Конгрес в Грузия. Урок №2

Въпрос: Какво може да пречи на обединението с другарите, ако сме съгласни да се срещаме няколко пъти в седмицата, да четем и да обсъждаме?

Отговор: Вашият егоизъм. С всеки изминал ден той ще става все по-голям и по-голям. Той ще намира все по-големи проблеми във вашите другари. С всеки ден ще гледате на тях с по-голямо отвращение.

Въпрос: И няма да знам причината, защо се случва така?

Отговор: Причините могат да бъдат много. Не ми харесва – и толкова. Не вярвате ли? След година ще ви попитаме и ще ни кажете как вървят нещата.

Има състояния, когато хората са просто безразлични: дошъл си, обучаваш се, още повече, че искаш да изглеждаш нужен, полезен, приятен и т.н в очите на останалите.

След това, когато вече си свикнал, преставаш за кратко време да ги забелязваш.

След това, в зависимост от това, как работиш с тях, в теб започва да се заражда критиката, във всеки от тях намираш някакви отрицателни черти, та чак до отчуждение и неприязън.

Но истинската ненавист се появява, когато хората вече работят сериозно над обединението. Тогава възниква истинският егоизъм, който се проявява много силно. И там вече започва сериозната, истинска работа.

От 2-я конгресен урок в Грузия, 06.11.2012

[92398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да се устремим към единната Сила, към единния Творец, единната светлина и да не се отклоняваме от този път?

Отговор: Посредством взаимното сливане между другарите, които искат да изяснят и да разкроят всичко само в контекста на връзката между тях. Цялата Тора  е история на нашата взаимна връзка и нищо повече от това.

Постепенно се запознаваме с егоистичното желание и отначало то ни се вижда добро – такива са „седемте сити години” в Египет. След това откриваме, че нашето желание е друго. За това свидетелстват градовете Питом и Раамзес. Позицията на егоизма не се променя и ако се асоциираш с него, то живееш и си подсвиркваш. Но ако се отъждествяваш с Исраел, ситуацията става лоша. И накрая в теб се разкрива точката, която не ти дава мира и те кара да се изключиш от предходните отношения.

По такъв начин не променяш самата реалност, а само я подразделяш, оценяваш – или според своя егоизъм, или съгласно светлината.

Първо, определяш колко са глупави онези желания и мисли, които те откъсват от собственото ти достижение. Това е ”еснафският” подход. А след това злото е това, което те отделя от Твореца – това вече е ”мнението на Тора”. Тези две мнения са противоположни едно на друго и Тора ни разказва как човек преминава от единия свят в другия. Ако той потвърждава всичко с егоистичното желание, такова състояние се нарича ”този свят” – казано иначе, сегашното стъпало. И от тук човек преминава в ”бъдещия свят”, в бъдещото състояние, където всичко трябва да се утвърждава в Твореца.

И така, разказа за Египетското изгнание е универсална история, повтаряща се отново и отново, всеки път в ново качество, на ново ниво на възприемане, изявяваща много дълбоки пластове, много по-тънки детайли, много по-точни оценки.

С тази история излизаме от Египет, но финалната точка все още е далеко. Египет се завръща при нас по време на скитанията из пустинята. Казано с други думи, гледаш и преживяваш ”филма” отново на много по-високо стъпало, само че с много по-висока ”разрешителна способност”. И това е като добавка към войните и другите проблеми. Всичко се повтаря, разкривайки много по-тънки детайли в анализа.

И винаги всичко се завръща в триъгълника ”Аз – групата – Твореца”. Разкриваме точката на единството, на сливането, където аз и групата е съсъд, а Творецът – напълването. А след това проверяваме какво ни пречи и какво работи за нас. Всяка секунда разкриваме потенциално годни свойства, за да ги поправяме и присъединяваме, изкачвайки се с това по стъпалата на духовната стълба.

Така че, ако търсиш оптималния път, има само едно място, на което трябва да се фокусираш.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2012

[92232]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ураганът „Санди“ оставя след себе си не само разрушения, но също и един вид  „вибрация“ във въздуха. В крайна сметка, той докосна милиони хора, принуди сърцата им да бият по-силно. Какво е посланието, което те могат да научат от това?

Отговор: Преди всичко, аз не очаквам от тях самостоятелен доклад, свързан с висшето управление: „Защо това ни се случва? Какво направихме? Какво не направихме?“  Тук всеки има своя собствена сметка.

