябва да се издигна.

А в началото на следващата степен аз отново страшно се радвам, че накрая ми се е удало да се издигна над своето его, и сега целият съм настроен за отдаване. Но и там постепенно разкривам, че това все още не е края, и вътре в мен са останали егоистични сметки. И отново аз ненавиждам своето състояние и искам по-голям подем – и така до самия край на поправянето (Гмар тикун)…

Защото е казано: „Това, което са отпадъци за висшия, са храна за нисшия“. Така ние се издигаме по стъпалата – всеки път благодарение на светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина се нарича Тора – тя и разкрива в човека страха (ира), в който той може да види (ире) Твореца, свойството отдаване, властващо над всички и обхващащо цялото желание за наслаждение на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.05.2011

[42246]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма нищо повече, освен желание и намерение. Този, който иска да развие в себе си намерение за желанието, се нарича „Исраел“ (право към Твореца), а този, който не се занимава с намерението се отнася към „народите на света“.

В развитието на намерението има много стъпала и различни състояния, определени предварително, съгласно разкриващите се във всеки от нас информационни гени (решимот), силата на желанието и корена на душата му.

Главното е да изчисти в себе си място за работа, освободил се от всички материални образи, от всички фантазии. Всичко това е въображаемо и в действителност не съществува. Трябва да се говори само за желанието и неговите и стъпала, нивата вътре в  желанието.

Желанието – това е „място“, а вътре в това място има различни области и понятия. Само за тях и се говори в кабала. Желанието с всички негови съставки, преминава най-различни състояния – за тези промени пишат кабалистите в своите книги.

Тъй като те са изяснили своето желание, започвайки от най-малките и тънки стъпала, включително до най–мощните и грубите, движейки се от частното към общото, и са ни разказали за него. Те са разбили желанието на стъпала и светове, парцуфи и сфирот, стадии на растеж: зародиш, захранване(кърмене), възрастен (ибур-еника-мохин), трите линии (стадии на работа с желанието, когато активно работят с една част на желанието, а другата я ограничават) и т.н.

Те ни разказват, как да започнем съзнателно да работим с различните части на своето желания, осъществявайки неговото поправяне и достигайки поставената цел, за да вземем цялото желание под свой контрол и над цялото да установим намерение заради отдаване.

А освен това, няма за какво друго да се разказва. Тъй като всичко останало, освен работата с намерение над желанието, се отнася към природата и е предопределено. Само ни се струва, че ние можем там нещо да направим и променим. Затова, в кабалистичните книги няма нито дума, излизаща извън границите на духовния свят и поправянето на егоизма. Защо да говоря за нещо, което не зависи от мен.

Освен вътрешните състояния, които преминаваме благодарение на своите усилия – целият останал живот е просто въображаем. Когато после го видим отгоре, в светлината, ще поставим, като че ли филтър върху целия този свят, върху всички хора, които правят нещо и тичат нанякъде – и ще видим, че всъщност тях ги няма. Както е казано: „Дойдох Аз, но нямаше нито един човек“…

Затова светите книги пишат само за намерението, което поправя желанието от зло на добро, от егоистично на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41381]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За да се устремиш към следващото състояние, ти трябва да си го представиш. Но как да се направи това? Как да се достигне до това, моята фантазия да се различава от действителността само по това, че не е реализирана?

Отговор: Казано е, че ние трябва да станем подобни на Твореца по свойства. Причина за творението, неговият процес, програма и цел се определят от една дума: сливане. Това трябва да постигнем, искаме или не. Никой не ни пита за това – тук избор няма.

Изборът е само в реализацията, когато ти сам постигаш вярното желание, устремено към предварително зададена цел. И това е естествено: нима може да се изисква от творението да измисли нещо свое? Не. Първоначално са ни поставени граници, в които и действаме.

И така, целта на творението е да достигне стъпалото на Твореца, с други думи, да стане човек (Адам), подобен на Твореца. Но първо ние трябва да поискаме това. Защото иначе, ние не сме ние, и творение няма.

Творецът е сътворил изключително създание – „човека“, притежаващ напълно погрешно желание. Дадени са му, обаче. всички необходими средства, всички вътрешни и външни условия, за да определи вярното желание и да го отгледа, развие, формира, скулпторира и да го нарисува отвътре, придавайки му необходимата форма. Това желание е насочено към крайното състояние, на абсолютно напълване, на висш статус – или накратко казано, към Твореца.

„Творец“ – това е свойството отдаване и любов, а човекът първоначално е противоположен на Него, съществувайки чрез получаване и егоизъм. На човек е дадена възможност, обаче, да изгради над себе си любов към ближния. С помощта на обкръжението ние формираме правилното отношение, устремяваме се към любов, изискваме сили за поправяне и придобиваме силата на отдаване на ближния.

В началото осъществяваме принципа: „не прави на другия това, което ти ненавиждаш“. С това човек става неутрален, издига се над егоизма и придобива свойството отдаване, Бина. А след това реализираме това свойство върху желанието за получаване – наслаждаваме се заради отдаване, работим с желанието на ближния, за да го напълним. Вместо да използвам ближния, аз използвам себе си за да го насладя и това е напълно противоположно на това, което съм бил преди.

Така и постигаме подобие с Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 06.05.2011

[42382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Трудове за последното поколение: „Няма никаква надежда, че с победата на съюзниците нацистите ще изчезнат, тъй като утре нацизма могат да приемат англо-саксонците например, защото и тето мъттаевныйще са пред нас.и. фашизмът бяха само малкъ илюстрациявсъщност,очи са далеч от това, него разбират и чувстват, н живеят в свят на демократи и нацисти.”

Нито един развит народ няма шансове да избегне нацисткия режим, ако не предотвратим болестта с действащо лекарство – ако егоизмът, интегрално затварящ се в себе си, не получи поправяне.

С какво е привлекателен нацизмът и особено фашизмът? „Фашио“ (fascio), на италиански означава връзка, обединение. Това е отговорът на желанието на народа да бъде едно цяло. И затова той заплашва именно развитите народи, чието его расте и които започват да усещат, че трябва да се обединят, тъй като това е заложено в програмата на природата.

Но те действат със силите на егоизма: хората се отказват от личните придобивки и стават единна нация. Те искат да бъдат напълно равни, дори все още това да не е в сферата на собствеността, то да бъде в сферата на всеобщото единение. И селянинът, и премиер-министърът имат еднаква национална гордост, която извисяват над другите народи.

Именно това е един вид „народно единство”, което изисква нашето развитие – отклик на повелята на времето, който не включва поправянето на егоизма. Самият зов е разбираем, усеща се като своевременен и правилен, и за да се укрепи, хората започват да гледат с пренебрежение на другите народи, които в техните очи са далеч от това, не го разбират и чувстват, не са готови за него.

Оттук идват всички диктатори, обединяващи народа, всички нацисти и фашисти. Всъщност те отговарят на някакъв въпрос. И затова тази опасност ни застрашава отново. Човечеството още не я е преминало, а събитията от 20 век бяха само малка „илюстрация” на онова, което може да се случи. Фашизмът и нацизмът все още са пред нас.

От урок на тема „Денят в памет на Катастрофата и героизма”, 02.05.2011

[42038]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→