Въпреки това, като цяло, американците трябва да разберат, че нещо се случва в Америка. Някога тя беше мечта, пример за демокрация, търсене на нещо по-добро. Въпреки цялата тази мръсотия, която носи нашият егоизъм, до каквото и да се докосне – било то и нещо  добро. Този позитив обаче отдавна завърши, превръщайки се в експлоатация на целия свят за нуждите на американците, които също са горди от създалата се ситуация.

Напоследък това явление е достигнало такива размери, че при сегашните обстоятелства, Америка няма право да съществува. Така се оказва, ако правиш всичко, за да  навредиш на останалите – просто, за да добавиш още малко полза за себе си, дори и ако в действителност не се нуждаеш. Подобен подход е неприемлив – тъй като той е диаметрално противоположен на Природата и не води до поправяне.

Висшето управление приема всички форми на човешкото поведение, които могат да извлекат морал, да се направи правилен извод, да се разбере, кое е добро и кое лошо. Но управляващите кръгове в Америка прекрачиха тази граница още миналото лято, когато в Израел започнаха „Арабската пролет“, желаеща да организира отстраняването на държавата по пътя на революцията. Всичко това, което се случи аз почувствах и видях от първа ръка.

Те насаждат в народа си идеята, че за Израел няма място на картата. Това е намерението на администрацията, с изключение на няколко разбиращи човека – да се промени  общественото мнение в тази посока. И по този начин те губят почва под краката си.

Ако те продължават и за напред тази тенденция, внезапно ще видим,  колко лесно може  да дойде разпадане. В крайна сметка, модернизираната и подобрена инфраструктура, е както винаги слабо място: свали я – и нищо не остава. Например, какво струва Ню Йорк без наводненото метро, което доставя милиони хора до работните им места? Техническата модернизация е нож с две остриета. Тя е признак за развитие и в същото време е уязвима. Така, както елементарни форми на живот могат да оцелеят в най-суровите условия, а по-усъвършенстваните и сложни организми са крехки пред заплахите. И затова е много лесно да се разклатят основите на модерния начин на живот.

Американците не разбират какво е това – закони на природата. Днес, в съответствие с общата програма, всяка страна, желаеща благополучие, трябва да помогне  на народа на Израел в поправянето му. Разбира се, че е необходимо да му се окаже  натиск на този народ – в противен случай нищо няма да се получи. Но натискът – е само едно от условията, които в комбинация следва да насърчават народа на Израел към действие: „Вие сте длъжни да се поправите – това е, което очакваме от вас“. В идеалния случай, именно така трябва да върви този процес.

Въпреки това, американците действат по противоположен начин – и сами покриват за себе си „инфузията“, режат клона, на който стоят. Така няма да напреднат, макар сега да изглежда, че ситуацията се подобрява. Не се подобрява. Цифрите могат да бъдат прекрасни – нали „балоните“ се раздуват вече десетилетия. Но и ще ги пробият скоро.

Аз предвиждам тежки условия в Америка. Разбира се, че ще се опита да прехвърли тежестта на останалата част от света, както го е правила в продължение на много години. Въпреки това, страната  ще трябва много да се стегне, ако подхода остане един и същ. Надявам се той да се измени, ако на изборите победи Мит Ромни. А ако не, ситуацията ще бъде много лоша – наистина ще се отвори пътя на страданието.

Казвам всичко това единствено от позиция на програмата на творението, без да смесвам никакви други съображения.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 31.10.2012

[91802]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изисква се много дълго време за това, в противовес на всички свои желания и пориви, човек да убеди себе си в необходимостта да изгражда отношения с другарите. Ще мине много време, докато той си изясни всичко това, и достигне вътрешното съгласие, след много подеми и падения.

Постепенно, чрез опита от всички преминати от него състояния и действия, проверявайки себе си, той започва да разбира, кое за него е добро и кое лошо. Преди е мислел, че добро е, когато получава нови усещания, разбира и чувства повече, смята себе си за уважаван и силен. Но сега постепенно започва да разбира, че всички тези приятни усещания съвсем не служат като признак за духовен напредък. Обратно, те означават, че той все по-дълбоко потъва в своя егоизъм, в желанието да се наслади, в материала на творението.

Отначало той мисли, че напредването се състои в изучаване на теорията, в знаенето на материала. Той “захапва” книгите, стремейки се да ги разбере, и предполага, че по този начин ще може да се приближи към целта. След това той “се хвърля” да разпространява това знание, надявайки се, че ще получи възнаграждение за своите усилия. Опитва се да пробие в различни направления, въртейки се около една, най-важна точка – любов към ближния.

Той тръгва към нея едва, след като не остава друг изход, от пълното отчаяние да постигне нещо със свои сили. Благодарение на светлината, която му проблясва от всички тези действия, той започва да осъзнава и да усеща, че явно входът в духовния свят се отваря именно там, където неговото сърце се съединява със сърцето на другаря.

Чрез тази точка, където сърцата се докосват, аз излизам от своето сърце и прониквам в сърцето на ближния, за да може там – вътре в ближния, да се разкрие това, което се нарича мой духовен свят. И така постъпва всеки от нас в отношението си към другарите.

Изисква се много време, за да се извърши тази работа, защото тя трябва да отиде в сърцето, а не в разума. Разумът става само спомагателен, външен инструмент. Така човек започва да напредва в правилната посока, към най-далечното и омразно състояние от всички, които съществуват в този свят.

Преди той дори не е могъл да си представи, че целта на живота може да се състои в това. Но именно това трябва да достигне, за да стане смисъл на неговия живот съединяването на сърцата на всички обитатели на този свят в едно сърце.

Трябва да се запаси с търпение и по отношение и на самия себе си, и на другарите, преминавайки различни полярни състояния. Всеки изисква свое време и свои форми на развитие, докато накрая не открие, че нямаме друга работа, освен любовта към другарите.

И колкото по-късно човек достигне това осъзнаване, толкова той е по-успешен после. Хората, които са готови веднага да се “хвърлят” в тази работа, обикновено бързо “прегарят”. Това осъзнаване изисква време за адаптация, за откъсване от всички други работи, за да може човек от опита си, и в резултат на положените усилия, да достигне разочарованието. И тогава ще разбере и ще почувства, с помощта на светлината, връщаща към източника, че нищо няма да му помогне освен съединяването. И тогава вече започва неговата работа на правилното място.

А тъй като сме свързани в една обща мрежа с всички обитатели на този свят, то предаваме на всички това усещане и разбиране. Така светът започва да говори за необходимостта от по-голяма връзка между хората, която може да спаси човечеството. По степента на нашата работа над себе си, всички наши усилия, привлечени от нас съгласно закона за подобие със светлината, също така се изплискват във външните съсъди, в цялото човечество и така това знание достига всички.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпреки че тази взаимовръзка съществува, тя не се е вземала предвид от човечеството през цялата негова история. Причината за това е в нашия егоизъм. В действителност тази взаимовръзка изисква от нас да вземем предвид и законите на природата. И въпреки че те съществуват обективно, могат толкова да ограничат нашия егоизъм, че да ни е по-удобно да не ги забелязваме.

Но днес вече не можем да си позволим да пренебрегнем съществуването на тази взаимовръзка и нейното въздействие върху бъдещето ни. Тъй като все повече се проявява зависимостта между природата и обществото като две части, които са основните елементи на единната система. Освен това, тяхната взаимовръзка не само се засилва и разширява, а става все по-неотложна.

По своята същност природата включва три части – нежива, растителна и животинска, които са контролирани от природата инстинктивно и затова не нарушават единството на природата.

Точно човекът, със своя егоизъм, се откроява от системата на природата. Но именно това отделяне на човека от цялата природа му дава възможност да разбере целостта на природата и своята мисия – съзнателно да включи и себе си, като неразделен елемент в нейната интегрална система.

Единството и взаимозависимостта на природата и обществото се проявяват в наше време, най-вече от 1995 година, въпреки че още през 20-те години на ХХ век великият кабалист Баал а-Сулам заяви, че целият свят представлява едно семейство. Личният егоизъм на всеки се е затворил, сякаш попаднахме в една мрежа, която здраво ни обвързва. По необходимост сме станали напълно зависими един от друг.

Можем да кажем, че и преди сме били взаимозависими, но тази връзка не е била ясно изразена. Но днес, когато човечеството открива себе си като единна интегрална система, то започна да въздейства върху природата със сила, съпоставима и противоположна на силата на самата природа. Нашият общ егоизъм се противопоставя на силата на отдаване и любов на природата. И това се усеща от нас като криза!

Решението за кризата е в нашия доброволен стремеж към подобие с природата, т.е. в изменение на егоистичната ни природа от неоправдана омраза към открита любов. Това е възможно чрез метода на интегралното възпитание, което е Кабала. По принцип цялата Тора е средство за поправяне на човека, както е казано: „Аз създадох егоизма и създадох Тора, защото нейната светлина  връща човека  към доброто“.

[90272]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Искам да уточня отново фразата от урок №3 от 4.10.2012: „Свойствата се намират в мен, светлината е тази, която ги проявява“. Тоест светлината, възвръщаща към източника, привежда нашите свойства в подобие на свойството отдаване, свойството на Твореца. А самите свойства вече се намират в нас. Светлината преформатира материала – желанието за получаване, от форма, която наричаме егоизъм, във форма – отдаване.

Два въпроса:

1) Егоизмът – това свойство обратно на отдаването ли е?

2) Каква е разликата между свойството отдаване и светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: В резултат на правилна работа в групата, в нас се появява егоистично желание. То се нарича така, защото искаме да получим от Твореца, вместо да Му отдаваме. Искаме да използваме другарите си, вместо да им даваме и да ги обичаме. В нас се появява желание, обратно по форма на духовното – на отдаването и любовта. Това се нарича „Аз създадох егоизма (ецер ра)“. Сега има какво да поправяме: желанието остава, променя се само неговата употреба – от заради себе си, на заради другите, заради Твореца. Това се случва под въздействие на светлината на поправянето О“М, която въздейства върху човека, който изучава кабалистичните източници за тези цел.

Тоест получавайки егоистични желания, получаваме „грешната страна на духовното“. Светлината, възвръщаща към Източника – т.е. към подобие с Твореца – е проява на самия Творец, на Неговата власт, благодарение на което човек поправя прилагането на своето желание, „превръща“ намерението му в обратно, от себе си.

[89772]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Проучване (7000 сътрудници от Великобритания, Германия, Италия, Дания, Турция, Испания и Франция): Всеки десети европеец взима по 36 дни отпуск заради депресия, повече от 30 милиона европейци страдат от депресия, 20% са диагностицирани с депресия. Изложени на депресия във Великобритания са 26%, сред тези, които страдат от депресия, най-често взимат отпуск германците – 61%, датчаните – 60% и британците – 58%, цената на депресията в ЕС през 2010 година е била  92 милиона евро.

Реплика: По принцип, депресията е най-честата болест на нашето време. Просто поради това, че тя не е фатална и протича скрито, е лесно да се скрие и да не безпокои обществото. Към кого да причислим и сегашните и бъдещите безработни…? Несъмнено с растежа на индивидуалния егоизъм и неговото превръщане в интегрален егоизъм, т.е. проявяващата се зависимост на всички от всеки, депресията ще расте и ще взема размера и формата на епидемия.

[89724]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Целта на групата е да ни издигне на стъпалото на човека. И това е възможно само за сметка на величието на Твореца, което е невидимо за нас, поради  нашата тъмнина. Но именно в тъмнината можем да изградим помежду си новите ценности, които не се базират на никаква егоистична основа.

И знаем, че тези ценности са напълно неосъществими, защото иначе те биха произлезли от нашия егоизъм. Но духовната основа се намира над егото като сфирата Есод, която се намира над Малхут. Затова всичко зависи от това, каква основа избираме за себе си: просто прах, неспособен на никакъв живот, или прах, излизащ от земята (афар ми-адама), вече приемащ подобие на висшето, както човека (Адам), подобен на Твореца.

Всичко зависи от това, какво ще поставим за главно и приемем за най-важно. Започваме да играем с важността на Твореца, на учителя, на групата, на учението, на целта и това става нашата най-сериозна и важна игра в групата. Защото във вътрешността на своето его, на своето желание виждаме тъмнината. И нашият егоизъм постоянно расте, усилвайки все повече тази тъмнина. Но ако сме отгоре, над тази тъмнина, ще развиваме величието на нашата обща цел и така всички в групата ще получават горивото и енергията за придвижването именно през тъмнината.

Това означава, че вместо да напредваме с помощта на палката, подгонваща ни отзад, избираме сами да се теглим напред към величието на висшето, към величието на свойството отдаване, на взаимната помощ, на връзката, на любовта към всички висши ценности, характерни за природата на Твореца.

Именно с тази цел се основава кабалистичната група и в такъв вид тя трябва да се съхранява, като постоянно, все по-точно изяснява своето предназначение, основата. Кабалистичната група е силна с качеството си, а не с количеството. И в нея трябва да влизат само тези хора, които действително са способни на такова напредване. В това се изразява и нашата сила, защото трябва да достигнем, колкото се може повече, подобие на светлината – израствайки на височина, а не на ширина.

“Затова сме се събрали тук, за да основем група, в която всеки от нас може да следва духа на отдаване на Твореца. А за да достигнем отдаването на Твореца е необходимо преди това да се започне с отдаване на човека – и това се нарича любов към ближния”. (От статията на Рабаш “Целта на групата”)

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако се радвам на кризата, защото тя показва нашата правота?

Отговор: Ние сме прави в това, че светът не вижда решение на кризата. Въпреки това, ако бяхме в състояние да обясним на широката аудитория това, което се случва, тогава нямаше да я превземат нещастията. Хората биха достигнали до много по-дълбоко и широко разбиране на текущите събития и биха знаели какво да правят.

Човек днес страда от ударите. А бихме могли да смекчим нещастията му чрез обяснения, поправяне и взаимно включване. А сега това облекчение, което бихме могли да му предадем, се обръща към нас като омраза. Хората сами не знаят за какво ни мразят, но е факт, че днес е дошло времето да се поправим за широката аудитория – особено в Израел и малко по целия свят. И като резултат, ние изпитваме удари върху себе си.

И да видим на какво ще се радваш, когато твоята небрежност, недоглеждането ти ще те ударят като бумеранг. Между другото, това се отнася до всеки от нас. Баал а-Сулам пише в „Предисловие към книгата Зоар“, п.69:

„В това поколение всички унищожители на народите по света надигат глава, искат главно да унищожат и изтребят синовете на Израел, както са казали мъдреците: „Всички бедствия идват в света само заради народа на Израел“. С други думи, те предизвикват бедност, насилие, грабежи, убийства и унищожение в целия свят.“

Седи си човека и се радва на бедите в света: „Аз нали ви казвах. Сега виждате ли, че съм бил прав?“. До каква степен е зловонен егоизмът. Разбира се, той е във всеки от нас, но не трябва да му даваме юздите и да приемаме неговият девиз да е написан на нашия банер. Не трябва да седим и да не правим нищо, гледайки как хората страдат. Нима може така да се отнасяме към света? И да не би мястото на такъв човек да е сред нашите другарите?

От урок по статията „Прислужницата, наследяваща своята господарка“, 02.09.2012

[87364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Народната любов трябва да бъде присъща на всеки човек от народа не повече, отколкото е присъща егоистичната любов на индивида към собствените му нужди – в степен, достатъчна за обезпечаване на минималните потребности на народа, за да бъде той самостоятелен.

А излишъкът над този минимум може да бъде посветен на хуманизма и общочовешките ценности без национални и расови ограничения.

Това поставя пред еврейския народ ясни граници и ако той ги престъпи и се грижи за себе си повече, отколкото това е необходимо за обслужването на другите – такава грижа му нанася вреда и отново го вкарва в разбиване. За себе си трябва да вземеш толкова, колкото е необходимо за обединението и е в полза на другите. Вредно е не само прекаленото потребление, но и прекаленото обединение над необходимото.

Въпрос: Означава ли това, че спрямо развитието на човека той сам трябва да се ограничава и грижи за собствените си нужди, а след това да влага в обществото?

Отговор: За сега нямаме такава база за подобни разчети. Днес изцяло трябва да се съсредоточим само върху постигане на връзка между нас. А след това, когато връзката се разкрие, ще работим за нейното укрепване – и ще видим и усетим границата. И тогава ще се подкрепяме и живеем в добро здраве, за да служим на другите и да отдаваме. Ако се грижа за своето благополучие повече от необходимото, от грижата за другите – това вече е егоизъм.

При постоянно спазване на тази граница, ти ще ”изваеш” себе си, ще си придадеш форма. Ще поддържаш мощ и здраве във всички свои съсъди – желания, за да имаш възможността до носиш добро. Тъкмо това се нарича да получаваш, за да отдаваш.

От урок по вестника ”Аум” (Народ), 15.08.2012

[85584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→